Завантаження...
Порівняти:

Глава 20
Глава́ к҃
1
1
Рече Gь притъчю сию. подобьно ѥсть цр7ство нб7сноѥ члв7кU домовитU. иже изиде кUпьно Uтро наяти дэлателя. виноградU своѥмU. (Заⷱ҇ п҃) Подо́бно бо є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ домови́тꙋ, и҆́же и҆зы́де кꙋ́пнѡ [ѕѣлѡ̀] оу҆́трѡ наѧ́ти дѣ́латєли въ вїногра́дъ сво́й,
2
2
съвэщавъ же съ дэлатели. по пэнязю на дн7ь. пославъ я въ виноградъ свои. и҆ совѣща́въ съ дѣ́латєли по пѣ́нѧзю на де́нь, посла̀ и҆̀хъ въ вїногра́дъ сво́й.
3
3
и шьдъ въ третиюӬ годинU. видэ ины праздьны. на тържищи стояща. И҆ и҆зше́дъ въ тре́тїй ча́съ, ви́дѣ и҆́ны стоѧ́щѧ на то́ржищи пра̑здны,
4
4
и тэмъ рече. идэте въ виноградъ мои. иже будеть правьда въдамь вамъ. и҆ тѣ̑мъ речѐ: и҆ди́те и҆ вы̀ въ вїногра́дъ мо́й, и҆ є҆́же бꙋ́детъ пра́вда, да́мъ ва́мъ. Ѻ҆ни́ же и҆до́ша.
5
5
они же идоша. пакы же ишьдъ въ шестUю и въ девzтUю годинU. сътвори тако же. Па́ки же и҆зше́дъ въ шесты́й и҆ девѧ́тый ча́съ, сотворѝ та́коже.
6
6
И въ ѥдинUю надесzте годинU ишьдъ сътвори тако. wбрэ дрUгыя праздьны и гlа имъ. что стоите вьсь дн7ь праздьни. Во є҆диныйжена́десѧть ча́съ и҆зше́дъ, ѡ҆брѣ́те дрꙋгі̑ѧ стоѧ́щѧ пра̑здны и҆ глаго́ла и҆̀мъ: что̀ здѣ̀ стоитѐ ве́сь де́нь пра́здни;
7
7
гlаша ѥмU. яко никто же насъ наятъ. гlа имъ. идэте въ виноградъ мои. и ѥже бUдеть правьда приимете. Глаго́лаша є҆мꙋ̀: ꙗ҆́кѡ никто́же на́съ наѧ́тъ. Глаго́ла и҆̀мъ: и҆ди́те и҆ вы̀ въ вїногра́дъ (мо́й), и҆ є҆́же бꙋ́детъ пра́ведно, прїи́мете.
8
8
вечерU же бывъшю. гlа гdнъ винограда. къ приставьникU своѥмU. призови дэлателя. и дажь имъ мьздU начьнъ t послэжьнихъ до пьрвыихъ. Ве́черꙋ же бы́вшꙋ, глаго́ла господи́нъ вїногра́да къ приста́вникꙋ своемꙋ̀: призовѝ дѣ́латєли и҆ да́ждь и҆̀мъ мздꙋ̀, наче́нъ ѿ послѣ́днихъ до пе́рвыхъ.
9
9
пришьдъше же иже въ ѥдинUю на десzте годинU. прияша по пэнzзю. И҆ прише́дше и҆̀же во є҆диныйна́десѧть ча́съ, прїѧ́ша по пѣ́нѧзю.
10
10
и пришьдъше пьрвии. мнzхUсz вzще прияти. и прияша и ти по пэнzзю. Прише́дше же пе́рвїи мнѧ́хꙋ, ꙗ҆́кѡ вѧ́щше прїи́мꙋтъ: и҆ прїѧ́ша и҆ ті́и по пѣ́нѧзю:
11
11
приимъше ръпътахU. на гн7а гlюще. прїе́мше же ропта́хꙋ на господи́на,
12
12
како сия послэдьняя ѥдинъ чаc сътвориша. равьны намъ сътворилъ ѥси. понесъшимъ тzготU дн7е и варъ. глаго́люще, ꙗ҆́кѡ сі́и послѣ́днїи є҆ди́нъ ча́съ сотвори́ша, и҆ ра́вныхъ на́мъ сотвори́лъ и҆̀хъ є҆сѝ, поне́сшымъ тѧготꙋ̀ днѐ и҆ ва́ръ.
13
13
онъ же tвэщавъ рече. ѥдиномU ихъ. дрUже не обижю тебе. не по пэнzзю ли съвэщахъ съ тобою. Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ є҆ди́номꙋ и҆́хъ: дрꙋ́же, не ѡ҆би́жꙋ тебѐ: не по пѣ́нѧзю ли совѣща́лъ є҆сѝ со мно́ю;
14
14
възьми своѥ и иди. хощю же семU послэдьнюUмU дати. яко тобэ. возмѝ твоѐ и҆ и҆дѝ: хощꙋ́ же и҆ семꙋ̀ послѣ́днемꙋ да́ти, ꙗ҆́коже и҆ тебѣ̀:
15
15
или нэсть ми лэть сътворити въ своихъ ми ѥже хощю. аще око твоѥ лUкаво ѥсть. яко азъ благъ ѥсмь. и҆лѝ нѣ́сть мѝ лѣ́ть сотвори́ти, є҆́же хощꙋ̀, во свои́хъ мѝ; а҆́ще ѻ҆́ко твоѐ лꙋка́во є҆́сть, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ бла́гъ є҆́смь;
16
16
тако бUдUть послэдьнии пьрвии. и пьрвии. послэдьнии. мнози бо сUть зъвании. а мало избраныхъ. Та́кѡ бꙋ́дꙋтъ послѣ́днїи пе́рви, и҆ пе́рвїи послѣ́дни: мно́зи бо сꙋ́ть зва́ни, ма́лѡ же и҆збра́нныхъ.
17
17
и въсходz исусъ въ иерусалимъ поѩтъ оба на десzте ученика ѥдины на пѫть и рече имъ: (Заⷱ҇ п҃а҃.) И҆ восходѧ̀ і҆и҃съ во і҆ерⷭ҇ли́мъ, поѧ́тъ ѻ҆бана́десѧте оу҆чн҃ка̑ є҆ди̑ны [ѡ҆со́бь] на пꙋтѝ и҆ речѐ и҆̀мъ:
18
18
се въсходимъ въ иерусалимъ и сынъ чловэчьскыи прэданъ бѫдеть архиереомъ и кънижьникомъ и осѫдzть и на съмрьть сѐ, восхо́димъ во і҆ерⷭ҇ли́мъ, и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй пре́данъ бꙋ́детъ а҆рхїере́ємъ и҆ кни́жникѡмъ: и҆ ѡ҆сꙋ́дѧтъ є҆го̀ на сме́рть,
19
19
и прэдадzть и на порѫганиѥ ѩзыкомъ и биѥниѥ и пропzтиѥ и въ третии дьнь въскрэснеть. и҆ предадѧ́тъ є҆го̀ ꙗ҆зы́кѡмъ на порꙋга́нїе и҆ бїе́нїе и҆ пропѧ́тїе: и҆ въ тре́тїй де́нь воскрⷭ҇нетъ.
20
20
тъгда пристѫпи къ нѥму мати сыну заведеову съ сынома своима кланяѭщи сz и просzщи нэчесо отъ нѥго. Тогда̀ пристꙋпѝ къ немꙋ̀ ма́ти сы̑нꙋ зеведе́ѡвꙋ съ сыно́ма свои́ма, кла́нѧющисѧ и҆ просѧ́щи нѣ́что ѿ негѡ̀.
21
21
онъ же рече ѥи: чьто хощеши; глагола ѥму. рьци да сzдете сиѩ оба сына моѩ ѥдинъ о деснѫѭ тебе и ѥдинъ о шуѭѭ тебе въ царьствии твоѥмь. Ѻ҆́нъ же речѐ є҆́й: чесѡ̀ хо́щеши; Глаго́ла є҆мꙋ̀: рцы̀, да сѧ́дета сїѧ̑ ѻ҆́ба сы̑на моѧ̑, є҆ди́нъ ѡ҆деснꙋ́ю тебє̀, и҆ є҆ди́нъ ѡ҆шꙋ́юю (тебє̀), во црⷭ҇твїи твое́мъ.
22
22
отвэщавъ же исусъ рече: не вэста сz чесо просzща. можета ли пити чашѫ ѭже азъ имамъ пити; ли крьщениѥмь имьже азъ крьщѫ сz крьстити сz; глаголасте ѥму: можевэ. Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ: не вѣ́ста, чесѡ̀ про́сита: мо́жета ли пи́ти ча́шꙋ, ю҆́же а҆́зъ и҆́мамъ пи́ти, и҆лѝ кр҃ще́нїемъ, и҆́мже а҆́зъ кр҃ща́юсѧ, крⷭ҇ти́тисѧ; Глаго́ласта є҆мꙋ̀: мо́жева.
23
23
и глагола има: чашѫ моѭ испиѥта ибо и крьщениѥмь имьже азъ крьщѫ сz крьстита сz. а ѥже сэсти о деснѫѭ и о шуѭѭ мене нэсть мънэ сего дати нъ имъже уготовано ѥсть отъ отьца моѥго. И҆ гл҃а и҆́ма: ча́шꙋ оу҆́бѡ мою̀ и҆спїе́та, и҆ кр҃ще́нїемъ, и҆́мже а҆́зъ кр҃ща́юсѧ, и҆́мате крести́тисѧ: а҆ є҆́же сѣ́сти ѡ҆деснꙋ́ю менє̀ и҆ ѡ҆шꙋ́юю менє̀, нѣ́сть моѐ да́ти, но и҆̀мже оу҆гото́васѧ ѿ ѻ҆ц҃а̀ моегѡ̀.
24
24
и слышавъше десzтии негодовашz о обою брату. И҆ слы́шавше де́сѧть, негодова́ша ѡ҆ ѻ҆бою̀ бра̑тꙋ.
25
25
исусъ же призъвавъ ѩ рече. вэсте яко кънzзи ѩзыкъ господьствуѭть ими и велиции обладаѭть ими. І҆и҃съ же призва́въ и҆̀хъ, речѐ: вѣ́сте, ꙗ҆́кѡ кнѧ̑зи ꙗ҆зы̑къ госпо́дствꙋютъ и҆́ми, и҆ вели́цыи ѡ҆блада́ютъ и҆́ми:
26
26
не тако же бѫдеть въ васъ нъ иже аще хощеть вzщии быти въ васъ да бѫдеть вамъ слуга не та́кѡ же бꙋ́детъ въ ва́съ: но и҆́же а҆́ще хо́щетъ въ ва́съ вѧ́щшїй бы́ти, да бꙋ́детъ ва́мъ слꙋга̀:
27
27
и иже аще хощеть въ васъ быти прэдьнии да бѫдеть вамъ рабъ. и҆ и҆́же а҆́ще хо́щетъ въ ва́съ бы́ти пе́рвый, бꙋ́ди ва́мъ ра́бъ:
28
28
якоже сынъ чловэчьскыи не приде да послужzть ѥму нъ послужитъ и дати душѫ своѭ избавлениѥ за мъногы. ꙗ҆́коже сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй не прїи́де, да послꙋ́жатъ є҆мꙋ̀, но послꙋжи́ти и҆ да́ти дш҃ꙋ свою̀ и҆збавле́нїе за мно́гихъ.
29
29
В оно+. исходzщю iс7ви t ѥрихона. по немь идU народи. (Заⷱ҇ п҃в҃.) И҆ и҆сходѧ́щꙋ є҆мꙋ̀ ѿ і҆ерїхѡ́на, по не́мъ и҆́де наро́дъ мно́гъ.
30
30
и се дъва слэпьцz сэдzщz при пUти. и слышавъшz яко iс7ъ мимо ходить. възъписта гlюща. помилUи ны Gи сн7U дв7двъ. И҆ сѐ, два̀ слѣпца̑ сѣдѧ̑ща при пꙋтѝ, слы̑шавша, ꙗ҆́кѡ і҆и҃съ мимохо́дитъ, возопи́ста, глагѡ́люща: поми́лꙋй ны̀, гдⷭ҇и, сн҃е дв҃довъ.
31
31
народи же запрэщахU има Uмълчzти. она же паче въпияста гlюща. помилUи ны Gи сн7U дв7двъ. Наро́дъ же преща́ше и҆́ма, да оу҆молчи́та: ѡ҆́на же па́че вопїѧ́ста, глагѡ́люща: поми́лꙋй ны̀, гдⷭ҇и, сн҃е дв҃довъ.
32
32
и ставъ iс7ъ възгласи я и рече. чьто хощета да сътворю вама. И҆ воста́въ і҆и҃съ возгласѝ ѧ҆̀ и҆ речѐ: что̀ хо́щета, да сотворю̀ ва́ма;
33
33
гlаста ѥмU Gи. да tвьрзетесz наю очи. Глаго́ласта є҆мꙋ̀: гдⷭ҇и, да ѿве́рзетѣсѧ ѻ҆́чи на́ю.
34
34
млrдовавъ же iс7ъ прикоснUсz очию има. и абие прозьрэста има очи. и по немъ идоста. Млⷭ҇рдовавъ же і҆и҃съ прикоснꙋ́сѧ ѻ҆́чїю и҆́ма: и҆ а҆́бїе прозрѣ́ста и҆́ма ѻ҆́чи, и҆ по не́мъ и҆до́ста.