|
Глава 7
|
Глава́ з҃
|
|
1
|
1
|
| И хождааше по сихъ исусъ вь галилеи. не хотэаше бо въ иудеи ходити. яко искаахѫ ѥго иудеи убити. | (Заⷱ҇ к҃е҃.) И҆ хожда́ше і҆и҃съ по си́хъ въ галїле́и: не хотѧ́ше бо во і҆ꙋде́и ходи́ти, ꙗ҆́кѡ и҆ска́хꙋ є҆го̀ і҆ꙋде́є оу҆би́ти. |
|
2
|
2
|
| бэ же близъ праздьникъ иудеискъ скинопигия. | Бѣ́ же бли́з̾ пра́здникъ і҆ꙋде́йскїй, потче́нїе сѣ́ни. |
|
3
|
3
|
| рекошz же къ нѥму братия ѥго: прэиди отъсѫду и иди въ иудеѭ да и ученици твои видzть дэла твоя яже твориши. | Рѣ́ша оу҆̀бо къ немꙋ̀ бра́тїѧ є҆гѡ̀: прейдѝ ѿсю́дꙋ, и҆ и҆дѝ во і҆ꙋде́ю, да и҆ оу҆чн҃цы̀ твоѝ ви́дѧтъ дѣла̀ твоѧ̑, ꙗ҆̀же твори́ши: |
|
4
|
4
|
| ни къто же бо ни чьсо же въ таинэ творить и ищеть самъ явэ быти. аще си твориши яви сz вьсему миру. | никто́же бо въ та́йнѣ твори́тъ что̀, и҆ и҆́щетъ са́мъ ꙗ҆́вѣ бы́ти: а҆́ще сїѧ̑ твори́ши, ꙗ҆вѝ себѐ мі́рови. |
|
5
|
5
|
| ни братия бо ѥго вэровахѫ въ нѥго. | Ни бра́тїѧ бо є҆гѡ̀ вѣ́ровахꙋ въ него̀. |
|
6
|
6
|
| глагола же исусъ: врэмz моѥ не у приде. а врэмz ваше вьсегда ѥсть готово. | Гл҃а оу҆̀бо и҆̀мъ і҆и҃съ: вре́мѧ моѐ не оу҆̀ прїи́де: вре́мѧ же ва́ше всегда̀ гото́во є҆́сть: |
|
7
|
7
|
| не можеть миръ ненавидэти васъ мене же ненавидить. яко азъ съвэдэтельствуѭ о нѥмь яко дэла ѥго зъла сѫть. | не мо́жетъ мі́ръ ненави́дѣти ва́съ: мене́ же ненави́дитъ, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ свидѣ́телствꙋю ѡ҆ не́мъ, ꙗ҆́кѡ дѣла̀ є҆гѡ̀ ѕла̑ сꙋ́ть: |
|
8
|
8
|
| вы възидэте въ праздьникъ сь. азъ не възидѫ въ праздьникъ сь яко врэмz моѥ не у приближи сz. | вы̀ взы́дите въ пра́здникъ се́й: а҆́зъ не взы́дꙋ [не оу҆̀ взы́дꙋ] въ пра́здникъ се́й, ꙗ҆́кѡ вре́мѧ моѐ не оу҆̀ и҆спо́лнисѧ. |
|
9
|
9
|
| си рекъ оста самъ въ галилеи. | Сїѧ̑ ре́къ и҆̀мъ, ѡ҆ста̀ въ галїле́и. |
|
10
|
10
|
| ѥгда же възидошz братия ѥго въ праздьникъ тъгда и самъ възиде не явэ нъ яко отаи. | Є҆гда́ же взыдо́ша бра́тїѧ є҆гѡ̀ въ пра́здникъ, тогда̀ и҆ са́мъ взы́де, не ꙗ҆́вѣ, но ꙗ҆́кѡ та́й. |
|
11
|
11
|
| иудеи же искаахѫ ѥго въ праздьникъ. и глаголаахѫ: къде ѥсть онъ; | Жи́дове же и҆ска́хꙋ є҆го̀ въ пра́здникъ, и҆ глаго́лахꙋ: гдѣ̀ є҆́сть ѻ҆́нъ; |
|
12
|
12
|
| и ръпътъ мъногь бэ о нѥмь въ народэхъ. ови глаголаахѫ яко благъ ѥсть. ини же глаголаахѫ: ни. нъ льстить народы. | И҆ ро́потъ мно́гъ бѣ̀ ѡ҆ не́мъ въ наро́дѣхъ: ѻ҆́вїи глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ бл҃гъ є҆́сть: и҆ні́и же глаго́лахꙋ: нѝ, но льсти́тъ наро́ды. |
|
13
|
13
|
| ни кыи же убо явэ глаголааше о нѥмь страха ради иудеискааго. | Никто́же оу҆́бѡ ꙗ҆́вѣ глаго́лаше ѡ҆ не́мъ, стра́ха ра́ди і҆ꙋде́йскагѡ. |
|
14
|
14
|
| Абиѥ же въ преполовлѥниѥ праздьннка възиде исусъ въ црькъвь и учааше. | (Заⷱ҇ к҃ѕ҃.) А҆́бїе же въ преполове́нїе пра́здника взы́де і҆и҃съ во це́рковь, и҆ оу҆ча́ше. |
|
15
|
15
|
| и дивляахѫ сz иудеи глаголѭще: како сь умэѥть кънигы не учивъ сz; | И҆ дивлѧ́хꙋсѧ і҆ꙋде́є, глаго́люще: ка́кѡ се́й кни̑ги вѣ́сть не оу҆чи́всѧ; |
|
16
|
16
|
| отъвэща же исусъ и рече имъ: моѥ учениѥ нэсть моѥ нъ посълавъшааго мz. | Ѿвѣща̀ (оу҆̀бо) и҆̀мъ і҆и҃съ и҆ речѐ: моѐ оу҆ч҃нїе нѣ́сть моѐ, но посла́вшагѡ мѧ̀: |
|
17
|
17
|
| аще къто хощеть волѭ ѥго творити разумэѥть учениѥ коѥ отъ бога ѥсть или азъ о себэ глаголѭ. | а҆́ще кто̀ хо́щетъ во́лю є҆гѡ̀ тво́рити, разꙋмѣ́етъ ѡ҆ оу҆ч҃нїи, ко́е ѿ бг҃а є҆́сть, и҆лѝ а҆́зъ ѿ себє̀ гл҃ю: |
|
18
|
18
|
| глаголѩи о себэ славы своѥѩ ищеть. а ищzи славы посълавъшааго и сь истиньнъ ѥсть и неправьды въ нѥмь нэсть. | глаго́лѧй ѿ себє̀, сла́вы своеѧ̀ и҆́щетъ: а҆ и҆щѧ́й сла́вы посла́вшагѡ є҆го̀, се́й и҆́стиненъ є҆́сть, и҆ нѣ́сть непра́вды въ не́мъ. |
|
19
|
19
|
| не муѶси ли дасть вамъ законъ; и ни къто же отъ васъ творить закона. чьто мене ищете убити; | Не мѡѷсе́й ли дадѐ ва́мъ зако́нъ; и҆ никто́же ѿ ва́съ твори́тъ зако́на. Что̀ менѐ и҆́щете оу҆би́ти; |
|
20
|
20
|
| отъвэща народъ и рече: бэсъ ли имаши къто тебе ищеть убити; | Ѿвѣща̀ наро́дъ и҆ речѐ: бѣ́са ли и҆́маши; кто̀ тебѐ и҆́щетъ оу҆би́ти; |
|
21
|
21
|
| отъвэща исусъ и рече имъ: ѥдино дэло сътворихъ и вьси дивите сz. | Ѿвѣща̀ і҆и҃съ и҆ речѐ и҆̀мъ: є҆ди́но дѣ́ло сотвори́хъ, и҆ всѝ дивите́сѧ: |
|
22
|
22
|
| сего ради муѶси дасть вамъ обрэзаниѥ не яко отъ муѶсеа ѥсть нъ отъ отьць. и въ сѫботѫ обрэзаѥте чловэка. | сегѡ̀ ра́ди мѡѷсе́й дадѐ ва́мъ ѡ҆брѣ́занїе, не ꙗ҆́кѡ ѿ мѡѷсе́а є҆́сть, но ѿ ѻ҆тє́цъ: и҆ въ сꙋббѡ́тꙋ ѡ҆брѣ́заете человѣ́ка: |
|
23
|
23
|
| аще обрэзаниѥ приѥмлѥть чловэкъ въ сѫботѫ да не разорить сz законъ муѶсеовъ на мz ли гнэваѥте сz яко вьсего чловэка съдрава сътворихъ въ сѫботѫ; | а҆́ще ѡ҆брѣ́занїе прїе́млетъ человѣ́къ въ сꙋббѡ́тꙋ, да не разори́тсѧ зако́нъ мѡѷсе́овъ: на мѧ́ ли гнѣ́ваетесѧ, ꙗ҆́кѡ всего̀ человѣ́ка здра́ва сотвори́хъ въ сꙋббѡ́тꙋ; |
|
24
|
24
|
| не сѫдите на лицz нъ правьдьныи сѫдъ сѫдите. | не сꙋди́те на лица̑, но првⷣный сꙋ́дъ сꙋди́те. |
|
25
|
25
|
| глаголаахѫ же ѥтери отъ иерусалимлянъ: не сь ли ѥсть ѥгоже ищѫть убити; | Глаго́лахꙋ оу҆̀бо нѣ́цыи ѿ і҆ерⷭ҇ли́млѧнъ: не се́й ли є҆́сть, є҆го́же и҆́щꙋтъ оу҆би́ти; |
|
26
|
26
|
| и се не объинуѩ сz глаголѥть и ни чьсо же ѥму не глаголѭть. еда како разумэшz кънzзи яко сь ѥсть христосъ; | и҆ сѐ, не ѡ҆бинꙋ́ѧсѧ гл҃етъ, и҆ ничесѡ́же є҆мꙋ̀ не глаго́лютъ: є҆да̀ ка́кѡ [вои́стиннꙋ] разꙋмѣ́ша кнѧ̑зи, ꙗ҆́кѡ се́й є҆́сть хрⷭ҇то́съ; |
|
27
|
27
|
| нъ сего вэмъ отъкѫду ѥсть. а христосъ ѥгда придеть ни къто же ѥго не вэсть отъкѫду бѫдеть. | но сего̀ вѣ́мы, ѿкꙋ́дꙋ є҆́сть: хрⷭ҇то́съ же є҆гда̀ прїи́детъ, никто́же вѣ́сть, ѿкꙋ́дꙋ бꙋ́детъ. |
|
28
|
28
|
| възъва же въ црькви учz исусъ и глаголѩ: и мене вэсте и вэсте отъкѫду ѥсмь. и о себэ не придохъ. нъ ѥсть истиньнъ посълавыи мz ѥгоже вы не вэсте. | Воззва̀ оу҆̀бо въ це́ркви оу҆чѧ̀ і҆и҃съ и҆ гл҃ѧ: и҆ менѐ вѣ́сте, и҆ вѣ́сте, ѿкꙋ́дꙋ є҆́смь: и҆ ѡ҆ себѣ̀ не прїидо́хъ, но є҆́сть и҆́стиненъ посла́вый мѧ̀, є҆гѡ́же вы̀ не вѣ́сте: |
|
29
|
29
|
| азъ и вэмь. яко отъ нѥго ѥсмь и тъ мz посъла. | а҆́зъ вѣ́мъ є҆го̀, ꙗ҆́кѡ ѿ негѡ̀ є҆́смь, и҆ то́й мѧ̀ посла̀. |
|
30
|
30
|
| и искаахѫ иудеи яти и и ни къто же не възложи рѫкы на нь яко не у бэ пришьла година ѥго. | И҆ска́хꙋ оу҆̀бо, да и҆́мꙋтъ є҆го̀: и҆ никто́же возложѝ на́нь рꙋкѝ, ꙗ҆́кѡ не оу҆̀ бѣ̀ прише́лъ ча́съ є҆гѡ̀. |
|
31
|
31
|
| отъ народа же мънози вэровашz въ нь и глаголаахѫ яко христосъ ѥгда придеть еда больша знамения сътворить яже сь ѥсть сътворилъ; | Мно́зи же ѿ наро́да вѣ́роваша въ него̀, и҆ глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ хрⷭ҇то́съ, є҆гда̀ прїи́детъ, є҆да̀ бѡ́лша зна́мєнїѧ сотвори́тъ, ꙗ҆̀же се́й твори́тъ; |
|
32
|
32
|
| слышашz же фарисеи народъ ръпъщѫщь о нѥмь се и посълашz архиереи и фарисеи слугы да имѫть и. | Слы́шаша фарїсе́є наро́дъ ро́пщꙋщь ѡ҆ не́мъ сїѧ̑: и҆ посла́ша фарїсе́є и҆ а҆рхїере́є слꙋги̑, да и҆́мꙋтъ є҆го̀. |
|
33
|
33
|
| рече же исусъ: ѥще мало врэмz съ вами ѥсмь и идѫ къ посълавъшууму мz. | Речѐ оу҆̀бо і҆и҃съ: є҆щѐ ма́ло вре́мѧ съ ва́ми є҆́смь, и҆ и҆дꙋ̀ къ посла́вшемꙋ мѧ̀: |
|
34
|
34
|
| поищете мене и не обрzщете и идеже ѥсмь азъ вы не можете прити. | взы́щете менѐ, и҆ не ѡ҆брѧ́щете: и҆ и҆дѣ́же є҆́смь а҆́зъ, вы̀ не мо́жете прїитѝ. |
|
35
|
35
|
| рэшz же иудеи къ себэ: камо сь хощеть ити яко мы не обрzщемъ ѥго; еда въ расэаниѥ ѥлиньско хощеть ити и учити елины; | Рѣ́ша же і҆ꙋде́є къ себѣ̀: ка́мѡ се́й хо́щетъ и҆тѝ, ꙗ҆́кѡ мы̀ не ѡ҆брѧ́щемъ є҆гѡ̀; є҆да̀ въ разсѣ́ѧнїе є҆́ллинское хо́щетъ и҆тѝ и҆ оу҆чи́ти є҆́ллины; |
|
36
|
36
|
| чьто ѥсть слово се ѥже рече: възищете мене и не обрzщете и идеже ѥсмь азъ вы не можете прити; | что̀ є҆́сть сїѐ сло́во, є҆́же речѐ: взы́щете менѐ, и҆ не ѡ҆брѧ́щете; и҆ и҆дѣ́же є҆́смь а҆́зъ, вы̀ не мо́жете прїитѝ; |
|
37
|
37
|
| Въ послэдьнии дн7ь. великыи праздьникъ. стояаше iс7ъ и зъваше гlz. аще кто жаждеть. да придеть къ мънэ и пиѥть. | (Заⷱ҇ к҃з҃.) Въ послѣ́днїй же де́нь вели́кїй пра́здника стоѧ́ше і҆и҃съ, и҆ зва́ше, гл҃ѧ: а҆́ще кто̀ жа́ждетъ, да прїи́детъ ко мнѣ̀ и҆ пїе́тъ: |
|
38
|
38
|
| вэрUяи въ мz. яко же кънигы рэшz. рэкы t чрева ѥго истекUть воды живы. | вѣ́рꙋѧй въ мѧ̀, ꙗ҆́коже речѐ писа́нїе, рѣ́ки ѿ чре́ва є҆гѡ̀ и҆стекꙋ́тъ воды̀ жи́вы. |
|
39
|
39
|
| се же рече о дUсэ. иже хотzхU приимати вэрUющии въ него. не Uбо бэ д¦ъ с™ыи данъ. яко iс7ъ не U бэ прославленъ. | Сїе́ же речѐ ѡ҆ д©ѣ, є҆го́же хотѧ́хꙋ прїима́ти вѣ́рꙋющїи во и҆́мѧ є҆гѡ̀: не оу҆̀ бо бѣ̀ дх҃ъ ст҃ы́й, ꙗ҆́кѡ і҆и҃съ не оу҆̀ бѣ̀ просла́вленъ. |
|
40
|
40
|
| мънози же t народа. слышавъше слово се гlахU се ѥсть въ истинU прbркъ. и ини гlахU си есть х©ъ. | Мно́зи же ѿ наро́да слы́шавше сло́во, глаго́лахꙋ: се́й є҆́сть вои́стиннꙋ прⷪ҇ро́къ. |
|
41
|
41
|
| ови гlахU ѥда t галилэя х©ъ приде. | Дрꙋзі́и глаго́лахꙋ: се́й є҆́сть хрⷭ҇то́съ. Ѻ҆́вїи же глаго́лахꙋ: є҆да̀ ѿ галїле́и хрⷭ҇то́съ прихо́дитъ; |
|
42
|
42
|
| не кънигы ли рэшz яко t сэмене дв7два и t виfлэомьска градьца. идеже бэ дв7дъ. приде х©ъ. | не писа́нїе ли речѐ, ꙗ҆́кѡ ѿ сѣ́мене дв҃дова и҆ ѿ виѳлее́мскїѧ ве́си, и҆дѣ́же бѣ̀ дв҃дъ, хрⷭ҇то́съ прїи́детъ; |
|
43
|
43
|
| распьрz же бы въ народэ ѥго ради. | Ра́спрѧ оу҆̀бо бы́сть въ наро́дѣ є҆гѡ̀ ра́ди. |
|
44
|
44
|
| ѥдини же t нихъ хотzхU тии яти. и никто же не възложи на нь рUкы. | Нѣ́цыи же ѿ ни́хъ хотѧ́хꙋ ꙗ҆́ти є҆го̀: но никто́же возложѝ на́нь рꙋ́цѣ. |
|
45
|
45
|
| придU же слUгы къ архиерэомъ и fарисэомъ. рэша имъ ти. почто не приведостэ ѥго. | Прїидо́ша же слꙋги̑ ко а҆рхїере́ѡмъ и҆ фарїсе́ѡмъ: и҆ рѣ́ша и҆̀мъ ті́и: почто̀ не приведо́сте є҆гѡ̀; |
|
46
|
46
|
| tвэщаша слUгы. николи же такъ гlъ ѥсть члв7чскъ. яко сь чlвкъ. | Ѿвѣща́ша слꙋги̑: николи́же та́кѡ є҆́сть глаго́лалъ человѣ́къ, ꙗ҆́кѡ се́й чл҃вѣ́къ. |
|
47
|
47
|
| tвэщаша имъ fарисэи. ѥда вы прэльщени бысте. | Ѿвѣща́ша оу҆̀бо и҆̀мъ фарїсе́є: є҆да̀ и҆ вы̀ прельще́ни бы́сте; |
|
48
|
48
|
| ѥда къто t кнzзь вэрова въ нь. или t fарисэи. | є҆да̀ кто̀ ѿ кнѧ̑зь вѣ́рова въ ѻ҆́нь, и҆лѝ ѿ фарїсє́й; |
|
49
|
49
|
| нъ народъ сь. иже не вэсть закона проклzти сUть. | но наро́дъ се́й, и҆́же не вѣ́сть зако́на, про́клѧти сꙋ́ть. |
|
50
|
50
|
| гlа никодимъ къ нимъ. пришьдыи къ немU нощию. ѥдинъ сы t нихъ. | Глаго́ла нїкоди́мъ къ ни̑мъ, и҆́же прише́дый къ немꙋ̀ но́щїю, є҆ди́нъ сы́й ѿ ни́хъ: |
|
51
|
51
|
| ѥда законъ вашь сUдить члв7кU. аще не слышимъ t него прэжде. и разUмэѥть чьто творить. | є҆да̀ зако́нъ на́шъ сꙋ́дитъ человѣ́кꙋ, а҆́ще не слы́шитъ ѿ негѡ̀ пре́жде и҆ разꙋмѣ́етъ, что̀ твори́тъ; |
|
52
|
52
|
| tвэщаша и рэша ѥмU. ѥда ты t галилэя ѥси. испытаи и виждь. яко t галилэя пророкъ не приходить. | Ѿвѣща́ша и҆ реко́ша є҆мꙋ̀: є҆да̀ и҆ ты̀ ѿ галїле́и є҆сѝ; и҆спыта́й и҆ ви́ждь, ꙗ҆́кѡ прⷪ҇ро́къ ѿ галїле́и не прихо́дитъ. |
|
53
|
53
|
| и иде къжьдо въ домъ свои. | И҆ и҆́де кі́йждо въ до́мъ сво́й. |