Зміст

Глава 3
Главa G
1
1
Бэ же чловэкъ ѥтеръ отъ фарисеи. имz ѥму никодимъ. кънzзь иудеискъ. (За? }.) Бё же человёкъ t фарісє1й, нікоди1мъ и4мz є3мY, кнsзь жид0вскій:
2
2
сь приде къ исусъви нощиѭ и рече ѥму: равви вэмь яко отъ бога ѥси пришьлъ учитель. ни къто же бо не можеть знамении сихъ творити яже ты твориши аще не бѫдеть богъ съ нимъ. сeй пріи1де ко ї}су н0щію, и3 речE є3мY: раввJ, вёмъ, ћкw t бGа пришeлъ є3си2 ўч™ль: никт0же бо м0жетъ знaменій си1хъ твори1ти, ±же ты2 твори1ши, ѓще не бyдетъ бGъ съ ни1мъ.
3
3
отъвэщавъ исусъ рече ѥму: аминь аминь глаголѭ тебэ аще къто не родить сz съвыше не можеть вэдэти царьствия божия. TвэщA ї}съ и3 речE є3мY: ґми1нь, ґми1нь глаг0лю тебЁ: ѓще кто2 не роди1тсz свhше, не м0жетъ ви1дэти цrтвіz б9іz.
4
4
глагола къ нѥму никодимъ: како можеть чловэкъ родити сz старъ сы; еда можеть въторицеѭ въ ѫтробѫ вълэзти матере своѥѩ и родити сz; Глаг0ла къ немY нікоди1мъ: кaкw м0жетъ человёкъ роди1тисz стaръ сhй; є3дA м0жетъ втор0е вни1ти во ўтр0бу мaтере своеS и3 роди1тисz;
5
5
отъвэща исусъ и рече ѥму: аминь аминь глаголѭ тебэ: аще къто не родить сz водоѭ и духъмь не можеть вънити въ царьство божиѥ. TвэщA ї}съ: ґми1нь, ґми1нь гlю тебЁ: ѓще кто2 не роди1тсz вод0ю и3 д¦омъ, не м0жетъ вни1ти во цrтвіе б9іе:
6
6
рожденоѥ бо отъ плъти плъть ѥсть и рожденоѥ отъ духа духъ ѥсть. рождeнное t пл0ти пл0ть є4сть, и3 рождeнное t д¦а дyхъ є4сть.
7
7
не диви сz яко рэхъ ти подобаѥть вамъ родити сz съвыше. Не диви1сz, ћкw рёхъ ти2: подобaетъ вaмъ роди1тисz свhше.
8
8
духъ идеже хощеть дышеть и гласъ ѥго слышиши нъ не вэси отъкѫду приходить и камо идеть. такъ ѥсть вьсякъ рожденыи отъ духа. Дyхъ, и3дёже х0щетъ, дhшетъ, и3 глaсъ є3гw2 слhшиши, но не вёси, tкyду прих0дитъ и3 кaмw и4детъ: тaкw є4сть всsкъ (человёкъ) рождeнный t д¦а.
9
9
отъвэща никодимъ и рече ѥму: како могѫть си быти; TвэщA нікоди1мъ и3 речE є3мY: кaкw м0гутъ сі‰ бhти;
10
10
отъвэща исусъ и рече ѥму: ты ѥси учитель израилевъ и сихъ ли не вэси; TвэщA ї}съ и3 речE є3мY: ты2 є3си2 ўчи1тель ї}левъ, и3 си1хъ ли не вёси;
11
11
аминь аминь глаголѭ тебэ яко яже вэмь глаголемъ и ѥже видэхомъ съвэдэтельствуѥмъ и съвэдэтельства нашего не приѥмлѥте. Ґми1нь, ґми1нь глаг0лю тебЁ, ћкw, є4же вёмы, глаг0лемъ, и3, є4же ви1дэхомъ, свидётелствуемъ, и3 свидётелства нaшегw не пріeмлете:
12
12
аще земьная рэхъ вамъ и не вэруете. како аще рекѫ вамъ небесьная вэруѥте; ѓще земн†z рек0хъ вaмъ, и3 не вёруете: кaкw, ѓще рекY вaмъ нбcнаz, ўвёруете;
13
13
никто же възиде на небо. тъкмо съшьдыи съ нб7се. сн7ъ члbвчь сыи на нб7се. (За? f7.) И# никт0же взhде на нб7о, т0кмw сшeдый съ нб7сE сн7ъ чlвёческій, сhй на нб7си2:
14
14
и яко же моиси възнесе. змию въ пUстыни. тако подобаѥть възнестисz сн7U члbвчскUмU. и3 ћкоже мwmсeй вознесE ѕмію2 въ пустhни, тaкw подобaетъ вознести1сz сн7у чlвёческому,
15
15
да всzкъ вэрUя въ нь не погыбьнеть. нъ имать животъ вэчьныи. да всsкъ вёруzй въ џнь не поги1бнетъ, но и4мать жив0тъ вёчный.
16
16
тако бо възлюби мира. яко и сн7а своего иночадааго. далъ ѥсть въ миръ. да всzкъ вэрUяи въ нь не погыбнеть. нъ имать животъ вэчьныи. (За? ‹.) Тaкw бо возлюби2 бGъ мjръ, ћкw и3 сн7а своего2 є3динор0днаго дaлъ є4сть, да всsкъ вёруzй въ џнь не поги1бнетъ, но и4мать жив0тъ вёчный.
17
17
не посла бо бGъ сн7а своего въ миръ. да сUдить мирU нъ да сп7сть миръ. Не послa бо бGъ сн7а своего2 въ мjръ, да сyдитъ мjрови, но да спасeтсz и4мъ мjръ.
18
18
вэруѩи въ нь не бѫдеть осѫжденъ а не вэруѩи уже осѫжденъ ѥсть яко не вэрова въ имz ѥдиночzдааго сына божия. Вёруzй въ џнь не бyдетъ [нёсть] њсуждeнъ: ґ не вёруzй ўжE њсуждeнъ є4сть, ћкw не вёрова во и4мz є3динор0днагw сн7а б9іz.
19
19
се же ѥсть сѫдъ яко свэтъ приде въ миръ. и възлюбишz чловэци паче тьмѫ неже свэтъ бэшz бо ихъ дэла зъла. Сeи же є4сть сyдъ, ћкw свётъ пріи1де въ мjръ, и3 возлюби1ша человёцы пaче тмY, нeже свётъ: бёша бо и4хъ дэлA ѕл†.
20
20
вьсякъ бо дэлаѩ зълая ненавидить свэта и не приходить къ свэту да не обличать сz дэла ѥго яко зъла сѫть. Всsкъ бо дёлаzй ѕл†z ненави1дитъ свёта и3 не прих0дитъ къ свёту, да не њбличaтсz дэлA є3гw2, ћкw лук†ва сyть:
21
21
а творzи истнинѫ грzдеть къ свъту да явzть сz дэла ѥго яко о бозэ сѫть съдэлана. творsй же и4стину грzдeтъ къ свёту, да ћвzтсz дэлA є3гw2, ћкw њ бз7э сyть содёлана.
22
22
По сихъ въниде исусъ и ученици ѥго въ иудеискѫѭ землѭ и ту живэаше съ ними и крьщааше. (За? №‹.) По си1хъ (же) пріи1де ї}съ и3 ўчн7цы2 є3гw2 въ жид0вскую зeмлю: и3 тY живsше съ ни1ми, и3 кRщaше.
23
23
бэ же иоанъ крьстz въ енонэ близъ салима яко воды мъногы бэахѫ ту. и прихождаахѫ и крьщаахѫ сz. Бё же їwaннъ крестS во є3нHнэ бли1з8 салjма, ћкw в0ды мнHги бsху тY: и3 прихождaху и3 крещaхусz:
24
24
не у бо бэ въсажденъ въ тьмьницѫ иоанъ. не u5 бо бЁ всаждeнъ въ темни1цу їwaннъ.
25
25
бысть же сътzзаниѥ отъ ученикъ иоановъ съ иудеи о очищении. Бhсть же стzзaніе t ўчени6къ їwaнновыхъ со їудє1и њ њчищeніи:
26
26
и придошz къ иоану и рэшz ѥму: равви иже бэ съ тобоѭ об онъ полъ иордана ѥмуже ты съвэдэтельствова се тъ крьщаѥть и вьси грzдѫть къ нѥму. и3 пріид0ша ко їwaнну, и3 рек0ша є3мY: раввJ, и4же бЁ съ тоб0ю њб8 w4нъ п0лъ їoрдaна, є3мyже ты2 свидётелствовалъ є3си2, сE сeй кRщaетъ, и3 вси2 грzдyтъ къ немY.
27
27
отъвэща иоанъ и рече: не можеть чловэкъ приимати ни чьсо же аще не бѫдеть ѥму дано съ небесе. TвэщA їwaннъ и3 речE: не м0жетъ человёкъ пріимaти ничесHже, ѓще не бyдетъ дано2 є3мY съ нб7сE.
28
28
вы сами мънэ съвэдэтельствовасте яко рэхъ нэсмь азъ христосъ нъ посъланъ ѥсмь прэдъ нимь. Вы2 сaми мнЁ свидётелствуете, ћкw рёхъ: нёсмь ѓзъ хrт0съ, но ћкw п0сланъ є4смь пред8 ни1мъ.
29
29
имэѩи невэстѫ женихъ ѥсть а другъ жениховъ стоѩ и послушаѩ ѥго радостиѭ радуѥть сz за гласъ жениховъ. си убо радость моя исплъни сz. И#мёzй невёсту жени1хъ є4сть: ґ дрyгъ жених0въ, стоS и3 послyшаz є3гw2, рaдостію рaдуетсz за глaсъ жених0въ: сіS u5бо рaдость моS и3сп0лнисz:
30
30
оному подобаѥть расти а мънэ мьнити сz. џному подобaетъ расти2, мнё же мaлитисz.
31
31
грzдыи съвыше надъ вьсэми ѥсть. иже отъ землѩ отъ землѩ ѥсть. и отъ землѩ глаголѥть. грzдыи съ небесе надъ вьсэми ѥсть. Грzдhй свhше над8 всёми є4сть: сhй t земли2, t земли2 є4сть, и3 t земли2 глаг0летъ: грzдhй съ нб7сE над8 всёми є4сть:
32
32
и ѥже видэ и слыша се съвэдэтельствуѥть и съвэдэтельства ѥго ни къто же приѥмлеть. и3 є4же ви1дэ и3 слhша, сіE свидётелствуетъ: и3 свидётелства є3гw2 никт0же пріeмлетъ.
33
33
приимыи ѥго съвэдэтельство запэчатлэ яко богъ истиньнъ ѥсть. Пріeмый є3гw2 свидётелство вёрова [ўтверди2] ћкw бGъ и4стиненъ є4сть.
34
34
ѥгоже бо посъла богъ глаголы божиѩ глаголеть не въ мэрѫ бо богъ дасть духа. Е#г0же бо послA бGъ, гlг0лы б9іz гlетъ: не въ мёру бо бGъ даeтъ д¦а.
35
35
отьць любить сына и вься дасть въ рѫцэ ѥго. Nц7ъ (бо) лю1битъ сн7а, и3 вс‰ дадE въ рyцэ є3гw2.
36
36
вэруѩи въ сына имать животъ вэчьныи. а иже не вэруѥть въ сына не узьрить живота. нъ гнэвъ божии прэбываѥть на нѥмь. Вёруzй въ сн7а и4мать жив0тъ вёчный: ґ и4же не вёруетъ въ сн7а, не ќзритъ животA, но гнёвъ б9ій пребывaетъ на нeмъ.