|
Глава 3
|
Глава́ г҃
|
|
1
|
1
|
| Бэ же чловэкъ ѥтеръ отъ фарисеи. имz ѥму никодимъ. кънzзь иудеискъ. | (Заⷱ҇ и҃.) Бѣ́ же человѣ́къ ѿ фарїсє́й, нїкоди́мъ и҆́мѧ є҆мꙋ̀, кнѧ́зь жидо́вскїй: |
|
2
|
2
|
| сь приде къ исусъви нощиѭ и рече ѥму: равви вэмь яко отъ бога ѥси пришьлъ учитель. ни къто же бо не можеть знамении сихъ творити яже ты твориши аще не бѫдеть богъ съ нимъ. | се́й прїи́де ко і҆и҃сꙋ но́щїю, и҆ речѐ є҆мꙋ̀: равві̀, вѣ́мъ, ꙗ҆́кѡ ѿ бг҃а прише́лъ є҆сѝ оу҆чт҃ль: никто́же бо мо́жетъ зна́менїй си́хъ твори́ти, ꙗ҆̀же ты̀ твори́ши, а҆́ще не бꙋ́детъ бг҃ъ съ ни́мъ. |
|
3
|
3
|
| отъвэщавъ исусъ рече ѥму: аминь аминь глаголѭ тебэ аще къто не родить сz съвыше не можеть вэдэти царьствия божия. | Ѿвѣща̀ і҆и҃съ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: а҆ми́нь, а҆ми́нь глаго́лю тебѣ̀: а҆́ще кто̀ не роди́тсѧ свы́ше, не мо́жетъ ви́дѣти црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ. |
|
4
|
4
|
| глагола къ нѥму никодимъ: како можеть чловэкъ родити сz старъ сы; еда можеть въторицеѭ въ ѫтробѫ вълэзти матере своѥѩ и родити сz; | Глаго́ла къ немꙋ̀ нїкоди́мъ: ка́кѡ мо́жетъ человѣ́къ роди́тисѧ ста́ръ сы́й; є҆да̀ мо́жетъ второ́е вни́ти во оу҆тро́бꙋ ма́тере своеѧ̀ и҆ роди́тисѧ; |
|
5
|
5
|
| отъвэща исусъ и рече ѥму: аминь аминь глаголѭ тебэ: аще къто не родить сz водоѭ и духъмь не можеть вънити въ царьство божиѥ. | Ѿвѣща̀ і҆и҃съ: а҆ми́нь, а҆ми́нь гл҃ю тебѣ̀: а҆́ще кто̀ не роди́тсѧ водо́ю и҆ дх҃омъ, не мо́жетъ вни́ти во црⷭ҇твїе бж҃їе: |
|
6
|
6
|
| рожденоѥ бо отъ плъти плъть ѥсть и рожденоѥ отъ духа духъ ѥсть. | рожде́нное ѿ пло́ти пло́ть є҆́сть, и҆ рожде́нное ѿ дх҃а дꙋ́хъ є҆́сть. |
|
7
|
7
|
| не диви сz яко рэхъ ти подобаѥть вамъ родити сz съвыше. | Не диви́сѧ, ꙗ҆́кѡ рѣ́хъ тѝ: подоба́етъ ва́мъ роди́тисѧ свы́ше. |
|
8
|
8
|
| духъ идеже хощеть дышеть и гласъ ѥго слышиши нъ не вэси отъкѫду приходить и камо идеть. такъ ѥсть вьсякъ рожденыи отъ духа. | Дꙋ́хъ, и҆дѣ́же хо́щетъ, ды́шетъ, и҆ гла́съ є҆гѡ̀ слы́шиши, но не вѣ́си, ѿкꙋ́дꙋ прихо́дитъ и҆ ка́мѡ и҆́детъ: та́кѡ є҆́сть всѧ́къ (человѣ́къ) рожде́нный ѿ дх҃а. |
|
9
|
9
|
| отъвэща никодимъ и рече ѥму: како могѫть си быти; | Ѿвѣща̀ нїкоди́мъ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ка́кѡ мо́гꙋтъ сїѧ̑ бы́ти; |
|
10
|
10
|
| отъвэща исусъ и рече ѥму: ты ѥси учитель израилевъ и сихъ ли не вэси; | Ѿвѣща̀ і҆и҃съ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ты̀ є҆сѝ оу҆чи́тель і҆и҃левъ, и҆ си́хъ ли не вѣ́си; |
|
11
|
11
|
| аминь аминь глаголѭ тебэ яко яже вэмь глаголемъ и ѥже видэхомъ съвэдэтельствуѥмъ и съвэдэтельства нашего не приѥмлѥте. | А҆ми́нь, а҆ми́нь глаго́лю тебѣ̀, ꙗ҆́кѡ, є҆́же вѣ́мы, глаго́лемъ, и҆, є҆́же ви́дѣхомъ, свидѣ́телствꙋемъ, и҆ свидѣ́телства на́шегѡ не прїе́млете: |
|
12
|
12
|
| аще земьная рэхъ вамъ и не вэруете. како аще рекѫ вамъ небесьная вэруѥте; | а҆́ще земна̑ѧ реко́хъ ва́мъ, и҆ не вѣ́рꙋете: ка́кѡ, а҆́ще рекꙋ̀ ва́мъ нбⷭ҇наѧ, оу҆вѣ́рꙋете; |
|
13
|
13
|
| никто же възиде на небо. тъкмо съшьдыи съ нб7се. сн7ъ члbвчь сыи на нб7се. |
|
|
14
|
14
|
| и яко же моиси възнесе. змию въ пUстыни. тако подобаѥть възнестисz сн7U члbвчскUмU. | и҆ ꙗ҆́коже мѡѷсе́й вознесѐ ѕмїю̀ въ пꙋсты́ни, та́кѡ подоба́етъ вознести́сѧ сн҃ꙋ чл҃вѣ́ческомꙋ, |
|
15
|
15
|
| да всzкъ вэрUя въ нь не погыбьнеть. нъ имать животъ вэчьныи. | да всѧ́къ вѣ́рꙋѧй въ ѻ҆́нь не поги́бнетъ, но и҆́мать живо́тъ вѣ́чный. |
|
16
|
16
|
| тако бо възлюби мира. яко и сн7а своего иночадааго. далъ ѥсть въ миръ. да всzкъ вэрUяи въ нь не погыбнеть. нъ имать животъ вэчьныи. |
|
|
17
|
17
|
| не посла бо бGъ сн7а своего въ миръ. да сUдить мирU нъ да сп7сть миръ. | Не посла́ бо бг҃ъ сн҃а своего̀ въ мі́ръ, да сꙋ́дитъ мі́рови, но да спасе́тсѧ и҆́мъ мі́ръ. |
|
18
|
18
|
| вэруѩи въ нь не бѫдеть осѫжденъ а не вэруѩи уже осѫжденъ ѥсть яко не вэрова въ имz ѥдиночzдааго сына божия. | Вѣ́рꙋѧй въ ѻ҆́нь не бꙋ́детъ [нѣ́сть] ѡ҆сꙋжде́нъ: а҆ не вѣ́рꙋѧй оу҆жѐ ѡ҆сꙋжде́нъ є҆́сть, ꙗ҆́кѡ не вѣ́рова во и҆́мѧ є҆диноро́днагѡ сн҃а бж҃їѧ. |
|
19
|
19
|
| се же ѥсть сѫдъ яко свэтъ приде въ миръ. и възлюбишz чловэци паче тьмѫ неже свэтъ бэшz бо ихъ дэла зъла. | Се́й же є҆́сть сꙋ́дъ, ꙗ҆́кѡ свѣ́тъ прїи́де въ мі́ръ, и҆ возлюби́ша человѣ́цы па́че тмꙋ̀, не́же свѣ́тъ: бѣ́ша бо и҆́хъ дѣла̀ ѕла̑. |
|
20
|
20
|
| вьсякъ бо дэлаѩ зълая ненавидить свэта и не приходить къ свэту да не обличать сz дэла ѥго яко зъла сѫть. | Всѧ́къ бо дѣ́лаѧй ѕла̑ѧ ненави́дитъ свѣ́та и҆ не прихо́дитъ къ свѣ́тꙋ, да не ѡ҆блича́тсѧ дѣла̀ є҆гѡ̀, ꙗ҆́кѡ лꙋка̑ва сꙋ́ть: |
|
21
|
21
|
| а творzи истнинѫ грzдеть къ свъту да явzть сz дэла ѥго яко о бозэ сѫть съдэлана. | творѧ́й же и҆́стинꙋ грѧде́тъ къ свѣ́тꙋ, да ꙗ҆́вѧтсѧ дѣла̀ є҆гѡ̀, ꙗ҆́кѡ ѡ҆ бз҃ѣ сꙋ́ть содѣ́лана. |
|
22
|
22
|
| По сихъ въниде исусъ и ученици ѥго въ иудеискѫѭ землѭ и ту живэаше съ ними и крьщааше. | (Заⷱ҇ а҃і҃.) По си́хъ (же) прїи́де і҆и҃съ и҆ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ въ жидо́вскꙋю зе́млю: и҆ тꙋ̀ живѧ́ше съ ни́ми, и҆ кр҃ща́ше. |
|
23
|
23
|
| бэ же иоанъ крьстz въ енонэ близъ салима яко воды мъногы бэахѫ ту. и прихождаахѫ и крьщаахѫ сz. | Бѣ́ же і҆ѡа́ннъ крестѧ̀ во є҆нѡ́нѣ бли́з̾ салі́ма, ꙗ҆́кѡ во́ды мнѡ́ги бѧ́хꙋ тꙋ̀: и҆ прихожда́хꙋ и҆ креща́хꙋсѧ: |
|
24
|
24
|
| не у бо бэ въсажденъ въ тьмьницѫ иоанъ. | не оу҆̀ бо бѣ̀ всажде́нъ въ темни́цꙋ і҆ѡа́ннъ. |
|
25
|
25
|
| бысть же сътzзаниѥ отъ ученикъ иоановъ съ иудеи о очищении. | Бы́сть же стѧза́нїе ѿ оу҆чени̑къ і҆ѡа́нновыхъ со і҆ꙋдє́и ѡ҆ ѡ҆чище́нїи: |
|
26
|
26
|
| и придошz къ иоану и рэшz ѥму: равви иже бэ съ тобоѭ об онъ полъ иордана ѥмуже ты съвэдэтельствова се тъ крьщаѥть и вьси грzдѫть къ нѥму. | и҆ прїидо́ша ко і҆ѡа́ннꙋ, и҆ реко́ша є҆мꙋ̀: равві̀, и҆́же бѣ̀ съ тобо́ю ѡ҆б̾ ѡ҆́нъ по́лъ і҆ѻрда́на, є҆мꙋ́же ты̀ свидѣ́телствовалъ є҆сѝ, сѐ се́й кр҃ща́етъ, и҆ всѝ грѧдꙋ́тъ къ немꙋ̀. |
|
27
|
27
|
| отъвэща иоанъ и рече: не можеть чловэкъ приимати ни чьсо же аще не бѫдеть ѥму дано съ небесе. | Ѿвѣща̀ і҆ѡа́ннъ и҆ речѐ: не мо́жетъ человѣ́къ прїима́ти ничесѡ́же, а҆́ще не бꙋ́детъ дано̀ є҆мꙋ̀ съ нб҃сѐ. |
|
28
|
28
|
| вы сами мънэ съвэдэтельствовасте яко рэхъ нэсмь азъ христосъ нъ посъланъ ѥсмь прэдъ нимь. | Вы̀ са́ми мнѣ̀ свидѣ́телствꙋете, ꙗ҆́кѡ рѣ́хъ: нѣ́смь а҆́зъ хрⷭ҇то́съ, но ꙗ҆́кѡ по́сланъ є҆́смь пред̾ ни́мъ. |
|
29
|
29
|
| имэѩи невэстѫ женихъ ѥсть а другъ жениховъ стоѩ и послушаѩ ѥго радостиѭ радуѥть сz за гласъ жениховъ. си убо радость моя исплъни сz. | И҆мѣ́ѧй невѣ́стꙋ жени́хъ є҆́сть: а҆ дрꙋ́гъ женихо́въ, стоѧ̀ и҆ послꙋ́шаѧ є҆гѡ̀, ра́достїю ра́дꙋетсѧ за гла́съ женихо́въ: сїѧ̀ оу҆̀бо ра́дость моѧ̀ и҆спо́лнисѧ: |
|
30
|
30
|
| оному подобаѥть расти а мънэ мьнити сz. | ѻ҆́номꙋ подоба́етъ растѝ, мнѣ́ же ма́литисѧ. |
|
31
|
31
|
| грzдыи съвыше надъ вьсэми ѥсть. иже отъ землѩ отъ землѩ ѥсть. и отъ землѩ глаголѥть. грzдыи съ небесе надъ вьсэми ѥсть. | Грѧды́й свы́ше над̾ всѣ́ми є҆́сть: сы́й ѿ землѝ, ѿ землѝ є҆́сть, и҆ ѿ землѝ глаго́летъ: грѧды́й съ нб҃сѐ над̾ всѣ́ми є҆́сть: |
|
32
|
32
|
| и ѥже видэ и слыша се съвэдэтельствуѥть и съвэдэтельства ѥго ни къто же приѥмлеть. | и҆ є҆́же ви́дѣ и҆ слы́ша, сїѐ свидѣ́телствꙋетъ: и҆ свидѣ́телства є҆гѡ̀ никто́же прїе́млетъ. |
|
33
|
33
|
| приимыи ѥго съвэдэтельство запэчатлэ яко богъ истиньнъ ѥсть. | Прїе́мый є҆гѡ̀ свидѣ́телство вѣ́рова [оу҆твердѝ] ꙗ҆́кѡ бг҃ъ и҆́стиненъ є҆́сть. |
|
34
|
34
|
| ѥгоже бо посъла богъ глаголы божиѩ глаголеть не въ мэрѫ бо богъ дасть духа. | Є҆го́же бо посла̀ бг҃ъ, гл҃го́лы бж҃їѧ гл҃етъ: не въ мѣ́рꙋ бо бг҃ъ дае́тъ дх҃а. |
|
35
|
35
|
| отьць любить сына и вься дасть въ рѫцэ ѥго. | Ѻ҆ц҃ъ (бо) лю́битъ сн҃а, и҆ всѧ̑ дадѐ въ рꙋ́цѣ є҆гѡ̀. |
|
36
|
36
|
| вэруѩи въ сына имать животъ вэчьныи. а иже не вэруѥть въ сына не узьрить живота. нъ гнэвъ божии прэбываѥть на нѥмь. | Вѣ́рꙋѧй въ сн҃а и҆́мать живо́тъ вѣ́чный: а҆ и҆́же не вѣ́рꙋетъ въ сн҃а, не оу҆́зритъ живота̀, но гнѣ́въ бж҃їй пребыва́етъ на не́мъ. |