Завантаження...
Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.

Порівняти:

Глава 13
Глава́ г҃і
1
1
Въ тъ же дьнь ишьдъ исусъ из дому сэдэаше при мори. Въ де́нь же то́й и҆зше́дъ і҆и҃съ и҆з̾ до́мꙋ, сѣдѧ́ше при мо́ри.
2
2
и събьрашz сz къ нему народи мънози яко вълэзъ въ корабль сэде и вьсь народъ на помории стояаше. И҆ собра́шасѧ къ немꙋ̀ наро́ди мно́зи, ꙗ҆́коже є҆мꙋ̀ въ кора́бль влѣ́зти и҆ сѣ́сти: и҆ ве́сь наро́дъ на бре́зѣ стоѧ́ше.
3
3
и глагола имъ мъного притъчами глаголѩ: се изиде сэѩи да сэѥть. И҆ гл҃а и҆̀мъ при́тчами мно́гѡ, гл҃ѧ: (Заⷱ҇ н҃.) сѐ, и҆зы́де сѣ́ѧй, да сѣ́етъ:
4
4
и сэѭщу ѥму ова убо падоша при пѫти и придоша пътицz небесьныѩ и позобаша я. и҆ сѣ́ющꙋ є҆мꙋ̀, ѡ҆́ва падо́ша при пꙋтѝ, и҆ прїидо́ша пти̑цы и҆ позоба́ша ѧ҆̀:
5
5
другая же падошz на каменьныихъ яже не имэшz землѩ мъногы и абиѥ прозzбоша занѥ не имэаше глѫбины землѩ. дрꙋга̑ѧ же падо́ша на ка́менныхъ, и҆дѣ́же не и҆мѣ́ѧхꙋ землѝ мно́ги, и҆ а҆́бїе прозѧбо́ша, занѐ не и҆мѣ́ѧхꙋ глꙋбины̀ землѝ:
6
6
слъньцу же въсiявъшу присвzдоша и зане не имэzхѫ корения исъхоша. со́лнцꙋ же возсїѧ́вшꙋ присвѧ́нꙋша, и҆ занѐ не и҆мѣ́ѧхꙋ коре́нїѧ, и҆зсхо́ша:
7
7
а друга падошz въ трьнии и възиде трьниѥ и подави я. дрꙋга̑ѧ же падо́ша въ те́рнїи, и҆ взы́де те́рнїе и҆ подавѝ и҆̀хъ:
8
8
другая же падошz на земли добрэ и даяахѫ плодъ ово съто ово шьсть десzтъ ово три десzти. дрꙋга̑ѧ же падо́ша на землѝ до́брѣй и҆ даѧ́хꙋ пло́дъ, ѻ҆́во оу҆́бѡ сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во же три́десѧть:
9
9
имэѩи уши слышати да слышить. и҆мѣ́ѧй оу҆́шы слы́шати да слы́шитъ.
10
10
и пристѫпльше ученици рэша ѥму: по чьто притъчами глаголеши имъ; (Заⷱ҇ н҃а҃.) И҆ пристꙋпи́вше оу҆чн҃цы̀ (є҆гѡ̀) реко́ша є҆мꙋ̀: почто̀ при́тчами гл҃еши и҆̀мъ;
11
11
онъ же отъвэщавъ рече имъ: яко вамъ дано ѥсть разумэти таиная царьства небесьнаго онэмъ же не дано ѥсть. Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ꙗ҆́кѡ ва́мъ дано̀ є҆́сть разꙋмѣ́ти та̑йны црⷭ҇твїѧ нбⷭ҇нагѡ, ѡ҆́нѣмъ же не дано̀ є҆́сть:
12
12
имѫщууму бо дасть сz и избѫдеть ѥму. а иже не имать и ѥже имать възметь сz отъ нѥго. и҆́же бо и҆́мать, да́стсѧ є҆мꙋ̀ и҆ преизбꙋ́детъ (є҆мꙋ̀): а҆ и҆́же не и҆́мать, и҆ є҆́же и҆́мать, во́зметсѧ ѿ негѡ̀:
13
13
сего ради притъчами имъ глаголѭ яко видzще не видzть и слышаще не слышzть ни разумэваѭтъ. сегѡ̀ ра́ди въ при́тчахъ гл҃ю и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ ви́дѧще не ви́дѧтъ, и҆ слы́шаще не слы́шатъ, ни разꙋмѣ́ютъ:
14
14
и събываѥть сz имъ пророчьство исаино глаголѭщеѥ: слухъмь услышите и не имате разумэти и зьрzще узьрите. и не имате видэти. и҆ сбыва́етсѧ въ ни́хъ прⷪ҇ро́чество и҆са́їино, глаго́лющее: слꙋ́хомъ оу҆слы́шите, и҆ не и҆́мате разꙋмѣ́ти: и҆ зрѧ́ще оу҆́зрите, и҆ не и҆́мате ви́дѣти:
15
15
отлъстэ бо срьдьце людии сихъ и ушима тzжько слъшашz и очи свои съмэжишz. еда къгда узьрzть очима и ушима услышzть и срьдьцемь разумэѭть и обратzть сz и исцэлѭ z. ѡ҆толстѣ́ бо се́рдце люді́й си́хъ, и҆ оу҆ши́ма тѧ́жкѡ слы́шаша, и҆ ѻ҆́чи своѝ смежи́ша, да не когда̀ оу҆́зрѧтъ ѻ҆чи́ма, и҆ оу҆ши́ма оу҆слы́шатъ, и҆ се́рдцемъ оу҆разꙋмѣ́ютъ, и҆ ѡ҆братѧ́тсѧ, и҆ и҆сцѣлю̀ и҆̀хъ.
16
16
ваши же блаженэ очи яко видите и уши ваши яко слышите. Ва̑ша же бл҃жє́нна ѻ҆чеса̀, ꙗ҆́кѡ ви́дѧтъ, и҆ оу҆́ши ва́ши, ꙗ҆́кѡ слы́шатъ:
17
17
аминь бо глаголѭ вамъ яко мънози пророци и правьдьници въжделэша видэти яже видите и не видэшz и слышати яже слышите и не слышашz. а҆ми́нь бо гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ мно́зи прⷪ҇ро́цы и҆ првⷣницы вожделѣ́ша ви́дѣти, ꙗ҆̀же ви́дите, и҆ не ви́дѣша, и҆ слы́шати, ꙗ҆̀же слы́шите, и҆ не слы́шаша.
18
18
вы же услышите притъчѫ сэявъшааго. Вы́ же оу҆слы́шите при́тчꙋ сѣ́ющагѡ:
19
19
всякъ иже слышить слъвеса царьствия. и не разумэваѥть приходить неприязнь и въсхыщаѥть сэѥноѥ въ срьдьци ѥго. се ѥсть сэѥноѥ при пѫти. всѧ́комꙋ слы́шащемꙋ сло́во црⷭ҇твїѧ и҆ не разꙋмѣва́ющꙋ, прихо́дитъ лꙋка́вый и҆ восхища́етъ всѣ́ѧнное въ се́рдцы є҆гѡ̀: сїѐ є҆́сть, є҆́же при пꙋтѝ сѣ́ѧнное.
20
20
а сэѥноѥ на камени сь ѥсть слышzи слово и абиѥ съ радостиѭ приѥмлѩ ѥ. А҆ на ка́мени сѣ́ѧнное, сїѐ є҆́сть слы́шай сло́во и҆ а҆́бїе съ ра́достїю прїе́млетъ є҆̀:
21
21
не имать же корене въ себэ нъ врэменьнъ ѥсть. бывъши же печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѥть сz. не и҆́мать же ко́рене въ себѣ̀, но привре́мененъ є҆́сть: бы́вши же печа́ли и҆лѝ гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе соблажнѧ́етсѧ.
22
22
а сэѥное въ трьнии сь ѥсть слышzи слово и печаль свэта сего и льсть богатьства подавляѥть ѥ и без плода бываѥть. А҆ сѣ́ѧнное въ те́рнїи, сѐ є҆́сть слы́шай сло́во, и҆ печа́ль вѣ́ка сегѡ̀ и҆ ле́сть бога́тства подавлѧ́етъ сло́во, и҆ без̾ плода̀ быва́етъ.
23
23
а сэѥноѥ на добрэ земли сь ѥсть слышzи слово и разумэваѩ ѥ и приносить плодъ и творить овъ съто овъ шесть десzтъ овъ три десzти. А҆ сѣ́ѧнное на до́брѣй землѝ, сѐ є҆́сть слы́шай сло́во и҆ разꙋмѣва́ѧ: и҆́же оу҆́бѡ пло́дъ прино́ситъ и҆ твори́тъ ѻ҆́во сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во три́десѧть.
24
24
Ре? Gъ притъчю сию. Uподобисz цrтвиѥ нб7сноѥ члв7кU сэzвъшю доброѥ сэмz. на селэ своѥмь. (Заⷱ҇ н҃в҃.) И҆́нꙋ при́тчꙋ предложѝ и҆̀мъ, гл҃ѧ: оу҆подо́бисѧ црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ, сѣ́ѧвшꙋ до́брое сѣ́мѧ на селѣ̀ свое́мъ:
25
25
спzщемъ же члв7комъ. приде врагъ ѥго и всэz плэвелъ. посредэ пшеница и отъиде. спѧ́щымъ же человѣ́кѡмъ, прїи́де вра́гъ є҆гѡ̀ и҆ всѣ́ѧ пле́велы посредѣ̀ пшени́цы и҆ ѿи́де:
26
26
ѥгда же прозzбе трава и плъдъ створи тъгда zвисz плевелъ. є҆гда́ же прозѧбѐ трава̀ и҆ пло́дъ сотворѝ, тогда̀ ꙗ҆ви́шасѧ и҆ пле́велїе.
27
27
пришедъше же раби гн7а рэша ѥмU Gи не добро ли сэмz сэzлъ ѥси на селэ своѥмь. отъкUдU Uбо имать плэвелъ. Прише́дше же рабѝ господи́на, рѣ́ша є҆мꙋ̀: го́споди, не до́брое ли сѣ́мѧ сѣ́ѧлъ є҆сѝ на селѣ̀ твое́мъ; ѿкꙋ́дꙋ оу҆̀бо и҆́мать пле́велы;
28
28
онъ же ре? имъ врагъ члв7ко се сътвори. раби же рэша ѥмU хощеши ли Uбо да ишьдъше истьргьмъ я. Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: вра́гъ человѣ́къ сїѐ сотворѝ. Раби́ же рѣ́ша є҆мꙋ̀: хо́щеши ли оу҆̀бо, да ше́дше и҆сплеве́мъ ѧ҆̀;
29
29
онъ же ре? ни и ѥгда въстьргающе плэвелъ. въстьргете кµпно с нимь пшеницю. Ѻ҆́нъ же речѐ (и҆̀мъ): нѝ: да не когда̀ восторга́юще пле́велы, восто́ргнете кꙋ́пнѡ съ ни́ми (и҆) пшени́цꙋ:
30
30
оставите ѥ кUпио. расти до жатвы. и въ врэмz жатвэ рекU дэлательмъ. съберэте пьрвэ плевелъ. и съвzжэте въ снопы яко съжещи z. а пшеницю съберэте въ житьницю мою. ѡ҆ста́вите растѝ ѻ҆боѐ кꙋ́пнѡ до жа́твы: и҆ во вре́мѧ жа́твы рекꙋ̀ жа́телємъ: собери́те пе́рвѣе пле́велы и҆ свѧжи́те и҆̀хъ въ снопы̀, ꙗ҆́кѡ сожещѝ ѧ҆̀: а҆ пшени́цꙋ собери́те въ жи́тницꙋ мою̀.
31
31
Инѫ притъчѫ прэдложи имъ глаголѩ: подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ зьрну горущьну ѥже въземь чловэкъ въсэя на селэ своѥмъ. (Заⷱ҇ н҃г҃.) И҆́нꙋ при́тчꙋ предложѝ и҆̀мъ, гл҃ѧ: подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное зе́рнꙋ горꙋ́шичнꙋ, є҆́же взе́мъ человѣ́къ всѣ́ѧ на селѣ̀ свое́мъ,
32
32
ѥже мьнѥ ѥсть вьсэхъ сэменъ ѥгда же въздрастеть болѥ зелии ѥсть и бываѥть дрэво яко прити птицамъ небесьныимъ и витати на вэтвехъ ѥго. є҆́же ма́лѣйше оу҆́бѡ є҆́сть ѿ всѣ́хъ сѣ́менъ: є҆гда́ же возрасте́тъ, бо́лѣе (всѣ́хъ) ѕе́лїй є҆́сть и҆ быва́етъ дре́во, ꙗ҆́кѡ прїитѝ пти́цамъ небє́снымъ и҆ вита́ти на вѣ́твехъ є҆гѡ̀.
33
33
инѫ притъчѫ глагола имъ: подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ квасу иже възьмъши жена съкры въ мѫцэ три сатъ доньдеже въскысэ вься. И҆́нꙋ при́тчꙋ гл҃а и҆̀мъ: подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное ква́сꙋ, є҆го́же взе́мши жена̀ скры̀ въ са́тѣхъ трїе́хъ мꙋкѝ, до́ндеже вскисо́ша всѧ̑.
34
34
вься си глагола исусъ притъчами къ народомъ и бес притъчz ни чесо же не глаголааше къ нимъ. Сїѧ̑ всѧ̑ гл҃а і҆и҃съ въ при́тчахъ наро́дѡмъ, и҆ без̾ при́тчи ничесо́же гл҃аше къ ни̑мъ:
35
35
да събѫдеть сz реченоѥ пророкъмь глаголѭщемь: отъврьзѫ въ притъчахъ уста моѩ отъкрыѭ съкръвеная отъ съложения вьсего мира. ꙗ҆́кѡ да сбꙋ́детсѧ рече́нное прⷪ҇ро́комъ, глаго́лющимъ: ѿве́рзꙋ въ при́тчахъ оу҆ста̀ моѧ̑: ѿры́гнꙋ сокровє́ннаѧ ѿ сложе́нїѧ мі́ра.
36
36
тогда оставль народы приде въ домъ исусъ и пристUпиша к немU. Uченици ѥго гlюще. скажи намъ притъчю плевельнUю. Тогда̀ ѡ҆ста́вль наро́ды, прїи́де въ до́мъ і҆и҃съ. (Заⷱ҇ н҃д҃.) И҆ пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ оу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀, глаго́люще: скажѝ на́мъ при́тчꙋ пле́вєлъ се́лныхъ.
37
37
онъ же tвэщавъ рече имъ. въсэzвъ доброѥ сэмz ѥсть сн7ъ б9ии. Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: сѣ́ѧвый до́брое сѣ́мѧ є҆́сть сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй:
38
38
а село ѥсть вьсь миръ. а доброѥ сэмz си сU сн7ве цр7ства плевели сUть сн7ове неприzзнини. а҆ село̀ є҆́сть мі́ръ: до́брое же сѣ́мѧ, сі́и сꙋ́ть сн҃ове црⷭ҇твїѧ, а҆ пле́велїе сꙋ́ть сы́нове непрїѧ́зненнїи:
39
39
а врагъ ѥсть въсэzвы диzвълъ. сz а жатва ѥсть коньцина вэкU. а жатели сUть анGли. а҆ вра́гъ всѣ́ѧвый и҆̀хъ є҆́сть дїа́волъ: а҆ жа́тва кончи́на вѣ́ка є҆́сть: а҆ жа́тєли а҆́гг҃ли сꙋ́ть.
40
40
яко Uбо сбирають плевелы. и огньмь съзизають. тако бUдеть скончаниѥ вэка сего. Ꙗ҆́коже оу҆̀бо собира́ютъ пле́велы и҆ ѻ҆гне́мъ сожига́ютъ, та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка сегѡ̀:
41
41
послѥть сн7ъ члbвчь анGлы своz си сбьрUть t цrьства ѥго. всz съблzзны. и творzщая безакониѥ. по́слетъ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй а҆́гг҃лы своѧ̑, и҆ соберꙋ́тъ ѿ црⷭ҇твїѧ є҆гѡ̀ всѧ̑ собла́зны и҆ творѧ́щихъ беззако́нїе
42
42
и въвьргUть z въ пеще огньнU. тU бUдьть плачь и крьжьть. зUбъмо. и҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋ: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ:
43
43
тъгда правьдници просвьтzтьсz. яко солньце въ цrтвии оц7а ихъ. имэz Uши слышати да слышить. тогда̀ првⷣницы просвѣтѧ́тсѧ ꙗ҆́кѡ со́лнце въ црⷭ҇твїи ѻ҆ц҃а̀ и҆́хъ. И҆мѣ́ѧй оу҆́шы слы́шати да слы́шитъ.
44
44
Пакы подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ съкровищу съкръвену на селэ ѥже обрэтъ чловэкъ съкры и отъ радости ѥго идеть и вьсе ѥлико имаать продаѥтъ и купуѥть село то. (Заⷱ҇ н҃е҃.) Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное сокро́вищꙋ сокрове́нꙋ на селѣ̀, є҆́же ѡ҆брѣ́тъ человѣ́къ скры̀, и҆ ѿ ра́дости є҆гѡ̀ и҆́детъ, и҆ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆́мать, продае́тъ, и҆ кꙋпꙋ́етъ село̀ то̀.
45
45
пакы подобьно ѥсть цrьство нб7сноѥ кUпьцю ищющю добра бисьра. Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ кꙋпцꙋ̀, и҆́щꙋщꙋ до́брыхъ би́серей,
46
46
иже обрэте ѥдинъ многоцэньнъ бисьръ. шьдъ продасть все імэниѥ ѥлико имэ кUпи и. и҆́же ѡ҆брѣ́тъ є҆ди́нъ многоцѣ́ненъ би́серъ, ше́дъ продадѐ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆мѧ́ше, и҆ кꙋпѝ є҆го̀.
47
47
пакы подобьно ѥсть цр7ство нб7сноѥ неводU въвьрженU въ море. и t всzкого рода събьравъшю. Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное не́водꙋ вве́рженꙋ въ мо́ре и҆ ѿ всѧ́кагѡ ро́да собра́вшꙋ,
48
48
иже ѥгда исъпълнисz. и извълкъше и на краи. и сэдъше избраша добрыя въ съсUды. а зълыя извьргоша вънъ. и҆́же є҆гда̀ и҆спо́лнисѧ, и҆звлеко́ша и҆̀ на кра́й, и҆ сѣ́дше и҆збра́ша дѡ́брыѧ въ сосꙋ́ды, а҆ ѕлы̑ѧ и҆зверго́ша во́нъ.
49
49
тако бUдеть и въ съконьчаниѥ вэка. изидUть анGли. tлUчать злыя t среды правьдьныхъ. Та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка: и҆зы́дꙋтъ а҆́гг҃ли, и҆ ѿлꙋча́тъ ѕлы̑ѧ ѿ среды̀ првⷣныхъ,
50
50
и въвьргUть я въ пещь wгньнU. тU бUдеть плачь и скрьжьтъ зUбомъ. и҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋю: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ.
51
51
гlа имъ iс7. разUмэѥте ли вьсz си. гlаша ѥмU еи Gи. Гл҃а и҆̀мъ і҆и҃съ: разꙋмѣ́сте ли сїѧ̑ всѧ̑; Глаго́лаша є҆мꙋ̀: є҆́й, гдⷭ҇и.
52
52
iс7 же рече имъ. сего ради всzкъ кънижьникъ. наUчьсz цр7ствию нб7сьнUUмU. подобьнъ ѥсть члв7кU домовитU. иже износить t съкровища своѥго. нова и ветъха. Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: сегѡ̀ ра́ди всѧ́къ кни́жникъ, наꙋчи́всѧ црⷭ҇твїю нбⷭ҇номꙋ, подо́бенъ є҆́сть человѣ́кꙋ домови́тꙋ, и҆́же и҆зно́ситъ ѿ сокро́вища своегѡ̀ нѡ́ваѧ и҆ вє́тхаѧ.
53
53
и быc ѥгда съконьча iс7 притъча сия. преидеть tтUдU. (Заⷱ҇ н҃ѕ҃.) И҆ бы́сть, є҆гда̀ сконча̀ і҆и҃съ при̑тчи сїѧ̑, пре́йде ѿтꙋ́дꙋ.
54
54
и пришьдъ въ отьчьство своѥ. и Uчаше на съньмищихъ ихъ. яко дивляахусz ѥму и глаголаахѫ: отъкѫду сему ѥсть прэмѫдрость си и сила; И҆ прише́дъ во ѻ҆те́чествїе своѐ, оу҆ча́ше и҆̀хъ на со́нмищи и҆́хъ, ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ и҆̀мъ и҆ глаго́лати: ѿкꙋ́дꙋ семꙋ̀ премⷣрость сїѧ̀ и҆ си̑лы;
55
55
не сь ли ѥсть тектоновъ сынъ; не мати ли ѥго нарицаѥть сz мария и братия ѥго иаковъ и иосифъ и симонъ и иуда не се́й ли є҆́сть текто́новъ сн҃ъ; не мт҃и ли є҆гѡ̀ нарица́етсѧ мр҃їа́мъ, и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀ і҆а́кѡвъ и҆ і҆ѡсі́й, и҆ сі́мѡнъ и҆ і҆ꙋ́да;
56
56
и сестры ѥго не вьсz ли въ насъ сѫть; отъкѫду убо сему вься си сѫть; и҆ сєстры̀ є҆гѡ̀ не всѧ̑ ли въ на́съ сꙋ́ть; ѿкꙋ́дꙋ оу҆̀бо семꙋ̀ сїѧ̑ всѧ̑;
57
57
и блажняахѫ сz о нѥмь. исусъ же рече имъ: нэсть пророкъ без чьсти тъкъмо въ своѥмь отьчьствии и въ дому своѥмь. И҆ блажнѧ́хꙋсѧ ѡ҆ не́мъ. І҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: нѣ́сть прⷪ҇ро́къ без̾ че́сти, то́кмѡ во ѻ҆те́чествїи свое́мъ и҆ въ домꙋ̀ свое́мъ.
58
58
и не сътвори ту силъ мъногъ за невэрьство ихъ. И҆ не сотворѝ тꙋ̀ си́лъ мно́гихъ за невѣ́рство и҆́хъ.

Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.