Зміст

Глава 4
Главa д7
1
1
И пакы начzтъ при мори учити. и събьра сz къ нѥму народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэша при мори на земли. (За? е7‹.) И# пaки начaтъ ўчи1ти при м0ри: и3 собрaсz къ немY нар0дъ мн0гъ, ћкоже самомY влёзшу въ корaбль, сэдёти въ м0ри: и3 вeсь нар0дъ при2 м0ри на земли2 бsше.
2
2
и учааше ѩ притъчами мъного. и глаголааше имъ въ учении своѥмь: И# ўчaше и5хъ при1тчами мн0гw и3 гlаше и5мъ во ў§ніи своeмъ:
3
3
слышите. се изиде сэѩи сэятъ. слhшите: сE, и3зhде сёzй сёzти:
4
4
и бысть ѥгда сэяше ова падоша на пѫти и придошz пътицz и позобаша я. и3 бhсть є3гдA сёzше, џво падE при пути2, и3 пріид0ша пти6цы, и3 позобaша є5:
5
5
а другоѥ паде на каменьнэѥмь идеже не имэ землѩ мъногы. и абиѥ прозzбе занѥ не имэаше глѫбины земьныѩ. друг0е же падE при кaмени, и3дёже не и3мsше земли2 мн0ги, и3 ѓбіе прозzбE, занE не и3мsше глубины2 земнhz:
6
6
слъньцу же въсиявъшу присвzде. и занѥ не имэаше корения усъше. с0лнцу же возсіsвшу присвsде, и3 занE не и3мsше к0рене, и4зсше:
7
7
и другоѥ паде въ трьнии. и възиде трьниѥ и подави ѥ и плода не дасть. и3 друг0е падE въ тeрніи, и3 взhде тeрніе, и3 подави2 є5: и3 плодA не дадE:
8
8
и другоѥ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходz и расты. и приплоди ово три десzти ово шѥсть десzтъ ово съто. и3 друг0е падE на земли2 д0брэй, и3 даsше пл0дъ восходsщь и3 растyщь, и3 припл0доваше на три1десzть, и3 на шестьдесsтъ, и3 на сто2.
9
9
и глаголаше: имэѩи уши слышати да слышить. И# гlаше: и3мёzй ќшы слhшати да слhшитъ.
10
10
ѥгда же бысть ѥдинъ въпросишz и иже бэахѫ о нѥмь съ обэма на десzте притчz. (За? ѕ7‹.) Е#гдa же бhсть є3ди1нъ, вопроси1ша є3го2, и5же бsху съ ни1мъ, со nбэманaдесzте њ при1тчи.
11
11
и глаголаше имъ: вамъ ѥсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмь же вънэшьниимъ въ притъчахъ вься бываѭтъ. И# гlаше и5мъ: вaмъ є4сть дано2 вёдати т†йны цrтвіz б9іz: w4нэмъ же внBшнимъ въ при1тчахъ вс‰ бывaютъ,
12
12
да видzще видzть и не узьрzть. и слышzще слышzть и не разумэваѭть. еда къгда обратzть сz и отъпустzть сz имъ грэси. да ви1дzще ви1дzтъ, и3 не ќзрzтъ: и3 слhшаще слhшатъ, и3 не разумёютъ: да не когдA њбратsтсz, и3 њстaвzтсz и5мъ грэси2.
13
13
и глагола имъ: не вэсте ли притъчz сеѩ и како вьсz притъчz разумэѥте; И# гlа и5мъ: не вёсте ли при1тчи сеS; и3 кaкw вс‰ при6тчи ўразумёете;
14
14
сэѩи слово сэѥть. Сёzй, сл0во сёетъ.
15
15
си же сѫть яже на пѫти идеже сэѥть сz слово и ѥгда слышzть абиѥ. придеть сотона и отиметь слово сэѥноѥ въ срьдьцихъ ихъ. Сjи же сyть, и5же при пути2, и3дёже сёетсz сл0во, и3 є3гдA ўслhшатъ, ѓбіе прих0дитъ сатанA и3 teмлетъ сл0во сёzнное въ сердцaхъ и4хъ.
16
16
и си такожде сѫть иже на каменьныихъ сэѥми. иже ѥгда слышzть слово абиѥ съ радостиѭ приѥмлѭть ѥ. И# сjи сyть тaкожде и4же на кaменныхъ сёеміи, и5же є3гдA ўслhшатъ сл0во, ѓбіе съ рaдостію пріeмлютъ є5:
17
17
и не имѫть корене въ себэ нъ врэменьни сѫть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѭь сz. и3 не и4мутъ корeніz въ себЁ, но приврeменни сyть: тaже бhвшей печaли и3ли2 гонeнію словесE рaди, ѓбіе соблажнsютсz.
18
18
а си сѫть сэѥнии въ трьнии слышащеи слово Ґ сjи сyть, и5же въ тeрніи сёеміи, слhшащіи сл0во:
19
19
и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходzщz подавляѭть слово и без плода бываѥть. и3 печ†ли вёка сегw2, и3 лeсть богaтства, и3 њ пр0чихъ п0хwти входsщыz подавлsютъ сл0во, и3 безпл0дно бывaетъ.
20
20
а сии сѫть сэѥнии на добрэ земли иже слышzть слово и приѥмлѭть ѥ и плодzть сz на три десzти и шесть десzтъ и съто. И# сjи сyть, и5же на земли2 д0брэй сёzнніи, и5же слhшатъ сл0во и3 пріeмлютъ, и3 пл0дствуютъ на три1десzть, и3 на шестьдесsтъ, и3 на сто2.
21
21
И глаголаше имъ: еда приходить. свэтильникъ да подъ спѫдъмь положенъ бѫдеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложать и;. И# гlаше и5мъ: є3дA свэти1лникъ прих0дитъ [вжигaютъ], да под8 спyдомъ положaтъ є3го2 и3ли2 под8 nдр0мъ; не да ли на свёщницэ положeнъ бyдетъ;
22
22
нэсть бо ни чьто же таино ѥже не явить сz. ни бысть потаѥно нъ да придеть въ явлениѥ. нёсть бо тaйно, є4же не kви1тсz, нижE бhсть потаeно, но да пріи1детъ въ kвлeніе:
23
23
иже имать уши слышати да слышить. ѓще кто2 и4мать ќшы слhшати, да слhшитъ.
24
24
и глаголааше имъ: блюдэте сz чьто слышите. въ нѭже мэрѫ мэрите намэрить сz вамъ и приложить сz вамъ слышzщиимъ. (За? з7‹.) И# гlаше и5мъ: блюди1те что2 слhшите: въ ню1же мёру мёрите, возмёритсz вaмъ, и3 приложи1тсz вaмъ слhшащымъ:
25
25
иже бо аще имать дасть сz ѥму а иже не имать и ѥже имать отъиметь сz отъ нѥго. и4же бо ѓще и4мать, дaстсz є3мY: ґ и4же не и4мать, и3 є4же и4мать, tи1метсz t негw2.
26
26
И глаголааше: тако ѥсть царьствиѥ божиѥ якоже аще чловэкъ въмэтаѥтъ сэмz въ землѭ. И# гlаше: тaкw є4сть (и3) цrтвіе б9іе, ћкоже человёкъ вметaетъ сёмz въ зeмлю,
27
27
и съпить и въстаѥть нощь и дьнь. и сэмz прозzбаѥть и растеть якоже не вэсть онъ. и3 спи1тъ, и3 востаeтъ н0щію и3 днjю: и3 сёмz прозzбaетъ и3 растeтъ, ћкоже не вёсть џнъ:
28
28
о себэ бо земля плодить сz прэжде трэвѫ по томь же класъ по томь же и пъшеницѭ въ класэ. t себє1 бо землS плоди1тъ прeжде травY, пот0мъ клaсъ, тaже и3сполнsетъ пшени1цу въ клaсэ:
29
29
ѥгда же съзрэѥть плодъ абиѥ посълеть сьрпъ яко настоить жzтва. є3гдa же созрёетъ пл0дъ, ѓбіе п0слетъ сeрпъ, ћкw настA жaтва.
30
30
и глаголааше: чьсому уподобимъ царьствиѥ божиѥ ли коѥи притъчи приложимъ ѥ; И# гlаше: чесомY ўпод0бимъ цrтвіе б9іе; и3ли2 к0ей при1тчи приложи1мъ є5;
31
31
яко горушьнэ зьрнэ ѥже ѥгда въсэѥно бѫдеть въ землѭ мьнѥ вьсэхъ ѥсть сэменъ земьныихъ. ћкw зeрно горyшично, є4же є3гдA всёzно бyдетъ въ земли2, мнёе всёхъ сёменъ є4сть земнhхъ:
32
32
и ѥгда въсэѥно бѫдеть въздрастеть и бѫдеть болѥ вьсэхъ зелии и творить вэтви велиѩ яко мощи подъ сэниѭ ѥго пътицамъ небесьныимъ витати. и3 є3гдA всёzно бyдетъ, возрастaетъ, и3 бывaетъ б0лэе всёхъ ѕeлій, и3 твори1тъ вBтви вє1ліz, ћкw мощи2 под8 сёнію є3гw2 пти1цамъ небє1снымъ витaти.
33
33
и тацэми притъчами мнозэми глаголааше имъ слово якоже можаахѫ слышати. И# таковhми при1тчами мн0гими гlаше и5мъ сл0во, ћкоже можaху слhшати.
34
34
без притъчz же не глаголааше имъ. ѥдинъ же сказааше ученикомъ своимъ вься. Без8 при1тчи же не гlаше и5мъ словесE: њс0бь же ўчн7кHмъ свои6мъ сказaше вс‰.
35
35
И глагола имъ въ тъ дьнь вечеру бывъшу: преидэмъ на онъ полъ. (За? }‹.) И# гlа и5мъ въ т0й дeнь, вeчеру бhвшу: прeйдемъ на w4нъ п0лъ.
36
36
и отъпущьше народъ поѩшz и якоже бэ въ ладии. и ины ладиѩ бэахѫ съ нимь. И# tпyщше нар0ды, поsша є3го2 ћкоже бЁ въ корабли2: и3 и3нjи же корабли6 бsху съ ни1мъ.
37
37
и бысть буря вэтрьна велия. влъны же въливаахѫ сz въ ладиѭ яко уже погрzзнѫти хотэаше. И# бhсть бyрz вётрена вели1ка: вHлны же вливaхусz въ корaбль, ћкw ўжE погружaтисz є3мY.
38
38
и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпz. и възбудишz и и глаголашz ѥму: учителю не родиши ли яко погыблѥмъ; И# бЁ сaмъ на кормЁ на возглaвницэ спS. И# возбуди1ша є3го2 и3 глаг0лаша є3мY: ўч™лю, не ради1ши ли, ћкw погибaемъ;
39
39
и въставъ запрэти вэтру. и рече морю: млъчи и устани и улеже вэтръ и бысть тишина велия. И# востaвъ запрети2 вётру и3 речE м0рю: молчи2, престaни. И# ўлeже вётръ, и3 бhсть тишинA вeліz.
40
40
и рече имъ: чьто тако страшиви ѥсте; како не имете вэры; И# речE и5мъ: что2 тaкw страшли1ви є3стE; кaкw не и4мате вёры;
41
41
и възбояша сz страхъмь велиѥмь и глаголаахѫ другъ къ другу: къто убо ѥсть сь яко и вэтри и море послушаѭть ѥго; И# ўбоsшасz стрaхомъ вeліимъ и3 глаг0лаху дрyгъ ко дрyгу: кто2 u5бо сeй є4сть, ћкw и3 вётръ и3 м0ре послyшаютъ є3гw2;