Завантаження...
Зміст

Главa д7
Глава 4
1
1
(За? е7‹.) И# пaки начaтъ ўчи1ти при м0ри: и3 собрaсz къ немY нар0дъ мн0гъ, ћкоже самомY влёзшу въ корaбль, сэдёти въ м0ри: и3 вeсь нар0дъ при2 м0ри на земли2 бsше. И пакы начzтъ при мори учити. и събьра сz къ нѥму народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэша при мори на земли.
2
2
И# ўчaше и5хъ при1тчами мн0гw и3 гlаше и5мъ во ў§ніи своeмъ: и учааше ѩ притъчами мъного. и глаголааше имъ въ учении своѥмь:
3
3
слhшите: сE, и3зhде сёzй сёzти: слышите. се изиде сэѩи сэятъ.
4
4
и3 бhсть є3гдA сёzше, џво падE при пути2, и3 пріид0ша пти6цы, и3 позобaша є5: и бысть ѥгда сэяше ова падоша на пѫти и придошz пътицz и позобаша я.
5
5
друг0е же падE при кaмени, и3дёже не и3мsше земли2 мн0ги, и3 ѓбіе прозzбE, занE не и3мsше глубины2 земнhz: а другоѥ паде на каменьнэѥмь идеже не имэ землѩ мъногы. и абиѥ прозzбе занѥ не имэаше глѫбины земьныѩ.
6
6
с0лнцу же возсіsвшу присвsде, и3 занE не и3мsше к0рене, и4зсше: слъньцу же въсиявъшу присвzде. и занѥ не имэаше корения усъше.
7
7
и3 друг0е падE въ тeрніи, и3 взhде тeрніе, и3 подави2 є5: и3 плодA не дадE: и другоѥ паде въ трьнии. и възиде трьниѥ и подави ѥ и плода не дасть.
8
8
и3 друг0е падE на земли2 д0брэй, и3 даsше пл0дъ восходsщь и3 растyщь, и3 припл0доваше на три1десzть, и3 на шестьдесsтъ, и3 на сто2. и другоѥ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходz и расты. и приплоди ово три десzти ово шѥсть десzтъ ово съто.
9
9
И# гlаше: и3мёzй ќшы слhшати да слhшитъ. и глаголаше: имэѩи уши слышати да слышить.
10
10
(За? ѕ7‹.) Е#гдa же бhсть є3ди1нъ, вопроси1ша є3го2, и5же бsху съ ни1мъ, со nбэманaдесzте њ при1тчи. ѥгда же бысть ѥдинъ въпросишz и иже бэахѫ о нѥмь съ обэма на десzте притчz.
11
11
И# гlаше и5мъ: вaмъ є4сть дано2 вёдати т†йны цrтвіz б9іz: w4нэмъ же внBшнимъ въ при1тчахъ вс‰ бывaютъ, и глаголаше имъ: вамъ ѥсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмь же вънэшьниимъ въ притъчахъ вься бываѭтъ.
12
12
да ви1дzще ви1дzтъ, и3 не ќзрzтъ: и3 слhшаще слhшатъ, и3 не разумёютъ: да не когдA њбратsтсz, и3 њстaвzтсz и5мъ грэси2. да видzще видzть и не узьрzть. и слышzще слышzть и не разумэваѭть. еда къгда обратzть сz и отъпустzть сz имъ грэси.
13
13
И# гlа и5мъ: не вёсте ли при1тчи сеS; и3 кaкw вс‰ при6тчи ўразумёете; и глагола имъ: не вэсте ли притъчz сеѩ и како вьсz притъчz разумэѥте;
14
14
Сёzй, сл0во сёетъ. сэѩи слово сэѥть.
15
15
Сjи же сyть, и5же при пути2, и3дёже сёетсz сл0во, и3 є3гдA ўслhшатъ, ѓбіе прих0дитъ сатанA и3 teмлетъ сл0во сёzнное въ сердцaхъ и4хъ. си же сѫть яже на пѫти идеже сэѥть сz слово и ѥгда слышzть абиѥ. придеть сотона и отиметь слово сэѥноѥ въ срьдьцихъ ихъ.
16
16
И# сjи сyть тaкожде и4же на кaменныхъ сёеміи, и5же є3гдA ўслhшатъ сл0во, ѓбіе съ рaдостію пріeмлютъ є5: и си такожде сѫть иже на каменьныихъ сэѥми. иже ѥгда слышzть слово абиѥ съ радостиѭ приѥмлѭть ѥ.
17
17
и3 не и4мутъ корeніz въ себЁ, но приврeменни сyть: тaже бhвшей печaли и3ли2 гонeнію словесE рaди, ѓбіе соблажнsютсz. и не имѫть корене въ себэ нъ врэменьни сѫть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѭь сz.
18
18
Ґ сjи сyть, и5же въ тeрніи сёеміи, слhшащіи сл0во: а си сѫть сэѥнии въ трьнии слышащеи слово
19
19
и3 печ†ли вёка сегw2, и3 лeсть богaтства, и3 њ пр0чихъ п0хwти входsщыz подавлsютъ сл0во, и3 безпл0дно бывaетъ. и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходzщz подавляѭть слово и без плода бываѥть.
20
20
И# сjи сyть, и5же на земли2 д0брэй сёzнніи, и5же слhшатъ сл0во и3 пріeмлютъ, и3 пл0дствуютъ на три1десzть, и3 на шестьдесsтъ, и3 на сто2. а сии сѫть сэѥнии на добрэ земли иже слышzть слово и приѥмлѭть ѥ и плодzть сz на три десzти и шесть десzтъ и съто.
21
21
И# гlаше и5мъ: є3дA свэти1лникъ прих0дитъ [вжигaютъ], да под8 спyдомъ положaтъ є3го2 и3ли2 под8 nдр0мъ; не да ли на свёщницэ положeнъ бyдетъ; И глаголаше имъ: еда приходить. свэтильникъ да подъ спѫдъмь положенъ бѫдеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложать и;.
22
22
нёсть бо тaйно, є4же не kви1тсz, нижE бhсть потаeно, но да пріи1детъ въ kвлeніе: нэсть бо ни чьто же таино ѥже не явить сz. ни бысть потаѥно нъ да придеть въ явлениѥ.
23
23
ѓще кто2 и4мать ќшы слhшати, да слhшитъ. иже имать уши слышати да слышить.
24
24
(За? з7‹.) И# гlаше и5мъ: блюди1те что2 слhшите: въ ню1же мёру мёрите, возмёритсz вaмъ, и3 приложи1тсz вaмъ слhшащымъ: и глаголааше имъ: блюдэте сz чьто слышите. въ нѭже мэрѫ мэрите намэрить сz вамъ и приложить сz вамъ слышzщиимъ.
25
25
и4же бо ѓще и4мать, дaстсz є3мY: ґ и4же не и4мать, и3 є4же и4мать, tи1метсz t негw2. иже бо аще имать дасть сz ѥму а иже не имать и ѥже имать отъиметь сz отъ нѥго.
26
26
И# гlаше: тaкw є4сть (и3) цrтвіе б9іе, ћкоже человёкъ вметaетъ сёмz въ зeмлю, И глаголааше: тако ѥсть царьствиѥ божиѥ якоже аще чловэкъ въмэтаѥтъ сэмz въ землѭ.
27
27
и3 спи1тъ, и3 востаeтъ н0щію и3 днjю: и3 сёмz прозzбaетъ и3 растeтъ, ћкоже не вёсть џнъ: и съпить и въстаѥть нощь и дьнь. и сэмz прозzбаѥть и растеть якоже не вэсть онъ.
28
28
t себє1 бо землS плоди1тъ прeжде травY, пот0мъ клaсъ, тaже и3сполнsетъ пшени1цу въ клaсэ: о себэ бо земля плодить сz прэжде трэвѫ по томь же класъ по томь же и пъшеницѭ въ класэ.
29
29
є3гдa же созрёетъ пл0дъ, ѓбіе п0слетъ сeрпъ, ћкw настA жaтва. ѥгда же съзрэѥть плодъ абиѥ посълеть сьрпъ яко настоить жzтва.
30
30
И# гlаше: чесомY ўпод0бимъ цrтвіе б9іе; и3ли2 к0ей при1тчи приложи1мъ є5; и глаголааше: чьсому уподобимъ царьствиѥ божиѥ ли коѥи притъчи приложимъ ѥ;
31
31
ћкw зeрно горyшично, є4же є3гдA всёzно бyдетъ въ земли2, мнёе всёхъ сёменъ є4сть земнhхъ: яко горушьнэ зьрнэ ѥже ѥгда въсэѥно бѫдеть въ землѭ мьнѥ вьсэхъ ѥсть сэменъ земьныихъ.
32
32
и3 є3гдA всёzно бyдетъ, возрастaетъ, и3 бывaетъ б0лэе всёхъ ѕeлій, и3 твори1тъ вBтви вє1ліz, ћкw мощи2 под8 сёнію є3гw2 пти1цамъ небє1снымъ витaти. и ѥгда въсэѥно бѫдеть въздрастеть и бѫдеть болѥ вьсэхъ зелии и творить вэтви велиѩ яко мощи подъ сэниѭ ѥго пътицамъ небесьныимъ витати.
33
33
И# таковhми при1тчами мн0гими гlаше и5мъ сл0во, ћкоже можaху слhшати. и тацэми притъчами мнозэми глаголааше имъ слово якоже можаахѫ слышати.
34
34
Без8 при1тчи же не гlаше и5мъ словесE: њс0бь же ўчн7кHмъ свои6мъ сказaше вс‰. без притъчz же не глаголааше имъ. ѥдинъ же сказааше ученикомъ своимъ вься.
35
35
(За? }‹.) И# гlа и5мъ въ т0й дeнь, вeчеру бhвшу: прeйдемъ на w4нъ п0лъ. И глагола имъ въ тъ дьнь вечеру бывъшу: преидэмъ на онъ полъ.
36
36
И# tпyщше нар0ды, поsша є3го2 ћкоже бЁ въ корабли2: и3 и3нjи же корабли6 бsху съ ни1мъ. и отъпущьше народъ поѩшz и якоже бэ въ ладии. и ины ладиѩ бэахѫ съ нимь.
37
37
И# бhсть бyрz вётрена вели1ка: вHлны же вливaхусz въ корaбль, ћкw ўжE погружaтисz є3мY. и бысть буря вэтрьна велия. влъны же въливаахѫ сz въ ладиѭ яко уже погрzзнѫти хотэаше.
38
38
И# бЁ сaмъ на кормЁ на возглaвницэ спS. И# возбуди1ша є3го2 и3 глаг0лаша є3мY: ўч™лю, не ради1ши ли, ћкw погибaемъ; и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпz. и възбудишz и и глаголашz ѥму: учителю не родиши ли яко погыблѥмъ;
39
39
И# востaвъ запрети2 вётру и3 речE м0рю: молчи2, престaни. И# ўлeже вётръ, и3 бhсть тишинA вeліz. и въставъ запрэти вэтру. и рече морю: млъчи и устани и улеже вэтръ и бысть тишина велия.
40
40
И# речE и5мъ: что2 тaкw страшли1ви є3стE; кaкw не и4мате вёры; и рече имъ: чьто тако страшиви ѥсте; како не имете вэры;
41
41
И# ўбоsшасz стрaхомъ вeліимъ и3 глаг0лаху дрyгъ ко дрyгу: кто2 u5бо сeй є4сть, ћкw и3 вётръ и3 м0ре послyшаютъ є3гw2; и възбояша сz страхъмь велиѥмь и глаголаахѫ другъ къ другу: къто убо ѥсть сь яко и вэтри и море послушаѭть ѥго;