|
Глава 20
|
Главa к7
|
|
1
|
1
|
|
И бысть въ ѥдинъ отъ дьнии тэхъ учzщу ѥму въ црькъви и благовэстуѭщу сташz сz архиереи и кънижьници съ старьци
|
(За? §f7.) И# бhсть во є3ди1нъ t днjй џнэхъ, ўчaщу є3мY лю1ди въ цeркви и3 бlговэствyющу, пріид0ша свzщeнницы и3 кни1жницы со ст†рцы
|
|
2
|
2
|
|
и рэшz глаголѭще къ нѥму: рьци намъ коѥѭ областиѭ се твориши и къто ѥсть давыи тебэ область сиѭ;
|
и3 рёша къ немY, глаг0люще: рцы2 нaмъ, к0ею w4бластію сі‰ твори1ши, и3ли2 кто2 є4сть дaвый тебЁ влaсть сію2;
|
|
3
|
3
|
|
отъвэщавъ же рече къ нимъ: въпрошѫ вы и азъ ѥдиного словесе и рьцэте ми:
|
Tвэщaвъ же речE къ ни6мъ: вопрошy вы и3 ѓзъ є3ди1нагw словесE, и3 рцhте ми2:
|
|
4
|
4
|
|
крьщениѥ иоаново съ небесе ли бэ или отъ чловэкъ;
|
крещeніе їwaнново съ нб7сe ли бЁ, и3ли2 t человBкъ;
|
|
5
|
5
|
|
они же помышляахѫ въ себэ глаголѭще яко аще речемъ отъ небесе речеть по чьто не вэровасте ѥмµ;
|
Nни1 же помышлsху въ себЁ, глаг0люще, ћкw ѓще речeмъ: съ нб7сE, речeтъ: почто2 u5бо не вёровасте є3мY;
|
|
6
|
6
|
|
аще ли речемъ отъ чловэкъ людиѥ вьси камениѥмь побиѭть ны. извэстьно бо бэ людемъ яко иоанъ пророкъ бэ.
|
ѓще ли же речeмъ: t человBкъ, вси2 лю1діе кaменіемъ побію1тъ ны2: и3звёстно бо бЁ њ їwaннэ, ћкw прbр0къ бЁ.
|
|
7
|
7
|
|
и отъвэщашz: не вэмъ отъкѫду.
|
И# tвэщaша: не вёмы tкyду.
|
|
8
|
8
|
|
исусъ же рече имъ: ни азъ глаголѭ вамъ коѥѭ властиѭ се творѭ.
|
Ї}съ же речE и5мъ: ни ѓзъ гlю вaмъ, к0ею w4бластію сі‰ творю2.
|
|
9
|
9
|
|
Начzтъ же къ людемъ глаголати притъчѫ сиѭ. чловэкъ насади виноградъ и въдасть и дэлателемъ и отиде на лэта мънога.
|
(За? R.) Начaтъ же къ лю1демъ глаг0лати при1тчу сію2: человёкъ нёкій насади2 віногрaдъ, и3 вдадE є3го2 дёлателємъ, и3 tи1де на лBта мнHга.
|
|
10
|
10
|
|
и въ врэмz посъла къ дэлателемъ рабъ да отъ плода винограда дадzть ѥму. дэлателѥ же бивъше и пустишz тъщь.
|
И# во врeмz послA къ дёлателємъ рабA, да t плодA віногрaда дадyтъ є3мY: дёлатєли же би1вше є3го2, послaша тщA.
|
|
11
|
11
|
|
и приложи другыи посълати рабъ. они же и того бивъше и досаждьше ѥму пустишz тъщь.
|
И# приложи2 послaти другaго рабA: nни1 же и3 того2 би1вше и3 досади1вше є3мY, послaша тщA.
|
|
12
|
12
|
|
и приложи третии посълати. они же и сего уязвьше изгънашz.
|
И# приложи2 послaти трeтіzго: nни1 же и3 того2 ўsзвльше и3згнaша.
|
|
13
|
13
|
|
рече же господь винограда: чьто сътворѭ; послѭ сынъ мои възлюблѥныи. негли сего видэвъши усрамляѭть сz.
|
Речe же господи1нъ віногрaда: что2 сотворю2; послю2 сhна моего2 возлю1бленнаго, є3дA кaкw, є3го2 ви1дэвше, ўсрамsтсz.
|
|
14
|
14
|
|
видэвъше же и дэлателѥ мышляахѫ другъ къ другу глаголѭще: сь ѥсть наслэдьникъ придэте убиѥмъ и да наше бѫдеть достояниѥ.
|
Ви1дэвше же є3го2 дёлателє, мhшлzху въ себЁ, глаг0люще: сeй є4сть наслёдникъ: пріиди1те, ўбіeмъ є3го2, да нaше бyдетъ достоsніе.
|
|
15
|
15
|
|
и изведъше и вънъ из винограда убишz. чьто убо створить имъ господинъ винограда;
|
И# и3звeдше є3го2 в0нъ и3з8 віногрaда, ўби1ша. Что2 u5бо сотвори1тъ и5мъ господи1нъ віногрaда;
|
|
16
|
16
|
|
придеть и погубить дэлателѩ сиѩ и въдасть виноградъ инэмъ. слышавъше же рэшz: да не бѫдеть.
|
Пріи1детъ и3 погуби1тъ дёлатєли сі‰, и3 вдaстъ віногрaдъ и3нBмъ. Слhшавше же рек0ша: да не бyдетъ.
|
|
17
|
17
|
|
онъ же възьрэвъ на нѩ рече: чьто убо ѥсть писаноѥ се камень ѥгоже не врэду сътворишz зиждѫщеи сь бысть въ главѫ ѫгълу;
|
Џнъ же воззрёвъ на ни1хъ, речE: что2 u5бо пи1саное сіE: кaмень, є3гHже небрег0ша зи1ждущіи, сeй бhсть во главY ќгла;
|
|
18
|
18
|
|
вьсякъ падыи на камени томь съкрушить сz. а на нѥмьже падеть сътьреть и.
|
Всsкъ падhй на кaмени т0мъ, сокруши1тсz: ґ на нeмже падeтъ, стрhетъ є3го2.
|
|
19
|
19
|
|
и възискашz архиереи и кънижьници възложити на нь руцэ въ тъ часъ и убояшz сz людии. разумэшz бо яко къ нимъ рече притъчѫ сиѭ.
|
(За? R№.) И# взыскaша ґрхіерeє и3 книжни1цы возложи1ти нaнь рyцэ въ т0й чaсъ, и3 ўбоsшасz нар0да: разумёша бо, ћкw къ ни6мъ при1тчу сію2 речE.
|
|
20
|
20
|
|
и съглzдавъше посълаша засэдьникы творzща сz правьдьници сѫще да имѫть и въ словеси да бышz и прэдали владычьству и области воѥводы.
|
И# наблю1дше послaша лazтєли [навётникwвъ], притворsющихъ себE прaведники бhти: да и4мутъ є3го2 въ словеси2, во є4же предaти є3го2 начaлству и3 w4бласти и3гeмwновэ.
|
|
21
|
21
|
|
и въпросишz и глаголѭще: учителю вэмъ яко право глаголѥши и учиши и не на лица зьриши нъ въ истинѫ пѫти божию учиши.
|
И# вопроси1ша є3го2, глаг0люще: ўчи1телю, вёмы, ћкw прaвw глаг0леши и3 ўчи1ши, и3 не на лиц† зри1ши, но вои1стинну пути2 б9ію ўчи1ши:
|
|
22
|
22
|
|
достоить ли намъ кесареви дань дати ли ни;
|
дост0итъ ли нaмъ кeсареви дaнь даsти, и3ли2 ни2;
|
|
23
|
23
|
|
разумэвъ же льсть ихъ рече къ нимъ: чьто мz искушаѥте;
|
Разумёвъ же и4хъ лукaвство, речE къ ни6мъ: чт0 мz и3скушaете;
|
|
24
|
24
|
|
покажите ми пэнzзь. чии имать образъ и написаниѥ; отъвэщавъше рэшz: кесаревъ.
|
покажи1те ми2 цaту [динaрій]: чjй и4мать w4бразъ и3 надписaніе; Tвэщaвше же рек0ша: кeсаревъ.
|
|
25
|
25
|
|
онъ же рече къ нимъ: въздадите убо яже сѫть кесарева кесареви. и яже сѫть божия богови.
|
Џнъ же речE и5мъ: воздади1те u5бо, ћже кeсарєва, кeсареви, и3 ±же б9іz, бGови.
|
|
26
|
26
|
|
и не могошz зазьрэти глагола ѥго прэдъ людьми. и дивльше сz о отъвэтэ ѥго умълчашz.
|
И# не мог0ша зазрёти глаг0ла є3гw2 пред8 людьми2: и3 диви1шасz њ tвётэ є3гw2, и3 ўмолчaша.
|
|
27
|
27
|
|
Пристѫпльше же нэции отъ садукеи глаголѭщеи въскрэшению не быти въпрашаахѫ и глаголѭще:
|
(За? Rв7.) Приступи1ша же нёцыи t саддукє1й, глаг0лющіи воскrнію не бhти, вопрошaху є3го2,
|
|
28
|
28
|
|
учителю муѶси написалъ ѥсть намъ аще кому братъ умреть имы женѫ и тъ бес чzдъ умреть. да поиметь женѫ ѥго братъ и въскрэсить сэмz брата своѥго.
|
глаг0люще: ўчи1телю, мwmсeй написA нaмъ: ѓще комY брaтъ ќмретъ и3мhй женY, и3 т0й безчaденъ ќмретъ, да брaтъ є3гw2 п0йметъ женY и3 возстaвитъ сёмz брaту своемY.
|
|
29
|
29
|
|
седмь убо братиѩ бэ. и прьвыи поѥмь женѫ умрэтъ бесчzдьнъ.
|
Сeдмь u5бо брaтій бЁ: и3 пeрвый поsтъ женY, ќмре безчaденъ:
|
|
30
|
30
|
|
и поѩтъ въторыи жену и тъ умрэтъ бесчzдьнъ.
|
и3 поsтъ вторhй женY, и3 т0й ќмре безчaденъ:
|
|
31
|
31
|
|
и третии поѩтъ ѭ. такожде и вьси семь умрэшz не оставльше чzдъ.
|
и3 трeтій поsтъ ю5: тaкожде же и3 вси2 сeдмь: и3 не њстaвиша ч†дъ, и3 ўмр0ша:
|
|
32
|
32
|
|
послэжде же вьсэхъ и жена умрэтъ.
|
п0слэжде же всёхъ ќмре и3 женA:
|
|
33
|
33
|
|
въ въскрэшениѥ убо котораго ихъ бѫдеть жена; семь бо имэшz ѭ женѫ.
|
въ воскrніе u5бо, кот0рагw и4хъ бyдетъ женA; сeдмь бо и3мёша ю5 женY.
|
|
34
|
34
|
|
и отъвэщавъ исусъ рече имъ: сынове вэка сего женzть сz и посагаѭть.
|
И# tвэщaвъ речE и5мъ ї}съ: сhнове вёка сегw2 жeнzтсz и3 посzгaютъ:
|
|
35
|
35
|
|
а съподобльшеи сz вэкъ тъ улучити и въскрэшениѥ ѥже отъ мрьтвыихъ ни женzть сz ни посагаѭть
|
ґ спод0бльшіисz вёкъ w4нъ ўлучи1ти и3 воскrніе, є4же t мeртвыхъ, ни жeнzтсz, ни посzгaютъ:
|
|
36
|
36
|
|
ни умрэти потомь могѫть. равьни бо сѫть ангеломъ и сынове суть божии въскрэшению сынове сѫще.
|
ни ўмрeти бо ктомY м0гутъ: рaвни бо сyть ѓгGлwмъ, и3 сhнове сyть б9іи, воскrніz сhнове сyще.
|
|
37
|
37
|
|
а яко въстаѭть мрьтвии и муѶси съказа при кѫпинэ якоже глаголетть господа бога авраамля и бога исакова и бога ияковля.
|
Ґ ћкw востаю1тъ мeртвіи, и3 мwmсeй сказA при купинЁ, ћкоже глаг0летъ гDа бGа ґвраaмлz и3 бGа їсаaкова и3 бGа їaкwвлz.
|
|
38
|
38
|
|
богъ же нэсть мрьтвыихъ нъ живыихъ вьси бо тому живи сѫть.
|
БGъ же нёсть мeртвыхъ, но живhхъ: вси1 бо томY жи1ви сyть.
|
|
39
|
39
|
|
отъвэщавъше ѥдини кънижьници рэшz: учителю добрэ рече.
|
Tвэщaвше же нёцый t кни6жникъ рек0ша: ўчи1телю, д0брэ рeклъ є3си2.
|
|
40
|
40
|
|
кътому же не съмэахѫ ѥго въпрашати ни чьсо же. рече же къ нимъ:
|
Ктомyже не смёzху є3го2 вопроси1ти ничесHже. Речe же къ ни6мъ:
|
|
41
|
41
|
|
како глаголѭть нэции христа быти сына давыдова;
|
кaкw глаг0лютъ хrтA сн7а дв7дова бhти;
|
|
42
|
42
|
|
а самъ давыдъ глаголеть въ кънигахъ псаломьскыихъ: рече господь господеви моѥму сzди о деснѫѭ мене
|
Сaмъ бо дв7дъ глаг0летъ въ кни1зэ pал0мстэй: речE гDь гDеви моемY: сэди2 њдеснyю менє2,
|
|
43
|
43
|
|
доньдеже положѫ врагы твоѩ подъножию ногама твоима.
|
д0ндеже положY враги2 тво‰ подн0жіе ногaма твои1ма.
|
|
44
|
44
|
|
давыдъ и убо господа нарицаѥть то како ѥму ѥсть сынъ;
|
Дв7дъ u5бо гDа є3го2 нарицaетъ, и3 кaкw сн7ъ є3мY є4сть;
|
|
45
|
45
|
|
слышящемъ же вьсэмъ людемъ рече къ ученикомъ своимъ:
|
(За? RG.) Слhшащымъ же всBмъ лю1демъ, речE ўчн7кHмъ свои6мъ:
|
|
46
|
46
|
|
вънимаите себе t кънижьникъ. хотzщиихъ въ одеждzхъ ходити. и любzщиихъ. цэлования на тържищи ихъ. и прэдъсэдания на съньмищихъ и прэжезъвания на обэдэхъ.
|
внемли1те себЁ t кни6жникъ, хотsщихъ ходи1ти во nдeждахъ, и3 лю1бzщихъ цэлов†ніz на т0ржищихъ и3 предсэд†ніz на с0нмищихъ, и3 преждевозлеж†ніz на вeчерzхъ:
|
|
47
|
47
|
|
иже сънэдають домы въдовиць. и виною далече молzтьсz. си приимUть осUжениѥ большеѥ.
|
и5же снэдaютъ д0мы вдови1цъ, и3 вин0ю далeче м0лzтсz [и3 лицемёрнw на д0лзэ м0лzтсz]: сjи пріи1мутъ ли1шше њсуждeніе.
|
Категорії
Контакти
Співпраця: admin.vira@ukr.net
Наші Телеграм-канали:
