Глава 11
|
Главa №i
|
1
|
1
|
И бысть ѥгда съконьчz iс7ъ. заповэдая обэма на десzте Uченикома. прэиде tтUдU Uчитъ и проповэдатъ въ градэхъ ихъ. Въ оно вреұ. | И# бhсть, є3гдA соверши2 ї}съ заповёдаz nбэманaдесzте ўчн7к0ма свои1ма, прeйде tтyду ўчи1ти и3 проповёдати во градёхъ и4хъ. |
2
|
2
|
Слышавъ iw7нъ. въ Uзилищи дэла хв7а. и посъла два предъ Uченикы своими. | (За? м7.) Їwaннъ же слhшавъ во ўзи1лищи дэлA хrтHва, послA двA t ўчени1къ свои1хъ, |
3
|
3
|
и рече ѥмU. ты ли ѥси грzдыи. или иного чаѥмъ. | речE є3мY: тh ли є3си2 грzдhй, и3ли2 и3н0гw чaемъ; |
4
|
4
|
и tвэщавъ iс7 рече имъ. шьдъша възвэстита иwанови. яже слышасте и видэсте. | И# tвэщaвъ ї}съ речE и4ма: шє1дша возвэсти1та їwaннови, ±же слhшита и3 ви1дита: |
5
|
5
|
слэпии прозирають. и хромии ходzть. прокажении очищаютьсz. и глUсии слышать мьртвии въстають. и нищии бlговэствUють. | слэпjи прозирaютъ и3 хр0міи х0дzтъ, прокажeнніи њчищaютсz и3 глусjи слhшатъ, мeртвіи востаю1тъ и3 ни1щіи благовэствyютъ: |
6
|
6
|
и бл9нъ ѥсть. иже не съблазнитьсz о мнэ. | и3 бlжeнъ є4сть, и4же ѓще не соблазни1тсz њ мнЁ. |
7
|
7
|
тэма же исходzщема начатъ iс7 гlти о иwанэ. что изидосте видэтъ въ пUстыню. тръсти ли вэтръмь колэблѥмы. | Тёма же и3сходsщема, начaтъ ї}съ нар0дwмъ гlати њ їwaннэ: чесw2 и3зыд0сте въ пустhню ви1дэти; тр0сть ли вётромъ колeблему; |
8
|
8
|
что изидосте видэтъ. чlвка ли въ мѩҲкы ризы обълчена. се. иже мzкъка иосzть. въ домъхъ цrихъ сUть. | Но чесw2 и3зыд0сте ви1дэти; человёка ли въ м‰гки ри6зы њблечeнна; СE, и5же м‰гкаz носsщіи, въ домёхъ цaрскихъ сyть. |
9
|
9
|
нъ чьсо изидосте видэтъ. прbрка ли. еи гlю вамъ. и лише прbрка. | Но чесw2 и3зыд0сте ви1дэти; прbр0ка ли; Е$й, гlю вaмъ, и3 ли1шше прbр0ка. |
10
|
10
|
сь бо ѥсть о нѥмь же ѥсть писано. се азъ послю анн7глъ мои предъ лицемь твоимь. иже Uготовить пUть твои предь тобою. | Сeй бо є4сть, њ нeмже є4сть пи1сано: сE, ѓзъ посылaю ѓгGла моего2 пред8 лицeмъ твои1мъ, и4же ўгот0витъ пyть тв0й пред8 тоб0ю. |
11
|
11
|
амн7ъ гlю вамъ. не въста въ рожении женами. болии иwана кrтля. мьнии же въ цrьствии нб7сьнэмь. болии ѥго ѥсть. | Ґми1нь гlю вaмъ, не востA въ рождeнныхъ женaми б0лій їwaнна кrти1телz: мнjй же во цrтвіи нбcнэмъ б0лій є3гw2 є4сть. |
12
|
12
|
t дн7ии бо iw7на кр7стля доселэ. цр7ствиѥ нб7сноѥ нUдитьсz. и нUждьници въсхытають ѥ. | T днjй же їwaнна кrти1телz досeлэ цrтвіе нбcное нyдитсz [съ нyждею воспріeмлетсz], и3 нyждницы восхищaютъ є5: |
13
|
13
|
вси бо прbрци и законъ. до иоаиа прbрекоша. | вси1 бо прbр0цы и3 зак0нъ до їwaнна прорек0ша. |
14
|
14
|
и аще хощете прияти. тъ ѥсть. илия. хотzи прити. | И# ѓще х0щете пріsти, т0й є4сть и3ліA хотsй пріити2: |
15
|
15
|
имэя Uши слышати да слышить. | и3мёzй ќшы слhшати да слhшитъ. |
16
|
16
|
Кому уподоблѭ родъ сь; подобьнъ ѥсть дэтищемъ сэдzщемъ на тръжищихъ иже возглашаѭть другомъ своимъ | (За? м7№.) Комy же ўпод0блю р0дъ сeй; Под0бенъ є4сть дётемъ сэдsщымъ на т0ржищихъ, и3 возглашaющымъ другHмъ свои6мъ |
17
|
17
|
и глаголѭть: пискахомъ вамъ и не плzсасте. плакахомъ вамъ и не рыдасте. | и3 глаг0лющымъ: пискaхомъ вaмъ, и3 не плzсaсте: плaкахомъ вaмъ, и3 не рыдaсте. |
18
|
18
|
приде бо иоанъ ни пиѩ ни эды и глаголѭть: бэсъ имать. | Пріи1де бо їwaннъ ни kдhй, ни піsй: и3 глаг0лютъ: бёса и4мать. |
19
|
19
|
приде сынъ чловэчьскыи эды и пиѩ и глаголѭтъ: се сь чловэкъ эдьца и винопиица мытаремъ другъ и грэшьникомъ. и оправьди сz прэмѫдрость отъ чzдъ своихъ. | Пріи1де сн7ъ чlвёческій kдhй и3 піsй: и3 глаг0лютъ: сE, человёкъ ћдца и3 вінопjйца, мытарє1мъ дрyгъ и3 грёшникwмъ. И# њправди1сz премyдрость t ч†дъ свои1хъ. |
20
|
20
|
тъгда начатъ исусъ поносити градомъ въ нихъже бышz мъножаишzѩ силы имъ занѥ не покаяшz сz. | (За? м7в7.) ТогдA начaтъ ї}съ поношaти градовHмъ, въ ни1хже бhша мн0жайшыz си6лы є3гw2, занE не покazшасz: |
21
|
21
|
горе тобэ хоразинъ горе тебэ виfсаида яко аще въ тµрэ и сидонэ бышz силы былы бывъшzѩ въ васъ древлѥе убо въ врэтищи и попелэ покаяли сz бышz. | г0ре тебЁ, хоразjне, г0ре тебЁ, виfсаjдо: ћкw ѓще въ тЂрэ и3 сідHнэ бhша си6лы бhли бhвшыz въ вaсъ, дрeвле ќбw во врeтищи и3 пeпелэ покazлисz бhша: |
22
|
22
|
обаче глаголѭ вамъ: тµру и сидону отъраднэѥ бѫдеть въ дьнь сѫдьныи неже вамъ. | nбaче гlю вaмъ тЂру и3 сідHну tрaднэе бyдетъ въ дeнь сyдный, нeже вaмъ. |
23
|
23
|
и ты капернаумъ възнесыи сz до небесе до ада сънидеши. зане аще въ содомэхъ быша силы былы бывшzѩ въ тебэ прэбылы быша до дьньшьняаго дьне. | И# ты2, капернаyме, и4же до нб7съ вознесhйсz, до ѓда сни1деши: занE ѓще въ сод0мэхъ бhша си6лы бhли бhвшыz въ тебЁ, пребhли ќбw бhша до днeшнzгw днE: |
24
|
24
|
обаче глаголѭ вамъ яко земли содомьсцэ отъраднэѥ бѫдеть въ день сѫдьныи неже тебэ. | nбaче гlю вaмъ, ћкw земли2 сод0мстэй tрaднэе бyдетъ въ дeнь сyдный, нeже тебЁ. |
25
|
25
|
въ то врэмz отъвэщавъ исусъ рече: исповэдаѭ ти сz отьче господи небу и земли яко утаилъ ѥси си отъ прэмѫдрыихъ и разумьныихъ и явилъ я ѥси младеньцемъ. | Въ то2 врeмz tвэщaвъ ї}съ речE: и3сповёдаютисz, џ§е, гDи нб7сE и3 земли2, ћкw ўтаи1лъ є3си2 сі‰ t премyдрыхъ и3 разyмныхъ и3 tкрhлъ є3си2 т† младeнцємъ: |
26
|
26
|
еи отьче яко тако бысть воля прэдъ тобоѭ. Рече гь7. своимъ Uченикомъ. | є4й, џ§е, ћкw тaкw бhсть бlговолeніе пред8 тоб0ю. |
27
|
27
|
всz мнэ предана сUть оц7ьмь моимь. и никто же не знаѥть сн7а тъкмо оц7ь. и оц7а кто не знаѥть. тъкмо сн7ъ. и ѥму же велить сн7ъ tкрыти. | (За? м7G.) Вс‰ мнЁ прєданA сyть nц7eмъ мои1мъ: и3 никт0же знaетъ сн7а, т0кмw nц7ъ: ни nц7A кто2 знaетъ, т0кмw сн7ъ, и3 є3мyже ѓще в0литъ сн7ъ tкрhти. |
28
|
28
|
придэте къ мнэ вси трUжьшеисz. и обременѥни. и азъ покою вы. | Пріиди1те ко мнЁ вси2 труждaющіисz и3 њбременeнніи, и3 ѓзъ ўпок0ю вы2: |
29
|
29
|
възьмэте иго моѥ на себе. и наUчитесz t мене. яко кротъкъ ѥсмь. и съмэренъ с®цмь. и обрzщете покои дш7мъ вашимь. | возми1те и4го моE на себE и3 научи1тесz t менє2, ћкw кр0токъ є4смь и3 смирeнъ с®цемъ: и3 њбрsщете пок0й душaмъ вaшымъ: |
30
|
30
|
иго бо моѥ бlго. и беремя моѥ льгъко ѥсть. | и4го бо моE бlго, и3 брeмz моE легко2 є4сть. |