|
Глава 10
|
Главa ‹
|
|
1
|
1
|
| И отътѫду въставъ приде въ прэдэлы иудеискы по оному полу иоръдана. и придошz пакы народи къ нѥму. и яко имэ обычаи пакы учааше ѩ. | И# tтyду востaвъ прeйде въ предёлы їудє1йскіz, [чрез8 странY, ћже] њб8 w4нъ п0лъ їoрдaна. И# снид0шасz пaки нар0ди къ немY: и3 ћкw њбhчай и3мЁ, пaки ўчaше и5хъ. |
|
2
|
2
|
| и пристѫпльше фарисеи въпрошаахѫ и аще достоить мѫжу женѫ пущати искушаѭще и. | (За? м7G.) И# пристyпльше фарісeє вопроси1ша є3го2: ѓще дост0итъ мyжу женY пусти1ти; и3скушaюще є3го2. |
|
3
|
3
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ: чьто вамъ заповэдэ муѶси; | Џнъ же tвэщaвъ речE и5мъ: что2 вaмъ заповёда мwmсeй; |
|
4
|
4
|
| они же рекошz: повелэ муѶси кънигы распустьныѩ написати и пустити. | Nни1 же рёша: мwmсeй повелЁ кни1гу распyстную написaти, и3 пусти1ти. |
|
5
|
5
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: по жестосьрдию вашему написа вамъ заповэдь сиѭ. | И# tвэщaвъ ї}съ речE и5мъ: по жестосeрдію вaшему написA вaмъ зaповэдь сію2: |
|
6
|
6
|
| а отъ начzла съзъданию мѫжа и женѫ сътворилъ я ѥсть богъ. | t начaла же создaніz, мyжа и3 женY сотвори1лъ | є4сть бGъ: |
|
7
|
7
|
| сего ради оставить чловэкъ отьца своѥго и матерь | сегw2 рaди њстaвитъ человёкъ nтцA своего2 и3 мaтерь |
|
8
|
8
|
| и прилэпить сz къ женэ своѥи. и бѫдете оба въ плъть ѥдинѫ. тэмь же убо нэсте дъва нъ плъть ѥдина. | и3 прилэпи1тсz къ женЁ своeй, и3 бyдета џба въ пл0ть є3ди1ну: тёмже ўжE нёста двA, но пл0ть є3ди1на: |
|
9
|
9
|
| ѥже убо богъ съчеталъ ѥсть чловэкъ да не разлѫчаѥть. | є4же u5бо бGъ сочетA, человёкъ да не разлучaетъ. |
|
10
|
10
|
| и въ дому пакы ученици ѥго о семь въпршаахѫ и. | И# въ домY пaки ўчн7цы2 є3гw2 њ сeмъ вопроси1ша є3го2. |
|
11
|
11
|
| и глагола имъ: иже аще пустить женѫ и оженить сz иноѭ прэлюбы творить на нѭ. | И# гlа и5мъ: (За? м7д7.) и4же ѓще пyститъ женY свою2 и3 њжeнитсz и3н0ю, прелюбы2 твори1тъ на ню2: |
|
12
|
12
|
| и аще жена пущьши мѫжа и посzгнеть за инъ прэлюбы творить. | и3 ѓще женA пyститъ мyжа [мyжа своего2] и3 посsгнетъ за и3н0го, прелюбы2 твори1тъ. |
|
13
|
13
|
| И приношаахѫ къ нѥму дэти да ѩ коснеть. ученици же прэщаахѫ приносzщиимъ. | И# приношaху къ немY дёти, да к0снетсz и4хъ: ўчн7цh же прещaху приносsщымъ. |
|
14
|
14
|
| видэвъ же исусъ негодова и глагола имъ: не дэите дэтии приходити къ мънэ и не браните имъ. тацэхъ бо ѥсть царьствиѥ божиѥ. | Ви1дэвъ же ї}съ негодовA и3 речE и5мъ: њстaвите дэтeй приходи1ти ко мнЁ и3 не брани1те и5мъ, тацёхъ бо є4сть цrтвіе б9іе: |
|
15
|
15
|
| аминь глаголѭ вамъ: иже аще не прииметь царьствия божия яко отрочz не вънидеть въ нѥ. | ґми1нь гlю вaмъ: и4же ѓще не пріи1метъ цrтвіz б9іz ћкw nтрочA, не и4мать вни1ти въ нE. |
|
16
|
16
|
| и объимъ ѩ благословляаше възлагаѩ рѫцэ на нѩ. | И# њб8eмь и5хъ, возл0жь рyцэ на ни1хъ, блгcвлsше и5хъ. |
|
17
|
17
|
| И исходzщу ѥму на пѫть приде ѥдинъ и поклонь сz на колэну въпрошааше и: учителю благыи чьто сътворѭ да животъ вэчьныи наслэдьствуѭ; | (За? м7е7.) И# и3сходsщу є3мY на пyть, притeкъ нёкій и3 покл0ньсz на колBну є3мY, вопрошaше є3го2: ўч™лю бlгjй, что2 сотворю2, да жив0тъ вёчный наслёдствую; |
|
18
|
18
|
| исусъ же рече ѥму: чьто мz глаголѥши блага; ни къто же благъ тъкъмо ѥдинъ богъ. | Ї}съ же речE є3мY: что2 мS глаг0леши бlга; никт0же бlгъ, т0кмw є3ди1нъ бGъ. |
|
19
|
19
|
| заповэди вэси не прэлюбъ дэи. не убии. не укради. не лъжz съвэдэтельствуи. не обиди. чьти отьца твоѥго и матерь. | Зaпwвэди вёси: не прелюбы2 сотвори1ши: не ўбjй: не ўкрaди: не лжесвидётелствуй: не њби1ди: чти2 nтцA твоего2 и3 мaтерь. |
|
20
|
20
|
| онъ же отъвэщавъ рече ѥму: учителю вься си съхранихъ отъ юности моѥѩ. | Џнъ же tвэщaвъ речE є3мY: ўч™лю, сі‰ вс‰ сохрани1хъ t ю4ности моеS. |
|
21
|
21
|
| исусъ же възьрэвъ на нь възлюби и и рече ѥму: ѥдиного ѥси не доконьчалъ. аще хощеши съврьшенъ быти иди ѥлико имаши продаждь и даждь нищиимъ и имэти имаши съкровище на небеси и приди ходи въ слэдъ мене въземъ крьстъ. | Ї}съ же воззрёвъ нaнь, возлюби2 є3го2 и3 речE є3мY: є3ди1нагw є3си2 не докончaлъ: и3ди2, є3ли6ка и4маши, продaждь и3 дaждь ни1щымъ, и3 и3мёти и4маши сокр0вище на нб7си2: и3 пріиди2 (и3) ходи2 в8слёдъ менє2, взeмъ крeстъ. |
|
22
|
22
|
| онъ же дряхлъ бывъ о словеси отиде скрьбz бэ бо имэѩ сътzжания мънога. | Џнъ же дрsхлъ бhвъ њ словеси2 [њ словеси2 сeмъ], tи1де скорбS: бё бо и3мёz стzж†ніz мнHга. |
|
23
|
23
|
| и възьрэвъ исусъ глагола ученикомъ своимъ: како неудобь имѫщеи богатьство въ царьствиѥ божиѥ вънидѫть. | И# воззрёвъ ї}съ гlа ўчн7кHмъ свои6мъ: (За? м7ѕ7.) кaкw неуд0бь и3мyщіи богaтство въ цrтвіе б9іе вни1дутъ. |
|
24
|
24
|
| ученици же ужасаахѫ сz о словесехъ ѥго. исусъ же пакы отъвэщавъ глагола имъ: чzда како неудобь ѥсть упъваѭщиимъ на богатьство въ царьствиѥ божиѥ вънити. | Ўчн7цh же ўжасaхусz њ словесёхъ є3гw2. Ї}съ же пaки tвэщaвъ гlа и5мъ: ч†да, кaкw неуд0бь ўповaющымъ на богaтство въ цrтвіе б9іе вни1ти: |
|
25
|
25
|
| удобэѥ ѥсть вельбѫду сквозэ игълинэ уши проити неже богату въ царьствиѥ божиѥ вънити. | ўд0бэе бо є4сть велбyду сквозЁ и3глинB ќшы проити2, нeже богaту въ цrтвіе б9іе вни1ти. |
|
26
|
26
|
| они же излиха дивляахѫ сz глаголѭще къ себэ: то къто можеть съпасенъ быти; | Nни1 же и4злиха дивлsхусz, глаг0люще къ себЁ: то2 кто2 м0жетъ спасeнъ бhти; |
|
27
|
27
|
| и възьрэвъ на нѩ исусъ глагола: отъ чловэкъ не възможьно нъ не отъ бога. вься бо възможьна отъ бога сѫть. | Воззрёвъ же на ни1хъ ї}съ гlа: ў человBкъ невозм0жно, но не ў бGа: вс‰ бо возмHжна сyть ў бGа. |
|
28
|
28
|
| начzтъ же петръ глаголати ѥму: се мы оставихомъ вься и въ слэдъ тебе идохомъ. | Начaтъ же пeтръ глаг0лати є3мY: сE, мы2 њстaвихомъ вс‰ и3 в8слёдъ тебє2 и3д0хомъ. |
|
29
|
29
|
| отъвэщавъ же исусъ рече: аминь глаголѭ вамъ ни къто же ѥсть иже оставить домъ ли братиѭ ли сестры ли отьца ли матерь ли женѫ ли чzда ли села мене ради и евангелия. | Tвэщaвъ же ї}съ речE: ґми1нь гlю вaмъ: никт0же є4сть, и4же њстaвилъ є4сть д0мъ, и3ли2 брaтію, и3ли2 сєстры2, и3ли2 nтцA, и3ли2 мaтерь, и3ли2 женY, и3ли2 ч†да, и3ли2 сeла, менє2 рaди и3 є3ђліа рaди: |
|
30
|
30
|
| аще не имать приѩти съторицеѭ въ врэмz се нынэ домовъ и братиѩ и сестръ и отьца и матере и чzдъ и селъ по изгънании и въ вэкъ грzдѫщии животъ вэчьныи. | ѓще не пріи1метъ стори1цею нн7э во врeмz сіE, домHвъ, и3 брaтій, и3 сeстръ, и3 nтцA, и3 мaтере, и3 ч†дъ, и3 сeлъ, во и3згнaніи, и3 въ вёкъ грzдyщій жив0тъ вёчный: |
|
31
|
31
|
| мънози же бѫдѫть прьвии послэдьни и послэдьнии прьви. | мн0зи же бyдутъ пeрвіи послёдни, и3 послёдніи пeрви. |
|
32
|
32
|
| Бэахѫ же на пѫти въсходzще въ иерусалимъ и бэ варяѩ ѩ исусъ. и ужасаахѫ сz и послэдь грzдѫще бояахѫ сz. и поимъ iс7 пакы. в7i. Uченикы своя. и нача имъ гlти. яже хотzхU быти ѥмU. | Бsху же на пути2, восходsще во їеrли1мъ: и3 бЁ варsz и5хъ ї}съ, и3 ўжасaхусz, и3 в8слёдъ и3дyще, боsхусz. (За? м7з7.) И# поeмь пaки nбанaдесzть, начaтъ и5мъ гlати, ±же хотsху є3мY бhти: |
|
33
|
33
|
| яко се въсходимъ въ иер©лмъ. и сн7ъ члв7чь. преданъ бUдеть архиереомъ. и книжьникомъ. и осUдzть его на. съмьрть. и предадzть ѥго языкомъ. | ћкw, сE, восх0димъ во їеrли1мъ, и3 сн7ъ чlвёческій прeданъ бyдетъ ґрхіерewмъ и3 кни1жникwмъ, и3 њсyдzтъ є3го2 на смeрть, и3 предадsтъ є3го2 kзhкwмъ: |
|
34
|
34
|
| и порUгаютьсz ѥмU. и UтепUть ѥго. и оплюють ѥго. и Uбьють ѥго и въ третии дн7ь въскрьснеть. | и3 поругaютсz є3мY, и3 ўsзвzтъ є3го2, и3 њплю1ютъ є3го2, и3 ўбію1тъ є3го2: и3 въ трeтій дeнь воскrнетъ. |
|
35
|
35
|
| и предь нимь идяста. ияковъ иwанъ. сн7а зеведеова. гlюща ѥмU. Uчителю. хощевэ да ѥго же аще просивэ сътвориши нама. | И# пред8 него2 пріид0ста їaкwвъ и3 їwaннъ, сы6на зеведeєва, глагHлюща: ўч™лю, х0щева, да, є4же ѓще пр0сива, сотвори1ши нaма. |
|
36
|
36
|
| iс7 же рече има. что хощета. да сътворю вама. | Џнъ же речE и4ма: что2 х0щета, да сотворю2 вaма; |
|
37
|
37
|
| она же рэста ѥмU. дажь нама. да единъ одеснUю тебе. а ѥдинъ wшююю тебе сzдевэ. въ славэ твоѥи. | W$на же рёста є3мY: дaждь нaмъ, да є3ди1нъ њ деснyю тебє2 и3 є3ди1нъ њ шyюю тебє2 сsдева во слaвэ твоeй. |
|
38
|
38
|
| iс7 же рече има. не вэстасz что просzща. можета ли пити чашю. юже азъ пию. или крьщениѥ имь же азъ крьщюсz. крьститисz. | Ї}съ же речE и4ма: не вёста, чесw2 пр0сита: м0жета ли пи1ти чaшу, ю4же ѓзъ пію2, и3 кRщeніемъ, и4мже ѓзъ кRщaюсz, кrти1тисz; |
|
39
|
39
|
| она же рэста ѥмU. можевэ. iс7 же ре? има. чашю Uбо юже азъ пию. испиѥта. и крьщениѥмь имь же азъ крьщюсz. крьститасz. | W$на же рёста є3мY: м0жева. Ї}съ же речE и4ма: чaшу ќбw, ю4же ѓзъ пію2, и3спіeта, и3 кRщeніемъ, и4мже ѓзъ кRщaюсz, кrти1тасz: |
|
40
|
40
|
| а ѥже сэсти одеснUю мене. и ошююю. нэc мнэ дати. нъ имъ же ѥсть Uготовано. | ґ є4же сёсти њ деснyю менє2 и3 њ шyюю, нёсть мнЁ дaти, но и5мже ўгот0вано є4сть. |
|
41
|
41
|
| и слышавъше десzть. начаша негодовати о ияковэ. и иwанэ. | И# слhшавше дeсzть, начaша негодовaти њ їaкwвэ и3 їwaннэ. |
|
42
|
42
|
| iс7 же призва+ъ я. гlа имъ. вэсте. яко мнzщеисz власти языкы. Uстоять имъ. и велиции ихъ. обладають ими. | Ї}съ же призвaвъ и5хъ, гlа и5мъ: вёсте, ћкw мнsщіисz владёти kзы6ки, соwдолэвaютъ и5мъ, и3 вели1цыи и4хъ њбладaютъ и4ми: |
|
43
|
43
|
| не тако же бUди въ васъ. нъ иже аще хощеть вzщии быти въ васъ. да бUдеть всэмъ слUга. | не тaкw же бyдетъ въ вaсъ: но и4же ѓще х0щетъ въ вaсъ вsщшій бhти, да бyдетъ вaмъ слугA: |
|
44
|
44
|
| и иже хощеть въ васъ старэи быти. да будеть всэмъ рабъ. | и3 и4же ѓще х0щетъ въ вaсъ бhти стaрэй, да бyдетъ всBмъ рaбъ: |
|
45
|
45
|
| сн7ъ бо члbвчь. не приде да послUжать ѥмU. нъ да послUжить. и въдати дш7ю свою. избавлѥниѥ за многы. | и4бо сн7ъ чlвёчь не пріи1де, да послyжатъ є3мY, но да послyжитъ и3 дaстъ дyшу свою2 и3збавлeніе за мнHги. |
|
46
|
46
|
| И придошz въ иерихонъ. и исходzщу ѥму отъ иерихона и ученикомъ ѥго и народу мъногу сынъ тимеовъ варъ тимеи слэпъ сэдэаше при пѫти хлѫпаѩ. | (За? м7}.) И# пріид0ша во їеріхHнъ. И# и3сходsщу є3мY t їеріхHна, и3 ўчн7кHмъ є3гw2, и3 нар0ду мн0гу, сhнъ тімeовъ вартjмей слэпhй сэдsше при пути2, просS. |
|
47
|
47
|
| и слышавъ яко исусъ назорянинъ ѥсть начzтъ зъвати и глаголати: сыне давыдовъ исусе помилуи мz. | И# слhшавъ, ћкw ї}съ назwрzни1нъ є4сть, начaтъ звaти и3 глаг0лати: сн7е дв7довъ ї}се, поми1луй мS. |
|
48
|
48
|
| и прэщаахѫ ѥму мънози да умлъчить. онъ же излиха вопияаше: сыне давыдовъ помилуи мz. | И# прещaху є3мY мн0зи, да ўмолчи1тъ: џнъ же мн0жае пaче звaше: сн7е дв7довъ, поми1луй мS. |
|
49
|
49
|
| и ставъ исусъ рече възгласити и. и зъваахѫ слэпьца глаголѭще ѥму: дрьзаи въстани зоветь тz. | И# стaвъ ї}съ, речE є3го2 возгласи1ти. И# возгласи1ша слэпцA, глаг0люще є3мY: дерзaй, востaни, зовeтъ тS. |
|
50
|
50
|
| онъ же отъврьгы ризы своѩ въставъ. приде къ исусови. | Џнъ же tвeргъ ри6зы сво‰, востaвъ пріи1де ко ї}сови. |
|
51
|
51
|
| и отъвэщавъ глагола ѥму исусъ: чесому хощеши да сътворѭ тебэ; слэпьць же глагола ѥму: | И# tвэщaвъ гlа є3мY ї}съ: что2 х0щеши, да сотворю2 тебЁ; Слэпhй же глаг0ла є3мY: ўч™лю, да прозрю2. |
|
52
|
52
|
| раввуни да прозьрѭ. исусъ же рече: иди вэра твоя съпасе тz. и абие прозьрэ и по исусэ иде въ пѫть. | Ї}съ же речE є3мY: и3ди2: вёра твоS сп7сe тz. И# ѓбіе прозрЁ и3 по ї}сэ и4де въ пyть. |
