Зміст

Глава 3
Главa G
1
1
И въниде пакы въ съньмище. и бэ члbвкъ тU и рUкл ѥго бэ сUха. И# вни1де пaки въ с0нмище: и3 бЁ тaмw человёкъ, сyху и3мhй рyку.
2
2
и назираахU ѥго. аще въ сUботU ицэлить ѥго. да възгlють на нь. И# назирaху є3го2, ѓще въ суббw6ты и3сцэли1тъ є3го2, да нaнь возглаг0лютъ.
3
3
и гlа члв7кU имUщюUмU сUхU рUкU. стани посредэ ихъ. И# гlа человёку сyху и3мyщему рyку: стaни посредЁ.
4
4
и гlа имъ. что достоить въ сUботU. добро ли сътворити. или зло сътворити. дш7ю съпасти ли погUбити. wни же мълчахU. И# гlа и5мъ: дост0итъ ли въ суббw6ты добро2 твори1ти, и3ли2 ѕло2 твори1ти; дyшу спасти2, и3ли2 погуби1ти; Nни1 же молчaху.
5
5
и възрэвъ на нz съ гнэвъмь. скьрбz о окаменѥнии с®ць ихъ. и гlа члв7кU. простьри рUкU свою. и простре. и Uтвьрдисz рUка ѥго цэла. акы дрUгая. И# воззрёвъ на ни1хъ со гнёвомъ, скорбS њ њкаменeніи сердeцъ и4хъ, гlа человёку: простри2 рyку твою2. И# прострE: и3 ўтверди1сz рукA є3гw2 цэлA ћкw другaz.
6
6
И абиѥ ишьдъше фарисеи съ иродианы съвэтъ творэахѭ на нь како и бышz погубили. (За? №‹.) И# и3зшeдше фарісeє, ѓбіе со и3рwді†ны совётъ творsху нaнь, кaкw є3го2 погубsтъ.
7
7
исусъ же отиде съ ученикы своими къ морю. и многъ народъ отъ галилеѩ по нѥмь иде. и отъ иудеѩ Ї}съ же tи1де со ўчн7ки6 свои1ми къ м0рю: и3 мн0гъ нар0дъ t галілeи по нeмъ и4де, и3 t їудeи,
8
8
и отъ иерусалима и отъ идумеѩ и съ оного полу иордана и сѫщеи о тµрэ и сидонэ. много мъножьство слышавше ѥлико творэаше придоша къ нѥму. и3 t їеrли1ма, и3 t їдумeи, и3 со џнагw п0лу їoрдaна. И# t тЂра и3 сідHна мн0жество мн0гое, слhшавше, є3ли6ка творsше, (и3) пріид0ша къ немY.
9
9
и рече ученикомъ своимъ: да ѥсть при нѥмь ладиица народа ради да не сътѫжають ѥму. И# речE ўчн7кHмъ свои6мъ, да корaбль бyдетъ ў негw2 нар0да рaди, да не стужaютъ є3мY.
10
10
многы бо исцэли яко нападаахѫ ѥмь хотzще прикоснѫти сz ѥмь ѥлико имэахѫ раны. МнHги бо и3сцэли2, ћкоже нападaти на него2, да є3мY прик0снутсz, є3ли1цы и3мэsху р†ны.
11
11
и ѥгда видэахѫ и дуси нечистии припадаахѫ къ нѥму и въпияхѫ глаголѭще яко ты ѥси христосъ сынъ божии. И# дyси нечи1стіи, є3гдA ви1дzху є3го2, припадaху къ немY и3 звaху, глаг0люще, ћкw ты2 є3си2 сн7ъ б9ій.
12
12
и много прэщааше имъ да не явэ творzть ѥго. И# мн0гw прещaше и5мъ, да не kвлeна є3го2 сотворsтъ.
13
13
и възиде на горѫ и призъва ѩже самъ хотэ и идошz къ нѥму. (За? в7‹.) И# взhде на горY и3 призвA, и5хже хотsше сaмъ: и3 пріид0ша къ немY.
14
14
и сътвори дъва на десzте да бѫдѫть съ нимь и да посылаѥть ѩ проповэдати. И# сотвори2 дванaдесzте, да бyдутъ съ ни1мъ, и3 да посылaетъ и4хъ проповёдати,
15
15
и имэти область цэлити недѫгы и изгонити бэсы. и3 и3мёти влaсть цэли1ти недyги и3 и3згони1ти бёсы:
16
16
и нарече имz симону петръ. и3 наречE сjмwну и4мz пeтръ:
17
17
и иакова зеведеова и иоана брата иаковля. и нарече има именэ воанергесъ ѥже ѥсть сына громова. и3 їaкwва зеведeова и3 їwaнна брaта їaкwвлz: и3 наречE и4ма и3менA воанергeсъ, є4же є4сть сы6на гр0мwва:
18
18
и андреа и филипа и варfоломеа и матъfеа и fомѫ и иакова алфеова и fадеа и симона кананеа и3 ґндрeа, и3 філjппа, и3 варfоломeа, и3 матfeа, и3 fwмY, и3 їaкwва ґлфeова, и3 fаддeа, и3 сjмwна кананjта,
19
19
и иудѫ искариотьскааго иже и прэдасть и. и3 їyду їскаріHтскаго, и4же и3 предадE є3го2.
20
20
и придоша въ домъ и събьрашz сz пакы народи яко не мощи имъ ни хлэба сънэсти. (За? G‹.) И# пріид0ша въ д0мъ: и3 собрaсz пaки нар0дъ, ћкw не мощи2 и5мъ ни хлёба ћсти.
21
21
и слышавъше иже бэахѫ у нѥго изидоша ѩти и. глаголаахѫ бо яко неистовъ ѥсть. И# слhшавше и5же бsху ў негw2, и3зыд0ша, да и4мутъ є3го2: глаг0лаху бо, ћкw неи1стовъ є4сть.
22
22
и кънижьници низъшьдъшеи отъ иерусалима глаголахѫ яко веельзевулъ имать и яко о кънzзи бэсъ изгонить бэсы. И# кни1жницы, и5же t їеrли1ма низшeдшіи, глаг0лаху, ћкw веельзевyла и4мать и3 ћкw њ кнsзи бэс0встэмъ и3зг0нитъ бёсы.
23
23
и призъвавъ ѩ въ притъчахъ глаголааше къ нимъ: како можеть сотона сотонѫ изгонити; И# призвaвъ и5хъ, въ при1тчахъ гlаше и5мъ: кaкw м0жетъ сатанA сатанY и3згони1ти;
24
24
и аще царьство на сz раздэлить сz не можеть стати царьство то. И# ѓще цaрство на сS раздэли1тсz, не м0жетъ стaти цaрство то2:
25
25
и аще домъ на сz раздэлить сz не можеть стати домъ тъ. и3 ѓще д0мъ на сS раздэли1тсz, не м0жетъ стaти д0мъ т0й:
26
26
и аще сотона въста самъ на сz и раздэли сz не можеть стати нъ коньчинѫ имать. и3 ѓще сатaна востA на сS сaмъ и3 раздэли1сz, не м0жетъ стaти, но конeцъ и4мать.
27
27
ни къто же не можеть съсѫдъ крэпъкааго въшьдъ въ домъ ѥго расхытити аще не прэжде крэпъкааго съвzжеть и тъгда домъ ѥго расхытить. Никт0же м0жетъ сосyды крёпкагw, вшeдъ въ д0мъ є3гw2, расхи1тити, ѓще не пeрвэе крёпкаго свsжетъ: и3 тогдA д0мъ є3гw2 расхи1титъ.
28
28
аминь глаголѭ вамъ яко вься отъпустzть сz сыномъ чловэческомъ съгрэшения и власфимиѩ ѥлико аще власфимисаѭть. (За? д7‹.) Ґми1нь гlю вaмъ, ћкw вс‰ tпyстzтсz согрэшє1ніz сынHмъ человёчєскимъ, и3 хулє1ніz, є3ли6ка ѓще восхулsтъ:
29
29
а иже власфимисаѥть на свzтыи духъ не имать отъпущения въ вэкъ нъ повиньнъ ѥсть вэчьнуу му сѫду. ґ и4же восхyлитъ на д¦а с™aго, не и4мать tпущeніz во вёки, но пови1ненъ є4сть вёчному судY.
30
30
занѥ глаголахѫ яко духъ нечистъ имать. ЗанE глаг0лаху: дyха нечи1стаго и4мать.
31
31
Приде же мати ѥго и братия и вънэ стоѩще посълашz къ нѥму глашаѭще и. Пріид0ша ќбw м™и и3 брaтіz є3гw2, и3 внЁ стоsще послaша къ немY, зовyще є3го2.
32
32
и сэдэаше о нѥмь народъ. рэшz же ѥму: се мати твоя и братия твоя и сестры твоѩ вънэ ищѫть тебе. И# сэдsше нар0дъ w4крестъ є3гw2. Рёша же є3мY: сE, м™и твоS и3 брaтіz тво‰ (и3 сєстры2 тво‰) внЁ и4щутъ тебE.
33
33
и отъвэща имъ глаголѩ: къто ѥсть мати моя ли братия моя; И# tвэщA и4мъ, гlz: кто2 є4сть м™и моS, и3ли2 брaтіz мо‰;
34
34
и съглzдавъокрьстъ ѥго глагола: се мати моя и братия моя. И# соглsдавъ w4крестъ себє2 сэдsщыz, гlа: сE, м™и моS и3 брaтіz мо‰:
35
35
иже бо аще сътворить волѭ божиѭ сь братъ мои и сестра моя и мати ѥсть. и4же бо ѓще сотвори1тъ в0лю б9ію, сeй брaтъ м0й и3 сестрA моS и3 м™и (ми2) є4сть.