Завантаження...
Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.

Порівняти:

Глава 3
Глава́ г҃
1
1
Бэ же чловэкъ ѥтеръ отъ фарисеи. имz ѥму никодимъ. кънzзь иудеискъ. (Заⷱ҇ и҃.) Бѣ́ же человѣ́къ ѿ фарїсє́й, нїкоди́мъ и҆́мѧ є҆мꙋ̀, кнѧ́зь жидо́вскїй:
2
2
сь приде къ исусъви нощиѭ и рече ѥму: равви вэмь яко отъ бога ѥси пришьлъ учитель. ни къто же бо не можеть знамении сихъ творити яже ты твориши аще не бѫдеть богъ съ нимъ. се́й прїи́де ко і҆и҃сꙋ но́щїю, и҆ речѐ є҆мꙋ̀: равві̀, вѣ́мъ, ꙗ҆́кѡ ѿ бг҃а прише́лъ є҆сѝ оу҆чт҃ль: никто́же бо мо́жетъ зна́менїй си́хъ твори́ти, ꙗ҆̀же ты̀ твори́ши, а҆́ще не бꙋ́детъ бг҃ъ съ ни́мъ.
3
3
отъвэщавъ исусъ рече ѥму: аминь аминь глаголѭ тебэ аще къто не родить сz съвыше не можеть вэдэти царьствия божия. Ѿвѣща̀ і҆и҃съ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: а҆ми́нь, а҆ми́нь глаго́лю тебѣ̀: а҆́ще кто̀ не роди́тсѧ свы́ше, не мо́жетъ ви́дѣти црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ.
4
4
глагола къ нѥму никодимъ: како можеть чловэкъ родити сz старъ сы; еда можеть въторицеѭ въ ѫтробѫ вълэзти матере своѥѩ и родити сz; Глаго́ла къ немꙋ̀ нїкоди́мъ: ка́кѡ мо́жетъ человѣ́къ роди́тисѧ ста́ръ сы́й; є҆да̀ мо́жетъ второ́е вни́ти во оу҆тро́бꙋ ма́тере своеѧ̀ и҆ роди́тисѧ;
5
5
отъвэща исусъ и рече ѥму: аминь аминь глаголѭ тебэ: аще къто не родить сz водоѭ и духъмь не можеть вънити въ царьство божиѥ. Ѿвѣща̀ і҆и҃съ: а҆ми́нь, а҆ми́нь гл҃ю тебѣ̀: а҆́ще кто̀ не роди́тсѧ водо́ю и҆ дх҃омъ, не мо́жетъ вни́ти во црⷭ҇твїе бж҃їе:
6
6
рожденоѥ бо отъ плъти плъть ѥсть и рожденоѥ отъ духа духъ ѥсть. рожде́нное ѿ пло́ти пло́ть є҆́сть, и҆ рожде́нное ѿ дх҃а дꙋ́хъ є҆́сть.
7
7
не диви сz яко рэхъ ти подобаѥть вамъ родити сz съвыше. Не диви́сѧ, ꙗ҆́кѡ рѣ́хъ тѝ: подоба́етъ ва́мъ роди́тисѧ свы́ше.
8
8
духъ идеже хощеть дышеть и гласъ ѥго слышиши нъ не вэси отъкѫду приходить и камо идеть. такъ ѥсть вьсякъ рожденыи отъ духа. Дꙋ́хъ, и҆дѣ́же хо́щетъ, ды́шетъ, и҆ гла́съ є҆гѡ̀ слы́шиши, но не вѣ́си, ѿкꙋ́дꙋ прихо́дитъ и҆ ка́мѡ и҆́детъ: та́кѡ є҆́сть всѧ́къ (человѣ́къ) рожде́нный ѿ дх҃а.
9
9
отъвэща никодимъ и рече ѥму: како могѫть си быти; Ѿвѣща̀ нїкоди́мъ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ка́кѡ мо́гꙋтъ сїѧ̑ бы́ти;
10
10
отъвэща исусъ и рече ѥму: ты ѥси учитель израилевъ и сихъ ли не вэси; Ѿвѣща̀ і҆и҃съ и҆ речѐ є҆мꙋ̀: ты̀ є҆сѝ оу҆чи́тель і҆и҃левъ, и҆ си́хъ ли не вѣ́си;
11
11
аминь аминь глаголѭ тебэ яко яже вэмь глаголемъ и ѥже видэхомъ съвэдэтельствуѥмъ и съвэдэтельства нашего не приѥмлѥте. А҆ми́нь, а҆ми́нь глаго́лю тебѣ̀, ꙗ҆́кѡ, є҆́же вѣ́мы, глаго́лемъ, и҆, є҆́же ви́дѣхомъ, свидѣ́телствꙋемъ, и҆ свидѣ́телства на́шегѡ не прїе́млете:
12
12
аще земьная рэхъ вамъ и не вэруете. како аще рекѫ вамъ небесьная вэруѥте; а҆́ще земна̑ѧ реко́хъ ва́мъ, и҆ не вѣ́рꙋете: ка́кѡ, а҆́ще рекꙋ̀ ва́мъ нбⷭ҇наѧ, оу҆вѣ́рꙋете;
13
13
никто же възиде на небо. тъкмо съшьдыи съ нб7се. сн7ъ члbвчь сыи на нб7се. (Заⷱ҇ ѳ҃.) И҆ никто́же взы́де на нб҃о, то́кмѡ сше́дый съ нб҃сѐ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй, сы́й на нб҃сѝ:
14
14
и яко же моиси възнесе. змию въ пUстыни. тако подобаѥть възнестисz сн7U члbвчскUмU. и҆ ꙗ҆́коже мѡѷсе́й вознесѐ ѕмїю̀ въ пꙋсты́ни, та́кѡ подоба́етъ вознести́сѧ сн҃ꙋ чл҃вѣ́ческомꙋ,
15
15
да всzкъ вэрUя въ нь не погыбьнеть. нъ имать животъ вэчьныи. да всѧ́къ вѣ́рꙋѧй въ ѻ҆́нь не поги́бнетъ, но и҆́мать живо́тъ вѣ́чный.
16
16
тако бо възлюби мира. яко и сн7а своего иночадааго. далъ ѥсть въ миръ. да всzкъ вэрUяи въ нь не погыбнеть. нъ имать животъ вэчьныи. (Заⷱ҇ і҃.) Та́кѡ бо возлюбѝ бг҃ъ мі́ръ, ꙗ҆́кѡ и҆ сн҃а своего̀ є҆диноро́днаго да́лъ є҆́сть, да всѧ́къ вѣ́рꙋѧй въ ѻ҆́нь не поги́бнетъ, но и҆́мать живо́тъ вѣ́чный.
17
17
не посла бо бGъ сн7а своего въ миръ. да сUдить мирU нъ да сп7сть миръ. Не посла́ бо бг҃ъ сн҃а своего̀ въ мі́ръ, да сꙋ́дитъ мі́рови, но да спасе́тсѧ и҆́мъ мі́ръ.
18
18
вэруѩи въ нь не бѫдеть осѫжденъ а не вэруѩи уже осѫжденъ ѥсть яко не вэрова въ имz ѥдиночzдааго сына божия. Вѣ́рꙋѧй въ ѻ҆́нь не бꙋ́детъ [нѣ́сть] ѡ҆сꙋжде́нъ: а҆ не вѣ́рꙋѧй оу҆жѐ ѡ҆сꙋжде́нъ є҆́сть, ꙗ҆́кѡ не вѣ́рова во и҆́мѧ є҆диноро́днагѡ сн҃а бж҃їѧ.
19
19
се же ѥсть сѫдъ яко свэтъ приде въ миръ. и възлюбишz чловэци паче тьмѫ неже свэтъ бэшz бо ихъ дэла зъла. Се́й же є҆́сть сꙋ́дъ, ꙗ҆́кѡ свѣ́тъ прїи́де въ мі́ръ, и҆ возлюби́ша человѣ́цы па́че тмꙋ̀, не́же свѣ́тъ: бѣ́ша бо и҆́хъ дѣла̀ ѕла̑.
20
20
вьсякъ бо дэлаѩ зълая ненавидить свэта и не приходить къ свэту да не обличать сz дэла ѥго яко зъла сѫть. Всѧ́къ бо дѣ́лаѧй ѕла̑ѧ ненави́дитъ свѣ́та и҆ не прихо́дитъ къ свѣ́тꙋ, да не ѡ҆блича́тсѧ дѣла̀ є҆гѡ̀, ꙗ҆́кѡ лꙋка̑ва сꙋ́ть:
21
21
а творzи истнинѫ грzдеть къ свъту да явzть сz дэла ѥго яко о бозэ сѫть съдэлана. творѧ́й же и҆́стинꙋ грѧде́тъ къ свѣ́тꙋ, да ꙗ҆́вѧтсѧ дѣла̀ є҆гѡ̀, ꙗ҆́кѡ ѡ҆ бз҃ѣ сꙋ́ть содѣ́лана.
22
22
По сихъ въниде исусъ и ученици ѥго въ иудеискѫѭ землѭ и ту живэаше съ ними и крьщааше. (Заⷱ҇ а҃і҃.) По си́хъ (же) прїи́де і҆и҃съ и҆ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ въ жидо́вскꙋю зе́млю: и҆ тꙋ̀ живѧ́ше съ ни́ми, и҆ кр҃ща́ше.
23
23
бэ же иоанъ крьстz въ енонэ близъ салима яко воды мъногы бэахѫ ту. и прихождаахѫ и крьщаахѫ сz. Бѣ́ же і҆ѡа́ннъ крестѧ̀ во є҆нѡ́нѣ бли́з̾ салі́ма, ꙗ҆́кѡ во́ды мнѡ́ги бѧ́хꙋ тꙋ̀: и҆ прихожда́хꙋ и҆ креща́хꙋсѧ:
24
24
не у бо бэ въсажденъ въ тьмьницѫ иоанъ. не оу҆̀ бо бѣ̀ всажде́нъ въ темни́цꙋ і҆ѡа́ннъ.
25
25
бысть же сътzзаниѥ отъ ученикъ иоановъ съ иудеи о очищении. Бы́сть же стѧза́нїе ѿ оу҆чени̑къ і҆ѡа́нновыхъ со і҆ꙋдє́и ѡ҆ ѡ҆чище́нїи:
26
26
и придошz къ иоану и рэшz ѥму: равви иже бэ съ тобоѭ об онъ полъ иордана ѥмуже ты съвэдэтельствова се тъ крьщаѥть и вьси грzдѫть къ нѥму. и҆ прїидо́ша ко і҆ѡа́ннꙋ, и҆ реко́ша є҆мꙋ̀: равві̀, и҆́же бѣ̀ съ тобо́ю ѡ҆б̾ ѡ҆́нъ по́лъ і҆ѻрда́на, є҆мꙋ́же ты̀ свидѣ́телствовалъ є҆сѝ, сѐ се́й кр҃ща́етъ, и҆ всѝ грѧдꙋ́тъ къ немꙋ̀.
27
27
отъвэща иоанъ и рече: не можеть чловэкъ приимати ни чьсо же аще не бѫдеть ѥму дано съ небесе. Ѿвѣща̀ і҆ѡа́ннъ и҆ речѐ: не мо́жетъ человѣ́къ прїима́ти ничесѡ́же, а҆́ще не бꙋ́детъ дано̀ є҆мꙋ̀ съ нб҃сѐ.
28
28
вы сами мънэ съвэдэтельствовасте яко рэхъ нэсмь азъ христосъ нъ посъланъ ѥсмь прэдъ нимь. Вы̀ са́ми мнѣ̀ свидѣ́телствꙋете, ꙗ҆́кѡ рѣ́хъ: нѣ́смь а҆́зъ хрⷭ҇то́съ, но ꙗ҆́кѡ по́сланъ є҆́смь пред̾ ни́мъ.
29
29
имэѩи невэстѫ женихъ ѥсть а другъ жениховъ стоѩ и послушаѩ ѥго радостиѭ радуѥть сz за гласъ жениховъ. си убо радость моя исплъни сz. И҆мѣ́ѧй невѣ́стꙋ жени́хъ є҆́сть: а҆ дрꙋ́гъ женихо́въ, стоѧ̀ и҆ послꙋ́шаѧ є҆гѡ̀, ра́достїю ра́дꙋетсѧ за гла́съ женихо́въ: сїѧ̀ оу҆̀бо ра́дость моѧ̀ и҆спо́лнисѧ:
30
30
оному подобаѥть расти а мънэ мьнити сz. ѻ҆́номꙋ подоба́етъ растѝ, мнѣ́ же ма́литисѧ.
31
31
грzдыи съвыше надъ вьсэми ѥсть. иже отъ землѩ отъ землѩ ѥсть. и отъ землѩ глаголѥть. грzдыи съ небесе надъ вьсэми ѥсть. Грѧды́й свы́ше над̾ всѣ́ми є҆́сть: сы́й ѿ землѝ, ѿ землѝ є҆́сть, и҆ ѿ землѝ глаго́летъ: грѧды́й съ нб҃сѐ над̾ всѣ́ми є҆́сть:
32
32
и ѥже видэ и слыша се съвэдэтельствуѥть и съвэдэтельства ѥго ни къто же приѥмлеть. и҆ є҆́же ви́дѣ и҆ слы́ша, сїѐ свидѣ́телствꙋетъ: и҆ свидѣ́телства є҆гѡ̀ никто́же прїе́млетъ.
33
33
приимыи ѥго съвэдэтельство запэчатлэ яко богъ истиньнъ ѥсть. Прїе́мый є҆гѡ̀ свидѣ́телство вѣ́рова [оу҆твердѝ] ꙗ҆́кѡ бг҃ъ и҆́стиненъ є҆́сть.
34
34
ѥгоже бо посъла богъ глаголы божиѩ глаголеть не въ мэрѫ бо богъ дасть духа. Є҆го́же бо посла̀ бг҃ъ, гл҃го́лы бж҃їѧ гл҃етъ: не въ мѣ́рꙋ бо бг҃ъ дае́тъ дх҃а.
35
35
отьць любить сына и вься дасть въ рѫцэ ѥго. Ѻ҆ц҃ъ (бо) лю́битъ сн҃а, и҆ всѧ̑ дадѐ въ рꙋ́цѣ є҆гѡ̀.
36
36
вэруѩи въ сына имать животъ вэчьныи. а иже не вэруѥть въ сына не узьрить живота. нъ гнэвъ божии прэбываѥть на нѥмь. Вѣ́рꙋѧй въ сн҃а и҆́мать живо́тъ вѣ́чный: а҆ и҆́же не вѣ́рꙋетъ въ сн҃а, не оу҆́зритъ живота̀, но гнѣ́въ бж҃їй пребыва́етъ на не́мъ.

Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.