Глава 20
1
И бысть въ ѥдинъ отъ дьнии тэхъ учzщу ѥму въ црькъви и благовэстуѭщу сташz сz архиереи и кънижьници съ старьци
2
и рэшz глаголѭще къ нѥму: рьци намъ коѥѭ областиѭ се твориши и къто ѥсть давыи тебэ область сиѭ;
3
отъвэщавъ же рече къ нимъ: въпрошѫ вы и азъ ѥдиного словесе и рьцэте ми:
4
крьщениѥ иоаново съ небесе ли бэ или отъ чловэкъ;
5
они же помышляахѫ въ себэ глаголѭще яко аще речемъ отъ небесе речеть по чьто не вэровасте ѥмµ;
6
аще ли речемъ отъ чловэкъ людиѥ вьси камениѥмь побиѭть ны. извэстьно бо бэ людемъ яко иоанъ пророкъ бэ.
7
и отъвэщашz: не вэмъ отъкѫду.
8
исусъ же рече имъ: ни азъ глаголѭ вамъ коѥѭ властиѭ се творѭ.
9
Начzтъ же къ людемъ глаголати притъчѫ сиѭ. чловэкъ насади виноградъ и въдасть и дэлателемъ и отиде на лэта мънога.
10
и въ врэмz посъла къ дэлателемъ рабъ да отъ плода винограда дадzть ѥму. дэлателѥ же бивъше и пустишz тъщь.
11
и приложи другыи посълати рабъ. они же и того бивъше и досаждьше ѥму пустишz тъщь.
12
и приложи третии посълати. они же и сего уязвьше изгънашz.
13
рече же господь винограда: чьто сътворѭ; послѭ сынъ мои възлюблѥныи. негли сего видэвъши усрамляѭть сz.
14
видэвъше же и дэлателѥ мышляахѫ другъ къ другу глаголѭще: сь ѥсть наслэдьникъ придэте убиѥмъ и да наше бѫдеть достояниѥ.
15
и изведъше и вънъ из винограда убишz. чьто убо створить имъ господинъ винограда;
16
придеть и погубить дэлателѩ сиѩ и въдасть виноградъ инэмъ. слышавъше же рэшz: да не бѫдеть.
17
онъ же възьрэвъ на нѩ рече: чьто убо ѥсть писаноѥ се камень ѥгоже не врэду сътворишz зиждѫщеи сь бысть въ главѫ ѫгълу;
18
вьсякъ падыи на камени томь съкрушить сz. а на нѥмьже падеть сътьреть и.
19
и възискашz архиереи и кънижьници възложити на нь руцэ въ тъ часъ и убояшz сz людии. разумэшz бо яко къ нимъ рече притъчѫ сиѭ.
20
и съглzдавъше посълаша засэдьникы творzща сz правьдьници сѫще да имѫть и въ словеси да бышz и прэдали владычьству и области воѥводы.
21
и въпросишz и глаголѭще: учителю вэмъ яко право глаголѥши и учиши и не на лица зьриши нъ въ истинѫ пѫти божию учиши.
22
достоить ли намъ кесареви дань дати ли ни;
23
разумэвъ же льсть ихъ рече къ нимъ: чьто мz искушаѥте;
24
покажите ми пэнzзь. чии имать образъ и написаниѥ; отъвэщавъше рэшz: кесаревъ.
25
онъ же рече къ нимъ: въздадите убо яже сѫть кесарева кесареви. и яже сѫть божия богови.
26
и не могошz зазьрэти глагола ѥго прэдъ людьми. и дивльше сz о отъвэтэ ѥго умълчашz.
27
Пристѫпльше же нэции отъ садукеи глаголѭщеи въскрэшению не быти въпрашаахѫ и глаголѭще:
28
учителю муѶси написалъ ѥсть намъ аще кому братъ умреть имы женѫ и тъ бес чzдъ умреть. да поиметь женѫ ѥго братъ и въскрэсить сэмz брата своѥго.
29
седмь убо братиѩ бэ. и прьвыи поѥмь женѫ умрэтъ бесчzдьнъ.
30
и поѩтъ въторыи жену и тъ умрэтъ бесчzдьнъ.
31
и третии поѩтъ ѭ. такожде и вьси семь умрэшz не оставльше чzдъ.
32
послэжде же вьсэхъ и жена умрэтъ.
33
въ въскрэшениѥ убо котораго ихъ бѫдеть жена; семь бо имэшz ѭ женѫ.
34
и отъвэщавъ исусъ рече имъ: сынове вэка сего женzть сz и посагаѭть.
35
а съподобльшеи сz вэкъ тъ улучити и въскрэшениѥ ѥже отъ мрьтвыихъ ни женzть сz ни посагаѭть
36
ни умрэти потомь могѫть. равьни бо сѫть ангеломъ и сынове суть божии въскрэшению сынове сѫще.
37
а яко въстаѭть мрьтвии и муѶси съказа при кѫпинэ якоже глаголетть господа бога авраамля и бога исакова и бога ияковля.
38
богъ же нэсть мрьтвыихъ нъ живыихъ вьси бо тому живи сѫть.
39
отъвэщавъше ѥдини кънижьници рэшz: учителю добрэ рече.
40
кътому же не съмэахѫ ѥго въпрашати ни чьсо же. рече же къ нимъ:
41
како глаголѭть нэции христа быти сына давыдова;
42
а самъ давыдъ глаголеть въ кънигахъ псаломьскыихъ: рече господь господеви моѥму сzди о деснѫѭ мене
43
доньдеже положѫ врагы твоѩ подъножию ногама твоима.
44
давыдъ и убо господа нарицаѥть то како ѥму ѥсть сынъ;
45
слышящемъ же вьсэмъ людемъ рече къ ученикомъ своимъ:
46
вънимаите себе t кънижьникъ. хотzщиихъ въ одеждzхъ ходити. и любzщиихъ. цэлования на тържищи ихъ. и прэдъсэдания на съньмищихъ и прэжезъвания на обэдэхъ.
47
иже сънэдають домы въдовиць. и виною далече молzтьсz. си приимUть осUжениѥ большеѥ.
