Глава 8
1
Въ ты дьни пакы мъногу сѫщу народу и не имѫщемъ чесо эсти призъвавъ ученикы своѩ исусъ глагола имъ:
2
милъ ми ѥсть народъ сь. яко уже три дьни присэдzть мънэ и не имѫть чесо эсти.
3
и аще отъпущѫ ѩ не эдъшz въ домы своѩ ослабэѭть на пѫти. друзии бо ихъ издалече сѫть пришьли.
4
и отъвэщашz ѥму ученици ѥго: отъкѫду сиѩ можеть къто сьде насытити хлэбъ на пустыни;
5
и въпроси ѩ: колико имате хлэбъ; они же рэшz: седмь.
6
и повелэ народу възлещи на земли. и приѥмъ седмь тѫ хлэбъ хвалѫ въздавъ прэломи. и даяше ученикомъ своимъ да прэдълагаѭть. и положишz прэдъ народъмъ.
7
и имэахѫ и рыбиць мало. и ты благословивъ рече: прэдъложите и ты.
8
эдошz же и насытишz сz и възzшz избытъкы укрухъ седмь кошьниць.
9
бэ же эдъшиихъ яко четыре тысzщz и отъпусти ѩ.
10
и абиѥ вълэзъ въ корабль приде въ страны далъмануfаньскы.
11
и изидошz фарисеи и начzшz сътzзати сz съ нимь ищѭще отъ нѥго знамения съ небесе искѫшаѭще и.
12
и въздъхнѫвъ духомь своимъ глагола: чьто родъ сь знамения ищеть; аминь глаголѭ вамъ аще дасть сz роду сему знамениѥ.
13
и оставль ѩ вълэзъ пакы въ корабль иде на онъ полъ.
14
и забыша ученицы ѥго възzти хлэбы и развэ ѥдиного хлэба не имэахѫ съ собоѭ въ корабли.
15
и прэщааше имъ глаголѩ: видите блюдэте сz отъ кваса фарисеиска и отъ кваса иродова.
16
и помышляахѫ другъ къ другу глаголѭще яко хлэбъ не имамъ
17
и разумэвъ исусъ глагола имъ: чьто помышляѥте яко хлэбъ не имате; не у ли чюѥте ни разумэѥте; ѥще окаменѥно ли имате срьдьце ваше;
18
очи имѫще не видите и уши имѫще не слышите; и не помьните
19
ѥгда пzть хлэбъ прэломихъ въ пzть тысzщь и колико кошь укрухъ испълнь възzсте; глаголаашz ѥму: дъва на десzте.
20
и ѥгда седмь въ четыри тысzщz колико кошьниць исплънения укрухъ възzсте; они же рэшz седмь.
21
и глаголааше имъ: како не разумэѥте;
22
И приде въ виfсаидѫ и приведоша къ нѥму слэпа и моляахѫ и да и коснеть.
23
и ѥмъ за рѫкѫ слэпааго изведе и вънъ из вьси и плинѫ на очи ѥго и възложь рѫцэ на нь въпрашааше и аще чьто видить.
24
и възьрэвъ глаголааше: зьрѭ чловэкы. яко дрэво виждѫ ходzщz.
25
по томь же пакы възложи рѫцэ на очи ѥго и сътвори и прозрэти. и утвори сz и узьрэ вьсz свэтьло.
26
и посъла и въ домъ ѥго глаголѩ: ни въ вьсь не въниди ни повэждь ни кому же въ вьси.
27
изиде I© и Uченици ѥго. въ вс7и кесария фvлиповы. и на пUти въпрашаше Uченикы своя. гlя имъ. кого мz гlють члв7ци быти.
28
они же tвэщаша. ови иоана кр7стля. ини же илию. а дрUзии ѥдиного t прbркъ.
29
и тъ гlа имъ вы же кого мz глаголѥте быти. tвэщавъ же петръ гlа ѥмU. ты ѥси х©ъ.
30
и запрэти имъ да никомU же гlють о нѥмь.
31
и нача Uчити ихъ. яко подобаѥть снbви. члв7чю. много пострадати. и искUшенU быти. t старьць и архиереи. и книжьникъ. и UбьѥнU быти. и въ третии дн7ь въскрьснUти.
32
и не обинуѩ сz слово глаголааше. и приѥмъ и петръ начzтъ прэтити ѥму.
33
онъ же обращь сz и възьрэвъ на ученикы своѩ запрэти петрови глаголѩ: иди за мъноѭ сотоно яко не мыслиши яже сѫть божия нъ яже чловэчьская. Ре? Gь своимъ Uченикомъ.
34
иже хощеть въ слэдъ мене ити. да tвьржетьсz себе. и възметь крьc свои. и идеть по мнэ.
35
иже бо аще хощеть дш7ю свою сп©ти. погUбить ю. а иже погUбить дш7ю свою мене ради и еµаgлиа. тъ сп7сеть ю.
36
кая Uбо польза ѥсть члв7кU. аще приобращеть вьсь мирь а дш7ю свою tщетить.
37
ли что подасть члв7къ измэнU на дш} своѥи.
38
иже бо аще постыдитьсz мене. и моихъ словесъ. въ родэ семь прелюбодэинэмь. и грэшьнэмь. и сн7ъ члв7чь постыдытьсz ѥго. ѥгда придеть въ славэ оц7а своѥго. съ анGлы с™ыими.
