1
Въ ѓ^бщеи притчи гл~ется. а^ще эTпђстит# мђжъ женђ` свою`, и^ эTходя'щи эT него въведеT мђжа и%наго, е^да ли ѓ^братиTся к неи ктомђ`. е^да` не поро'чна бђ'детъ и^ сквернена жена` т^а” Тыy съблђди'ла е^си съ любов#ными мно'гими, ѓ^баче ѓ^брати'ся къ мнњ`, рече г~ь, аꙁъ воспрїимTђ т^я.