Главa д7
|
Глава 4
|
1
|
1
|
(За? е7‹.) И# пaки начaтъ ўчи1ти при м0ри: и3 собрaсz къ немY нар0дъ мн0гъ, ћкоже самомY влёзшу въ корaбль, сэдёти въ м0ри: и3 вeсь нар0дъ при2 м0ри на земли2 бsше. | И пакы начzтъ при мори учити. и събьра сz къ нѥму народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэша при мори на земли. |
2
|
2
|
И# ўчaше и5хъ при1тчами мн0гw и3 гlаше и5мъ во ў§ніи своeмъ: | и учааше ѩ притъчами мъного. и глаголааше имъ въ учении своѥмь: |
3
|
3
|
слhшите: сE, и3зhде сёzй сёzти: | слышите. се изиде сэѩи сэятъ. |
4
|
4
|
и3 бhсть є3гдA сёzше, џво падE при пути2, и3 пріид0ша пти6цы, и3 позобaша є5: | и бысть ѥгда сэяше ова падоша на пѫти и придошz пътицz и позобаша я. |
5
|
5
|
друг0е же падE при кaмени, и3дёже не и3мsше земли2 мн0ги, и3 ѓбіе прозzбE, занE не и3мsше глубины2 земнhz: | а другоѥ паде на каменьнэѥмь идеже не имэ землѩ мъногы. и абиѥ прозzбе занѥ не имэаше глѫбины земьныѩ. |
6
|
6
|
с0лнцу же возсіsвшу присвsде, и3 занE не и3мsше к0рене, и4зсше: | слъньцу же въсиявъшу присвzде. и занѥ не имэаше корения усъше. |
7
|
7
|
и3 друг0е падE въ тeрніи, и3 взhде тeрніе, и3 подави2 є5: и3 плодA не дадE: | и другоѥ паде въ трьнии. и възиде трьниѥ и подави ѥ и плода не дасть. |
8
|
8
|
и3 друг0е падE на земли2 д0брэй, и3 даsше пл0дъ восходsщь и3 растyщь, и3 припл0доваше на три1десzть, и3 на шестьдесsтъ, и3 на сто2. | и другоѥ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходz и расты. и приплоди ово три десzти ово шѥсть десzтъ ово съто. |
9
|
9
|
И# гlаше: и3мёzй ќшы слhшати да слhшитъ. | и глаголаше: имэѩи уши слышати да слышить. |
10
|
10
|
(За? ѕ7‹.) Е#гдa же бhсть є3ди1нъ, вопроси1ша є3го2, и5же бsху съ ни1мъ, со nбэманaдесzте њ при1тчи. | ѥгда же бысть ѥдинъ въпросишz и иже бэахѫ о нѥмь съ обэма на десzте притчz. |
11
|
11
|
И# гlаше и5мъ: вaмъ є4сть дано2 вёдати т†йны цrтвіz б9іz: w4нэмъ же внBшнимъ въ при1тчахъ вс‰ бывaютъ, | и глаголаше имъ: вамъ ѥсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмь же вънэшьниимъ въ притъчахъ вься бываѭтъ. |
12
|
12
|
да ви1дzще ви1дzтъ, и3 не ќзрzтъ: и3 слhшаще слhшатъ, и3 не разумёютъ: да не когдA њбратsтсz, и3 њстaвzтсz и5мъ грэси2. | да видzще видzть и не узьрzть. и слышzще слышzть и не разумэваѭть. еда къгда обратzть сz и отъпустzть сz имъ грэси. |
13
|
13
|
И# гlа и5мъ: не вёсте ли при1тчи сеS; и3 кaкw вс‰ при6тчи ўразумёете; | и глагола имъ: не вэсте ли притъчz сеѩ и како вьсz притъчz разумэѥте; |
14
|
14
|
Сёzй, сл0во сёетъ. | сэѩи слово сэѥть. |
15
|
15
|
Сjи же сyть, и5же при пути2, и3дёже сёетсz сл0во, и3 є3гдA ўслhшатъ, ѓбіе прих0дитъ сатанA и3 teмлетъ сл0во сёzнное въ сердцaхъ и4хъ. | си же сѫть яже на пѫти идеже сэѥть сz слово и ѥгда слышzть абиѥ. придеть сотона и отиметь слово сэѥноѥ въ срьдьцихъ ихъ. |
16
|
16
|
И# сjи сyть тaкожде и4же на кaменныхъ сёеміи, и5же є3гдA ўслhшатъ сл0во, ѓбіе съ рaдостію пріeмлютъ є5: | и си такожде сѫть иже на каменьныихъ сэѥми. иже ѥгда слышzть слово абиѥ съ радостиѭ приѥмлѭть ѥ. |
17
|
17
|
и3 не и4мутъ корeніz въ себЁ, но приврeменни сyть: тaже бhвшей печaли и3ли2 гонeнію словесE рaди, ѓбіе соблажнsютсz. | и не имѫть корене въ себэ нъ врэменьни сѫть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѭь сz. |
18
|
18
|
Ґ сjи сyть, и5же въ тeрніи сёеміи, слhшащіи сл0во: | а си сѫть сэѥнии въ трьнии слышащеи слово |
19
|
19
|
и3 печ†ли вёка сегw2, и3 лeсть богaтства, и3 њ пр0чихъ п0хwти входsщыz подавлsютъ сл0во, и3 безпл0дно бывaетъ. | и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходzщz подавляѭть слово и без плода бываѥть. |
20
|
20
|
И# сjи сyть, и5же на земли2 д0брэй сёzнніи, и5же слhшатъ сл0во и3 пріeмлютъ, и3 пл0дствуютъ на три1десzть, и3 на шестьдесsтъ, и3 на сто2. | а сии сѫть сэѥнии на добрэ земли иже слышzть слово и приѥмлѭть ѥ и плодzть сz на три десzти и шесть десzтъ и съто. |
21
|
21
|
И# гlаше и5мъ: є3дA свэти1лникъ прих0дитъ [вжигaютъ], да под8 спyдомъ положaтъ є3го2 и3ли2 под8 nдр0мъ; не да ли на свёщницэ положeнъ бyдетъ; | И глаголаше имъ: еда приходить. свэтильникъ да подъ спѫдъмь положенъ бѫдеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложать и;. |
22
|
22
|
нёсть бо тaйно, є4же не kви1тсz, нижE бhсть потаeно, но да пріи1детъ въ kвлeніе: | нэсть бо ни чьто же таино ѥже не явить сz. ни бысть потаѥно нъ да придеть въ явлениѥ. |
23
|
23
|
ѓще кто2 и4мать ќшы слhшати, да слhшитъ. | иже имать уши слышати да слышить. |
24
|
24
|
(За? з7‹.) И# гlаше и5мъ: блюди1те что2 слhшите: въ ню1же мёру мёрите, возмёритсz вaмъ, и3 приложи1тсz вaмъ слhшащымъ: | и глаголааше имъ: блюдэте сz чьто слышите. въ нѭже мэрѫ мэрите намэрить сz вамъ и приложить сz вамъ слышzщиимъ. |
25
|
25
|
и4же бо ѓще и4мать, дaстсz є3мY: ґ и4же не и4мать, и3 є4же и4мать, tи1метсz t негw2. | иже бо аще имать дасть сz ѥму а иже не имать и ѥже имать отъиметь сz отъ нѥго. |
26
|
26
|
И# гlаше: тaкw є4сть (и3) цrтвіе б9іе, ћкоже человёкъ вметaетъ сёмz въ зeмлю, | И глаголааше: тако ѥсть царьствиѥ божиѥ якоже аще чловэкъ въмэтаѥтъ сэмz въ землѭ. |
27
|
27
|
и3 спи1тъ, и3 востаeтъ н0щію и3 днjю: и3 сёмz прозzбaетъ и3 растeтъ, ћкоже не вёсть џнъ: | и съпить и въстаѥть нощь и дьнь. и сэмz прозzбаѥть и растеть якоже не вэсть онъ. |
28
|
28
|
t себє1 бо землS плоди1тъ прeжде травY, пот0мъ клaсъ, тaже и3сполнsетъ пшени1цу въ клaсэ: | о себэ бо земля плодить сz прэжде трэвѫ по томь же класъ по томь же и пъшеницѭ въ класэ. |
29
|
29
|
є3гдa же созрёетъ пл0дъ, ѓбіе п0слетъ сeрпъ, ћкw настA жaтва. | ѥгда же съзрэѥть плодъ абиѥ посълеть сьрпъ яко настоить жzтва. |
30
|
30
|
И# гlаше: чесомY ўпод0бимъ цrтвіе б9іе; и3ли2 к0ей при1тчи приложи1мъ є5; | и глаголааше: чьсому уподобимъ царьствиѥ божиѥ ли коѥи притъчи приложимъ ѥ; |
31
|
31
|
ћкw зeрно горyшично, є4же є3гдA всёzно бyдетъ въ земли2, мнёе всёхъ сёменъ є4сть земнhхъ: | яко горушьнэ зьрнэ ѥже ѥгда въсэѥно бѫдеть въ землѭ мьнѥ вьсэхъ ѥсть сэменъ земьныихъ. |
32
|
32
|
и3 є3гдA всёzно бyдетъ, возрастaетъ, и3 бывaетъ б0лэе всёхъ ѕeлій, и3 твори1тъ вBтви вє1ліz, ћкw мощи2 под8 сёнію є3гw2 пти1цамъ небє1снымъ витaти. | и ѥгда въсэѥно бѫдеть въздрастеть и бѫдеть болѥ вьсэхъ зелии и творить вэтви велиѩ яко мощи подъ сэниѭ ѥго пътицамъ небесьныимъ витати. |
33
|
33
|
И# таковhми при1тчами мн0гими гlаше и5мъ сл0во, ћкоже можaху слhшати. | и тацэми притъчами мнозэми глаголааше имъ слово якоже можаахѫ слышати. |
34
|
34
|
Без8 при1тчи же не гlаше и5мъ словесE: њс0бь же ўчн7кHмъ свои6мъ сказaше вс‰. | без притъчz же не глаголааше имъ. ѥдинъ же сказааше ученикомъ своимъ вься. |
35
|
35
|
(За? }‹.) И# гlа и5мъ въ т0й дeнь, вeчеру бhвшу: прeйдемъ на w4нъ п0лъ. | И глагола имъ въ тъ дьнь вечеру бывъшу: преидэмъ на онъ полъ. |
36
|
36
|
И# tпyщше нар0ды, поsша є3го2 ћкоже бЁ въ корабли2: и3 и3нjи же корабли6 бsху съ ни1мъ. | и отъпущьше народъ поѩшz и якоже бэ въ ладии. и ины ладиѩ бэахѫ съ нимь. |
37
|
37
|
И# бhсть бyрz вётрена вели1ка: вHлны же вливaхусz въ корaбль, ћкw ўжE погружaтисz є3мY. | и бысть буря вэтрьна велия. влъны же въливаахѫ сz въ ладиѭ яко уже погрzзнѫти хотэаше. |
38
|
38
|
И# бЁ сaмъ на кормЁ на возглaвницэ спS. И# возбуди1ша є3го2 и3 глаг0лаша є3мY: ўч™лю, не ради1ши ли, ћкw погибaемъ; | и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпz. и възбудишz и и глаголашz ѥму: учителю не родиши ли яко погыблѥмъ; |
39
|
39
|
И# востaвъ запрети2 вётру и3 речE м0рю: молчи2, престaни. И# ўлeже вётръ, и3 бhсть тишинA вeліz. | и въставъ запрэти вэтру. и рече морю: млъчи и устани и улеже вэтръ и бысть тишина велия. |
40
|
40
|
И# речE и5мъ: что2 тaкw страшли1ви є3стE; кaкw не и4мате вёры; | и рече имъ: чьто тако страшиви ѥсте; како не имете вэры; |
41
|
41
|
И# ўбоsшасz стрaхомъ вeліимъ и3 глаг0лаху дрyгъ ко дрyгу: кто2 u5бо сeй є4сть, ћкw и3 вётръ и3 м0ре послyшаютъ є3гw2; | и възбояша сz страхъмь велиѥмь и глаголаахѫ другъ къ другу: къто убо ѥсть сь яко и вэтри и море послушаѭть ѥго; |