Завантаження...
Старий Заповіт

•  •  •  • 

Новий Заповіт

Порівняти:

Глава 13
Главa Gi
1
1
И исходя́щу Єму́ от це́ркве, глаго́ла Єму́ єди́нъ от учени́къ Єго́: Учи́телю, ви́ждь, каково́ ка́меніє и какова́ зда́нія. (За? н7}.) И# и3сходsщу є3мY t цeркве, глаг0ла є3мY є3ди1нъ t ўчн7къ є3гw2: ўч™лю, ви1ждь, каково2 кaменіе и3 каков† зд†ніz.
2
2
И отвѣща́въ Іису́съ рече́ єму́: ви́диши ли сія́ вели́кая зда́нія? Не и́мать оста́ти здѣ́ ка́мень на ка́мени, и́же не разори́тся. И# tвэщaвъ ї}съ речE є3мY: ви1диши ли сі‰ вели6каz зд†ніz; не и4мать њстaти здЁ кaмень на кaмени, и4же не разори1тсz.
3
3
И сѣдя́щу Єму́ на горѣ́ Єлео́нстѣй пря́мо це́ркве, вопроша́ху Єго́ єди́наго Пе́тръ и Іа́ковъ, и Іоа́ннъ и Андре́й: И# сэдsщу є3мY на горЁ є3леHнстэй прsмw цeркве, вопрошaху є3го2 є3ди1наго пeтръ и3 їaкwвъ, и3 їwaннъ и3 ґндрeй:
4
4
рцы́ на́мъ, когда́ сія́ бу́дутъ? И ко́є [бу́детъ] зна́меніє, єгда́ и́мутъ вся́ сія́ сконча́тися? рцы2 нaмъ, когдA сі‰ бyдутъ; и3 к0е (бyдетъ) знaменіе, є3гдA и4мутъ вс‰ сі‰ скончaтисz;
5
5
Іису́съ же отвѣща́въ и́мъ, нача́тъ глаго́лати: блюди́теся, да не кто́ ва́съ прельсти́тъ. Ї}съ же tвэщaвъ и5мъ, начaтъ гlати: блюди1тесz, да не кто2 вaсъ прельсти1тъ.
6
6
Мно́зи бо пріи́дутъ во и́мя Моє́, глаго́люще, я́ко А́зъ є́смь: и мно́ги прельстя́тъ. Мн0зи бо пріи1дутъ во и4мz моE, глаг0люще, ћкw ѓзъ є4смь: и3 мнHги прельстsтъ.
7
7
Єгда́ же услы́шите бра́ни и слы́шанія бра́немъ, не ужаса́йтеся: подоба́єтъ бо бы́ти: но не у́ кончи́на. Е#гдa же ўслhшите бр†ни и3 слы6шаніz брaнемъ, не ўжасaйтесz: подобaетъ бо бhти: но не u5 кончи1на.
8
8
Воста́нетъ бо язы́къ на язы́къ, и ца́рство на ца́рство: и бу́дутъ тру́си по мѣ́стомъ, и бу́дутъ гла́ди и мяте́жи. Нача́ло болѣ́знемъ сія́. Востaнетъ бо kзhкъ на kзhкъ, и3 цaрство на цaрство: и3 бyдутъ трyси по мёстwмъ, и3 бyдутъ гл†ди и3 мzтє1жи. Начaло болёзнемъ сі‰.
9
9
Блюди́теся же вы́ са́ми: предадя́тъ бо вы́ въ со́нмища, и на собо́рищихъ біє́ни бу́дете: и предъ воєво́ды и цари́ веде́ни бу́дете Мене́ ра́ди, во свидѣ́телство и́мъ. (За? н7f7.) Блюди1тесz же вы2 сaми: предадsтъ бо вы2 въ сHнмища, и3 на соб0рищихъ біeни бyдете: и3 пред8 воевHды и3 цари6 ведeни бyдете менє2 рaди, во свидётелство и5мъ.
10
10
И во всѣ́хъ язы́цѣхъ подоба́єтъ пре́жде проповѣ́датися Єва́нгелію. И# во всёхъ kзhцэхъ подобaетъ прeжде проповёдатисz є3ђлію.
11
11
Єгда́ же поведу́тъ вы́ предаю́ще, не пре́жде пецы́теся, что́ возглаго́лете, ни поуча́йтеся: но є́же а́ще да́стся ва́мъ въ то́й ча́съ, се́ глаго́лите: не вы́ бо бу́дете глаго́лющіи, но Ду́хъ Святы́й. Е#гдa же поведyтъ вы2 предаю1ще, не прeжде пецhтесz, что2 возглаг0лете, ни поучaйтесz: но є4же ѓще дaстсz вaмъ въ т0й чaсъ, сE глаг0лите: не вh бо бyдете глаг0лющіи, но д¦ъ с™hй.
12
12
Преда́стъ же бра́тъ бра́та на сме́рть, и оте́цъ ча́до: и воста́нутъ ча́да на роди́тели и убію́тъ и́хъ. Предaстъ же брaтъ брaта на смeрть, и3 nтeцъ чaдо: и3 востaнутъ ч†да на роди1тєли и3 ўбію1тъ и5хъ.
13
13
И бу́дете ненави́дими всѣ́ми и́мене Моєго́ ра́ди: претерпѣ́вый же до конца́, то́й спасе́нъ бу́детъ. И# бyдете ненави1дими всёми и4мене моегw2 рaди: претерпёвый же до концA, т0й спасeнъ бyдетъ.
14
14
Єгда́ же у́зрите ме́рзость запустѣ́нія, рече́нную Даніи́ломъ проро́комъ, стоя́щу, идѣ́же не подоба́єтъ: чты́й да разумѣ́етъ: тогда́ су́щіи во Іуде́и да бѣжа́тъ на го́ры: (За? ….) Е#гдa же ќзрите мeрзость запустёніz, речeнную даніи1ломъ прbр0комъ, стоsщу, и3дёже не подобaетъ: чтhй да разумёетъ: тогдA сyщіи во їудeи да бэжaтъ на г0ры:
15
15
и и́же на кро́вѣ, да не сла́зитъ въ до́мъ, ни да вни́детъ взя́ти чесо́ от до́му своєго́: и3 и4же на кр0вэ, да не слaзитъ въ д0мъ, ни да вни1детъ взsти чесw2 t д0му своегw2:
16
16
и и́же на селѣ́ сы́й, да не возврати́тся вспя́ть взя́ти ри́зу свою́. и3 и4же на селЁ сhй, да не возврати1тсz вспsть взsти ри1зу свою2.
17
17
Го́ре же непра́зднымъ и доя́щымъ въ ты́я дни́. Г0ре же непр†зднымъ и3 доsщымъ въ ты6z дни6.
18
18
Моли́теся же, да не бу́детъ бѣ́гство ва́ше въ зимѣ́. Моли1тесz же, да не бyдетъ бёгство вaше въ зимЁ.
19
19
Бу́дутъ бо дні́є ті́и ско́рбь, якова́ не бы́сть такова́ от нача́ла созда́нія, є́же созда́ Бо́гъ, доны́нѣ, и не бу́детъ. Бyдутъ бо днjе тjи ск0рбь, kковA не бhсть таковA t начaла создaніz, є4же создA бGъ, донн7э, и3 не бyдетъ.
20
20
И а́ще не бы́ Госпо́дь прекрати́лъ дні́й, не бы́ у́бо спасла́ся вся́ка пло́ть: но избра́нныхъ ра́ди, и́хже избра́, прекрати́тъ дни́. И# ѓще не бы2 гDь прекрати1лъ днjй, не бы2 ќбw спаслaсz всsка пл0ть: но и3збрaнныхъ рaди, и5хже и3збрA, прекрати1тъ дни6.
21
21
Тогда́ а́ще кто́ рече́тъ ва́мъ: се́, здѣ́ Христо́съ, или́: се́, о́ндѣ: не ими́те вѣ́ры. ТогдA ѓще кто2 речeтъ вaмъ: сE, здЁ хrт0съ, и3ли2: сE, џндэ: не и3ми1те вёры.
22
22
Воста́нутъ бо лжехри́сти и лжепроро́цы и дадя́тъ зна́менія и чудеса́, є́же прельсти́ти, а́ще возмо́жно, и избра́нныя. Востaнутъ бо лжехрjсти и3 лжепрор0цы и3 дадsтъ знaмєніz и3 чудесA, є4же прельсти1ти, ѓще возм0жно, и3 и3збр†нныz.
23
23
Вы́ же блюди́теся: се́, пре́жде рѣ́хъ ва́мъ вся́. Вh же блюди1тесz: сE, прeжде рёхъ вaмъ вс‰.
24
24
Но въ ты́я дни́, по ско́рби то́й, со́лнце поме́ркнетъ, и луна́ не да́стъ свѣ́та своєго́, (За? …№.) Но въ ты6z дни6, по ск0рби т0й, с0лнце помeркнетъ, и3 лунA не дaстъ свёта своегw2,
25
25
и звѣ́зды бу́дутъ съ небесе́ спа́дающя, и си́лы, я́же на небесѣ́хъ, подви́жутся. и3 ѕвёзды бyдутъ съ небесE спaдающz, и3 си6лы, ±же на небесёхъ, подви1жутсz.
26
26
И тогда́ у́зрятъ Сы́на Человѣ́ческаго гряду́ща на о́блацѣхъ съ си́лою и сла́вою мно́гою. И# тогдA ќзрzтъ сн7а чlвёческаго грzдyща на w4блацэхъ съ си1лою и3 слaвою мн0гою.
27
27
И тогда́ по́слетъ А́нгелы Своя́ и собере́тъ избра́нныя Своя́ от четы́рехъ вѣ́тръ, от конца́ земли́ до конца́ не́ба. И# тогдA п0слетъ ѓгGлы сво‰ и3 соберeтъ и3збр†нныz сво‰ t четhрехъ вBтръ, t концA земли2 до концA нeба.
28
28
От смоко́вницы же научи́теся при́тчи: єгда́ уже́ вѣ́твіє єя́ бу́детъ мла́до и израща́єтъ ли́ствіє, вѣ́дите, я́ко бли́зъ є́сть жа́тва: T смок0вницы же научи1тесz при1тчи: є3гдA ўжE вётвіе є3S бyдетъ млaдо и3 и3зращaетъ ли1ствіе, вёдите, ћкw бли1з8 є4сть жaтва:
29
29
та́ко и вы́, єгда́ сія́ ви́дите быва́юща, вѣ́дите, я́ко бли́зъ є́сть, при две́рехъ. тaкw и3 вы2, є3гдA сі‰ ви1дите быв†юща, вёдите, ћкw бли1з8 є4сть, при двeрехъ.
30
30
Ами́нь глаго́лю ва́мъ, я́ко не и́мать прейти́ ро́дъ се́й, до́ндеже вся́ сія́ бу́дутъ. Ґми1нь гlю вaмъ, ћкw не и4мать прейти2 р0дъ сeй, д0ндеже вс‰ сі‰ бyдутъ.
31
31
Не́бо и земля́ пре́йдутъ, словеса́ же Моя́ не пре́йдутъ. (За? …в7.) Нeбо и3 землS прeйдутъ, словесa же мо‰ не прeйдутъ.
32
32
О дни́ же то́мъ или́ о часѣ́ никто́же вѣ́сть, ни А́нгели, и́же су́ть на небесѣ́хъ, ни Сы́нъ, то́кмо Оте́цъ. Њ дни1 же т0мъ и3ли2 њ часЁ никт0же вёсть, ни ѓгGли, и5же сyть на нб7сёхъ, ни сн7ъ, т0кмw nц7ъ.
33
33
Блюди́те, бди́те и моли́теся: не вѣ́сте бо, когда́ вре́мя бу́детъ. Блюди1те, бди1те и3 моли1тесz: не вёсте бо, когдA врeмz бyдетъ.
34
34
Я́коже человѣ́къ отходя́ оста́вль до́мъ сво́й, и да́въ рабо́мъ свои́мъ вла́сть, и кому́ждо дѣ́ло своє́, и вратарю́ повелѣ́, да бди́тъ. Ћкоже человёкъ tходS њстaвль д0мъ св0й, и3 дaвъ рабHмъ свои6мъ влaсть, и3 комyждо дёло своE, и3 вратарю2 повелЁ, да бди1тъ.
35
35
Бди́те у́бо: не вѣ́сте бо, когда́ госпо́дь до́му пріи́детъ, ве́черъ, или́ полу́нощи, или́ въ пѣтлоглаше́ніє, или́ у́тро: Бди1те u5бо: не вёсте бо, когдA госп0дь д0му пріи1детъ, вeчеръ, и3ли2 полyнощи, и3ли2 въ пэтлоглашeніе, и3ли2 ќтрw:
36
36
да не прише́дъ внеза́пу, обря́щетъ вы́ спя́щя. да не пришeдъ внезaпу, њбрsщетъ вы2 спsщz.
37
37
А я́же ва́мъ глаго́лю, всѣ́мъ глаго́лю: бди́те. Ґ ±же вaмъ гlю, всBмъ гlю: бди1те.

Старий Заповіт

•  •  •  • 

Новий Заповіт