Зміст

Глава 12
Главa в7i
1
1
О нихъже сънемъшемъ сz тьмамъ народа яко припираахѫ другъ друга начzтъ глаголати къ ученикомъ своимъ прьвэѥ: вънемлэте себэ отъ кваса фарисеиска ѥже ѥсть лицемэрие. Њ ни1хже [междY тёмъ] собрaвшымсz тмaмъ нар0да, ћкw попирaти дрyгъ дрyга, начaтъ глаг0лати ўчн7кHмъ свои6мъ пeрвэе: внемли1те себЁ t квaса фарісeйска, є4же є4сть лицемёріе.
2
2
ничто же покръвено ѥсть ѥже не отъкрыѥтьсz. и таино ѥже не разUмэѥтьсz. (За? …G.) Ничт0же бо покровeно є4сть, є4же не tкрhетсz, и3 тaйно, є4же не ўразумёетсz:
3
3
занѥ ѥлико въ тьмэ рекосте. въ свэтэ Uслышитьсz. и ѥже къ UхU гlасте въ таилищихъ проповэстьсz на кровэхъ. занE, є3ли6ка во тмЁ рёсте, во свётэ ўслhшатсz: и3 є4же ко ќху глаг0ласте во хрaмэхъ, проповёстсz на кр0вэхъ.
4
4
гlю же вамъ. дрUгомъ моимъ. и не Uбоитесz Uбивающиихъ вы. и потомь не могUщемъ лиха чьсо сътворити. Гlю же вaмъ другHмъ свои6мъ: не ўб0йтесz t ўбивaющихъ тёло и3 пот0мъ не м0гущихъ ли1шше что2 сотвори1ти:
5
5
съказаю же вамъ. кого сz Uбоите. Uбоитесz имущааго власть по Uбьѥнии. и время въ геонU. си гlю вамъ. сказyю же вaмъ, когw2 ўб0йтесz: ўб0йтесz и3мyщагw влaсть по ўбіeніи воврещи2 въ дeбрь џгненную: є4й, гlю вaмъ, тогw2 ўб0йтесz.
6
6
не пzть ли пътиць цэнитьсz пэнzзма двэма. и ни ѥдина t нихъ. забъвена предь бм7ь. Не пsть ли пти1цъ цэни1тсz пёнzзема двэмA, и3 ни є3ди1на t ни1хъ нёсть забвeна пред8 бGомъ.
7
7
нъ и власи главы вашея ищьтени сUть. не Uбоитесz Uбо. мнозэхъ пътиць Uньше вы ѥсте. Но и3 влaси главы2 вaшеz вси2 и3зочтeни сyть. Не ўб0йтесz u5бо: мн0зэхъ пти1цъ ќнши є3стE вы2.
8
8
Гlю же вамъ. всzкъ иже колижьдо исповэсть мя предь члbвкы. и сн7ъ члв7чь исповэсть и предъ анGлы б9ии. (За? …д7.) Гlю же вaмъ: всsкъ, и4же ѓще и3сповёсть мS пред8 человBки, и3 сн7ъ чlвёческій и3сповёсть є3го2 пред8 ѓгGлы б9іими:
9
9
а tвьргыисz мене предъ члв7кы. tвьрженъ бUдеть предъ анGлы б9ии. ґ tвергjйсz менє2 пред8 человёки, tвeрженъ бyдетъ пред8 ѓгGлы б9іими.
10
10
и всzкъ иже речеть слово на сн7ъ члв7чь. tпUститьсz ѥмU. и иже хUлить на д¦ъ с™ыи. не tпUститъсz ѥмU. И# всsкъ и4же речeтъ сл0во на сн7а чlвёческаго, њстaвитсz є3мY: ґ на с™aго д¦а хули1вшему не њстaвитсz.
11
11
ѥгда же приведUть вы на съньмище. и властии чловэчьствия. не пьцэтесz како ли что помыслите. ли что речете. Е#гдa же приведyтъ вы2 на собHрища и3 вл†сти и3 владhчєства, не пецhтесz, кaкw и3ли2 что2 tвэщaете, и3ли2 что2 речeте:
12
12
с™ыи бо д¦ъ. наUчить вы. въ тъ чаc. яко же подобаѥть гlти. с™hй бо д¦ъ научи1тъ вы2 въ т0й чaсъ, ±же подобaетъ рещи2.
13
13
Рече же ѥму ѥдинъ отъ народа: учителю рьци брату моѥму да раздэлить съ мъноѭ достояниѥ. (За? …е7.) Речe же є3мY нёкій t нар0да: ўчи1телю, рцы2 брaту моемY раздэли1ти со мн0ю достоsніе.
14
14
онъ же рече ѥму: чловэче къто мz постави сѫдиѭ ли дэлателz надъ вами; Џнъ же речE є3мY: человёче, кто2 мS постaви судію2 и3ли2 дэли1телz над8 вaми;
15
15
рече же къ нимъ: блюдэте сz и храните сz отъ вьсякого лихоимьствия. яко не отъ избытъка комужьдо животъ ѥго ѥсть отъ имэния ѥму. Речe же къ ни6мъ: блюди1те и3 храни1тесz t лихои1мства: ћкw не t и3збhтка [внегдA и3збhточествовати] комY жив0тъ є3гw2 є4сть t и3мёніz є3гw2.
16
16
Рече гь7 притъчю сию. чlвкѫ ѥтерU богатU Uгобзисz нива. (За? …ѕ7.) Речe же при1тчу къ ни6мъ, глаг0лz: человёку нёкоему богaту ўгобзи1сz ни6ва:
17
17
и мышлzаше въ себэ гlz чьто сътворю. яко не имамъ къде събирати плодъ моихъ. и3 мhслzше въ себЁ, глаг0лz: что2 сотворю2, ћкw не и4мамъ гдЁ собрaти плодHвъ мои1хъ;
18
18
и рече се сътворю. разорю житьницю мою. и большю съзижьдю. и съберU тU вьсz жита моя. и доброѥ моѥ. И# речE: сE сотворю2: разорю2 жи6тницы мо‰, и3 б0лшыz сози1жду, и3 соберY тY вс‰ жи6та мо‰ и3 благ†z мо‰:
19
19
и рекU дш7и моѥи. дш7е имаши мънога добра. лежzщи на лэта мънога. почиваи ѥждь пии веселисz. и3 рекY души2 моeй: душE, и4маши мнHга бл†га, леж†ща на лBта мнHга: почивaй, ћждь, пjй, весели1сz.
20
20
рече же ѥмU бъ7 безUмьне. въ сью нощь дш7ю твою истzзаю t тебе. и яже Uготова комU бUдUть. Речe же є3мY бGъ: безyмне, въ сію2 н0щь дyшу твою2 и3стsжутъ t тебє2: ґ ±же ўгот0валъ є3си2, комY бyдутъ;
21
21
тако събираяи себэ. а не въ бъ7 бGатэясz. си гlz възгласи. имэяи Uши слышати да слышить. Тaкw собирazй себЁ, ґ не въ бGа богатёz.
22
22
рече же къ ученикомъ своимъ: сего ради глаголѭ вамъ не пьцэте сz душеѭ вашеѭ чьто эсте ни тэлъмь въ чьто облъчете сz. Речe же ко ўчн7кHмъ свои1мъ: сегw2 рaди глаг0лю вaмъ: не пецhтесz душeю вaшею, что2 ћсте: ни тёломъ, во что2 њблечeтесz:
23
23
душа больши ѥсть пищz и тэло одеждz. душA б0лши є4сть пи1щи, и3 тёло nдeжды.
24
24
съмотрите вранъ яко не сэѭть ни жьнѫть. имъже нэсть съкровища ни хранилища. и богъ питэѥть ѩ. къльми паче вы ѥсть лучьше пътиць. Смотри1те вр†нъ, ћкw не сёютъ, ни жнyтъ: и5мже нёсть сокр0вища, ни жи1тницы, и3 бGъ питaетъ и5хъ: к0льми пaче вы2 є3стE лyчши пти1цъ;
25
25
кто же отъ васъ пекы сz можеть приложити тэлэ своѥмь лакъть ѥдинъ; Кт0 же t вaсъ пекjйсz м0жетъ приложи1ти в0зрасту своемY лaкоть є3ди1нъ;
26
26
аще убо ни мала чесо можете чьто о прочиихъ печете сz; Ѓще u5бо ни мaла чесw2 м0жете, что2 њ пр0чихъ печeтесz;
27
27
съмотрите кринъ како растѫть не труждаѭть сz ни прzдѫть. глаголѭ же вамъ яко ни соломонъ въ вьсеи славэ своѥи облэче сz яко ѥдинъ отъ сихъ. Смотри1те крjны, кaкw растyтъ: не труждaютсz, ни прzдyтъ: глаг0лю же вaмъ, ћкw ни соломHнъ во всeй слaвэ своeй њблечeсz, ћкw є3ди1нъ t си1хъ.
28
28
аще ли же травѫ дьньсь на селэ сѫщѫ и утрэ въ пещь въмэтаѥмѫ богъ тако одэѥть кольми паче васъ маловэри. Ѓще же травY, на селЁ днeсь сyщу и3 ќтрэ въ пeщь вмeщему, бGъ тaкw њдэвaетъ: к0льми пaче вaсъ, маловёри;
29
29
и вы не ищате чьто имате ясти и чьто пити и не възносите сz И# вы2 не и3щи1те, что2 ћсте, и3ли2 что2 піeте: и3 не возноси1тесz:
30
30
вьсэхъ бо сихъ ѩзыци мира сего ищѫть. вашь же отьць вэсть яко трэбуѥте сихъ. всёхъ бо си1хъ kзhцы мjра сегw2 и4щутъ: вaшъ же nц7ъ вёсть, ћкw трeбуете си1хъ.
31
31
обаче ищате царьствия божия и си вься приложzть сz вамъ. Nбaче и3щи1те цrтвіz б9іz, и3 сі‰ вс‰ приложaтсz вaмъ.
32
32
не боисz малоѥ стадо. яко благоизволи оц7ь вашь дати вамъ цrтво. (За? …з7.) Не б0йсz, мaлое стaдо: ћкw бlгоизв0ли nц7ъ вaшъ дaти вaмъ цrтво.
33
33
продадите имэния вашz. и дадите милостынz. сътворите себе вълагалищz не ветъшzющя. съкровище не оскUдэѥмо на нб7сьхъ. идеже тать не приближаѥтьсz. ни чьрвь ни тьлz тьлить. Продади1те и3мёніz в†ша и3 дади1те ми1лостыню. Сотвори1те себЁ влаг†лища неветш†юща, сокр0вище неwскудёемо на нб7сёхъ, и3дёже тaть не приближaетсz, ни м0ль растлэвaетъ.
34
34
иде же бо есть съкровище ваше. тU и ср7дце ваше бUдеть. И#дёже бо сокр0вище вaше, тY и3 сeрдце вaше бyдетъ.
35
35
бUдUть чресла вашz прэпоясана. и свэтильници горzще. Да бyдутъ чрeсла в†ша препо‰сана, и3 свэти1лницы горsщіи:
36
36
и вы подобьни чlвкомъ чающемъ Gа своѥго. къгда възвратитьсz t брака. да пришьдъшю и тълкнUвъшю. абиѥ tвьръзUтьсz ѥмU. и3 вы2 под0бни человёкwмъ чaющымъ г0спода своегw2, когдA возврати1тсz t брaка, да пришeдшу и3 толкнyвшу, ѓбіе tвeрзутъ є3мY.
37
37
блажени раби ти. яже ги7нъ пришьдъ обрzщеть бъдzщя. аминъ гlю вамъ. яко прэпояшетьсz. и посадить я. и минUвъ послUжить имъ. Бlжeни раби2 тjи, и5хже пришeдъ госп0дь њбрsщетъ бдsщихъ: ґми1нь гlю вaмъ, ћкw препоsшетсz и3 посaдитъ и5хъ, и3 минyвъ [приступи1въ] послyжитъ и5мъ.
38
38
любо въ въторUю любо въ третиюю стражю придеть. и обрzщеть тако. блажени бUдUть раби ти. И# ѓще пріи1детъ во вторyю стрaжу, и3 въ трeтію стрaжу пріи1детъ, и3 њбрsщетъ (и5хъ) тaкw, бlжeни сyть раби2 тjи.
39
39
се же видите яко аще бы видэлъ господинъ храминU. въ кыи часъ тать придеть. бъдэлъ Uбо бы. и не далъ бы подъкопати домU своѥго. Сe же вёдите, ћкw ѓще бы вёдалъ господи1нъ хрaмины, въ кjй чaсъ тaть пріи1детъ, бдёлъ u5бо бы, и3 не бы2 дaлъ подкопaти д0му своегw2.
40
40
и вы бUдэте готови. яко вънь же часъ не мьните сынъ чловэчьскыи придеть. И# вы2 u5бо бyдите гот0ви: ћкw, в0ньже чaсъ не мни1те, сн7ъ чlвёческій пріи1детъ.
41
41
рече же ѥму петръ: господи къ намъ ли притъчѫ сиѭ глаголѥши ли къ вьсэмъ; Речe же є3мY пeтръ: гDи, къ нaмъ ли при1тчу сію2 глаг0леши, и3ли2 ко всBмъ;
42
42
рече же господь: къто убо ѥсть вэрьныи приставьникъ и мѫдрыи ѥгоже поставитъ господь надъ челядиѭ своѥѭ даяти въ времz житомэрениѥ; Речe же гDь: (За? …}.) кто2 u5бо є4сть вёрный строи1тель и3 мyдрый, є3г0же постaвитъ госп0дь над8 чeлzдію своeю, даsти во врeмz житомёріе;
43
43
блаженъ рабъ тъ ѥгоже пришьдъ господь обрzщеть творzща тако. Бlжeнъ рaбъ т0й, є3г0же пришeдъ госп0дь є3гw2 њбрsщетъ творsща тaкw:
44
44
въ истинѫ глаголѭ вамъ яко надъ вьсэмъ имэниѥмъ своимь поставить и. вои1стинну гlю вaмъ, ћкw над8 всёмъ и3мёніемъ свои1мъ постaвитъ є3го2.
45
45
аще ли же речеть рабъ тъ въ срьдьци своѥмь: коснить господь мои прити и начьнѥть бити рабы и рабынѩ эсти и пити и упивати сz. Ѓще же речeтъ рaбъ т0й въ сeрдцы своeмъ: косни1тъ господи1нъ м0й пріити2: и3 начнeтъ би1ти рабы6 и3 рабы6ни, ћсти же и3 пи1ти и3 ўпивaтисz:
46
46
придеть господинъ раба того въ ньже дьнь не чаѥть и въ годинѫ въ нѭже не вэсть. и протешеть и и чzсть ѥго съ невэрьныими положить. пріи1детъ господи1нъ рабA тогw2 въ дeнь, в0ньже не чaетъ, и3 въ чaсъ, в0ньже не вёсть: и3 растeшетъ є3го2, и3 чaсть є3гw2 съ невёрными положи1тъ.
47
47
тъ же рабъ вэдэвыи волѭ господа своѥго и не уготовавъ ли не сътворь по воли ѥго биѥнъ бѫдеть мъного. Т0й же рaбъ вёдэвый в0лю господи1на своегw2, и3 не ўгот0вавъ, ни сотвори1въ по в0ли є3гw2, біeнъ бyдетъ мн0гw:
48
48
не вэдэвыи же сътворь достоиная ранамъ биѥнъ бѫдеть мало. вьсякому же ѥмуже дано бѫдеть мъного мъного изищеть сz отъ нѥго. и ѥмуже прэдашz мъного. лишьша просzть отъ нѥго. невёдэвый же, сотвори1въ же достHйнаz рaнамъ, біeнъ бyдетъ мaлw. (За? …f7.) Всsкому же, є3мyже дано2 бyдетъ мн0гw, мн0гw взhщетсz t негw2: и3 є3мyже предaша мн0жайше, мн0жайше пр0сzтъ [и3стsжутъ] t негw2.
49
49
Огня придохъ въврэщь въ землѭ чьто хощѫ аще уже възгорэ сz; NгнS пріид0хъ воврещи2 на зeмлю, и3 что2 хощY, ѓще ўжE возгорёсz;
50
50
крьщениѥмь же имамъ крьстити сz и како удржѫ сz доньдеже коньчаѥть сz. КRщeніемъ же и4мамъ кrти1тисz, и3 кaкw ўдержyсz, д0ндеже скончaютсz;
51
51
мьните ли яко мира придохъ датъ на землѭ; ни глаголѭ вамъ нъ раздэлѥния. Мнитe ли, ћкw ми1ръ пріид0хъ дaти на зeмлю; ни2, гlю вaмъ, но раздэлeніе.
52
52
бѫдеть бо отъселэ пzтъ въ ѥдиномь дому раздэленъ триѥ на дъва и дъва на три. Бyдутъ бо tсeлэ пsть во є3ди1номъ домY раздэлeни, тріE на двA, и3 двA на три2:
53
53
и раздэлzть сz отьць на сынъ и сынъ на отьца. мати на дъщерь и дъщи на матерь. свекры на невэстѫ своѭ и невэста на свекровь своѭ. раздэли1тсz nтeцъ на сhна, и3 сhнъ на nтцA: мaти на дщeрь, и3 дщи2 на мaтерь: свекры2 на невёсту свою2, и3 невёста на свекр0вь свою2.
54
54
глаголааше же и народомъ: ѥгда узьрите облакъ въсходzщь отъ западъ абиѥ глаголѥте яко тѫча грzдеть и бываѥть тако. Гlаше же и3 нар0дwмъ: є3гдA ќзрите w4блакъ восходsщь t зaпада, ѓбіе глаг0лете: тyча грzдeтъ: и3 бывaетъ тaкw.
55
55
и ѥгда югъ дышѫщь глаголѥте яко варъ бѫдеть и бываѥть. И# є3гдA ю4гъ вёющь, глаг0лете: зн0й бyдетъ: и3 бывaетъ.
56
56
лицемэри лице небу и земли лице умэѥте искушати а врэмене сего како не искушаѥте; Лицемёри, лицE нeбу и3 земли2 вёсте и3скушaти: врeмене же сегw2 кaкw не и3скушaете;
57
57
чьто же и о себэ не сѫдите правьды; Чт0 же и3 њ себЁ не сyдите прaведное;
58
58
ѥгда бо грzдеши съ сѫпьръмь твоимь къ кнzзю на пѫти даждь дэланиѥ избыти отъ нѥго да не привлэчеть тебе къ сѫдии и сѫдия тz прэдасть слузэ и слуга тz въсадить въ тьмьницѫ. Е#гдa бо грzдeши съ сопeрникомъ твои1мъ ко кнsзю, на пути2 дaждь дёланіе [потщи1сz] и3збhти t негw2: да не кaкw привлечeтъ тебE къ судіи2, и3 судіS тS предaстъ слузЁ, и3 слугA всади1тъ тS въ темни1цу:
59
59
глаголѭ тебэ: не имаши изиши отътѫдэ доньдеже и послэдьнии трьхътъ въздаси. гlю тебЁ: не и3зhдеши tтyду, д0ндеже и3 послёднюю мёдницу воздaси.