|
Глава 22
|
Глава́ к҃в
|
|
1
|
1
|
|
Рече Gь притъчю сию.
|
|
|
2
|
2
|
|
подобьно ѥсть цrтво нб7сьноѥ члв7кѫ цrю. иже сътвори бракъ сно7µ своѥмU.
|
оу҆подо́бисѧ црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ царю̀, и҆́же сотворѝ бра́ки сы́нꙋ своемꙋ̀
|
|
3
|
3
|
|
и посъла рабы своя. призъвати зъваныя на бракъ. и не хотzхU прити.
|
и҆ посла̀ рабы̑ своѧ̑ призва́ти зва̑нныѧ на бра́ки: и҆ не хотѧ́хꙋ прїитѝ.
|
|
4
|
4
|
|
пакы посъла ины рабы гlz. рьцэте зъваныимъ. се обэдъ мои Uготовахъ. Uньци мои Uпитэнии исколени. и всz готова. придэте на бракъ.
|
Па́ки посла̀ и҆́ны рабы̑, глаго́лѧ: рцы́те зва̑ннымъ: сѐ, ѡ҆бѣ́дъ мо́й оу҆гото́вахъ, ю҆нцы̀ моѝ и҆ оу҆пита̑ннаѧ и҆сколє́на, и҆ всѧ̑ готѡ́ва: прїиди́те на бра́ки.
|
|
5
|
5
|
|
они же не радивъше отидU. овъ на село своѥ. овъ на кUплю свою.
|
Ѻ҆ни́ же небре́гше ѿидо́ша, ѻ҆́въ оу҆́бѡ на село̀ своѐ, ѻ҆́въ же на кꙋ̑пли своѧ̑:
|
|
6
|
6
|
|
а прочии имъше рабы ѥго. досадишz имъ и избишz я.
|
про́чїи же є҆́мше рабѡ́въ є҆гѡ̀, досади́ша и҆̀мъ и҆ оу҆би́ша и҆̀хъ.
|
|
7
|
7
|
|
и слышzвъ цrь тъ ражнэвасz. и посълавъ воя своя. погUби Uбиицz ты. и грады ихъ зажьже.
|
И҆ слы́шавъ ца́рь то́й разгнѣ́васѧ, и҆ посла́въ вѡ́ѧ своѧ̑, погꙋбѝ оу҆бі̑йцы ѡ҆́ны и҆ гра́дъ и҆́хъ зажжѐ.
|
|
8
|
8
|
|
тъгда гlа рабомъ своимъ. бракъ Uбо готовъ ѥсть. а зъвании бэшz достоини.
|
Тогда̀ глаго́ла рабѡ́мъ свои̑мъ: бра́къ оу҆́бѡ гото́въ є҆́сть, зва́ннїи же не бы́ша досто́йни:
|
|
9
|
9
|
|
идэте Uбо на исходищz пUтии. и ѥлико аще обрzщете. призовэте на бракъ.
|
и҆ди́те оу҆̀бо на и҆схѡ́дища пꙋті́й, и҆ є҆ли́цѣхъ а҆́ще ѡ҆брѧ́щете, призови́те на бра́ки.
|
|
10
|
10
|
|
и ишьдъше раби на пUть. събьрашz вьсz яже обрэтU. зълыя и добрыя. и испълнишz бракъ възлежащиихъ.
|
И҆ и҆зше́дше рабѝ ѻ҆́ни на распꙋ̑тїѧ, собра́ша всѣ́хъ, є҆ли́цѣхъ ѡ҆брѣто́ша, ѕлы́хъ же и҆ до́брыхъ: и҆ и҆спо́лнисѧ бра́къ возлежа́щихъ.
|
|
11
|
11
|
|
въшьдъ же цrь. видэ t възлежzщиихъ. видэ тU члв7ка. не обълачена въ одэниѥ брачьноѥ.
|
Вше́дъ же ца́рь ви́дѣти возлежа́щихъ, ви́дѣ тꙋ̀ человѣ́ка не ѡ҆болче́на во ѡ҆дѣѧ́нїе бра́чное,
|
|
12
|
12
|
|
гlа ѥмU дрUже како въниде сэмо. не имыи одэниа брачьнааго. онъ же Uмълчz.
|
и҆ глаго́ла є҆мꙋ̀: дрꙋ́же, ка́кѡ вше́лъ є҆сѝ сѣ́мѡ не и҆мы́й ѡ҆дѣѧ́нїѧ бра́чна; Ѻ҆́нъ же оу҆молча̀.
|
|
13
|
13
|
|
тъгда рече цrь слUгамъ. съвzзавъше ѥмU рUцэ и нозэ възьмэте и въвьрзэте и въ тьмU кромэшьнюю. тU бUдеть плачь и скрьжьтъ зѫбомъ.
|
Тогда̀ речѐ ца́рь слꙋга́мъ: свѧза́вше є҆мꙋ̀ рꙋ́цѣ и҆ но́зѣ, возми́те є҆го̀ и҆ вве́рзите во тмꙋ̀ кромѣ́шнюю: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ:
|
|
14
|
14
|
|
мънози бо сUть зъвании мало же избьраныихъ. въ оно+.
|
мно́зи бо сꙋ́ть зва́ни, ма́лѡ же и҆збра́нныхъ.
|
|
15
|
15
|
|
съвэтъ сътворишz фарисеи на iс7а да и облъжють словъмь.
|
|
|
16
|
16
|
|
и посълаша къ немU Uченикы своя. и съ иродияды гlюще. Uчителю вэмъ яко истиньнъ ѥси. пUти б9ию въистинU Uчиши. и не родиши ни о комь же. не зьриши бо на лица чlвкомъ.
|
И҆ посыла́ютъ къ немꙋ̀ оу҆ченикѝ своѧ̑ со и҆рѡдїа̑ны, глаго́люще: оу҆чт҃лю, вѣ́мы, ꙗ҆́кѡ и҆́стиненъ є҆сѝ, и҆ пꙋтѝ бж҃їю вои́стиннꙋ оу҆чи́ши, и҆ неради́ши ни ѡ҆ ко́мже: не зри́ши бо на лицѐ человѣ́кѡмъ:
|
|
17
|
17
|
|
рьци Uбо намъ чьто ти сz мьнить. достоино лн ѥсть дати киносъ кэсареви или ни.
|
рцы̀ оу҆̀бо на́мъ, что̀ ти́ сѧ мни́тъ; досто́йно ли є҆́сть да́ти кинсо́нъ ке́сареви, и҆лѝ нѝ;
|
|
18
|
18
|
|
разUмэвъ же iс7ъ лUкавьствия ихъ и рече имъ. чьто мz искUшаѥте Uбокрыти.
|
Разꙋмѣ́въ же і҆и҃съ лꙋка́вство и҆́хъ, речѐ: что́ мѧ и҆скꙋша́ете, лицемѣ́ри;
|
|
19
|
19
|
|
покажэте ми стьглzзь киносьныи. они же принесоша ѥмU пэнzзь.
|
покажи́те мѝ злати́цꙋ кинсо́ннꙋю. Ѻ҆ни́ же принесо́ша є҆мꙋ̀ пѣ́нѧзь.
|
|
20
|
20
|
|
онъ же гlа имъ чии ѥсть образъ сь и написаниѥ.
|
И҆ гл҃а и҆̀мъ: чі́й ѡ҆́бразъ се́й и҆ написа́нїе;
|
|
21
|
21
|
|
гlашz ѥмU кэсаревъ. тогда гlа имъ. въздадите кэсарева кесареви. и б9ия бв7и.
|
(И҆) глаго́лаша є҆мꙋ̀: ке́саревъ. Тогда̀ гл҃а и҆̀мъ: воздади́те оу҆́бѡ ке́сарєва ке́сареви, и҆ бж҃їѧ бг҃ови.
|
|
22
|
22
|
|
и слышzвъше дивишzсz и оставльше и отидошz.
|
И҆ слы́шавше диви́шасѧ: и҆ ѡ҆ста́вльше є҆го̀ ѿидо́ша.
|
|
23
|
23
|
|
въ тъ дьнь пристѫпишz къ нѥму садукеи иже глаголѭть не быти въскрэшению и въпросишz и
|
|
|
24
|
24
|
|
глаголѭще: учителю моµѶси рече: аще къто умьреть не имы чzдъ да поиметь братъ ѥго женѫ ѥго и въскрэсить сэмz брата своѥго.
|
глаго́люще: оу҆чт҃лю, мѡѷсе́й речѐ: а҆́ще кто̀ оу҆́мретъ не и҆мы́й ча̑дъ, (да) по́йметъ бра́тъ є҆гѡ̀ женꙋ̀ є҆гѡ̀ и҆ воскреси́тъ сѣ́мѧ бра́та своегѡ̀:
|
|
25
|
25
|
|
бэ же въ насъ седмь братиѩ и прьвыи ожень сz умрэтъ и не имы сэмене остави женѫ своѭ брату своѥмµ.
|
бѣ́ша же въ на́съ се́дмь бра́тїѧ: и҆ пе́рвый ѡ҆же́ньсѧ оу҆́мре, и҆ не и҆мы́й сѣ́мене, ѡ҆ста́ви женꙋ̀ свою̀ бра́тꙋ своемꙋ̀:
|
|
26
|
26
|
|
такожде въторыи и третии до седьмааго.
|
та́кожде же и҆ вторы́й, и҆ тре́тїй, да́же до седма́гѡ:
|
|
27
|
27
|
|
послэжде же ихъ вьсэхъ умрэтъ и жена.
|
послѣди́ же всѣ́хъ оу҆́мре и҆ жена̀:
|
|
28
|
28
|
|
въ въскрэшениѥ убо которааго отъ седми бѫдеть жена; вьси бо имэша ѭ.
|
въ воскрⷭ҇нїе оу҆̀бо, кото́рагѡ ѿ седми́хъ бꙋ́детъ жена̀; вси́ бо и҆мѣ́ша ю҆̀.
|
|
29
|
29
|
|
отъвэщавъ же исусъ рече имъ: блѫдите не вэдѫще книгъ ни силы божиѩ.
|
Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: прельща́етесѧ, не вѣ́дꙋще писа́нїѧ, ни си́лы бж҃їѧ:
|
|
30
|
30
|
|
въ въскрэшениѥ бо ни женzть сz ни посагаѭть нъ яко ангели божии на небесеи сѫть.
|
въ воскрⷭ҇нїе бо ни же́нѧтсѧ, ни посѧга́ютъ, но ꙗ҆́кѡ а҆́гг҃ли бж҃їи на нб҃сѝ сꙋ́ть:
|
|
31
|
31
|
|
о въскрэшении же мрьтвыихъ нэсте ли чьли реченааго вамъ богъмь глаголѭщемь:
|
ѡ҆ воскрⷭ҇нїи же ме́ртвыхъ нѣ́сте ли члѝ рече́ннагѡ ва́мъ бг҃омъ, гл҃ющимъ:
|
|
32
|
32
|
|
азъ ѥсмь богъ авраамль и богъ исаковъ и богъ ияковль. нэсть богъ богъ мьртвыихъ нъ живыихъ.
|
а҆́зъ є҆́смь бг҃ъ а҆враа́мовъ, и҆ бг҃ъ і҆саа́ковъ, и҆ бг҃ъ і҆а́кѡвль; нѣ́сть бг҃ъ бг҃ъ ме́ртвыхъ, но (бг҃ъ) живы́хъ.
|
|
33
|
33
|
|
и слышавъше народи дивляахѫ сz о учении ѥго.
|
И҆ слы́шавше наро́ди дивлѧ́хꙋсѧ ѡ҆ оу҆ч҃нїи є҆гѡ̀.
|
|
34
|
34
|
|
Фарисэи же слышавъше яко срами садукеѩ събьрашz сz въкупэ. Въ оно+.
|
|
|
35
|
35
|
|
законоUчитель ѥтеръ. приде къ iс7ви искUшяи и гlz.
|
И҆ вопросѝ є҆ди́нъ ѿ ни́хъ законоꙋчи́тель, и҆скꙋша́ѧ є҆го̀ и҆ глаго́лѧ:
|
|
36
|
36
|
|
Uчителю кая заповэдь ѥсть больши въ законэ.
|
оу҆чт҃лю, ка́ѧ за́повѣдь бо́лши (є҆́сть) въ зако́нѣ;
|
|
37
|
37
|
|
iс7ъ же рече ѥмU, възлюбиши Gа б7а твоѥго вьсэмь срд7цьмь своимь. и всею дш7ею своѥю. и вьсею мыслью своѥю.
|
І҆и҃съ же речѐ є҆мꙋ̀: возлю́биши гдⷭ҇а бг҃а твоего̀ всѣ́мъ се́рдцемъ твои́мъ, и҆ все́ю дꙋше́ю твое́ю, и҆ все́ю мы́слїю твое́ю:
|
|
38
|
38
|
|
се естъ пьрвая и большия заповэдь.
|
сїѧ̀ є҆́сть пе́рваѧ и҆ бо́лшаѧ за́повѣдь:
|
|
39
|
39
|
|
въторая же подобьна ѥи. възлюбиши ближьнzаго своѥго яко и самъ сz.
|
втора́ѧ же подо́бна є҆́й: возлю́биши и҆́скреннѧго твоего̀ ꙗ҆́кѡ са́мъ себѐ:
|
|
40
|
40
|
|
вьсею Uбо заповэдию. въ законэ прbрци сUть.
|
въ сїю̑ ѻ҆бою̀ за́пѡвѣдїю ве́сь зако́нъ и҆ прⷪ҇ро́цы ви́сѧтъ.
|
|
41
|
41
|
|
събьраномъ же фарисэомъ. въпроси я iс7ъ.
|
Собра́вшымсѧ же фарїсе́ѡмъ, вопросѝ и҆̀хъ і҆и҃съ,
|
|
42
|
42
|
|
гlz. чьто сz вамъ мьнить о ¦э чии ѥсть сн7ъ. гlашz ѥмU дв7двъ.
|
гл҃ѧ: что̀ ва́мъ мни́тсѧ ѡ҆ хрⷭ҇тѣ̀; чі́й є҆́сть сн҃ъ; Глаго́лаша є҆мꙋ̀: дв҃довъ.
|
|
43
|
43
|
|
гlа имъ како Uбо дв7дъ д¦ъмь нарицzѥте и Gа гlz.
|
Гл҃а и҆̀мъ: ка́кѡ оу҆̀бо дв҃дъ дх҃омъ гдⷭ҇а є҆го̀ нарица́етъ, глаго́лѧ:
|
|
44
|
44
|
|
рече Gь гв7и моѥмU сzди одеснUю мене. дондеже положю врагы твоя. подъножиѥ ногама твоима.
|
речѐ гдⷭ҇ь гдⷭ҇еви моемꙋ̀: сѣдѝ ѡ҆деснꙋ́ю менє̀, до́ндеже положꙋ̀ врагѝ твоѧ̑ подно́жїе нога́ма твои́ма;
|
|
45
|
45
|
|
аще Uбо дв7дъ д¦мь Gа нарицаѥть. како ѥмU ѥсть сн7ъ.
|
а҆́ще оу҆̀бо дв҃дъ нарица́етъ є҆го̀ гдⷭ҇а, ка́кѡ сн҃ъ є҆мꙋ̀ є҆́сть;
|
|
46
|
46
|
|
и никто же ѥмU не може tвэщати словесе. ни съмэ кто t дн7е того въпросити ѥго ктомU.
|
И҆ никто́же можа́ше ѿвѣща́ти є҆мꙋ̀ словесѐ: нижѐ смѣ́ѧше кто̀ ѿ тогѡ̀ днѐ вопроси́ти є҆го̀ ктомꙋ̀.
|