Завантаження...
Старий Заповіт

• Бут.

Порівняти:

Глvа, џ~і”
Главa f7i
1
1
Прїйдоста же дв^а а^гг~ла въ содо'мъ вечеръ, ло'тъ же сњдя'ше преD вра'ты содомскыми, и^ е^гда` видњ и^хъ лоT въста` и^ срњте я&, и^ поклони'ся лицеM до земли`”
Пріид0ста же двA ѓгGла въ сод0мъ въ вeчеръ: лHтъ же сэдsше пред8 враты2 сод0мскими. Ви1дэвъ же лHтъ, востA въ срётеніе и5мъ и3 поклони1сz лицeмъ на зeмлю
2
2
И$ рече с^е гдsїе ё^клони'теся въ домъ раба ва'шего, да почи'ета и^ ѓ^мы'ета ноѕњ ваши, ѓ^свњтша же и^зы'дета на пђть свой, Рњша же н^и ё^бо на стъгнах#, почи'евњ”
и3 речE: сE, госп0діе, ўклони1тесz въ д0мъ рабA вaшегw и3 почjйте, и3 њмhйте н0ги вaшz, и3 њбyтреневавше tи1дете въ пyть св0й. Рёша же: ни2, но на ст0гнэ почjемъ.
3
3
И$ нђжда'ше я&, и^ съврати'стася к немђ`, и^ прїидоста въ домъ е^го, и^ сътвори и'ма ё^чрежде'нїе, и^ ѓ^прњсноки спече'ны преDстави и%ма, и^ ја%доста
И# принyди |, и3 ўклони1шасz къ немY, и3 внид0ша въ д0мъ є3гw2: и3 сотвори2 и5мъ ўчреждeніе, и3 њпрэсн0ки и3спечE и5мъ, и3 kд0ша.
4
4
преD спа'нїемъ” Мђ'жїе же града содо'мска ѓ^быдоша до'мъ е^го эT юнот# даже и^ до ста'рецъ, весь нароD въкђпњ
Пред8 спaніемъ же мyжіе грaда сод0млzне њб8ид0ша д0мъ, t ю4ноши дaже до стaрца, вeсь нар0дъ вкyпэ:
5
5
і^ и^з#зыва'хђ ло'та и^ гл~ахђ къ немђ, где е^ста мђжа ја%же прїидоста к тебњ но'щїю, и^зведи я` к на'мъ, да бђдемъ с ни'ми
и3 и3ззывaху лHта, и3 глаг0лаху къ немY: гдЁ сyть мyжіе вшeдшіи къ тебЁ н0щію; и3зведи2 | къ нaмъ, да бyдемъ съ ни1ми.
6
6
и^зшеD же лотъ преD две'ри къ нимъ, двери же затвори` за собо'ю
И#зhде же лHтъ къ ни6мъ въ преддвeріе, двє1ри же затвори2 за соб0ю.
7
7
и^ рече и^мъ, никакоже братїа не дњи'те, е^ста
Речe же къ ни6мъ: никaкоже, брaтіе, не дёйте ѕлA:
8
8
б^о м^и дще'ри дв^њ, и^же не зна'ета мђжа и^зведђ и` къ вамъ. и^ сътвори'та с нима, ја^коже годњ е^сть ваM” Точїю мђжема сима не сътвори'те зла, понеже прїидо'ста поD кро'в# до'мђ мое^го”
сyть же ми2 двЁ дщє1ри, ±же не познaша мyжа: и3зведY и5хъ къ вaмъ, и3 твори1те и5мъ, ћкоже ўг0дно є4сть вaмъ: т0чію мужє1мъ си6мъ не сотвори1те њби1ды, тогH бо рaди внид0ша под8 кр0въ д0му моегw2.
9
9
И$ рњша эTи^ди эTселњ, пришеl е^си сњмо, ё^ наs ѓ^бита'ти, а^ не сђда` сђди'ти” нн~њ б^отя бо'лее ё^бїемъ нежели ѓ^ны” И$ наси'лње творяхђ лотђ ѕњло, и^ пристђпи'ша да разби'ютъ две'ри”
Рёша же є3мY: tиди2 tсю1ду: пришeлъ є3си2 (сёмw) њбитaти, є3дa ли и3 сyдъ суди1ти; нн7э u5бо тS њѕл0бимъ пaче, нeжели џныхъ. И# наси1лствоваша мyжа лHта ѕэлw2, и3 прибли1жишасz разби1ти двє1ри.
10
10
И$ся'гша мђжа рђкама въсхитиста лота къ себњ въ хра'минђ, и^ две'ри храмђ заключи'ста
Простeрше же мyжіе рyки, вовлек0ша лHта къ себЁ въ хрaмину, и3 двє1ри хрaмины заключи1ша:
11
11
мђжа же сђща преD две'рми домђ поби'ста слњпотою эT мала до вели'ка, и^ погибо'ша и%щђщеи две'реи”
мyжы же, сyщыz пред8 двeрьми д0му, порази1ша слэпот0ю t мaла дaже до вели1ка: и3 разслaбишасz и4щуще двeрій.
12
12
Рњ'ста же мђ'жа тїи` къ лотђ. Є$ста ли кт^о здњ твои` зя'тїе, и^ли сн~овъ, и^ли дще'ри, и^л^и кто и%нъ въ градњ, и^зведї я` эT мњ'ста сего`,
Рёша же мyжіе къ лHту: сyть ли тебЁ здЁ зsтіе и3ли2 сhнове и3ли2 дщє1ри; и3ли2 ѓще кто2 тебЁ и4нъ є4сть во грaдэ, и3зведи2 (|) t мёста сегw2:
13
13
ја^ко погђбля'емъ мњсто с^е. поне'же възвыси'ся вопль и^хъ преD бг~омъ, и^ посла` г~ь потребитї я&”
ћкw мы2 погублsемъ мёсто сіE, понeже возвhсисz в0пль и4хъ пред8 гDемъ, и3 послA нaсъ гDь и3стреби1ти є3го2.
14
14
И$зы'иде же лот# и^ гл~а къ зя'темъ свои^мъ, пои'мъшемъ дще'ри е^го” И$ рече, въста'нњте и^зыидњте воn эT мњста сего, ја^ко погђбляеT г~ь грDа. и^ мнњша зя'тя е^го и^гра'юще к
И#зhде же лHтъ и3 глаг0ла къ зsтємъ свои6мъ, пои1мшымъ дщє1ри є3гw2, и3 речE: востaните и3 и3зыди1те t мёста сегw2, ћкw погублsетъ гDь грaдъ. Возмнёсz же и3грaти пред8 зzтьми2 свои1ми.
15
15
ниM. ја^коже ё%тро бысть тща'хђ а^гг~ли лота гл~ще, въстав# пои^ми` женђ твою` и^ двњ дще'ри твои` ја%же и%маши, і^ и^зы'иди да не и^ ты` поги'бнеши въ безако'нїи града,
Е#гдa же ќтро бhсть, понуждaху ѓгGли лHта, глаг0люще: востaвъ, поими2 женY твою2 и3 двЁ дщє1ри тво‰, ±же и4маши, и3 и3зhди, да не и3 ты2 поги1бнеши со беззак0нми грaда.
16
16
и^ ё^жасо'шася” И$ е'мши а^гг~ли за рђкђ е^го, и^ за' рђкђ женђ` е^го, и^ за' рђкђ двњ дще'ри е^го, понеже пощадї и& г~ь”
И# смути1шасz, и3 взsша ѓгGли за рyку є3го2, и3 за рyку женY є3гw2, и3 за рyки двyхъ дщeрей є3гw2, понeже пощадЁ и5 гDь.
17
17
И$ быs егда` и^зведоша я& вонъ, и^ рњ'ста спасай и^ спс~и дш~ђ твою, не ѓ^зира'ися въспять, н^и посто'и въ всемъ предњлњ семъ. н^о въ горњ сп~се'шися, да и тя^ сїе не ѓ^бы'идетъ”
И# бhсть є3гдA и3звед0ша | в0нъ, и3 рёша: спасaz спасaй твою2 дyшу: не њзирaйсz вспsть, нижE пост0й во всeмъ предёлэ (сeмъ): въ горЁ спасaйсz, да не когдA кyпнw ћтъ бyдеши.
18
18
Рече же лотъ к ни'ма, молю' тя г~и,
Речe же лHтъ къ ни6мъ: молю1сz, гDи,
19
19
е^лмаже ѓ^брњ'те рабъ твои блгDть преD тобо'ю, и^ ёвели'чи правдђ твою ю'же сътвори мнњ, да живетъ дш~а моа” А$з же не могђ` цњлити до горы` е^гда` пости'гнеT ѕло и^ ё^мрђ, с^е блиZ е^сть
понeже њбрёте рaбъ тв0й млcть пред8 тоб0ю, и3 возвели1чилъ є3си2 прaвду твою2, ю4же твори1ши на мнЁ, є4же жи1ти души2 моeй: ѓзъ же не возмогY спасти1сz въ горЁ, да не когдA пости1гнутъ мS ѕл†z, и3 ўмрY:
20
20
град#, во'ньже ё^бњга'ю, ѓ%нже е^сть малъ въ томъ сп~сђся, нњсть б^о малъ, н^о живе'тъ дш~а моа` тебе ра'ди”
сE, грaдъ сeй бли1з8 є4же ўбэжaти ми2 тaмw, и4же є4сть мaлъ, и3 тaмw спасyсz: не мaлъ ли є4сть; и3 живA бyдетъ душA моS тебє2 рaди.
21
21
И$ рече е^мђ с^е чюдиXся лицђ твое^мђ, и^ словђ семђ, да не поги'бнетъ грDа, ѓ% немже гл~еши”
И# речE є3мY: сE, ўдиви1хсz лицY твоемY, и3 њ словеси2 сeмъ, є4же не погуби1ти грaда, њ нeмже глаг0лалъ є3си2:
22
22
Потщи'ся ё^бо да ся сп~сеши т^ђ. не могђ б^о сътвори'ти дњтели, дондеже вни'деши тамо” Сего ра'ди прозва и%мя градђ томђ сиго'ръ” възы'иде
потщи1сz u5бо спасти1сz тaмw: не возмогy бо сотвори1ти дёла, д0ндеже вни1деши тaмw: сегw2 рaди прозвA и4мz грaду томY сигHръ.
23
23
же сл~нце нDа зе'млю. ло'тъ же внїиде въ сигоr.
С0лнце взhде над8 зeмлю, лHтъ же вни1де въ сигHръ.
24
24
г~ь же надожди'въ содомъ, и^ гомоr, камы горящїи ѓ^гнь эT г~а съ нб~си,
И# гDь њдожди2 на сод0мъ и3 гом0рръ жyпелъ, и3 џгнь t гDа съ небесE.
25
25
и^ преврати грады и^ весь предњл#, и^ все вселенїе въ ѓ^градXњ. и^ вс^я живђщая въ градњхъ, и^ вс^е проѕябъшее эT земля”
И# преврати2 грaды сі‰, и3 всю2 њкрeстную странY, и3 вс‰ живyщыz во градёхъ, и3 вс‰ прозzб†ющаz t земли2.
26
26
И$ ѓ^зрњся жена е^го въспяT, и^ бысть столпъ сланъ.
И# њзрёсz женA є3гw2 вспsть, и3 бhсть ст0лпъ слaнъ.
27
27
свњнђ'в же а^врааM заё%тра, на мњстњ, и^дњже бњ стоя`. преD гм~ъ
Востaвъ же ґвраaмъ заyтра (и4де) на мёсто, и3дёже стоsше пред8 гDемъ,
28
28
и^ възрњ къ содо'мњ и^ гомо'рњ лицъ, и^ къ земли` ли'цъ предњла и^хъ, и^ видњ и^ с^е въсхожда'ше пламы эT земля`, а^ки дыM пещныи”
и3 воззрЁ на лицE сод0ма и3 гом0рра, и3 на лицE њкрeстныz страны2, и3 ви1дэ: и3 сE, восхождaше плaмень t земли2, ѓки дhмъ пeщный.
29
29
И$ бысть е^гда` преврати` вс^я гра'ды и^ предњ'лы иX” И$ помянђ` б~ъ а^враа'ма, і^ и^спђсти` ло'та эT земля`, превраще'ныя, е^гда преврати` г~ь гра'ды, въ ниXже житъ ло'тъ”
И# бhсть є3гдA преврати2 бGъ вс‰ грaды страны2 тоS, помzнY бGъ ґвраaма и3 и3зслA лHта t среды2 превращeніz, є3гдA преврати2 гDь грaды, въ ни1хже живsше лHтъ.
30
30
Възы'иде же лот# эT сиго'ра и^ сњде въ горњ и^ дв^њ дще'ри е^го с ниM боя'ше бо ся жити в сигорњ, и^ въсели'ся въ пеще'рђ самъ, и дще'ри е^го с нимъ”
И#зhде же лHтъ t сигHра, и3 сёде въ горЁ сaмъ, и3 двЁ дщє1ри є3гw2 съ ни1мъ: ўбоsсz бо жи1ти въ сигHрэ: и3 всели1сz въ пещeру сaмъ и3 дщє1ри є3гw2 съ ни1мъ.
31
31
Рече же старњ'ишая къ ю^нњ'ишеи, эTц~ъ нашъ ста'ръ, и^ нњсть никтоже на земли`, и^же вни'де к наM по ѓ^бы'чаю въсея` земля`”
Речe же старёйшаz къ ю3нёйшей: nтeцъ нaшъ стaръ, и3 никт0же є4сть на земли2, и4же вни1детъ къ нaмъ, ћкоже nбhчно всeй земли2:
32
32
Ходи` ё^б^о ё^пои`мы эTц~а нашеh виномъ, и^ бђ'демъ с ним#, и^ въставимо эT ѓ^ц~а сњмя”
грzди2 u5бо, ўпои1мъ nтцA нaшего він0мъ и3 преспи1мъ съ ни1мъ, и3 возстaвимъ t nтцA нaшегw сёмz.
33
33
Оу^пои'ста же эTц~а свое^го вино'мъ на тђю нощъ, и^ пришеDши старњ'ишая быs съ эTц~еM своиM, тои` нощи, ѓ%нже не разђмњ е^гда и^стрезви'ся, и^же бы'въ с нею и^ въста`”
Ўпои1ша же nтцA своего2 він0мъ въ нощи2 џнэй: и3 вшeдши старёйшаz, преспA со nтцeмъ свои1мъ тоS н0щи: и3 не поразумЁ џнъ, є3гдA преспA и3 є3гдA востA.
34
34
Бысть же наё^трїе, и^ рече старњ'ишая къ ю^нњ'ишеи, с^е а%зъ быхъ вчера' съ эTц~ем# свои^мъ, ё^пои'мъ ё^бо е^го вино'м#, и^ въ сїю нощъ і^ въшеDши бђди с нимъ, и^ въставимо эT ѓ^ц~а свое^го сњмя”
Бhсть же наyтріе, и3 речE старёйшаz къ ю3нёйшей: сE, (ѓзъ) преспaхъ вчерA со nтцeмъ нaшимъ: ўпои1мъ є3го2 він0мъ и3 въ сію2 н0щь, и3 вшeдши преспи2 съ ни1мъ, и3 возстaвимъ t nтцA нaшегw сёмz.
35
35
Оу^пои'ста же и` вино'мъ, въшеDши ю^нњ'ишая бысть съ эTц~емъ свои^мъ, и^ не разђмњ е^гда` и^стрезви'ся и^же бывъ с нею, и^ въста`”
Ўпои1ша же и3 въ тY н0щь nтцA своего2 він0мъ: и3 вшeдши ю3нёйшаz преспA со nтцeмъ свои1мъ: и3 не поразумЁ џнъ, є3гдA преспA и3 є3гдA востA.
36
36
И$ заче'нши ѓ^б^њ дще'ри ло'товњ эT ѓ^ц~а свое^го,
И# зачaша џбэ дщє1ри лHтwвы t nтцA своегw2:
37
37
и^ роди` старњи'шаа сн~ъ, и^ прозва и^мя е^мђ моа'въ, рекђ'щи эT ѓ^ц~а мое^го си'й, и^ то'й эTц~ъ моавитомъ, и^ до нн~њшнего дн~е”
и3 роди2 старёйшаz сhна и3 наречE и4мz є3мY мwaвъ, глаг0лющи: t nтцA моегw2. Сeй nтeцъ мwавjтwмъ дaже до нн7эшнzгw днE.
38
38
Роди же и^ ме'ншая` сн~ъ, и^ прозва и^мя е^мђ ам#манъ, рекђщ'и сн~ъ ро'да мое^го, си'й эTц~ъ, ам#мони'томъ, до нн~њшнего дн~е”
Роди1 же ю3нёйшаz сhна и3 наречE и4мz є3мY ґммaнъ, глаг0лющи: сhнъ р0да моегw2. Сeй nтeцъ ґмманjтwмъ до нн7эшнzгw днE.

Старий Заповіт

• Бут.