Завантаження...
Старий Заповіт

• Бут. • Вих.

Глава 22 з 40

Глvа, к~в”

А/$
1
ще кт^о ё^кра'детъ теля` и^л^и ѓ%вцђ, и^ зако'летъ и&, и^л^и продасть пя'теротеляT да въздастъ въ теля'те мњсто. а^ четы'ри ѓ%вцы въ ѓ%вцы` мњсто”
2
А/ще в поDкопа'нїи заста'нется тать, и^ ја%звенъ ё%мреT, нњсть е^мђ вины` кро'ви е^го
3
а%ще же възы'детъ сл~нце нань пови'ненъ еs ё^мрњти за него” а^ще ли не и%маT, да ся продаs въ таTбы мњсто”
4
А/ще ли яT бђдеT и^ ѓ^бря'щется татьбы ѓ'браZ въ рђ'кђ е^го эT ѓ^сля'те до ѓ^вца` жи'во сђгђ'бъ да эTда'стъ.
5
а%ще кт^о и^спђститъ скотъ е^го і^ и^спасетъ нивђ дрђгаго, и^л^и виногра'дъ дрђга свое^го да да'стъ цњнђ эT ни'вы свое^я и^ эT жи'та свое^го” А$ще вс^ю ни'вђ и^спасе'тъ ё%нее ни'вы свое'я, и^ ё'нїе виногра'да свое^го да тя'житъ”
6
А/ще и^сшедъ ѓ%гнь, и^ ѓ^бря'щетъ трънїе, и^ запа'литъ гђмно, и^л^и стоh, и^ли ни'вђ, и^ тя'жиT, ја%же възгнњщъ ѓ%гнь”
7
А/ще же кт^о дастъ дрђгђ сребро, и^л^и сосђдъ съкры'ти, и^ ё^кра'дется, и^з домђ мђж'а того, и^ а'ще ѓ^бря'щется ё^кра'дыи, да възда'стъ сђгђбо.
8
а%ще ли не ѓ^бря'щеTся та'ть. да прїидетъ гдsнъ до'мђ преD бг~а да ся клене'тъ, а%ще самъ е^го не коры'стовалъ и^ не лђкавъствова, н'а вс^е положе'нїе дрђж'не”
9
По семђ` словеси` въ крывинђ`, ѓ^ теля'ти, и^ ѓ^сляти, и^ ѓ'вцы`, и^ ѓ^ ри'ѕњ, и^ ѓ^ все'и поги'бели е^ја^же и^менђ'етъ свое'ю прњнїе ё^бо да е^сть преD бг~мъ, да прїидетъ сђдъ ѓ^бо'ю, кого сђдїа пови'нит# да тя'жиT сђгђбо ё^ бли'жнего”
10
А/ще же кт^о дастъ дрђгђ ѓ^сля`, и^ли те'лецъ, и^л^и ѓ%вцђ, и^л^и вс^якъ скотъ, снабдњти. и^ ё%мретъ, и^л^и поги'бнетъ, и^л^и плњнятъ е&, и^ никто'же не вњсть,
11
кля'тва да бђдетъ бж~їа междђ` и'ма. а%ще самъ нњсть слђка'вствовалъ, до всего` дрђжнего положе'нїя, и^ та'ко прїемлет# господи'нъ е^го” и^ да не тяжитъ гдsнђ е^го”
12
А@ще ё^кра'дется эT него, да тя'житъ гдsнђ”
13
А/ще ѕвњръ сънњлъ, да ведетъ и^хъ на ѕвњроја%динђ, и' да не тя'жетъ”
14
А/ще же кт^о и^спроси'тъ ё^ дрђга и^ погибнетъ, и^л^и ё^мретъ, и^л^и плњни'тся, а^ гдsнъ е^го не бђдетъ с ниM, то'е да тя'житъ,
15
а%ще гдsнъ е^го бђ'детъ с ни'мъ, то да не тя'житъ. а%ще ли нае'мниk е^сть, да бђ'дет# е^мђ въ мздђ` е^го”
16
А/ще же кт^о прельстиT не ѓ^бњща'нђ деви'цђ, и^ бђдетъ с нею` вњ'номъ да вњ'нитъ е^я`, и^ пои'метъ е^я` себњ въ женђ`”
17
А/ще възбраня'а възбрани'тъ, и^ не хо' щетъ эTц~ъ е^а` да'ти е^мђ въ женђ`, цњнђ` дадя'тъ сребра` эTц~ђ, ја%коже е^сть вњ'но дв~чьско”
18
Волхвъ да не живеT.
19
и^ пото'мъ всего съ ското'м# быва'юща, смр~тїю ё^би'ета”
20
А$ и^же требђ кладеT богоM да потребите и&, н^ото'чїю г~ђ е^ді'номђ
21
и пришелца не вреди'те, ни сжа'лите е^мђ, пришелцы б^о бњсте въ земли` е^гљ=петъстњи”
22
И$ вся'коя вдовы`, и^ сироты` не вреди'те,
23
а%ще бо зло'бою вредите я&, и^ тїи въстена'вше възопію'тъ къ мнњ, слђ'хомъ ё^слы'шђ глаs и^хъ,
24
и^ разгнњваюся ја%ростїю и^ побїю в^ы мече'мъ, и^ бђ'дђтъ жены` ваша вдовы`, и^ ча'да ваша сироты`.
25
А/ще же даси сребро` вза'емъ братђ ни'щемђ и^же ё^ тебе еs, не бђ'ди тщали'въ е^мђ ни зажеди` е^мђ ли'хвы въ зало'гъ,
26
и^ а'ще зало'житъ ризђ дрђгъ твои до за'хода сл~нцђ эTда'ждъ е^мђ
27
е^сть б^о ѓ^де'жда е^мђ с^и, е^ді'на ри'за стыде'нїемъ е^го, въ чемъ е^мђ` спа'ти, а%ще бо възопїетъ къ мнњ слђ'хом# ё^слы'шђ, млsтивъ бо е^смь
28
богомъ да не гл~еши зл^а” ни кн~ѕю людїи твои^хъ не рцы зл^а”
29
Нача'тоk же эT гђмна` и^ эT точи'ла твое^го да ми принесе'ши. прьвенца сн~овъ твоиX, да ми даси`”
30
Та'кожде сътвори'ши эT телца твое^го, и^ эT ѓ^вцы` твое^я`, и^ эT ѓ^сля'те твое^го сеDмь дн~їи да бђ'деT ё^ матери, а^ въ ѓ^смы'и же дн~ь эTдаси я& мн^њ”
31
Лю'ди ст~и да бђ'дете м^и и^ звњроја%дины да не ја%сте, ўо'мъ же да дастъся”

Глава 22 з 40
Старий Заповіт

• Бут. • Вих.