1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
...
Глvа, к~д”
1
А$враа'мъ же бяше ста'рецъ, и^ бы'въ дн~и мно'гы, г~ь же блsсви а^враа'ма въ всеM”
2
И$ реq а^враа'мъ рабђ` свое^мђ старњ'ишемђ до'мђ е^го, ѓ^блада'ющемђ всњмъ е^го” Положи` рђкђ твою поD стегноM м^и,
3
и^ закленђ т^я гм~ъ бм~ъ нбsнымъ, и^ бм~ъ земля`, да не приведе'ши сн~ђ мое^мђ и^саа'кђ жены` дще'рїи ханане'искъ, съ нимиже а%зъ живђ` въ нихъ,
4
н^о до земля` и^дyњ а%зъ бњхъ, и%деши до племе'ни мое^го и^ по'и^меши женђ` сн~ђ мое^мђ и^саа'кђ, эTтђ'дњ.
5
речеy рабъ к немђ`, а^ е^гда не восхо'щетъ и^ти` жена въ слњ'дъ со мно'ю на землю` сїю`, т^о ѓ^бращђ' ли сн~а твое^го въ зе'млю эT неја%же и^зы'де т^ы”
6
Рече' же к немђ а^враа'мъ, блюd са'мъ себе`, да не ѓ^брати'ши сн^а моеh та'мо,
7
г~ь б~ъ нбsныи и^ б~ъ земля, и^же поја% мя и^з до'мђ эTц~а мое^го, и^ эT земля` в не'иже родиXся, и^же гл~а мн^њ и^ кля'ся къ мн^њ, гл~я, тебњ дам# зе'млю сїю`, и^ сњ'мени твоемђ. и^ тои по'слетъ а'гг~ла свое^го предъ тобо'ю, и^ по'имеши женђ` сн~ђ мо емђ и^саа^кђ эTтђ'дђ,
8
а^ще же не хо'щетъ прїити` жена` с тобо'ю въ зе'млю сїю`, чи'стъ да бђ'деши эT закля'тїя сего`, то'чїю сн~а мое^го не ѓ^брати` тамо”
9
И$ положи` раb рђ'кђ свою, подъ стегноM а^враа'ма гн~а своего, и^ кля'ся е^мђ словеси раd
10
сего`” И$ поя` рабъ, і~, веlблюD эT веlблDю гднsа своего и^ эT всего добра гднsа свое^го взяT съ собо'ю. и^ въстаv и^де въ междорњчїе, въ граD нахо'ровъ.
11
и^ поста'ви веlблю'ды вн^њ града ё^ кла'дязя воDнаго поD ве'черъ, гдњ` и^схо'дятъ почръпати воды`”
12
И$ рече г~и бж~е гн~а моего а^враа'ма, ё^стро'и прњдо мно'ю днесь, сътвори` млsть, съ моиM гн~омъ а^враа'момъ”
13
се же а%зъ стою` ё^ кла'дязя во'днаго, дще'ри же живђщихъ, въ' градњ, и^зы'дђть почерпати воды`,
14
да бђдетъ дв~ца, е'й же а^зъ рекђ` прњклони' ми вњдро` твое` да пїю`, и^ реч'ет ми пїи' т^ы и^ вельблю'ды твоя` напою`, до'ндеже напїю'тся, т^ђ ё^готовалъ еси рабђ` твое^мђ` и^саа'кђ, и^ по се'мъ ё^вњмъ, ја%ко сътвориl е^си млsть гн~ђ моемђ а^враа'мђ.
15
И$ бысть даже не конча` гл~я въ ё^мњ с^и, и^ с^е реве'ка и^схождаше, е^я'же роди` ваџђи'лъ сн~ъ ме'лхинъ жены` нахо'ровы, бра'та а^враа'мля, дръжа` вњдро` на рамђ,
16
дв~ца же бя'ше доброзра'чна ѕњло, дњва же б^њ и^же мђжа не знаа'ше, състђпи'вши же на кладязь начерпе` воды` вњдро и^ и'де”
17
Тек же рабъ противђ е'й и^ рече, напои мя мало воды` эT вњдра` твое^го.
18
си^я' же рече пі'и гднsе и^ потща'вся сня` вњдро на рђцњ свои`, и^ напо'й я& до'ндеже напи'ся.
19
и^ рече веlблю'домъ т^и вълию`, до'ндеже вс^и напїю'тся.
20
и^ потща'вся вълїя` вњдро` въ пои'ло, и^ тече` па'кы на кла'дяZ, почерпе` воды` и^ волїя` вельблю'доM всMњ
21
мђжъ же вырозђмњва'ше ю&, и^ помоlчеваше да ё^разђмњ'етъ, а^ще ё^стро'илъ б~ъ пђть е^мђ, и^ли н^и.
22
бысть же ја%ко преста'ша вси` вельблюd пию'ще, и^ взя` мђжъ ё^серя'зи златы, въ мњ'рњ драхмы, и^ дв^а запястїя на рђкђ е'й, и^ і~, мњ'ръ злата
23
и^ въпраша'ше я& и^ рече, чїя` е^си дщеr повњж'дь ми, а^ще е^сть ё^ эTц~а ти мњ'сто намъ ѓ^битати”
24
І$ рече е^мђ дщерь ваџђ'илева е%смь мелхи'ина, е^гоже роди` нахо'рђ.
25
и^ реq е^мђ`, и^ плњвы и^ сњ'на мно'го е%сть ё^ насъ, и^ мњсто ѓ^битати,
26
бл~говоли' же мђжъ и^ поклони'ся г~ђ,
27
и^ реq, блsвенъ б~ъ гдsна мое^го а^враа'ма. и%же не ѓ^ста'ви пра'вды і^ и'стинны гдsна мое^го а^враа'ма, мене` на пђти` ё^строи` г~ь, и^ въ до'мъ брата гдsна моего въведе`”
28
И$ те'кши дв~ца повњ'да мт~ри свое'й вс^и гл~ы сїа`
29
реве'цњ же бњаше браT, е^мђ'же и^мя лава'нъ” И$ тече` лава'нъ къ мђжђ во'нъ на кла'дязь.
30
и^ бы'сть е^гда` видњ ё^серя'зя и^ запястїя на рђкђ сестры` свое'я, и^ ја%ко слы'ша словеса` эT сестры` своея гл~юща, си'це гл~а къ мн^њ мQђ. и^ прїи'де лава'нъ къ мђж'ђ стоя'щђ, ё^ вельблю'дъ ё^ кладязя воды`,
31
и^ рече е^мђ ходи` и^ вни'ди, блsвенъ г~ь, почт^о стои'ши вн^њ а%зъ клњть ё^гото'вахъ, и^ стаја^нїе вельблю'домъ”
32
И$ въни'де мђжъ въ до'мъ и^ вельблю'ды въгна`, и^ да'сть плњ'вы и^ сњ'но вельблю'домъ, и^ во'дђ ё^мы'ти нозњ е^мђ и^ мђжемъ, и^же бяхђ с нимъ.
33
И$ поста'ви и^мъ хлњбъ ја%сти. и^ реq, не яM до'ндеже не гл~ю бесњ'ды своея. и^
34
ре'че гл~и” Рече же рабъ а^враа'мль е^смь а^зъ
35
и^ г~ь блsвилъ е^сть гдsна мое^го ѕњло` и^ възвели'чися. и^ далъ е^мђ ѓ^вца` и^ вълы`, зла'то, и^ сре'бро. рабы` и^ рабы'ня, вельблю'ды и^ ѓ^слы`.
36
и^ роди` са'рра жена` гдsна мое^го сн~а е^диноро'дна гдsнђ моемђ, съста'рњвшђся, и^ да'сть е^мђ ели'ко и^мњ`.
37
и^ закля' мя гдsнъ мо'и гл~я, не пое'мли жены` сн~ђ моемђ эT дще'рїи ханна'ѓ^нскыX, въ ни'хже аZ ѓ^бита'хъ въ земли` и^хъ,
38
н^о в до'мъ эTц~а мое^го и%деши въ племя` мое`, и^ пои^ми женђ` сн~ђ моемђ эTтђ'дђ.
39
рXњ же а%зъ гдsнђ своемђ, е^д^а не по'хощеT жена` по мн^њ и^ти`
40
и^ рече ми г~ь б~ъ, е^мђже ё^годиX. прDе лице'м# е^го, ѓ'нже по'слеть а^гг~ла свое^го с тобо'ю, и^ ё^стро'итъ пђ'ть твой, и^ по'имеши женђ` сн~ђ моемђ, эT пле'мени мое^го, и^ эT до'мђ эTц~а моего,
41
тогда` бђдеши про'стъ эT заклина'нїа моего. е^гда' же до'идеши въ племя` мое`, и^ не дадя'т# т^и, бђ'деши про'стъ эT заклина'нїя моего.
42
и^ пришеD днесь наD кла'дязь, рекохъ, г~и бж~е гдsна мое^го а^враа'ма а%ще ё^стро'иши пђть мой, во'ньже нн~њ и^дђ`,
43
и^ с^е ста'хъ на кла'дязњ во'днњмъ, дще'ри же гражданъ и^зы'идђть почрпа'ти воды`, и^ да бђдетъ дв~ца е'иже рекђ` напо'и мя воды` ма'ло,
44
и^ да речетъ пїи т^ы и^ вельблю'домъ твои^мъ вълїю`, с^и бђдетъ жена` юy ё^гото'ва б~ъ рабђ` своемђ и^саа'кђ, и^ по се'мъ разђмњю ја^ко сътворилъ е^сть млsть гдsнђ моемђ а^враа'мђ”
45
И$ бысть даже не конча'хъ въ ё^мњ своемъ гл~я вънеза'а^пђ реве'ка и^схожда'ше, дръжа'щи вњдро` на ра'мђ, въстђпи'вши же на кла'дязь, и^ почръпе` вњдро` воды`, и^ реко'хъ е'й напо'и мя,
46
и^ потща'вся сня` вњдро съ себе` и^ рече ми пїи т^ы и^ вельблю'ды твоя` напою`. и^ напиXся и^ вельблю'ды моя` напои`,
47
и^ въпрашаX ея`, и^ рекохъ, чия` е^си дще'рь. сїяy ми реq дще'рь ваџђ'илева е^смь, сн~а нахо'рова, и^же роди` е^мђ ме'лха” И$ дах# е'й ё^серя'зя и^ запя'стїа на рђцњ еи`,
48
и^ бл~говъли'въ е^смь полони'хся г~ђ, и^ блsвихъ г~а б~а, гдsна моего а^враа'ма и^же ё^строи` мн^њ на пђти` семъ и%стинны, поя'ти дще'рь бра'та гдsна моеh сн~ђ е^го”
49
А$ще же ё^ботвори'те млsть и^ пра'вдђ гдsнђ моемђ, повњ'дите м^и да ся ѓ^бращђ`, и^л^и на' десно, и^л^и на' лњво.
50
эTвњща'в же лава'нъ, и^ ваџђиl реко'ста, эT г~а пришла` за'повњдь сїа` не мо'жеM ти эTвњща'ти зла'а за бл~гаа
51
и^ с^е ревека преD тобо'ю пои^ми ю` і^ и^ди`, и^ да бђдетъ жена` сн~ђ гдsна твоего, ја%коже гл~а г~ь”
52
Бы'сть же е^гда` слы'ша раб# а^враа'мль, рњч# сїю`, поклони'ся до земля` г~ђ,
53
и^ възе'мъ рабъ съсђды зла'ты и^ сре'брены и^ ри'зы дасть реве'цњ и^ да'рь братђ ея`, и^ мт~ри ея`
54
и^ ја^до'ша и^ пиша ѓ^н^и, и^ мђж'и и^же бяхђ с нимъ” И$ прележа'въ въста'вше заё%тра, рече, эTпђсти'те мя. да и^дђ къ гдsнђ мое^мђ”
55
Рњша же бра'тїа ея` и^ мт~и, да пребђдеть дв~ца с нами де'сять дн~їи, и^ по семъ да и'дете.
56
И$ рече к нимъ не дръжите мя, б~ъ б^о ёстрои` пђть мнњ эTпђстите м^я, да и^дђ къ гдsнђ мое^мђ”
57
Си'и же рњша да възове'мъ дв~цђ, и^ въпрошаеM ея` и^з ђстъ
58
и^ възва'вше ре'векђ рњша е'й, и^деши л^и съ мђж'емъ сиM, ѓ^на же рече и^дђ,
59
и^ эTпђсти'ша реве'кђ сестрђ` свою, і^ и^мњнїе ея` с рабоM а^враа'млимъ, і^ и^же с ниM быша”
60
И$ блsви'ша ревекђ, и^ рњша ей сестра` на'ша е^си бђди въ ты'сђщи темъ, и^ да прїиметъ сњмя твое грады съпостаT”
61
И$ въставши реве'ка и^ рабы'ня ея`, и^ въсњдоша на веlблю'ды, і^ и^до'ша с мђжемъ, и^ пои'мъ раb реве'кђ ѓ^ты'де”
62
І$саа'къ же хожда'ше сквоѕњ пђсты'ню, ё кла'дязя видњ'ннаго, се'й же живя'ше на земли` на полђ'дне.
63
і^ и^зы'иде і^саа^къ поглђмитися на' поле кђ ве'черђ. възрњв# же ѓ^чима` вњдњ веlблюды и^дђща.
64
и^ възрњвше же реве'ка ѓ^чи'ма ви'дњ і^саа'ка, и^ скочи` со вельблю'да”
65
И$ реq к рабђ` кт^о еs мђжъ ѓ%нъ, и^же и'деT по' полю противђ наM” Речеy ра'бъ, т^о господи'чичъ мои сїя же взеMши. ризы ё^творе'ныя и^ ѓ^блечеся”
66
И$сповњ'да раb і^са'акђ словеса', ја%же сътвори
67
прїиде же і^саа'къ в домъ мт~ри своея`, и^ поя` реве'кђ, и^ быs е^мђ жена`, и^ възлюби ю`, и^ ё^тњшися, і^саа'къ ѓ^ саrрњ, матери свое'и^”