Завантаження...
Старий Заповіт

• Бут. • Вих.

Порівняти:

Глава 8 з 40
Глvа, и~”
Глава́ и҃
1
1
И$ рече г~ь къ мољ=сїю, въни'ди къ фараѓ'нђ, и^ рцы` е^мђ. си'це гл~етъ г~ь, эTпђсти` лю'ди моя да ми помо'лятъся”
И҆ речѐ гдⷭ҇ь къ мѡѷсе́ю: вни́ди къ фараѡ́нꙋ и҆ рече́ши къ немꙋ̀: сїѧ̑ гл҃етъ гдⷭ҇ь: ѿпꙋстѝ лю́ди моѧ̑, да мѝ послꙋ́жатъ:
2
2
А/ще ли не эTпђс'тиши, с^е а'зъ побїю` предњ'лы твоя вс^я жа'бами.
а҆́ще же не хо́щеши ты̀ ѿпꙋсти́ти, сѐ, а҆́зъ побива́ю всѧ̑ предѣ́лы твоѧ̑ жа́бами:
3
3
и^ с^е и^зве'ржеT рњка жа'бы, і^ и^злњзъше вънїидђтъ въ домы` твоя и^ въ клњти ѓ%дръ твои^хъ, и^ в# посте'ля твоя`. и^ в домы` рабо'въ и^ людїи твои^хъ, и^ въ тњ'ста твоя, и^ въ пе'щи твоя,
и҆ и҆зры́гнетъ рѣка̀ жа̑бы, и҆ и҆злѣ́зшѧ вни́дꙋтъ въ до́мы твоѧ̑ и҆ въ клѣ̑ти ло́жницъ твои́хъ, и҆ на постє́ли твоѧ̑ и҆ въ до́мы рабѡ́въ твои́хъ и҆ люді́й твои́хъ, и҆ въ тѣ̑ста твоѧ̑ и҆ въ пе́щы твоѧ̑,
4
4
и^ на' тя. и^ на мђжа твоя. и^ на' люди твоя възлњзTђ жабы”
и҆ на тѧ̀ и҆ на рабы̑ твоѧ̑ и҆ на лю́ди твоѧ̑ возлѣ́зꙋтъ жа̑бы.
5
5
И$ рече г~ь къ мољ=сїю. рцы` а^а^ро'нђ братђ твое^мђ. простри рђкђ твою, и^ же'злъ твои на рњки, и^ на и^сто'чники и^ на де'бри. і^ из#жDени` жа'бы на' землю е^гљ=петъскђю”
Рече́ же гдⷭ҇ь къ мѡѷсе́ю: рцы̀ а҆арѡ́нꙋ бра́тꙋ твоемꙋ̀: прострѝ рꙋко́ю твое́ю же́злъ тво́й на рѣ́ки и҆ на кла̑дѧзи и҆ на є҆зе́ра, и҆ и҆зведѝ жа̑бы на зе́млю є҆гѵ́петскꙋю.
6
6
Прострњтъ же а^а^ро'нъ рђ'кђ на' воды егљ=петъскїя, і^ и^згна жа'бы, і^ и^злњзо'ша жа'бы на' землю е^гљ=петъскђю, и^ покры'ша вс^ю зе'млю е^гљ=пеTскђю”
И҆ прострѐ а҆арѡ́нъ рꙋ́кꙋ на во́ды є҆гѵ́пєтскїѧ и҆ и҆зведѐ жа̑бы: и҆ и҆злѣзо́ша жа̑бы и҆ покры́ша зе́млю є҆гѵ́петскꙋю.
7
7
Сътвори'ша же си'це и^ въл#хвы е^гљ=пеTстїи, въл#хвова'нїемъ свои^мъ, и^згна'ша жа'бы на' землю е^гљ=пеTскђю”
Сотвори́ша же и҆ волсвѝ є҆гѵ́петстїи волхвова́нїѧми свои́ми та́кожде и҆ и҆зведо́ша жа̑бы на зе́млю є҆гѵ́петскꙋю.
8
8
Призва' же фараѓ'нъ мољ=сїя і^ а^а^ро'на, и рече и'ма. моли'те г~а за мя, да эTжене'тъ эT мене` жа'бы, и^ эT людїи мои^хъ, и^ эTпђщђ` лю'ди, да тре'бђ г~ђ положа'тъ”
Призва́ же фараѡ́нъ мѡѷсе́а и҆ а҆арѡ́на и҆ речѐ: помоли́тесѧ ѡ҆ мнѣ̀ ко гдⷭ҇ꙋ, да ѿжене́тъ ѿ менє̀ жа̑бы и҆ ѿ люді́й мои́хъ: и҆ ѿпꙋщꙋ̀ лю́ди, и҆ пожрꙋ́тъ гдⷭ҇ви.
9
9
Рече же мољ=сїи къ фараѓ'нђ. завњща'и съ мно'ю къгда` молю` за' тя, и^ за рабы` твоя`, и^ за' люди твоя`, да поги'бнђтъ жа'бы эT тебе`, и^ эT людїи твоиX, и^ эT домо'въ вашиX” Но^ то'чїю въ рњцњ да ѓ^ста'нђтъ.
Рече́ же мѡѷсе́й къ фараѡ́нꙋ: ѡ҆предѣлѝ мнѣ̀, когда̀ помолю́сѧ ѡ҆ тебѣ̀ и҆ ѡ҆ рабѣ́хъ твои́хъ и҆ ѡ҆ лю́дехъ твои́хъ, да поги́бнꙋтъ жа̑бы ѿ тебє̀ и҆ ѿ люді́й твои́хъ и҆ ѿ домѡ́въ ва́шихъ, то́чїю въ рѣцѣ̀ да ѡ҆ста́нꙋтсѧ.
10
10
се'й же рече ё%тро и^ рече ја%кот^ы гл~еши бђ'ди. н^о да ё^вњ'си ја^ко нњ'сть и^но'го развњ г~а”
Ѻ҆́нъ же речѐ: заꙋ́тра. Речѐ оу҆̀бо: ꙗ҆́коже ре́клъ є҆сѝ, да оу҆вѣ́си, ꙗ҆́кѡ нѣ́сть и҆но́гѡ ра́звѣ гдⷭ҇а:
11
11
И$ эTженђт'ся жа'бы эT тебе`, и^ эT домо'въ вашиX, и^ эT се'лъ, и^ эT рабо'въ твои^х#. и^ эT людїи твоиX, то'чїю в рњцњ да ѓ^ста'нђтъ”
и҆ ѿженꙋ́тсѧ жа̑бы ѿ тебє̀ и҆ ѿ домѡ́въ ва́шихъ и҆ ѿ се́лъ, и҆ ѿ рабѡ́въ твои́хъ и҆ ѿ люді́й твои́хъ, то́чїю въ рѣцѣ̀ ѡ҆ста́нꙋтсѧ.
12
12
І$ и^зы'де мољ=сїи і^ а^а^ронъ эT фараѓ'на. и^ възопи` мољ=сїи къ г~ђ, ѓ^ зарече'нїи жа'бъ, ја^коже съвњща` съ фараѓ'ноM”
И҆зы́де же мѡѷсе́й и҆ а҆арѡ́нъ ѿ фараѡ́на, и҆ возопѝ мѡѷсе́й ко гдⷭ҇ꙋ ѡ҆ ѡ҆предѣле́нїи жа́бъ, ꙗ҆́коже совѣща̀ съ фараѡ́номъ.
13
13
Сътвори' же г~ь, ја%коже рече мољ=сїи, і^ и^зъмро'ша жа'бы эT домо'въ и^хъ, и^ эT се'лъ иX, и^ эT ни'въ и^хъ,
Сотвори́ же гдⷭ҇ь, ꙗ҆́коже речѐ мѡѷсе́й: и҆ и҆зомро́ша жа̑бы ѿ домѡ́въ и҆ ѿ се́лъ и҆ ѿ ни́въ и҆́хъ:
14
14
и^ събра'ша я& въ стоги` и^ стоги`” И$ въсмер#дњ'ся земля`.
и҆ собра́ша ѧ҆̀ въ сто́ги сто́ги, и҆ возсмердѣ́сѧ землѧ̀.
15
15
ви'дњвъ же фараѓ'нъ ја%ко бы'сть поко'и. ѓ^жесточа' же срDце е^го, и^ не послђш'а е^ю`, ја^коже ре'клъ г~ь”
Ви́дѣвъ же фараѡ́нъ, ꙗ҆́кѡ бы́сть ѿра́да, ѡ҆тѧготи́сѧ се́рдце є҆гѡ̀, и҆ не послꙋ́ша и҆́хъ, ꙗ҆́коже речѐ гдⷭ҇ь.
16
16
И$ рече г~ь къ мољ=сїю, рцы` а^а^ро'нђ простри` рђко'ю же'злъ твои, и^ ё^да'ри в пер#сть земнђ'ю, и^ да бђ'дђт# скни'пы въ чл~цњхъ, и^ въ ско'тњхъ. и^ на фараѓ'нњ и^ до'мђ е^го и^ рабо'хъ е^го,и^ ве'сь пњсокъ земны'и ста'нетъ скни'пами въ все'и земли` е^гљ=птъстњи,
И҆ речѐ гдⷭ҇ь къ мѡѷсе́ю: рцы̀ а҆арѡ́нꙋ: прострѝ рꙋко́ю же́злъ тво́й и҆ оу҆да́ри въ пе́рсть земнꙋ́ю, и҆ бꙋ́дꙋтъ скні̑пы въ человѣ́цѣхъ и҆ въ скотѣ́хъ, и҆ на фараѡ́нѣ и҆ на до́мѣ є҆гѡ̀ и҆ рабѣ́хъ є҆гѡ̀, и҆ ве́сь песо́къ земны́й ста́нетъ скні́пами во все́й землѝ є҆гѵ́петстѣй.
17
17
и^ просте'ръ а^а^ро'нъ рђко'ю же'злъ и^ ё^да'ри в пер#сть земны'и, и^ бы'сть скни'пы въ чл~цњхъ въ ско'тњхъ, и^ на вся'комъ пњскђ земно'мъ бы'сть скни'пы, въ все'и земли` е^гљ'петъстњи”
Прострѐ оу҆̀бо а҆арѡ́нъ рꙋко́ю же́злъ и҆ оу҆да́ри въ пе́рсть земнꙋ́ю: и҆ бы́ша скні̑пы въ человѣ́цѣхъ и҆ въ скотѣ́хъ, и҆ во всѧ́кой пе́рсти земно́й бы́ша скні̑пы во все́й землѝ є҆гѵ́петстѣй.
18
18
И$ твори'ша та'кожде въл#сви` въл#хвова'нїемъ свои^мъ и^звести` скни'пы и^ не възмого'ша. и^ бы'ша скни'пы въ чл~цњхъ и^ скотњхъ”
Твори́ша же и҆ волсвѝ волхвова́ньми свои́ми та́кожде и҆звестѝ скні̑пы, и҆ не возмого́ша: и҆ бы́ша скні̑пы въ человѣ́цѣхъ и҆ скотѣ́хъ.
19
19
И$ рњша волъсвы фараѓ'нђ пр'ъстъ бж~їи с^ее^сть” ѓ^жесточа' же срDце фараѓ'ново, и^ не послђша иX, ја%коже и^мъ б^њ ре'клъ г~ь”
Рѣ́ша оу҆̀бо волсвѝ фараѡ́нꙋ: пе́рстъ бж҃їй є҆́сть сїѐ. И҆ ѡ҆жесточи́сѧ се́рдце фараѡ́ново, и҆ не послꙋ́ша и҆́хъ, ꙗ҆́коже речѐ гдⷭ҇ь.
20
20
И$ рече г~ь къ мољ=сїю, въста'въ заё^тра, ста'ни преD фараѓ'ноM, се б^о ѓ%нъ и^зы'детъ на' воды, и^ речеши е^мђ, си'це гл~етъ г~ь” эTпђсти` лю'ди моа да м^и помо'лятся въ пђсты'ни”
Рече́ же гдⷭ҇ь къ мѡѷсе́ю: воста́ни заꙋ́тра и҆ ста́ни пред̾ фараѡ́номъ, и҆ сѐ, ѻ҆́нъ и҆зы́детъ на во́дꙋ, и҆ рече́ши є҆мꙋ̀: сїѧ̑ гл҃етъ гдⷭ҇ь: ѿпꙋстѝ лю́ди моѧ̑, да мѝ послꙋ́жатъ въ пꙋсты́ни:
21
21
А/ще ли не эTпђ'стиши людїи моиX. се а%зъ пђщђ на' тя и^ на рабы` твоа`, и^ на' люди твоя`, и^ на домы` ваша пе'сїя мђхи, и^ напо'лънятся домо'ве е^гљ=петъстїи пе'сїи^хъ мђхъ, и^ в земли` на не'иже сђть”
а҆́ще же не хо́щеши ѿпꙋсти́ти люді́й мои́хъ, сѐ, а҆́зъ посыла́ю на тѧ̀ и҆ на рабы̑ твоѧ̑, и҆ на лю́ди твоѧ̑ и҆ на до́мы ва́шѧ пє́сїѧ мꙋ̑хи: и҆ напо́лнѧтсѧ до́мове є҆гѵ́петстїи пе́сїихъ мꙋ́хъ и҆ въ землѝ, на не́йже сꙋ́ть:
22
22
И$ сътворю в то'и дн~ь дивнђ зе'млю гесе'мскђ, на не'иже людїе мои` ста'ша, на не'иже т^ђ не бђ'детъ пе'сїя мђхи. и^ да ё^вњси, ја%ко а#зъ г~ьствђя все'и земли`”
и҆ просла́влю въ то́й де́нь зе́млю гесе́мскꙋ, на не́йже лю́дїе моѝ ста́ша, на не́йже не бꙋ́детъ та́мѡ пе́сїихъ мꙋ́хъ, да оу҆вѣ́си, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ є҆́смь гдⷭ҇ь, бг҃ъ всеѧ̀ землѝ:
23
23
И$ положђ разлђ'ченїе междђ` люDми мои'ми, и^ люDми твои'ми. въ ё^трњи же да бђ'детъ зна'менїе с^е на земли`”
и҆ положꙋ̀ разлꙋче́нїе междꙋ̀ людьмѝ мои́ми и҆ людьмѝ твои́ми: во оу҆́трїи же бꙋ́детъ зна́менїе сїѐ на землѝ.
24
24
Сътвори' же г~ь та'ко и прїидо'ша пе'сїа мђхи мно'гы въ домы` фараѓ'новы, и^ въ домы` рабо'въ е^го, и^ въ всю` зе'млю е^гљ=петъскђ, и^ погы'бе земля` эT пе'сїя мђхи”
Сотвори́ же гдⷭ҇ь та́кѡ: и҆ прїи́де пе́сїихъ мꙋ́хъ мно́жество въ до́мы фараѡ́нѡвы и҆ въ до́мы рабѡ́въ є҆гѡ̀ и҆ во всю̀ зе́млю є҆гѵ́петскꙋ, и҆ поги́бе землѧ̀ ѿ пе́сїихъ мꙋ́хъ.
25
25
Възва' же фараѓ'нъ мољ=сїя і^ а^аро'на, гл~я. по'идњте, положи'те требђ г~ђ бг~ђ ва'шемђ в то'и земли`”
Воззва́ же фараѡ́нъ мѡѷсе́а и҆ а҆арѡ́на, глаго́лѧ: ше́дше пожри́те же́ртвꙋ гдⷭ҇ꙋ бг҃ꙋ ва́шемꙋ въ землѝ се́й.
26
26
Рече же мољ=сїи не мо'жет# с^е тако быти, хђлно бо с^е е^гљ=птяномъ, не положимъ требђ г~ђ бг~ђ нашемђ” А/ще б^о положи'мъ тре'бђ по хђле'нїю е^гљ=петъскђ, преD ними, каменїем# побию'тъ н^ы” Но^ три дн~и
И҆ речѐ мѡѷсе́й: не мо́жетъ сѐ та́кѡ бы́ти, хꙋ́лно бо сѐ є҆гѵ́птѧнѡмъ: не поло́жимъ тре́бꙋ гдⷭ҇ꙋ бг҃ꙋ на́шемꙋ: а҆́ще бо поло́жимъ тре́бꙋ по хꙋле́нїю є҆гѵ́петскꙋ пред̾ ни́ми, ка́менїемъ побїю́тъ ны̀:
27
27
пђть шеDше въ пђсты'ню, положи'мъ тре'бђ г~ђ бг~ђ нашемђ, ја%коже е^сть реклъ намъ”
пꙋте́мъ трїе́хъ дні́й по́йдемъ въ пꙋсты́ню и҆ пожре́мъ гдⷭ҇ꙋ бг҃ꙋ на́шемꙋ, ꙗ҆́коже речѐ гдⷭ҇ь на́мъ.
28
28
И$ рече фараѓ'нъ, а%зъ эTпђщђ в^ы, да положите тре'бђ г~ђ бг~ђ вашемђ въ пђсты'ни. н^о не дале'че ся протя'гнете и^ти`, моли'те же ся и^ за' мя къ г~ђ”
И҆ речѐ фараѡ́нъ: а҆́зъ ѿпꙋща́ю вы̀, и҆ пожри́те гдⷭ҇ꙋ бг҃ꙋ ва́шемꙋ въ пꙋсты́ни: но не дале́че простира́йтесѧ и҆тѝ: помоли́тесѧ оу҆̀бо и҆ ѡ҆ мнѣ̀ ко гдⷭ҇ꙋ.
29
29
Рече же мољ=сїи, та'ко а%зъ и^зъшеD] эT тебе`, молю'ся за тя къ бг~ђ, да эTи^дђтъ пе'сїя мђхи эT фараѓ'на, и^ эT мђже'и, и^ эT люде'и е^го ё^тро. (н^о не приложи` е^ще прельсти'ти насъ ктомђ` не эTпђсти'ти людїи, и^ положи'ти требђ
Рече́ же мѡѷсе́й: сѐ, а҆́зъ и҆зы́дꙋ ѿ тебє̀ и҆ помолю́сѧ ко гдⷭ҇ꙋ бг҃ꙋ, и҆ ѿи́дꙋтъ пє́сїѧ мꙋ̑хи ѿ тебє̀ и҆ ѿ рабѡ́въ твои́хъ и҆ ѿ люді́й твои́хъ заꙋ́тра: да не приложи́ши є҆щѐ, фараѡ́не, прельсти́ти, є҆́же не ѿпꙋсти́ти люді́й пожре́ти гдⷭ҇ꙋ.
30
30
б~ђ” И$зшеD же мољ=сїи эT фараѓ'на, и^ помолися б~ђ”
И҆зы́де же мѡѷсе́й ѿ фараѡ́на и҆ помоли́сѧ бг҃ꙋ.
31
31
Сътвори' же г~ь ја%коже рече мољ=сїи, и^ эTгна` пе'сїя мђхи эT фараѓ'на, и^ эT рабо'въ е^го, и^ эT людїи е^го, и^ не ѓ^ста` ни е^ді'на”
Сотвори́ же гдⷭ҇ь, ꙗ҆́коже речѐ мѡѷсе́й, и҆ ѿѧ̀ пє́сїѧ мꙋ̑хи ѿ фараѡ́на и҆ ѿ рабѡ́въ є҆гѡ̀ и҆ ѿ люді́й є҆гѡ̀, и҆ не ѡ҆ста́сѧ ни є҆ди́на.
32
32
И$ эTтягчи' же срDце фараѓ'нъ в сїе время, и^ не хотњ` эTпђсти'ти лю'дїи”
И҆ ѡ҆тѧготѝ фараѡ́нъ се́рдце своѐ и҆ во вре́мѧ сїѐ, и҆ не восхотѣ̀ ѿпꙋсти́ти люді́й.

Глава 8 з 40
Старий Заповіт

• Бут. • Вих.