|
Глава 15
|
Глава 15
|
|
1
|
1
|
| Бя́ху же приближа́ющеся къ Нему́ вси́ мы́таріє и грѣ́шницы, послу́шати Єго́. | Бэахѫ же къ нѥму приближаѭще сz вьси мытаре и грэшьници послушатъ ѥго. |
|
2
|
2
|
| И ропта́ху фарісе́є и кни́жницы, глаго́люще, я́ко Се́й грѣ́шники пріє́млетъ и съ ни́ми я́стъ. | и роптаахѫ вьси фарисеи и кънижьници глаголѭще яко сь грэшьникы приѥмлеть и съ ними эсть. |
|
3
|
3
|
| Рече́ же къ ни́мъ при́тчу сію́, глаго́ля: | рече же къ нимъ притъчѫ сиѭ глаголѩ: |
|
4
|
4
|
| кі́й человѣ́къ от ва́съ имы́й сто́ ове́цъ, и погу́бль єди́ну от ни́хъ, не оста́витъ ли девяти́десяти и девяти́ въ пусты́ни, и и́детъ вслѣ́дъ поги́бшія, до́ндеже обря́щетъ ю́? | кы чловэкъ отъ васъ имы съто овьць и погубль ѥдинѫ отъ нихъ не оставить ли девzти десzтъ и девzти въ пµстыни и идеть въ слэдъ погыбъшаѩ доньдеже обрzщеть ѭ; |
|
5
|
5
|
| И обрѣ́тъ возлага́єтъ на ра́мѣ свои́ ра́дуяся: | и обрэтъ възлагаѥть на рамэ свои радуѩ сz. |
|
6
|
6
|
| и прише́дъ въ до́мъ, созыва́єтъ дру́ги и сосѣ́ды, глаго́ля и́мъ: ра́дуйтеся со мно́ю, я́ко обрѣто́хъ овцу́ мою́ поги́бшую. | и пришьдъ въ домъ съзываѥть другы и сѫсэды глаголѩ имъ: радуите сz съ мноѭ яко обрэтохъ овьцѫ моѭ погыбъшѫѭ. |
|
7
|
7
|
| Глаго́лю ва́мъ, я́ко та́ко ра́дость бу́детъ на небеси́ о єди́номъ грѣ́шницѣ ка́ющемся, не́жели о девяти́десятихъ и девяти́ пра́ведникъ, и́же не тре́буютъ покая́нія. | глаголѭ вамъ яко тако радость бѫдеть на небеси о ѥдиномь грэшьницэ каѭщемь сz неже о девzти десzтъ и девzти правьдьникъ иже не трэбуѭть покаяния. |
|
8
|
8
|
| Или́ ка́я жена́ иму́щи де́сять дра́хмъ, а́ще погуби́тъ дра́хму єди́ну, не вжига́єтъ ли свѣти́лника, и помете́тъ хра́мину, и и́щетъ прилѣ́жно, до́ндеже обря́щетъ? | ли кая жена имѫщи десzть драхмъ аще погубить драхмѫ ѥдинѫ не въжизаѥть ли свэтильника и помететь храмины и ищеть прилежьно доньдеже обрzщеть; |
|
9
|
9
|
| И обрѣ́тши созыва́єтъ други́ни и сосѣ́ды, глаго́лющи: ра́дуйтеся со мно́ю, я́ко обрѣто́хъ дра́хму поги́бшую. | и обрэтъши съзываѥть другы и сѫсэдынz глаголѭщи: радуите сz съ мъноѭ яко обрэтохъ драхмѫ ѭже погубихъ. |
|
10
|
10
|
| Та́ко, глаго́лю ва́мъ, ра́дость быва́єтъ предъ А́нгелы Бо́жіими о єди́номъ грѣ́шницѣ ка́ющемся. | тако глаголѭ вамъ радость бываѥть прэдъ ангелы божии о ѥдиномь грэшьницэ каѭщиимь сz. |
|
11
|
11
|
| Рече́ же: человѣ́къ нѣ́кій имѣ́ два́ сы́на: | Рече Gь притъчю сию. члв7къ нэкто имэя дв7а сн7а. |
|
12
|
12
|
| и рече́ юнѣ́йшій єю́ отцу́: о́тче, да́ждь ми́ досто́йную ча́сть имѣ́нія. И раздѣли́ и́ма имѣ́ніє. | и рече ѥмU Uныи сн7ъ оц7ю. о§е дажь ми достоинUю чzсть имэя. и раздэли има имэниѥ. |
|
13
|
13
|
| И не по мно́зѣхъ дне́хъ собра́въ все́ мні́й сы́нъ, отъи́де на страну́ дале́че, и ту́ расточи́ имѣ́ніє своє́, живы́й блу́дно. | и не по мънозэхъ дн7ьхъ. събьравъ вьсе имэниѥ мьнии сн7ъ. и отиде на странU далече. и тѫ расточи имэниѥ своѥ. живыи съ блUдьницzми. |
|
14
|
14
|
| Изжи́вшу же єму́ все́, бы́сть гла́дъ крѣ́покъ на странѣ́ то́й, и то́й нача́тъ лиша́тися. | иживъшю же ѥмU всz. бысть гладъ крэпъкъ на странэ тои. и тъ начатъ лишzтисz. |
|
15
|
15
|
| И ше́дъ прилѣпи́ся єди́ному от жи́тель тоя́ страны́: и посла́ єго́ на се́ла своя́ пасти́ свинія́. | и пришьдъ прилэписz ѥдиномь t житель тоя страны. и тъ посъла и на село своѥ пастъ свинии. |
|
16
|
16
|
| И жела́ше насы́тити чре́во своє́ от роже́цъ, я́же ядя́ху свинія́: и никто́же дая́ше єму́. | и желааше насытитисz t рожьць иже ѥдzахU свиния. и никто же не дадzше ѥмU. |
|
17
|
17
|
| Въ себе́ же прише́дъ, рече́: коли́ко нає́мникомъ отца́ моєго́ избыва́ютъ хлѣ́бы, а́зъ же гла́домъ ги́блю? | въ себэ же пришьдъ рече. колико наимьникъ. U оц7а моѥго избывають хлэби. азъ же сьде гладъмь погыбаю. |
|
18
|
18
|
| Воста́въ иду́ ко отцу́ моєму́, и реку́ єму́: о́тче, согрѣши́хъ на небо и предъ тобо́ю, | въставъ идU къ оц7ю моѥмѫ и рекU ѥмU о§е съгрэшихъ на нб7о и прэдъ тобою. |
|
19
|
19
|
| и уже́ нѣ́смь досто́инъ нарещи́ся сы́нъ тво́й? сотвори́ мя я́ко єди́наго от нає́мникъ твои́хъ. | Uже нэсмь достоинъ наречисz сн7ъ твои. сътвори мz яко ѥдиного t наимьникъ твоихъ. |
|
20
|
20
|
| И воста́въ и́де ко отцу́ своєму́. Єще́ же єму́ дале́че су́щу, узрѣ́ єго́ оте́цъ єго́, и ми́лъ єму́ бы́сть, и те́къ нападе́ на вы́ю єго́, и облобыза́ єго́. | и въставъ иде къ оц7ю своемU. и ѥще ѥмU далече сUщю. Uзьрэ и оц7ь ѥго. и милъ ѥмU бысть. и текъ нападе на выю ѥго. и облобъза и. |
|
21
|
21
|
| Рече́ же єму́ сы́нъ: о́тче, согрѣши́хъ на небо и предъ тобо́ю, и уже́ нѣ́смь досто́инъ нарещи́ся сы́нъ тво́й. | и рече ѥмU сн7ъ. о§е съгрэшихъ на нб7о и прэдъ тобою. Uже нэсмь достоинъ нарещисz сн7ъ твои. сътвори мz яко ѥдиного t наимьникъ твоихъ. |
|
22
|
22
|
| Рече́ же оте́цъ къ рабо́мъ свои́мъ: изнеси́те оде́жду пе́рвую и облецы́те єго́, и дади́те пе́рстень на ру́ку єго́ и сапоги́ на но́зѣ: | рече же оц7ь ѥго къ рабомъ своимъ. изнесэте скоро одеждю пьрвUю и облэцэте и. и дадите пьрстень на рUкU ѥго. и сапогы на нозэ ѥго. |
|
23
|
23
|
| и приве́дше теле́цъ упита́нный заколи́те, и я́дше весели́мся: | и приведъше тельць Uпитэныи заколэте и. и ѥдъше да възвеселимъсz. |
|
24
|
24
|
| я́ко сы́нъ мо́й се́й ме́ртвъ бѣ́, и оживе́: и изги́блъ бѣ́, и обрѣ́теся. И нача́ша весели́тися. | яко сн7ъ мои сь мьртвъ бэ и оживе. изгыблъ бэ и обрэтесz. и начаша веселитисz. |
|
25
|
25
|
| Бѣ́ же сы́нъ єго́ ста́рѣй на селѣ́: и я́ко гряды́й прибли́жися къ до́му, слы́ша пѣ́ніє и ли́ки: | бэ же сн7ъ ѥго старэи на селэ. и яко грzдыи приближисz къ домU. и слышz пэния и ликы. |
|
26
|
26
|
| и призва́въ єди́наго от о́трокъ, вопроша́ше: что́ [у́бо] сія́ су́ть? | и призъва ѥдиного t рабъ своихъ. и въпрашашети и. что Uбо си сUть. |
|
27
|
27
|
| О́нъ же рече́ єму́, я́ко бра́тъ тво́й пріи́де: и закла́ оте́цъ тво́й телца́ упита́нна, я́ко здра́ва єго́ прія́тъ. | онъ же рече ѥмU. яко братъ твои приде. и закла оц7ь твои тельць Uпитаныи яко съдрава и приятъ. |
|
28
|
28
|
| Разгнѣ́вася же, и не хотя́ше вни́ти. Оте́цъ же єго́ изше́дъ моля́ше єго́. | ражнэвавъ же сz и не хотzаше вънити. оц7ь же ѥго ишьдъ молzше и. |
|
29
|
29
|
| О́нъ же отвѣща́въ рече́ отцу́: се́ толи́ко лѣ́тъ рабо́таю тебѣ́, и николи́же за́повѣди твоя́ преступи́хъ, и мнѣ́ николи́же да́лъ єси́ козля́те, да со дру́ги свои́ми возвесели́лся бы́хъ: | онъ же tвэщавъ рече оц7ю своѥмU. се колико лэтъ работахъ тебе. и николи же заповэди твоѥя не прэстѫпихъ. и мнэ николи же не далъ ѥси ни козьлzте. да съ дрUгъмь своимь възвеселилъсz быхъ. |
|
30
|
30
|
| егда́ же сы́нъ тво́й се́й, изъяды́й твоє́ имѣ́ніє съ любодѣ́йцами, пріи́де, закла́лъ єси́ єму́ телца́ пито́маго. | ѥгда же сн7ъ твои сь. изэдъ твоѥ имэниѥ съ любодэицzми приде. и закла ѥмѫ тельць Uпитэныи. |
|
31
|
31
|
| О́нъ же рече́ єму́: ча́до, ты́ всегда́ со мно́ю єси́ и вся́ моя́ твоя́ су́ть: | онъ же рече ѥмU чzдо. ты вьсьгда съ мъною ѥси. и всz моя твоя сUть. |
|
32
|
32
|
| возвесели́тижеся и возра́довати подоба́ше, я́ко бра́тъ тво́й се́й ме́ртвъ бѣ́, и оживе́: и изги́блъ бѣ́, и обрѣ́теся. | възвеселити же сz и въздрадовати подобааше. яко братъ твои сь мьртвъ бэ и оживе. изгыблъ бэ и обрэтесz. |