|
Глава 7
|
Глава́ з҃
|
|
1
|
1
|
| И събьрашz сz къ нѥму фарисеи и ѥдини отъ кънижьникъ пришьдъше отъ иерусалима. | И҆ собра́шасѧ къ немꙋ̀ фарїсе́є и҆ нѣ́цыи ѿ кни̑жникъ, прише́дшїи ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма: |
|
2
|
2
|
| и видэвъше ѥдины отъ ученикъ ѥго нечистама рѫкама сирэчь не умъвенама эдѫщz хлэбы зазьрэахѫ. | и҆ ви́дѣвше нѣ́кїихъ ѿ оу҆чн҃къ є҆гѡ̀ нечи́стыми рꙋка́ми, си́рѣчь неꙋмове́ными, ꙗ҆дꙋ́щихъ хлѣ́бы, рꙋга́хꙋсѧ. |
|
3
|
3
|
| фарисеи бо и вьси иудеи аще не умыѭть рѫку тьрѫще не эдzть дрьжzще прэдания старьць. | Фарїсе́є бо и҆ всѝ і҆ꙋде́є, а҆́ще не тры́юще [до лакѡ́тъ] оу҆мы́ютъ рꙋ́къ, не ꙗ҆дѧ́тъ, держа́ще преда̑нїѧ ста́рєцъ: |
|
4
|
4
|
| и отъ куплѩ аще не покѫплѭть сz не эдzть. и ина мънога сѫть яже приѩшz дрьжати крьщение стькльницамъ и чваномъ и котьломъ и одромъ. | и҆ ѿ то́ржища, а҆́ще не покꙋ́плютсѧ, не ꙗ҆дѧ́тъ. И҆ и҆́на мнѡ́га сꙋ́ть, ꙗ҆̀же прїѧ́ша держа́ти: погрꙋжє́нїѧ стклѧ́ницамъ и҆ чва́нѡмъ и҆ котлѡ́мъ и҆ ѻ҆дрѡ́мъ. |
|
5
|
5
|
| по томь же въпрошаахѫ и фарисеи и кънижьници: по чьто не ходzть ученици твои по прэданию старьць нъ неумъвенама рѫкама эдzть хлэбъ; |
|
|
6
|
6
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ яко добрэ прорече исаия о васъ лицемэри. якоже ѥсть писано: сии людиѥ устнама мz чьтѫть. а срьдьце ихъ кромэ отъстоить отъ мене. | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ до́брѣ прⷪ҇ро́чествова и҆са́їа ѡ҆ ва́съ лицемѣ́рѣхъ, ꙗ҆́коже є҆́сть пи́сано: сі́и лю́дїе оу҆стна́ми мѧ̀ чтꙋ́тъ, се́рдце же и҆́хъ дале́че ѿстои́тъ ѿ менє̀, |
|
7
|
7
|
| въсуѥ же чьтѫть мz учzще учения заповэдии чловэчьскъ. | всꙋ́е же чтꙋ́тъ мѧ̀, оу҆ча́ще оу҆че́нїємъ, за́повѣдемъ человѣ́чєскимъ: |
|
8
|
8
|
| оставльше бо заповэдь божиѭ дрьжите прэдания чловэчьска крьщение чьваномъ и стькльницамъ и ина подобьна такова мънога творите. | ѡ҆ста́вльше бо за́повѣдь бж҃їю, держитѐ преда̑нїѧ человѣ́чєскаѧ, крещє́нїѧ [ѡ҆мовє́нїѧ] чва́нѡмъ и҆ стклѧ́ницамъ, и҆ и҆́на подѡ́бна такова̑ мнѡ́га творитѐ. |
|
9
|
9
|
| и глаголааше имъ: добрэ отъмэтаѥте сz заповэди божиѩ да прэданиѥ ваше съблюдете. | И҆ гл҃аше и҆̀мъ: до́брѣ ѿмета́ете за́повѣдь бж҃їю, да преда́нїе ва́ше соблюдетѐ: |
|
10
|
10
|
| моµѶси бо рече: чьти отьца своего и матерь своѭ. и иже зълословить отьца ли матерь съмьртиѭ да умьреть. | мѡѷсе́й бо речѐ: чтѝ ѻ҆тца̀ твоего̀ и҆ ма́терь твою̀: и҆ и҆́же ѕлосло́витъ ѻ҆тца̀ и҆лѝ ма́терь, сме́ртїю да оу҆́мретъ: |
|
11
|
11
|
| вы же глаголѥте: аще речеть чловэкъ отьцу ли матери корванъ ѥже ѥсть даръ ѥже аще отъ мене пользевалъ ѥси. | вы́ же глаго́лете: а҆́ще рече́тъ человѣ́къ ѻ҆тцꙋ̀ и҆лѝ ма́тери: корва́нъ, є҆́же є҆́сть да́ръ, и҆́же а҆́ще [и҆́мже бы] по́льзовалсѧ є҆сѝ ѿ менє̀: |
|
12
|
12
|
| и кътому не оставляѥте ѥго ни чесо же сътворити отьцу своѥму ли матери своѥи | и҆ не ктомꙋ̀ ѡ҆ставлѧ́ете є҆го̀ что̀ сотвори́ти ѻ҆тцꙋ̀ своемꙋ̀ и҆лѝ ма́тери свое́й, |
|
13
|
13
|
| престѫпаѭще слово божиѥ прэданиѥмь вашимь ѥже прэдасте. и подобьна такова мънога творите. | престꙋпа́юще сло́во бж҃їе преда́нїемъ ва́шимъ, є҆́же преда́сте: и҆ подѡ́бна такова̑ мнѡ́га творитѐ. |
|
14
|
14
|
| и призъвавъ вьсь народъ глаголааше имъ: послушаите мене вьси и разумэваите. |
|
|
15
|
15
|
| ни чьто же ѥсть отъ вънэѫду чловэка въходz въ нь не можеть оскврьнити и. нъ исходzщая из нѥго та сѫть сквьрнzщая чловэка. | ничто́же є҆́сть внѣꙋ́дꙋ человѣ́ка входи́мо въ ѻ҆́нь, є҆́же мо́жетъ ѡ҆скверни́ти є҆го̀: но и҆сходѧ́щаѧ ѿ негѡ̀, та̑ сꙋ́ть сквернѧ̑щаѧ человѣ́ка: |
|
16
|
16
|
| аще кто имать уши слышати да слышить. | а҆́ще кто̀ и҆́мать оу҆́шы слы́шати, да слы́шитъ. |
|
17
|
17
|
| и ѥгда въниде въ домъ отъ народа въпрашаахѫ и ученици ѥго о притъчи | И҆ є҆гда̀ вни́де въ до́мъ ѿ наро́да, вопроша́хꙋ є҆го̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ ѡ҆ при́тчи. |
|
18
|
18
|
| и глагола имъ: тако ли и вы неразумиви ѥсте; не разумэѥте ли яко вьсяко ѥже из въну въходить въ чловэка не можеть ѥго осквьрнити; | И҆ гл҃а и҆̀мъ: та́кѡ ли и҆ вы̀ неразꙋ́мливи є҆стѐ; не разꙋмѣ́ете ли, ꙗ҆́кѡ всѐ, є҆́же и҆звнѣ̀ входи́мое въ человѣ́ка, не мо́жетъ ѡ҆скверни́ти є҆го̀; |
|
19
|
19
|
| яко не въходить ѥму въ срьдьце нъ въ чрэво и сквозэ афедронъ исходить истрэбляѩ вься брашьна. | ꙗ҆́кѡ не вхо́дитъ є҆мꙋ̀ въ се́рдце, но во чре́во: и҆ а҆федрѡ́номъ и҆схо́дитъ, и҆стреблѧ́ѧ всѧ̑ бра̑шна. |
|
20
|
20
|
| глаголааше же яко исходzщеѥ отъ чловэка то скврьнить чловэка. | Гл҃аше же, ꙗ҆́кѡ и҆сходѧ́щее ѿ человѣ́ка, то̀ скверни́тъ человѣ́ка: |
|
21
|
21
|
| из ѫтрьѭду бо отъ срьдца чловэчьска помышлѥния зъла исходzть прэлюбодэания любодэяния убииства | и҆звнꙋ́трь бо ѿ се́рдца человѣ́ческа помышлє́нїѧ ѕла̑ѧ и҆схо́дѧтъ, прелюбодѣѧ̑нїѧ, любодѣѧ̑нїѧ, оу҆бі̑йства, |
|
22
|
22
|
| татьбы обиды лѫкавьство льсть студодэяниѥ око лѫкавьно власфимия гръдыни безумиѥ. | татьбы̑, лихои̑мства, (ѡ҆би̑ды,) лꙋка̑вствїѧ, ле́сть, стꙋдодѣѧ̑нїѧ, ѻ҆́ко лꙋка́во, хꙋла̀, горды́нѧ, безꙋ́мство: |
|
23
|
23
|
| вься си зълая изѫтрь исходzть и скврьнzть чловэка. | всѧ̑ сїѧ̑ ѕла̑ѧ и҆звнꙋ́трь и҆схо́дѧтъ и҆ сквернѧ́тъ человѣ́ка. |
|
24
|
24
|
| И отътѫду въставъ иде въ прэ- дэлы тµрьскы и сидоньскы и въ домъ въшьдъ не хотэаще да бы къто и чулъ и не може утаити сz. |
|
|
25
|
25
|
| слышавъши бо жена о нѥмь ѥѩже дъщи имэаше духъ нечистъ пришедъши припаде къ ногама ѥго. | Слы́шавши бо жена̀ ѡ҆ не́мъ, є҆ѧ́же дщѝ и҆мѧ́ше дꙋ́ха нечи́ста, прише́дши припадѐ къ нога́ма є҆гѡ̀: |
|
26
|
26
|
| жена же бэ поганыни сµрофиникиссаныни родъмь и молэаше и да ижденеть бэсъ из дъщере ѥѩ. | жена́ же бѣ̀ є҆́ллинска, сѷрофїнїкі́сса ро́домъ: и҆ молѧ́ше є҆го̀, да бѣ́са и҆зжене́тъ и҆з̾ дще́ре є҆ѧ̀. |
|
27
|
27
|
| исусъ же рече ѥи: остани да прьвэѥ насытzть сz чzда. нэсть бо добро отъѩти хлэба чzдомъ и пьсомъ поврэщи. | І҆и҃съ же речѐ є҆́й: ѡ҆ста́ви, да пе́рвѣе насы́тѧтсѧ ча̑да: нѣ́сть бо добро̀ ѿѧ́ти хлѣ́бъ ча́дѡмъ и҆ поврещѝ псѡ́мъ. |
|
28
|
28
|
| она же отъвэщавъши рече ѥму: еи господи и пьси подъ трапезоѭ эдzть отъ крупиць дэтьскъ. | Ѻ҆на́ же ѿвѣща́вши глаго́ла є҆мꙋ̀: є҆́й, гдⷭ҇и: и҆́бо и҆ псѝ под̾ трапе́зою ꙗ҆дѧ́тъ ѿ крꙋпи́цъ дѣте́й. |
|
29
|
29
|
| и рече ѥи: за слово се иди изиде бэсъ из дъщере твоѥѩ. | И҆ речѐ є҆́й: за сїѐ сло́во, и҆дѝ: и҆зы́де бѣ́съ и҆з̾ дще́ре твоеѧ̀. |
|
30
|
30
|
| и шьдъши домови обрэте отроковицѫ лежzщѫ на одрэ и бэсъ ишьдъшь. Въ оно вреұ. | И҆ ше́дши въ до́мъ сво́й, ѡ҆брѣ́те бѣ́са и҆зше́дша и҆ дще́рь лежа́щꙋ на ѻ҆дрѣ̀. |
|
31
|
31
|
| ишьдъ iс7ъ t предэлъ. тUрьскъ и сvдоньскъ. приде на море галилеиско. межю предэлы декапольскы. |
|
|
32
|
32
|
| и приведоша къ нѥмU глUха. гUгънива. и молzхUсz ѥмU. да възложить на нъ рUкU. | И҆ приведо́ша къ немꙋ̀ глꙋ́ха и҆ гꙋгни́ва, и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да возложи́тъ на́нь рꙋ́кꙋ. |
|
33
|
33
|
| и приимъ ѥго. ѥдиного t народа. въложи пьрсты своя. въ Uши ѥго. и плюнUвъ коснU ѥго. въ языкъ. | И҆ пое́мь є҆го̀ ѿ наро́да є҆ди́наго [ѡ҆со́бь], вложѝ пе́рсты своѧ̑ во оу҆́шы є҆гѡ̀ и҆ плю́нꙋвъ коснꙋ́сѧ ѧ҆зы́ка є҆гѡ̀: |
|
34
|
34
|
| и възрэвъ на нб7о въздъхнU. и гlа ѥмU. еfаfьfа. ѥже ѥсть разьвьрзисz. | и҆ воззрѣ́въ на не́бо, воздохнꙋ̀ и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: є҆ффаѳа̀, є҆́же є҆́сть разве́рзисѧ. |
|
35
|
35
|
| и абиѥ разьвьрзостасz слUха ѥго. и раздрэшисz. Uза языка ѥго. и гlше ч©то. | И҆ а҆́бїе разверзо́стасѧ слꙋ̑ха є҆гѡ̀, и҆ разрѣши́сѧ оу҆́за ѧ҆зы́ка є҆гѡ̀, и҆ глаго́лаше пра́вѡ. |
|
36
|
36
|
| и запрэти имъ да никомU же не повэдzть. ѥлико же и имъ запрэщаше. они же паче проповэдаахU. | И҆ запретѝ и҆̀мъ, да ни комꙋ́же повѣ́дѧтъ: є҆ли́кѡ же и҆̀мъ то́й запреща́ше, па́че и҆́злиха проповѣ́дахꙋ. |
|
37
|
37
|
| и излиха дивляахUсz гlюще. добрэ все творить. и глUхымъ творить слышати. и нэмыимъ гlати. | И҆ преи́злиха дивлѧ́хꙋсѧ, глаго́люще: до́брѣ всѐ твори́тъ: и҆ глꙋхі̑ѧ твори́тъ слы́шати, и҆ нѣмы̑ѧ глаго́лати. |