Глава 13
|
Главa Gi
|
1
|
1
|
И исходzщу ѥму отъ црькве глагола ѥму ѥдинъ отъ ученикъ своихъ: учителю виждь каково камениѥ и каково зъданиѥ. | (За? н7}.) И# и3сходsщу є3мY t цeркве, глаг0ла є3мY є3ди1нъ t ўчн7къ є3гw2: ўч™лю, ви1ждь, каково2 кaменіе и3 каков† зд†ніz. |
2
|
2
|
исусъ же отъвэщавъ рече ѥму: видиши ли великая си зъдания; не имать остати сьде камень на камени иже не имать разорити сz. | И# tвэщaвъ ї}съ речE є3мY: ви1диши ли сі‰ вели6каz зд†ніz; не и4мать њстaти здЁ кaмень на кaмени, и4же не разори1тсz. |
3
|
3
|
и сэдzщу ѥму на горэ елеоньстэ прямо црькъви въпрошаахѫ и ѥдиного петръ и иаковъ и иоанъ и андреа: | И# сэдsщу є3мY на горЁ є3леHнстэй прsмw цeркве, вопрошaху є3го2 є3ди1наго пeтръ и3 їaкwвъ, и3 їwaннъ и3 ґндрeй: |
4
|
4
|
рьци намъ къгда се бѫдеть; и коѥ бѫдеть знамениѥ ѥгда имѫть съкончати сz вься си; | рцы2 нaмъ, когдA сі‰ бyдутъ; и3 к0е (бyдетъ) знaменіе, є3гдA и4мутъ вс‰ сі‰ скончaтисz; |
5
|
5
|
исусъ же отъвэщавъ начzтъ глаголати имъ: блюдэте сz да не къто прэльстить васъ. | Ї}съ же tвэщaвъ и5мъ, начaтъ гlати: блюди1тесz, да не кто2 вaсъ прельсти1тъ. |
6
|
6
|
мънози бо придѫть въ моѥ имz глаголѭще яко азъ ѥсмь и мъногы прэльстzть. | Мн0зи бо пріи1дутъ во и4мz моE, глаг0люще, ћкw ѓзъ є4смь: и3 мнHги прельстsтъ. |
7
|
7
|
ѥгда же услышите брани и слухы брании не ужасаите сz подобаѥть бо быти нъ не у коньчина. | Е#гдa же ўслhшите бр†ни и3 слы6шаніz брaнемъ, не ўжасaйтесz: подобaетъ бо бhти: но не u5 кончи1на. |
8
|
8
|
въстанеть бо ѩзыкъ на ѩзъкъ и царьство на царьство. и бѫдѫть трѫси по мэста. и бѫдѫть глади и мzтежи. начало болэзнемъ си. | Востaнетъ бо kзhкъ на kзhкъ, и3 цaрство на цaрство: и3 бyдутъ трyси по мёстwмъ, и3 бyдутъ гл†ди и3 мzтє1жи. Начaло болёзнемъ сі‰. |
9
|
9
|
блюдэте же вы сz сами. прэдадzть бо вы въ сънzтия и на съньмищихъ биѥни бѫдете. и прэдъ воѥводами и прэдъ цари станете мене ради въ съвэдэтельство имъ. | (За? н7f7.) Блюди1тесz же вы2 сaми: предадsтъ бо вы2 въ сHнмища, и3 на соб0рищихъ біeни бyдете: и3 пред8 воевHды и3 цари6 ведeни бyдете менє2 рaди, во свидётелство и5мъ. |
10
|
10
|
и въ вьсэхъ ѩзыцэхъ подобаѥть прэжде проповэдати сz евангелию. | И# во всёхъ kзhцэхъ подобaетъ прeжде проповёдатисz є3ђлію. |
11
|
11
|
ѥгда же водzть вы прэдаѭще не пьцэте сz прэжде чьто възглаголѥте ни поучаите сz. нъ ѥже аще дасть сz вамъ въ тъ часъ то глаголѥте. не вы бо бѫдете глаголѭщеи нъ духъ свzтыи. | Е#гдa же поведyтъ вы2 предаю1ще, не прeжде пецhтесz, что2 возглаг0лете, ни поучaйтесz: но є4же ѓще дaстсz вaмъ въ т0й чaсъ, сE глаг0лите: не вh бо бyдете глаг0лющіи, но д¦ъ с™hй. |
12
|
12
|
прэдасть же братъ брата на съмрьть и отьць чzдо. и въстанѫть чzда на родителѩ и убиѭть ѩ. | Предaстъ же брaтъ брaта на смeрть, и3 nтeцъ чaдо: и3 востaнутъ ч†да на роди1тєли и3 ўбію1тъ и5хъ. |
13
|
13
|
и бѫдете ненавидими вьсэми имене моѥго ради. прэтрьпэвыи же до коньца тъ спасенъ бѫдеть. | И# бyдете ненави1дими всёми и4мене моегw2 рaди: претерпёвый же до концA, т0й спасeнъ бyдетъ. |
14
|
14
|
ѥгда же мрьзость запустэния узрьите реченѫѭ даниилъмь пророкъмь стоѩщѭ идеже не подобаѥть. чьтыи да разумэѥть. тъгда иже бѫдѫть въ иудеи да бэгаѭть на горы. | (За? ….) Е#гдa же ќзрите мeрзость запустёніz, речeнную даніи1ломъ прbр0комъ, стоsщу, и3дёже не подобaетъ: чтhй да разумёетъ: тогдA сyщіи во їудeи да бэжaтъ на г0ры: |
15
|
15
|
и иже на кровэ да не сълазить въ домъ ни да вънидеть възzтъ чесо отъ дому своѥго. | и3 и4же на кр0вэ, да не слaзитъ въ д0мъ, ни да вни1детъ взsти чесw2 t д0му своегw2: |
16
|
16
|
и сыи на селэ да не възвратить сz въспzть възzтъ ризъ своихъ. | и3 и4же на селЁ сhй, да не возврати1тсz вспsть взsти ри1зу свою2. |
17
|
17
|
горе же непраздьныимъ и доѩщиимъ въ ты дьни. | Г0ре же непр†зднымъ и3 доsщымъ въ ты6z дни6. |
18
|
18
|
молите же сz да не бѫдеть бэгство ваше зимэ. | Моли1тесz же, да не бyдетъ бёгство вaше въ зимЁ. |
19
|
19
|
бѫдѫть бо дьньѥ ти скръбни. яко не бысть такова отъ начzла зъданию ѥже съзьда богъ. и до нынэ не бѫдеть. | Бyдутъ бо днjе тjи ск0рбь, kковA не бhсть таковA t начaла создaніz, є4же создA бGъ, донн7э, и3 не бyдетъ. |
20
|
20
|
и аще не бы господь прэкратилъ дьнии не бы была спасена вьсяка плъть. нъ избьраныихъ ради ѩже избьра прэкратить дьни. | И# ѓще не бы2 гDь прекрати1лъ днjй, не бы2 ќбw спаслaсz всsка пл0ть: но и3збрaнныхъ рaди, и5хже и3збрA, прекрати1тъ дни6. |
21
|
21
|
и тъгда аще речеть къто вамъ: се сьде христосъ се овъде. не имэте вэры. | ТогдA ѓще кто2 речeтъ вaмъ: сE, здЁ хrт0съ, и3ли2: сE, џндэ: не и3ми1те вёры. |
22
|
22
|
въстанѫть бо лъжи христи и лъжи пророци и дадzть знамения и чудеса да прэльстzть аще възможьно избьраныя. | Востaнутъ бо лжехрjсти и3 лжепрор0цы и3 дадsтъ знaмєніz и3 чудесA, є4же прельсти1ти, ѓще возм0жно, и3 и3збр†нныz. |
23
|
23
|
вы же блюдэте сz. се прэжде рекохъ вамъ вься. | Вh же блюди1тесz: сE, прeжде рёхъ вaмъ вс‰. |
24
|
24
|
нъ въ ты дьни по скръби тои слъньце помрачить сz. и луна не дасть свэта своѥго. | (За? …№.) Но въ ты6z дни6, по ск0рби т0й, с0лнце помeркнетъ, и3 лунA не дaстъ свёта своегw2, |
25
|
25
|
и звэзды насьнѫть падати съ небесе. и силы ѩже суть на небесехъ подвижzть сz. | и3 ѕвёзды бyдутъ съ небесE спaдающz, и3 си6лы, ±же на небесёхъ, подви1жутсz. |
26
|
26
|
и тъгда узьрzть сына чловэчьскааго грzдѫща на облацэхъ съ силоѭ мъногоѭ и славоѭ. | И# тогдA ќзрzтъ сн7а чlвёческаго грzдyща на w4блацэхъ съ си1лою и3 слaвою мн0гою. |
27
|
27
|
и тъгда посълеть ангелы своѩ и събереть избьраныѩ своѩ отъ четырь вэтръ отъ коньца землѩ до коньца небесе. | И# тогдA п0слетъ ѓгGлы сво‰ и3 соберeтъ и3збр†нныz сво‰ t четhрехъ вBтръ, t концA земли2 до концA нeба. |
28
|
28
|
отъ смокъвьницz же навыкнэте притъчѫ. ѥгда уже вэтвиѥ ѥѩ бѫдеть младо и прозzбнеть листвиѥ вэсте яко близъ ѥсть жzтва. | T смок0вницы же научи1тесz при1тчи: є3гдA ўжE вётвіе є3S бyдетъ млaдо и3 и3зращaетъ ли1ствіе, вёдите, ћкw бли1з8 є4сть жaтва: |
29
|
29
|
тако и вы ѥгда узьрите си бываѭща вэдите яко близъ ѥсть при двьрьхъ. | тaкw и3 вы2, є3гдA сі‰ ви1дите быв†юща, вёдите, ћкw бли1з8 є4сть, при двeрехъ. |
30
|
30
|
аминь глаголѭ вамъ яко не имать прэити родъ сь доньдеже вься си бѫдѫть. | Ґми1нь гlю вaмъ, ћкw не и4мать прейти2 р0дъ сeй, д0ндеже вс‰ сі‰ бyдутъ. |
31
|
31
|
небо и земля прэидеть а моя словеса не прэидѫть. | (За? …в7.) Нeбо и3 землS прeйдутъ, словесa же мо‰ не прeйдутъ. |
32
|
32
|
а о дьни томь и о часэ ни къто же не вэсть ни ангели иже сѫть на небесехъ ни сынъ тъкъмо отьць. | Њ дни1 же т0мъ и3ли2 њ часЁ никт0же вёсть, ни ѓгGли, и5же сyть на нб7сёхъ, ни сн7ъ, т0кмw nц7ъ. |
33
|
33
|
блюдэте сz. бъдите и молите сz не вэсте бо къгда врэмz бѫдеть.34 якоже чловэкъ отъходz остави домъ свои и давъ рабомъ своимъ власть и комужьдо дэло своѥ и вратьнику повелэ да бъдить. | Блюди1те, бди1те и3 моли1тесz: не вёсте бо, когдA врeмz бyдетъ. |
35
|
35
|
бъдите убо не вэсте бо къгда господь дому придеть вечеръ ли ли полу нощи ли въ куроглашениѥ ли заутра. | Бди1те u5бо: не вёсте бо, когдA госп0дь д0му пріи1детъ, вeчеръ, и3ли2 полyнощи, и3ли2 въ пэтлоглашeніе, и3ли2 ќтрw: |
36
|
36
|
да не пришьдъ вънезаапѫ обрzщеть вы съпzщz. | да не пришeдъ внезaпу, њбрsщетъ вы2 спsщz. |
37
|
37
|
а ѥже вамъ глаголѭ вьсэмъ глаголѭ: бъдите. | Ґ ±же вaмъ гlю, всBмъ гlю: бди1те. |