|
Глава 13
|
Глава́ г҃і
|
|
1
|
1
|
| Въ тъ же дьнь ишьдъ исусъ из дому сэдэаше при мори. | Въ де́нь же то́й и҆зше́дъ і҆и҃съ и҆з̾ до́мꙋ, сѣдѧ́ше при мо́ри. |
|
2
|
2
|
| и събьрашz сz къ нему народи мънози яко вълэзъ въ корабль сэде и вьсь народъ на помории стояаше. | И҆ собра́шасѧ къ немꙋ̀ наро́ди мно́зи, ꙗ҆́коже є҆мꙋ̀ въ кора́бль влѣ́зти и҆ сѣ́сти: и҆ ве́сь наро́дъ на бре́зѣ стоѧ́ше. |
|
3
|
3
|
| и глагола имъ мъного притъчами глаголѩ: се изиде сэѩи да сэѥть. |
И҆ гл҃а и҆̀мъ при́тчами мно́гѡ, гл҃ѧ: |
|
4
|
4
|
| и сэѭщу ѥму ова убо падоша при пѫти и придоша пътицz небесьныѩ и позобаша я. | и҆ сѣ́ющꙋ є҆мꙋ̀, ѡ҆́ва падо́ша при пꙋтѝ, и҆ прїидо́ша пти̑цы и҆ позоба́ша ѧ҆̀: |
|
5
|
5
|
| другая же падошz на каменьныихъ яже не имэшz землѩ мъногы и абиѥ прозzбоша занѥ не имэаше глѫбины землѩ. | дрꙋга̑ѧ же падо́ша на ка́менныхъ, и҆дѣ́же не и҆мѣ́ѧхꙋ землѝ мно́ги, и҆ а҆́бїе прозѧбо́ша, занѐ не и҆мѣ́ѧхꙋ глꙋбины̀ землѝ: |
|
6
|
6
|
| слъньцу же въсiявъшу присвzдоша и зане не имэzхѫ корения исъхоша. | со́лнцꙋ же возсїѧ́вшꙋ присвѧ́нꙋша, и҆ занѐ не и҆мѣ́ѧхꙋ коре́нїѧ, и҆зсхо́ша: |
|
7
|
7
|
| а друга падошz въ трьнии и възиде трьниѥ и подави я. | дрꙋга̑ѧ же падо́ша въ те́рнїи, и҆ взы́де те́рнїе и҆ подавѝ и҆̀хъ: |
|
8
|
8
|
| другая же падошz на земли добрэ и даяахѫ плодъ ово съто ово шьсть десzтъ ово три десzти. | дрꙋга̑ѧ же падо́ша на землѝ до́брѣй и҆ даѧ́хꙋ пло́дъ, ѻ҆́во оу҆́бѡ сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во же три́десѧть: |
|
9
|
9
|
| имэѩи уши слышати да слышить. | и҆мѣ́ѧй оу҆́шы слы́шати да слы́шитъ. |
|
10
|
10
|
| и пристѫпльше ученици рэша ѥму: по чьто притъчами глаголеши имъ; |
|
|
11
|
11
|
| онъ же отъвэщавъ рече имъ: яко вамъ дано ѥсть разумэти таиная царьства небесьнаго онэмъ же не дано ѥсть. | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ꙗ҆́кѡ ва́мъ дано̀ є҆́сть разꙋмѣ́ти та̑йны црⷭ҇твїѧ нбⷭ҇нагѡ, ѡ҆́нѣмъ же не дано̀ є҆́сть: |
|
12
|
12
|
| имѫщууму бо дасть сz и избѫдеть ѥму. а иже не имать и ѥже имать възметь сz отъ нѥго. | и҆́же бо и҆́мать, да́стсѧ є҆мꙋ̀ и҆ преизбꙋ́детъ (є҆мꙋ̀): а҆ и҆́же не и҆́мать, и҆ є҆́же и҆́мать, во́зметсѧ ѿ негѡ̀: |
|
13
|
13
|
| сего ради притъчами имъ глаголѭ яко видzще не видzть и слышаще не слышzть ни разумэваѭтъ. | сегѡ̀ ра́ди въ при́тчахъ гл҃ю и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ ви́дѧще не ви́дѧтъ, и҆ слы́шаще не слы́шатъ, ни разꙋмѣ́ютъ: |
|
14
|
14
|
| и събываѥть сz имъ пророчьство исаино глаголѭщеѥ: слухъмь услышите и не имате разумэти и зьрzще узьрите. и не имате видэти. | и҆ сбыва́етсѧ въ ни́хъ прⷪ҇ро́чество и҆са́їино, глаго́лющее: слꙋ́хомъ оу҆слы́шите, и҆ не и҆́мате разꙋмѣ́ти: и҆ зрѧ́ще оу҆́зрите, и҆ не и҆́мате ви́дѣти: |
|
15
|
15
|
| отлъстэ бо срьдьце людии сихъ и ушима тzжько слъшашz и очи свои съмэжишz. еда къгда узьрzть очима и ушима услышzть и срьдьцемь разумэѭть и обратzть сz и исцэлѭ z. | ѡ҆толстѣ́ бо се́рдце люді́й си́хъ, и҆ оу҆ши́ма тѧ́жкѡ слы́шаша, и҆ ѻ҆́чи своѝ смежи́ша, да не когда̀ оу҆́зрѧтъ ѻ҆чи́ма, и҆ оу҆ши́ма оу҆слы́шатъ, и҆ се́рдцемъ оу҆разꙋмѣ́ютъ, и҆ ѡ҆братѧ́тсѧ, и҆ и҆сцѣлю̀ и҆̀хъ. |
|
16
|
16
|
| ваши же блаженэ очи яко видите и уши ваши яко слышите. | Ва̑ша же бл҃жє́нна ѻ҆чеса̀, ꙗ҆́кѡ ви́дѧтъ, и҆ оу҆́ши ва́ши, ꙗ҆́кѡ слы́шатъ: |
|
17
|
17
|
| аминь бо глаголѭ вамъ яко мънози пророци и правьдьници въжделэша видэти яже видите и не видэшz и слышати яже слышите и не слышашz. | а҆ми́нь бо гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ мно́зи прⷪ҇ро́цы и҆ првⷣницы вожделѣ́ша ви́дѣти, ꙗ҆̀же ви́дите, и҆ не ви́дѣша, и҆ слы́шати, ꙗ҆̀же слы́шите, и҆ не слы́шаша. |
|
18
|
18
|
| вы же услышите притъчѫ сэявъшааго. | Вы́ же оу҆слы́шите при́тчꙋ сѣ́ющагѡ: |
|
19
|
19
|
| всякъ иже слышить слъвеса царьствия. и не разумэваѥть приходить неприязнь и въсхыщаѥть сэѥноѥ въ срьдьци ѥго. се ѥсть сэѥноѥ при пѫти. | всѧ́комꙋ слы́шащемꙋ сло́во црⷭ҇твїѧ и҆ не разꙋмѣва́ющꙋ, прихо́дитъ лꙋка́вый и҆ восхища́етъ всѣ́ѧнное въ се́рдцы є҆гѡ̀: сїѐ є҆́сть, є҆́же при пꙋтѝ сѣ́ѧнное. |
|
20
|
20
|
| а сэѥноѥ на камени сь ѥсть слышzи слово и абиѥ съ радостиѭ приѥмлѩ ѥ. | А҆ на ка́мени сѣ́ѧнное, сїѐ є҆́сть слы́шай сло́во и҆ а҆́бїе съ ра́достїю прїе́млетъ є҆̀: |
|
21
|
21
|
| не имать же корене въ себэ нъ врэменьнъ ѥсть. бывъши же печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѥть сz. | не и҆́мать же ко́рене въ себѣ̀, но привре́мененъ є҆́сть: бы́вши же печа́ли и҆лѝ гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе соблажнѧ́етсѧ. |
|
22
|
22
|
| а сэѥное въ трьнии сь ѥсть слышzи слово и печаль свэта сего и льсть богатьства подавляѥть ѥ и без плода бываѥть. | А҆ сѣ́ѧнное въ те́рнїи, сѐ є҆́сть слы́шай сло́во, и҆ печа́ль вѣ́ка сегѡ̀ и҆ ле́сть бога́тства подавлѧ́етъ сло́во, и҆ без̾ плода̀ быва́етъ. |
|
23
|
23
|
| а сэѥноѥ на добрэ земли сь ѥсть слышzи слово и разумэваѩ ѥ и приносить плодъ и творить овъ съто овъ шесть десzтъ овъ три десzти. | А҆ сѣ́ѧнное на до́брѣй землѝ, сѐ є҆́сть слы́шай сло́во и҆ разꙋмѣва́ѧ: и҆́же оу҆́бѡ пло́дъ прино́ситъ и҆ твори́тъ ѻ҆́во сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во три́десѧть. |
|
24
|
24
|
| Ре? Gъ притъчю сию. Uподобисz цrтвиѥ нб7сноѥ члв7кU сэzвъшю доброѥ сэмz. на селэ своѥмь. |
|
|
25
|
25
|
| спzщемъ же члв7комъ. приде врагъ ѥго и всэz плэвелъ. посредэ пшеница и отъиде. | спѧ́щымъ же человѣ́кѡмъ, прїи́де вра́гъ є҆гѡ̀ и҆ всѣ́ѧ пле́велы посредѣ̀ пшени́цы и҆ ѿи́де: |
|
26
|
26
|
| ѥгда же прозzбе трава и плъдъ створи тъгда zвисz плевелъ. | є҆гда́ же прозѧбѐ трава̀ и҆ пло́дъ сотворѝ, тогда̀ ꙗ҆ви́шасѧ и҆ пле́велїе. |
|
27
|
27
|
| пришедъше же раби гн7а рэша ѥмU Gи не добро ли сэмz сэzлъ ѥси на селэ своѥмь. отъкUдU Uбо имать плэвелъ. | Прише́дше же рабѝ господи́на, рѣ́ша є҆мꙋ̀: го́споди, не до́брое ли сѣ́мѧ сѣ́ѧлъ є҆сѝ на селѣ̀ твое́мъ; ѿкꙋ́дꙋ оу҆̀бо и҆́мать пле́велы; |
|
28
|
28
|
| онъ же ре? имъ врагъ члв7ко се сътвори. раби же рэша ѥмU хощеши ли Uбо да ишьдъше истьргьмъ я. | Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: вра́гъ человѣ́къ сїѐ сотворѝ. Раби́ же рѣ́ша є҆мꙋ̀: хо́щеши ли оу҆̀бо, да ше́дше и҆сплеве́мъ ѧ҆̀; |
|
29
|
29
|
| онъ же ре? ни и ѥгда въстьргающе плэвелъ. въстьргете кµпно с нимь пшеницю. | Ѻ҆́нъ же речѐ (и҆̀мъ): нѝ: да не когда̀ восторга́юще пле́велы, восто́ргнете кꙋ́пнѡ съ ни́ми (и҆) пшени́цꙋ: |
|
30
|
30
|
| оставите ѥ кUпио. расти до жатвы. и въ врэмz жатвэ рекU дэлательмъ. съберэте пьрвэ плевелъ. и съвzжэте въ снопы яко съжещи z. а пшеницю съберэте въ житьницю мою. | ѡ҆ста́вите растѝ ѻ҆боѐ кꙋ́пнѡ до жа́твы: и҆ во вре́мѧ жа́твы рекꙋ̀ жа́телємъ: собери́те пе́рвѣе пле́велы и҆ свѧжи́те и҆̀хъ въ снопы̀, ꙗ҆́кѡ сожещѝ ѧ҆̀: а҆ пшени́цꙋ собери́те въ жи́тницꙋ мою̀. |
|
31
|
31
|
| Инѫ притъчѫ прэдложи имъ глаголѩ: подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ зьрну горущьну ѥже въземь чловэкъ въсэя на селэ своѥмъ. |
|
|
32
|
32
|
| ѥже мьнѥ ѥсть вьсэхъ сэменъ ѥгда же въздрастеть болѥ зелии ѥсть и бываѥть дрэво яко прити птицамъ небесьныимъ и витати на вэтвехъ ѥго. | є҆́же ма́лѣйше оу҆́бѡ є҆́сть ѿ всѣ́хъ сѣ́менъ: є҆гда́ же возрасте́тъ, бо́лѣе (всѣ́хъ) ѕе́лїй є҆́сть и҆ быва́етъ дре́во, ꙗ҆́кѡ прїитѝ пти́цамъ небє́снымъ и҆ вита́ти на вѣ́твехъ є҆гѡ̀. |
|
33
|
33
|
| инѫ притъчѫ глагола имъ: подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ квасу иже възьмъши жена съкры въ мѫцэ три сатъ доньдеже въскысэ вься. | И҆́нꙋ при́тчꙋ гл҃а и҆̀мъ: подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное ква́сꙋ, є҆го́же взе́мши жена̀ скры̀ въ са́тѣхъ трїе́хъ мꙋкѝ, до́ндеже вскисо́ша всѧ̑. |
|
34
|
34
|
| вься си глагола исусъ притъчами къ народомъ и бес притъчz ни чесо же не глаголааше къ нимъ. | Сїѧ̑ всѧ̑ гл҃а і҆и҃съ въ при́тчахъ наро́дѡмъ, и҆ без̾ при́тчи ничесо́же гл҃аше къ ни̑мъ: |
|
35
|
35
|
| да събѫдеть сz реченоѥ пророкъмь глаголѭщемь: отъврьзѫ въ притъчахъ уста моѩ отъкрыѭ съкръвеная отъ съложения вьсего мира. | ꙗ҆́кѡ да сбꙋ́детсѧ рече́нное прⷪ҇ро́комъ, глаго́лющимъ: ѿве́рзꙋ въ при́тчахъ оу҆ста̀ моѧ̑: ѿры́гнꙋ сокровє́ннаѧ ѿ сложе́нїѧ мі́ра. |
|
36
|
36
|
| тогда оставль народы приде въ домъ исусъ и пристUпиша к немU. Uченици ѥго гlюще. скажи намъ притъчю плевельнUю. | Тогда̀ ѡ҆ста́вль наро́ды, прїи́де въ до́мъ і҆и҃съ. (Заⷱ҇ н҃д҃.) И҆ пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀, глаго́люще: скажѝ на́мъ при́тчꙋ пле́вєлъ се́лныхъ. |
|
37
|
37
|
| онъ же tвэщавъ рече имъ. въсэzвъ доброѥ сэмz ѥсть сн7ъ б9ии. | Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: сѣ́ѧвый до́брое сѣ́мѧ є҆́сть сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй: |
|
38
|
38
|
| а село ѥсть вьсь миръ. а доброѥ сэмz си сU сн7ве цр7ства плевели сUть сн7ове неприzзнини. | а҆ село̀ є҆́сть мі́ръ: до́брое же сѣ́мѧ, сі́и сꙋ́ть сн҃ове црⷭ҇твїѧ, а҆ пле́велїе сꙋ́ть сы́нове непрїѧ́зненнїи: |
|
39
|
39
|
| а врагъ ѥсть въсэzвы диzвълъ. сz а жатва ѥсть коньцина вэкU. а жатели сUть анGли. | а҆ вра́гъ всѣ́ѧвый и҆̀хъ є҆́сть дїа́волъ: а҆ жа́тва кончи́на вѣ́ка є҆́сть: а҆ жа́тєли а҆́гг҃ли сꙋ́ть. |
|
40
|
40
|
| яко Uбо сбирають плевелы. и огньмь съзизають. тако бUдеть скончаниѥ вэка сего. | Ꙗ҆́коже оу҆̀бо собира́ютъ пле́велы и҆ ѻ҆гне́мъ сожига́ютъ, та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка сегѡ̀: |
|
41
|
41
|
| послѥть сн7ъ члbвчь анGлы своz си сбьрUть t цrьства ѥго. всz съблzзны. и творzщая безакониѥ. | по́слетъ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй а҆́гг҃лы своѧ̑, и҆ соберꙋ́тъ ѿ црⷭ҇твїѧ є҆гѡ̀ всѧ̑ собла́зны и҆ творѧ́щихъ беззако́нїе |
|
42
|
42
|
| и въвьргUть z въ пеще огньнU. тU бUдьть плачь и крьжьть. зUбъмо. | и҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋ: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ: |
|
43
|
43
|
| тъгда правьдници просвьтzтьсz. яко солньце въ цrтвии оц7а ихъ. имэz Uши слышати да слышить. | тогда̀ првⷣницы просвѣтѧ́тсѧ ꙗ҆́кѡ со́лнце въ црⷭ҇твїи ѻ҆ц҃а̀ и҆́хъ. И҆мѣ́ѧй оу҆́шы слы́шати да слы́шитъ. |
|
44
|
44
|
| Пакы подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ съкровищу съкръвену на селэ ѥже обрэтъ чловэкъ съкры и отъ радости ѥго идеть и вьсе ѥлико имаать продаѥтъ и купуѥть село то. |
|
|
45
|
45
|
| пакы подобьно ѥсть цrьство нб7сноѥ кUпьцю ищющю добра бисьра. | Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ кꙋпцꙋ̀, и҆́щꙋщꙋ до́брыхъ би́серей, |
|
46
|
46
|
| иже обрэте ѥдинъ многоцэньнъ бисьръ. шьдъ продасть все імэниѥ ѥлико имэ кUпи и. | и҆́же ѡ҆брѣ́тъ є҆ди́нъ многоцѣ́ненъ би́серъ, ше́дъ продадѐ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆мѧ́ше, и҆ кꙋпѝ є҆го̀. |
|
47
|
47
|
| пакы подобьно ѥсть цр7ство нб7сноѥ неводU въвьрженU въ море. и t всzкого рода събьравъшю. | Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное не́водꙋ вве́рженꙋ въ мо́ре и҆ ѿ всѧ́кагѡ ро́да собра́вшꙋ, |
|
48
|
48
|
| иже ѥгда исъпълнисz. и извълкъше и на краи. и сэдъше избраша добрыя въ съсUды. а зълыя извьргоша вънъ. | и҆́же є҆гда̀ и҆спо́лнисѧ, и҆звлеко́ша и҆̀ на кра́й, и҆ сѣ́дше и҆збра́ша дѡ́брыѧ въ сосꙋ́ды, а҆ ѕлы̑ѧ и҆зверго́ша во́нъ. |
|
49
|
49
|
| тако бUдеть и въ съконьчаниѥ вэка. изидUть анGли. tлUчать злыя t среды правьдьныхъ. | Та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка: и҆зы́дꙋтъ а҆́гг҃ли, и҆ ѿлꙋча́тъ ѕлы̑ѧ ѿ среды̀ првⷣныхъ, |
|
50
|
50
|
| и въвьргUть я въ пещь wгньнU. тU бUдеть плачь и скрьжьтъ зUбомъ. | и҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋю: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ. |
|
51
|
51
|
| гlа имъ iс7. разUмэѥте ли вьсz си. гlаша ѥмU еи Gи. | Гл҃а и҆̀мъ і҆и҃съ: разꙋмѣ́сте ли сїѧ̑ всѧ̑; Глаго́лаша є҆мꙋ̀: є҆́й, гдⷭ҇и. |
|
52
|
52
|
| iс7 же рече имъ. сего ради всzкъ кънижьникъ. наUчьсz цр7ствию нб7сьнUUмU. подобьнъ ѥсть члв7кU домовитU. иже износить t съкровища своѥго. нова и ветъха. | Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: сегѡ̀ ра́ди всѧ́къ кни́жникъ, наꙋчи́всѧ црⷭ҇твїю нбⷭ҇номꙋ, подо́бенъ є҆́сть человѣ́кꙋ домови́тꙋ, и҆́же и҆зно́ситъ ѿ сокро́вища своегѡ̀ нѡ́ваѧ и҆ вє́тхаѧ. |
|
53
|
53
|
| и быc ѥгда съконьча iс7 притъча сия. преидеть tтUдU. |
|
|
54
|
54
|
| и пришьдъ въ отьчьство своѥ. и Uчаше на съньмищихъ ихъ. яко дивляахусz ѥму и глаголаахѫ: отъкѫду сему ѥсть прэмѫдрость си и сила; | И҆ прише́дъ во ѻ҆те́чествїе своѐ, оу҆ча́ше и҆̀хъ на со́нмищи и҆́хъ, ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ и҆̀мъ и҆ глаго́лати: ѿкꙋ́дꙋ семꙋ̀ премⷣрость сїѧ̀ и҆ си̑лы; |
|
55
|
55
|
| не сь ли ѥсть тектоновъ сынъ; не мати ли ѥго нарицаѥть сz мария и братия ѥго иаковъ и иосифъ и симонъ и иуда | не се́й ли є҆́сть текто́новъ сн҃ъ; не мт҃и ли є҆гѡ̀ нарица́етсѧ мр҃їа́мъ, и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀ і҆а́кѡвъ и҆ і҆ѡсі́й, и҆ сі́мѡнъ и҆ і҆ꙋ́да; |
|
56
|
56
|
| и сестры ѥго не вьсz ли въ насъ сѫть; отъкѫду убо сему вься си сѫть; | и҆ сєстры̀ є҆гѡ̀ не всѧ̑ ли въ на́съ сꙋ́ть; ѿкꙋ́дꙋ оу҆̀бо семꙋ̀ сїѧ̑ всѧ̑; |
|
57
|
57
|
| и блажняахѫ сz о нѥмь. исусъ же рече имъ: нэсть пророкъ без чьсти тъкъмо въ своѥмь отьчьствии и въ дому своѥмь. | И҆ блажнѧ́хꙋсѧ ѡ҆ не́мъ. І҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: нѣ́сть прⷪ҇ро́къ без̾ че́сти, то́кмѡ во ѻ҆те́чествїи свое́мъ и҆ въ домꙋ̀ свое́мъ. |
|
58
|
58
|
| и не сътвори ту силъ мъногъ за невэрьство ихъ. | И҆ не сотворѝ тꙋ̀ си́лъ мно́гихъ за невѣ́рство и҆́хъ. |