|
Глава́ д҃
|
Глава 4
|
|
1
|
1
|
| Є҆гда̀ оу҆̀бо разꙋмѣ̀ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ оу҆слы́шаша фарїсе́є, ꙗ҆́кѡ і҆и҃съ мно́жайшыѧ оу҆чн҃кѝ твори́тъ и҆ кр҃ща́етъ, не́же і҆ѡа́ннъ: | Егда же увэдэ господь яко услышашz фарисеи яко исусъ мъножаишz ученикы творить и крьщаѥть неже иоанъ. |
|
2
|
2
|
| і҆и҃съ же са́мъ не кр҃ща́ше, но оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: | а исусъ самъ не крьщааше нъ ученици ѥго. |
|
3
|
3
|
| ѡ҆ста́ви і҆ꙋде́ю, и҆ и҆́де па́ки въ галїле́ю. | остави иудеѭ и иде пакы въ галилеѭ. |
|
4
|
4
|
| Подоба́ше же є҆мꙋ̀ проитѝ сквозѣ̀ самарі́ю. | достояаше же ѥму проити сквозэ самариѭ. |
|
5
|
5
|
| (Заⷱ҇ в҃і҃.) Прїи́де оу҆̀бо во гра́дъ самарі́йскїй, глаго́лемый сїха́рь, бли́з̾ ве́си, ю҆́же дадѐ і҆а́кѡвъ і҆ѡ́сифꙋ сы́нꙋ своемꙋ̀: | приде же исусъ въ градъ самарьскъ нарицаѥмыи сµхарь близъ вьси ѭже дасть ияковъ иосифу сыну своѥму. |
|
6
|
6
|
| бѣ́ же тꙋ̀ и҆сто́чникъ і҆а́кѡвль. І҆и҃съ же оу҆трꙋ́ждсѧ ѿ пꙋтѝ, сѣдѧ́ше та́кѡ на и҆сто́чницѣ: бѣ́ (же) ꙗ҆́кѡ ча́съ шесты́й. | бэ же тѫ кладzзь ияковль. I©ъ же трUжьсz t пUти. сэдzаше тако на кладzзи. и година бэ яко шестая. |
|
7
|
7
|
| Прїи́де жена̀ ѿ самарі́и почерпа́ти во́дꙋ. Гл҃а є҆́й і҆и҃съ: да́ждь мѝ пи́ти. | приде жена t самария. почретъ воды. и гlа ѥи I©ъ дажь ми воды. |
|
8
|
8
|
| Оу҆чн҃цы́ бо є҆гѡ̀ ѿшлѝ бѧ́хꙋ во гра́дъ, да бра́шно кꙋ́пѧтъ. | Uченици бо его tшьли бzахU въ градъ да брашьна кUпzть. |
|
9
|
9
|
| Глаго́ла є҆мꙋ̀ жена̀ самарѧны́нѧ: ка́кѡ ты̀ жидови́нъ сы́й ѿ менє̀ пи́ти про́сиши, жены̀ самарѧны́ни сꙋ́щїѧ, не прикаса́ютбосѧ жи́дове самарѧ́нѡмъ. | гlа ѥмU жена самарzныни. како ты июдэи сы. t мене воды просиши. жены самарzнынz сUща. не прикасають бо сz самарzне июдэихъ. |
|
10
|
10
|
| Ѿвѣща̀ і҆и҃съ и҆ речѐ є҆́й: а҆́ще бы вѣ́дала є҆сѝ да́ръ бж҃їй, и҆ кто̀ є҆́сть гл҃ѧй тѝ: да́ждь мѝ пи́ти: ты́ бы проси́ла оу҆ негѡ̀, и҆ да́лъ бы тѝ во́дꙋ жи́вꙋ. | и tвэща I©ъ и рече ѥи. аще бы видэла даръ б9ии. кто ѥсть гlzи ти дажь ми воды. ты бы просила U него. и далъ ти бы водU живU. |
|
11
|
11
|
| Глаго́ла є҆мꙋ̀ жена̀: го́споди, ни почерпа́ла и҆ма́ши, и҆ стꙋдене́цъ є҆́сть глꙋбо́къ: ѿкꙋ́дꙋ оу҆̀бо и҆ма́ши во́дꙋ жи́вꙋ, | гlа ѥмU жена. Gи ни почьрпала имаши. стUденьць есть глUбокъ. tкUдU Uбо имаши водU живU. |
|
12
|
12
|
| є҆да̀ ты̀ бо́лїи є҆сѝ ѻ҆тца̀ на́шегѡ і҆а́кѡва, и҆́же дадѐ на́мъ стꙋдене́цъ се́й, и҆ то́й и҆з̾ негѡ̀ пи́тъ, и҆ сы́нове є҆гѡ̀, и҆ ско́ти є҆гѡ̀; | ѥда ты болии ѥси оц7z нашего иякова. иже дасть намъ стUденьць сь. и тъ иж него пиѥть. и сн7ове ѥго. и скоти ѥго. |
|
13
|
13
|
| Ѿвѣща̀ і҆и҃съ и҆ речѐ є҆́й: всѧ́къ пїѧ́й ѿ воды̀ сеѧ̀ вжа́ждетсѧ па́ки: | tвэща и I©ъ и рече ѥи. вьсzкъ пияи t воды сея въждадаѥтьсz пакы. |
|
14
|
14
|
| а҆ и҆́же пїе́тъ ѿ воды̀, ю҆́же а҆́зъ да́мъ є҆мꙋ̀, не вжа́ждетсѧ во вѣ́ки: но вода̀, ю҆́же (а҆́зъ) да́мъ є҆мꙋ̀, бꙋ́детъ въ не́мъ и҆сто́чникъ воды̀ текꙋ́щїѧ въ живо́тъ вѣ́чный. | а иже пиѥть воды юже азъ дамь ѥмU. не имать въждадатисz въ вэкы. нъ водU юже азъ дамь ѥмU бUдеть въ немь источьникъ воды. въскаплющяя воды вэчьныя. |
|
15
|
15
|
| Глаго́ла къ немꙋ̀ жена̀: го́споди, да́ждь мѝ сїю̀ во́дꙋ, да ни жа́ждꙋ, ни прихождꙋ̀ сѣ́мѡ почерпа́ти. | гlа къ немU жена. Gи дажь ми сия воды да ни жажю ни прихожю сэмо почьрпатъ. |
|
16
|
16
|
| Гл҃а є҆́й і҆и҃съ: и҆дѝ, пригласѝ мꙋ́жа твоего̀ и҆ прїидѝ сѣ́мѡ. | гlа ѥи I©ъ иди призови мUжа своѥго и приди сэмо. |
|
17
|
17
|
| Ѿвѣща̀ жена̀ и҆ речѐ (є҆мꙋ̀): не и҆́мамъ мꙋ́жа. Гл҃а є҆́й і҆и҃съ: до́брѣ рекла̀ є҆сѝ, ꙗ҆́кѡ мꙋ́жа не и҆́мамъ: | tвэща жена и рече ѥмU не имамъ мUжz. гlа ѥи I©ъ. добрэ рече яко мUжz не имамь. |
|
18
|
18
|
| пѧ́ть бо мꙋже́й и҆мѣ́ла є҆сѝ, и҆ нн҃ѣ, є҆го́же и҆́маши, нѣ́сть тѝ мꙋ́жъ: сѐ вои́стиннꙋ рекла̀ є҆сѝ. | пzть мUжь имэла ѥси. нынэ ѥго же имаши нэсть ти мUжь. се выистинU рече. |
|
19
|
19
|
| Глаго́ла є҆мꙋ̀ жена̀: гдⷭ҇и, ви́жꙋ, ꙗ҆́кѡ прⷪ҇ро́къ є҆сѝ ты̀: | гlа ѥмU жена. Gи вижю яко прbркъ ѥси ты. |
|
20
|
20
|
| ѻ҆тцы̀ на́ши въ горѣ̀ се́й поклони́шасѧ: и҆ вы̀ глаго́лете, ꙗ҆́кѡ во і҆ерⷭ҇ли́мѣхъ є҆́сть мѣ́сто, и҆́дѣже кла́нѧтисѧ подоба́етъ. | оц7и наши въ горэ сеи поклонишасz. и вы гlете. яко въ иеrлмэ ѥсть мэсто. иде же кланzтисz подобаѥть. |
|
21
|
21
|
| Гл҃а є҆́й і҆и҃съ: же́но, вѣ́рꙋ мѝ и҆мѝ, ꙗ҆́кѡ грѧде́тъ ча́съ, є҆гда̀ ни въ горѣ̀ се́й, ни во і҆ерⷭ҇ли́мѣхъ покло́нитесѧ ѻ҆ц҃ꙋ̀: | гlа ѥи I©ъ. жено вэрU ими ми. яко грzдеть година. ѥгда бUдеть ни въ горэ сеи. ни въ иѥrлмэхъ поклонитисz оц7ю. |
|
22
|
22
|
| вы̀ кла́нѧетесѧ, є҆гѡ́же не вѣ́сте: мы̀ кла́нѧемсѧ, є҆го́же вѣ́мы, ꙗ҆́кѡ спⷭ҇нїе ѿ і҆ꙋдє́и є҆́сть: | вы кланzѥтесz ѥго же не вэсте мы кланzѥмъсz ѥго же вэмъ. яко сп7сениѥ t июдэии ѥсть. |
|
23
|
23
|
| но грѧде́тъ ча́съ, и҆ нн҃ѣ є҆́сть, є҆гда̀ и҆́стиннїи поклѡ́нницы покло́нѧтсѧ ѻ҆ц҃ꙋ̀ дꙋ́хомъ и҆ и҆́стиною: и҆́бо ѻ҆ц҃ъ таковы́хъ и҆́щетъ покланѧ́ющихсѧ є҆мꙋ̀: | нъ грzдеть година. и нынэ ѥсть. ѥгда истиньнии поклоньници. поклонzтьсz оц7ю д¦мь истиною. и оц7ь тацэхъ ищеть. кланzющиихъсz ѥмU. |
|
24
|
24
|
| дх҃ъ (є҆́сть) бг҃ъ: и҆ и҆́же кла́нѧетсѧ є҆мꙋ̀, дꙋ́хомъ и҆ и҆́стиною досто́итъ кла́нѧтисѧ. | д¦ъ ѥсть б7ъ. иже кланzѥтьсz ѥмU. д¦мь истиною. достоить кланzтисz. |
|
25
|
25
|
| Глаго́ла є҆мꙋ̀ жена̀: вѣ́мъ, ꙗ҆́кѡ мессі́а прїи́детъ, глаго́лемый хрⷭ҇то́съ: є҆гда̀ то́й прїи́детъ, возвѣсти́тъ на́мъ всѧ̑. | гlа емU жена вэмь. яко месиа придеть гlемыи х©ъ. ѥгда тъ придеть възвэстить намъ вьсz. |
|
26
|
26
|
| Гл҃а є҆́й і҆и҃съ: а҆́зъ є҆́смь, гл҃ѧй съ тобо́ю. | гlа ѥи I©ъ. азъ ѥсмь гlzи съ тобою. |
|
27
|
27
|
| И҆ тогда̀ прїидо́ша оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ и҆ чꙋдѧ́хꙋсѧ, ꙗ҆́кѡ съ же́ною гл҃аше: ѻ҆ба́че никто́же речѐ: чесѡ̀ и҆́щеши; и҆лѝ: что̀ гл҃еши съ не́ю; | тъгда же придU Uченици ѥго. и чюжаахUсz. яко съ женою гlеть. и никто же не рече чьсо ищеши. или чьто гlеши съ женою. |
|
28
|
28
|
| Ѡ҆ста́ви же водоно́съ сво́й жена̀, и҆ и҆́де во гра́дъ, и҆ глаго́ла человѣ́кѡмъ: | остави же водонось свою жена. и иде въ градъ. и гlа члв7комъ. |
|
29
|
29
|
| прїиди́те (и҆) ви́дите чл҃вѣ́ка, и҆́же рече́ ми всѧ̑, є҆ли̑ка сотвори́хъ: є҆да̀ то́й є҆́сть хрⷭ҇то́съ; | придэте и видите чlвка. иже рече ми вьсz ѥлико сътворихъ. ѥда тъ ѥсть х©ъ. |
|
30
|
30
|
| И҆зыдо́ша же и҆з̾ гра́да, и҆ грѧдѧ́хꙋ къ немꙋ̀. | и изидU из града. и грzдzахU къ немѫ. |
|
31
|
31
|
| Междꙋ́ же си́мъ молѧ́хꙋ є҆го̀ оу҆чн҃цы̀ (є҆гѡ̀), глаго́люще: равві̀, ꙗ҆́ждь. | межю же сими. молzхUти и Uченици гlюще. равъви ѥждь. |
|
32
|
32
|
| Ѻ҆́нъ же речѐ и҆́мъ: а҆́зъ бра́шно и҆́мамъ ꙗ҆́сти, є҆гѡ́же вы̀ не вѣ́сте. | онъ же рече къ нимъ. азъ брашьно имамъ ѥсти. ѥго же вы не вэсте. |
|
33
|
33
|
| Глаго́лахꙋ оу҆̀бо оу҆чн҃цы̀ къ себѣ̀: є҆да̀ кто̀ принесѐ є҆мꙋ̀ ꙗ҆́сти; | гlахU же Uченици ѥго къ себэ. ѥда къто принесе ѥмU ѥсти. |
|
34
|
34
|
| Гл҃а и҆́мъ і҆и҃съ: моѐ бра́шно є҆́сть, да сотворю̀ во́лю посла́вшагѡ мѧ̀ и҆ совершꙋ̀ дѣ́ло є҆гѡ̀. | гlа имъ I©ъ. моѥ брашьно ѥсть. да творzи волю посълавъшааго мz. и съвьршая дэла ѥго. |
|
35
|
35
|
| Не вы́ ли глаго́лете, ꙗ҆́кѡ є҆щѐ четы́ри мѣ́сѧцы сꙋ́ть, и҆ жа́тва прїи́детъ; Сѐ гл҃ю ва́мъ: возведи́те ѻ҆́чи ва́ши, и҆ ви́дите ни́вы, ꙗ҆́кѡ пла́вы сꙋ́ть къ жа́твѣ оу҆жѐ: | не вы ли гlете. яко и еще четыре мcци сUть. и жzтва придеть. се гlю вамъ. възведэте очи ваши. и видите нивы. яко плавы сUть къ жzтвэ Uже. |
|
36
|
36
|
| и҆ жнѧ́й мздꙋ̀ прїе́млетъ, и҆ собира́етъ пло́дъ въ живо́тъ вѣ́чный, да и҆ сѣ́ѧй вкꙋ́пѣ ра́дꙋетсѧ, и҆ жнѧ́й: | и жьнzи мьздU приѥмлеть. и събираѥть плодъ въ животъ вэчьныи. да сеяи въкUпэ радUѥтьсz. и жьнzи. |
|
37
|
37
|
| ѡ҆ се́мъ бо сло́во є҆́сть и҆́стинное, ꙗ҆́кѡ и҆́нъ є҆́сть сѣ́ѧй, и҆ и҆́нъ є҆́сть жнѧ́й: | о семь слово ѥсть истиньноѥ. яко инъ ѥсть сэяи. инъ ѥсть жьнzи. |
|
38
|
38
|
| а҆́зъ посла́хъ вы̀ жа́ти, и҆дѣ́же вы̀ не трꙋди́стесѧ: и҆ні́и трꙋди́шасѧ, и҆ вы̀ въ трꙋ́дъ и҆́хъ внидо́сте. | азъ же вы посълахъ жzть. иде же вы не трUдистесz. ини трUдишzсz. и вы въ трUдъ ихъ вънидосте. |
|
39
|
39
|
| Ѿ гра́да же тогѡ̀ мно́зи вѣ́роваша въ ѻ҆́нь ѿ самарѧ́нъ, за сло́во жены̀ свидѣ́телствꙋющїѧ, ꙗ҆́кѡ рече́ ми всѧ̑, є҆ли́ка сотвори́хъ. | t града же того мънози вэроваша въ него. t самарzнъ. за слово женэ съвэдэтельствUющи. яко ми рече вьсz ѥлико сътворихъ. |
|
40
|
40
|
| Є҆гда̀ оу҆̀бо прїидо́ша къ немꙋ̀ самарѧ́не, молѧ́хꙋ є҆го̀, да бы пребы́лъ оу҆ ни́хъ: и҆ пребы́сть тꙋ̀ два̀ дни̑. | ѥгда же придU самарzне. молzхUти и да бы прэбылъ U нихъ. и прэбысть тU дъва дн7и. |
|
41
|
41
|
| И҆ мно́гѡ па́че вѣ́роваша за сло́во є҆гѡ̀: | и мънози паче вэроваша. за слово ѥго. |
|
42
|
42
|
| женѣ́ же глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ не ктомꙋ̀ за твою̀ бесѣ́дꙋ вѣ́рꙋемъ: са́ми бо слы́шахомъ, и҆ вѣ́мы, ꙗ҆́кѡ се́й є҆́сть вои́стиннꙋ сп҃съ мі́рꙋ, хрⷭ҇то́съ. | женэ же гlаахU. Uже не за твою бесэдU вэрUемъ. сами бо слышахомъ. и вэрѫемъ. zко сь ѥсть въистинU сп7съ мира х©ъ. |
|
43
|
43
|
| По двою́ же дню̑ и҆зы́де ѿтꙋ́дꙋ, и҆ и҆́де въ галїле́ю: | По дъвою же дьню изиде отътѫду и иде въ галилеѭ. |
|
44
|
44
|
| са́мъ бо і҆и҃съ свидѣ́телствова, ꙗ҆́кѡ прⷪ҇ро́къ во свое́мъ ѻ҆те́чествїи че́сти не и҆́мать. | самъ бо исусъ съвэдэтельствова яко пророкъ въ своѥмь отьчьствии не имать чьсти. |
|
45
|
45
|
| Є҆гда́ же прїи́де въ галїле́ю, прїѧ́ша є҆го̀ галїле́ане, всѧ̑ ви́дѣвше, ꙗ҆́же сотворѝ во і҆ерⷭ҇ли́мѣхъ въ пра́здникъ: и҆ ті́и бо прїидо́ша въ пра́здникъ. | ѥгда же приде въ галилеѭ приѩшz и галилеане вься видэвъше ѥлико сътвори въ иерусалимэхъ въ праздьникъ. и ти бо придошz въ праздьникъ. |
|
46
|
46
|
| Прїи́де же па́ки і҆и҃съ въ ка́нꙋ галїле́йскꙋю, и҆дѣ́же претворѝ во́дꙋ въ вїно̀. (Заⷱ҇ г҃і҃.) И҆ бѣ̀ нѣ́кїй царе́въ мꙋ́жъ, є҆гѡ́же сы́нъ болѧ́ше въ капернаꙋ́мѣ. | приде же исусъ пакы въ кана галилеискѫ идеже сътвори отъ воды вино. Бэ же нэкыи цесарь мѫжь ѥгоже сынъ болэаше въ капернаумэ. |
|
47
|
47
|
| Се́й слы́шавъ, ꙗ҆́кѡ і҆и҃съ прїи́де ѿ і҆ꙋде́и въ галїле́ю, и҆́де къ немꙋ̀ и҆ молѧ́ше є҆го̀, да сни́детъ и҆ и҆сцѣли́тъ сы́на є҆гѡ̀: и҆мѣ́ѧше бо оу҆мре́ти. | сь слышавъ яко исусъ приде отъ июдеѩ въ галилеѭ и иде къ нѥму и моляаше и да сънидеть исцэлитъ сынь ѥго хотэаше бо умрэти. |
|
48
|
48
|
| Речѐ оу҆̀бо і҆и҃съ къ немꙋ̀: а҆́ще зна́менїи и҆ чꙋде́съ не ви́дите, не и҆́мате вѣ́ровати. | рече же къ нѥму исусъ: аще знамении и чудесъ не видите не имате вэры ѩти. |
|
49
|
49
|
| Глаго́ла къ немꙋ̀ царе́въ мꙋ́жъ: гдⷭ҇и, сни́ди, пре́жде да́же не оу҆́мретъ ѻ҆троча̀ моѐ. | глагола къ нѥму цесарь мѫжь: господи съниди прэжде даже не умреть отрочz моѥ. |
|
50
|
50
|
| Гл҃а є҆мꙋ̀ і҆и҃съ: и҆дѝ, сы́нъ тво́й жи́въ є҆́сть. И҆ вѣ́рова человѣ́къ словесѝ, є҆́же речѐ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ, и҆ и҆дѧ́ше. | и глагола ѥму исусъ: иди сынъ твои живъ ѥсть. и вэрѫ имъ чловэкъ словеси ѥже рече ѥму исусъ и идэаше. |
|
51
|
51
|
| А҆́бїе же входѧ́щꙋ є҆мꙋ̀, (сѐ,) рабѝ є҆гѡ̀ срѣто́ша є҆го̀, и҆ возвѣсти́ша (є҆мꙋ̀), глаго́люще, ꙗ҆́кѡ сы́нъ тво́й жи́въ є҆́сть. | и абиѥ съходzщу ѥму се раби ѥго сърэтошz и възвэстишz глаголѭще ѥму яко сынъ твои живъ ѥсть. |
|
52
|
52
|
| Вопроша́ше оу҆̀бо ѿ ни́хъ ѡ҆ ча́сѣ, въ кото́рый легча́е є҆мꙋ̀ бы́сть, и҆ рѣ́ша є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ вчера̀ въ ча́съ седмы́й ѡ҆ста́ви є҆го̀ ѻ҆́гнь. | въпрашааше же годины отъ нихъ: въ кыи часъ сулэѥ ѥму бысть; рэшz же ѥму яко вьчера въ годинѫ седмѫѭ остави и огнь. |
|
53
|
53
|
| Разꙋмѣ́ же ѻ҆те́цъ, ꙗ҆́кѡ то́й бѣ̀ ча́съ, въ ѻ҆́ньже речѐ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ сы́нъ тво́й жи́въ є҆́сть: и҆ вѣ́рова са́мъ и҆ ве́сь до́мъ є҆гѡ̀. | разумэвъ же отьць ѥго яко та година бэ въ нѭже рече ѥму исусъ: сынъ твои живъ ѥсть. и вэрова самъ и домъ ѥго вьсь. |
|
54
|
54
|
| Сїѐ па́ки второ́е знаме́нїе сотворѝ і҆и҃съ, прише́дъ ѿ і҆ꙋде́и въ галїле́ю. | се пакы вътороѥ знамениѥ сътвори исусъ пришьдъ оть иудеѩ въ галилеѭ. |
Паперове видання
Старий Заповіт
• Бут. • Вих. • Лев. • Чис. • Втор.
• Нав. • Суд. • Руф. • 1 Цар. • 2 Цар. • 3 Цар. • 4 Цар. • 1 Пар. • 2 Пар. • 1 Езд. • 2 Езд. • 3 Езд. • Неєм. • Тов. • Юдиф. • Есф. • 1 Мак. • 2 Мак. • 3 Мак.
• Іов. • Пс. • Притч. • Еккл. • Пісн. • Прем. • Сир.
• Іс. • Єр. • Плач. • Посл. Єр. • Вар. • Єз. • Дан.
• Ос. • Іоїл. • Ам. • Авд. • Іона. • Мих. • Наум. • Авв. • Соф. • Агг. • Зах. • Мал.