|
Євангеліє від Марка
|
Ѿ Ма́рка
|
|
Глава 1
|
Глава́ а҃
|
|
1
|
1
|
| Зачало еµанGлиѥ iс7µ ¦а сн7а б9ия. |
|
|
2
|
2
|
| яко же ѥсть писано въ прbрцэхъ. се азъ послю анGлъ мои. предь лицемь твоимь. иже Uготовить пUть твои предь тобою. | ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано во прⷪ҇ро́цѣхъ: сѐ, а҆́зъ посыла́ю а҆́гг҃ла моего̀ пред̾ лице́мъ твои́мъ, и҆́же оу҆гото́витъ пꙋ́ть тво́й пред̾ тобо́ю. |
|
3
|
3
|
| глаc въпьющааго въпьющааго въ пUстыни. Uготоваите пUть гн7ь. правы творите стьзz ѥго. | Гла́съ вопїю́щагѡ въ пꙋсты́ни: оу҆гото́вайте пꙋ́ть гдⷭ҇ень, пра̑вы твори́те стєзѝ є҆гѡ̀. |
|
4
|
4
|
| быc iw7нъ крьститель въ пUстыни. проповэдая крьщениѥ. покаянию въ tпUщениѥ грэховъ. | Бы́сть і҆ѡа́ннъ крестѧ́й въ пꙋсты́ни и҆ проповѣ́даѧ кр҃ще́нїе покаѧ́нїѧ во ѿпꙋще́нїе грѣхѡ́въ. |
|
5
|
5
|
| и исходяаше къ нѥмU всz иUдеиска страна. и нер©лмляне. крщ7ахU вси въ иерданьcцэи рэцэ t нѥго. исповэдающе грэхы своя. | И҆ и҆схожда́ше къ немꙋ̀ всѧ̀ і҆ꙋде́йскаѧ страна̀ и҆ і҆ерⷭ҇ли́млѧне: и҆ креща́хꙋсѧ всѝ во і҆ѻрда́нѣ рѣцѣ̀ ѿ негѡ̀, и҆сповѣ́дающе грѣхѝ своѧ̑. |
|
6
|
6
|
| Бэ же иоанъ обълченъ власы вельблUжи. и поясъ Uсниянъ. о чреслэхъ ѥго. и эды акриды. и медъ дивии. | Бѣ́ же і҆ѡа́ннъ ѡ҆болче́нъ власы̑ велблꙋ̑жди, и҆ по́ѧсъ оу҆сме́нъ ѡ҆ чреслѣ́хъ є҆гѡ̀, и҆ ꙗ҆ды́й а҆крі̑ды и҆ ме́дъ ди́вїй. |
|
7
|
7
|
| и проповэдаше гlя. грzдеть крэплии мене. ѥмU же нэсмь достоинъ поклоньсz раздрэшити ремене. обUви ѥго. | И҆ проповѣ́даше, глаго́лѧ: грѧде́тъ крѣ́плїй менє̀ в̾слѣ́дъ менє̀, є҆мꙋ́же нѣ́смь досто́инъ прекло́ньсѧ разрѣши́ти реме́нь сапѡ́гъ є҆гѡ̀: |
|
8
|
8
|
| азъ Uбо кр7стихъ вы водою. а тъ кр7стить вы д¦мь с™ыимь. | а҆́зъ оу҆́бѡ крести́хъ вы̀ водо́ю: то́й же крⷭ҇ти́тъ вы̀ дх҃омъ ст҃ы́мъ. |
|
9
|
9
|
| Въ оно вреұ. приде iс7 t назареfа галилеискааго. и кр7стисz t iw7на. въ иерданэ. |
|
|
10
|
10
|
| и абиѥ въсходz t воды. видэ разводzщасz неб7са. и д¦ъ яко голUбь съходzщь на нь. | И҆ а҆́бїе восходѧ̀ ѿ воды̀, ви́дѣ разводѧ̑щасѧ небеса̀ и҆ дх҃а ꙗ҆́кѡ го́лꙋбѧ, сходѧ́ща на́нь. |
|
11
|
11
|
| и быc глаc съ нб7съ ты ѥси сн7ъ мои. о тебе благоизволихъ. | И҆ гла́съ бы́сть съ небесѐ: ты̀ є҆сѝ сн҃ъ мо́й возлю́бленный, ѡ҆ не́мже бл҃говоли́хъ. |
|
12
|
12
|
| И абиѥ духъ изведе и въ пустынѭ. | И҆ а҆́бїе дх҃ъ и҆зведѐ є҆го̀ въ пꙋсты́ню. |
|
13
|
13
|
| и бэ ту въ пустыни четыри десzти дьнъ искушаѥмъ сотоноѭ и бэ съ звэрьми и ангели служаахѫ ѥму. | И҆ бѣ̀ тꙋ̀ въ пꙋсты́ни дні́й четы́редесѧть, и҆скꙋша́емь сатано́ю, и҆ бѣ̀ со ѕвѣрьмѝ: и҆ а҆́гг҃ли слꙋжа́хꙋ є҆мꙋ̀. |
|
14
|
14
|
| по прэдании же иоановэ приде исусъ въ галилеѭ проповэдая евангелѥ царьствия божия. | По преда́нїи же і҆ѡа́нновѣ, прїи́де і҆и҃съ въ галїле́ю, проповѣ́даѧ є҆ѵⷢ҇лїе црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ |
|
15
|
15
|
| глаголѩ яко исплъни сz врэмz и приближи сz царьствиѥ божиѥ. каите сz и вэруите въ евангелиѥ. | и҆ гл҃ѧ, ꙗ҆́кѡ и҆спо́лнисѧ вре́мѧ и҆ прибли́жисѧ црⷭ҇твїе бж҃їе: пока́йтесѧ и҆ вѣ́рꙋйте во є҆ѵⷢ҇лїе. |
|
16
|
16
|
| Ходz же при мори галилеисцэ видэ симона и андреа брата того симона въмэтаѭща мрэжz въ море бэста бо рыбаря. |
|
|
17
|
17
|
| и рече има исусъ: придэта въ слэдъ мене и сътворѭ вы быти ловьца чловэкомъ. | И҆ речѐ и҆́ма і҆и҃съ: прїиди́та в̾слѣ́дъ менє̀, и҆ сотворю̀ ва́съ бы́ти ловца̑ человѣ́кѡмъ. |
|
18
|
18
|
| и абиѥ оставльша мрэжа своѩ по нѥмь идосте. | И҆ а҆́бїе ѡ҆ста̑вльша мрє́жи своѧ̑, по не́мъ и҆до́ста. |
|
19
|
19
|
| и прэшьдъ отътѫду узьрэ иакова зеведэова и иоана брата ѥго. и та въ ладии завzзаѭща мрэжа | И҆ преше́дъ ма́лѡ ѿтꙋ́дꙋ, оу҆зрѣ̀ і҆а́кѡва зеведе́ова и҆ і҆ѡа́нна бра́та є҆гѡ̀, и҆ та̑ въ кораблѝ стрѡ́ѧща мрє́жа: |
|
20
|
20
|
| и абиѥ възъва я. и оставльша отьца своѥго зеведеа въ ладии съ наѥмьникы по нѥмь идосте. | и҆ а҆́бїе воззва̀ ѧ҆̀. И҆ ѡ҆ста̑вльша ѻ҆тца̀ своего̀ зеведе́а въ кораблѝ съ нає́мники, по не́мъ и҆до́ста. |
|
21
|
21
|
| и вънидошz въ капернаумъ и абиѥ въ сѫботы на съньмищи учааше ѩ. | И҆ внидо́ша въ капернаꙋ́мъ: и҆ а҆́бїе въ сꙋббѡ̑ты вше́дъ въ со́нмище, оу҆ча́ше. |
|
22
|
22
|
| и дивляахѫ сz о учении ѥго. бэ бо учz ѩ яко власть имы и не яко кънижьници. | И҆ дивлѧ́хꙋсѧ ѡ҆ оу҆ч҃нїи є҆гѡ̀: бѣ́ бо оу҆чѧ̀ и҆̀хъ ꙗ҆́кѡ вла́сть и҆мы́й, и҆ не ꙗ҆́кѡ кни́жницы. |
|
23
|
23
|
| и бэ на съньмищи ихъ чловэкъ нечистъмь духомъ и възъва глаголѩ: |
|
|
24
|
24
|
| остани чьто ѥсть намъ и тебэ исусе назарянинѥ; пришьлъ ѥси погубитъ насъ; вэмь тz къто ѥси свzтыи божии. | глаго́лѧ: ѡ҆ста́ви, что̀ на́мъ и҆ тебѣ̀, і҆и҃се назарѧни́не; прише́лъ є҆сѝ погꙋби́ти на́съ: вѣ́мъ тѧ̀, кто̀ є҆сѝ, ст҃ы́й бж҃їй. |
|
25
|
25
|
| и запрэти ѥму исусъ глаголѩ: умълъчи и изиди из нѥго. | И҆ запретѝ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ, гл҃ѧ: оу҆молчѝ и҆ и҆зы́ди и҆з̾ негѡ̀. |
|
26
|
26
|
| и сътрzсъ и духъ нечистыи и възъпивъ гласъмь велиѥмь изиде из нѥго. | И҆ стрѧсѐ є҆го̀ дꙋ́хъ нечи́стый, и҆ возопѝ гла́сомъ вели́кимъ, и҆ и҆зы́де и҆з̾ негѡ̀. |
|
27
|
27
|
| и ужасошz сz вьси. и сътzзаахѫ сz въ себэ глаголѭще: чьто убо се; чьто учениѥ новоѥ се; яко по области и духомъ нечистыимъ велить и послушаѭть ѥго: | И҆ оу҆жасо́шасѧ всѝ, ꙗ҆́коже стѧза́тисѧ и҆̀мъ къ себѣ̀, глаго́лющымъ: что̀ є҆́сть сїѐ; (и҆) что̀ оу҆ч҃нїе но́вое сїѐ, ꙗ҆́кѡ по ѡ҆́бласти и҆ дꙋховѡ́мъ нечи̑стымъ вели́тъ, и҆ послꙋ́шаютъ є҆гѡ̀; |
|
28
|
28
|
| и изиде слухъ ѥго абиѥ во вьсѭ странѫ галилеискѫ. | И҆зы́де же слꙋ́хъ є҆гѡ̀ а҆́бїе во всю̀ странꙋ̀ галїле́йскꙋ. |
|
29
|
29
|
| И абиѥ ишьдъше ис съньмища придоша въ домъ симоновъ и андреовъ съ иаковъмь и иоанъмь. |
|
|
30
|
30
|
| тьща же симонова лежааше огньмь жегома. и абиѥ глаголашz ѥму о нѥи. | Те́ща же сі́мѡнова лежа́ше ѻ҆гне́мъ жего́ма: и҆ а҆́бїе глаго́лаша є҆мꙋ̀ ѡ҆ не́й. |
|
31
|
31
|
| и пристѫпль въздвиже ѭ ѥмъ за рѫкѫ ѥѩ. и остави ѭ абиѥ огнь и служааше имъ. | И҆ пристꙋ́пль воздви́же ю҆̀, є҆́мь за рꙋ́кꙋ є҆ѧ̀: и҆ ѡ҆ста́ви ю҆̀ ѻ҆́гнь а҆́бїе, и҆ слꙋжа́ше и҆̀мъ. |
|
32
|
32
|
| поздэ же бывъшу ѥгда захождааше слъньце приношаахѫ къ нѥму вься недѫжьныѩ и бэсьныѩ. | По́здѣ же бы́вшꙋ, є҆гда̀ захожда́ше со́лнце, приноша́хꙋ къ немꙋ̀ всѧ̑ недꙋ̑жныѧ и҆ бѣсны̑ѧ. |
|
33
|
33
|
| и бэ вьсь градъ събьралъ сz къ двьрьмъ. | И҆ бѣ̀ ве́сь гра́дъ собра́лсѧ къ две́ремъ. |
|
34
|
34
|
| и исцэли многы недѫжьны имѫщz различьны ѩзz и бэсы мъногы изгъна. и не оставляаше глаголати бэсъ яко вэдэахѫ и. | И҆ и҆сцѣлѝ мнѡ́ги ѕлѣ̀ стра́ждꙋщыѧ разли́чными недꙋ̑ги: и҆ бѣ́сы мнѡ́ги и҆згна̀, и҆ не ѡ҆ставлѧ́ше глаго́лати бѣ́сы, ꙗ҆́кѡ вѣ́дѧхꙋ є҆го̀ хрⷭ҇та̀ сꙋ́ща. |
|
35
|
35
|
| и утро пробрэзгу зэло въставъ изиде. Въ оно вреұ . |
|
|
36
|
36
|
| вниде I© Uсто мэсто. и тU мbлитвU дэяше. гнаша ѥго. симонъ. и иже бэахU съ нимь. | И҆ гна́ша є҆го̀ сі́мѡнъ и҆ и҆̀же съ ни́мъ: |
|
37
|
37
|
| и wбрэтъше ѥго гlаахU ѥмU. яко вьси ищють тебе. | и҆ ѡ҆брѣ́тше є҆го̀, глаго́лаша є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ всѝ тебѐ и҆́щꙋтъ. |
|
38
|
38
|
| и гlа имъ. поидэмъ въ ближьня в©и и грады. да и тU проповэдэ. на се бо изидохъ. | И҆ гл҃а и҆̀мъ: и҆́демъ въ бли̑жнїѧ вє́си и҆ гра́ды, да и҆ та́мѡ проповѣ́мъ: на сїе́ бо и҆зыдо́хъ. |
|
39
|
39
|
| и бэ проповэдая. на съньмищихъ ихъ. и по всеи галилеи. и бэсы изгонz. | И҆ бѣ̀ проповѣ́даѧ на со́нмищихъ и҆́хъ, во все́й галїле́и, и҆ бѣ́сы и҆згонѧ̀. |
|
40
|
40
|
| и приде къ нѥмU прокаженъ. молzсz ѥму. и на колэнU. припадая и гlа ѥмU. яко аще хощеши. можеши мя очистити. | И҆ прїи́де къ немꙋ̀ прокаже́нъ, молѧ̀ є҆го̀ и҆ на колѣ̑нꙋ припада́ѧ пред̾ ни́мъ, и҆ глаго́лѧ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ, а҆́ще хо́щеши, мо́жеши мѧ̀ ѡ҆чⷭ҇тити. |
|
41
|
41
|
| I© же милосьрдовавъ. простьръ рUкU. прикоснUсz ѥго. и гlа ѥмU хощю wчистисz. | І҆и҃съ же млⷭ҇рдовавъ, просте́ръ рꙋ́кꙋ, коснꙋ́сѧ є҆гѡ̀, и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: хощꙋ̀, ѡ҆чи́стисѧ. |
|
42
|
42
|
| и рекъшю ѥмU. абие отиде проказа t нѥго. и ч©тъ быc. | И҆ ре́кшꙋ є҆мꙋ̀, а҆́бїе ѿи́де ѿ негѡ̀ прокаже́нїе, и҆ чи́стъ бы́сть. |
|
43
|
43
|
| и запрэти ѥмU и изгъна ѥго. | И҆ запре́щь є҆мꙋ̀, а҆́бїе и҆згна̀ є҆го̀: |
|
44
|
44
|
| и гlа ѥмU блюди никомU же. ничьто же не рьци. нъ шьдъ покажи себе иереови. и принесн. за очищениѥ своѥ. ѥже повелэ моиси въ съвэдэтельство имъ. | и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: блюдѝ, никомꙋ́же ничесѡ́же рцы̀: но ше́дъ покажи́сѧ і҆ере́еви и҆ принесѝ за ѡ҆чище́нїе твоѐ, ꙗ҆̀же повелѣ̀ мѡѷсе́й, во свидѣ́телство и҆̀мъ. |
|
45
|
45
|
| онъ же ишьдъ начzтъ проповэдати мъного и проносити слово. яко къ тому не можааше явэ въ градъ вънити нъ вънэ въ пустэхъ мэстэхъ бэ и прихождаахѫ къ нѥму отъвьсѫду. | Ѻ҆́нъ же и҆зше́дъ нача́тъ проповѣ́дати мно́гѡ и҆ проноси́ти сло́во, ꙗ҆́коже ктомꙋ̀ не мощѝ є҆мꙋ̀ ꙗ҆́вѣ во гра́дъ вни́ти: но внѣ̀ въ пꙋсты́хъ мѣ́стѣхъ бѣ̀. И҆ прихожда́хꙋ къ немꙋ̀ ѿвсю́дꙋ. |
|
Глава 2
|
Глава́ в҃
|
|
1
|
1
|
| Въ оно вреұ. въниде I© въ капернаUмъ. и слUхъ быc. яко въ домU ѥсть. | (Заⷱ҇ з҃.) И҆ вни́де па́ки въ капернаꙋ́мъ по дне́хъ: и҆ слы́шано бы́сть, ꙗ҆́кѡ въ домꙋ̀ є҆́сть. |
|
2
|
2
|
| и абие събирашасz мнози. яко ктомU ни въмэститисz. ни предь двьрми. и гlше имъ слово. | И҆ а҆́бїе собра́шасѧ мно́зи, ꙗ҆́коже ктомꙋ̀ не вмеща́тисѧ ни при две́рехъ: и҆ гл҃аше и҆̀мъ сло́во. |
|
3
|
3
|
| и придоша къ нѥмU. носzще ослаблѥна. носима четырьми. | И҆ прїидо́ша къ немꙋ̀ носѧ́ще разсла́бленна (жи́лами), носи́ма четы́рьми: |
|
4
|
4
|
| и не могUще пристUпити къ нѥмU. за народы. tкрыша покровъ иде же бzше. съвэсиша одръ. на нѥмь же ослаблѥныи лежаше. | и҆ не могꙋ́щымъ прибли́житисѧ къ немꙋ̀ наро́да ра́ди, ѿкры́ша покро́въ, и҆дѣ́же бѣ̀, и҆ прокопа́вше свѣ́сиша ѻ҆́дръ, на не́мже разсла́бленный лежа́ше. |
|
5
|
5
|
| видэвъ же I©ъ вэрU ихъ. гlа ослаблѥнUUмU. чадо. tпUщаютьсz тобэ грэси твои. | Ви́дѣвъ же і҆и҃съ вѣ́рꙋ и҆́хъ, гл҃а разсла́бленномꙋ: ча́до, ѿпꙋща́ютсѧ тебѣ̀ грѣсѝ твоѝ. |
|
6
|
6
|
| бzхU же нэции. t книжьникъ. тU стояще. и помышляюще въ с®цхъ своихъ. | Бѧ́хꙋ же нѣ́цыи ѿ кни̑жникъ тꙋ̀ сѣдѧ́ще и҆ помышлѧ́юще въ сердца́хъ свои́хъ: |
|
7
|
7
|
| что сь тако гlть хUлU. кто можеть отъпUщати грэхы. тъкмо б7ъ ѥдинъ. | что̀ се́й та́кѡ гл҃етъ хꙋлы̑; кто̀ мо́жетъ ѡ҆ставлѧ́ти грѣхѝ, то́кмѡ є҆ди́нъ бг҃ъ; |
|
8
|
8
|
| и абіѥ разUмэвъ I©ъ. д¦мь своимь. яко тако ти помышляють въ собэ. ре? имъ. что тако помышляѥте. въ с®цхъ вашихъ. | И҆ а҆́бїе разꙋмѣ́въ і҆и҃съ дх҃омъ свои́мъ, ꙗ҆́кѡ та́кѡ ті́и помышлѧ́ютъ въ себѣ̀, речѐ и҆̀мъ: что̀ сїѧ̑ помышлѧ́ете въ сердца́хъ ва́шихъ; |
|
9
|
9
|
| что ѥсть Uдобиѥ рещи. ослаблѥнUUмU. tпUщають ти сz грэси. или рещи въстани възми одръ свои. и ходи. | что̀ є҆́сть оу҆до́бѣе; рещѝ разсла́бленномꙋ: ѿпꙋща́ютсѧ тебѣ̀ грѣсѝ; и҆лѝ рещѝ: воста́ни, и҆ возмѝ ѻ҆́дръ тво́й, и҆ ходѝ; |
|
10
|
10
|
| нъ да Uвэсте. яко власть имать сн7ъ члв7чь. tпUщати на земли грэхы. гlа ослаблѥнUмU. | но да оу҆вѣ́сте, ꙗ҆́кѡ вла́сть и҆́мать сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй на землѝ ѿпꙋща́ти грѣхѝ: гл҃а разсла́бленномꙋ: |
|
11
|
11
|
| тобэ гlю въстани. и възьми одръ свои и иди въ домъ свои. | тебѣ̀ гл҃ю: воста́ни, и҆ возмѝ ѻ҆́дръ тво́й, и҆ и҆дѝ въ до́мъ тво́й. |
|
12
|
12
|
| и въставъ абиѥ и възьмъ одръ. изиде предъ вьсэми. яко дивитисz всэмъ. и славляхU б7а гlюще. яко николи же тако видэхомъ. | И҆ воста̀ а҆́бїе, и҆ взе́мъ ѻ҆́дръ, и҆зы́де пред̾ всѣ́ми: ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ всѣ̑мъ и҆ сла́вити бг҃а, глаго́лющымъ, ꙗ҆́кѡ николи́же та́кѡ ви́дѣхомъ. |
|
13
|
13
|
| И изиде пакы къ морю и вьсь народъ идяаше къ нѥму и учааше ѩ. |
|
|
14
|
14
|
| преходz I©ъ видэ левьгиU алfеова. сэдzща на мытьници. и гlа ѥмU. иди по мнэ. и въставъ въ слэдъ ѥго иде. | И҆ мимогрѧ́дый ви́дѣ леѵі́ю а҆лфе́ова, сѣдѧ́ща на мы́тницѣ, и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: по мнѣ̀ грѧдѝ. И҆ воста́въ в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀ и҆́де. |
|
15
|
15
|
| и быc възлежащю ѥмU. въ домU ѥго. и мнози мытаре и грэшьници. възлежахU съ I©ъмь. и съ Uченикы ѥго. бzхU бо мнози. и по нѥмь идоша. | И҆ бы́сть возлежа́щꙋ є҆мꙋ̀ въ домꙋ̀ є҆гѡ̀, и҆ мно́зи мытари̑ и҆ грѣ́шницы возлежа́хꙋ со і҆и҃сомъ и҆ со оу҆чн҃ки̑ є҆гѡ̀: бѧ́хꙋ бо мно́зи, и҆ по не́мъ и҆до́ша. |
|
16
|
16
|
| и книжьници. и фарисеи. видэвъше ѥго ядUща. съ мытарьми и грэшьникы. гlахU Uченикомъ ѥго. что яко съ мытарьми и грэшьникы пьѥть и ясть. | И҆ кни́жницы и҆ фарїсе́є, ви́дѣвше є҆го̀ ꙗ҆дꙋ́ща съ мытари̑ и҆ грѣ̑шники, глаго́лахꙋ оу҆чн҃кѡ́мъ є҆гѡ̀: что̀ ꙗ҆́кѡ съ мытари̑ и҆ грѣ̑шники ꙗ҆́стъ и҆ пїе́тъ; |
|
17
|
17
|
| слышавъ же I©ъ гlа имъ. не требUють съдравии врача нъ болzщеи. не бо придохъ зъвать правьдьникъ нъ грэшьникы на покаяниѥ. | И҆ слы́шавъ і҆и҃съ гл҃а и҆̀мъ: не тре́бꙋютъ здра̑вїи врача̀, но болѧ́щїи: не прїидо́хъ призва́ти првⷣники, но грѣ́шники на покаѧ́нїе. |
|
18
|
18
|
| и бэахѫ ученици иоанови и фарисеи постzще сz. и придошz и рекошz ѥму: почьто ученици иоанови и фарисэи постzть сz а твои ученици не постzть сz; |
|
|
19
|
19
|
| и рече имъ исусъ: еда могѫть сынове брачьнии постити сz доньдеже съ ними ѥсть женихъ; ѥлико врэмz имѫть съ собоѭ жениха не имѫть постити сz. | И҆ речѐ и҆̀мъ і҆и҃съ: є҆да̀ мо́гꙋтъ сы́нове бра́чнїи, до́ндеже жени́хъ съ ни́ми є҆́сть, пости́тисѧ; є҆ли́ко вре́мѧ съ собо́ю и҆́мꙋтъ жениха̀, не мо́гꙋтъ пости́тисѧ: |
|
20
|
20
|
| придѫть же дьниѥ ѥгда отъиметь сz отъ нихъ женихъ и тъгда постzть сz въ ты дьни. | прїи́дꙋтъ же дні́е, є҆гда̀ ѿи́метсѧ ѿ ни́хъ жени́хъ, и҆ тогда̀ постѧ́тсѧ въ ты̑ѧ дни̑: |
|
21
|
21
|
| и ни кто же приставлѥния плата небэлѥна не приставляѥтъ ризэ ветъсэ. аще ли же ни въземеть коньць отъ нѥѩ новоѥ отъ ветъхааго и горьши дира бѫдеть. | и҆ никто́же приложе́нїѧ пла́та небѣ́лена пришива́етъ къ ри́зѣ ве́тсѣ: а҆́ще ли же нѝ, во́зметъ коне́цъ є҆гѡ̀ но́вое ѿ ве́тхагѡ [ѿто́ргнетъ приставле́нїе є҆гѡ̀ но́вое (нѣ́что) ѿ ве́тхагѡ], и҆ го́рша дира̀ бꙋ́детъ: |
|
22
|
22
|
| и ни къто же не въливаѥть вина нова въ мэхы ветъхы. аще ли же ни просадить вино новое мэхы и вино пролэѥть сz и мэси погыбнѫть. нъ вино новоѥ въ мэхы новы лияти. Въ оно вреұ. | и҆ никто́же влива́етъ вїна̀ но́ва въ мѣ́хи вє́тхи: а҆́ще ли же нѝ, просади́тъ вїно̀ но́вое мѣ́хи, и҆ вїно̀ пролїе́тсѧ, и҆ мѣ́си поги́бнꙋтъ: но вїно̀ но́вое въ мѣ́хи нѡ́вы влїѧ́ти [подоба́етъ]. |
|
23
|
23
|
| хожаше I©ъ въ сUботU. сквозэ сэяния. и начаша Uченици ѥго пUть творити. въстьргающе класы. |
|
|
24
|
24
|
| и фарисеи гlахU ѥмU видиши ли что си творzть. въ сUӣ. ѥго же не достоить. | И҆ фарїсе́є глаго́лахꙋ є҆мꙋ̀: ви́ждь, что̀ творѧ́тъ въ сꙋббѡ̑ты, є҆гѡ́же не досто́итъ; |
|
25
|
25
|
| и гл7аше имъ. нэсте ли николи же чли. что сътвори дв7д ѥгда требова. и възалкасz самъ. и иже бzхU съ нимь. | И҆ то́й гл҃аше и҆̀мъ: нѣ́сте ли николи́же члѝ, что̀ сотворѝ дв҃дъ, є҆гда̀ тре́бованїе и҆мѣ̀ и҆ взалка̀ са́мъ и҆ и҆̀же съ ни́мъ; |
|
26
|
26
|
| како вънидоша въ храмъ б9ии. при авиаfарэ архиереи. и хлэбы предьложения сънэсть. ихъ же не достояаше ясти тъкмо иереtомъ. и дасть и сUщиимъ съ нимь. | ка́кѡ вни́де въ до́мъ бж҃їй при а҆вїаѳа́рѣ а҆рхїере́и, и҆ хлѣ́бы предложе́нїѧ снѣдѐ, и҆́хже не достоѧ́ше ꙗ҆́сти то́кмѡ і҆ере́ємъ, и҆ дадѐ и҆ сꙋ́щымъ съ ни́мъ; |
|
27
|
27
|
| и гл7аше имъ. сUбота члbвка ради быc. а не члbвкъ сUботы ради. | И҆ гл҃аше и҆̀мъ: сꙋббѡ́та человѣ́ка ра́ди бы́сть, а҆ не человѣ́къ сꙋббѡ́ты ра́ди: |
|
28
|
28
|
| тэмь г7ь ѥсть сн7ъ члbвчь сUботэ. | тѣ́мже госпо́дь є҆́сть сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй и҆ сꙋббѡ́тѣ. |
|
Глава 3
|
Глава́ г҃
|
|
1
|
1
|
| И въниде пакы въ съньмище. и бэ члbвкъ тU и рUкл ѥго бэ сUха. | И҆ вни́де па́ки въ со́нмище: и҆ бѣ̀ та́мѡ человѣ́къ, сꙋ́хꙋ и҆мы́й рꙋ́кꙋ. |
|
2
|
2
|
| и назираахU ѥго. аще въ сUботU ицэлить ѥго. да възгlють на нь. | И҆ назира́хꙋ є҆го̀, а҆́ще въ сꙋббѡ̑ты и҆сцѣли́тъ є҆го̀, да на́нь возглаго́лютъ. |
|
3
|
3
|
| и гlа члв7кU имUщюUмU сUхU рUкU. стани посредэ ихъ. | И҆ гл҃а человѣ́кꙋ сꙋ́хꙋ и҆мꙋ́щемꙋ рꙋ́кꙋ: ста́ни посредѣ̀. |
|
4
|
4
|
| и гlа имъ. что достоить въ сUботU. добро ли сътворити. или зло сътворити. дш7ю съпасти ли погUбити. wни же мълчахU. | И҆ гл҃а и҆̀мъ: досто́итъ ли въ сꙋббѡ̑ты добро̀ твори́ти, и҆лѝ ѕло̀ твори́ти; дꙋ́шꙋ спастѝ, и҆лѝ погꙋби́ти; Ѻ҆ни́ же молча́хꙋ. |
|
5
|
5
|
| и възрэвъ на нz съ гнэвъмь. скьрбz о окаменѥнии с®ць ихъ. и гlа члв7кU. простьри рUкU свою. и простре. и Uтвьрдисz рUка ѥго цэла. акы дрUгая. | И҆ воззрѣ́въ на ни́хъ со гнѣ́вомъ, скорбѧ̀ ѡ҆ ѡ҆камене́нїи серде́цъ и҆́хъ, гл҃а человѣ́кꙋ: прострѝ рꙋ́кꙋ твою̀. И҆ прострѐ: и҆ оу҆тверди́сѧ рꙋка̀ є҆гѡ̀ цѣла̀ ꙗ҆́кѡ дрꙋга́ѧ. |
|
6
|
6
|
| И абиѥ ишьдъше фарисеи съ иродианы съвэтъ творэахѭ на нь како и бышz погубили. |
|
|
7
|
7
|
| исусъ же отиде съ ученикы своими къ морю. и многъ народъ отъ галилеѩ по нѥмь иде. и отъ иудеѩ | І҆и҃съ же ѿи́де со оу҆чн҃ки̑ свои́ми къ мо́рю: и҆ мно́гъ наро́дъ ѿ галїле́и по не́мъ и҆́де, и҆ ѿ і҆ꙋде́и, |
|
8
|
8
|
| и отъ иерусалима и отъ идумеѩ и съ оного полу иордана и сѫщеи о тµрэ и сидонэ. много мъножьство слышавше ѥлико творэаше придоша къ нѥму. | и҆ ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма, и҆ ѿ і҆дꙋме́и, и҆ со ѻ҆́нагѡ по́лꙋ і҆ѻрда́на. И҆ ѿ тѵ́ра и҆ сїдѡ́на мно́жество мно́гое, слы́шавше, є҆ли̑ка творѧ́ше, (и҆) прїидо́ша къ немꙋ̀. |
|
9
|
9
|
| и рече ученикомъ своимъ: да ѥсть при нѥмь ладиица народа ради да не сътѫжають ѥму. | И҆ речѐ оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да кора́бль бꙋ́детъ оу҆ негѡ̀ наро́да ра́ди, да не стꙋжа́ютъ є҆мꙋ̀. |
|
10
|
10
|
| многы бо исцэли яко нападаахѫ ѥмь хотzще прикоснѫти сz ѥмь ѥлико имэахѫ раны. | Мнѡ́ги бо и҆сцѣлѝ, ꙗ҆́коже напада́ти на него̀, да є҆мꙋ̀ прико́снꙋтсѧ, є҆ли́цы и҆мѣѧ́хꙋ ра̑ны. |
|
11
|
11
|
| и ѥгда видэахѫ и дуси нечистии припадаахѫ къ нѥму и въпияхѫ глаголѭще яко ты ѥси христосъ сынъ божии. | И҆ дꙋ́си нечи́стїи, є҆гда̀ ви́дѧхꙋ є҆го̀, припада́хꙋ къ немꙋ̀ и҆ зва́хꙋ, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ ты̀ є҆сѝ сн҃ъ бж҃їй. |
|
12
|
12
|
| и много прэщааше имъ да не явэ творzть ѥго. | И҆ мно́гѡ преща́ше и҆̀мъ, да не ꙗ҆вле́на є҆го̀ сотворѧ́тъ. |
|
13
|
13
|
| и възиде на горѫ и призъва ѩже самъ хотэ и идошz къ нѥму. |
|
|
14
|
14
|
| и сътвори дъва на десzте да бѫдѫть съ нимь и да посылаѥть ѩ проповэдати. | И҆ сотворѝ двана́десѧте, да бꙋ́дꙋтъ съ ни́мъ, и҆ да посыла́етъ и҆́хъ проповѣ́дати, |
|
15
|
15
|
| и имэти область цэлити недѫгы и изгонити бэсы. | и҆ и҆мѣ́ти вла́сть цѣли́ти недꙋ́ги и҆ и҆згони́ти бѣ́сы: |
|
16
|
16
|
| и нарече имz симону петръ. | и҆ наречѐ сі́мѡнꙋ и҆́мѧ пе́тръ: |
|
17
|
17
|
| и иакова зеведеова и иоана брата иаковля. и нарече има именэ воанергесъ ѥже ѥсть сына громова. | и҆ і҆а́кѡва зеведе́ова и҆ і҆ѡа́нна бра́та і҆а́кѡвлѧ: и҆ наречѐ и҆́ма и҆мена̀ воанерге́съ, є҆́же є҆́сть сы̑на гро́мѡва: |
|
18
|
18
|
| и андреа и филипа и варfоломеа и матъfеа и fомѫ и иакова алфеова и fадеа и симона кананеа | и҆ а҆ндре́а, и҆ фїлі́ппа, и҆ варѳоломе́а, и҆ матѳе́а, и҆ ѳѡмꙋ̀, и҆ і҆а́кѡва а҆лфе́ова, и҆ ѳадде́а, и҆ сі́мѡна канані́та, |
|
19
|
19
|
| и иудѫ искариотьскааго иже и прэдасть и. | и҆ і҆ꙋ́дꙋ і҆скарїѡ́тскаго, и҆́же и҆ предадѐ є҆го̀. |
|
20
|
20
|
| и придоша въ домъ и събьрашz сz пакы народи яко не мощи имъ ни хлэба сънэсти. |
|
|
21
|
21
|
| и слышавъше иже бэахѫ у нѥго изидоша ѩти и. глаголаахѫ бо яко неистовъ ѥсть. | И҆ слы́шавше и҆̀же бѧ́хꙋ оу҆ негѡ̀, и҆зыдо́ша, да и҆́мꙋтъ є҆го̀: глаго́лахꙋ бо, ꙗ҆́кѡ неи́стовъ є҆́сть. |
|
22
|
22
|
| и кънижьници низъшьдъшеи отъ иерусалима глаголахѫ яко веельзевулъ имать и яко о кънzзи бэсъ изгонить бэсы. | И҆ кни́жницы, и҆̀же ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма низше́дшїи, глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ веельзевꙋ́ла и҆́мать и҆ ꙗ҆́кѡ ѡ҆ кнѧ́зи бѣсо́встѣмъ и҆зго́нитъ бѣ́сы. |
|
23
|
23
|
| и призъвавъ ѩ въ притъчахъ глаголааше къ нимъ: како можеть сотона сотонѫ изгонити; | И҆ призва́въ и҆̀хъ, въ при́тчахъ гл҃аше и҆̀мъ: ка́кѡ мо́жетъ сатана̀ сатанꙋ̀ и҆згони́ти; |
|
24
|
24
|
| и аще царьство на сz раздэлить сz не можеть стати царьство то. | И҆ а҆́ще ца́рство на сѧ̀ раздѣли́тсѧ, не мо́жетъ ста́ти ца́рство то̀: |
|
25
|
25
|
| и аще домъ на сz раздэлить сz не можеть стати домъ тъ. | и҆ а҆́ще до́мъ на сѧ̀ раздѣли́тсѧ, не мо́жетъ ста́ти до́мъ то́й: |
|
26
|
26
|
| и аще сотона въста самъ на сz и раздэли сz не можеть стати нъ коньчинѫ имать. | и҆ а҆́ще сата́на воста̀ на сѧ̀ са́мъ и҆ раздѣли́сѧ, не мо́жетъ ста́ти, но коне́цъ и҆́мать. |
|
27
|
27
|
| ни къто же не можеть съсѫдъ крэпъкааго въшьдъ въ домъ ѥго расхытити аще не прэжде крэпъкааго съвzжеть и тъгда домъ ѥго расхытить. | Никто́же мо́жетъ сосꙋ́ды крѣ́пкагѡ, вше́дъ въ до́мъ є҆гѡ̀, расхи́тити, а҆́ще не пе́рвѣе крѣ́пкаго свѧ́жетъ: и҆ тогда̀ до́мъ є҆гѡ̀ расхи́титъ. |
|
28
|
28
|
| аминь глаголѭ вамъ яко вься отъпустzть сz сыномъ чловэческомъ съгрэшения и власфимиѩ ѥлико аще власфимисаѭть. |
|
|
29
|
29
|
| а иже власфимисаѥть на свzтыи духъ не имать отъпущения въ вэкъ нъ повиньнъ ѥсть вэчьнуу му сѫду. | а҆ и҆́же восхꙋ́литъ на дх҃а ст҃а́го, не и҆́мать ѿпꙋще́нїѧ во вѣ́ки, но пови́ненъ є҆́сть вѣ́чномꙋ сꙋдꙋ̀. |
|
30
|
30
|
| занѥ глаголахѫ яко духъ нечистъ имать. | Занѐ глаго́лахꙋ: дꙋ́ха нечи́стаго и҆́мать. |
|
31
|
31
|
| Приде же мати ѥго и братия и вънэ стоѩще посълашz къ нѥму глашаѭще и. | Прїидо́ша оу҆́бѡ мт҃и и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀, и҆ внѣ̀ стоѧ́ще посла́ша къ немꙋ̀, зовꙋ́ще є҆го̀. |
|
32
|
32
|
| и сэдэаше о нѥмь народъ. рэшz же ѥму: се мати твоя и братия твоя и сестры твоѩ вънэ ищѫть тебе. | И҆ сѣдѧ́ше наро́дъ ѡ҆́крестъ є҆гѡ̀. Рѣ́ша же є҆мꙋ̀: сѐ, мт҃и твоѧ̀ и҆ бра́тїѧ твоѧ̑ (и҆ сєстры̀ твоѧ̑) внѣ̀ и҆́щꙋтъ тебѐ. |
|
33
|
33
|
| и отъвэща имъ глаголѩ: къто ѥсть мати моя ли братия моя; | И҆ ѿвѣща̀ и҆́мъ, гл҃ѧ: кто̀ є҆́сть мт҃и моѧ̀, и҆лѝ бра́тїѧ моѧ̑; |
|
34
|
34
|
| и съглzдавъокрьстъ ѥго глагола: се мати моя и братия моя. | И҆ соглѧ́давъ ѡ҆́крестъ себє̀ сѣдѧ́щыѧ, гл҃а: сѐ, мт҃и моѧ̀ и҆ бра́тїѧ моѧ̑: |
|
35
|
35
|
| иже бо аще сътворить волѭ божиѭ сь братъ мои и сестра моя и мати ѥсть. | и҆́же бо а҆́ще сотвори́тъ во́лю бж҃їю, се́й бра́тъ мо́й и҆ сестра̀ моѧ̀ и҆ мт҃и (мѝ) є҆́сть. |
|
Глава 4
|
Глава́ д҃
|
|
1
|
1
|
| И пакы начzтъ при мори учити. и събьра сz къ нѥму народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэша при мори на земли. |
|
|
2
|
2
|
| и учааше ѩ притъчами мъного. и глаголааше имъ въ учении своѥмь: | И҆ оу҆ча́ше и҆̀хъ при́тчами мно́гѡ и҆ гл҃аше и҆̀мъ во оу҆ч҃нїи свое́мъ: |
|
3
|
3
|
| слышите. се изиде сэѩи сэятъ. | слы́шите: сѐ, и҆зы́де сѣ́ѧй сѣ́ѧти: |
|
4
|
4
|
| и бысть ѥгда сэяше ова падоша на пѫти и придошz пътицz и позобаша я. | и҆ бы́сть є҆гда̀ сѣ́ѧше, ѻ҆́во падѐ при пꙋтѝ, и҆ прїидо́ша пти̑цы, и҆ позоба́ша є҆̀: |
|
5
|
5
|
| а другоѥ паде на каменьнэѥмь идеже не имэ землѩ мъногы. и абиѥ прозzбе занѥ не имэаше глѫбины земьныѩ. | дрꙋго́е же падѐ при ка́мени, и҆дѣ́же не и҆мѧ́ше землѝ мно́ги, и҆ а҆́бїе прозѧбѐ, занѐ не и҆мѧ́ше глꙋбины̀ земны́ѧ: |
|
6
|
6
|
| слъньцу же въсиявъшу присвzде. и занѥ не имэаше корения усъше. | со́лнцꙋ же возсїѧ́вшꙋ присвѧ́де, и҆ занѐ не и҆мѧ́ше ко́рене, и҆́зсше: |
|
7
|
7
|
| и другоѥ паде въ трьнии. и възиде трьниѥ и подави ѥ и плода не дасть. | и҆ дрꙋго́е падѐ въ те́рнїи, и҆ взы́де те́рнїе, и҆ подавѝ є҆̀: и҆ плода̀ не дадѐ: |
|
8
|
8
|
| и другоѥ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходz и расты. и приплоди ово три десzти ово шѥсть десzтъ ово съто. | и҆ дрꙋго́е падѐ на землѝ до́брѣй, и҆ даѧ́ше пло́дъ восходѧ́щь и҆ растꙋ́щь, и҆ припло́доваше на три́десѧть, и҆ на шестьдесѧ́тъ, и҆ на сто̀. |
|
9
|
9
|
| и глаголаше: имэѩи уши слышати да слышить. | И҆ гл҃аше: и҆мѣ́ѧй оу҆́шы слы́шати да слы́шитъ. |
|
10
|
10
|
| ѥгда же бысть ѥдинъ въпросишz и иже бэахѫ о нѥмь съ обэма на десzте притчz. |
|
|
11
|
11
|
| и глаголаше имъ: вамъ ѥсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмь же вънэшьниимъ въ притъчахъ вься бываѭтъ. | И҆ гл҃аше и҆̀мъ: ва́мъ є҆́сть дано̀ вѣ́дати та̑йны црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ: ѡ҆́нѣмъ же внѣ̑шнимъ въ при́тчахъ всѧ̑ быва́ютъ, |
|
12
|
12
|
| да видzще видzть и не узьрzть. и слышzще слышzть и не разумэваѭть. еда къгда обратzть сz и отъпустzть сz имъ грэси. | да ви́дѧще ви́дѧтъ, и҆ не оу҆́зрѧтъ: и҆ слы́шаще слы́шатъ, и҆ не разꙋмѣ́ютъ: да не когда̀ ѡ҆братѧ́тсѧ, и҆ ѡ҆ста́вѧтсѧ и҆̀мъ грѣсѝ. |
|
13
|
13
|
| и глагола имъ: не вэсте ли притъчz сеѩ и како вьсz притъчz разумэѥте; | И҆ гл҃а и҆̀мъ: не вѣ́сте ли при́тчи сеѧ̀; и҆ ка́кѡ всѧ̑ при̑тчи оу҆разꙋмѣ́ете; |
|
14
|
14
|
| сэѩи слово сэѥть. | Сѣ́ѧй, сло́во сѣ́етъ. |
|
15
|
15
|
| си же сѫть яже на пѫти идеже сэѥть сz слово и ѥгда слышzть абиѥ. придеть сотона и отиметь слово сэѥноѥ въ срьдьцихъ ихъ. | Сі́и же сꙋ́ть, и҆̀же при пꙋтѝ, и҆дѣ́же сѣ́етсѧ сло́во, и҆ є҆гда̀ оу҆слы́шатъ, а҆́бїе прихо́дитъ сатана̀ и҆ ѿе́млетъ сло́во сѣ́ѧнное въ сердца́хъ и҆́хъ. |
|
16
|
16
|
| и си такожде сѫть иже на каменьныихъ сэѥми. иже ѥгда слышzть слово абиѥ съ радостиѭ приѥмлѭть ѥ. | И҆ сі́и сꙋ́ть та́кожде и҆́же на ка́менныхъ сѣ́емїи, и҆̀же є҆гда̀ оу҆слы́шатъ сло́во, а҆́бїе съ ра́достїю прїе́млютъ є҆̀: |
|
17
|
17
|
| и не имѫть корене въ себэ нъ врэменьни сѫть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѭь сz. | и҆ не и҆́мꙋтъ коре́нїѧ въ себѣ̀, но привре́менни сꙋ́ть: та́же бы́вшей печа́ли и҆лѝ гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе соблажнѧ́ютсѧ. |
|
18
|
18
|
| а си сѫть сэѥнии въ трьнии слышащеи слово | А҆ сі́и сꙋ́ть, и҆̀же въ те́рнїи сѣ́емїи, слы́шащїи сло́во: |
|
19
|
19
|
| и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходzщz подавляѭть слово и без плода бываѥть. | и҆ печа̑ли вѣ́ка сегѡ̀, и҆ ле́сть бога́тства, и҆ ѡ҆ про́чихъ по́хѡти входѧ́щыѧ подавлѧ́ютъ сло́во, и҆ безпло́дно быва́етъ. |
|
20
|
20
|
| а сии сѫть сэѥнии на добрэ земли иже слышzть слово и приѥмлѭть ѥ и плодzть сz на три десzти и шесть десzтъ и съто. | И҆ сі́и сꙋ́ть, и҆̀же на землѝ до́брѣй сѣ́ѧннїи, и҆̀же слы́шатъ сло́во и҆ прїе́млютъ, и҆ пло́дствꙋютъ на три́десѧть, и҆ на шестьдесѧ́тъ, и҆ на сто̀. |
|
21
|
21
|
| И глаголаше имъ: еда приходить. свэтильникъ да подъ спѫдъмь положенъ бѫдеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложать и;. | И҆ гл҃аше и҆̀мъ: є҆да̀ свѣти́лникъ прихо́дитъ [вжига́ютъ], да под̾ спꙋ́домъ положа́тъ є҆го̀ и҆лѝ под̾ ѻ҆дро́мъ; не да ли на свѣ́щницѣ положе́нъ бꙋ́детъ; |
|
22
|
22
|
| нэсть бо ни чьто же таино ѥже не явить сz. ни бысть потаѥно нъ да придеть въ явлениѥ. | нѣ́сть бо та́йно, є҆́же не ꙗ҆ви́тсѧ, нижѐ бы́сть потае́но, но да прїи́детъ въ ꙗ҆вле́нїе: |
|
23
|
23
|
| иже имать уши слышати да слышить. | а҆́ще кто̀ и҆́мать оу҆́шы слы́шати, да слы́шитъ. |
|
24
|
24
|
| и глаголааше имъ: блюдэте сz чьто слышите. въ нѭже мэрѫ мэрите намэрить сz вамъ и приложить сz вамъ слышzщиимъ. |
|
|
25
|
25
|
| иже бо аще имать дасть сz ѥму а иже не имать и ѥже имать отъиметь сz отъ нѥго. | и҆́же бо а҆́ще и҆́мать, да́стсѧ є҆мꙋ̀: а҆ и҆́же не и҆́мать, и҆ є҆́же и҆́мать, ѿи́метсѧ ѿ негѡ̀. |
|
26
|
26
|
| И глаголааше: тако ѥсть царьствиѥ божиѥ якоже аще чловэкъ въмэтаѥтъ сэмz въ землѭ. | И҆ гл҃аше: та́кѡ є҆́сть (и҆) црⷭ҇твїе бж҃їе, ꙗ҆́коже человѣ́къ вмета́етъ сѣ́мѧ въ зе́млю, |
|
27
|
27
|
| и съпить и въстаѥть нощь и дьнь. и сэмz прозzбаѥть и растеть якоже не вэсть онъ. | и҆ спи́тъ, и҆ востае́тъ но́щїю и҆ дні́ю: и҆ сѣ́мѧ прозѧба́етъ и҆ расте́тъ, ꙗ҆́коже не вѣ́сть ѻ҆́нъ: |
|
28
|
28
|
| о себэ бо земля плодить сz прэжде трэвѫ по томь же класъ по томь же и пъшеницѭ въ класэ. | ѿ себє́ бо землѧ̀ плоди́тъ пре́жде травꙋ̀, пото́мъ кла́съ, та́же и҆сполнѧ́етъ пшени́цꙋ въ кла́сѣ: |
|
29
|
29
|
| ѥгда же съзрэѥть плодъ абиѥ посълеть сьрпъ яко настоить жzтва. | є҆гда́ же созрѣ́етъ пло́дъ, а҆́бїе по́слетъ се́рпъ, ꙗ҆́кѡ наста̀ жа́тва. |
|
30
|
30
|
| и глаголааше: чьсому уподобимъ царьствиѥ божиѥ ли коѥи притъчи приложимъ ѥ; | И҆ гл҃аше: чесомꙋ̀ оу҆подо́бимъ црⷭ҇твїе бж҃їе; и҆лѝ ко́ей при́тчи приложи́мъ є҆̀; |
|
31
|
31
|
| яко горушьнэ зьрнэ ѥже ѥгда въсэѥно бѫдеть въ землѭ мьнѥ вьсэхъ ѥсть сэменъ земьныихъ. | ꙗ҆́кѡ зе́рно горꙋ́шично, є҆́же є҆гда̀ всѣ́ѧно бꙋ́детъ въ землѝ, мнѣ́е всѣ́хъ сѣ́менъ є҆́сть земны́хъ: |
|
32
|
32
|
| и ѥгда въсэѥно бѫдеть въздрастеть и бѫдеть болѥ вьсэхъ зелии и творить вэтви велиѩ яко мощи подъ сэниѭ ѥго пътицамъ небесьныимъ витати. | и҆ є҆гда̀ всѣ́ѧно бꙋ́детъ, возраста́етъ, и҆ быва́етъ бо́лѣе всѣ́хъ ѕе́лїй, и҆ твори́тъ вѣ̑тви вє́лїѧ, ꙗ҆́кѡ мощѝ под̾ сѣ́нїю є҆гѡ̀ пти́цамъ небє́снымъ вита́ти. |
|
33
|
33
|
| и тацэми притъчами мнозэми глаголааше имъ слово якоже можаахѫ слышати. | И҆ таковы́ми при́тчами мно́гими гл҃аше и҆̀мъ сло́во, ꙗ҆́коже можа́хꙋ слы́шати. |
|
34
|
34
|
| без притъчz же не глаголааше имъ. ѥдинъ же сказааше ученикомъ своимъ вься. | Без̾ при́тчи же не гл҃аше и҆̀мъ словесѐ: ѡ҆со́бь же оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ сказа́ше всѧ̑. |
|
35
|
35
|
| И глагола имъ въ тъ дьнь вечеру бывъшу: преидэмъ на онъ полъ. |
|
|
36
|
36
|
| и отъпущьше народъ поѩшz и якоже бэ въ ладии. и ины ладиѩ бэахѫ съ нимь. | И҆ ѿпꙋ́щше наро́ды, поѧ́ша є҆го̀ ꙗ҆́коже бѣ̀ въ кораблѝ: и҆ и҆ні́и же корабли̑ бѧ́хꙋ съ ни́мъ. |
|
37
|
37
|
| и бысть буря вэтрьна велия. влъны же въливаахѫ сz въ ладиѭ яко уже погрzзнѫти хотэаше. | И҆ бы́сть бꙋ́рѧ вѣ́трена вели́ка: вѡ́лны же влива́хꙋсѧ въ кора́бль, ꙗ҆́кѡ оу҆жѐ погрꙋжа́тисѧ є҆мꙋ̀. |
|
38
|
38
|
| и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпz. и възбудишz и и глаголашz ѥму: учителю не родиши ли яко погыблѥмъ; | И҆ бѣ̀ са́мъ на кормѣ̀ на возгла́вницѣ спѧ̀. И҆ возбꙋди́ша є҆го̀ и҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: оу҆чт҃лю, не ради́ши ли, ꙗ҆́кѡ погиба́емъ; |
|
39
|
39
|
| и въставъ запрэти вэтру. и рече морю: млъчи и устани и улеже вэтръ и бысть тишина велия. | И҆ воста́въ запретѝ вѣ́трꙋ и҆ речѐ мо́рю: молчѝ, преста́ни. И҆ оу҆ле́же вѣ́тръ, и҆ бы́сть тишина̀ ве́лїѧ. |
|
40
|
40
|
| и рече имъ: чьто тако страшиви ѥсте; како не имете вэры; | И҆ речѐ и҆̀мъ: что̀ та́кѡ страшли́ви є҆стѐ; ка́кѡ не и҆́мате вѣ́ры; |
|
41
|
41
|
| и възбояша сz страхъмь велиѥмь и глаголаахѫ другъ къ другу: къто убо ѥсть сь яко и вэтри и море послушаѭть ѥго; | И҆ оу҆боѧ́шасѧ стра́хомъ ве́лїимъ и҆ глаго́лахꙋ дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ: кто̀ оу҆̀бо се́й є҆́сть, ꙗ҆́кѡ и҆ вѣ́тръ и҆ мо́ре послꙋ́шаютъ є҆гѡ̀; |
|
Глава 5
|
Глава́ є҃
|
|
1
|
1
|
| И придошz на онъ полъ моря въ странѫ гадариньскѫ. |
|
|
2
|
2
|
| и излэзъшѫ ѥму из корабля абиѥ сърэте и отъ гробъ чловэкъ нечистъмь духъмь. | И҆ и҆злѣ́зшꙋ є҆мꙋ̀ и҆з̾ кораблѧ̀, а҆́бїе срѣ́те є҆го̀ ѿ гробѡ́въ человѣ́къ въ дꙋ́сѣ нечи́стѣ, |
|
3
|
3
|
| иже жилище имэаше въ гробэхъ и ни желэзьнъмь ѫжьмь ѥго ни къто же не можааше съвzзати. | и҆́же жили́ще и҆мѧ́ше во гробѣ́хъ, и҆ ни вери́гами никто́же можа́ше є҆го̀ свѧза́ти: |
|
4
|
4
|
| занѥ мъногы краты пѫты и ѫжи желэзьны съвzзану сѫщу прэтрьзаахѫ сz отъ нѥго ѫжа желэзьна и пѫта съкрушаахѫ сz. и ни къто же не можааше ѥго умѫчити. | занѐ є҆мꙋ̀ мно́гажды пꙋ̑ты и҆ оу҆́жы (желѣ̑зны) свѧ́занꙋ сꙋ́щꙋ, и҆ растерза́тисѧ ѿ негѡ̀ оу҆́жємъ (желѣ̑знымъ) и҆ пꙋ́тѡмъ сокрꙋша́тисѧ: и҆ никто́же можа́ше є҆го̀ оу҆мꙋ́чити [оу҆кроти́ти]: |
|
5
|
5
|
| и вынѫ дьнь и нощь въ гробэхъ и въ горахъ бэ въпиѩ и тлъкы сz камениѥмь. | и҆ вы́нꙋ но́щь и҆ де́нь во гробѣ́хъ и҆ въ гора́хъ бѣ̀, вопїѧ̀ и҆ толкі́йсѧ ка́менїемъ. |
|
6
|
6
|
| узрэвъ же исуса из далече тече и поклони сz ѥму. | Оу҆зрѣ́въ же і҆и҃са и҆здале́ча, течѐ и҆ поклони́сѧ є҆мꙋ̀, |
|
7
|
7
|
| и възопивъ гласъмь велиѥмь глагола: чьто мънэ и тебэ исусе сыне бога вышьняаго; заклинаѭ тz богъмь не мѫчи мене. | и҆ возопи́въ гла́сомъ ве́лїимъ, речѐ: что̀ мнѣ̀ и҆ тебѣ̀, і҆и҃се, сн҃е бг҃а вы́шнѧгѡ; заклина́ю тѧ̀ бг҃омъ, не мꙋ́чи менє̀. |
|
8
|
8
|
| глаголааша бо ѥму: изиди душе нечистыи отъ чловэка. | Гл҃аше бо є҆мꙋ̀: и҆зы́ди, дꙋ́ше нечи́стый, ѿ человѣ́ка. |
|
9
|
9
|
| и въпрашааше и: како ти ѥсть имz; и глагола легеонъ мнэ ѥсть имz яко мънози ѥсмъ. | И҆ вопроша́ше є҆го̀: что́ ти є҆́сть и҆́мѧ; И҆ ѿвѣща̀ глаго́лѧ: легеѡ́нъ и҆́мѧ мнѣ̀, ꙗ҆́кѡ мно́зи є҆смы̀. |
|
10
|
10
|
| и моляаше и мъного да не посълеть ихъ кромэ страны. | И҆ моли́ша є҆го̀ мно́гѡ, да не по́слетъ и҆̀хъ внѣ̀ страны̀. |
|
11
|
11
|
| бэ же ту стадо свино пасомо велиѥ при горэ. | Бѣ́ же тꙋ̀ при горѣ̀ ста́до свино́е ве́лїе пасо́мо. |
|
12
|
12
|
| и молишz и вьси бэси глаголѭще: посъли ны въ свиниѩ да въ нѩ вънидемъ. | И҆ моли́ша є҆го̀ всѝ бѣ́си, глаго́люще: посли́ ны во свинїѧ̑, да въ нѧ̀ вни́демъ. |
|
13
|
13
|
| и абиѥ повелэ имъ исусъ. и ишьдъше дуси нечистии вънидошz въ свиниѩ. и устрьми сz стадо по брэгу въ море. бэ же ихъ яко дъвэ тысzщи. и утапаахѫ въ мори. | И҆ повелѣ̀ и҆̀мъ а҆́бїе і҆и҃съ. И҆ и҆зше́дше дꙋ́си нечи́стїи, внидо́ша во свинїѧ̑: и҆ оу҆стреми́сѧ ста́до по бре́гꙋ въ мо́ре, бѧ́хꙋ же ꙗ҆́кѡ двѣ̀ ты́сѧщы, и҆ оу҆топа́хꙋ въ мо́ри. |
|
14
|
14
|
| и пасѫщеи свиниѩ бэжашz и възвэстишz въ градэ и на селэхъ. и придошz видэтъ чьто ѥсть бывъшеѥ. | Пасꙋ́щїи же свинїѧ̑ бѣжа́ша и҆ возвѣсти́ша во гра́дѣ и҆ въ се́лѣхъ. И҆ и҆зыдо́ша ви́дѣти, что̀ є҆́сть бы́вшее. |
|
15
|
15
|
| и придошz къ исусови и видэшz бэсьновавъшааго сz сэдzща облъчена и съмыслzща имэвъшааго легеонъ. и убоzшz сz. | И҆ прїидо́ша ко і҆и҃сови, и҆ ви́дѣша бѣснова́вшагосѧ сѣдѧ́ща и҆ ѡ҆болче́на и҆ смы́слѧща, и҆мѣ́вшаго легеѡ́нъ: и҆ оу҆боѧ́шасѧ. |
|
16
|
16
|
| и повэдэша имъ видэвъшеи како бысть бэсьнуу му и о свинияхъ. | Повѣ́даша же и҆̀мъ ви́дѣвшїи, ка́кѡ бы́сть бѣсно́мꙋ, и҆ ѡ҆ свинїѧ́хъ. |
|
17
|
17
|
| и начаша молити и отити отъ прэдэлъ ихъ. | И҆ нача́ша моли́ти є҆го̀ ѿитѝ ѿ предѣ̑лъ и҆́хъ. |
|
18
|
18
|
| и въъодzщу ѥму въ ладиицѫ моляаше и бэсьновавыи сz да бы съ нимь былъ. | И҆ влѣ́зшꙋ є҆мꙋ̀ въ кора́бль, молѧ́ше є҆го̀ бѣснова́выйсѧ, дабы̀ бы́лъ съ ни́мъ. |
|
19
|
19
|
| исусъ же не дасть ѥму. нъ глагола ѥму: иди въ домъ твои къ твоимъ и възвэсти имъ ѥлико ти господь сътвори и помилова тz. | І҆и҃съ же не дадѐ є҆мꙋ̀, но речѐ є҆мꙋ̀: и҆дѝ въ до́мъ тво́й ко твои̑мъ и҆ возвѣстѝ и҆̀мъ, є҆ли̑ка тѝ гдⷭ҇ь сотворѝ и҆ поми́лова тѧ̀. |
|
20
|
20
|
| и иде и начzтъ проповэдати въ декаполи ѥлико сътвори ѥму исусъ. и вьси дивляахѫ сz. | И҆ и҆́де и҆ нача̀ проповѣ́дати въ десѧтѝ гра́дѣхъ, є҆ли̑ка сотворѝ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ. И҆ всѝ дивлѧ́хꙋсѧ. |
|
21
|
21
|
| И прээхавъшу исусови въ корабли пакы на онъ полъ събьра сz народъ мъногъ о нѥмь и бэ при мори. |
|
|
22
|
22
|
| и се приде ѥдинъ отъ архисµнагогъ именемь иаиръ. и видэвъ и паде на ногу ѥго. | И҆ сѐ, прїи́де є҆ди́нъ ѿ а҆рхїсѷнагѡ̑гъ, и҆́менемъ і҆аі́ръ, и҆ ви́дѣвъ є҆го̀, падѐ при ногꙋ̀ є҆гѡ̀ |
|
23
|
23
|
| и моляаше и мъного глаголѩ яко дъщи моя на коньчинэ ѥсть. да пришьдъ възложиши на нѭ рѫцэ да съпасена бѫдеть и оживеть. | и҆ молѧ́ше є҆го̀ мно́гѡ, глаго́лѧ, ꙗ҆́кѡ дщѝ моѧ̀ на кончи́нѣ є҆́сть: да прише́дъ возложи́ши на ню̀ рꙋ́цѣ, ꙗ҆́кѡ да спасе́тсѧ и҆ жива̀ бꙋ́детъ. |
|
24
|
24
|
| и иде съ нимь. идzше по I©э народъ мъногъ. и UгнэтахUть и. |
И҆ и҆́де съ ни́мъ: |
|
25
|
25
|
| и жена етера. въ точении. кръве. лэтъ. в7i. | И҆ жена̀ нѣ́каѧ сꙋ́щи въ точе́нїи кро́ве лѣ́тъ двана́десѧте, |
|
26
|
26
|
| и много пострадавъши. t многъ врачевъ. иждивъши все своѥ имэниѥ. и ни ѥдиноя же пользы обрэтъши. | и҆ мно́гѡ пострада́вши ѿ мнѡ́гъ врачє́въ, и҆ и҆зда́вши своѧ̑ всѧ̑, и҆ ни є҆ди́ныѧ по́льзы ѡ҆брѣ́тши, но па́че въ го́ршее прише́дши: |
|
27
|
27
|
| слышавъши о I©э. пришьдъши съзади прикоснUсz ризэ ѥго. | слы́шавши ѡ҆ і҆и҃сѣ, прише́дши въ наро́дѣ созадѝ, прикоснꙋ́сѧ ри́зѣ є҆гѡ̀: |
|
28
|
28
|
| гlаше бо аще бо прикоснUсz понэ ризэ ѥго. сп©ена бUдU. | глаго́лаше бо, ꙗ҆́кѡ, а҆́ще прикоснꙋ́сѧ ри́замъ є҆гѡ̀, спасе́на бꙋ́дꙋ. |
|
29
|
29
|
| и абие и коснUсz. исъточьникъ къ кръве ѥя. и разUмэ тэломь. яко ицэли отъ раны. | И҆ а҆́бїе и҆зсѧ́кнꙋ и҆сто́чникъ кро́ве є҆ѧ̀: и҆ разꙋмѣ̀ [ѡ҆щꙋтѝ] тѣ́ломъ, ꙗ҆́кѡ и҆сцѣлѣ̀ ѿ ра́ны. |
|
30
|
30
|
| и абие I©. очюти въ себе силU ишьдъшю t нѥго. и обращьсz въ народэ гл7аше. Къто прикоснUсz ризахъ моихъ. | И҆ а҆́бїе і҆и҃съ разꙋмѣ̀ въ себѣ̀ си́лꙋ и҆зше́дшꙋю ѿ негѡ̀, (и҆) ѡ҆бра́щьсѧ въ наро́дѣ, гл҃аше: кто̀ прикоснꙋ́сѧ ри́замъ мои̑мъ; |
|
31
|
31
|
| и гlаша ѥмU Uченици ѥго. видz народъ Uгнэтающь тz. и гlаше кто прикоснUсz мнэ. | И҆ глаго́лахꙋ є҆мꙋ̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: ви́диши наро́дъ оу҆гнета́ющь тѧ̀, и҆ гл҃еши: кто̀ прикоснꙋ́сѧ мнѣ̀; |
|
32
|
32
|
| и озираше видэти сътворьшюю се. | И҆ ѡ҆бглѧ́даше ви́дѣти сотво́ршꙋю сїѐ. |
|
33
|
33
|
| жена же Uбоявъшисz. и трепещещи. вэдUщи ѥже быc ѥи. приде и припаде къ нѥмU. и рече ѥмU всю истинU. | Жена́ же оу҆боѧ́вшисѧ и҆ трепе́щꙋщи, вѣ́дѧщи, є҆́же бы́сть є҆́й, прїи́де и҆ припадѐ къ немꙋ̀ и҆ речѐ є҆мꙋ̀ всю̀ и҆́стинꙋ. |
|
34
|
34
|
| I© же рече. ѥи. дьрзаи дъщи. вэра твоя сп7се тz. иди съ миръмь. и бѫди цэла отъ раны твоѥѩ. | Ѻ҆́нъ же речѐ є҆́й: дщѝ, вѣ́ра твоѧ̀ спасе́ тѧ: и҆дѝ въ ми́рѣ и҆ бꙋ́ди цѣла̀ ѿ ра́ны твоеѧ̀. |
|
35
|
35
|
| и ѥще глаголѭщу ѥму придоша отъ архисинагога глаголѭще яко дъщи твоя умьрэть. чьто движеши учителz; | Є҆щѐ є҆мꙋ̀ гл҃ющꙋ, (и҆) прїидо́ша ѿ а҆рхїсѷнагѡ́га, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ дщѝ твоѧ̀ оу҆́мре: что̀ є҆щѐ дви́жеши оу҆чт҃лѧ; |
|
36
|
36
|
| исусъ же абиѥ слышавъ слово глаголѥмоѥ глагола архисинагогови: не боисz тъкъмо вэруи. | І҆и҃съ же а҆́бїе слы́шавъ сло́во глаго́лемое, гл҃а а҆рхїсѷнагѡ́гови: не бо́йсѧ, то́кмѡ вѣ́рꙋй. |
|
37
|
37
|
| и не остави ити по себэ ни ѥдиного же тъкъмо петра и иакова и иоана брата иаковля. | И҆ не ѡ҆ста́ви по себѣ̀ ни є҆ди́наго и҆тѝ, то́кмѡ петра̀ и҆ і҆а́кѡва и҆ і҆ѡа́нна бра́та і҆а́кѡвлѧ. |
|
38
|
38
|
| и приде въ домъ архисинагоговъ и видэ млъвѫ и плачѫщz сz и кричzщz мъного. | И҆ прїи́де въ до́мъ а҆рхїсѷнагѡ́говъ и҆ ви́дѣ молвꙋ̀, пла́чꙋщыѧсѧ и҆ крича́щыѧ мно́гѡ. |
|
39
|
39
|
| и въшьдъ глагола имъ: чьто млъвите и плачете сz; отроковица нэсть умрьла нъ съпить. | И҆ вше́дъ гл҃а и҆̀мъ: что̀ мо́лвите и҆ пла́четесѧ; ѻ҆трокови́ца нѣ́сть оу҆мерла̀, но спи́тъ. |
|
40
|
40
|
| и рѫгаахѫ сz ѥму. онъ же изгънавъ вьсz поѩтъ отьца отроковицz и матерь и иже бэша съ нимь. и въниде идеже бэ отрочz лежz. | И҆ рꙋга́хꙋсѧ є҆мꙋ̀. Ѻ҆́нъ же и҆згна́въ всѧ̑, поѧ́тъ ѻ҆тца̀ ѻ҆трокови́цы и҆ ма́терь, и҆ и҆̀же (бѣ́хꙋ) съ ни́мъ, и҆ вни́де, и҆дѣ́же бѣ̀ ѻ҆трокови́ца лежа́щи. |
|
41
|
41
|
| и ѥмъ за рѫкѫ отроковицѫ глагола ѥи: талита куми ѥже ѥсть сказаѥмо дэвице тебэ глаголѭ въстани. | И҆ є҆́мь за рꙋ́кꙋ ѻ҆трокови́цꙋ, гл҃а є҆́й: талїѳа̀ кꙋ́мї: є҆́же є҆́сть сказа́емо: дѣви́це, тебѣ̀ гл҃ю, воста́ни. |
|
42
|
42
|
| и абиѥ въста дэвица и хождааше. бэ бо лэтома двэма на десzте. и ужаснѫшz сz ужасъмь велиѥмь. | И҆ а҆́бїе воста̀ дѣви́ца и҆ хожда́ше: бѣ́ бо лѣ́тъ двоюна́десѧте. И҆ оу҆жасо́шасѧ оу҆́жасомъ ве́лїимъ. |
|
43
|
43
|
| и запрэти имъ мъного да ни къто же не увэсть сего. и рече дади ѥи эсти. | И҆ запретѝ и҆̀мъ мно́гѡ, да никто́же оу҆вѣ́сть сегѡ̀, и҆ речѐ: дади́те є҆́й ꙗ҆́сти. |
|
Глава 6
|
Глава́ ѕ҃
|
|
1
|
1
|
| И приде отътѫду и приде въ отьчьствиѥ своѥ. и по нѥмь идошz ученици ѥго. |
|
|
2
|
2
|
| и бывъши сѫботэ начzтъ на съньмищи учити. и мънози слышавъще дивляахѫ сz глаголѭще: отъкѫду се ѥсть сему и чьто прэмѫдрость даная ѥму и силы таковы рѫкама ѥго бываѭть; | И҆ бы́вшей сꙋббѡ́тѣ, нача́тъ на со́нмищи оу҆чи́ти. И҆ мно́зи слы́шащїи дивлѧ́хꙋсѧ, глаго́люще: ѿкꙋ́дꙋ семꙋ̀ сїѧ̑; и҆ что̀ премⷣрость да́ннаѧ є҆мꙋ̀, и҆ си̑лы таковы̑ рꙋка́ма є҆гѡ̀ быва́ютъ; |
|
3
|
3
|
| не сь ли ѥсть тектонъ сынъ мариинъ; братъ же иакову и осии и иудэ и симону; не и ли сестры ѥго сѫть у насъ сьде; и съблажняахѫ сz о нѥмь. | не се́й ли є҆́сть тектѡ́нъ, сн҃ъ мр҃і́инъ, бра́тъ же і҆а́кѡвꙋ и҆ і҆ѡсі́и и҆ і҆ꙋ́дѣ и҆ сі́мѡнꙋ; и҆ не сєстры́ ли є҆гѡ̀ здѣ̀ (сꙋ́ть) въ на́съ; И҆ блажнѧ́хꙋсѧ ѡ҆ не́мъ. |
|
4
|
4
|
| глаголааше же имъ исусъ яко нэсть пророкъ без чьсти тъкъмо въ своѥмь отьчьствии и въ рождении и въ дому своѥмь. | Гл҃аше же и҆̀мъ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ нѣ́сть прⷪ҇ро́къ без̾ че́сти, то́кмѡ во ѻ҆те́чествїи свое́мъ, и҆ въ сро́дствѣ и҆ въ домꙋ̀ свое́мъ. |
|
5
|
5
|
| не можааше ту ни ѥдиноѩ силы сътворити тъкъмо на мало недѫжьникъ рѫцэ възложь исцэли. | И҆ не можа́ше тꙋ̀ ни є҆ди́ныѧ си́лы сотвори́ти, то́кмѡ ма́лѡ недꙋ́жныхъ, возло́жь рꙋ́цѣ, и҆сцѣлѝ. |
|
6
|
6
|
| и дивисz за невэрьство ихъ. и обьхождааше градьцz окрьстъ учz. | И҆ дивлѧ́шесѧ за невѣ́рствїе и҆́хъ: и҆ ѡ҆бхожда́ше вє́си ѡ҆́крестъ оу҆чѧ̀. |
|
7
|
7
|
| Въ оно вреұ. призва iс7 оба на десzте Uченика своя. и нача я посылати. дъва. дъва. и даяше имъ власть. на д©эхъ иеч©тхъ. |
|
|
8
|
8
|
| и запрэти имъ да ничто же възьмUть на пUть тъкмо жьзлъ ни рыбы, ни хлэба ни при поясэ мэди. | И҆ заповѣ́да и҆̀мъ, да ничесѡ́же во́змꙋтъ на пꙋ́ть, то́кмѡ же́злъ є҆ди́нъ: ни пи́ры, ни хлѣ́ба, ни при по́ѧсѣ мѣ́ди: |
|
9
|
9
|
| нъ обUвеныя въ сандалия. и не облачитисz въ двэ ризэ. | но ѡ҆бꙋве́ни въ санда̑лїѧ: и҆ не ѡ҆блачи́тисѧ въ двѣ̀ ри̑зѣ. |
|
10
|
10
|
| и гlаше имъ. идеже колижьдо вънидете въ домъ тU пребываите. дондеже изидете tтудU. | И҆ гл҃аше и҆̀мъ: и҆дѣ́же а҆́ще вни́дете въ до́мъ, тꙋ̀ пребыва́йте, до́ндеже и҆зы́дете ѿтꙋ́дꙋ: |
|
11
|
11
|
| и ѥлико аще не приимUть васъ. ни послUшають васъ. и исходzще tтUдU. tтрzсэте прахъ. иже ѥсть подъ ногами вашими. въ съвэдэтельство имъ. аминъ гlю вамъ. tрадьнэѥ бUдеть содомлямъ. въ дн7ь сUдьныи. неже градU томU. | и҆ є҆ли́цы а҆́ще не прїи́мꙋтъ вы̀, нижѐ послꙋ́шаютъ ва́съ, и҆сходѧ́ще ѿтꙋ́дꙋ, ѿтрѧси́те пра́хъ, и҆́же под̾ нога́ми ва́шими, во свидѣ́телство и҆̀мъ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ѿра́днѣе бꙋ́детъ содо́мѡмъ и҆ гомо́ррѡмъ въ де́нь сꙋ́дный, не́же гра́дꙋ томꙋ̀. |
|
12
|
12
|
| и шьдъше же проповэдаахU. да покаютьсz. | И҆ и҆зше́дше проповѣ́дахꙋ, да пока́ютсѧ: |
|
13
|
13
|
| и бэсы многы изганяахU. и мазахU олэѥмь. многы недUжьныя. и исцэляахU. | и҆ бѣ́сы мнѡ́ги и҆згонѧ́хꙋ: и҆ ма́захꙋ ма́сломъ мнѡ́ги недꙋ̑жныѧ, и҆ и҆сцѣлѣва́хꙋ. |
|
14
|
14
|
| Въ оно+. слыша иродъ цrь. слUхъ iс7въ. явэ бо быc имя ѥго и гlаше. яко iw7нъ кр7стzи въста t мьртвыихъ. и сего ради силы дэютьсz о нѥмь. |
|
|
15
|
15
|
| ини же гlахU. яко илия ѥсть. ини же гlаахU. яко прbркъ. ѥсть. яко ѥдинъ t прbркъ. | И҆ні́и глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ и҆лїа̀ є҆́сть: и҆ні́и же глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ прⷪ҇ро́къ є҆́сть, и҆лѝ ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ прⷪ҇рѡ́къ. |
|
16
|
16
|
| слышавъ же иродъ рече. яко ѥго же азъ UсэкнUхъ. иоана. сь ѥсть. тъ въста t мьртвыихъ. | Слы́шавъ же и҆́рѡдъ речѐ, ꙗ҆́кѡ, є҆го́же а҆́зъ оу҆сѣ́кнꙋхъ і҆ѡа́нна, то́й є҆́сть: то́й воста̀ ѿ ме́ртвыхъ. |
|
17
|
17
|
| тъ бо иродъ. пославъ ятъ iw7на. и съвzза и въ тьмьници. иродиады ради. жены филипа брата своѥго. яко оженисz ѥю. | То́й бо и҆́рѡдъ посла́въ, ꙗ҆́тъ і҆ѡа́нна и҆ свѧза̀ є҆го̀ въ темни́цѣ, и҆рѡдїа́ды ра́ди жены̀ фїлі́ппа бра́та своегѡ̀, ꙗ҆́кѡ ѡ҆жени́сѧ є҆́ю. |
|
18
|
18
|
| гlаше бо иwанъ иродови. не достоить тебе имэти жены филипа бра твоѥго. | Глаго́лаше бо і҆ѡа́ннъ и҆́рѡдови: не достои́тъ тебѣ̀ и҆мѣ́ти женꙋ̀ (фїлі́ппа) бра́та твоегѡ̀. |
|
19
|
19
|
| иродиада же гнэваашесz на нь. и хотzаше и Uбити. и не можааше. | И҆рѡді́а же гнѣ́вашесѧ на него̀ и҆ хотѧ́ше є҆го̀ оу҆би́ти: и҆ не можа́ше. |
|
20
|
20
|
| иродъ бо бояшесz iw7на. вэды ѥго мUжа правьдьна и с™а. и хранzше и. и послUша ѥго. и въ сласть ѥго послUшаше. | И҆́рѡдъ бо боѧ́шесѧ і҆ѡа́нна, вѣ́дый є҆го̀ мꙋ́жа првⷣна и҆ ст҃а, и҆ соблюда́ше є҆го̀: и҆ послꙋ́шавъ є҆гѡ̀, мнѡ́га творѧ́ше, и҆ въ сла́дость є҆гѡ̀ послꙋ́шаше. |
|
21
|
21
|
| и приключьшю же сz. дн7и потребьнU. ѥгда иродъ родьствU своѥмU. вечерю сътварzаше. кнzземъ своимъ. и тысzщьнікомъ и старэишинамъ галискымъ. | И҆ приклю́чшꙋсѧ дню̀ потре́бнꙋ [оу҆до́бнꙋ], є҆гда̀ и҆́рѡдъ рождествꙋ̀ своемꙋ̀ ве́черю творѧ́ше кнѧзє́мъ свои̑мъ и҆ ты́сѧщникѡмъ и҆ старѣ́йшинамъ галїлє́йскимъ: |
|
22
|
22
|
| и въшьдъши дъщери ѥя. иродьядэ. и пласавъши. и Uгожьши иродови. и възлежащиимъ съ нимь. ре? цrь дв7и. проси U мене ѥмU же хощеши и дамь ти. | и҆ вше́дши дще́рь тоѧ̀ и҆рѡдїа́ды, и҆ плѧса́вши, и҆ оу҆го́ждши и҆́рѡдови и҆ возлежа́щымъ съ ни́мъ, речѐ ца́рь дѣви́цѣ: просѝ оу҆ менє̀ є҆гѡ́же а҆́ще хо́щеши, и҆ да́мъ тѝ. |
|
23
|
23
|
| и клzсz ѥи. яко ѥго же просиши дамь ти. до полъцр7ства моѥго. | И҆ клѧ́тсѧ є҆́й: ꙗ҆́кѡ є҆гѡ́же а҆́ще попроси́ши оу҆ менє̀, да́мъ тѝ, и҆ до по́лъ ца́рствїѧ моєгѡ̀. |
|
24
|
24
|
| она же ишьдъши рече къ м™ри своѥи. чсо прошю. wна же рече. главы iw7на кр7стля. | Ѻ҆на́ же и҆зше́дши речѐ ма́тери свое́й: чесѡ̀ прошꙋ̀; Ѻ҆на́ же речѐ: главы̀ і҆ѡа́нна крⷭ҇ти́телѧ. |
|
25
|
25
|
| и въшьдъши абиѥ съ тъщаниѥмь къ цrю. проси гlющи. хощю да ми даси UсэченUю на блюдэ главU. iw7на. кр7стля. | И҆ вше́дши а҆́бїе со тща́нїемъ къ царю̀, просѧ́ше, глаго́лющи: хощꙋ̀, да мѝ да́си ѿ негѡ̀ [а҆́бїе] на блю́дѣ главꙋ̀ і҆ѡа́нна крⷭ҇ти́телѧ. |
|
26
|
26
|
| и прискьрбьнъ бывъ цrь. за клzтвы и възлежащиихъ съ нимь. не въсхотэ tрещисz ѥи. | И҆ приско́рбенъ бы́въ ца́рь, клѧ́твы (же) ра́ди и҆ за возлежа́щихъ съ ни́мъ не восхотѣ̀ ѿрѣщѝ є҆́й. |
|
27
|
27
|
| и абиѥ пославъ цrь воина. повелэ принести главU ѥго. | И҆ а҆́бїе посла́въ ца́рь спекꙋла́тѡра, повелѣ̀ принестѝ главꙋ̀ є҆гѡ̀. |
|
28
|
28
|
| онъ же шьдъ UсэкнU и въ тьмьници. и принесе главу ѥго на блюдэ и дасть ю двц7и. и дв7ца дасть ю матери своѥи. | Ѻ҆́нъ же ше́дъ оу҆сѣ́кнꙋ є҆го̀ въ темни́цѣ, и҆ принесѐ главꙋ̀ є҆гѡ̀ на блю́дѣ, и҆ дадѐ ю҆̀ дѣви́цѣ: и҆ дѣви́ца дадѐ ю҆̀ ма́тери свое́й. |
|
29
|
29
|
| и слышавъше Uченици ѥго. придоша възаша трUпъ ѥго. и положиша и въ гробъ. | И҆ слы́шавше оу҆ченицы̀ є҆гѡ̀, прїидо́ша и҆ взѧ́ша трꙋ́пъ є҆гѡ̀, и҆ положи́ша є҆го̀ во гро́бѣ. |
|
30
|
30
|
| и събьрашасz вси апcли къ нѥмU. и възвэстиша ѥмU всz. ѥлико сътвори. и ѥлико наUчи. |
|
|
31
|
31
|
| и рече имъ: придэте вы сами въ пусто мэсто ѥдини. и почиите мало. бэахѫ бо приходzщеи и отъходzщеи мънози и не бэ имъ коли понэ эсти. | И҆ речѐ и҆̀мъ: прїиди́те вы̀ са́ми въ пꙋ́сто мѣ́сто є҆ди́ни [ѡ҆со́бь] и҆ почі́йте ма́лѡ. Бѧ́хꙋ бо приходѧ́щїи и҆ ѿходѧ́щїи мно́зи, и҆ ни ꙗ҆́сти и҆̀мъ бѣ̀ когда̀. |
|
32
|
32
|
| и идошz въ пусто мэсто корабльмь ѥдини. | И҆ и҆до́ша въ пꙋ́сто мѣ́сто корабле́мъ є҆ди́ни. |
|
33
|
33
|
| и видэшz ѩ идѫщz и познашz ѩ мънози. и пэши отъ въсэхъ градъ притекошz тамо и варишz ѩ. | И҆ ви́дѣша и҆̀хъ и҆дꙋ́щихъ наро́ди, и҆ позна́ша и҆̀хъ мно́зи: и҆ пѣ́ши ѿ всѣ́хъ градѡ́въ стица́хꙋсѧ та́мѡ, и҆ предвари́ша и҆̀хъ, и҆ снидо́шасѧ къ немꙋ̀. |
|
34
|
34
|
| и ишьдъ исусъ видэ народъ мъногъ. и мили ѥму бышz занѥ бэахѫ яко овъцz не имѫщz пастыря. и начzтъ учити ѩ мъного. | И҆ и҆зше́дъ ви́дѣ і҆и҃съ наро́дъ мно́гъ и҆ млⷭ҇рдова ѡ҆ ни́хъ, занѐ бѧ́хꙋ ꙗ҆́кѡ ѻ҆́вцы не и҆мꙋ́щыѧ па́стырѧ: и҆ нача́тъ и҆̀хъ оу҆чи́ти мно́гѡ. |
|
35
|
35
|
| и уже часу мъногу минѫвъшу пристѫпльше къ нѥму ученици ѥго глаголашz яко пусто ѥсть мэсто и уже година минѫ. | И҆ оу҆жѐ часꙋ̀ мно́гꙋ бы́вшꙋ, пристꙋ́пльше къ немꙋ̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀, глаго́лаша, ꙗ҆́кѡ пꙋ́сто є҆́сть мѣ́сто, и҆ оу҆жѐ ча́съ мно́гъ: |
|
36
|
36
|
| отъпусти ѩ да шьдъше въ окрьстьнихъ селэхъ и вьсьхъ купzть себэ хлэбы. не имѫть бо чесо эсти. | ѿпꙋстѝ и҆̀хъ, да ше́дше во ѡ҆кре́стныхъ се́лѣхъ и҆ ве́сехъ кꙋ́пѧтъ себѣ̀ хлѣ́бы: не и҆́мꙋтъ бо чесѡ̀ ꙗ҆́сти. |
|
37
|
37
|
| онъ же отъвэщавъ рече: дадите имъ вы эсти. и глаголашz ѥму: да шьдъше купимъ дъвэма сътома пэнzзь хлэбы и дамъ имъ эсти; | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: дади́те и҆̀мъ вы̀ ꙗ҆́сти. И҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: да ше́дше кꙋ́пимъ двѣма̀ сто́ма пѣ̑нѧзь хлѣ́бы и҆ да́мы и҆̀мъ ꙗ҆́сти; |
|
38
|
38
|
| онъ же глагола имъ: колико имате хлэбъ; идэте и видите. и увидэвше глаголашz: пzть хлэбъ и дъвэ рыбэ. | Ѻ҆́нъ же речѐ и҆́мъ: коли́кѡ хлѣ́бы и҆́мате; и҆ди́те и҆ ви́дите. И҆ оу҆вѣ́дѣвше глаго́лаша: пѧ́ть (хлѣ̑бъ), и҆ двѣ̀ ры̑бѣ. |
|
39
|
39
|
| и повелэ имъ посадити вьсz народы на споды на споды на травэ зеленэ. | И҆ повелѣ̀ и҆̀мъ посади́ти всѧ̑ на спо́ды на спо́ды [во ѡ҆крꙋ́гъ] на травѣ̀ зеленѣ̀. |
|
40
|
40
|
| и възлегошz на лэхы на лэхы по съту и по пzти десzтъ. | И҆ возлего́ша на лѣ́хи на лѣ́хи [на кꙋ́чы] по стꙋ̀ и҆ по пѧти́десѧтъ. |
|
41
|
41
|
| и приѥмъ пzть хлэбъ и дъвэ рыбэ възьрэвъ на небо благослови и прэломи хлэбы. и даяаше ученикомъ своимъ да полагаѭть прэдъ ними. и обэ рыбэ раздэли вьсэмъ. | И҆ прїе́мь пѧ́ть хлѣ̑бъ и҆ двѣ̀ ры́бѣ, воззрѣ́въ на не́бо, блгⷭ҇вѝ и҆ преломѝ хлѣ́бы, и҆ даѧ́ше оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да предлага́ютъ пред̾ ни́ми: и҆ ѻ҆́бѣ ры̑бѣ раздѣлѝ всѣ̑мъ. |
|
42
|
42
|
| и эдоша вьси и насытишz сz. | И҆ ꙗ҆до́ша всѝ и҆ насы́тишасѧ: |
|
43
|
43
|
| и възzшz укрухъ дъва на десzте кошz исплънь и отъ рыбу. | и҆ взѧ́ша оу҆крꙋ́хи, двана́десѧте ко́шѧ и҆спо́лнь, и҆ ѿ ры̑бꙋ. |
|
44
|
44
|
| эдъшиихъ же бэ хлэбы пzть тысzщь мѫжь. | Бѧ́ше же ꙗ҆́дшихъ хлѣ́бы ꙗ҆́кѡ пѧ́ть ты́сѧщъ мꙋже́й. |
|
45
|
45
|
| и абиѥ убэди ученикы своѩ вънити въ корабль и варити и на ономъ полу въ виfсаидэ. доньдеже самъ отъпустить народы. |
|
|
46
|
46
|
| и отърекъ сz имъ иде въ горѫ помолитъ сz. | И҆ ѿре́ксѧ и҆̀мъ [и҆ ѿпꙋсти́въ ѧ҆̀], и҆́де въ го́рꙋ помоли́тисѧ. |
|
47
|
47
|
| и вечеру бывъшу бэ корабль по средэ моря а сь ѥдинъ на земли. | И҆ ве́черꙋ бы́вшꙋ, бѣ̀ кора́бль посредѣ̀ мо́рѧ, и҆ са́мъ є҆ди́нъ на землѝ. |
|
48
|
48
|
| и видэ ѩ страждѫщz въ гребении бэ бо противьнъ вэтръ имъ. и при четврьтэи стражи нощьнэи приде къ нимъ по морю ходz и хотэ ѩ минѫти. | И҆ ви́дѣ и҆́хъ стра́ждꙋщихъ въ пла́ванїи: бѣ́ бо вѣ́тръ проти́венъ и҆̀мъ: и҆ ѡ҆ четве́ртѣй стра́жи нощнѣ́й прїи́де къ ни̑мъ, по мо́рю ходѧ́й, и҆ хотѧ́ше минꙋ́ти и҆̀хъ. |
|
49
|
49
|
| они же видэвъше и по морю ходzщь непщевашz призракъ быти и възъвашz. | Ѻ҆ни́ же ви́дѣвше є҆го̀ ходѧ́ща по мо́рю, мнѧ́хꙋ призра́къ бы́ти и҆ возопи́ша. |
|
50
|
50
|
| вьси бо видэшz и и възмzтошz сz. онъ же абиѥ глагола съ ними и рече имъ: дрьзаите азъ ѥсмь не боите сz. | Вси́ бо є҆го̀ ви́дѣша и҆ смꙋти́шасѧ. И҆ а҆́бїе гл҃а съ ни́ми и҆ речѐ и҆̀мъ: дерза́йте: а҆́зъ є҆́смь, не бо́йтесѧ. |
|
51
|
51
|
| и въниде къ нимъ въ корабль и улеже вэтръ. и зэло из лиха въ себэ дивляахѫ сz и ужасаахѫ сz. | И҆ вни́де къ ни̑мъ въ кора́бль: и҆ оу҆ле́же вѣ́тръ. И҆ ѕѣлѡ̀ и҆́злиха въ себѣ̀ оу҆жаса́хꙋсѧ и҆ дивлѧ́хꙋсѧ. |
|
52
|
52
|
| не разумэшz бо о хлэбэхъ. нъ бэ срьдце ихъ окаменѥно. | Не разꙋмѣ́ша бо ѡ҆ хлѣ́бѣхъ: бѣ́ бо се́рдце и҆́хъ ѡ҆камене́но. |
|
53
|
53
|
| и прээхавъше придошz на землѭ генисаретьскѫ и присташz. | И҆ преше́дше прїидо́ша въ зе́млю геннисаре́тскꙋ и҆ приста́ша. |
|
54
|
54
|
| ишьдъшемъ же имъ ис корабля абиѥ познашz и. |
|
|
55
|
55
|
| и прэтекошz вьсѭ странѫ тѫ. и начашz приносити на одрэхъ болzщаѩ идеже слышаахѫ и яко ту ѥсть. | ѡ҆бте́кше всю̀ странꙋ̀ тꙋ̀, нача́ша на ѻ҆дрѣ́хъ приноси́ти болѧ́щыѧ, и҆дѣ́же слы́шахꙋ, ꙗ҆́кѡ тꙋ̀ є҆́сть. |
|
56
|
56
|
| и яможе колижьдо въсхождааше въ вьси ли въ грады ли въ села на распѫтиихъ полагаахѫ недѫжьныѩ и моляахѫ и да понэ въскрилии ризы ѥго прикоснѫть сz. и ѥлико аще прикасаахѫ сz къ ѥмь съпасени бываахѫ. | И҆ а҆́може а҆́ще вхожда́ше въ вє́си, и҆лѝ во гра́ды, и҆лѝ се́ла, на распꙋ́тїихъ полага́хꙋ недꙋ̑жныѧ и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да понѐ воскри́лїю ри́зы є҆гѡ̀ прико́снꙋтсѧ: и҆ є҆ли́цы а҆́ще прикаса́хꙋсѧ є҆мꙋ̀, спаса́хꙋсѧ. |
|
Глава 7
|
Глава́ з҃
|
|
1
|
1
|
| И събьрашz сz къ нѥму фарисеи и ѥдини отъ кънижьникъ пришьдъше отъ иерусалима. | И҆ собра́шасѧ къ немꙋ̀ фарїсе́є и҆ нѣ́цыи ѿ кни̑жникъ, прише́дшїи ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма: |
|
2
|
2
|
| и видэвъше ѥдины отъ ученикъ ѥго нечистама рѫкама сирэчь не умъвенама эдѫщz хлэбы зазьрэахѫ. | и҆ ви́дѣвше нѣ́кїихъ ѿ оу҆чн҃къ є҆гѡ̀ нечи́стыми рꙋка́ми, си́рѣчь неꙋмове́ными, ꙗ҆дꙋ́щихъ хлѣ́бы, рꙋга́хꙋсѧ. |
|
3
|
3
|
| фарисеи бо и вьси иудеи аще не умыѭть рѫку тьрѫще не эдzть дрьжzще прэдания старьць. | Фарїсе́є бо и҆ всѝ і҆ꙋде́є, а҆́ще не тры́юще [до лакѡ́тъ] оу҆мы́ютъ рꙋ́къ, не ꙗ҆дѧ́тъ, держа́ще преда̑нїѧ ста́рєцъ: |
|
4
|
4
|
| и отъ куплѩ аще не покѫплѭть сz не эдzть. и ина мънога сѫть яже приѩшz дрьжати крьщение стькльницамъ и чваномъ и котьломъ и одромъ. | и҆ ѿ то́ржища, а҆́ще не покꙋ́плютсѧ, не ꙗ҆дѧ́тъ. И҆ и҆́на мнѡ́га сꙋ́ть, ꙗ҆̀же прїѧ́ша держа́ти: погрꙋжє́нїѧ стклѧ́ницамъ и҆ чва́нѡмъ и҆ котлѡ́мъ и҆ ѻ҆дрѡ́мъ. |
|
5
|
5
|
| по томь же въпрошаахѫ и фарисеи и кънижьници: по чьто не ходzть ученици твои по прэданию старьць нъ неумъвенама рѫкама эдzть хлэбъ; |
|
|
6
|
6
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ яко добрэ прорече исаия о васъ лицемэри. якоже ѥсть писано: сии людиѥ устнама мz чьтѫть. а срьдьце ихъ кромэ отъстоить отъ мене. | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ до́брѣ прⷪ҇ро́чествова и҆са́їа ѡ҆ ва́съ лицемѣ́рѣхъ, ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано: сі́и лю́дїе оу҆стна́ми мѧ̀ чтꙋ́тъ, се́рдце же и҆́хъ дале́че ѿстои́тъ ѿ менє̀, |
|
7
|
7
|
| въсуѥ же чьтѫть мz учzще учения заповэдии чловэчьскъ. | всꙋ́е же чтꙋ́тъ мѧ̀, оу҆ча́ще оу҆че́нїємъ, за́повѣдемъ человѣ́чєскимъ: |
|
8
|
8
|
| оставльше бо заповэдь божиѭ дрьжите прэдания чловэчьска крьщение чьваномъ и стькльницамъ и ина подобьна такова мънога творите. | ѡ҆ста́вльше бо за́повѣдь бж҃їю, держитѐ преда̑нїѧ человѣ́чєскаѧ, крещє́нїѧ [ѡ҆мовє́нїѧ] чва́нѡмъ и҆ стклѧ́ницамъ, и҆ и҆́на подѡ́бна такова̑ мнѡ́га творитѐ. |
|
9
|
9
|
| и глаголааше имъ: добрэ отъмэтаѥте сz заповэди божиѩ да прэданиѥ ваше съблюдете. | И҆ гл҃аше и҆̀мъ: до́брѣ ѿмета́ете за́повѣдь бж҃їю, да преда́нїе ва́ше соблюдетѐ: |
|
10
|
10
|
| моµѶси бо рече: чьти отьца своего и матерь своѭ. и иже зълословить отьца ли матерь съмьртиѭ да умьреть. | мѡѷсе́й бо речѐ: чтѝ ѻ҆тца̀ твоего̀ и҆ ма́терь твою̀: и҆ и҆́же ѕлосло́витъ ѻ҆тца̀ и҆лѝ ма́терь, сме́ртїю да оу҆́мретъ: |
|
11
|
11
|
| вы же глаголѥте: аще речеть чловэкъ отьцу ли матери корванъ ѥже ѥсть даръ ѥже аще отъ мене пользевалъ ѥси. | вы́ же глаго́лете: а҆́ще рече́тъ человѣ́къ ѻ҆тцꙋ̀ и҆лѝ ма́тери: корва́нъ, є҆́же є҆́сть да́ръ, и҆́же а҆́ще [и҆́мже бы] по́льзовалсѧ є҆сѝ ѿ менє̀: |
|
12
|
12
|
| и кътому не оставляѥте ѥго ни чесо же сътворити отьцу своѥму ли матери своѥи | и҆ не ктомꙋ̀ ѡ҆ставлѧ́ете є҆го̀ что̀ сотвори́ти ѻ҆тцꙋ̀ своемꙋ̀ и҆лѝ ма́тери свое́й, |
|
13
|
13
|
| престѫпаѭще слово божиѥ прэданиѥмь вашимь ѥже прэдасте. и подобьна такова мънога творите. | престꙋпа́юще сло́во бж҃їе преда́нїемъ ва́шимъ, є҆́же преда́сте: и҆ подѡ́бна такова̑ мнѡ́га творитѐ. |
|
14
|
14
|
| и призъвавъ вьсь народъ глаголааше имъ: послушаите мене вьси и разумэваите. |
|
|
15
|
15
|
| ни чьто же ѥсть отъ вънэѫду чловэка въходz въ нь не можеть оскврьнити и. нъ исходzщая из нѥго та сѫть сквьрнzщая чловэка. | ничто́же є҆́сть внѣꙋ́дꙋ человѣ́ка входи́мо въ ѻ҆́нь, є҆́же мо́жетъ ѡ҆скверни́ти є҆го̀: но и҆сходѧ́щаѧ ѿ негѡ̀, та̑ сꙋ́ть сквернѧ̑щаѧ человѣ́ка: |
|
16
|
16
|
| аще кто имать уши слышати да слышить. | а҆́ще кто̀ и҆́мать оу҆́шы слы́шати, да слы́шитъ. |
|
17
|
17
|
| и ѥгда въниде въ домъ отъ народа въпрашаахѫ и ученици ѥго о притъчи | И҆ є҆гда̀ вни́де въ до́мъ ѿ наро́да, вопроша́хꙋ є҆го̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ ѡ҆ при́тчи. |
|
18
|
18
|
| и глагола имъ: тако ли и вы неразумиви ѥсте; не разумэѥте ли яко вьсяко ѥже из въну въходить въ чловэка не можеть ѥго осквьрнити; | И҆ гл҃а и҆̀мъ: та́кѡ ли и҆ вы̀ неразꙋ́мливи є҆стѐ; не разꙋмѣ́ете ли, ꙗ҆́кѡ всѐ, є҆́же и҆звнѣ̀ входи́мое въ человѣ́ка, не мо́жетъ ѡ҆скверни́ти є҆го̀; |
|
19
|
19
|
| яко не въходить ѥму въ срьдьце нъ въ чрэво и сквозэ афедронъ исходить истрэбляѩ вься брашьна. | ꙗ҆́кѡ не вхо́дитъ є҆мꙋ̀ въ се́рдце, но во чре́во: и҆ а҆федрѡ́номъ и҆схо́дитъ, и҆стреблѧ́ѧ всѧ̑ бра̑шна. |
|
20
|
20
|
| глаголааше же яко исходzщеѥ отъ чловэка то скврьнить чловэка. | Гл҃аше же, ꙗ҆́кѡ и҆сходѧ́щее ѿ человѣ́ка, то̀ скверни́тъ человѣ́ка: |
|
21
|
21
|
| из ѫтрьѭду бо отъ срьдца чловэчьска помышлѥния зъла исходzть прэлюбодэания любодэяния убииства | и҆звнꙋ́трь бо ѿ се́рдца человѣ́ческа помышлє́нїѧ ѕла̑ѧ и҆схо́дѧтъ, прелюбодѣѧ̑нїѧ, любодѣѧ̑нїѧ, оу҆бі̑йства, |
|
22
|
22
|
| татьбы обиды лѫкавьство льсть студодэяниѥ око лѫкавьно власфимия гръдыни безумиѥ. | татьбы̑, лихои̑мства, (ѡ҆би̑ды,) лꙋка̑вствїѧ, ле́сть, стꙋдодѣѧ̑нїѧ, ѻ҆́ко лꙋка́во, хꙋла̀, горды́нѧ, безꙋ́мство: |
|
23
|
23
|
| вься си зълая изѫтрь исходzть и скврьнzть чловэка. | всѧ̑ сїѧ̑ ѕла̑ѧ и҆звнꙋ́трь и҆схо́дѧтъ и҆ сквернѧ́тъ человѣ́ка. |
|
24
|
24
|
| И отътѫду въставъ иде въ прэ- дэлы тµрьскы и сидоньскы и въ домъ въшьдъ не хотэаще да бы къто и чулъ и не може утаити сz. |
|
|
25
|
25
|
| слышавъши бо жена о нѥмь ѥѩже дъщи имэаше духъ нечистъ пришедъши припаде къ ногама ѥго. | Слы́шавши бо жена̀ ѡ҆ не́мъ, є҆ѧ́же дщѝ и҆мѧ́ше дꙋ́ха нечи́ста, прише́дши припадѐ къ нога́ма є҆гѡ̀: |
|
26
|
26
|
| жена же бэ поганыни сµрофиникиссаныни родъмь и молэаше и да ижденеть бэсъ из дъщере ѥѩ. | жена́ же бѣ̀ є҆́ллинска, сѷрофїнїкі́сса ро́домъ: и҆ молѧ́ше є҆го̀, да бѣ́са и҆зжене́тъ и҆з̾ дще́ре є҆ѧ̀. |
|
27
|
27
|
| исусъ же рече ѥи: остани да прьвэѥ насытzть сz чzда. нэсть бо добро отъѩти хлэба чzдомъ и пьсомъ поврэщи. | І҆и҃съ же речѐ є҆́й: ѡ҆ста́ви, да пе́рвѣе насы́тѧтсѧ ча̑да: нѣ́сть бо добро̀ ѿѧ́ти хлѣ́бъ ча́дѡмъ и҆ поврещѝ псѡ́мъ. |
|
28
|
28
|
| она же отъвэщавъши рече ѥму: еи господи и пьси подъ трапезоѭ эдzть отъ крупиць дэтьскъ. | Ѻ҆на́ же ѿвѣща́вши глаго́ла є҆мꙋ̀: є҆́й, гдⷭ҇и: и҆́бо и҆ псѝ под̾ трапе́зою ꙗ҆дѧ́тъ ѿ крꙋпи́цъ дѣте́й. |
|
29
|
29
|
| и рече ѥи: за слово се иди изиде бэсъ из дъщере твоѥѩ. | И҆ речѐ є҆́й: за сїѐ сло́во, и҆дѝ: и҆зы́де бѣ́съ и҆з̾ дще́ре твоеѧ̀. |
|
30
|
30
|
| и шьдъши домови обрэте отроковицѫ лежzщѫ на одрэ и бэсъ ишьдъшь. Въ оно вреұ. | И҆ ше́дши въ до́мъ сво́й, ѡ҆брѣ́те бѣ́са и҆зше́дша и҆ дще́рь лежа́щꙋ на ѻ҆дрѣ̀. |
|
31
|
31
|
| ишьдъ iс7ъ t предэлъ. тUрьскъ и сvдоньскъ. приде на море галилеиско. межю предэлы декапольскы. |
|
|
32
|
32
|
| и приведоша къ нѥмU глUха. гUгънива. и молzхUсz ѥмU. да възложить на нъ рUкU. | И҆ приведо́ша къ немꙋ̀ глꙋ́ха и҆ гꙋгни́ва, и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да возложи́тъ на́нь рꙋ́кꙋ. |
|
33
|
33
|
| и приимъ ѥго. ѥдиного t народа. въложи пьрсты своя. въ Uши ѥго. и плюнUвъ коснU ѥго. въ языкъ. | И҆ пое́мь є҆го̀ ѿ наро́да є҆ди́наго [ѡ҆со́бь], вложѝ пе́рсты своѧ̑ во оу҆́шы є҆гѡ̀ и҆ плю́нꙋвъ коснꙋ́сѧ ѧ҆зы́ка є҆гѡ̀: |
|
34
|
34
|
| и възрэвъ на нб7о въздъхнU. и гlа ѥмU. еfаfьfа. ѥже ѥсть разьвьрзисz. | и҆ воззрѣ́въ на не́бо, воздохнꙋ̀ и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: є҆ффаѳа̀, є҆́же є҆́сть разве́рзисѧ. |
|
35
|
35
|
| и абиѥ разьвьрзостасz слUха ѥго. и раздрэшисz. Uза языка ѥго. и гlше ч©то. | И҆ а҆́бїе разверзо́стасѧ слꙋ̑ха є҆гѡ̀, и҆ разрѣши́сѧ оу҆́за ѧ҆зы́ка є҆гѡ̀, и҆ глаго́лаше пра́вѡ. |
|
36
|
36
|
| и запрэти имъ да никомU же не повэдzть. ѥлико же и имъ запрэщаше. они же паче проповэдаахU. | И҆ запретѝ и҆̀мъ, да ни комꙋ́же повѣ́дѧтъ: є҆ли́кѡ же и҆̀мъ то́й запреща́ше, па́че и҆́злиха проповѣ́дахꙋ. |
|
37
|
37
|
| и излиха дивляахUсz гlюще. добрэ все творить. и глUхымъ творить слышати. и нэмыимъ гlати. | И҆ преи́злиха дивлѧ́хꙋсѧ, глаго́люще: до́брѣ всѐ твори́тъ: и҆ глꙋхі̑ѧ твори́тъ слы́шати, и҆ нѣмы̑ѧ глаго́лати. |
|
Глава 8
|
Глава́ и҃
|
|
1
|
1
|
| Въ ты дьни пакы мъногу сѫщу народу и не имѫщемъ чесо эсти призъвавъ ученикы своѩ исусъ глагола имъ: |
|
|
2
|
2
|
| милъ ми ѥсть народъ сь. яко уже три дьни присэдzть мънэ и не имѫть чесо эсти. | млⷭ҇рдꙋю ѡ҆ наро́дѣ, ꙗ҆́кѡ оу҆жѐ трѝ дни̑ присѣдѧ́тъ мнѣ̀ и҆ не и҆́мꙋтъ чесѡ̀ ꙗ҆́сти: |
|
3
|
3
|
| и аще отъпущѫ ѩ не эдъшz въ домы своѩ ослабэѭть на пѫти. друзии бо ихъ издалече сѫть пришьли. | и҆ а҆́ще ѿпꙋщꙋ̀ и҆̀хъ не ꙗ҆́дшихъ въ до́мы своѧ̑, ѡ҆слабѣ́ютъ на пꙋтѝ: мно́зи бо ѿ ни́хъ и҆здале́ча пришлѝ сꙋ́ть. |
|
4
|
4
|
| и отъвэщашz ѥму ученици ѥго: отъкѫду сиѩ можеть къто сьде насытити хлэбъ на пустыни; | И҆ ѿвѣща́ша є҆мꙋ̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: ѿкꙋ́дꙋ си́хъ возмо́жетъ кто̀ здѣ̀ насы́тити хлѣ̑бы въ пꙋсты́ни; |
|
5
|
5
|
| и въпроси ѩ: колико имате хлэбъ; они же рэшz: седмь. | И҆ вопросѝ и҆̀хъ: коли́кѡ и҆́мате хлѣ́бѡвъ; Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: се́дмь. |
|
6
|
6
|
| и повелэ народу възлещи на земли. и приѥмъ седмь тѫ хлэбъ хвалѫ въздавъ прэломи. и даяше ученикомъ своимъ да прэдълагаѭть. и положишz прэдъ народъмъ. | И҆ повелѣ̀ наро́дꙋ возлещѝ на землѝ: и҆ прїе́мь се́дмь хлѣ́бѡвъ, хвалꙋ̀ возда́въ, преломѝ и҆ даѧ́ше оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да предлага́ютъ: и҆ предложи́ша пред̾ наро́домъ. |
|
7
|
7
|
| и имэахѫ и рыбиць мало. и ты благословивъ рече: прэдъложите и ты. | И҆ и҆мѧ́хꙋ ры́бицъ ма́лѡ: и҆ (сїѧ̑) блгⷭ҇ви́въ, речѐ предложи́ти и҆ ты̑ѧ. |
|
8
|
8
|
| эдошz же и насытишz сz и възzшz избытъкы укрухъ седмь кошьниць. | Ꙗ҆до́ша же и҆ насы́тишасѧ: и҆ взѧ́ша и҆збы́тки оу҆крꙋ̑хъ, се́дмь ко́шницъ. |
|
9
|
9
|
| бэ же эдъшиихъ яко четыре тысzщz и отъпусти ѩ. | Бѧ́хꙋ же ꙗ҆́дшихъ ꙗ҆́кѡ четы́ре ты́сѧщы. И҆ ѿпꙋстѝ и҆̀хъ. |
|
10
|
10
|
| и абиѥ вълэзъ въ корабль приде въ страны далъмануfаньскы. | И҆ а҆́бїе влѣ́зъ въ кора́бль со оу҆чн҃ки̑ свои́ми, прїи́де во страны̑ далманꙋѳа̑нски. |
|
11
|
11
|
| и изидошz фарисеи и начzшz сътzзати сz съ нимь ищѭще отъ нѥго знамения съ небесе искѫшаѭще и. |
|
|
12
|
12
|
| и въздъхнѫвъ духомь своимъ глагола: чьто родъ сь знамения ищеть; аминь глаголѭ вамъ аще дасть сz роду сему знамениѥ. | И҆ воздохнꙋ́въ дх҃омъ свои́мъ, гл҃а: что̀ ро́дъ се́й зна́менїѧ и҆́щетъ; а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, а҆́ще да́стсѧ ро́дꙋ семꙋ̀ зна́менїе. |
|
13
|
13
|
| и оставль ѩ вълэзъ пакы въ корабль иде на онъ полъ. | И҆ ѡ҆ста́вль и҆̀хъ, влѣ́зъ па́ки въ кора́бль, (и҆) и҆́де на ѡ҆́нъ по́лъ. |
|
14
|
14
|
| и забыша ученицы ѥго възzти хлэбы и развэ ѥдиного хлэба не имэахѫ съ собоѭ въ корабли. | И҆ забы́ша оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ взѧ́ти хлѣ́бы и҆ ра́звѣ є҆ди́нагѡ хлѣ́ба не и҆мѧ́хꙋ съ собо́ю въ кораблѝ. |
|
15
|
15
|
| и прэщааше имъ глаголѩ: видите блюдэте сz отъ кваса фарисеиска и отъ кваса иродова. | И҆ преща́ше и҆̀мъ, гл҃ѧ: зри́те, блюди́тесѧ ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ ѿ ква́са и҆́рѡдова. |
|
16
|
16
|
| и помышляахѫ другъ къ другу глаголѭще яко хлэбъ не имамъ | И҆ помышлѧ́хꙋ, дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ глаго́люще, ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не и҆́мамы. |
|
17
|
17
|
| и разумэвъ исусъ глагола имъ: чьто помышляѥте яко хлэбъ не имате; не у ли чюѥте ни разумэѥте; ѥще окаменѥно ли имате срьдьце ваше; | И҆ разꙋмѣ́въ і҆и҃съ, гл҃а и҆̀мъ: что̀ помышлѧ́ете, ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не и҆́мате; не оу҆̀ ли чꙋ́вствꙋете, нижѐ разꙋмѣ́ете; є҆ще́ ли ѡ҆камене́но се́рдце ва́ше и҆́мате; |
|
18
|
18
|
| очи имѫще не видите и уши имѫще не слышите; и не помьните | ѻ҆́чи и҆мꙋ́ще не ви́дите; и҆ оу҆́шы и҆мꙋ́ще не слы́шите; и҆ не по́мните ли, |
|
19
|
19
|
| ѥгда пzть хлэбъ прэломихъ въ пzть тысzщь и колико кошь укрухъ испълнь възzсте; глаголаашz ѥму: дъва на десzте. | є҆гда̀ пѧ́ть хлѣ́бы преломи́хъ въ пѧ́ть ты́сѧщъ, коли́кѡ кѡ́шъ и҆спо́лнь оу҆крꙋ̑хъ прїѧ́сте; Глаго́лаша є҆мꙋ̀: двана́десѧть. |
|
20
|
20
|
| и ѥгда седмь въ четыри тысzщz колико кошьниць исплънения укрухъ възzсте; они же рэшz седмь. | Є҆гда́ же се́дмь въ четы́ре ты́сѧщы, коли́кѡ ко́шницъ и҆сполнє́нїѧ оу҆крꙋ̑хъ взѧ́сте; Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: се́дмь. |
|
21
|
21
|
| и глаголааше имъ: како не разумэѥте; | И҆ гл҃а и҆̀мъ: ка́кѡ не разꙋмѣ́ете; |
|
22
|
22
|
| И приде въ виfсаидѫ и приведоша къ нѥму слэпа и моляахѫ и да и коснеть. |
|
|
23
|
23
|
| и ѥмъ за рѫкѫ слэпааго изведе и вънъ из вьси и плинѫ на очи ѥго и възложь рѫцэ на нь въпрашааше и аще чьто видить. | И҆ є҆́мь за рꙋ́кꙋ слѣпа́го, и҆зведѐ є҆го̀ во́нъ и҆з̾ ве́си: и҆ плю́нꙋвъ на ѻ҆́чи є҆гѡ̀, (и҆) возло́жь рꙋ́цѣ на́нь, вопроша́ше є҆го̀, а҆́ще что̀ ви́дитъ; |
|
24
|
24
|
| и възьрэвъ глаголааше: зьрѭ чловэкы. яко дрэво виждѫ ходzщz. | И҆ воззрѣ́въ глаго́лаше: ви́жꙋ человѣ́ки ꙗ҆́кѡ дре́вїе ходѧ́щѧ. |
|
25
|
25
|
| по томь же пакы възложи рѫцэ на очи ѥго и сътвори и прозрэти. и утвори сz и узьрэ вьсz свэтьло. | Пото́мъ (же) па́ки возложѝ рꙋ́цѣ на ѻ҆́чи є҆гѡ̀ и҆ сотворѝ є҆го̀ прозрѣ́ти: и҆ оу҆твори́сѧ [и҆ и҆сцѣлѣ̀] и҆ оу҆зрѣ̀ свѣ́тлѡ всѐ. |
|
26
|
26
|
| и посъла и въ домъ ѥго глаголѩ: ни въ вьсь не въниди ни повэждь ни кому же въ вьси. | И҆ посла̀ є҆го̀ въ до́мъ є҆гѡ̀, гл҃ѧ: ни въ ве́сь вни́ди, ни повѣ́ждь комꙋ̀ въ ве́си. |
|
27
|
27
|
| изиде I© и Uченици ѥго. въ вс7и кесария фvлиповы. и на пUти въпрашаше Uченикы своя. гlя имъ. кого мz гlють члв7ци быти. |
|
|
28
|
28
|
| они же tвэщаша. ови иоана кр7стля. ини же илию. а дрUзии ѥдиного t прbркъ. | Ѻ҆ни́ же ѿвѣща́ша: і҆ѡа́нна крⷭ҇ти́телѧ: и҆ и҆ні́и и҆лїю̀: дрꙋзі́и же є҆ди́наго ѿ прⷪ҇рѡ́къ. |
|
29
|
29
|
| и тъ гlа имъ вы же кого мz глаголѥте быти. tвэщавъ же петръ гlа ѥмU. ты ѥси х©ъ. | И҆ то́й гл҃а и҆̀мъ: вы́ же кого́ мѧ глаго́лете бы́ти; Ѿвѣща́въ же пе́тръ глаго́ла є҆мꙋ̀: ты̀ є҆сѝ хрⷭ҇то́съ. |
|
30
|
30
|
| и запрэти имъ да никомU же гlють о нѥмь. | (Заⷱ҇ л҃ѕ҃.) И҆ запретѝ и҆̀мъ, да ни комꙋ́же глаго́лютъ ѡ҆ не́мъ. |
|
31
|
31
|
| и нача Uчити ихъ. яко подобаѥть снbви. члв7чю. много пострадати. и искUшенU быти. t старьць и архиереи. и книжьникъ. и UбьѥнU быти. и въ третии дн7ь въскрьснUти. | И҆ нача́тъ оу҆чи́ти и҆̀хъ, ꙗ҆́кѡ подоба́етъ сн҃ꙋ чл҃вѣ́ческомꙋ мно́гѡ пострада́ти, и҆ и҆скꙋше́нꙋ бы́ти ѿ ста́рєцъ и҆ а҆рхїерє́й и҆ кни̑жникъ, и҆ оу҆бїе́нꙋ бы́ти, и҆ въ тре́тїй де́нь воскрⷭ҇нꙋти. |
|
32
|
32
|
| и не обинуѩ сz слово глаголааше. и приѥмъ и петръ начzтъ прэтити ѥму. | И҆ не ѡ҆бинꙋ́ѧсѧ сло́во гл҃аше. И҆ прїе́мь є҆го̀ пе́тръ, нача́тъ прети́ти є҆мꙋ̀. |
|
33
|
33
|
| онъ же обращь сz и възьрэвъ на ученикы своѩ запрэти петрови глаголѩ: иди за мъноѭ сотоно яко не мыслиши яже сѫть божия нъ яже чловэчьская. Ре? Gь своимъ Uченикомъ. | Ѻ҆́нъ же ѡ҆бра́щьсѧ и҆ воззрѣ́въ на оу҆чн҃кѝ своѧ̑, запретѝ петро́ви, гл҃ѧ: и҆дѝ за мно́ю, сатано̀: ꙗ҆́кѡ не мы́слиши, ꙗ҆̀же (сꙋ́ть) бж҃їѧ, но ꙗ҆̀же человѣ́чєска. |
|
34
|
34
|
| иже хощеть въ слэдъ мене ити. да tвьржетьсz себе. и възметь крьc свои. и идеть по мнэ. |
И҆ призва́въ наро́ды со оу҆чн҃ки̑ свои́ми, речѐ и҆̀мъ: |
|
35
|
35
|
| иже бо аще хощеть дш7ю свою сп©ти. погUбить ю. а иже погUбить дш7ю свою мене ради и еµаgлиа. тъ сп7сеть ю. | и҆́же бо а҆́ще хо́щетъ дꙋ́шꙋ свою̀ спастѝ, погꙋби́тъ ю҆̀: а҆ и҆́же погꙋби́тъ дꙋ́шꙋ свою̀ менє̀ ра́ди и҆ є҆ѵⷢ҇лїа, то́й спасе́тъ ю҆̀: |
|
36
|
36
|
| кая Uбо польза ѥсть члв7кU. аще приобращеть вьсь мирь а дш7ю свою tщетить. | ка́ѧ бо по́льза человѣ́кꙋ, а҆́ще прїѡбрѧ́щетъ мі́ръ ве́сь, и҆ ѡ҆тщети́тъ дꙋ́шꙋ свою̀; |
|
37
|
37
|
| ли что подасть члв7къ измэнU на дш} своѥи. | и҆лѝ что̀ да́стъ человѣ́къ и҆змѣ́нꙋ на дꙋшѝ свое́й; |
|
38
|
38
|
| иже бо аще постыдитьсz мене. и моихъ словесъ. въ родэ семь прелюбодэинэмь. и грэшьнэмь. и сн7ъ члв7чь постыдытьсz ѥго. ѥгда придеть въ славэ оц7а своѥго. съ анGлы с™ыими. | и҆́же бо а҆́ще постыди́тсѧ менє̀ и҆ мои́хъ слове́съ въ ро́дѣ се́мъ прелюбодѣ́йнѣмъ и҆ грѣ́шнѣмъ, и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй постыди́тсѧ є҆гѡ̀, є҆гда̀ прїи́детъ во сла́вѣ ѻ҆ц҃а̀ своегѡ̀ со а҆́гг҃лы ст҃ы́ми. |
|
Глава 9
|
Глава́ ѳ҃
|
|
1
|
1
|
| И гл7аше имъ. аминъ. гlю вамъ. сUть нэции и t сьде стоящиихъ. иже не имUть въкUсить съмьрти. дондеже видzть цр7ство б9иѥ. пришьдъше въ сілэ. | И҆ гл҃аше и҆̀мъ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ сꙋ́ть нѣ́цыи ѿ здѣ̀ стоѧ́щихъ, и҆̀же не и҆́мꙋтъ вкꙋси́ти сме́рти, до́ндеже ви́дѧтъ црⷭ҇твїе бж҃їе прише́дшее въ си́лѣ. |
|
2
|
2
|
| Въ оно вреұ. поятъ iс7 петра и иякова. iw7на. и възведе я на горU высокU ѥдины и преобразисz предъ ними. |
|
|
3
|
3
|
| и быша ризы ѥго бльщащасz. бэлы зэло яко снэгъ. яцэхъ не можеть бэло на земли обэлити тако. | И҆ ри̑зы є҆гѡ̀ бы́ша блеща́щѧсѧ, бѣлы̑ ѕѣлѡ̀ ꙗ҆́кѡ снѣ́гъ, ꙗ҆цѣ́хже не мо́жетъ бѣли́лникъ оу҆бѣли́ти на землѝ. |
|
4
|
4
|
| и явисz имъ илия съ мосеомь. и бэста гlюща съ iс7мь. | И҆ ꙗ҆ви́сѧ и҆̀мъ и҆лїа̀ съ мѡѷсе́емъ: и҆ бѣ́ста со і҆и҃сомъ глагѡ́люща. |
|
5
|
5
|
| и tвэщавъ петръ гlа къ iс7ви. равьви. добро ѥсть намъ сьде быти. и сътворимъ три кUща. тобэ ѥдинU. и мосэwви ѥдинU. и илии. ѥдинU. | И҆ ѿвѣща́въ пе́тръ глаго́ла і҆и҃сови: равві̀, добро̀ є҆́сть на́мъ здѣ̀ бы́ти: и҆ сотвори́мъ кро́вы трѝ, тебѣ̀ є҆ди́нъ, и҆ мѡѷсе́еви є҆ди́нъ, и҆ и҆лїѝ є҆ди́нъ. |
|
6
|
6
|
| не вэдzше бо что гlѥть. пристрашьни бо бzхU. | Не вѣ́дѧше бо, что̀ рѣщѝ: бѧ́хꙋ бо пристра́шни. |
|
7
|
7
|
| быc же облакъ осэняя я. и приде изъ облака. сь ѥсть сн7ъ мои възлюблѥныи. того послUшаите. | И҆ бы́сть ѡ҆́блакъ ѡ҆сѣнѧ́ѧ и҆̀хъ: и҆ прїи́де гла́съ и҆з̾ ѡ҆́блака, гл҃ѧ: се́й є҆́сть сн҃ъ мо́й возлю́бленный, тогѡ̀ послꙋ́шайте. |
|
8
|
8
|
| и вънезаапU възрэвъше. никого же не видэша къ томU. нъ iс7а ѥдиного съ собою. | И҆ внеза́пꙋ воззрѣ́вше, ктомꙋ̀ ни кого́же ви́дѣша, то́кмѡ і҆и҃са є҆ди́наго съ собо́ю. |
|
9
|
9
|
| съходzщемъ же имъ съ горы. запрэти имъ. да никомU же не повэдzть. яже видэша. тъкмо ѥгда сн7ъ члв7чьскыи. из мьртвыихъ въскрс7нть. | Сходѧ́щымъ же и҆̀мъ съ горы̀, запретѝ и҆̀мъ, да ни комꙋ́же повѣ́дѧтъ, ꙗ҆̀же ви́дѣша, то́кмѡ є҆гда̀ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй и҆з̾ ме́ртвыхъ воскрⷭ҇нетъ. |
|
10
|
10
|
| и удьржашz слово въ себэ сътязаѭще сz чьто ѥсть ѥже из мрьтвыихъ въскрьснѫти. |
|
|
11
|
11
|
| и въпрашаахѫ и глаголѭще якоже глаголѭть книжьници яко илии подобаѥть прэжде прити. | И҆ вопроша́хꙋ є҆го̀ глаго́люще: ка́кѡ глаго́лютъ кни́жницы, ꙗ҆́кѡ и҆лїѝ подоба́етъ прїитѝ пре́жде; |
|
12
|
12
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ: илиа убо пришьдъ прэжде устроить вься. и како ѥсть писано о сынэ чловэчьстэѥмь да мъного постраждеть и уничьжzть и; | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: и҆лїа̀ оу҆́бѡ прише́дъ пре́жде, оу҆стро́итъ всѧ̑: и҆ ка́кѡ є҆́сть пи́сано ѡ҆ сн҃ѣ чл҃вѣ́честѣмъ, да мно́гѡ постра́ждетъ и҆ оу҆ничиже́нъ бꙋ́детъ: |
|
13
|
13
|
| нъ глаголѭ вамъ яко илия приде и сътворишz ѥму ѥлико хотэшz якоже ѥсть писано о нѥмь. | но гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ и҆ и҆лїа̀ прїи́де, и҆ сотвори́ша є҆мꙋ̀, є҆ли̑ка хотѣ́ша, ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано ѡ҆ не́мъ. |
|
14
|
14
|
| и пришьдъ къ ученикомъ видэ народъ мъногъ о нихъ и кънижьникы сътzзаѭща сz съ ними. | И҆ прише́дъ ко оу҆чн҃кѡ́мъ, ви́дѣ наро́дъ мно́гъ ѡ҆ ни́хъ [ѡ҆́крестъ и҆́хъ] и҆ кни́жники стѧза́ющѧсѧ съ ни́ми. |
|
15
|
15
|
| и абиѥ вьсь народъ видэвъше и ужасаахѫ сz и пририщѭще цэловаахѫ и. | И҆ а҆́бїе ве́сь наро́дъ ви́дѣвъ є҆го̀ оу҆жасе́сѧ, и҆ прири́щꙋще цѣлова́хꙋ є҆го̀. |
|
16
|
16
|
| и въпроси кънижьникы: чьто сътzзаѥте сz въ себэ; Въ оно вреұ. | И҆ вопросѝ кни́жники: что̀ стѧза́етесѧ къ себѣ̀ [съ ни́ми]; |
|
17
|
17
|
| члв7къ нэкыи приде къ I©U кланяясz ѥмU и гlя. Uчителю приведохъ сн7ъ мои къ тобэ. имUщь д¦ъ не§стъ нэмъ. |
|
|
18
|
18
|
| и къде же аще иметь ѥго. разбиваѥть ѥго. и пэны тэщить. и скрьжьчеть зубы своими и оцэпэѥть. и рэхъ Uченикомъ твоимъ. да ижденUть ѥго и не възмогоша. | и҆ и҆дѣ́же коли́ждо и҆́метъ є҆го̀, разбива́етъ є҆го̀, и҆ пѣ́ны тещи́тъ, и҆ скреже́щетъ зꙋбы̀ свои́ми, и҆ ѡ҆цѣпенѣва́етъ: и҆ рѣ́хъ оу҆чн҃кѡ́мъ твои̑мъ, да и҆зженꙋ́тъ є҆го̀, и҆ не возмого́ша. |
|
19
|
19
|
| онъ же tвэщавъ ре?. о роде невэрьнъ и развращенъ. доколэ въ васъ бUдU. доколэ тьрплю вамъ. приведэте ѥго къ мънэ. | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ є҆мꙋ̀ гл҃а: ѽ, ро́де невѣ́ренъ, доко́лѣ въ ва́съ бꙋ́дꙋ; доко́лѣ терплю́ вы; приведи́те є҆го̀ ко мнѣ̀. |
|
20
|
20
|
| и приведоша ѥго къ нѥмU. и видэвъ ѥго д¦ъ сътрzсе ѥго абие. и падъ на земли валzшесz. пэны точа. | И҆ привѣдо́ша є҆го̀ къ немꙋ̀. И҆ ви́дѣвъ є҆го̀, а҆́бїе дꙋ́хъ стрѧсѐ є҆го̀: и҆ па́дъ на землѝ, валѧ́шесѧ, пѣ̑ны тещѧ̀. |
|
21
|
21
|
| и въпроси I© оц7а ѥго. колико лэѹ ѥсть. tнѥлэ же се быc ѥмU. онъ же рече ѥмU из дэтьска. | И҆ вопросѝ ѻ҆тца̀ є҆гѡ̀: коли́кѡ лѣ́тъ є҆́сть, ѿне́лѣже сїѐ бы́сть є҆мꙋ̀; Ѻ҆́нъ же речѐ: и҆здѣ́тска: |
|
22
|
22
|
| и множицею въ огнь въвьрже ѥго. и въ водU да погUбить ѥго. нъ ѥлико можеши помози намъ. млс7рдовавъ о насъ. | и҆ мно́гажды во ѻ҆́гнь вве́рже є҆го̀ и҆ въ во́ды, да погꙋби́тъ є҆го̀: но а҆́ще что̀ мо́жеши, помозѝ на́мъ, млⷭ҇рдовавъ ѡ҆ на́съ. |
|
23
|
23
|
| I©ъ же рече ѥмU. аще можеши вэровати. всz възможьна. вэрUющюUмU. | І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: є҆́же а҆́ще что̀ мо́жеши вѣ́ровати, всѧ̑ возмѡ́жна вѣ́рꙋющемꙋ. |
|
24
|
24
|
| и абиѥ възпи оц7ь отрочате. съ сльзами гlя. вэрUю Gи. помози невэрованию моѥму. | И҆ а҆́бїе возопи́въ ѻ҆те́цъ ѻ҆троча́те, со слеза́ми глаго́лаше: вѣ́рꙋю, гдⷭ҇и: помозѝ моемꙋ̀ невѣ́рїю. |
|
25
|
25
|
| видэвъ же I© яко сърищетьсz народъ. запрэти д¦ви неч©тUUмU. гlя ѥмU нэмыи и глUхыи дш7е. азъ ти велю изиди изь нѥго. и ктомU не въниди въ нѥго. | Ви́дѣвъ же і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ сри́щетсѧ наро́дъ, запретѝ дꙋ́хꙋ нечи́стомꙋ, гл҃ѧ є҆мꙋ̀: дꙋ́ше нѣмы́й и҆ глꙋхі́й, а҆́зъ тѝ повѣлева́ю: и҆зы́ди и҆з̾ негѡ̀ и҆ ктомꙋ̀ не вни́ди въ него̀. |
|
26
|
26
|
| и въпивъ и много прUжавъсz. и изиде и быc яко мьртвъ. яко многомъ гlти. яко Uмре. | И҆ возопи́въ и҆ мно́гѡ прꙋжа́всѧ, и҆зы́де: и҆ бы́сть ꙗ҆́кѡ ме́ртвъ, ꙗ҆́коже мнѡ́зѣмъ глаго́лати, ꙗ҆́кѡ оу҆́мре. |
|
27
|
27
|
| I© же имъ ѥго за рUкU въздвиже ѥго. и въста | І҆и҃съ же є҆́мь є҆го̀ за рꙋ́кꙋ, воздви́же є҆го̀: и҆ воста̀. |
|
28
|
28
|
| и въшьдъшю ѥмU въ домъ. Uченици ѥго въпрашахU ѥго ѥдиного. яко мы не могохомъ изгнати ѥго. | И҆ вше́дшꙋ є҆мꙋ̀ въ до́мъ, оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ вопроша́хꙋ є҆го̀ є҆ди́наго: ꙗ҆́кѡ мы̀ не возмого́хомъ и҆згна́ти є҆го̀; |
|
29
|
29
|
| и ре? имъ. сь родъ не можеть ничимь же изити. тъкмо молитвою и постъмь. | И҆ речѐ и҆̀мъ: се́й ро́дъ ничи́мже мо́жетъ и҆зы́ти, то́кмѡ моли́твою и҆ посто́мъ. |
|
30
|
30
|
| и tтUдэ ишьдъше. идzхU сквозэ галилею. и не хотzаше да некто Uвэсть. | И҆ ѿтꙋ́дꙋ и҆зше́дше, и҆дѧ́хꙋ сквозѣ̀ галїле́ю: и҆ не хотѧ́ше, да кто̀ оу҆вѣ́сть. |
|
31
|
31
|
| Uчаше же Uченикы своя. и гл7аше имъ. яко сн7ъ члв7чь преданъ бUдеть. въ рUцэ члbвкомъ. и Uбиють ѥго. и Uбьѥнъ бывъ. въ третии дн7ь въскрьснеть. | Оу҆ча́ше бо оу҆чн҃кѝ своѧ̑ и҆ гл҃аше и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй пре́данъ бꙋ́детъ въ рꙋ́цѣ человѣ́чєстѣ, и҆ оу҆бїю́тъ є҆го̀: и҆ оу҆бїе́нъ бы́въ, въ тре́тїй де́нь воскрⷭ҇нетъ. |
|
32
|
32
|
| они же не разумэшz глагола и бояахѫ сz въпросити и. Въ оно вреұ. | Ѻ҆ни́ же не разꙋмѣва́хꙋ гл҃го́ла и҆ боѧ́хꙋсѧ є҆го̀ вопроси́ти. |
|
33
|
33
|
| въниде I© и Uченици ѥго въ капернаUмъ. и въ домU бывъ. въпрашаше я. что на пUти въ себе помышляѥте. |
|
|
34
|
34
|
| они же мълчахU. а дрUгъ къ дрUгU сътzзахUсz. на пUти. кто есть болии. | Ѻ҆ни́ же молча́хꙋ: дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ бо стѧза́шасѧ на пꙋтѝ, кто̀ (є҆́сть) бо́лїй. |
|
35
|
35
|
| и сэдъ пригласи. в7i. гlя имъ. аще кто хощеть стареи быти. да бUдеть всэхъ. и всэмъ слUга. | И҆ сѣ́дъ пригласѝ ѻ҆бана́десѧте и҆ гл҃а и҆̀мъ: а҆́ще кто̀ хо́щетъ ста́рѣй бы́ти, да бꙋ́детъ всѣ́хъ ме́ншїй и҆ всѣ́мъ слꙋга̀. |
|
36
|
36
|
| и приимъ отроча. постави ѥ посредэ ихъ. и обUимъ ѥ рече имъ. | И҆ прїи́мь ѻ҆троча̀, поста́ви є҆̀ посредѣ̀ и҆́хъ: и҆ ѡ҆б̾е́мь є҆̀, речѐ и҆̀мъ: |
|
37
|
37
|
| иже аще ѥдиного таковыихъ отрочатъ прииметь. въ имz моѥ. мz приѥмлѥть. не мене приѥмлѥть нъ пославъшааго мя. | и҆́же а҆́ще є҆ди́но таковы́хъ ѻ҆троча́тъ прїи́метъ во и҆́мѧ моѐ, менѐ прїе́млетъ: и҆ и҆́же менѐ прїе́млетъ, не менѐ прїе́млетъ, но посла́вшаго мѧ̀. |
|
38
|
38
|
| tвэща ѥмU iwанъ гlя. Uчителю. вэдэхомъ нэкого. именьмь твоимь изгонzща бэсы. иже не ходить по насъ. и въ€бранихомъ ѥмU. яко не послэдова насъ. | Ѿвѣща̀ є҆мꙋ̀ і҆ѡа́ннъ, глаго́лѧ: оу҆чт҃лю, ви́дѣхомъ нѣ́коего и҆́менемъ твои́мъ и҆згонѧ́ща бѣ́сы, и҆́же не хо́дитъ по на́съ: и҆ возбрани́хомъ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ не послѣ́дꙋетъ на́мъ. |
|
39
|
39
|
| I© же рече не браните ѥмU. никъто же бо ѥсть иже творить силU. о моѥмь имени. и възможеть въскорэ. славословіті * мя зэло. | І҆и҃съ же речѐ: не брани́те є҆мꙋ̀: никто́же бо є҆́сть, и҆́же сотвори́тъ си́лꙋ ѡ҆ и҆́мени мое́мъ, и҆ возмо́жетъ вско́рѣ ѕлосло́вити мѧ̀. |
|
40
|
40
|
| иже бо нэc на вы. по васъ ѥсть. | И҆́же бо нѣ́сть на вы̀, по ва́съ є҆́сть. |
|
41
|
41
|
| иже бо аще напоить вы чашю воды. въ имя. яко кр7стьянъ ѥсть. амн7ъ аминъ. гlю вамъ. не погUбить мьзды своѥя. | И҆́же бо а҆́ще напои́тъ вы̀ ча́шею воды̀ во и҆́мѧ моѐ, ꙗ҆́кѡ хрⷭ҇тѡ́вы є҆стѐ, а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, не погꙋби́тъ мзды̀ своеѧ̀. |
|
42
|
42
|
| и иже аще съблазнить ѥдиного отъ малыихъ сихъ вэруѭщихъ въ мz добрэѥ ѥму ѥсть паче аще обложzть камень жьрьновьнъ о выи ѥго и въврьгѫть и въ море. |
|
|
43
|
43
|
| и аще съблажняѥть тz рѫка твоя отъсэци ѭ. добрэѥ ти ѥсть маломощьну въ животъ вънити неже обэ рѫцэ имѫщу ити въ геонѫ въ огнь не гашѫщии. | И҆ а҆́ще соблажнѧ́етъ тѧ̀ рꙋка̀ твоѧ̀, ѿсѣцы̀ ю҆̀: до́брѣе тѝ є҆́сть бѣ́дникꙋ [без̾ рꙋкѝ] въ живо́тъ вни́ти, не́же ѻ҆́бѣ рꙋ́цѣ и҆мꙋ́щꙋ вни́ти въ гее́ннꙋ, во ѻ҆́гнь неꙋгаса́ющїй, |
|
44
|
44
|
| идеже чрьвь ихъ не умираѥть и огнь не угасаѥть. | и҆дѣ́же че́рвь и҆́хъ не оу҆мира́етъ, и҆ ѻ҆́гнь не оу҆гаса́етъ. |
|
45
|
45
|
| и аще нога твоя съблажняѥть тz отъсэци ѭ добрэѥ ти ѥсть вънити въ животъ хрому неже дъвэ нозэ имѫщу въврьжену быти въ геонѫ въ огнь не гасѫщии. | И҆ а҆́ще нога̀ твоѧ̀ соблажнѧ́етъ тѧ̀, ѿсѣцы̀ ю҆̀: до́брѣе тѝ є҆́сть вни́ти въ живо́тъ хро́мꙋ, не́же двѣ̀ но́зѣ и҆мꙋ́щꙋ вве́рженꙋ бы́ти въ гее́ннꙋ, во ѻ҆́гнь неꙋгаса́ющїй, |
|
46
|
46
|
| идеже чрьвь ихъ не умираѥть и огнь не угасаѥть. | и҆дѣ́же че́рвь и҆́хъ не оу҆мира́етъ, и҆ ѻ҆́гнь не оу҆гаса́етъ. |
|
47
|
47
|
| и аще око твоѥ съблажняѥть тz истъкни ѥ добрэѥ ти ѥсть съ ѥдинэмь окъмь вънити въ царьствиѥ божиѥ неже обэ очи имѫщу ити въ геонѫ огньнѫѭ. | И҆ а҆́ще ѻ҆́ко твоѐ соблажнѧ́етъ тѧ̀, и҆сткнѝ є҆̀: до́брѣе тѝ є҆́сть со є҆ди́нѣмъ ѻ҆́комъ вни́ти въ црⷭ҇твїе бж҃їе, не́же двѣ̀ ѡ҆́цѣ и҆мꙋ́щꙋ вве́рженꙋ бы́ти въ гее́ннꙋ ѻ҆́гненнꙋю, |
|
48
|
48
|
| идеже чрьвь ихъ не умираѥть и огнь не угасаѥть. | и҆дѣ́же че́рвь и҆́хъ не оу҆мира́етъ, и҆ ѻ҆́гнь не оу҆гаса́етъ. |
|
49
|
49
|
| вьсякъ бо огньмь осолить сz и вьсяка жрьтва солиѭ осолить сz. | Всѧ́къ бо ѻ҆гне́мъ ѡ҆соли́тсѧ, и҆ всѧ́ка же́ртва со́лїю ѡ҆соли́тсѧ. |
|
50
|
50
|
| добро ѥсть соль. аще ли же соль не слана бѫдеть чимь осолите. имэите соль въ себэ и миръ имэите между собоѭ. | Добро̀ со́ль: а҆́ще же со́ль не слана̀ бꙋ́детъ, чи́мъ ѡ҆соли́тсѧ; И҆мѣ́йте со́ль въ себѣ̀, и҆ ми́ръ и҆мѣ́йте междꙋ̀ собо́ю. |
|
Глава 10
|
Глава́ і҃
|
|
1
|
1
|
| И отътѫду въставъ приде въ прэдэлы иудеискы по оному полу иоръдана. и придошz пакы народи къ нѥму. и яко имэ обычаи пакы учааше ѩ. | И҆ ѿтꙋ́дꙋ воста́въ пре́йде въ предѣ́лы і҆ꙋдє́йскїѧ, [чрез̾ странꙋ̀, ꙗ҆́же] ѡ҆б̾ ѡ҆́нъ по́лъ і҆ѻрда́на. И҆ снидо́шасѧ па́ки наро́ди къ немꙋ̀: и҆ ꙗ҆́кѡ ѡ҆бы́чай и҆мѣ̀, па́ки оу҆ча́ше и҆̀хъ. |
|
2
|
2
|
| и пристѫпльше фарисеи въпрошаахѫ и аще достоить мѫжу женѫ пущати искушаѭще и. |
|
|
3
|
3
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ: чьто вамъ заповэдэ муѶси; | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: что̀ ва́мъ заповѣ́да мѡѷсе́й; |
|
4
|
4
|
| они же рекошz: повелэ муѶси кънигы распустьныѩ написати и пустити. | Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: мѡѷсе́й повелѣ̀ кни́гꙋ распꙋ́стнꙋю написа́ти, и҆ пꙋсти́ти. |
|
5
|
5
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: по жестосьрдию вашему написа вамъ заповэдь сиѭ. | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: по жестосе́рдїю ва́шемꙋ написа̀ ва́мъ за́повѣдь сїю̀: |
|
6
|
6
|
| а отъ начzла съзъданию мѫжа и женѫ сътворилъ я ѥсть богъ. | ѿ нача́ла же созда́нїѧ, мꙋ́жа и҆ женꙋ̀ сотвори́лъ ѧ҆̀ є҆́сть бг҃ъ: |
|
7
|
7
|
| сего ради оставить чловэкъ отьца своѥго и матерь | сегѡ̀ ра́ди ѡ҆ста́витъ человѣ́къ ѻ҆тца̀ своего̀ и҆ ма́терь |
|
8
|
8
|
| и прилэпить сz къ женэ своѥи. и бѫдете оба въ плъть ѥдинѫ. тэмь же убо нэсте дъва нъ плъть ѥдина. | и҆ прилѣпи́тсѧ къ женѣ̀ свое́й, и҆ бꙋ́дета ѻ҆́ба въ пло́ть є҆ди́нꙋ: тѣ́мже оу҆жѐ нѣ́ста два̀, но пло́ть є҆ди́на: |
|
9
|
9
|
| ѥже убо богъ съчеталъ ѥсть чловэкъ да не разлѫчаѥть. | є҆́же оу҆̀бо бг҃ъ сочета̀, человѣ́къ да не разлꙋча́етъ. |
|
10
|
10
|
| и въ дому пакы ученици ѥго о семь въпршаахѫ и. | И҆ въ домꙋ̀ па́ки оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ ѡ҆ се́мъ вопроси́ша є҆го̀. |
|
11
|
11
|
| и глагола имъ: иже аще пустить женѫ и оженить сz иноѭ прэлюбы творить на нѭ. |
И҆ гл҃а и҆̀мъ: |
|
12
|
12
|
| и аще жена пущьши мѫжа и посzгнеть за инъ прэлюбы творить. | и҆ а҆́ще жена̀ пꙋ́ститъ мꙋ́жа [мꙋ́жа своего̀] и҆ посѧ́гнетъ за и҆но́го, прелюбы̀ твори́тъ. |
|
13
|
13
|
| И приношаахѫ къ нѥму дэти да ѩ коснеть. ученици же прэщаахѫ приносzщиимъ. | И҆ приноша́хꙋ къ немꙋ̀ дѣ́ти, да ко́снетсѧ и҆́хъ: оу҆чн҃цы́ же преща́хꙋ приносѧ́щымъ. |
|
14
|
14
|
| видэвъ же исусъ негодова и глагола имъ: не дэите дэтии приходити къ мънэ и не браните имъ. тацэхъ бо ѥсть царьствиѥ божиѥ. | Ви́дѣвъ же і҆и҃съ негодова̀ и҆ речѐ и҆̀мъ: ѡ҆ста́вите дѣте́й приходи́ти ко мнѣ̀ и҆ не брани́те и҆̀мъ, тацѣ́хъ бо є҆́сть црⷭ҇твїе бж҃їе: |
|
15
|
15
|
| аминь глаголѭ вамъ: иже аще не прииметь царьствия божия яко отрочz не вънидеть въ нѥ. | а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ: и҆́же а҆́ще не прїи́метъ црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ ꙗ҆́кѡ ѻ҆троча̀, не и҆́мать вни́ти въ нѐ. |
|
16
|
16
|
| и объимъ ѩ благословляаше възлагаѩ рѫцэ на нѩ. | И҆ ѡ҆б̾е́мь и҆̀хъ, возло́жь рꙋ́цѣ на ни́хъ, блгⷭ҇влѧ́ше и҆̀хъ. |
|
17
|
17
|
| И исходzщу ѥму на пѫть приде ѥдинъ и поклонь сz на колэну въпрошааше и: учителю благыи чьто сътворѭ да животъ вэчьныи наслэдьствуѭ; |
|
|
18
|
18
|
| исусъ же рече ѥму: чьто мz глаголѥши блага; ни къто же благъ тъкъмо ѥдинъ богъ. | І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: что̀ мѧ̀ глаго́леши бл҃га; никто́же бл҃гъ, то́кмѡ є҆ди́нъ бг҃ъ. |
|
19
|
19
|
| заповэди вэси не прэлюбъ дэи. не убии. не укради. не лъжz съвэдэтельствуи. не обиди. чьти отьца твоѥго и матерь. | За́пѡвѣди вѣ́си: не прелюбы̀ сотвори́ши: не оу҆бі́й: не оу҆кра́ди: не лжесвидѣ́телствꙋй: не ѡ҆би́ди: чтѝ ѻ҆тца̀ твоего̀ и҆ ма́терь. |
|
20
|
20
|
| онъ же отъвэщавъ рече ѥму: учителю вься си съхранихъ отъ юности моѥѩ. | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ є҆мꙋ̀: оу҆чт҃лю, сїѧ̑ всѧ̑ сохрани́хъ ѿ ю҆́ности моеѧ̀. |
|
21
|
21
|
| исусъ же възьрэвъ на нь възлюби и и рече ѥму: ѥдиного ѥси не доконьчалъ. аще хощеши съврьшенъ быти иди ѥлико имаши продаждь и даждь нищиимъ и имэти имаши съкровище на небеси и приди ходи въ слэдъ мене въземъ крьстъ. | І҆и҃съ же воззрѣ́въ на́нь, возлюбѝ є҆го̀ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: є҆ди́нагѡ є҆сѝ не доконча́лъ: и҆дѝ, є҆ли̑ка и҆́маши, прода́ждь и҆ да́ждь ни́щымъ, и҆ и҆мѣ́ти и҆́маши сокро́вище на нб҃сѝ: и҆ прїидѝ (и҆) ходѝ в̾слѣ́дъ менє̀, взе́мъ кре́стъ. |
|
22
|
22
|
| онъ же дряхлъ бывъ о словеси отиде скрьбz бэ бо имэѩ сътzжания мънога. | Ѻ҆́нъ же дрѧ́хлъ бы́въ ѡ҆ словесѝ [ѡ҆ словесѝ се́мъ], ѿи́де скорбѧ̀: бѣ́ бо и҆мѣ́ѧ стѧжа̑нїѧ мнѡ́га. |
|
23
|
23
|
| и възьрэвъ исусъ глагола ученикомъ своимъ: како неудобь имѫщеи богатьство въ царьствиѥ божиѥ вънидѫть. |
И҆ воззрѣ́въ і҆и҃съ гл҃а оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ: |
|
24
|
24
|
| ученици же ужасаахѫ сz о словесехъ ѥго. исусъ же пакы отъвэщавъ глагола имъ: чzда како неудобь ѥсть упъваѭщиимъ на богатьство въ царьствиѥ божиѥ вънити. | Оу҆чн҃цы́ же оу҆жаса́хꙋсѧ ѡ҆ словесѣ́хъ є҆гѡ̀. І҆и҃съ же па́ки ѿвѣща́въ гл҃а и҆̀мъ: ча̑да, ка́кѡ неꙋдо́бь оу҆пова́ющымъ на бога́тство въ црⷭ҇твїе бж҃їе вни́ти: |
|
25
|
25
|
| удобэѥ ѥсть вельбѫду сквозэ игълинэ уши проити неже богату въ царьствиѥ божиѥ вънити. | оу҆до́бѣе бо є҆́сть велбꙋ́дꙋ сквозѣ̀ и҆глинѣ̑ оу҆́шы проитѝ, не́же бога́тꙋ въ црⷭ҇твїе бж҃їе вни́ти. |
|
26
|
26
|
| они же излиха дивляахѫ сz глаголѭще къ себэ: то къто можеть съпасенъ быти; | Ѻ҆ни́ же и҆́злиха дивлѧ́хꙋсѧ, глаго́люще къ себѣ̀: то̀ кто̀ мо́жетъ спасе́нъ бы́ти; |
|
27
|
27
|
| и възьрэвъ на нѩ исусъ глагола: отъ чловэкъ не възможьно нъ не отъ бога. вься бо възможьна отъ бога сѫть. | Воззрѣ́въ же на ни́хъ і҆и҃съ гл҃а: оу҆ человѣ̑къ невозмо́жно, но не оу҆ бг҃а: всѧ̑ бо возмѡ́жна сꙋ́ть оу҆ бг҃а. |
|
28
|
28
|
| начzтъ же петръ глаголати ѥму: се мы оставихомъ вься и въ слэдъ тебе идохомъ. | Нача́тъ же пе́тръ глаго́лати є҆мꙋ̀: сѐ, мы̀ ѡ҆ста́вихомъ всѧ̑ и҆ в̾слѣ́дъ тебє̀ и҆до́хомъ. |
|
29
|
29
|
| отъвэщавъ же исусъ рече: аминь глаголѭ вамъ ни къто же ѥсть иже оставить домъ ли братиѭ ли сестры ли отьца ли матерь ли женѫ ли чzда ли села мене ради и евангелия. | Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ: никто́же є҆́сть, и҆́же ѡ҆ста́вилъ є҆́сть до́мъ, и҆лѝ бра́тїю, и҆лѝ сєстры̀, и҆лѝ ѻ҆тца̀, и҆лѝ ма́терь, и҆лѝ женꙋ̀, и҆лѝ ча̑да, и҆лѝ се́ла, менє̀ ра́ди и҆ є҆ѵⷢ҇лїа ра́ди: |
|
30
|
30
|
| аще не имать приѩти съторицеѭ въ врэмz се нынэ домовъ и братиѩ и сестръ и отьца и матере и чzдъ и селъ по изгънании и въ вэкъ грzдѫщии животъ вэчьныи. | а҆́ще не прїи́метъ стори́цею нн҃ѣ во вре́мѧ сїѐ, домѡ́въ, и҆ бра́тїй, и҆ се́стръ, и҆ ѻ҆тца̀, и҆ ма́тере, и҆ ча̑дъ, и҆ се́лъ, во и҆згна́нїи, и҆ въ вѣ́къ грѧдꙋ́щїй живо́тъ вѣ́чный: |
|
31
|
31
|
| мънози же бѫдѫть прьвии послэдьни и послэдьнии прьви. | мно́зи же бꙋ́дꙋтъ пе́рвїи послѣ́дни, и҆ послѣ́днїи пе́рви. |
|
32
|
32
|
| Бэахѫ же на пѫти въсходzще въ иерусалимъ и бэ варяѩ ѩ исусъ. и ужасаахѫ сz и послэдь грzдѫще бояахѫ сz. и поимъ iс7 пакы. в7i. Uченикы своя. и нача имъ гlти. яже хотzхU быти ѥмU. |
Бѧ́хꙋ же на пꙋтѝ, восходѧ́ще во і҆ерⷭ҇ли́мъ: и҆ бѣ̀ варѧ́ѧ и҆̀хъ і҆и҃съ, и҆ оу҆жаса́хꙋсѧ, и҆ в̾слѣ́дъ и҆дꙋ́ще, боѧ́хꙋсѧ. |
|
33
|
33
|
| яко се въсходимъ въ иер©лмъ. и сн7ъ члв7чь. преданъ бUдеть архиереомъ. и книжьникомъ. и осUдzть его на. съмьрть. и предадzть ѥго языкомъ. | ꙗ҆́кѡ, сѐ, восхо́димъ во і҆ерⷭ҇ли́мъ, и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй пре́данъ бꙋ́детъ а҆рхїере́ѡмъ и҆ кни́жникѡмъ, и҆ ѡ҆сꙋ́дѧтъ є҆го̀ на сме́рть, и҆ предадѧ́тъ є҆го̀ ꙗ҆зы́кѡмъ: |
|
34
|
34
|
| и порUгаютьсz ѥмU. и UтепUть ѥго. и оплюють ѥго. и Uбьють ѥго и въ третии дн7ь въскрьснеть. | и҆ порꙋга́ютсѧ є҆мꙋ̀, и҆ оу҆ѧ́звѧтъ є҆го̀, и҆ ѡ҆плю́ютъ є҆го̀, и҆ оу҆бїю́тъ є҆го̀: и҆ въ тре́тїй де́нь воскрⷭ҇нетъ. |
|
35
|
35
|
| и предь нимь идяста. ияковъ иwанъ. сн7а зеведеова. гlюща ѥмU. Uчителю. хощевэ да ѥго же аще просивэ сътвориши нама. | И҆ пред̾ него̀ прїидо́ста і҆а́кѡвъ и҆ і҆ѡа́ннъ, сы̑на зеведе́єва, глагѡ́люща: оу҆чт҃лю, хо́щева, да, є҆́же а҆́ще про́сива, сотвори́ши на́ма. |
|
36
|
36
|
| iс7 же рече има. что хощета. да сътворю вама. | Ѻ҆́нъ же речѐ и҆́ма: что̀ хо́щета, да сотворю̀ ва́ма; |
|
37
|
37
|
| она же рэста ѥмU. дажь нама. да единъ одеснUю тебе. а ѥдинъ wшююю тебе сzдевэ. въ славэ твоѥи. | Ѡ҆́на же рѣ́ста є҆мꙋ̀: да́ждь на́мъ, да є҆ди́нъ ѡ҆ деснꙋ́ю тебє̀ и҆ є҆ди́нъ ѡ҆ шꙋ́юю тебє̀ сѧ́дева во сла́вѣ твое́й. |
|
38
|
38
|
| iс7 же рече има. не вэстасz что просzща. можета ли пити чашю. юже азъ пию. или крьщениѥ имь же азъ крьщюсz. крьститисz. | І҆и҃съ же речѐ и҆́ма: не вѣ́ста, чесѡ̀ про́сита: мо́жета ли пи́ти ча́шꙋ, ю҆́же а҆́зъ пїю̀, и҆ кр҃ще́нїемъ, и҆́мже а҆́зъ кр҃ща́юсѧ, крⷭ҇ти́тисѧ; |
|
39
|
39
|
| она же рэста ѥмU. можевэ. iс7 же ре? има. чашю Uбо юже азъ пию. испиѥта. и крьщениѥмь имь же азъ крьщюсz. крьститасz. | Ѡ҆́на же рѣ́ста є҆мꙋ̀: мо́жева. І҆и҃съ же речѐ и҆́ма: ча́шꙋ оу҆́бѡ, ю҆́же а҆́зъ пїю̀, и҆спїе́та, и҆ кр҃ще́нїемъ, и҆́мже а҆́зъ кр҃ща́юсѧ, крⷭ҇ти́тасѧ: |
|
40
|
40
|
| а ѥже сэсти одеснUю мене. и ошююю. нэc мнэ дати. нъ имъ же ѥсть Uготовано. | а҆ є҆́же сѣ́сти ѡ҆ деснꙋ́ю менє̀ и҆ ѡ҆ шꙋ́юю, нѣ́сть мнѣ̀ да́ти, но и҆̀мже оу҆гото́вано є҆́сть. |
|
41
|
41
|
| и слышавъше десzть. начаша негодовати о ияковэ. и иwанэ. | И҆ слы́шавше де́сѧть, нача́ша негодова́ти ѡ҆ і҆а́кѡвѣ и҆ і҆ѡа́ннѣ. |
|
42
|
42
|
| iс7 же призва+ъ я. гlа имъ. вэсте. яко мнzщеисz власти языкы. Uстоять имъ. и велиции ихъ. обладають ими. | І҆и҃съ же призва́въ и҆̀хъ, гл҃а и҆̀мъ: вѣ́сте, ꙗ҆́кѡ мнѧ́щїисѧ владѣ́ти ꙗ҆зы̑ки, соѡдолѣва́ютъ и҆̀мъ, и҆ вели́цыи и҆́хъ ѡ҆блада́ютъ и҆́ми: |
|
43
|
43
|
| не тако же бUди въ васъ. нъ иже аще хощеть вzщии быти въ васъ. да бUдеть всэмъ слUга. | не та́кѡ же бꙋ́детъ въ ва́съ: но и҆́же а҆́ще хо́щетъ въ ва́съ вѧ́щшїй бы́ти, да бꙋ́детъ ва́мъ слꙋга̀: |
|
44
|
44
|
| и иже хощеть въ васъ старэи быти. да будеть всэмъ рабъ. | и҆ и҆́же а҆́ще хо́щетъ въ ва́съ бы́ти ста́рѣй, да бꙋ́детъ всѣ̑мъ ра́бъ: |
|
45
|
45
|
| сн7ъ бо члbвчь. не приде да послUжать ѥмU. нъ да послUжить. и въдати дш7ю свою. избавлѥниѥ за многы. | и҆́бо сн҃ъ чл҃вѣ́чь не прїи́де, да послꙋ́жатъ є҆мꙋ̀, но да послꙋ́житъ и҆ да́стъ дꙋ́шꙋ свою̀ и҆збавле́нїе за мнѡ́ги. |
|
46
|
46
|
| И придошz въ иерихонъ. и исходzщу ѥму отъ иерихона и ученикомъ ѥго и народу мъногу сынъ тимеовъ варъ тимеи слэпъ сэдэаше при пѫти хлѫпаѩ. |
|
|
47
|
47
|
| и слышавъ яко исусъ назорянинъ ѥсть начzтъ зъвати и глаголати: сыне давыдовъ исусе помилуи мz. | И҆ слы́шавъ, ꙗ҆́кѡ і҆и҃съ назѡрѧни́нъ є҆́сть, нача́тъ зва́ти и҆ глаго́лати: сн҃е дв҃довъ і҆и҃се, поми́лꙋй мѧ̀. |
|
48
|
48
|
| и прэщаахѫ ѥму мънози да умлъчить. онъ же излиха вопияаше: сыне давыдовъ помилуи мz. | И҆ преща́хꙋ є҆мꙋ̀ мно́зи, да оу҆молчи́тъ: ѻ҆́нъ же мно́жае па́че зва́ше: сн҃е дв҃довъ, поми́лꙋй мѧ̀. |
|
49
|
49
|
| и ставъ исусъ рече възгласити и. и зъваахѫ слэпьца глаголѭще ѥму: дрьзаи въстани зоветь тz. | И҆ ста́въ і҆и҃съ, речѐ є҆го̀ возгласи́ти. И҆ возгласи́ша слѣпца̀, глаго́люще є҆мꙋ̀: дерза́й, воста́ни, зове́тъ тѧ̀. |
|
50
|
50
|
| онъ же отъврьгы ризы своѩ въставъ. приде къ исусови. | Ѻ҆́нъ же ѿве́ргъ ри̑зы своѧ̑, воста́въ прїи́де ко і҆и҃сови. |
|
51
|
51
|
| и отъвэщавъ глагола ѥму исусъ: чесому хощеши да сътворѭ тебэ; слэпьць же глагола ѥму: | И҆ ѿвѣща́въ гл҃а є҆мꙋ̀ і҆и҃съ: что̀ хо́щеши, да сотворю̀ тебѣ̀; Слѣпы́й же глаго́ла є҆мꙋ̀: оу҆чт҃лю, да прозрю̀. |
|
52
|
52
|
| раввуни да прозьрѭ. исусъ же рече: иди вэра твоя съпасе тz. и абие прозьрэ и по исусэ иде въ пѫть. | І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: и҆дѝ: вѣ́ра твоѧ̀ сп҃се́ тѧ. И҆ а҆́бїе прозрѣ̀ и҆ по і҆и҃сѣ и҆́де въ пꙋ́ть. |
|
Глава 11
|
Глава́ а҃і
|
|
1
|
1
|
| И ѥгда приближи сz въ иерусалимъ въ виfфагиѭ и виfаниѭ къ горэ елеоньсцэ посъла дъва отъ ученикъ своихъ. |
|
|
2
|
2
|
| и глагола има: идэта въ вьсь яже ѥсть прzмо вама. и абиѥ въходzща въ нѭ обрzщета жрэбьць привzзанъ на ньже нэсть не у ни къто же отъ чловэкъ въсэлъ. отърэшьша и приведэта. | и҆ гл҃а и҆́ма: и҆ди́та въ ве́сь, ꙗ҆́же є҆́сть прѧ́мѡ ва́ма: и҆ а҆́бїе вхѡдѧ́ща въ ню̀, ѡ҆брѧ́щета жребѧ̀ привѧ́зано, на не́же никто́же ѿ человѣ̑къ всѣ́де: ѿрѣ́шша є҆̀, приведи́та: |
|
3
|
3
|
| и аще вама къто речеть: чьто се дэѥта; рьцэта яко господь ѥго трэбуѥть. и абиѥ посълеть и сэмо. | и҆ а҆́ще кто̀ ва́ма рече́тъ: что̀ твори́та сїѐ; рцы́та, ꙗ҆́кѡ гдⷭ҇ь тре́бꙋетъ є҆̀: и҆ а҆́бїе по́слетъ є҆̀ сѣ́мѡ. |
|
4
|
4
|
| идосте же и обрэтосте жрэбьць привzзанъ при двьрьхъ вънэ на распѫтии. и отърэшаасте и. | И҆до́ста же, и҆ ѡ҆брѣто́ста жребѧ̀ привѧ́зано при две́рехъ внѣ̀ на распꙋ́тїи, и҆ ѿрѣши́ста є҆̀. |
|
5
|
5
|
| и ѥдини отъ стоящиихъ ту глаголашz има: чьто дэѥта отърэшаѭща жрэбьць; | И҆ нѣ́цыи ѿ стоѧ́щихъ тꙋ̀ глаго́лахꙋ и҆́ма: что̀ дѣ́ета ѿрѣша̑юща жребѧ̀; |
|
6
|
6
|
| она же рекосте имъ якоже заповэдэ исусъ и оставишz я. | Ѡ҆́на же рѣ́ста и҆̀мъ, ꙗ҆́коже заповѣ́да и҆́ма і҆и҃съ: и҆ ѡ҆ста́виша ѧ҆̀. |
|
7
|
7
|
| и приведосте жрэбьць къ исусови. и възложиша на нь ризы своѩ. и въсэде на нь. | И҆ приведо́ста жребѧ̀ ко і҆и҃сови: и҆ возложи́ша на нѐ ри̑зы своѧ̑, и҆ всѣ́де на нѐ. |
|
8
|
8
|
| мънози ризы своѩ постилаахѫ по пѫти а друзии вэиѥ рэзаахѫ отъ дрэва и постилаахѫ по пѫти. | Мно́зи же ри̑зы своѧ̑ постла́ша по пꙋтѝ: дрꙋзі́и же ва̑їа рѣ́захꙋ ѿ дре́вїѧ и҆ постила́хꙋ по пꙋтѝ. |
|
9
|
9
|
| и прэдъходzщеи и въ слэдъ ходzщеи въпияахѫ глаголѭще: осанъна благословлѥнъ грzдыи въ имz господьне. | И҆ предходѧ́щїи и҆ в̾слѣ́дъ грѧдꙋ́щїи вопїѧ́хꙋ, глаго́люще: ѡ҆са́нна, блгⷭ҇ве́нъ грѧды́й во и҆́мѧ гдⷭ҇не, |
|
10
|
10
|
| благословлѥно грzдѫще царьствиѥ въ имz господи отьца нашего давыда. осанъна въ вышьниихъ. | блгⷭ҇ве́но грѧдꙋ́щее црⷭ҇тво во и҆́мѧ гдⷭ҇а ѻ҆тца̀ на́шегѡ дв҃да: ѡ҆са́нна въ вы́шнихъ. |
|
11
|
11
|
| и въниде въ иерусалимъ исусъ и въ црькъвь. и съглzдавъ вьсе поздэ уже сѫщу часу изиде въ виfаниѭ съ обэма на десzте. |
|
|
12
|
12
|
| и въ утрьнии ишьдъшемъ имъ отъ вифаниѩ възалъка. | И҆ наꙋ́трїе и҆зше́дшымъ и҆̀мъ ѿ виѳа́нїи, взалка̀: |
|
13
|
13
|
| и видэвъ смокъвьницѫ из далече имѫщѫ листвиѥ приде аще убо обрzщеть на неи чьто. и пришьдъ къ нѥи ни чьсо же на нѥи не обрэте тъкъмо листвиѥ не бэ бо врэмz смокъвамъ. | и҆ ви́дѣвъ смоко́вницꙋ и҆здале́ча, и҆мꙋ́щꙋ ли́ствїе, прїи́де, а҆́ще оу҆́бѡ что̀ ѡ҆брѧ́щетъ на не́й: и҆ прише́дъ къ не́й, ничесѡ́же ѡ҆брѣ́те, то́кмѡ ли́ствїе: не оу҆̀ бо бѣ̀ вре́мѧ смо́квамъ. |
|
14
|
14
|
| и отъвэщавъ исусъ рече ѥи: кътому отъ тебе въ вэкъ ни къто же плода не сънэсть. слышаахѫ же ученици ѥго. | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆́й: да не ктомꙋ̀ ѿ тебє̀ во вѣ́ки никто́же плода̀ снѣ́сть. И҆ слы́шахꙋ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀. |
|
15
|
15
|
| и придошz пакы въ иерусалимъ и въшьдъ исусъ въ црькъвь начzтъ изгонити продаѭщzѩ и купуѭщzѩ въ црькъви и дъскы тръжьникъ и сэдалища продаѭщиихъ голѫби испроврьже. | И҆ прїидо́ша (па́ки) во і҆ерⷭ҇ли́мъ. И҆ вше́дъ і҆и҃съ въ це́рковь, нача́тъ и҆згони́ти продаю́щыѧ и҆ кꙋпꙋ́ющыѧ въ це́ркви: и҆ трапє́зы торжникѡ́мъ и҆ сѣда̑лища продаю́щихъ гѡ́лꙋби и҆спрове́рже: |
|
16
|
16
|
| и не дадэаше ни кому же мимо нести съсѫдъ сквозэ црькъвь. | и҆ не даѧ́ше, да кто̀ мимонесе́тъ сосꙋ́дъ сквозѣ̀ це́рковь. |
|
17
|
17
|
| и учааше глаголѩ имъ: нэсть ли писано яко храмъ мои храмъ молитвэ наречеть сz вьсэмъ ѩзыкомъ. вы же сътвористе и врьтьпъ разбоиникомъ. | И҆ оу҆ча́ше, гл҃ѧ и҆̀мъ: нѣ́сть ли пи́сано, ꙗ҆́кѡ хра́мъ мо́й хра́мъ моли́твы нарече́тсѧ всѣ̑мъ ꙗ҆зы́кѡмъ; вы́ же сотвори́сте є҆го̀ верте́пъ разбо́йникѡмъ. |
|
18
|
18
|
| и слышашz кънижьници и архиереи и искаахѫ како и бышz погубили. бояхѫ бо сz ѥго яко вьсь народъ дивляахѫ сz о учении ѥго. | И҆ слы́шаша кни́жницы и҆ а҆рхїере́є, и҆ и҆ска́хꙋ, ка́кѡ є҆го̀ погꙋбѧ́тъ: боѧ́хꙋбосѧ є҆гѡ̀, ꙗ҆́кѡ ве́сь наро́дъ дивлѧ́шесѧ ѡ҆ оу҆ч҃нїи є҆гѡ̀. |
|
19
|
19
|
| и яко поздэ бысть исхождааше вънъ из града. | И҆ ꙗ҆́кѡ по́здѣ бы́сть, и҆схожда́ше во́нъ и҆з̾ гра́да. |
|
20
|
20
|
| и мимо ходzще утро видэшz смокъвьницѫ усъхъшѫ ис корения. | И҆ оу҆́трѡ мимоходѧ́ще, ви́дѣша смоко́вницꙋ и҆зсо́хшꙋ и҆з̾ коре́нїѧ. |
|
21
|
21
|
| и вспомzнѫвъ петръ глагола ѥму: равви виждь смокъвьница ѭже прокълzтъ усъше. Рече г7ь. | И҆ воспомѧнꙋ́въ пе́тръ глаго́ла є҆мꙋ̀: равві̀, ви́ждь, смоко́вница, ю҆́же проклѧ́лъ є҆сѝ, оу҆́сше. |
|
22
|
22
|
| аще имате вэрU. бж}ю.* | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ гл҃а и҆̀мъ: |
|
23
|
23
|
| ам7нъ гlю вамъ. яко иже речеть горэ сеи. двигнисz. и въвьрзисz въ море. и не UсUмьнитьсz въ ср7дци своѥмь. нъ вэру иметь. яко же гlѥть бываѥть. бUдеть ѥмU. ѥже аще речеть. |
|
|
24
|
24
|
| сего ради гlю вамъ. въсz ѥлико аще молzщесz. просите бUдеть вамъ. вэрUите яко приимете. | сегѡ̀ ра́ди гл҃ю ва́мъ: всѧ̑ є҆ли̑ка а҆́ще молѧ́щесѧ про́сите, вѣ́рꙋйте, ꙗ҆́кѡ прїе́млете: и҆ бꙋ́детъ ва́мъ: |
|
25
|
25
|
| и ѥгда стоите молzщесz. tпUщаите. аще что имате на кого. да оц7ь вашь нб7сныи tпUстить вамъ. прегрэшения ваша | и҆ є҆гда̀ стоитѐ молѧ́щесѧ, ѿпꙋща́йте, а҆́ще что̀ и҆́мате на кого̀, да и҆ ѻ҆ц҃ъ ва́шъ, и҆́же є҆́сть на нб҃сѣ́хъ, ѿпꙋ́ститъ ва́мъ согрѣшє́нїѧ ва̑ша: |
|
26
|
26
|
| аще ли вы не tпUстите. ни оц7ь вашь tпUстить. прегрэшении вашихъ. | а҆́ще ли же вы̀ не ѿпꙋща́ете, ни ѻ҆ц҃ъ ва́шъ, и҆́же є҆́сть на нб҃сѣ́хъ, ѿпꙋ́ститъ ва́мъ согрѣше́нїй ва́шихъ. |
|
27
|
27
|
| И придошz пакы въ иерусалимъ. и въ црькъви ходzщу ѥму придошz къ нѥму архиереи и книжьници и старьци |
|
|
28
|
28
|
| и глаголашz ѥму: коеѭ областиѭ се твориши и къто ти дасть область сиѭ да си твориши; | и҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: ко́ею ѡ҆́бластїю сїѧ̑ твори́ши; и҆ кто̀ тѝ ѡ҆́бласть сїю̀ дадѐ, да сїѧ̑ твори́ши; |
|
29
|
29
|
| исусъ же отъвэщавъ рече имъ: въпрошѫ и азъ вы ѥдиного словесе и отъвэщаите ми. и рекѫ вамъ коѥѭ областиѭ се творѭ. | І҆и҃съ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: вопрошꙋ́ вы и҆ а҆́зъ словесѐ є҆ди́нагѡ, и҆ ѿвѣща́йте мѝ: и҆ рекꙋ̀ ва́мъ, ко́ею ѡ҆́бластїю сїѧ̑ творю̀: |
|
30
|
30
|
| крьщѥниѥ иоаново отъкѫду бэ съ небесе ли или отъ чловэкъ; отъвэщаите ми. | кр҃ще́нїе і҆ѡа́нново съ нб҃се́ ли бѣ̀, и҆лѝ ѿ человѣ̑къ; ѿвѣща́йте мѝ. |
|
31
|
31
|
| и помышляахѫ къ себэ глаголѭще: аще речемъ съ небесе речеть: по чьто убо не вэровасте ѥму; | И҆ мы́слѧхꙋ въ себѣ̀, глаго́люще: а҆́ще рече́мъ, съ нб҃сѐ, рече́тъ: почто̀ оу҆̀бо не вѣ́ровасте є҆мꙋ̀; |
|
32
|
32
|
| аще ли речемъ: отъ чловэкъ бояахѫ сz людии. вьси бо имэахѫ иоана яко пророка. | но а҆́ще рече́мъ, ѿ человѣ̑къ: боѧ́хꙋсѧ люді́й: вси́ бо и҆мѣ́ѧхꙋ і҆ѡа́нна, ꙗ҆́кѡ вои́стиннꙋ прⷪ҇ро́къ бѣ̀. |
|
33
|
33
|
| и отъвэщавъше глаголашz исусови: не вэмь. и отъвэщавъ исусъ глагола имъ: ни азъ глаголѭ вамъ коеѭ властиѭ си творѭ. | И҆ ѿвѣща́вше глаго́лаша і҆и҃сови: не вѣ́мы. И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ гл҃а и҆̀мъ: ни а҆́зъ гл҃ю ва́мъ, ко́ею ѡ҆́бластїю сїѧ̑ творю̀. |
|
Глава 12
|
Глава́ в҃і
|
|
1
|
1
|
| И начzтъ имъ притъчами глаголати: виноградъ чловэкъ насади. и огради и оплотъмь. и ископа точило и съзъда стълпъ и въдасть и тzжателемъ и отиде. |
|
|
2
|
2
|
| и посла къ тzжателемъ рабъ въ врэмz да отъ тzжатель прииметь отъ плодъ винограда. | И҆ посла̀ къ тѧжа́телємъ во вре́мѧ раба̀, да ѿ тѧжа́тєль прїи́метъ ѿ плода̀ вїногра́да: |
|
3
|
3
|
| они же ѥмъше и бишz и посълашz тъщь. | ѻ҆ни́ же є҆́мше є҆го̀ би́ша и҆ ѡ҆тосла́ша тща̀. |
|
4
|
4
|
| и пакы посъла къ нимъ другыи рабъ. и того камениѥмь бивъше пробишz главѫ ѥму и посълашz и бесчьстьна. | И҆ па́ки посла̀ къ ни̑мъ дрꙋга́го раба̀: и҆ того̀ ка́менїемъ би́вше, проби́ша главꙋ̀ є҆мꙋ̀ и҆ посла́ша безче́стна. |
|
5
|
5
|
| и пакы иного посъла. и того убиша. и ины многы овы биѭще овы же убивѭще. | И҆ па́ки и҆но́го посла̀: и҆ того̀ оу҆би́ша: и҆ мнѡ́ги и҆́ны, ѡ҆́вы оу҆́бѡ бїю́ще, ѡ҆́вы же оу҆бива́юще. |
|
6
|
6
|
| ѥще же имэаше ѥдиного сына възлюблѥнааго своѥго. посъла и того къ нимъ послэдь глаголѩ яко посрамляѭть сz сына моѥго. | Є҆щѐ оу҆̀бо є҆ди́наго сы́на и҆мѣ̀ возлю́бленнаго своего̀, посла̀ и҆ того̀ къ ни̑мъ послѣдѝ, глаго́лѧ, ꙗ҆́кѡ оу҆срамѧ́тсѧ сы́на моегѡ̀. |
|
7
|
7
|
| они же тzжатели къ себэ рекошz яко сь ѥсть наслэдьникъ. придэте убиэмъ и и наше бѫдеть достояниѥ. | Ѻ҆́ни же тѧжа́телє рѣ́ша къ себѣ̀, ꙗ҆́кѡ се́й є҆́сть наслѣ́дникъ: прїиди́те, оу҆бїе́мъ є҆го̀, и҆ на́ше бꙋ́детъ наслѣ́дствїе. |
|
8
|
8
|
| и ѥмъше и убишz и изврьгошz и вънъ из винограда. | И҆ є҆́мше є҆го̀ оу҆би́ша и҆ и҆зверго́ша є҆го̀ во́нъ и҆з̾ вїногра́да. |
|
9
|
9
|
| чьто убо сътворить господь винограда; придеть и погубить тzжателѩ и дасть виноградъ инэмъ. | Что̀ оу҆̀бо сотвори́тъ госпо́дь вїногра́да; Прїи́детъ и҆ погꙋби́тъ тѧжа́тєли и҆ да́стъ вїногра́дъ и҆нѣ̑мъ. |
|
10
|
10
|
| ни ли сихъ кънигъ чьли камень ѥгоже не врэду сотворишz зиждѫщеи сь бысть въ главѫ ѫгълу. | Ни писа́нїѧ ли сегѡ̀ члѝ є҆стѐ: ка́мень, є҆го́же не въ рѧдꙋ̀ сотвори́ша зи́ждꙋщїи, се́й бы́сть во главꙋ̀ оу҆́гла: |
|
11
|
11
|
| отъ господа бысть си и ѥсть дивьна въ очию нашею; | ѿ гдⷭ҇а бы́сть сїѐ, и҆ є҆́сть ди́вно во ѻ҆́чїю на́шєю; |
|
12
|
12
|
| и искаахѫ ѩти и и убояшz сz народа. разумэшz бо яко къ нимъ рече притъчѫ. и оставльше и отидошz. | И҆ и҆ска́хꙋ є҆го̀ ꙗ҆́ти, и҆ оу҆боѧ́шасѧ наро́да: разꙋмѣ́ша бо, ꙗ҆́кѡ къ ни̑мъ при́тчꙋ речѐ: и҆ ѡ҆ста́вльше є҆го̀ ѿидо́ша. |
|
13
|
13
|
| и посълашz къ нѥму ѥдины отъ фарисеи и иродианъ да и бышz обльстили словъмь. |
|
|
14
|
14
|
| они же пришьдъше глаголашz ѥму: учителю вэмъ яко истиньнъ ѥси и не родиши ни о комь же. не зьриши бо на лице чловэкомъ. нъ въ истинѫ пѫти божию учиши. достоить ли дати киньсъ кесареви или ни; дамъ ли или не дамъ; | Ѻ҆ни́ же прише́дше глаго́лаша є҆мꙋ̀: оу҆чт҃лю, вѣ́мы, ꙗ҆́кѡ и҆́стиненъ є҆сѝ и҆ не ради́ши ни ѡ҆ ко́мже: не зри́ши бо на лицѐ человѣ́кѡвъ, но вои́стиннꙋ пꙋтѝ бж҃їю оу҆чи́ши: досто́итъ ли кинсо́нъ ке́сареви да́ти, и҆лѝ нѝ; да́мы ли, и҆лѝ не да́мы; |
|
15
|
15
|
| онъ же вэды ихъ лицемэриѥ рече имъ: чьто мz искушаѥте; принесэте ми пэнzзь да виждѫ. | Ѻ҆́нъ же вѣ́дый и҆́хъ лицемѣ́рїе, речѐ и҆́мъ: что́ мѧ и҆скꙋша́ете; принеси́те мѝ пѣ́нѧзь, да ви́жꙋ. |
|
16
|
16
|
| они же принесошz. и глагола имъ: чии ѥсть образъ сь и написаниѥ; они же рэшz ѥму: кесаревъ. | Ѻ҆ни́ же принесо́ша. И҆ гл҃а и҆̀мъ: чі́й ѡ҆́бразъ сі́й и҆ написа́нїе; Ѻ҆ни́ же рѣ́ша є҆мꙋ̀: ке́саревъ. |
|
17
|
17
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: кесарева въздадите кесареви и божиz богови. и чудишz сz о нѥмь. | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: воздади́те ке́сарєва ке́сареви и҆ бж҃їѧ бг҃ови. И҆ чꙋди́шасѧ ѡ҆ не́мъ. |
|
18
|
18
|
| И придошz садукеи къ нѥму иже глаголѭть не быти въскрьшению. и въпросишz и глаголѭще: |
|
|
19
|
19
|
| учителю муѶси написа намъ яко аще кому братъ умьреть и оставить женѫ а чzдъ не оставить. да поиметь братъ женѫ ѥго и въскрэсить сэмz брата своѥго. | оу҆чт҃лю, мѡѷсе́й написа̀ на́мъ, ꙗ҆́кѡ а҆́ще комꙋ̀ бра́тъ оу҆́мретъ и҆ ѡ҆ста́витъ женꙋ̀, а҆ ча̑дъ не ѡ҆ста́витъ: да по́йметъ бра́тъ є҆гѡ̀ женꙋ̀ є҆гѡ̀ и҆ воскреси́тъ сѣ́мѧ бра́тꙋ своемꙋ̀. |
|
20
|
20
|
| бэ же седмь братиѩ и пьрвыи поѩтъ женѫ и умираѩ не остави сэмене. | Се́дмь бра́тїй бѣ̀: и҆ пе́рвый поѧ́тъ женꙋ̀ и҆ оу҆мира́ѧ не ѡ҆ста́ви сѣ́мене: |
|
21
|
21
|
| и въторыи поѩтъ ѭ и умьрэтъ и тъ не остави сэмене. и третии такожде. | и҆ вторы́й поѧ́тъ ю҆̀ и҆ оу҆́мре, и҆ ни то́й ѡ҆ста́ви сѣ́мене: и҆ тре́тїй та́кожде: |
|
22
|
22
|
| и поѩшz ѭ седмь и не оставишz сэмене. послэдь вьсэхъ умьрэтъ и жена. | и҆ поѧ́ша ю҆̀ се́дмь и҆ не ѡ҆ста́виша сѣ́мене: послѣди́ же всѣ́хъ оу҆́мре и҆ жена̀. |
|
23
|
23
|
| въ въскрьшениѥ убо ѥгда въскрьснѫть которому ихъ будеть жена; седмь бо ихъ имэшz ѭ женѫ. | Въ воскрⷭ҇нїе оу҆̀бо, є҆гда̀ воскре́снꙋтъ, кото́ромꙋ и҆́хъ бꙋ́детъ жена̀: се́дмь бо и҆мѣ́ша ю҆̀ женꙋ̀. |
|
24
|
24
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: не сего ли ради блѫдите не вэдѫще кънигъ ни силы божиѩ; | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: не сегѡ́ ли ра́ди прельща́етесѧ, не вѣ́дꙋще писа́нїѧ, ни си́лы бж҃їѧ; |
|
25
|
25
|
| ѥгда бо из мрьтвыихъ въскрьснѫть ни женzть сz ни посягаѭть нъ сѫть яко ангели на небесехъ. | є҆гда́ бо и҆з̾ ме́ртвыхъ воскре́снꙋтъ, ни же́нѧтсѧ, ни посѧга́ютъ, но сꙋ́ть ꙗ҆́кѡ а҆́гг҃ли на нб҃сѣ́хъ: |
|
26
|
26
|
| а о мрьтвыихъ яко въстанѫть нэсте ли чьли въ кънигахъ муѶсеовахъ при кѫпинэ како рече ѥму богъ глаголѩ: азъ богъ авраамль и богъ исааковъ и богъ иаковль; | ѡ҆ ме́ртвыхъ же, ꙗ҆́кѡ востаю́тъ, нѣ́сте ли члѝ въ кни́гахъ мѡѷсе́овыхъ, при кꙋпинѣ̀ ꙗ҆́кѡ речѐ є҆мꙋ̀ бг҃ъ, гл҃ѧ: а҆́зъ бг҃ъ а҆враа́мовъ и҆ бг҃ъ і҆саа́ковъ и҆ бг҃ъ і҆а́кѡвль; |
|
27
|
27
|
| нэсть богъ мрьтвыихъ нъ богъ живыихъ. вы убо много блѫдите. | нѣ́сть бг҃ъ ме́ртвыхъ, но бг҃ъ живы́хъ: вы̀ оу҆̀бо мно́гѡ прельща́етесѧ. |
|
28
|
28
|
| И пристѫпль ѥдинъ отъ книжьникъ слышавъ ѩ сътzзаѭщz сz видэвъ яко добрэ отъвэща имъ въпроси и: кая ѥсть заповэдь пьрва вьсэхъ; |
|
|
29
|
29
|
| исусъ же глагола ѥму яко пьрвэиши заповэдь ѥсть вьсэхъ слыши израилю господь богъ нашь господь ѥдинъ ѥсть. | І҆и҃съ же ѿвѣща̀ є҆мꙋ̀: ꙗ҆́кѡ пе́рвѣйши всѣ́хъ за́повѣдїй: слы́ши, і҆и҃лю, гдⷭ҇ь бг҃ъ ва́шъ гдⷭ҇ь є҆ди́нъ є҆́сть: |
|
30
|
30
|
| и възлюбиши господа бога твоѥго вьсэмь срьдьцьмь твоимь и вьсеѭ душеѭ своеѭ и вьсеѭ мыслиѭ своѥѭ и вьсеѭ крэпостиѭ своѥѭ. си пьрва заповэдь. | и҆ возлю́биши гдⷭ҇а бг҃а твоего̀ всѣ́мъ се́рдцемъ твои́мъ, и҆ все́ю дꙋше́ю твое́ю, и҆ всѣ́мъ оу҆мо́мъ твои́мъ, и҆ все́ю крѣ́постїю твое́ю: сїѧ̀ є҆́сть пе́рваѧ за́повѣдь. |
|
31
|
31
|
| и въторая подобьна ѥи възлюбиши искрьняаго своѥго яко самъ себе. большz сею иноѩ заповэди нэсть. | И҆ втора́ѧ подо́бна є҆́й: возлю́биши бли́жнѧго своего̀ ꙗ҆́кѡ са́мъ себѐ. Бо́лшаѧ сею̀ и҆́на за́повѣдь нѣ́сть. |
|
32
|
32
|
| и рече ѥму кънижьникъ: добрэ учителю въ истинѫ рече. яко ѥдинъ ѥсть богъ и нэсть иного развэ ѥго. | И҆ речѐ є҆мꙋ̀ кни́жникъ: до́брѣ, оу҆чт҃лю, вои́стиннꙋ ре́клъ є҆сѝ, ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ є҆́сть бг҃ъ, и҆ нѣ́сть и҆́нъ ра́звѣ є҆гѡ̀: |
|
33
|
33
|
| и ѥже любити и вьсэмь срьдьцьмь и вьсэмь разумъмь и вьсеѭ душеѭ и вьсеѭ крэпостиѭ и иже любить искрьняаго яко самъ себе болѥ ѥсть вьсэхъ трэбъ и жрьтвъ. | и҆ є҆́же люби́ти є҆го̀ всѣ́мъ се́рдцемъ, и҆ всѣ́мъ ра́зꙋмомъ, и҆ все́ю дꙋше́ю, и҆ все́ю крѣ́постїю: и҆ є҆́же люби́ти бли́жнѧго ꙗ҆́кѡ себѐ, бо́лѣ є҆́сть всѣ́хъ всесожже́нїй и҆ же́ртвъ. |
|
34
|
34
|
| исусъ же видэвъ и яко съмысльно отъвэща рече ѥму: не далече ѥси отъ царьствия божия. и ни къто же не съмэаше ѥго кътому въпросити. | І҆и҃съ же ви́дѣвъ, ꙗ҆́кѡ смы́сленнѡ ѿвѣща̀, речѐ є҆мꙋ̀: не дале́че є҆сѝ ѿ црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ. И҆ никто́же смѣ́ѧше ктомꙋ̀ є҆го̀ вопроси́ти. |
|
35
|
35
|
| И отъвэщавъ исусъ глаголааше учz въ црькъви: како глаголѭть кънижьници яко христосъ сынъ давыдовъ ѥсть; | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ гл҃аше, оу҆чѧ̀ въ це́ркви: ка́кѡ глаго́лютъ кни́жницы, ꙗ҆́кѡ хрⷭ҇то́съ сн҃ъ є҆́сть дв҃довъ; |
|
36
|
36
|
| тъ бо рече давыдъ духомь свzтъмь: рече господь господеви моѥму сэди о деснѫѭ мене доньдеже положѫ врагы твоѩ подъножиѥ ногама твоима. | То́й бо дв҃дъ речѐ дх҃омъ ст҃ы́мъ: гл҃а гдⷭ҇ь гдⷭ҇еви моемꙋ̀: сѣдѝ ѡ҆ деснꙋ́ю менє̀, до́ндеже положꙋ̀ врагѝ твоѧ̑ подно́жїе нога́ма твои́ма. |
|
37
|
37
|
| самъ убо давыдъ нарицаѥть и господа и како ѥму ѥсть сынъ; и мънози народи послушаахѫ ѥго въ сласть. | Са́мъ оу҆̀бо дв҃дъ глаго́летъ є҆го̀ гдⷭ҇а: и҆ ѿкꙋ́дꙋ сн҃ъ є҆мꙋ̀ є҆́сть; И҆ мно́гъ наро́дъ послꙋ́шаше є҆го̀ въ сла́дость. |
|
38
|
38
|
| и глаголааше имъ въ учении своѥмь: блюдэте сz отъ кънижьникъ хотzщиихъ въ одэяниихъ ходити и цэлования на тръжищихъ |
|
|
39
|
39
|
| и прэждесэдания на съньмищихъ и прьвовъзлежания на вечеряхъ. | и҆ преждесѣда̑нїѧ на со́нмищихъ, и҆ первовозлежа̑нїѧ на ве́черѧхъ: |
|
40
|
40
|
| поядаѭщихъ домы въдовиць. и непъщеваниѥмь далече молzще сz си приимѫть лише осѫждениѥ. | поѧда́юще до́мы вдови́цъ и҆ непщева́нїемъ надо́лзѣ молѧ́щесѧ, сі́и прїи́мꙋтъ ли́шшее ѡ҆сꙋжде́нїе. |
|
41
|
41
|
| и сэдъ исусъ прямо газофилакии видэаше како народъ мететь мэдь въ газофилакиѭ и мънози богатии въмэтаахѫ мъного. | И҆ сѣ́дъ і҆и҃съ прѧ́мѡ сокро́вищномꙋ храни́лищꙋ, зрѧ́ше, ка́кѡ наро́дъ ме́щетъ мѣ́дь въ сокро́вищное храни́лище. И҆ мно́зи бога́тїи вмета́хꙋ мнѡ́га. |
|
42
|
42
|
| и пришьдъши ѥдина въдовица убога въврьже дъвэ лепътэ ѥже ѥсть кодрантъ. | И҆ прише́дши є҆ди́на вдови́ца оу҆бо́га, вве́рже лє́птѣ двѣ̀, є҆́же є҆́сть кодра́нтъ. |
|
43
|
43
|
| и призъвавъ ученикы своѩ рече имъ: аминь глаголѭ вамъ яко въдовица си убогая мъножаѥ вьсэхъ въврьже въмэтаѭщиихъ въ газофилакиѭ. | И҆ призва́въ оу҆чн҃кѝ своѧ̑, речѐ и҆̀мъ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ вдови́ца сїѧ̀ оу҆бо́гаѧ мно́жае всѣ́хъ вве́рже вмета́ющихъ въ сокро́вищное храни́лище: |
|
44
|
44
|
| вьси бо отъ избытъка своего въврьгошz. а си отъ лишения своѥго вьсе ѥлико имэаше въврьже вьсе житие своѥ. | вси́ бо ѿ и҆збы́тка своегѡ̀ вверго́ша: сїѧ́ же ѿ лише́нїѧ своегѡ̀ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆мѣ́ѧше, вве́рже, всѐ житїѐ своѐ. |
|
Глава 13
|
Глава́ г҃і
|
|
1
|
1
|
| И исходzщу ѥму отъ црькве глагола ѥму ѥдинъ отъ ученикъ своихъ: учителю виждь каково камениѥ и каково зъданиѥ. |
|
|
2
|
2
|
| исусъ же отъвэщавъ рече ѥму: видиши ли великая си зъдания; не имать остати сьде камень на камени иже не имать разорити сz. | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆мꙋ̀: ви́диши ли сїѧ̑ вели̑каѧ зда̑нїѧ; не и҆́мать ѡ҆ста́ти здѣ̀ ка́мень на ка́мени, и҆́же не разори́тсѧ. |
|
3
|
3
|
| и сэдzщу ѥму на горэ елеоньстэ прямо црькъви въпрошаахѫ и ѥдиного петръ и иаковъ и иоанъ и андреа: | И҆ сѣдѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ на горѣ̀ є҆леѡ́нстѣй прѧ́мѡ це́ркве, вопроша́хꙋ є҆го̀ є҆ди́наго пе́тръ и҆ і҆а́кѡвъ, и҆ і҆ѡа́ннъ и҆ а҆ндре́й: |
|
4
|
4
|
| рьци намъ къгда се бѫдеть; и коѥ бѫдеть знамениѥ ѥгда имѫть съкончати сz вься си; | рцы̀ на́мъ, когда̀ сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ; и҆ ко́е (бꙋ́детъ) зна́менїе, є҆гда̀ и҆́мꙋтъ всѧ̑ сїѧ̑ сконча́тисѧ; |
|
5
|
5
|
| исусъ же отъвэщавъ начzтъ глаголати имъ: блюдэте сz да не къто прэльстить васъ. | І҆и҃съ же ѿвѣща́въ и҆̀мъ, нача́тъ гл҃ати: блюди́тесѧ, да не кто̀ ва́съ прельсти́тъ. |
|
6
|
6
|
| мънози бо придѫть въ моѥ имz глаголѭще яко азъ ѥсмь и мъногы прэльстzть. | Мно́зи бо прїи́дꙋтъ во и҆́мѧ моѐ, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ є҆́смь: и҆ мнѡ́ги прельстѧ́тъ. |
|
7
|
7
|
| ѥгда же услышите брани и слухы брании не ужасаите сz подобаѥть бо быти нъ не у коньчина. | Є҆гда́ же оу҆слы́шите бра̑ни и҆ слы̑шанїѧ бра́немъ, не оу҆жаса́йтесѧ: подоба́етъ бо бы́ти: но не оу҆̀ кончи́на. |
|
8
|
8
|
| въстанеть бо ѩзыкъ на ѩзъкъ и царьство на царьство. и бѫдѫть трѫси по мэста. и бѫдѫть глади и мzтежи. начало болэзнемъ си. | Воста́нетъ бо ꙗ҆зы́къ на ꙗ҆зы́къ, и҆ ца́рство на ца́рство: и҆ бꙋ́дꙋтъ трꙋ́си по мѣ́стѡмъ, и҆ бꙋ́дꙋтъ гла̑ди и҆ мѧтє́жи. Нача́ло болѣ́знемъ сїѧ̑. |
|
9
|
9
|
| блюдэте же вы сz сами. прэдадzть бо вы въ сънzтия и на съньмищихъ биѥни бѫдете. и прэдъ воѥводами и прэдъ цари станете мене ради въ съвэдэтельство имъ. |
|
|
10
|
10
|
| и въ вьсэхъ ѩзыцэхъ подобаѥть прэжде проповэдати сz евангелию. | И҆ во всѣ́хъ ꙗ҆зы́цѣхъ подоба́етъ пре́жде проповѣ́датисѧ є҆ѵⷢ҇лїю. |
|
11
|
11
|
| ѥгда же водzть вы прэдаѭще не пьцэте сz прэжде чьто възглаголѥте ни поучаите сz. нъ ѥже аще дасть сz вамъ въ тъ часъ то глаголѥте. не вы бо бѫдете глаголѭщеи нъ духъ свzтыи. | Є҆гда́ же поведꙋ́тъ вы̀ предаю́ще, не пре́жде пецы́тесѧ, что̀ возглаго́лете, ни поꙋча́йтесѧ: но є҆́же а҆́ще да́стсѧ ва́мъ въ то́й ча́съ, сѐ глаго́лите: не вы́ бо бꙋ́дете глаго́лющїи, но дх҃ъ ст҃ы́й. |
|
12
|
12
|
| прэдасть же братъ брата на съмрьть и отьць чzдо. и въстанѫть чzда на родителѩ и убиѭть ѩ. | Преда́стъ же бра́тъ бра́та на сме́рть, и҆ ѻ҆те́цъ ча́до: и҆ воста́нꙋтъ ча̑да на роди́тєли и҆ оу҆бїю́тъ и҆̀хъ. |
|
13
|
13
|
| и бѫдете ненавидими вьсэми имене моѥго ради. прэтрьпэвыи же до коньца тъ спасенъ бѫдеть. | И҆ бꙋ́дете ненави́дими всѣ́ми и҆́мене моегѡ̀ ра́ди: претерпѣ́вый же до конца̀, то́й спасе́нъ бꙋ́детъ. |
|
14
|
14
|
| ѥгда же мрьзость запустэния узрьите реченѫѭ даниилъмь пророкъмь стоѩщѭ идеже не подобаѥть. чьтыи да разумэѥть. тъгда иже бѫдѫть въ иудеи да бэгаѭть на горы. |
|
|
15
|
15
|
| и иже на кровэ да не сълазить въ домъ ни да вънидеть възzтъ чесо отъ дому своѥго. | и҆ и҆́же на кро́вѣ, да не сла́зитъ въ до́мъ, ни да вни́детъ взѧ́ти чесѡ̀ ѿ до́мꙋ своегѡ̀: |
|
16
|
16
|
| и сыи на селэ да не възвратить сz въспzть възzтъ ризъ своихъ. | и҆ и҆́же на селѣ̀ сы́й, да не возврати́тсѧ вспѧ́ть взѧ́ти ри́зꙋ свою̀. |
|
17
|
17
|
| горе же непраздьныимъ и доѩщиимъ въ ты дьни. | Го́ре же непра̑зднымъ и҆ доѧ́щымъ въ ты̑ѧ дни̑. |
|
18
|
18
|
| молите же сz да не бѫдеть бэгство ваше зимэ. | Моли́тесѧ же, да не бꙋ́детъ бѣ́гство ва́ше въ зимѣ̀. |
|
19
|
19
|
| бѫдѫть бо дьньѥ ти скръбни. яко не бысть такова отъ начzла зъданию ѥже съзьда богъ. и до нынэ не бѫдеть. | Бꙋ́дꙋтъ бо дні́е ті́и ско́рбь, ꙗ҆кова̀ не бы́сть такова̀ ѿ нача́ла созда́нїѧ, є҆́же созда̀ бг҃ъ, донн҃ѣ, и҆ не бꙋ́детъ. |
|
20
|
20
|
| и аще не бы господь прэкратилъ дьнии не бы была спасена вьсяка плъть. нъ избьраныихъ ради ѩже избьра прэкратить дьни. | И҆ а҆́ще не бы̀ гдⷭ҇ь прекрати́лъ дні́й, не бы̀ оу҆́бѡ спасла́сѧ всѧ́ка пло́ть: но и҆збра́нныхъ ра́ди, и҆̀хже и҆збра̀, прекрати́тъ дни̑. |
|
21
|
21
|
| и тъгда аще речеть къто вамъ: се сьде христосъ се овъде. не имэте вэры. | Тогда̀ а҆́ще кто̀ рече́тъ ва́мъ: сѐ, здѣ̀ хрⷭ҇то́съ, и҆лѝ: сѐ, ѻ҆́ндѣ: не и҆ми́те вѣ́ры. |
|
22
|
22
|
| въстанѫть бо лъжи христи и лъжи пророци и дадzть знамения и чудеса да прэльстzть аще възможьно избьраныя. | Воста́нꙋтъ бо лжехрі́сти и҆ лжепроро́цы и҆ дадѧ́тъ зна́мєнїѧ и҆ чꙋдеса̀, є҆́же прельсти́ти, а҆́ще возмо́жно, и҆ и҆збра̑нныѧ. |
|
23
|
23
|
| вы же блюдэте сz. се прэжде рекохъ вамъ вься. | Вы́ же блюди́тесѧ: сѐ, пре́жде рѣ́хъ ва́мъ всѧ̑. |
|
24
|
24
|
| нъ въ ты дьни по скръби тои слъньце помрачить сz. и луна не дасть свэта своѥго. |
|
|
25
|
25
|
| и звэзды насьнѫть падати съ небесе. и силы ѩже суть на небесехъ подвижzть сz. | и҆ ѕвѣ́зды бꙋ́дꙋтъ съ небесѐ спа́дающѧ, и҆ си̑лы, ꙗ҆̀же на небесѣ́хъ, подви́жꙋтсѧ. |
|
26
|
26
|
| и тъгда узьрzть сына чловэчьскааго грzдѫща на облацэхъ съ силоѭ мъногоѭ и славоѭ. | И҆ тогда̀ оу҆́зрѧтъ сн҃а чл҃вѣ́ческаго грѧдꙋ́ща на ѡ҆́блацѣхъ съ си́лою и҆ сла́вою мно́гою. |
|
27
|
27
|
| и тъгда посълеть ангелы своѩ и събереть избьраныѩ своѩ отъ четырь вэтръ отъ коньца землѩ до коньца небесе. | И҆ тогда̀ по́слетъ а҆́гг҃лы своѧ̑ и҆ собере́тъ и҆збра̑нныѧ своѧ̑ ѿ четы́рехъ вѣ̑тръ, ѿ конца̀ землѝ до конца̀ не́ба. |
|
28
|
28
|
| отъ смокъвьницz же навыкнэте притъчѫ. ѥгда уже вэтвиѥ ѥѩ бѫдеть младо и прозzбнеть листвиѥ вэсте яко близъ ѥсть жzтва. | Ѿ смоко́вницы же наꙋчи́тесѧ при́тчи: є҆гда̀ оу҆жѐ вѣ́твїе є҆ѧ̀ бꙋ́детъ мла́до и҆ и҆зраща́етъ ли́ствїе, вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ є҆́сть жа́тва: |
|
29
|
29
|
| тако и вы ѥгда узьрите си бываѭща вэдите яко близъ ѥсть при двьрьхъ. | та́кѡ и҆ вы̀, є҆гда̀ сїѧ̑ ви́дите быва̑юща, вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ є҆́сть, при две́рехъ. |
|
30
|
30
|
| аминь глаголѭ вамъ яко не имать прэити родъ сь доньдеже вься си бѫдѫть. | А҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ не и҆́мать прейтѝ ро́дъ се́й, до́ндеже всѧ̑ сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ. |
|
31
|
31
|
| небо и земля прэидеть а моя словеса не прэидѫть. |
|
|
32
|
32
|
| а о дьни томь и о часэ ни къто же не вэсть ни ангели иже сѫть на небесехъ ни сынъ тъкъмо отьць. | Ѡ҆ дни́ же то́мъ и҆лѝ ѡ҆ часѣ̀ никто́же вѣ́сть, ни а҆́гг҃ли, и҆̀же сꙋ́ть на нб҃сѣ́хъ, ни сн҃ъ, то́кмѡ ѻ҆ц҃ъ. |
|
33
|
33
|
| блюдэте сz. бъдите и молите сz не вэсте бо къгда врэмz бѫдеть.34 якоже чловэкъ отъходz остави домъ свои и давъ рабомъ своимъ власть и комужьдо дэло своѥ и вратьнику повелэ да бъдить. | Блюди́те, бди́те и҆ моли́тесѧ: не вѣ́сте бо, когда̀ вре́мѧ бꙋ́детъ. |
|
35
|
35
|
| бъдите убо не вэсте бо къгда господь дому придеть вечеръ ли ли полу нощи ли въ куроглашениѥ ли заутра. | Бди́те оу҆̀бо: не вѣ́сте бо, когда̀ госпо́дь до́мꙋ прїи́детъ, ве́черъ, и҆лѝ полꙋ́нощи, и҆лѝ въ пѣтлоглаше́нїе, и҆лѝ оу҆́трѡ: |
|
36
|
36
|
| да не пришьдъ вънезаапѫ обрzщеть вы съпzщz. | да не прише́дъ внеза́пꙋ, ѡ҆брѧ́щетъ вы̀ спѧ́щѧ. |
|
37
|
37
|
| а ѥже вамъ глаголѭ вьсэмъ глаголѭ: бъдите. | А҆ ꙗ҆̀же ва́мъ гл҃ю, всѣ̑мъ гл҃ю: бди́те. |
|
Глава 14
|
Глава́ д҃і
|
|
1
|
1
|
| Бэ же пасха и опрэснъци по дъвою дьнью. и искаахѫ архиереи и кънижьници како и льстиѭ ѥмъше убиѭть. | Бѣ́ же па́сха и҆ ѡ҆прѣсно́цы по двою̀ дні́ю: и҆ и҆ска́хꙋ а҆рхїере́є и҆ кни́жницы, ка́кѡ є҆го̀ ле́стїю є҆́мше оу҆бїю́тъ: |
|
2
|
2
|
| глаголаахѫ же: нъ не въ праздьникъ еда како млъва бѫдеть людемъ. | глаго́лахꙋ же: (но) не въ пра́здникъ, є҆да̀ [да не] ка́кѡ молва̀ бꙋ́детъ лю́дска. |
|
3
|
3
|
| и сѫщу ѥму въ виfании въ дому симона прокаженааго възлежzщу ѥму приде жена имѫщи алавастръ мµра наръдопистикии драгы и съкрушьши алавастръ възлия ѥму на главѫ. |
|
|
4
|
4
|
| бэахѫ же нэции негодуѭще въ себэ и глаголѭще: въ чьсомь гыбэль си мµрьная бысть; | Бѧ́хꙋ же нѣ́цыи негодꙋ́юще въ себѣ̀ и҆ глаго́люще: почто̀ ги́бель сїѧ̀ мѵ́рнаѧ бы́сть; |
|
5
|
5
|
| можааше бо се мµро продано быти вzще трии сътъ цzтъ и дати сz нищиимъ и прэщаахѫ ѥи. | можа́ше бо сїѐ продано̀ бы́ти вѧ́щше трїе́хъ сѡ́тъ пѣ̑нѧзь и҆ да́тисѧ ни́щымъ. И҆ преща́хꙋ є҆́й. |
|
6
|
6
|
| исусъ же рече: останите сz ѥѩ. чьто ѥи труды дэѥте; добро бо дэло съдэя о мънэ. | І҆и҃съ же речѐ: ѡ҆ста́вите ю҆̀: что̀ є҆́й трꙋды̀ даетѐ; добро̀ дѣ́ло содѣ́ла ѡ҆ мнѣ̀. |
|
7
|
7
|
| вьсегда бо нищzѩ съ собоѭ имате и ѥгда хощете можете добро сътворити имъ. а мене не вьсегда имаате. | Всегда́ бо ни́щыѧ и҆́мате съ собо́ю, и҆ є҆гда̀ хо́щете, мо́жете и҆̀мъ добро̀ твори́ти: мене́ же не всегда̀ и҆́мате. |
|
8
|
8
|
| ѥже имэ си сътвори. варила ѥсть помазати тэло моѥ на погребениѥ. | Є҆́же и҆мѣ̀ [возмо́же] сїѧ̀, сотворѝ: предварѝ пома́зати моѐ тѣ́ло на погребе́нїе. |
|
9
|
9
|
| аминь глаголѭ вамъ: идеже колижьдо проповэдано бѫдеть евангелиѥ се въ вьсемь мирэ и ѥже сътвори си глаголано бѫдеть въ памzть ѥѩ. | А҆ми́нь гл҃ю ва́мъ: и҆дѣ́же а҆́ще проповѣ́стсѧ є҆ѵⷢ҇лїе сїѐ во все́мъ мі́рѣ, и҆ є҆́же сотворѝ сїѧ̀, глаго́лано бꙋ́детъ въ па́мѧть є҆ѧ̀. |
|
10
|
10
|
| Иуда же искариотьскыи ѥдинъ отъ обою на десzте иде къ архиереомъ да и прэдасть имъ. |
|
|
11
|
11
|
| они же слышавъше въздрадоваша сz и обэщашz ѥму съребрьникы дати. и искааше како въ подобьно врэмz прэдасть. | Ѻ҆ни́ же слы́шавше возра́довашасѧ и҆ ѡ҆бѣща́ша є҆мꙋ̀ сре́бреники да́ти. И҆ и҆ска́ше, ка́кѡ є҆го̀ въ оу҆до́бно вре́мѧ преда́стъ. |
|
12
|
12
|
| и въ прьвыи дьнь опрэ- снъкъ ѥгда пасхѫ жьрэахѫ глаголашz ѥму ученици свои: къде хощеши шьдъше уготовимъ да эси пасхѫ; | И҆ въ пе́рвый де́нь ѡ҆прѣснѡ́къ, є҆гда̀ па́схꙋ жрѧ́хꙋ, глаго́лаша є҆мꙋ̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: гдѣ̀ хо́щеши, ше́дше оу҆гото́ваемъ, да ꙗ҆́си па́схꙋ; |
|
13
|
13
|
| и посъла дъва отъ ученикъ своихъ и глагола има: идэта въ градъ и срzщеть вы чловэкъ въ скѫдьльници водѫ носz. по нѥмь идэта. | И҆ посла̀ два̀ ѿ оу҆чн҃къ свои́хъ и҆ гл҃а и҆́ма: и҆ди́та во гра́дъ: и҆ срѧ́щетъ ва́съ человѣ́къ въ скꙋде́льницѣ во́дꙋ носѧ̀: по не́мъ и҆ди́та, |
|
14
|
14
|
| и идеже аще вънидеть рьцэта господину дому яко учитель глаголѥть: къде ѥсть обитель идеже пасхѫ съ ученикы своими сънэмъ; | и҆ и҆дѣ́же а҆́ще вни́детъ, рцы́та господи́нꙋ до́мꙋ, ꙗ҆́кѡ оу҆чт҃ль гл҃етъ: гдѣ̀ є҆́сть вита́лница, и҆дѣ́же па́схꙋ со оу҆чн҃ки̑ мои́ми снѣ́мъ; |
|
15
|
15
|
| и тъ вама покажеть горьницѫ велиѭ постьланѫ готовѫ. ту уготоваита намъ. | и҆ то́й ва́ма пока́жетъ го́рницꙋ ве́лїю, по́стланꙋ, гото́вꙋ: тꙋ̀ оу҆гото́вайта на́мъ. |
|
16
|
16
|
| и изидосте ученика ѥго и придосте въ градъ и обрэтосте якоже рече има и уготовасте пасхѫ. | И҆ и҆зыдо́ста оу҆чн҃ка̑ є҆гѡ̀, и҆ прїидо́ста во гра́дъ, и҆ ѡ҆брѣто́ста, ꙗ҆́коже речѐ и҆́ма: и҆ оу҆гото́васта па́схꙋ. |
|
17
|
17
|
| и вечеру бывъшу приде съ обэма на десzте. | И҆ ве́черꙋ бы́вшꙋ прїи́де со ѻ҆бѣмана́десѧте. |
|
18
|
18
|
| и възлежzщемъ имъ и эдѫщемъ рече исусъ: аминь глаголѭ вамъ яко ѥдинъ отъ васъ прэдасть мz эдыи съ мъноѭ. | И҆ возлежа́щымъ и҆̀мъ и҆ ꙗ҆дꙋ́щымъ, речѐ і҆и҃съ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ ва́съ преда́стъ мѧ̀, ꙗ҆ды́й со мно́ю. |
|
19
|
19
|
| они же начzшz скръбэти и глаголати ѥму ѥдинъ по ѥдиному: еда азъ; и другыи: еда азъ; | Ѻ҆ни́ же нача́ша скорбѣ́ти и҆ глаго́лати є҆мꙋ̀ є҆ди́нъ по є҆ди́номꙋ: є҆да̀ а҆́зъ; И҆ дрꙋгі́й: є҆да̀ а҆́зъ; |
|
20
|
20
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ: ѥдинъ отъ обою на десzте омочии съ мноѭ въ солило. | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: є҆ди́нъ ѿ ѻ҆боюна́десѧте, ѡ҆мочи́вый со мно́ю въ соли́ло. |
|
21
|
21
|
| сынъ же убо чловэчьскыи идеть якоже ѥсть писано о нѥмь. горе же чловэку тому имьже сынъ чловэчьскыи прэдаѥть сz. добро бы ѥму было аще не бы родилъ сz чловэкъ тъ. | Сн҃ъ оу҆́бѡ чл҃вѣ́ческїй и҆́детъ, ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано ѡ҆ не́мъ: го́ре же человѣ́кꙋ томꙋ̀, и҆́мже сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй преда́стсѧ: до́брѣе бы́ло бы є҆мꙋ̀, а҆́ще не бы̀ роди́лсѧ человѣ́къ то́й. |
|
22
|
22
|
| и эдѫщемъ имъ приимъ исусъ хлэбъ благословль прэломи и дасть имъ и рече: приимэте эдите се ѥсть тэло моѥ. | И҆ ꙗ҆дꙋ́щымъ и҆̀мъ, прїе́мь і҆и҃съ хлѣ́бъ, (и҆) блгⷭ҇ви́въ, преломѝ и҆ дадѐ и҆̀мъ, и҆ речѐ: прїими́те, ꙗ҆ди́те: сїѐ є҆́сть тѣ́ло моѐ. |
|
23
|
23
|
| и приимъ чашѫ хвалѫ въздавъ дасть имъ. и пишz отъ неѩ вьси. | И҆ прїи́мъ ча́шꙋ, хвалꙋ̀ возда́въ, дадѐ и҆̀мъ: и҆ пи́ша ѿ неѧ̀ всѝ. |
|
24
|
24
|
| и рече имъ: се ѥсть кръвь моя новааго завэта проливаемая за мъногы. | И҆ речѐ и҆̀мъ: сїѧ̀ є҆́сть кро́вь моѧ̀ но́вагѡ завѣ́та, за мнѡ́ги и҆злива́ема: |
|
25
|
25
|
| аминь глаголѭ вамъ яко уже не имамъ пити отъ плода лозьнааго до того дьне ѥгда пиѭ и новъ въ царьствии божии. | а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ ктомꙋ̀ не и҆́мамъ пи́ти ѿ плода̀ ло́знагѡ до днѐ тогѡ̀, є҆гда̀ є҆̀ пїю̀ но́во во црⷭ҇твїи бж҃їи. |
|
26
|
26
|
| и въспэвъше изидошz въ горѫ елеоньскѫ. | И҆ воспѣ́вше и҆зыдо́ша въ го́рꙋ є҆леѡ́нскꙋю. |
|
27
|
27
|
| и глагола имъ исусъ яко вьси съблазните сz въ сиѭ нощь. писано бо ѥсть поражѫ пастыря и овьцz разбэгнуть сz. | И҆ гл҃а и҆̀мъ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ всѝ соблазните́сѧ ѡ҆ мнѣ̀ въ но́щь сїю̀: пи́сано бо є҆́сть: поражꙋ̀ па́стырѧ, и҆ разы́дꙋтсѧ ѻ҆́вцы. |
|
28
|
28
|
| нъ по томь ѥгда въскрьснѫ варѭ вы въ галилеи. | Но пото́мъ, є҆гда̀ воскрⷭ҇нꙋ, варѧ́ю вы̀ въ галїле́и. |
|
29
|
29
|
| петръ же рече ѥму: и аще вьси съблазнѩть сz нъ не азъ. | Пе́тръ же речѐ є҆мꙋ̀: а҆́ще и҆ всѝ соблазнѧ́тсѧ, но не а҆́зъ. |
|
30
|
30
|
| и глагола ѥму исусъ: аминь глаголѭ ти яко ты дьньсь въ сиѭ нощь прэжде даже въторицеѭ куръ не възгласитъ три краты отъврьжеши сz мене. | И҆ гл҃а є҆мꙋ̀ і҆и҃съ: а҆ми́нь гл҃ю тебѣ̀, ꙗ҆́кѡ ты̀ дне́сь въ но́щь сїю̀, пре́жде да́же втори́цею пѣ́тель не возгласи́тъ, трикра́ты ѿве́ржешисѧ менє̀. |
|
31
|
31
|
| онъ же из лиха глаголааше паче: аще ми сz ключить умьрэти не отъврьгѫ сz тебе. такожде и вьси глаголаахѫ. | Ѻ҆́нъ же мно́жае глаго́лаше па́че: а҆́ще (же) мѝ є҆́сть съ тобо́ю и҆ оу҆мре́ти, не ѿве́ргꙋсѧ тебє̀. Та́кожде и҆ всѝ глаго́лахꙋ. |
|
32
|
32
|
| и придошz въ вьсь ѥиже имz гефсимания. и глагола ученикомъ своимъ: сzдэте сьде доньдеже шьдъ помолѭ сz. | И҆ прїидо́ша въ ве́сь, є҆́йже и҆́мѧ геѳсима́нїа: и҆ гл҃а оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ: сѣди́те здѣ̀, до́ндеже ше́дъ помолю́сѧ. |
|
33
|
33
|
| и поѩтъ петра и иякова и иоана съ собоѭ. и начzъ ужасати сz и тѫжити. | И҆ поѧ́тъ петра̀ и҆ і҆а́кѡва и҆ і҆ѡа́нна съ собо́ю: и҆ нача́тъ оу҆жаса́тисѧ и҆ тꙋжи́ти. |
|
34
|
34
|
| и глагола имъ: прискръбна ѥсть душа моя до съмрьти. пожидэте сьде и бъдите. | И҆ гл҃а и҆̀мъ: приско́рбна є҆́сть дш҃а̀ моѧ̀ до сме́рти: бꙋ́дите здѣ̀ и҆ бди́те. |
|
35
|
35
|
| и прэшьдъ мало паде на земли и моляаше сz да аще възможьно ѥсть мимо идеть отъ нѥго часъ. | И҆ преше́дъ ма́лѡ, падѐ на землѝ и҆ молѧ́шесѧ, да, а҆́ще возмо́жно є҆́сть, ми́мѡ и҆́детъ ѿ негѡ̀ ча́съ: |
|
36
|
36
|
| и глаголааше: авва отьць вься възможьна тебэ сѫть. мимо неси чашѫ сиѭ от мене. нъ не яко азъ хощѫ нъ ѥже ты. | и҆ гл҃аше: а҆́вва ѻ҆́ч҃е, всѧ̑ возмѡ́жна тебѣ̀: ми́мѡ несѝ ѿ менє̀ ча́шꙋ сїю̀: но не є҆́же а҆́зъ хощꙋ̀, но є҆́же ты̀. |
|
37
|
37
|
| и приде и обрэте ѩ съпzщz. и глагола петрови: симоне съпиши ли; не възможе ѥдиного часа побъдэти; | И҆ прїи́де, и҆ ѡ҆брѣ́те и҆̀хъ спѧ́щихъ, и҆ гл҃а петро́ви: сі́мѡне, спи́ши ли; не возмо́глъ є҆сѝ є҆ди́нагѡ часа̀ побдѣ́ти; |
|
38
|
38
|
| бъдите и молитесz да не вънидете въ напасть. духъ бо ѥсть бъдръ а плъть немощьна. | бди́те и҆ моли́тесѧ, да не вни́дете въ напа́сть: дꙋ́хъ оу҆́бѡ бо́дръ, пло́ть же немощна̀. |
|
39
|
39
|
| и пакы шьдъ помоли сz тожде слово рекъ. | И҆ па́ки ше́дъ помоли́сѧ, то́жде сло́во ре́къ. |
|
40
|
40
|
| и възвращь сz обрэте ѩ пакы съпzщz. бэсте бо имъ очи тzготьнэ. и не умэяхѫ чьто бышz отъвэщали ѥму. | И҆ возвра́щьсѧ ѡ҆брѣ́те ѧ҆̀ па́ки спѧ́ща: бѧ́хꙋ бо ѻ҆чеса̀ и҆̀мъ тѧ́гѡтна: и҆ не вѣ́дѧхꙋ, что̀ бы́ша є҆мꙋ̀ ѿвѣща́ли. |
|
41
|
41
|
| и приде третиици и глагола имъ: съпите прочеѥ и почиваите. приспэ коньчина. приде часъ. се прэдаѥть сz сынъ чловэчьскыи въ рѫцэ грэшьникомъ. | И҆ прїи́де трети́цею и҆ гл҃а и҆̀мъ: спи́те про́чее и҆ почива́йте: приспѣ̀ коне́цъ, прїи́де ча́съ: сѐ, предае́тсѧ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй въ рꙋ́ки грѣ́шникѡмъ: |
|
42
|
42
|
| въстанэте идэмъ. се прэдаѩи мz приближи сz. | воста́ните, и҆́демъ: сѐ, предаѧ́й мѧ̀ прибли́жисѧ. |
|
43
|
43
|
| и абиѥ ѥще ѥму глаголѭщу приде иуда ѥдинъ отъ обою на десzте и съ нимь народъ многъ съ орѫжии и дрькольми отъ архиереи и кънижьникъ и старьць. |
|
|
44
|
44
|
| дасть же прэдаѩи ѥго знамениѥ имъ глаголѩ: ѥгоже аще лъбъжѫ имэте и. тъ ѥсть. и ведэте съхраньно. | Даде́ же предаѧ́й є҆го̀ зна́менїе и҆̀мъ, глаго́лѧ: є҆го́же а҆́ще лобжꙋ̀, то́й є҆́сть: и҆ми́те є҆го̀ и҆ веди́те (є҆го̀) сохра́ннѡ. |
|
45
|
45
|
| и пришьдъ абиѥ пристѫпль къ нѥму глагола: равви равви и облобыза и. | И҆ прише́дъ, а҆́бїе пристꙋ́пль къ немꙋ̀, глаго́ла (є҆мꙋ̀): равві̀, равві̀. И҆ ѡ҆блобыза̀ є҆го̀. |
|
46
|
46
|
| они же възложишz рѫцэ на нь и ѩшz и. | Ѻ҆ни́ же возложи́ша рꙋ́цѣ своѝ на него̀ и҆ ꙗ҆́ша є҆го̀. |
|
47
|
47
|
| ѥдинъ же отъ стоѩщиихъ извълъкъ ножь удари раба архиереова и урэза ѥму ухо. | Є҆ди́нъ же нѣ́кто ѿ стоѧ́щихъ и҆звле́къ но́жъ, оу҆да́ри раба̀ а҆рхїере́ова и҆ оу҆рѣ́за є҆мꙋ̀ оу҆́хо. |
|
48
|
48
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: яко на разбоиника ли изидосте съ орѫжиѥмь и дрькольми ѩти мz; | И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: ꙗ҆́кѡ на разбо́йника ли и҆зыдо́сте со ѻ҆рꙋ́жїемъ и҆ дреко́льми ꙗ҆́ти мѧ̀; |
|
49
|
49
|
| по вьсz дьни бэахъ въ васъ учz въ црькъви и не ѩсте мене. нъ да събѫдѫть сz кънигы. | По всѧ̑ дни̑ бѣ́хъ при ва́съ въ це́ркви оу҆чѧ̀, и҆ не ꙗ҆́сте менѐ: но да сбꙋ́детсѧ писа́нїе. |
|
50
|
50
|
| и оставльше и вьси бэжашz. | И҆ ѡ҆ста́вльше є҆го̀, всѝ бѣжа́ша. |
|
51
|
51
|
| и ѥдинъ юноша ѥтеръ по нѥмь иде одэнъ въ плащаницѫ нагъ. и ѩшz и юношz. | И҆ є҆ди́нъ нѣ́кто ю҆́ноша и҆́де по не́мъ, ѡ҆дѣ́ѧнъ въ плащани́цꙋ по на́гꙋ: и҆ ꙗ҆́ша того̀ ю҆́ношꙋ. |
|
52
|
52
|
| онъ же оставль плащаницѫ нагъ бэжа отъ нихъ. | Ѻ҆́нъ же ѡ҆ста́вль плащани́цꙋ, на́гъ бѣжа̀ ѿ ни́хъ. |
|
53
|
53
|
| и ведошz исуса къ архиереови. и сънидошz сz къ нѥму вьси архиереи и старьци и кънижьници. | И҆ ведо́ша і҆и҃са ко а҆рхїере́ю: и҆ снидо́шасѧ къ немꙋ̀ всѝ а҆рхїере́є и҆ кни́жницы и҆ ста́рцы. |
|
54
|
54
|
| и петръ издалече въ слэдъ ѥго иде до вънѫтрь въ дворъ архиереовъ. и бэ сэдz съ слугами и грэѩ сz при свэщи. | И҆ пе́тръ и҆здале́ча в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀ и҆́де до внꙋ́трь во дво́ръ а҆рхїере́овъ: и҆ бѣ̀ сѣдѧ̀ со слꙋга́ми и҆ грѣ́ѧсѧ при свѣщѝ [при ѻ҆гнѝ]. |
|
55
|
55
|
| архиереи же и вьсь съньмъ искаахѫ на исуса съвэдэтельства да и убиѭть и не обрэтаахѫ. | А҆рхїере́є же и҆ ве́сь со́нмъ и҆ска́хꙋ на і҆и҃са свидѣ́телства, да оу҆мертвѧ́тъ є҆го̀: и҆ не ѡ҆брѣта́хꙋ. |
|
56
|
56
|
| мънози бо лъже съвэдэтельствоваахѫ на нь и равьна съвэдэтельства не бэахѫ. | Мно́зи бо лжесвидѣ́телствовахꙋ на него̀, и҆ ра̑вна свидѣ́тєлства не бѧ́хꙋ. |
|
57
|
57
|
| и ѥдини въставъше лъжѫ съвэдэтельствоваахѫ на нь глаголѭще | И҆ нѣ́цыи воста́вше лжесвидѣ́телствовахꙋ на него̀, глаго́люще: |
|
58
|
58
|
| яко мы слышахомъ и глаголѭщь яко азъ разорѭ црьквь сиѭ рѫкотворенѫѭ и трьми дьньмн инѫ нерѫкотворенѫ възиждѫ. | ꙗ҆́кѡ мы̀ слы́шахомъ є҆го̀ гл҃юща, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ разорю̀ це́рковь сїю̀ рꙋкотворе́нꙋю и҆ тремѝ де́нми и҆́нꙋ нерꙋкотворе́нꙋ сози́ждꙋ. |
|
59
|
59
|
| то и тако не бэ равьно съвэдэтельство ихъ. | И҆ ни та́кѡ ра́вно бѣ̀ свидѣ́телство и҆́хъ. |
|
60
|
60
|
| и въставъ архиереи по срэдэ въпроси исуса глаголѩ: не отъвэщаваѥши ли ни чесо же чьто сии на тz съвэдэтельствуѭть; | И҆ воста́въ а҆рхїере́й посредѣ̀, вопросѝ і҆и҃са, глаго́лѧ: не ѿвѣщава́еши ли ничесѡ́же; что̀ сі́и на тѧ̀ свидѣ́телствꙋютъ; |
|
61
|
61
|
| онъ же млъчааше и ни чесо же не отъвэщавааше. пакы архиереи и въпроси и глагола ѥму: ты ли ѥси христосъ сынъ благословѥнааго; | Ѻ҆́нъ же молча́ше и҆ ничто́же ѿвѣщава́ше. Па́ки а҆рхїере́й вопросѝ є҆го̀ и҆ глаго́ла є҆мꙋ̀: ты́ ли є҆сѝ хрⷭ҇то́съ, сн҃ъ блгⷭ҇ве́ннагѡ; |
|
62
|
62
|
| исусъ же рече: азъ ѥсмь. и узьрите сына чловэчьскааго о деснѫѭ сэдzща силы и грzдѫща съ облакы небесьныими. | І҆и҃съ же речѐ: а҆́зъ є҆́смь: и҆ оу҆́зрите сн҃а чл҃вѣ́ческаго ѡ҆ деснꙋ́ю сѣдѧ́ща си́лы и҆ грѧдꙋ́ща со ѡ҆́блаки небе́сными. |
|
63
|
63
|
| архиереи же растрьзавъ ризы своѩ глагола: чьто ѥще трэбуѥмъ съвэдэтель; | А҆рхїере́й же растерза́въ ри̑зы своѧ̑, глаго́ла: что̀ є҆щѐ тре́бꙋемъ свидѣ́телей; |
|
64
|
64
|
| слышасте власвимиѭ ѥго. чьто вамъ сz являѥть; они же вьси осѫдишz и быти повиньну съмрьти. | слы́шасте хꙋлꙋ̀: что̀ ва́мъ мни́тсѧ; Ѻ҆ни́ же всѝ ѡ҆сꙋди́ша є҆го̀ бы́ти пови́нна сме́рти. |
|
65
|
65
|
| и начzшz ѥдини пльвати на нь и прикрывати лице ѥго и мѫчити и и глаголати ѥму: прорьци намъ христе къто ѥсть ударии тz. и слугы биѭще за ланитѫ прэѩшz и. | И҆ нача́ша нѣ́цыи плюва́ти на́нь, и҆ прикрыва́ти лицѐ є҆гѡ̀, и҆ мꙋ́чити є҆го̀, и҆ глаго́лати є҆мꙋ̀: прорцы̀. И҆ слꙋги̑ по лани́тома є҆го̀ бїѧ́хꙋ. |
|
66
|
66
|
| и сѫщу петру низу на дворэ приде ѥдииа отъ рабынь архиереовъ. | И҆ сꙋ́щꙋ петро́ви во дворѣ̀ ни́зꙋ, прїи́де є҆ди́на ѿ рабы́нь а҆рхїере́овыхъ, |
|
67
|
67
|
| и видэвъши петра грэѭща сz възьрэвъши на нь глагола: и ты съ назарянинъмь исусъмь бэ. | и҆ ви́дѣвши петра̀ грѣ́ющасѧ, воззрѣ́вши на него̀, глаго́ла: и҆ ты̀ съ назарѧни́номъ і҆и҃сомъ бы́лъ є҆сѝ. |
|
68
|
68
|
| онъ же отъврьже сz глаголѩ: не умэѭ ни съвэмь чьто ты глаголѥши. и изиде вънъ на прэдъдвориѥ. и куръ възгласи. | Ѻ҆́нъ же ѿве́ржесѧ, глаго́лѧ: не вѣ́мъ, нижѐ зна́ю, что̀ ты̀ глаго́леши. И҆ и҆зы́де во́нъ на преддво́рїе: и҆ а҆ле́ктѡръ возгласѝ. |
|
69
|
69
|
| и рабыни видэвъши и пакы начzтъ глаголати къ стоѩщиимъ яко сь отъ нихъ ѥсть. | И҆ рабы́нѧ ви́дѣвши є҆го̀ па́ки, нача́тъ глаго́лати предстоѧ́щымъ, ꙗ҆́кѡ се́й ѿ ни́хъ є҆́сть. |
|
70
|
70
|
| онъ же пакы отъмэтааше сz. и не по мъногу пакы стоѩщеи глаголаахѫ петрови: въ истинѫ отъ нихъ ѥси. ибо галилеи ѥси. и бесэда твоя подобить тz. | Ѻ҆́нъ же па́ки ѿмета́шесѧ. И҆ пома́лѣ па́ки предстоѧ́щїи глаго́лахꙋ петро́ви: вои́стиннꙋ ѿ ни́хъ є҆сѝ: и҆́бо галїле́анинъ є҆сѝ, и҆ бесѣ́да твоѧ̀ подо́битсѧ. |
|
71
|
71
|
| онъ же начzтъ ротити сz и клzти яко не вэмь чловэка сего ѥгоже вы глаголѥте. | Ѻ҆́нъ же нача̀ роти́тисѧ и҆ клѧ́тисѧ, ꙗ҆́кѡ не вѣ́мъ чл҃вѣ́ка сегѡ̀, є҆го́же вы̀ глаго́лете. |
|
72
|
72
|
| и вътороѥ куръ възгласи. и помzнѫ петръ глаголъ иже рече ѥму исусъ яко прэжде даже куръ не възгласить дъва краты отъврьжеши сz мене три краты и начzтъ плакати сz. | И҆ второ́е а҆ле́ктѡръ возгласѝ. И҆ помѧнꙋ̀ пе́тръ гл҃го́лъ, є҆го́же речѐ є҆мꙋ̀ і҆и҃съ, ꙗ҆́кѡ пре́жде да́же пѣ́тель не возгласи́тъ двакра́ты, ѿве́ржешисѧ менє̀ трикра́ты. И҆ наче́нъ пла́кашесѧ. |
|
Глава 15
|
Глава́ є҃і
|
|
1
|
1
|
| И абиѥ на утрэи съвэтъ сътворьше архиереи съ старьци и кънижьникы и вьсь съньмъ съвzзавъше исуса ведошz и прэдашz и пилатови. |
|
|
2
|
2
|
| и въпроси и пилатъ: ты ли ѥси царь иудеискъ; онъ же отъвэщавъ рече ѥмµ: ты глаголѥши. | И҆ вопросѝ є҆го̀ пїла́тъ: ты́ ли є҆сѝ цр҃ь і҆ꙋде́йскїй; Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ є҆мꙋ̀: ты̀ глаго́леши. |
|
3
|
3
|
| и глаголаахѫ на нь архиереи мъного. онъ же ни чьсо же не отъвэщавааше. | И҆ глаго́лахꙋ на него̀ а҆рхїере́є мно́гѡ. |
|
4
|
4
|
| пилатъ же пакы въпрашааше и глаголѩ: не отъвэщаваѥши ли ни чьсо же; виждь колико на тz съвэдэтельствуѭть. | Пїла́тъ же па́ки вопросѝ є҆го̀, глаго́лѧ: не ѿвѣщава́еши ли ничто́же; ви́ждь, коли̑ка на тѧ̀ свидѣ́телствꙋютъ. |
|
5
|
5
|
| исусъ же кътому ни чесо же не отъвэща яко дивити сz пилатови. | І҆и҃съ же ктомꙋ̀ ничто́же ѿвѣща̀, ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ пїла́тꙋ. |
|
6
|
6
|
| на вьсякъ же праздьникъ отъпущааше имъ ѥдиного съвzзьня ѥгоже прошаахѫ. | На (всѧ́къ) же пра́здникъ ѿпꙋща́ше и҆̀мъ є҆ди́наго свѧ́знѧ, є҆го́же проша́хꙋ. |
|
7
|
7
|
| бэ же нарицаѥмыи варавъва съ своими ковьникы съвzзанъ иже въ ковэ убииство сътворишz. | Бѣ́ же нарица́емый вара́вва со скѡ́вники свои́ми свѧ́занъ, и҆̀же въ ко́вѣ оу҆бі́йство сотвори́ша. |
|
8
|
8
|
| и възъпивъ народъ начzшz просити якоже присно творяаше имъ. | И҆ возопи́въ наро́дъ нача̀ проси́ти, ꙗ҆́коже всегда̀ творѧ́ше и҆̀мъ. |
|
9
|
9
|
| пилатъ же отъвэща имъ глаголѩ: хощете ли да отъпущѫ вамъ царя иудеиска; | Пїла́тъ же ѿвѣща̀ и҆̀мъ, глаго́лѧ: хо́щете ли, пꙋщꙋ̀ ва́мъ цр҃ѧ̀ і҆ꙋде́йска; |
|
10
|
10
|
| вэдэаше бо яко зависти ради прэдашz и архиереи. | Вѣ́дѧше бо, ꙗ҆́кѡ за́висти ра́ди преда́ша є҆го̀ а҆рхїере́є. |
|
11
|
11
|
| архиереи же поманѫша народу да паче варавъву отъпустить имъ. | А҆рхїере́є же поманꙋ́ша наро́дꙋ, да па́че вара́ввꙋ пꙋ́ститъ и҆̀мъ. |
|
12
|
12
|
| пилатъ же пакы отъвэщавъ рече имъ: чьто убо хощете сътворѭ ѥгоже глаголѥте царя иудеиска; | Пїла́тъ же ѿвѣща́въ па́ки речѐ и҆̀мъ: что̀ оу҆̀бо хо́щете сотворю̀, є҆го́же глаго́лете цр҃ѧ̀ і҆ꙋде́йска; |
|
13
|
13
|
| они же пакы възъпишz глаголѭще: пропьни и. | Ѻ҆ни́ же па́ки возопи́ша (глаго́люще): пропнѝ є҆го̀. |
|
14
|
14
|
| пилатъ же глаголааше имъ: чьто бо зъло сътвори; они же лише възъпишz пропьни и. | Пїла́тъ же глаго́лаше и҆̀мъ: что́ бо ѕло̀ сотворѝ; Ѻ҆ни́ же и҆́злиха вопїѧ́хꙋ: пропнѝ є҆го̀. |
|
15
|
15
|
| пилатъ же хотz народу похоть сътворити пусти имъ варавъвѫ. и прэдасть имъ исуса бивъ да и пропьнѫть. | Пїла́тъ же хотѧ̀ наро́дꙋ хотѣ́нїе сотвори́ти, пꙋстѝ и҆̀мъ вара́ввꙋ: и҆ предадѐ і҆и҃са, би́въ, да про́пнꙋтъ є҆го̀. |
|
16
|
16
|
| воини ведоша iс7а. на дворъ каиафинъ. ѥже ѥсть преторъ. и съзъваша вьсю спvрU. |
|
|
17
|
17
|
| и облекоша ѥго въ багъръ. и възложиша на нь съплетъше вэньць. тьрновъ. | и҆ ѡ҆блеко́ша є҆го̀ въ препрѧ́дꙋ, и҆ возложи́ша на него̀ спле́тше терно́въ вѣне́цъ, |
|
18
|
18
|
| начаша и цэловати. радUисz цrю. июдеискъ. | и҆ нача́ша цѣлова́ти є҆го̀ (и҆ глаго́лати): ра́дꙋйсѧ, цр҃ю̀ і҆ꙋде́йскїй. |
|
19
|
19
|
| и бияхU ѥго тръстью по главэ. и пльвахU на нь. и прегыбающе колэнэ. покланяхUсz ѥмU. | И҆ бїѧ́хꙋ є҆го̀ по главѣ̀ тро́стїю, и҆ плюва́хꙋ на него̀, и҆ прегиба́юще колѣ̑на покланѧ́хꙋсѧ є҆мꙋ̀. |
|
20
|
20
|
| и ѥгда порUгашасz ѥмU. съвлекоша съ нѥго багрzницю. и облекоша и въ ризы своя. и изведоша и да распьнUть. | И҆ є҆гда̀ порꙋга́шасѧ є҆мꙋ̀, совлеко́ша съ негѡ̀ препрѧ́дꙋ и҆ ѡ҆блеко́ша є҆го̀ въ ри̑зы своѧ̑: и҆ и҆зведо́ша є҆го̀, да про́пнꙋтъ є҆го̀. |
|
21
|
21
|
| и задэша иномU мимоходzщю. симонU кvринеискU. идUщю съ села. оц7ю алеxандровU. и рUфовU. да възьметь крьc ѥго. | И҆ задѣ́ша мимоходѧ́щꙋ нѣ́коемꙋ сі́мѡнꙋ кѷрине́ю, грѧдꙋ́щꙋ съ села̀, ѻ҆тцꙋ̀ а҆леѯа́ндровꙋ и҆ рꙋ́фовꙋ, да во́зметъ крⷭ҇тъ є҆гѡ̀. |
|
22
|
22
|
| и приведоша и на мэсто голгоfа. ѥже ѥсть съказаѥмо. лъбово мэсто. |
|
|
23
|
23
|
| и даяхU ѥмU пити оцьтzно вино. wнъ же не прия. | И҆ даѧ́хꙋ є҆мꙋ̀ пи́ти є҆смѷрнїсме́но вїно̀: ѻ҆́нъ же не прїѧ́тъ. |
|
24
|
24
|
| и расъпьнъше и. раздэлиша ризы ѥго. метающе жребия о ня. кто что възьметь. | И҆ распе́ншїи є҆го̀ раздѣли́ша ри̑зы є҆гѡ̀, мета́юще жре́бїй ѡ҆ ни́хъ, кто̀ что̀ во́зметъ. |
|
25
|
25
|
| бэ же година третияя. и распzша ѥго. | Бѣ́ же ча́съ тре́тїй, и҆ распѧ́ша є҆го̀. |
|
26
|
26
|
| и бэ написаниѥ вины ѥго. написано. цrь иUдеискъ. | И҆ бѣ̀ написа́нїе вины̀ є҆гѡ̀ напи́сано: цр҃ь і҆ꙋде́йскъ. |
|
27
|
27
|
| и съ нимь распzша два разбоиника. ѥдиного wдеснUю. а дрUгааго wшююю ѥго. | И҆ съ ни́мъ распѧ́ша два̀ разбѡ́йника, є҆ди́наго ѡ҆ деснꙋ́ю и҆ є҆ди́наго ѡ҆ шꙋ́юю є҆гѡ̀. |
|
28
|
28
|
| и събыcтсz писаноѥ. ѥже гlѥть. и съ безаконьникы причьтенъ быc. | И҆ сбы́стсѧ писа́нїе, є҆́же глаго́летъ: и҆ со беззако́нными вмѣни́сѧ. |
|
29
|
29
|
| и мимоходzщеи хUлzхU ѥго. покывающе главами своими. и гlюще. Uва. разарzя црк7вь. и трьми дн7ьми съзидая. | И҆ мимоходѧ́щїи хꙋ́лѧхꙋ є҆го̀, покива́юще глава́ми свои́ми и҆ глаго́люще: оу҆а̀, разорѧ́ѧй це́рковь и҆ тремѝ де́нми созида́ѧй, |
|
30
|
30
|
| сп©исz самъ. и съниди съ крьcта. | сп҃си́сѧ са́мъ и҆ сни́ди со крⷭ҇та̀. |
|
31
|
31
|
| тако же и архиереи рUгающесz. съ книжьникы. дрUгъ къ дрUгU гlаахU. ины сп7се себе ли не можеть сп7сти. | Та́кожде и҆ а҆рхїере́є рꙋга́ющесѧ, дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ съ кни̑жники глаго́лахꙋ: и҆́ны сп҃сѐ, себе́ ли не мо́жетъ спⷭ҇тѝ; |
|
32
|
32
|
| х©ъ цrь из7лѥвъ. да сънидеть нынэ съ кrта. да видимъ и вэрU имемъ ѥмU. и распzтии съ нимь. поношахU ѥмU. | хрⷭ҇то́съ, цр҃ь і҆и҃левъ, да сни́детъ нн҃ѣ со крⷭ҇та̀, да ви́димъ и҆ вѣ́рꙋ и҆́мемъ є҆мꙋ̀. И҆ распѧ̑таѧ съ ни́мъ поноша́ста є҆мꙋ̀. |
|
33
|
33
|
| бывъши же годинэ. шестэи. тьма бы по всеи земли. до годины девzтыя. | Бы́вшꙋ же часꙋ̀ шесто́мꙋ, тма̀ бы́сть по все́й землѝ до часа̀ девѧ́тагѡ. |
|
34
|
34
|
| и въ годінU девzтUю. възъпи I© гласъмь великъмь. гlя. или. или. илима савахъfани. ѥже ѥсть съказаѥмо. б7е б7е мои. въ чьто мz остави. | И҆ въ ча́съ девѧ́тый возопѝ і҆и҃съ гла́сомъ ве́лїимъ, гл҃ѧ: є҆лѡі̀, є҆лѡі̀, лама̀ савахѳані̀; є҆́же є҆́сть сказа́емо: бж҃е мо́й, бж҃е мо́й, почто̀ мѧ̀ ѡ҆ста́вилъ є҆сѝ; |
|
35
|
35
|
| и нэции t стоящиихъ. слышавъше гlаахU. яко се илию зоветь. | И҆ нѣ́цыи ѿ предстоѧ́щихъ слы́шавше, глаго́лахꙋ: сѐ, и҆лїю̀ гласи́тъ. |
|
36
|
36
|
| текъ же нэкыи. напълнивъ гUбU оцьта. и възньзь на тръсть. напаяше ѥго. не дэите да видимъ. аще приидеть илия. да сп©ть ѥго. | Те́къ же є҆ди́нъ, и҆ напо́лнивъ гꙋ́бꙋ ѻ҆́цта, и҆ возло́жь на тро́сть, напаѧ́ше є҆го̀, глаго́лѧ: ѡ҆ста́вите, да ви́димъ, а҆́ще прїи́детъ и҆лїа̀ снѧ́ти є҆го̀. |
|
37
|
37
|
| I© же пUстивъ глаc великъ издъше. | І҆и҃съ же пꙋ́щь гла́съ ве́лїй, и҆́здше. |
|
38
|
38
|
| и запона цр7квьная. раздрасz на двоѥ. съвыше дониже. | И҆ завѣ́са церко́внаѧ раздра́сѧ на дво́е, свы́ше до ни́зꙋ. |
|
39
|
39
|
| видэвъ же кентUриwнъ. стоя противU ѥмU. яко тако възпивъ издъше. рече въистинU члв7къ сь сн7ъ б9ии бэ. | Ви́дѣвъ же со́тникъ стоѧ́й прѧ́мѡ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ та́кѡ возопи́въ и҆́здше, речѐ: вои́стиннꙋ чл҃вѣ́къ се́й сн҃ъ бѣ̀ бж҃їй. |
|
40
|
40
|
| бzхU же и жены издалеча зрzще. въ нихъ бэ. мария магдалыни. и мария. иякова малааго. и м™и иосиова. и саломи. | Бѧ́хꙋ же и҆ жєны̀ и҆здале́ча зрѧ́щѧ, въ ни́хже бѣ̀ марі́а магдали́на, и҆ марі́а і҆а́кѡва ма́лагѡ и҆ і҆ѡсі́и ма́ти, и҆ салѡмі́а, |
|
41
|
41
|
| яже ѥгда бэ въ галилеи. по нѥмь хожаахU и слUжаахU ѥмU. и ины многы. пришьдъшая съ нимь. въ иер©лмъ. | ꙗ҆̀же, и҆ є҆гда̀ бѣ̀ въ галїле́и, хожда́хꙋ по не́мъ и҆ слꙋжа́хꙋ є҆мꙋ̀: и҆ и҆́ны мнѡ́гїѧ, ꙗ҆̀же взыдо́ша съ ни́мъ во і҆ерⷭ҇ли́мъ. |
|
42
|
42
|
| и уже поздэ бывъшу понѥже бэ параскеви къ пасцэ ѥже ѥсть къ сѫботэ. | И҆ оу҆жѐ по́здѣ бы́вшꙋ, поне́же бѣ̀ пѧто́къ, є҆́же є҆́сть къ сꙋббѡ́тѣ, |
|
43
|
43
|
| пришьдъ иwсифъ t аримаfеа. бlгоwбразьнъ съвэтьникъ. иже тъ бэ чая цр7ства. б9ия. и дьрзнUвъ въниде къ пилатU. и проси тэла iс7ва. |
|
|
44
|
44
|
| пилатъ же дивисz. аще Uже Uмре. и призвавъ кентUриона. въпроси ѥго. аще Uже Uмьрлъ ѥсть. | Пїла́тъ же диви́сѧ, а҆́ще оу҆жѐ оу҆́мре: и҆ призва́въ со́тника, вопросѝ є҆го̀: а҆́ще оу҆жѐ оу҆́мре; |
|
45
|
45
|
| и Uвэдэвъ t кентUриона. въда тэло иосифови. | И҆ оу҆вѣ́дѣвъ ѿ со́тника, дадѐ тѣ́ло і҆ѡ́сифови. |
|
46
|
46
|
| и кUпи плащаницю. и съньмъ ѥго повивъ плащаницю. и въложи ѥго въ гробъ. иже бэ исэченъ t камене. и привали камень на двьри гробU. | И҆ кꙋпи́въ плащани́цꙋ и҆ сне́мь є҆го̀, ѡ҆бви́тъ плащани́цею: и҆ положѝ є҆го̀ во гро́бъ, и҆́же бѣ̀ и҆зсѣ́ченъ ѿ ка́мене: и҆ привалѝ ка́мень над̾ двє́ри гро́ба. |
|
47
|
47
|
| мария же магдалыни. и мариа иосиова. зьрzста къде ѥго полагахU. | Марі́а же магдали́на и҆ марі́а і҆ѡсі́ева зрѧ́стѣ, гдѣ̀ є҆го̀ полага́хꙋ. |
|
Глава 16
|
Глава́ ѕ҃і
|
|
1
|
1
|
| И минѫвъши сѫботэ мария магдалыни и мария иаковля и саломи купишz ароматы да пришьдъшz помажѫть исуса. |
|
|
2
|
2
|
| и зэло заутра въ ѥдиныи сѫботы придошz на гробъ въсиявъшу слъньцу. | И҆ ѕѣлѡ̀ заꙋ́тра во є҆ди́нꙋ ѿ сꙋббѡ́тъ прїидо́ша на гро́бъ, возсїѧ́вшꙋ со́лнцꙋ, |
|
3
|
3
|
| и глаголаахѫ къ себэ: къто отьвалить намъ камень оть двьрии гробу; | и҆ глаго́лахꙋ къ себѣ̀: кто̀ ѿвали́тъ на́мъ ка́мень ѿ две́рїй гро́ба; |
|
4
|
4
|
| и възьрэвъшz видэшz яко отъвалѥнъ бэ камень. бэ бо великъ зэло. | И҆ воззрѣ́вшѧ ви́дѣша, ꙗ҆́кѡ ѿвале́нъ бѣ̀ ка́мень: бѣ́ бо ве́лїй ѕѣлѡ̀. |
|
5
|
5
|
| и вълэзъшz въ гробъ видэшz юношѫ сэдzщь о деснѫѭ одэнъ въ одеждѫ бэлѫ. и ужасошz сz. | И҆ вше́дшѧ во гро́бъ, ви́дѣша ю҆́ношꙋ сѣдѧ́ща въ десны́хъ, ѡ҆дѣ́ѧна во ѻ҆де́ждꙋ бѣлꙋ̀: и҆ оу҆жасо́шасѧ. |
|
6
|
6
|
| онъ же глагола имъ: не ужасаите сz исуса ищете назарянина распzтааго. въста. нэсть сьде. се мэсто идеже положишz и. | Ѻ҆́нъ же глаго́ла и҆̀мъ: не оу҆жаса́йтесѧ: і҆и҃са и҆́щете назарѧни́на распѧ́таго: воста̀, нѣ́сть здѣ̀: сѐ, мѣ́сто, и҆дѣ́же положи́ша є҆го̀: |
|
7
|
7
|
| нъ идэте и рьцэте ученикомъ ѥго и петрови яко варяѥтъ вы въ галилеи. и ту и видите якоже рече вамъ. | но и҆ди́те, рцы́те оу҆чн҃кѡ́мъ є҆гѡ̀ и҆ петро́ви, ꙗ҆́кѡ варѧ́етъ вы̀ въ галїле́и: та́мѡ є҆го̀ ви́дите, ꙗ҆́коже речѐ ва́мъ. |
|
8
|
8
|
| и отъшьдъшz бэжашz отъ гроба. имэаше же ѩ трьпьть и ужасъ. и нн кому же ни чесо же не рэшz бояахѫ бо сz. Въ оно вреұ. | И҆ и҆зше́дшѧ бѣжа́ша ѿ гро́ба: и҆мѧ́ше [ѡ҆держа́ше] же и҆̀хъ тре́петъ и҆ оу҆́жасъ: и҆ ни комꙋ́же ничто́же рѣ́ша: боѧ́хꙋбосѧ. |
|
9
|
9
|
| въскрьсъ iс7ъ заUтра въ пьрвUю сUботU. zвисz прэжде марии магдалыни. из неz же изгъна семь бэсъ. |
|
|
10
|
10
|
| она же шьдъши възвэсТи бывъшимъ съ нимь. плачющемъсz и рыдающемъ. | Ѻ҆на́ (же) ше́дши возвѣстѝ съ ни́мъ бы́вшымъ, пла́чꙋщымсѧ и҆ рыда́ющымъ: |
|
11
|
11
|
| они же слышавъше zко живъ ѥсть. и видэнъ бысть ѥю. не яша вэры. | и҆ ѻ҆нѝ слы́шавше, ꙗ҆́кѡ жи́въ є҆́сть и҆ ви́дѣнъ бы́сть ѿ неѧ̀, не ꙗ҆́ша вѣ́ры. |
|
12
|
12
|
| по сихъ же дъвэма t нихъ идUщема zвисz инэмь образомь идущемъ на село. | По си́хъ же двѣма̀ ѿ ни́хъ грѧдꙋ́щема ꙗ҆ви́сѧ и҆нѣ́мъ ѡ҆́бразомъ, и҆дꙋ́щема на село̀. |
|
13
|
13
|
| и та шьдъша възвэстиша къ прочҊмъ. ни тэма вэры zша. | И҆ та̑ шє́дша возвѣсти́ста про́чымъ: и҆ ни тѣ́ма вѣ́ры ꙗ҆́ша. |
|
14
|
14
|
| послэдь же възлежащемъ имъ. ѥдиномU на десzте zвисz. и поноси невэрьствию ихъ и жестосьрдию. zко видэвъшемъ ѥго въсТавъша из мьртвыихъ не zша вэры. | Послѣди́ (же) возлежа́щымъ и҆̀мъ є҆диномꙋна́десѧте ꙗ҆ви́сѧ, и҆ поносѝ невѣ́рствїю и҆́хъ и҆ жестосе́рдїю, ꙗ҆́кѡ ви́дѣвшымъ є҆го̀ воста́вша не ꙗ҆́ша вѣ́ры. |
|
15
|
15
|
| и рече имъ. шедъше въ вьсь миръ. проповэдаите еvаgлиѥ вьсеи твари. | И҆ речѐ и҆̀мъ: ше́дше въ мі́ръ ве́сь, проповѣ́дите є҆ѵⷢ҇лїе все́й тва́ри. |
|
16
|
16
|
| иже вэрU иметь и кrттьсz сп7сенъ бUдеть. а иже не иметь вэры осUженъ бUдеть. | И҆́же вѣ́рꙋ и҆́метъ и҆ крⷭ҇ти́тсѧ, сп҃се́нъ бꙋ́детъ: а҆ и҆́же не и҆́метъ вѣ́ры, ѡ҆сꙋжде́нъ бꙋ́детъ. |
|
17
|
17
|
| знамена ни zже вэровавъше имъ. си послэдьствUють. именемь моимь бэсы иженUть. zз7кы възгlють новы. | Зна́мєнїѧ же вѣ́ровавшымъ сїѧ̑ послѣ́дꙋютъ: и҆́менемъ мои́мъ бѣ́сы и҆жденꙋ́тъ: ѧ҆зы̑ки возглаго́лютъ нѡ́вы: |
|
18
|
18
|
| и въ рUкахъ змиz възьмUть. аще и смр7тьно чьто испьють ничьто же ихъ не врэдить на недUжьныz рUкы възложать и съдрави бUдUть. | ѕмїѧ̑ во́змꙋтъ: а҆́ще и҆ что̀ сме́ртно и҆спїю́тъ, не вреди́тъ и҆́хъ: на недꙋ̑жыѧ рꙋ́ки возложа́тъ, и҆ здра́ви бꙋ́дꙋтъ. |
|
19
|
19
|
| Gь же по гlании ѥго къ нимъ. възнесесz на нб7о. и сэде одеснUю б7а. | Гдⷭ҇ь же оу҆̀бо, по гл҃го́ланїи (є҆гѡ̀) къ ни̑мъ, вознесе́сѧ на нб҃о и҆ сѣ́де ѡ҆ деснꙋ́ю бг҃а. |
|
20
|
20
|
| они же шедъше проповэдаша вьсьдэ GU поспэшьствUющю. и слово Uтверждающю послэдьствUющиимъ знамении. аминь. | Ѻ҆ни́ же и҆зше́дше проповѣ́даша всю́дꙋ, гдⷭ҇ꙋ поспѣ́шствꙋющꙋ и҆ сло́во оу҆твержда́ющꙋ послѣ́дствꙋющими зна́меньми. А҆ми́нь. |