Зміст

Глава 5
Главa є7
1
1
Uзьрэвъ же народъ мъногъ възиде на горѫ и яко сэде пристѫпишz къ нѥму ученици ѥго. Ўзрёвъ же нар0ды, взhде на горY: и3 сёдшу є3мY, приступи1ша къ немY ўчн7цы2 є3гw2.
2
2
и отъврьзъ уста своя учааше ѩ глаголѩ: И# tвeрзъ ўстA сво‰, ўчaше и5хъ, гlz:
3
3
блажени нищии духъмь яко тэхъ ѥсть царьствиѥ небесьноѥ. бlжeни ни1щіи дyхомъ: ћкw тёхъ є4сть цrтвіе нбcное.
4
4
блажени плачѫщеисz яко ти утэшzть сz. Бlжeни плaчущіи: ћкw тjи ўтёшатсz.
5
5
блажени кротции яко ти наслэдzть землѭ. Бlжeни кр0тцыи: ћкw тjи наслёдzтъ зeмлю.
6
6
блажени алъчѫщеи и жаждѫщеи правьды яко ти насытzтьсz. Бlжeни ѓлчущіи и3 жaждущіи прaвды: ћкw тjи насhтzтсz.
7
7
блажени милостивии яко ти помиловани бѫдѫть. Бlжeни млcтивіи: ћкw тjи поми1ловани бyдутъ.
8
8
блажени чистии сьрьдьцьмь яко ти бога узьрzть. Бlжeни чтcіи с®цемъ: ћкw тjи бGа ќзрzтъ.
9
9
блажени съмиряѭщеи яко ти сынове божии нарекѫть сz. Бlжeни миротв0рцы: ћкw тjи сн7ове б9іи нарекyтсz.
10
10
блажени изгънании правьды ради яко тэхъ ѥсть царьствиѥ небесьноѥ. Бlжeни и3згнaни прaвды рaди: ћкw тёхъ є4сть цrтвіе нбcное.
11
11
блажени ѥсте ѥгда поносzть вамъ и ижденѫть и рекѫтъ вьсякъ зълъ глалолъ на вы лъжѫще мене ради. Бlжeни є3стE, є3гдA пон0сzтъ вaмъ, и3 и3жденyтъ, и3 рекyтъ всsкъ ѕ0лъ глаг0лъ на вы2 лжyще, менє2 рaди:
12
12
радуите сz и веселите сz яко мьзда ваша мънога ѥсть на небесехъ. тако бо изгънаша пророкы иже бэшz прэжде васъ. рaдуйтесz и3 весели1тесz, ћкw мздA вaша мн0га на нб7сёхъ: тaкw бо и3згнaша прbр0ки, и5же (бёша) прeжде вaсъ.
13
13
вы ѥсте соль земли. аще же соль обуяѥть чимь осолить сz. ни къ чесому же бѫдетъ кътому нъ да исыпана бѫдеть вънъ и попираѥма чловэкы. Вы2 є3стE с0ль земли2: ѓще же с0ль њбуsетъ, чи1мъ њсоли1тсz; ни во чт0же бyдетъ ктомY, т0чію да и3зсhпана бyдетъ в0нъ и3 попирaема человBки.
14
14
вы ѥсте свэтъ вьсему миру. не можеть градъ укрыти сz врьху горы стоѩ. (За? №‹.) Вы2 є3стE свётъ мjра: не м0жетъ грaдъ ўкрhтисz верхY горы2 стоS:
15
15
ни въжагаѭть свэтильника и поставляѭть ѥго подъ спѫдъмь нъ на свэщьницэ да свэтить въсэмъ иже въ храминэ сѫть. нижE вжигaютъ свэти1лника и3 поставлsютъ є3го2 под8 спyдомъ, но на свёщницэ, и3 свётитъ всBмъ, и5же въ хрaминэ (сyть).
16
16
тако да просвэтить сz свэтъ вашь прэдъ человэкы да узьрzть ваша добраѩ дэла и прославzть отьца вашего иже ѥсть на небесехъ. Тaкw да просвэти1тсz свётъ вaшъ пред8 человBки, ћкw да ви1дzтъ в†ша дHбраz дэлA и3 прослaвzтъ nц7A вaшего, и4же на нб7сёхъ.
17
17
не мьните яко придохъ разоритъ закона или пророкъ. не придохъ разоритъ нъ наплънитъ. (Да) не мни1те, ћкw пріид0хъ разори1ти зак0нъ, и3ли2 прbр0ки: не пріид0хъ разори1ти, но и3сп0лнити.
18
18
аминь глаголѭ вамъ: доньдеже прэидеть небо и землѩ иота ѥдина или ѥдина чрьта не прэидеть отъ закона доньдеже вьсѩ бѫдѫть. Ґми1нь бо гlю вaмъ: д0ндеже прeйдетъ нeбо и3 землS, їHта є3ди1на, и3ли2 є3ди1на чертA не прeйдетъ t зак0на, д0ндеже вс‰ бyдутъ.
19
19
иже бо разорить ѥдинѫ заповэдии сихъ малыихъ и научить тако чловэкы мьнии наречеть сz въ царьствии небесьнэемь. а иже сътворить и научить сь великъ наречеть сz въ царьствии небесьнэемь. И$же ѓще разори1тъ є3ди1ну зaповэдій си1хъ мaлыхъ и3 научи1тъ тaкw человёки, мнjй наречeтсz въ цrтвіи нбcнэмъ: ґ и4же сотвори1тъ и3 научи1тъ, сeй вeлій наречeтсz въ цrтвіи нбcнэмъ.
20
20
глаголѭ бо вамъ яко аще избудеть правьда ваша паче кънижьникъ и фарасэи не имате вънити въ царьство небесьноѥ. (За? в7‹.) Гlю бо вaмъ, ћкw ѓще не и3збyдетъ прaвда вaша пaче кни6жникъ и3 фарісє1й, не вни1дете въ цrтвіе нбcное.
21
21
слышасте яко речено бысть древьниимь: не убиѥши иже бо убиѥть повиньнъ ѥсть сѫду. Слhшасте, ћкw речeно бhсть дрє1внимъ: не ўбіeши: и4же (бо) ѓще ўбіeтъ, пови1ненъ є4сть судY.
22
22
азъ же глаголѭ вамъ яко вьсякъ гнэваѩ сz на брата своѥго без ума повиньнъ ѥсть сѫду. иже бо речеть брату своѥму рака повиньнъ ѥсть съньмищу. а иже речеть буѥ повиньнъ ѥсть геонэ огньнэи. Ѓзъ же гlю вaмъ, ћкw всsкъ гнёваzйсz на брaта своего2 всyе пови1ненъ є4сть судY: и4же бо ѓще речeтъ брaту своемY: ракA, пови1ненъ є4сть с0нмищу: ґ и4же речeтъ: ўр0де, пови1ненъ є4сть геeннэ џгненнэй.
23
23
аще убо принесеши даръ твои къ олътарю и ту помzнеши яко братъ твои имать нэчьто на тz Ѓще u5бо принесeши дaръ тв0й ко nлтарю2 и3 тY помzнeши, ћкw брaтъ тв0й и4мать нёчто на тS:
24
24
остави ту даръ твои прэдъ олътарьмъ и шьдъ прэжде съмири сz съ братъмь своимь и тъгда пришьдъ принесеши даръ твои. њстaви тY дaръ тв0й пред8 nлтарeмъ и3 шeдъ прeжде смири1сz съ брaтомъ твои1мъ, и3 тогдA пришeдъ принеси2 дaръ тв0й.
25
25
буди увэщаѩ сz съ сѫпьръмь своимь скоро доньдеже ѥси на пѫти съ нимь да не прэдасть тебе сѫдии и сѫдия тz прэдасть слузэ и въ тьмьницѫ въвьрьжеть тz. Бyди ўвэщавazсz съ сопeрникомъ твои1мъ ск0рw, д0ндеже є3си2 на пути2 съ ни1мъ, да не предaстъ тебE сопeрникъ судіи2, и3 судіS тS предaстъ слузЁ, и3 въ темни1цу ввeрженъ бyдеши:
26
26
аминъ глаголѭ тебэ: не изидеши отътѫду доньдеже въздаси послэдьнии кодрантъ. ґми1нь гlю тебЁ: не и3зhдеши tтyду, д0ндеже воздaси послёдній кодрaнтъ.
27
27
слышасте яко речено бысть древьниимъ: не прэлюбы сътвориши. (За? G‹.) Слhшасте, ћкw рэчeно бhсть дрє1внимъ: не прелюбы2 сотвори1ши.
28
28
азъ же глаголѭ вамъ яко вьсякъ иже възьрить на женѫ съ похотиѭ уже любы сътвори съ неѭ въ срьдьци своѥмь. Ѓзъ же гlю вaмъ, ћкw всsкъ, и4же воззри1тъ на женY ко є4же вожделёти є3S, ўжE любодёйствова съ нeю въ сeрдцы своeмъ:
29
29
аще же око твоѥ десноѥ съблажняѥть тz изми ѥ и врьзи отъ тебе. унѥ бо ти ѥсть да погибнетъ ѥдинъ удъ твоихъ а не вьсе тэло твоѥ бѫдетъ въврьжено въ геонѫ. ѓще же џко твоE десн0е соблажнsетъ тS, и3зми2 є5 и3 вeрзи t себє2: ќне бо ти2 є4сть, да поги1бнетъ є3ди1нъ t ќдъ твои1хъ, ґ не всE тёло твоE ввeржено бyдетъ въ геeнну (џгненную):
30
30
и аще десная твоя рѫка съблажняѥть тz усэци ѭ и вьрзи отъ себе. унѥ бо ти ѥсть да погыбнеть ѥдинъ удъ твоихъ а не вьсе тэло твоѥ идеть въ геонѫ. и3 ѓще деснaz твоS рукA соблажнsетъ тS, ўсэцы2 ю5 и3 вeрзи t себє2: ќне бо ти2 є4сть, да поги1бнетъ є3ди1нъ t ќдъ твои1хъ, ґ не всE тёло твоE ввeржено бyдетъ въ геeнну.
31
31
речено же бысть: иже аще пустить женѫ своѭ да дасть ѥи кънигы распустьныѩ. Речeно же бhсть, ћкw и4же ѓще пyститъ женY свою2, да дaстъ є4й кни1гу распyстную.
32
32
азъ же глаголѭ вамъ яко вьсякъ пущаѩ женѫ своѭ развэ словесе любодэаньнааго творить ѭ прэлюбы дэяти. и иже подъбэгѫ поѥмлѥть прэлюбы творить. Ѓзъ же гlю вaмъ, ћкw всsкъ tпущazй женY свою2, рaзвэ словесE любодёйнагw, твори1тъ ю5 прелюбодёйствовати: и3 и4же пущени1цу п0йметъ, прелюбодёйствуетъ.
33
33
Пакы слышасте яко речено бысть древьниимь: не въ лъжѫ кльнеши сz. въздаси же господеви клzтвы твоѩ. (За? д7‹.) Пaки слhшасте, ћкw рэчeно бhсть дрє1внимъ: не во лжY кленeшисz, воздaси же гDеви кл‰твы тво‰.
34
34
азъ же глаголѭ вамъ не клzти сz отинѫдъ. ни небъмь яко прэстолъ ѥсть божии. Ѓзъ же гlю вaмъ не клsтисz всsкw: ни нб7омъ, ћкw пrт0лъ є4сть б9ій:
35
35
ни землеѭ яко подъножиѥ ѥсть ногама ѥго. ни иерусалимъмь яко градъ ѥсть великааго царя. ни землeю, ћкw подн0жіе є4сть ногaма є3гw2: ни їеrли1момъ, ћкw грaдъ є4сть вели1кагw цRS:
36
36
ни главоѭ своѥѭ кльни сz яко не можеши власа ѥдиного бэла ли чрьна сътворити. нижE глав0ю твоeю клени1сz, ћкw не м0жеши влaса є3ди1нагw бёла и3ли2 чeрна сотвори1ти:
37
37
бѫди же слово ваше еи еи и ни ни. лихоѥ сею отъ неприязни ѥсть. бyди же сл0во вaше: є4й, є4й: ни2, ни2: ли1шше же сею2 t непріsзни є4сть.
38
38
слышасте яко речено бысть: око за око и зѫбъ за зѫбъ. Слhшасте, ћкw рэчeно бhсть: џко за џко, и3 зyбъ за зyбъ.
39
39
азъ же глаголѭ вамъ не противити сz зълу. нъ аще къто тz ударить въ деснѫѭ ланитѫ обрати ѥму и другѫѭ. Ѓзъ же гlю вaмъ не проти1витисz ѕлY: но ѓще тS кто2 ўдaритъ въ деснyю твою2 лани1ту, њбрати2 є3мY и3 другyю:
40
40
и хотzщууму сѫдъ прияти съ тобоѭ и ризѫ твоѭ възzти отъпусти ѥму и срачицѫ твоѭ. и3 хотsщему суди1тисz съ тоб0ю и3 ри1зу твою2 взsти, tпусти2 є3мY и3 срачи1цу:
41
41
и аще къто поиметь тz по силэ попьрище ѥдино иди съ нимь дъвэ. и3 ѓще кто2 тS п0йметъ по си1лэ п0прище є3ди1но, и3ди2 съ ни1мъ двA.
42
42
просzщеомU U тебе даи. и хотzщааго t тебе даяти не възирати. (За? е7‹.) Просsщему ў тебє2 дaй, и3 хотsщаго t тебє2 заsти не tврати2.
43
43
слышасте яко речено ѥсть. възлюбиши ближьнzаго своѥго. и възненавидиши врага своѥго. Слhшасте, ћкw рэчeно є4сть: возлю1биши и4скреннzго твоего2 и3 возненави1диши врагA твоего2.
44
44
азъ же гlю вамъ. любите врагы вашz. бlгословите кльнUщая вы добро творите ненавидzщиихъ васъ. молите за творzщая вамъ напасти. изгонzщая вы бlгословите. Ѓзъ же гlю вaмъ: люби1те враги2 вaшz, благослови1те кленyщыz вы2, добро2 твори1те ненави1дzщымъ вaсъ, и3 моли1тесz за творsщихъ вaмъ напaсть и3 и3згонsщыz вы2,
45
45
да бUдете сн7ове оц7z вашего иже ѥсть на нб7сьхъ. яко сlнце своѥ сияѥть. на зълыя и на бlгыя. и дъждить на правьдьныя и на не правьдьныя. ћкw да бyдете сн7ове nц7A вaшегw, и4же є4сть на нб7сёхъ: ћкw с0лнце своE сіsетъ на ѕлы6z и3 бlг‡z и3 дожди1тъ на првdныz и3 на непрaвєдныz.
46
46
аще любите любzщая вы кUю мьздU имате. не мьздоимьци ли то же творzть. Ѓще бо лю1бите лю1бzщихъ вaсъ, кyю мздY и4мате; не и3 мытари6 ли т0жде творsтъ;
47
47
аще цэлUѥте врагы ваша. тъкмо что лихо творите. не мьздоимьци ли то же творzть. И# ѓще цэлyете дрyги вaшz т0кмw, что2 ли1шше творитE; не и3 kзы6чницы ли тaкожде творsтъ;
48
48
бUдэте съвьршени. яко и оц7ь вашь нб7сьскыи съвьршенъ ѥсть. Бyдите u5бо вы2 совершeни, ћкоже nц7ъ вaшъ нбcный совершeнъ є4сть.