Глава 7
1
И събьрашz сz къ нѥму фарисеи и ѥдини отъ кънижьникъ пришьдъше отъ иерусалима.
2
и видэвъше ѥдины отъ ученикъ ѥго нечистама рѫкама сирэчь не умъвенама эдѫщz хлэбы зазьрэахѫ.
3
фарисеи бо и вьси иудеи аще не умыѭть рѫку тьрѫще не эдzть дрьжzще прэдания старьць.
4
и отъ куплѩ аще не покѫплѭть сz не эдzть. и ина мънога сѫть яже приѩшz дрьжати крьщение стькльницамъ и чваномъ и котьломъ и одромъ.
5
по томь же въпрошаахѫ и фарисеи и кънижьници: по чьто не ходzть ученици твои по прэданию старьць нъ неумъвенама рѫкама эдzть хлэбъ;
6
онъ же отъвэщавъ рече имъ яко добрэ прорече исаия о васъ лицемэри. якоже ѥсть писано: сии людиѥ устнама мz чьтѫть. а срьдьце ихъ кромэ отъстоить отъ мене.
7
въсуѥ же чьтѫть мz учzще учения заповэдии чловэчьскъ.
8
оставльше бо заповэдь божиѭ дрьжите прэдания чловэчьска крьщение чьваномъ и стькльницамъ и ина подобьна такова мънога творите.
9
и глаголааше имъ: добрэ отъмэтаѥте сz заповэди божиѩ да прэданиѥ ваше съблюдете.
10
моµѶси бо рече: чьти отьца своего и матерь своѭ. и иже зълословить отьца ли матерь съмьртиѭ да умьреть.
11
вы же глаголѥте: аще речеть чловэкъ отьцу ли матери корванъ ѥже ѥсть даръ ѥже аще отъ мене пользевалъ ѥси.
12
и кътому не оставляѥте ѥго ни чесо же сътворити отьцу своѥму ли матери своѥи
13
престѫпаѭще слово божиѥ прэданиѥмь вашимь ѥже прэдасте. и подобьна такова мънога творите.
14
и призъвавъ вьсь народъ глаголааше имъ: послушаите мене вьси и разумэваите.
15
ни чьто же ѥсть отъ вънэѫду чловэка въходz въ нь не можеть оскврьнити и. нъ исходzщая из нѥго та сѫть сквьрнzщая чловэка.
16
аще кто имать уши слышати да слышить.
17
и ѥгда въниде въ домъ отъ народа въпрашаахѫ и ученици ѥго о притъчи
18
и глагола имъ: тако ли и вы неразумиви ѥсте; не разумэѥте ли яко вьсяко ѥже из въну въходить въ чловэка не можеть ѥго осквьрнити;
19
яко не въходить ѥму въ срьдьце нъ въ чрэво и сквозэ афедронъ исходить истрэбляѩ вься брашьна.
20
глаголааше же яко исходzщеѥ отъ чловэка то скврьнить чловэка.
21
из ѫтрьѭду бо отъ срьдца чловэчьска помышлѥния зъла исходzть прэлюбодэания любодэяния убииства
22
татьбы обиды лѫкавьство льсть студодэяниѥ око лѫкавьно власфимия гръдыни безумиѥ.
23
вься си зълая изѫтрь исходzть и скврьнzть чловэка.
24
И отътѫду въставъ иде въ прэ- дэлы тµрьскы и сидоньскы и въ домъ въшьдъ не хотэаще да бы къто и чулъ и не може утаити сz.
25
слышавъши бо жена о нѥмь ѥѩже дъщи имэаше духъ нечистъ пришедъши припаде къ ногама ѥго.
26
жена же бэ поганыни сµрофиникиссаныни родъмь и молэаше и да ижденеть бэсъ из дъщере ѥѩ.
27
исусъ же рече ѥи: остани да прьвэѥ насытzть сz чzда. нэсть бо добро отъѩти хлэба чzдомъ и пьсомъ поврэщи.
28
она же отъвэщавъши рече ѥму: еи господи и пьси подъ трапезоѭ эдzть отъ крупиць дэтьскъ.
29
и рече ѥи: за слово се иди изиде бэсъ из дъщере твоѥѩ.
30
и шьдъши домови обрэте отроковицѫ лежzщѫ на одрэ и бэсъ ишьдъшь. Въ оно вреұ.
31
ишьдъ iс7ъ t предэлъ. тUрьскъ и сvдоньскъ. приде на море галилеиско. межю предэлы декапольскы.
32
и приведоша къ нѥмU глUха. гUгънива. и молzхUсz ѥмU. да възложить на нъ рUкU.
33
и приимъ ѥго. ѥдиного t народа. въложи пьрсты своя. въ Uши ѥго. и плюнUвъ коснU ѥго. въ языкъ.
34
и възрэвъ на нб7о въздъхнU. и гlа ѥмU. еfаfьfа. ѥже ѥсть разьвьрзисz.
35
и абиѥ разьвьрзостасz слUха ѥго. и раздрэшисz. Uза языка ѥго. и гlше ч©то.
36
и запрэти имъ да никомU же не повэдzть. ѥлико же и имъ запрэщаше. они же паче проповэдаахU.
37
и излиха дивляахUсz гlюще. добрэ все творить. и глUхымъ творить слышати. и нэмыимъ гlати.
