Завантаження...
Порівняти:

Глава 4
Глава́ д҃
1
1
И пакы начzтъ при мори учити. и събьра сz къ нѥму народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэша при мори на земли. И҆ па́ки нача́тъ оу҆чи́ти при мо́ри: и҆ собра́сѧ къ немꙋ̀ наро́дъ мно́гъ, ꙗ҆́коже самомꙋ̀ влѣ́зшꙋ въ кора́бль, сѣдѣ́ти въ мо́ри: и҆ ве́сь наро́дъ прѝ мо́ри на землѝ бѧ́ше.
2
2
и учааше ѩ притъчами мъного. и глаголааше имъ въ учении своѥмь: И҆ оу҆ча́ше и҆̀хъ при́тчами мно́гѡ и҆ гл҃аше и҆̀мъ во оу҆ч҃нїи свое́мъ:
3
3
слышите. се изиде сэѩи сэятъ. слы́шите: сѐ, и҆зы́де сѣ́ѧй сѣ́ѧти:
4
4
и бысть ѥгда сэяше ова падоша на пѫти и придошz пътицz и позобаша я. и҆ бы́сть є҆гда̀ сѣ́ѧше, ѻ҆́во падѐ при пꙋтѝ, и҆ прїидо́ша пти̑цы, и҆ позоба́ша є҆̀:
5
5
а другоѥ паде на каменьнэѥмь идеже не имэ землѩ мъногы. и абиѥ прозzбе занѥ не имэаше глѫбины земьныѩ. дрꙋго́е же падѐ при ка́мени, и҆дѣ́же не и҆мѧ́ше землѝ мно́ги, и҆ а҆́бїе прозѧбѐ, занѐ не и҆мѧ́ше глꙋбины̀ земны́ѧ:
6
6
слъньцу же въсиявъшу присвzде. и занѥ не имэаше корения усъше. со́лнцꙋ же возсїѧ́вшꙋ присвѧ́де, и҆ занѐ не и҆мѧ́ше ко́рене, и҆́зсше:
7
7
и другоѥ паде въ трьнии. и възиде трьниѥ и подави ѥ и плода не дасть. и҆ дрꙋго́е падѐ въ те́рнїи, и҆ взы́де те́рнїе, и҆ подавѝ є҆̀: и҆ плода̀ не дадѐ:
8
8
и другоѥ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходz и расты. и приплоди ово три десzти ово шѥсть десzтъ ово съто. и҆ дрꙋго́е падѐ на землѝ до́брѣй, и҆ даѧ́ше пло́дъ восходѧ́щь и҆ растꙋ́щь, и҆ припло́доваше на три́десѧть, и҆ на шестьдесѧ́тъ, и҆ на сто̀.
9
9
и глаголаше: имэѩи уши слышати да слышить. И҆ гл҃аше: и҆мѣ́ѧй оу҆́шы слы́шати да слы́шитъ.
10
10
ѥгда же бысть ѥдинъ въпросишz и иже бэахѫ о нѥмь съ обэма на десzте притчz. (Заⷱ҇ ѕ҃і҃.) Є҆гда́ же бы́сть є҆ди́нъ, вопроси́ша є҆го̀, и҆̀же бѧ́хꙋ съ ни́мъ, со ѻ҆бѣмана́десѧте ѡ҆ при́тчи.
11
11
и глаголаше имъ: вамъ ѥсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмь же вънэшьниимъ въ притъчахъ вься бываѭтъ. И҆ гл҃аше и҆̀мъ: ва́мъ є҆́сть дано̀ вѣ́дати та̑йны црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ: ѡ҆́нѣмъ же внѣ̑шнимъ въ при́тчахъ всѧ̑ быва́ютъ,
12
12
да видzще видzть и не узьрzть. и слышzще слышzть и не разумэваѭть. еда къгда обратzть сz и отъпустzть сz имъ грэси. да ви́дѧще ви́дѧтъ, и҆ не оу҆́зрѧтъ: и҆ слы́шаще слы́шатъ, и҆ не разꙋмѣ́ютъ: да не когда̀ ѡ҆братѧ́тсѧ, и҆ ѡ҆ста́вѧтсѧ и҆̀мъ грѣсѝ.
13
13
и глагола имъ: не вэсте ли притъчz сеѩ и како вьсz притъчz разумэѥте; И҆ гл҃а и҆̀мъ: не вѣ́сте ли при́тчи сеѧ̀; и҆ ка́кѡ всѧ̑ при̑тчи оу҆разꙋмѣ́ете;
14
14
сэѩи слово сэѥть. Сѣ́ѧй, сло́во сѣ́етъ.
15
15
си же сѫть яже на пѫти идеже сэѥть сz слово и ѥгда слышzть абиѥ. придеть сотона и отиметь слово сэѥноѥ въ срьдьцихъ ихъ. Сі́и же сꙋ́ть, и҆̀же при пꙋтѝ, и҆дѣ́же сѣ́етсѧ сло́во, и҆ є҆гда̀ оу҆слы́шатъ, а҆́бїе прихо́дитъ сатана̀ и҆ ѿе́млетъ сло́во сѣ́ѧнное въ сердца́хъ и҆́хъ.
16
16
и си такожде сѫть иже на каменьныихъ сэѥми. иже ѥгда слышzть слово абиѥ съ радостиѭ приѥмлѭть ѥ. И҆ сі́и сꙋ́ть та́кожде и҆́же на ка́менныхъ сѣ́емїи, и҆̀же є҆гда̀ оу҆слы́шатъ сло́во, а҆́бїе съ ра́достїю прїе́млютъ є҆̀:
17
17
и не имѫть корене въ себэ нъ врэменьни сѫть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѭь сz. и҆ не и҆́мꙋтъ коре́нїѧ въ себѣ̀, но привре́менни сꙋ́ть: та́же бы́вшей печа́ли и҆лѝ гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе соблажнѧ́ютсѧ.
18
18
а си сѫть сэѥнии въ трьнии слышащеи слово А҆ сі́и сꙋ́ть, и҆̀же въ те́рнїи сѣ́емїи, слы́шащїи сло́во:
19
19
и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходzщz подавляѭть слово и без плода бываѥть. и҆ печа̑ли вѣ́ка сегѡ̀, и҆ ле́сть бога́тства, и҆ ѡ҆ про́чихъ по́хѡти входѧ́щыѧ подавлѧ́ютъ сло́во, и҆ безпло́дно быва́етъ.
20
20
а сии сѫть сэѥнии на добрэ земли иже слышzть слово и приѥмлѭть ѥ и плодzть сz на три десzти и шесть десzтъ и съто. И҆ сі́и сꙋ́ть, и҆̀же на землѝ до́брѣй сѣ́ѧннїи, и҆̀же слы́шатъ сло́во и҆ прїе́млютъ, и҆ пло́дствꙋютъ на три́десѧть, и҆ на шестьдесѧ́тъ, и҆ на сто̀.
21
21
И глаголаше имъ: еда приходить. свэтильникъ да подъ спѫдъмь положенъ бѫдеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложать и;. И҆ гл҃аше и҆̀мъ: є҆да̀ свѣти́лникъ прихо́дитъ [вжига́ютъ], да под̾ спꙋ́домъ положа́тъ є҆го̀ и҆лѝ под̾ ѻ҆дро́мъ; не да ли на свѣ́щницѣ положе́нъ бꙋ́детъ;
22
22
нэсть бо ни чьто же таино ѥже не явить сz. ни бысть потаѥно нъ да придеть въ явлениѥ. нѣ́сть бо та́йно, є҆́же не ꙗ҆ви́тсѧ, нижѐ бы́сть потае́но, но да прїи́детъ въ ꙗ҆вле́нїе:
23
23
иже имать уши слышати да слышить. а҆́ще кто̀ и҆́мать оу҆́шы слы́шати, да слы́шитъ.
24
24
и глаголааше имъ: блюдэте сz чьто слышите. въ нѭже мэрѫ мэрите намэрить сz вамъ и приложить сz вамъ слышzщиимъ. (Заⷱ҇ з҃і҃.) И҆ гл҃аше и҆̀мъ: блюди́те что̀ слы́шите: въ ню́же мѣ́рꙋ мѣ́рите, возмѣ́ритсѧ ва́мъ, и҆ приложи́тсѧ ва́мъ слы́шащымъ:
25
25
иже бо аще имать дасть сz ѥму а иже не имать и ѥже имать отъиметь сz отъ нѥго. и҆́же бо а҆́ще и҆́мать, да́стсѧ є҆мꙋ̀: а҆ и҆́же не и҆́мать, и҆ є҆́же и҆́мать, ѿи́метсѧ ѿ негѡ̀.
26
26
И глаголааше: тако ѥсть царьствиѥ божиѥ якоже аще чловэкъ въмэтаѥтъ сэмz въ землѭ. И҆ гл҃аше: та́кѡ є҆́сть (и҆) црⷭ҇твїе бж҃їе, ꙗ҆́коже человѣ́къ вмета́етъ сѣ́мѧ въ зе́млю,
27
27
и съпить и въстаѥть нощь и дьнь. и сэмz прозzбаѥть и растеть якоже не вэсть онъ. и҆ спи́тъ, и҆ востае́тъ но́щїю и҆ дні́ю: и҆ сѣ́мѧ прозѧба́етъ и҆ расте́тъ, ꙗ҆́коже не вѣ́сть ѻ҆́нъ:
28
28
о себэ бо земля плодить сz прэжде трэвѫ по томь же класъ по томь же и пъшеницѭ въ класэ. ѿ себє́ бо землѧ̀ плоди́тъ пре́жде травꙋ̀, пото́мъ кла́съ, та́же и҆сполнѧ́етъ пшени́цꙋ въ кла́сѣ:
29
29
ѥгда же съзрэѥть плодъ абиѥ посълеть сьрпъ яко настоить жzтва. є҆гда́ же созрѣ́етъ пло́дъ, а҆́бїе по́слетъ се́рпъ, ꙗ҆́кѡ наста̀ жа́тва.
30
30
и глаголааше: чьсому уподобимъ царьствиѥ божиѥ ли коѥи притъчи приложимъ ѥ; И҆ гл҃аше: чесомꙋ̀ оу҆подо́бимъ црⷭ҇твїе бж҃їе; и҆лѝ ко́ей при́тчи приложи́мъ є҆̀;
31
31
яко горушьнэ зьрнэ ѥже ѥгда въсэѥно бѫдеть въ землѭ мьнѥ вьсэхъ ѥсть сэменъ земьныихъ. ꙗ҆́кѡ зе́рно горꙋ́шично, є҆́же є҆гда̀ всѣ́ѧно бꙋ́детъ въ землѝ, мнѣ́е всѣ́хъ сѣ́менъ є҆́сть земны́хъ:
32
32
и ѥгда въсэѥно бѫдеть въздрастеть и бѫдеть болѥ вьсэхъ зелии и творить вэтви велиѩ яко мощи подъ сэниѭ ѥго пътицамъ небесьныимъ витати. и҆ є҆гда̀ всѣ́ѧно бꙋ́детъ, возраста́етъ, и҆ быва́етъ бо́лѣе всѣ́хъ ѕе́лїй, и҆ твори́тъ вѣ̑тви вє́лїѧ, ꙗ҆́кѡ мощѝ под̾ сѣ́нїю є҆гѡ̀ пти́цамъ небє́снымъ вита́ти.
33
33
и тацэми притъчами мнозэми глаголааше имъ слово якоже можаахѫ слышати. И҆ таковы́ми при́тчами мно́гими гл҃аше и҆̀мъ сло́во, ꙗ҆́коже можа́хꙋ слы́шати.
34
34
без притъчz же не глаголааше имъ. ѥдинъ же сказааше ученикомъ своимъ вься. Без̾ при́тчи же не гл҃аше и҆̀мъ словесѐ: ѡ҆со́бь же оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ сказа́ше всѧ̑.
35
35
И глагола имъ въ тъ дьнь вечеру бывъшу: преидэмъ на онъ полъ. (Заⷱ҇ и҃і҃.) И҆ гл҃а и҆̀мъ въ то́й де́нь, ве́черꙋ бы́вшꙋ: пре́йдемъ на ѡ҆́нъ по́лъ.
36
36
и отъпущьше народъ поѩшz и якоже бэ въ ладии. и ины ладиѩ бэахѫ съ нимь. И҆ ѿпꙋ́щше наро́ды, поѧ́ша є҆го̀ ꙗ҆́коже бѣ̀ въ кораблѝ: и҆ и҆ні́и же корабли̑ бѧ́хꙋ съ ни́мъ.
37
37
и бысть буря вэтрьна велия. влъны же въливаахѫ сz въ ладиѭ яко уже погрzзнѫти хотэаше. И҆ бы́сть бꙋ́рѧ вѣ́трена вели́ка: вѡ́лны же влива́хꙋсѧ въ кора́бль, ꙗ҆́кѡ оу҆жѐ погрꙋжа́тисѧ є҆мꙋ̀.
38
38
и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпz. и възбудишz и и глаголашz ѥму: учителю не родиши ли яко погыблѥмъ; И҆ бѣ̀ са́мъ на кормѣ̀ на возгла́вницѣ спѧ̀. И҆ возбꙋди́ша є҆го̀ и҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀: оу҆чт҃лю, не ради́ши ли, ꙗ҆́кѡ погиба́емъ;
39
39
и въставъ запрэти вэтру. и рече морю: млъчи и устани и улеже вэтръ и бысть тишина велия. И҆ воста́въ запретѝ вѣ́трꙋ и҆ речѐ мо́рю: молчѝ, преста́ни. И҆ оу҆ле́же вѣ́тръ, и҆ бы́сть тишина̀ ве́лїѧ.
40
40
и рече имъ: чьто тако страшиви ѥсте; како не имете вэры; И҆ речѐ и҆̀мъ: что̀ та́кѡ страшли́ви є҆стѐ; ка́кѡ не и҆́мате вѣ́ры;
41
41
и възбояша сz страхъмь велиѥмь и глаголаахѫ другъ къ другу: къто убо ѥсть сь яко и вэтри и море послушаѭть ѥго; И҆ оу҆боѧ́шасѧ стра́хомъ ве́лїимъ и҆ глаго́лахꙋ дрꙋ́гъ ко дрꙋ́гꙋ: кто̀ оу҆̀бо се́й є҆́сть, ꙗ҆́кѡ и҆ вѣ́тръ и҆ мо́ре послꙋ́шаютъ є҆гѡ̀;