|
Глава 7
|
|
|
1
|
|
| И събьрашz сz къ нѥму фарисеи и ѥдини отъ кънижьникъ пришьдъше отъ иерусалима. | |
|
2
|
|
| и видэвъше ѥдины отъ ученикъ ѥго нечистама рѫкама сирэчь не умъвенама эдѫщz хлэбы зазьрэахѫ. | |
|
3
|
|
| фарисеи бо и вьси иудеи аще не умыѭть рѫку тьрѫще не эдzть дрьжzще прэдания старьць. | |
|
4
|
|
| и отъ куплѩ аще не покѫплѭть сz не эдzть. и ина мънога сѫть яже приѩшz дрьжати крьщение стькльницамъ и чваномъ и котьломъ и одромъ. | |
|
5
|
|
| по томь же въпрошаахѫ и фарисеи и кънижьници: по чьто не ходzть ученици твои по прэданию старьць нъ неумъвенама рѫкама эдzть хлэбъ; | |
|
6
|
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ яко добрэ прорече исаия о васъ лицемэри. якоже ѥсть писано: сии людиѥ устнама мz чьтѫть. а срьдьце ихъ кромэ отъстоить отъ мене. | |
|
7
|
|
| въсуѥ же чьтѫть мz учzще учения заповэдии чловэчьскъ. | |
|
8
|
|
| оставльше бо заповэдь божиѭ дрьжите прэдания чловэчьска крьщение чьваномъ и стькльницамъ и ина подобьна такова мънога творите. | |
|
9
|
|
| и глаголааше имъ: добрэ отъмэтаѥте сz заповэди божиѩ да прэданиѥ ваше съблюдете. | |
|
10
|
|
| моµѶси бо рече: чьти отьца своего и матерь своѭ. и иже зълословить отьца ли матерь съмьртиѭ да умьреть. | |
|
11
|
|
| вы же глаголѥте: аще речеть чловэкъ отьцу ли матери корванъ ѥже ѥсть даръ ѥже аще отъ мене пользевалъ ѥси. | |
|
12
|
|
| и кътому не оставляѥте ѥго ни чесо же сътворити отьцу своѥму ли матери своѥи | |
|
13
|
|
| престѫпаѭще слово божиѥ прэданиѥмь вашимь ѥже прэдасте. и подобьна такова мънога творите. | |
|
14
|
|
| и призъвавъ вьсь народъ глаголааше имъ: послушаите мене вьси и разумэваите. | |
|
15
|
|
| ни чьто же ѥсть отъ вънэѫду чловэка въходz въ нь не можеть оскврьнити и. нъ исходzщая из нѥго та сѫть сквьрнzщая чловэка. | |
|
16
|
|
| аще кто имать уши слышати да слышить. | |
|
17
|
|
| и ѥгда въниде въ домъ отъ народа въпрашаахѫ и ученици ѥго о притъчи | |
|
18
|
|
| и глагола имъ: тако ли и вы неразумиви ѥсте; не разумэѥте ли яко вьсяко ѥже из въну въходить въ чловэка не можеть ѥго осквьрнити; | |
|
19
|
|
| яко не въходить ѥму въ срьдьце нъ въ чрэво и сквозэ афедронъ исходить истрэбляѩ вься брашьна. | |
|
20
|
|
| глаголааше же яко исходzщеѥ отъ чловэка то скврьнить чловэка. | |
|
21
|
|
| из ѫтрьѭду бо отъ срьдца чловэчьска помышлѥния зъла исходzть прэлюбодэания любодэяния убииства | |
|
22
|
|
| татьбы обиды лѫкавьство льсть студодэяниѥ око лѫкавьно власфимия гръдыни безумиѥ. | |
|
23
|
|
| вься си зълая изѫтрь исходzть и скврьнzть чловэка. | |
|
24
|
|
| И отътѫду въставъ иде въ прэ- дэлы тµрьскы и сидоньскы и въ домъ въшьдъ не хотэаще да бы къто и чулъ и не може утаити сz. | |
|
25
|
|
| слышавъши бо жена о нѥмь ѥѩже дъщи имэаше духъ нечистъ пришедъши припаде къ ногама ѥго. | |
|
26
|
|
| жена же бэ поганыни сµрофиникиссаныни родъмь и молэаше и да ижденеть бэсъ из дъщере ѥѩ. | |
|
27
|
|
| исусъ же рече ѥи: остани да прьвэѥ насытzть сz чzда. нэсть бо добро отъѩти хлэба чzдомъ и пьсомъ поврэщи. | |
|
28
|
|
| она же отъвэщавъши рече ѥму: еи господи и пьси подъ трапезоѭ эдzть отъ крупиць дэтьскъ. | |
|
29
|
|
| и рече ѥи: за слово се иди изиде бэсъ из дъщере твоѥѩ. | |
|
30
|
|
| и шьдъши домови обрэте отроковицѫ лежzщѫ на одрэ и бэсъ ишьдъшь. Въ оно вреұ. | |
|
31
|
|
| ишьдъ iс7ъ t предэлъ. тUрьскъ и сvдоньскъ. приде на море галилеиско. межю предэлы декапольскы. | |
|
32
|
|
| и приведоша къ нѥмU глUха. гUгънива. и молzхUсz ѥмU. да възложить на нъ рUкU. | |
|
33
|
|
| и приимъ ѥго. ѥдиного t народа. въложи пьрсты своя. въ Uши ѥго. и плюнUвъ коснU ѥго. въ языкъ. | |
|
34
|
|
| и възрэвъ на нб7о въздъхнU. и гlа ѥмU. еfаfьfа. ѥже ѥсть разьвьрзисz. | |
|
35
|
|
| и абиѥ разьвьрзостасz слUха ѥго. и раздрэшисz. Uза языка ѥго. и гlше ч©то. | |
|
36
|
|
| и запрэти имъ да никомU же не повэдzть. ѥлико же и имъ запрэщаше. они же паче проповэдаахU. | |
|
37
|
|
| и излиха дивляахUсz гlюще. добрэ все творить. и глUхымъ творить слышати. и нэмыимъ гlати. |
