|
Глава 20
|
Главa к7
|
|
1
|
1
|
| И бысть въ ѥдинъ отъ дьнии тэхъ учzщу ѥму въ црькъви и благовэстуѭщу сташz сz архиереи и кънижьници съ старьци | (За? §f7.) И# бhсть во є3ди1нъ t днjй џнэхъ, ўчaщу є3мY лю1ди въ цeркви и3 бlговэствyющу, пріид0ша свzщeнницы и3 кни1жницы со ст†рцы |
|
2
|
2
|
| и рэшz глаголѭще къ нѥму: рьци намъ коѥѭ областиѭ се твориши и къто ѥсть давыи тебэ область сиѭ; | и3 рёша къ немY, глаг0люще: рцы2 нaмъ, к0ею w4бластію сі‰ твори1ши, и3ли2 кто2 є4сть дaвый тебЁ влaсть сію2; |
|
3
|
3
|
| отъвэщавъ же рече къ нимъ: въпрошѫ вы и азъ ѥдиного словесе и рьцэте ми: | Tвэщaвъ же речE къ ни6мъ: вопрошy вы и3 ѓзъ є3ди1нагw словесE, и3 рцhте ми2: |
|
4
|
4
|
| крьщениѥ иоаново съ небесе ли бэ или отъ чловэкъ; | крещeніе їwaнново съ нб7сe ли бЁ, и3ли2 t человBкъ; |
|
5
|
5
|
| они же помышляахѫ въ себэ глаголѭще яко аще речемъ отъ небесе речеть по чьто не вэровасте ѥмµ; | Nни1 же помышлsху въ себЁ, глаг0люще, ћкw ѓще речeмъ: съ нб7сE, речeтъ: почто2 u5бо не вёровасте є3мY; |
|
6
|
6
|
| аще ли речемъ отъ чловэкъ людиѥ вьси камениѥмь побиѭть ны. извэстьно бо бэ людемъ яко иоанъ пророкъ бэ. | ѓще ли же речeмъ: t человBкъ, вси2 лю1діе кaменіемъ побію1тъ ны2: и3звёстно бо бЁ њ їwaннэ, ћкw прbр0къ бЁ. |
|
7
|
7
|
| и отъвэщашz: не вэмъ отъкѫду. | И# tвэщaша: не вёмы tкyду. |
|
8
|
8
|
| исусъ же рече имъ: ни азъ глаголѭ вамъ коѥѭ властиѭ се творѭ. | Ї}съ же речE и5мъ: ни ѓзъ гlю вaмъ, к0ею w4бластію сі‰ творю2. |
|
9
|
9
|
| Начzтъ же къ людемъ глаголати притъчѫ сиѭ. чловэкъ насади виноградъ и въдасть и дэлателемъ и отиде на лэта мънога. | (За? R.) Начaтъ же къ лю1демъ глаг0лати при1тчу сію2: человёкъ нёкій насади2 віногрaдъ, и3 вдадE є3го2 дёлателємъ, и3 tи1де на лBта мнHга. |
|
10
|
10
|
| и въ врэмz посъла къ дэлателемъ рабъ да отъ плода винограда дадzть ѥму. дэлателѥ же бивъше и пустишz тъщь. | И# во врeмz послA къ дёлателємъ рабA, да t плодA віногрaда дадyтъ є3мY: дёлатєли же би1вше є3го2, послaша тщA. |
|
11
|
11
|
| и приложи другыи посълати рабъ. они же и того бивъше и досаждьше ѥму пустишz тъщь. | И# приложи2 послaти другaго рабA: nни1 же и3 того2 би1вше и3 досади1вше є3мY, послaша тщA. |
|
12
|
12
|
| и приложи третии посълати. они же и сего уязвьше изгънашz. | И# приложи2 послaти трeтіzго: nни1 же и3 того2 ўsзвльше и3згнaша. |
|
13
|
13
|
| рече же господь винограда: чьто сътворѭ; послѭ сынъ мои възлюблѥныи. негли сего видэвъши усрамляѭть сz. | Речe же господи1нъ віногрaда: что2 сотворю2; послю2 сhна моего2 возлю1бленнаго, є3дA кaкw, є3го2 ви1дэвше, ўсрамsтсz. |
|
14
|
14
|
| видэвъше же и дэлателѥ мышляахѫ другъ къ другу глаголѭще: сь ѥсть наслэдьникъ придэте убиѥмъ и да наше бѫдеть достояниѥ. | Ви1дэвше же є3го2 дёлателє, мhшлzху въ себЁ, глаг0люще: сeй є4сть наслёдникъ: пріиди1те, ўбіeмъ є3го2, да нaше бyдетъ достоsніе. |
|
15
|
15
|
| и изведъше и вънъ из винограда убишz. чьто убо створить имъ господинъ винограда; | И# и3звeдше є3го2 в0нъ и3з8 віногрaда, ўби1ша. Что2 u5бо сотвори1тъ и5мъ господи1нъ віногрaда; |
|
16
|
16
|
| придеть и погубить дэлателѩ сиѩ и въдасть виноградъ инэмъ. слышавъше же рэшz: да не бѫдеть. | Пріи1детъ и3 погуби1тъ дёлатєли сі‰, и3 вдaстъ віногрaдъ и3нBмъ. Слhшавше же рек0ша: да не бyдетъ. |
|
17
|
17
|
| онъ же възьрэвъ на нѩ рече: чьто убо ѥсть писаноѥ се камень ѥгоже не врэду сътворишz зиждѫщеи сь бысть въ главѫ ѫгълу; | Џнъ же воззрёвъ на ни1хъ, речE: что2 u5бо пи1саное сіE: кaмень, є3гHже небрег0ша зи1ждущіи, сeй бhсть во главY ќгла; |
|
18
|
18
|
| вьсякъ падыи на камени томь съкрушить сz. а на нѥмьже падеть сътьреть и. | Всsкъ падhй на кaмени т0мъ, сокруши1тсz: ґ на нeмже падeтъ, стрhетъ є3го2. |
|
19
|
19
|
| и възискашz архиереи и кънижьници възложити на нь руцэ въ тъ часъ и убояшz сz людии. разумэшz бо яко къ нимъ рече притъчѫ сиѭ. | (За? R№.) И# взыскaша ґрхіерeє и3 книжни1цы возложи1ти нaнь рyцэ въ т0й чaсъ, и3 ўбоsшасz нар0да: разумёша бо, ћкw къ ни6мъ при1тчу сію2 речE. |
|
20
|
20
|
| и съглzдавъше посълаша засэдьникы творzща сz правьдьници сѫще да имѫть и въ словеси да бышz и прэдали владычьству и области воѥводы. | И# наблю1дше послaша лazтєли [навётникwвъ], притворsющихъ себE прaведники бhти: да и4мутъ є3го2 въ словеси2, во є4же предaти є3го2 начaлству и3 w4бласти и3гeмwновэ. |
|
21
|
21
|
| и въпросишz и глаголѭще: учителю вэмъ яко право глаголѥши и учиши и не на лица зьриши нъ въ истинѫ пѫти божию учиши. | И# вопроси1ша є3го2, глаг0люще: ўчи1телю, вёмы, ћкw прaвw глаг0леши и3 ўчи1ши, и3 не на лиц† зри1ши, но вои1стинну пути2 б9ію ўчи1ши: |
|
22
|
22
|
| достоить ли намъ кесареви дань дати ли ни; | дост0итъ ли нaмъ кeсареви дaнь даsти, и3ли2 ни2; |
|
23
|
23
|
| разумэвъ же льсть ихъ рече къ нимъ: чьто мz искушаѥте; | Разумёвъ же и4хъ лукaвство, речE къ ни6мъ: чт0 мz и3скушaете; |
|
24
|
24
|
| покажите ми пэнzзь. чии имать образъ и написаниѥ; отъвэщавъше рэшz: кесаревъ. | покажи1те ми2 цaту [динaрій]: чjй и4мать w4бразъ и3 надписaніе; Tвэщaвше же рек0ша: кeсаревъ. |
|
25
|
25
|
| онъ же рече къ нимъ: въздадите убо яже сѫть кесарева кесареви. и яже сѫть божия богови. | Џнъ же речE и5мъ: воздади1те u5бо, ћже кeсарєва, кeсареви, и3 ±же б9іz, бGови. |
|
26
|
26
|
| и не могошz зазьрэти глагола ѥго прэдъ людьми. и дивльше сz о отъвэтэ ѥго умълчашz. | И# не мог0ша зазрёти глаг0ла є3гw2 пред8 людьми2: и3 диви1шасz њ tвётэ є3гw2, и3 ўмолчaша. |
|
27
|
27
|
| Пристѫпльше же нэции отъ садукеи глаголѭщеи въскрэшению не быти въпрашаахѫ и глаголѭще: | (За? Rв7.) Приступи1ша же нёцыи t саддукє1й, глаг0лющіи воскrнію не бhти, вопрошaху є3го2, |
|
28
|
28
|
| учителю муѶси написалъ ѥсть намъ аще кому братъ умреть имы женѫ и тъ бес чzдъ умреть. да поиметь женѫ ѥго братъ и въскрэсить сэмz брата своѥго. | глаг0люще: ўчи1телю, мwmсeй написA нaмъ: ѓще комY брaтъ ќмретъ и3мhй женY, и3 т0й безчaденъ ќмретъ, да брaтъ є3гw2 п0йметъ женY и3 возстaвитъ сёмz брaту своемY. |
|
29
|
29
|
| седмь убо братиѩ бэ. и прьвыи поѥмь женѫ умрэтъ бесчzдьнъ. | Сeдмь u5бо брaтій бЁ: и3 пeрвый поsтъ женY, ќмре безчaденъ: |
|
30
|
30
|
| и поѩтъ въторыи жену и тъ умрэтъ бесчzдьнъ. | и3 поsтъ вторhй женY, и3 т0й ќмре безчaденъ: |
|
31
|
31
|
| и третии поѩтъ ѭ. такожде и вьси семь умрэшz не оставльше чzдъ. | и3 трeтій поsтъ ю5: тaкожде же и3 вси2 сeдмь: и3 не њстaвиша ч†дъ, и3 ўмр0ша: |
|
32
|
32
|
| послэжде же вьсэхъ и жена умрэтъ. | п0слэжде же всёхъ ќмре и3 женA: |
|
33
|
33
|
| въ въскрэшениѥ убо котораго ихъ бѫдеть жена; семь бо имэшz ѭ женѫ. | въ воскrніе u5бо, кот0рагw и4хъ бyдетъ женA; сeдмь бо и3мёша ю5 женY. |
|
34
|
34
|
| и отъвэщавъ исусъ рече имъ: сынове вэка сего женzть сz и посагаѭть. | И# tвэщaвъ речE и5мъ ї}съ: сhнове вёка сегw2 жeнzтсz и3 посzгaютъ: |
|
35
|
35
|
| а съподобльшеи сz вэкъ тъ улучити и въскрэшениѥ ѥже отъ мрьтвыихъ ни женzть сz ни посагаѭть | ґ спод0бльшіисz вёкъ w4нъ ўлучи1ти и3 воскrніе, є4же t мeртвыхъ, ни жeнzтсz, ни посzгaютъ: |
|
36
|
36
|
| ни умрэти потомь могѫть. равьни бо сѫть ангеломъ и сынове суть божии въскрэшению сынове сѫще. | ни ўмрeти бо ктомY м0гутъ: рaвни бо сyть ѓгGлwмъ, и3 сhнове сyть б9іи, воскrніz сhнове сyще. |
|
37
|
37
|
| а яко въстаѭть мрьтвии и муѶси съказа при кѫпинэ якоже глаголетть господа бога авраамля и бога исакова и бога ияковля. | Ґ ћкw востаю1тъ мeртвіи, и3 мwmсeй сказA при купинЁ, ћкоже глаг0летъ гDа бGа ґвраaмлz и3 бGа їсаaкова и3 бGа їaкwвлz. |
|
38
|
38
|
| богъ же нэсть мрьтвыихъ нъ живыихъ вьси бо тому живи сѫть. | БGъ же нёсть мeртвыхъ, но живhхъ: вси1 бо томY жи1ви сyть. |
|
39
|
39
|
| отъвэщавъше ѥдини кънижьници рэшz: учителю добрэ рече. | Tвэщaвше же нёцый t кни6жникъ рек0ша: ўчи1телю, д0брэ рeклъ є3си2. |
|
40
|
40
|
| кътому же не съмэахѫ ѥго въпрашати ни чьсо же. рече же къ нимъ: | Ктомyже не смёzху є3го2 вопроси1ти ничесHже. Речe же къ ни6мъ: |
|
41
|
41
|
| како глаголѭть нэции христа быти сына давыдова; | кaкw глаг0лютъ хrтA сн7а дв7дова бhти; |
|
42
|
42
|
| а самъ давыдъ глаголеть въ кънигахъ псаломьскыихъ: рече господь господеви моѥму сzди о деснѫѭ мене | Сaмъ бо дв7дъ глаг0летъ въ кни1зэ pал0мстэй: речE гDь гDеви моемY: сэди2 њдеснyю менє2, |
|
43
|
43
|
| доньдеже положѫ врагы твоѩ подъножию ногама твоима. | д0ндеже положY враги2 тво‰ подн0жіе ногaма твои1ма. |
|
44
|
44
|
| давыдъ и убо господа нарицаѥть то како ѥму ѥсть сынъ; | Дв7дъ u5бо гDа є3го2 нарицaетъ, и3 кaкw сн7ъ є3мY є4сть; |
|
45
|
45
|
| слышящемъ же вьсэмъ людемъ рече къ ученикомъ своимъ: | (За? RG.) Слhшащымъ же всBмъ лю1демъ, речE ўчн7кHмъ свои6мъ: |
|
46
|
46
|
| вънимаите себе t кънижьникъ. хотzщиихъ въ одеждzхъ ходити. и любzщиихъ. цэлования на тържищи ихъ. и прэдъсэдания на съньмищихъ и прэжезъвания на обэдэхъ. | внемли1те себЁ t кни6жникъ, хотsщихъ ходи1ти во nдeждахъ, и3 лю1бzщихъ цэлов†ніz на т0ржищихъ и3 предсэд†ніz на с0нмищихъ, и3 преждевозлеж†ніz на вeчерzхъ: |
|
47
|
47
|
| иже сънэдають домы въдовиць. и виною далече молzтьсz. си приимUть осUжениѥ большеѥ. | и5же снэдaютъ д0мы вдови1цъ, и3 вин0ю далeче м0лzтсz [и3 лицемёрнw на д0лзэ м0лzтсz]: сjи пріи1мутъ ли1шше њсуждeніе. |
Зміст ▼
