Завантаження...
Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.

Порівняти:

Глава 13
Глава́ г҃і
1
1
И исходzщу ѥму отъ црькве глагола ѥму ѥдинъ отъ ученикъ своихъ: учителю виждь каково камениѥ и каково зъданиѥ. (Заⷱ҇ н҃и҃.) И҆ и҆сходѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ ѿ це́ркве, глаго́ла є҆мꙋ̀ є҆ди́нъ ѿ оу҆чн҃къ є҆гѡ̀: оу҆чт҃лю, ви́ждь, каково̀ ка́менїе и҆ какова̑ зда̑нїѧ.
2
2
исусъ же отъвэщавъ рече ѥму: видиши ли великая си зъдания; не имать остати сьде камень на камени иже не имать разорити сz. И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆мꙋ̀: ви́диши ли сїѧ̑ вели̑каѧ зда̑нїѧ; не и҆́мать ѡ҆ста́ти здѣ̀ ка́мень на ка́мени, и҆́же не разори́тсѧ.
3
3
и сэдzщу ѥму на горэ елеоньстэ прямо црькъви въпрошаахѫ и ѥдиного петръ и иаковъ и иоанъ и андреа: И҆ сѣдѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ на горѣ̀ є҆леѡ́нстѣй прѧ́мѡ це́ркве, вопроша́хꙋ є҆го̀ є҆ди́наго пе́тръ и҆ і҆а́кѡвъ, и҆ і҆ѡа́ннъ и҆ а҆ндре́й:
4
4
рьци намъ къгда се бѫдеть; и коѥ бѫдеть знамениѥ ѥгда имѫть съкончати сz вься си; рцы̀ на́мъ, когда̀ сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ; и҆ ко́е (бꙋ́детъ) зна́менїе, є҆гда̀ и҆́мꙋтъ всѧ̑ сїѧ̑ сконча́тисѧ;
5
5
исусъ же отъвэщавъ начzтъ глаголати имъ: блюдэте сz да не къто прэльстить васъ. І҆и҃съ же ѿвѣща́въ и҆̀мъ, нача́тъ гл҃ати: блюди́тесѧ, да не кто̀ ва́съ прельсти́тъ.
6
6
мънози бо придѫть въ моѥ имz глаголѭще яко азъ ѥсмь и мъногы прэльстzть. Мно́зи бо прїи́дꙋтъ во и҆́мѧ моѐ, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ є҆́смь: и҆ мнѡ́ги прельстѧ́тъ.
7
7
ѥгда же услышите брани и слухы брании не ужасаите сz подобаѥть бо быти нъ не у коньчина. Є҆гда́ же оу҆слы́шите бра̑ни и҆ слы̑шанїѧ бра́немъ, не оу҆жаса́йтесѧ: подоба́етъ бо бы́ти: но не оу҆̀ кончи́на.
8
8
въстанеть бо ѩзыкъ на ѩзъкъ и царьство на царьство. и бѫдѫть трѫси по мэста. и бѫдѫть глади и мzтежи. начало болэзнемъ си. Воста́нетъ бо ꙗ҆зы́къ на ꙗ҆зы́къ, и҆ ца́рство на ца́рство: и҆ бꙋ́дꙋтъ трꙋ́си по мѣ́стѡмъ, и҆ бꙋ́дꙋтъ гла̑ди и҆ мѧтє́жи. Нача́ло болѣ́знемъ сїѧ̑.
9
9
блюдэте же вы сz сами. прэдадzть бо вы въ сънzтия и на съньмищихъ биѥни бѫдете. и прэдъ воѥводами и прэдъ цари станете мене ради въ съвэдэтельство имъ. (Заⷱ҇ н҃ѳ҃.) Блюди́тесѧ же вы̀ са́ми: предадѧ́тъ бо вы̀ въ сѡ́нмища, и҆ на собо́рищихъ бїе́ни бꙋ́дете: и҆ пред̾ воевѡ́ды и҆ цари̑ веде́ни бꙋ́дете менє̀ ра́ди, во свидѣ́телство и҆̀мъ.
10
10
и въ вьсэхъ ѩзыцэхъ подобаѥть прэжде проповэдати сz евангелию. И҆ во всѣ́хъ ꙗ҆зы́цѣхъ подоба́етъ пре́жде проповѣ́датисѧ є҆ѵⷢ҇лїю.
11
11
ѥгда же водzть вы прэдаѭще не пьцэте сz прэжде чьто възглаголѥте ни поучаите сz. нъ ѥже аще дасть сz вамъ въ тъ часъ то глаголѥте. не вы бо бѫдете глаголѭщеи нъ духъ свzтыи. Є҆гда́ же поведꙋ́тъ вы̀ предаю́ще, не пре́жде пецы́тесѧ, что̀ возглаго́лете, ни поꙋча́йтесѧ: но є҆́же а҆́ще да́стсѧ ва́мъ въ то́й ча́съ, сѐ глаго́лите: не вы́ бо бꙋ́дете глаго́лющїи, но дх҃ъ ст҃ы́й.
12
12
прэдасть же братъ брата на съмрьть и отьць чzдо. и въстанѫть чzда на родителѩ и убиѭть ѩ. Преда́стъ же бра́тъ бра́та на сме́рть, и҆ ѻ҆те́цъ ча́до: и҆ воста́нꙋтъ ча̑да на роди́тєли и҆ оу҆бїю́тъ и҆̀хъ.
13
13
и бѫдете ненавидими вьсэми имене моѥго ради. прэтрьпэвыи же до коньца тъ спасенъ бѫдеть. И҆ бꙋ́дете ненави́дими всѣ́ми и҆́мене моегѡ̀ ра́ди: претерпѣ́вый же до конца̀, то́й спасе́нъ бꙋ́детъ.
14
14
ѥгда же мрьзость запустэния узрьите реченѫѭ даниилъмь пророкъмь стоѩщѭ идеже не подобаѥть. чьтыи да разумэѥть. тъгда иже бѫдѫть въ иудеи да бэгаѭть на горы. (Заⷱ҇ ѯ҃.) Є҆гда́ же оу҆́зрите ме́рзость запꙋстѣ́нїѧ, рече́ннꙋю данїи́ломъ прⷪ҇ро́комъ, стоѧ́щꙋ, и҆дѣ́же не подоба́етъ: чты́й да разꙋмѣ́етъ: тогда̀ сꙋ́щїи во і҆ꙋде́и да бѣжа́тъ на го́ры:
15
15
и иже на кровэ да не сълазить въ домъ ни да вънидеть възzтъ чесо отъ дому своѥго. и҆ и҆́же на кро́вѣ, да не сла́зитъ въ до́мъ, ни да вни́детъ взѧ́ти чесѡ̀ ѿ до́мꙋ своегѡ̀:
16
16
и сыи на селэ да не възвратить сz въспzть възzтъ ризъ своихъ. и҆ и҆́же на селѣ̀ сы́й, да не возврати́тсѧ вспѧ́ть взѧ́ти ри́зꙋ свою̀.
17
17
горе же непраздьныимъ и доѩщиимъ въ ты дьни. Го́ре же непра̑зднымъ и҆ доѧ́щымъ въ ты̑ѧ дни̑.
18
18
молите же сz да не бѫдеть бэгство ваше зимэ. Моли́тесѧ же, да не бꙋ́детъ бѣ́гство ва́ше въ зимѣ̀.
19
19
бѫдѫть бо дьньѥ ти скръбни. яко не бысть такова отъ начzла зъданию ѥже съзьда богъ. и до нынэ не бѫдеть. Бꙋ́дꙋтъ бо дні́е ті́и ско́рбь, ꙗ҆кова̀ не бы́сть такова̀ ѿ нача́ла созда́нїѧ, є҆́же созда̀ бг҃ъ, донн҃ѣ, и҆ не бꙋ́детъ.
20
20
и аще не бы господь прэкратилъ дьнии не бы была спасена вьсяка плъть. нъ избьраныихъ ради ѩже избьра прэкратить дьни. И҆ а҆́ще не бы̀ гдⷭ҇ь прекрати́лъ дні́й, не бы̀ оу҆́бѡ спасла́сѧ всѧ́ка пло́ть: но и҆збра́нныхъ ра́ди, и҆̀хже и҆збра̀, прекрати́тъ дни̑.
21
21
и тъгда аще речеть къто вамъ: се сьде христосъ се овъде. не имэте вэры. Тогда̀ а҆́ще кто̀ рече́тъ ва́мъ: сѐ, здѣ̀ хрⷭ҇то́съ, и҆лѝ: сѐ, ѻ҆́ндѣ: не и҆ми́те вѣ́ры.
22
22
въстанѫть бо лъжи христи и лъжи пророци и дадzть знамения и чудеса да прэльстzть аще възможьно избьраныя. Воста́нꙋтъ бо лжехрі́сти и҆ лжепроро́цы и҆ дадѧ́тъ зна́мєнїѧ и҆ чꙋдеса̀, є҆́же прельсти́ти, а҆́ще возмо́жно, и҆ и҆збра̑нныѧ.
23
23
вы же блюдэте сz. се прэжде рекохъ вамъ вься. Вы́ же блюди́тесѧ: сѐ, пре́жде рѣ́хъ ва́мъ всѧ̑.
24
24
нъ въ ты дьни по скръби тои слъньце помрачить сz. и луна не дасть свэта своѥго. (Заⷱ҇ ѯ҃а҃.) Но въ ты̑ѧ дни̑, по ско́рби то́й, со́лнце поме́ркнетъ, и҆ лꙋна̀ не да́стъ свѣ́та своегѡ̀,
25
25
и звэзды насьнѫть падати съ небесе. и силы ѩже суть на небесехъ подвижzть сz. и҆ ѕвѣ́зды бꙋ́дꙋтъ съ небесѐ спа́дающѧ, и҆ си̑лы, ꙗ҆̀же на небесѣ́хъ, подви́жꙋтсѧ.
26
26
и тъгда узьрzть сына чловэчьскааго грzдѫща на облацэхъ съ силоѭ мъногоѭ и славоѭ. И҆ тогда̀ оу҆́зрѧтъ сн҃а чл҃вѣ́ческаго грѧдꙋ́ща на ѡ҆́блацѣхъ съ си́лою и҆ сла́вою мно́гою.
27
27
и тъгда посълеть ангелы своѩ и събереть избьраныѩ своѩ отъ четырь вэтръ отъ коньца землѩ до коньца небесе. И҆ тогда̀ по́слетъ а҆́гг҃лы своѧ̑ и҆ собере́тъ и҆збра̑нныѧ своѧ̑ ѿ четы́рехъ вѣ̑тръ, ѿ конца̀ землѝ до конца̀ не́ба.
28
28
отъ смокъвьницz же навыкнэте притъчѫ. ѥгда уже вэтвиѥ ѥѩ бѫдеть младо и прозzбнеть листвиѥ вэсте яко близъ ѥсть жzтва. Ѿ смоко́вницы же наꙋчи́тесѧ при́тчи: є҆гда̀ оу҆жѐ вѣ́твїе є҆ѧ̀ бꙋ́детъ мла́до и҆ и҆зраща́етъ ли́ствїе, вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ є҆́сть жа́тва:
29
29
тако и вы ѥгда узьрите си бываѭща вэдите яко близъ ѥсть при двьрьхъ. та́кѡ и҆ вы̀, є҆гда̀ сїѧ̑ ви́дите быва̑юща, вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ є҆́сть, при две́рехъ.
30
30
аминь глаголѭ вамъ яко не имать прэити родъ сь доньдеже вься си бѫдѫть. А҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ не и҆́мать прейтѝ ро́дъ се́й, до́ндеже всѧ̑ сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ.
31
31
небо и земля прэидеть а моя словеса не прэидѫть. (Заⷱ҇ ѯ҃в҃.) Не́бо и҆ землѧ̀ пре́йдꙋтъ, словеса́ же моѧ̑ не пре́йдꙋтъ.
32
32
а о дьни томь и о часэ ни къто же не вэсть ни ангели иже сѫть на небесехъ ни сынъ тъкъмо отьць. Ѡ҆ дни́ же то́мъ и҆лѝ ѡ҆ часѣ̀ никто́же вѣ́сть, ни а҆́гг҃ли, и҆̀же сꙋ́ть на нб҃сѣ́хъ, ни сн҃ъ, то́кмѡ ѻ҆ц҃ъ.
33
33
блюдэте сz. бъдите и молите сz не вэсте бо къгда врэмz бѫдеть.34 якоже чловэкъ отъходz остави домъ свои и давъ рабомъ своимъ власть и комужьдо дэло своѥ и вратьнику повелэ да бъдить. Блюди́те, бди́те и҆ моли́тесѧ: не вѣ́сте бо, когда̀ вре́мѧ бꙋ́детъ.
35
35
бъдите убо не вэсте бо къгда господь дому придеть вечеръ ли ли полу нощи ли въ куроглашениѥ ли заутра. Бди́те оу҆̀бо: не вѣ́сте бо, когда̀ госпо́дь до́мꙋ прїи́детъ, ве́черъ, и҆лѝ полꙋ́нощи, и҆лѝ въ пѣтлоглаше́нїе, и҆лѝ оу҆́трѡ:
36
36
да не пришьдъ вънезаапѫ обрzщеть вы съпzщz. да не прише́дъ внеза́пꙋ, ѡ҆брѧ́щетъ вы̀ спѧ́щѧ.
37
37
а ѥже вамъ глаголѭ вьсэмъ глаголѭ: бъдите. А҆ ꙗ҆̀же ва́мъ гл҃ю, всѣ̑мъ гл҃ю: бди́те.

Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.