|
Глава 24
|
Глава 24
|
|
1
|
1
|
|
Въ оно+. пристUпишz Uченици къ iс7ви, показати ѥмU зъдания црк7вьная.
|
И изше́дъ Іису́съ идя́ше от це́ркве. И приступи́ша [къ Нему́] ученицы́ Єго́ показа́ти Єму́ зда́нія церко́вная.
|
|
2
|
2
|
|
онъ же tвэщавъ рече имъ. не видите ли вьсэхъ сихъ. аминъ гlю вамъ. не имать сьде остати камень на камени. иже не разоритьсz.
|
Іису́съ же рече́ и́мъ: не ви́дите ли вся́ сія́? Ами́нь глаго́лю ва́мъ, не и́мать оста́ти здѣ́ ка́мень на ка́мени, и́же не разори́тся.
|
|
3
|
3
|
|
сэдzщю же ѥмѫ на горэ ѥлеоньсцэи. пристѫпишz къ немU Uченици его. ѥдиномU гlюще. повэжь намъ къгда си бUдUть. и чьто ѥсть знамениѥ твоѥго пришьствия. и коньчzниѥ вэка.
|
Сѣдя́щу же Єму́ на горѣ́ Єлео́нстѣй, приступи́ша къ Нему́ ученицы́ на єди́нѣ, глаго́люще: рцы́ на́мъ, когда́ сія́ бу́дутъ? И что́ є́сть зна́меніє Твоєго́ прише́ствія и кончи́на вѣ́ка?
|
|
4
|
4
|
|
и tвэщавъ iс7ъ рече имъ. блюдэте сz никто же васъ да не прэльстить.
|
И отвѣща́въ Іису́съ рече́ и́мъ: блюди́те, да никто́же ва́съ прельсти́тъ:
|
|
5
|
5
|
|
мънози бо придUть въ имz мое гlюще азъ ѥсмь х©ъ. и мъногы прэльстzть.
|
мно́зи бо пріи́дутъ во и́мя Моє́, глаго́люще: а́зъ є́смь Христо́съ: и мно́ги прельстя́тъ.
|
|
6
|
6
|
|
Uслышати же имате брани. и слышаниѥ брани видите. не Uжасаитесz. подобаѥть Uбо вьсэмъ быти. нъ не тъгда ѥсть коньчина.
|
Услы́шати же и́мате бра́ни и слы́шанія бра́немъ. Зри́те, не ужаса́йтеся, подоба́єтъ бо всѣ́мъ [си́мъ] бы́ти: но не тогда́ є́сть кончи́на.
|
|
7
|
7
|
|
въстанеть бо языкъ на языка. и црс7тво на црст7во. и бUдUть глади и пагUбы. и трUсъ по мэста.
|
Воста́нетъ бо язы́къ на язы́къ, и ца́рство на ца́рство: и бу́дутъ гла́ди и па́губы и тру́си по мѣ́стомъ:
|
|
8
|
8
|
|
вьсz же си начzло болэзни.
|
вся́ же сія́ нача́ло болѣ́знемъ.
|
|
9
|
9
|
|
тъгда прэдадzть вы на скьрбь. и Uбиють вы. и бUдете ненавидими вьсэми языкы. имене моѥго ради.
|
Тогда́ предадя́тъ вы́ въ ско́рби и убію́тъ вы́: и бу́дете ненави́дими всѣ́ми язы́ки и́мене Моєго́ ра́ди.
|
|
10
|
10
|
|
и тъгда съблазнzтьсz мънози. и дрUгъ дрUга прэдасть. и възнена видить дрUгъ дрUга.
|
И тогда́ соблазня́тся мно́зи, и дру́гъ дру́га предадя́тъ, и возненави́дятъ дру́гъ дру́га:
|
|
11
|
11
|
|
и мънози лъжни прbрци въстанUть. и прэльстzть мъногы.
|
и мно́зи лжепроро́цы воста́нутъ и прельстя́тъ мно́гія:
|
|
12
|
12
|
|
и за Uмъножениѥ безакониz. исzкнеть любы мъногыхъ.
|
и за умноже́ніє беззако́нія, изся́кнетъ любы́ мно́гихъ.
|
|
13
|
13
|
|
прэтьрпэвыи же до коньцz сп©етьсz.
|
Претерпѣ́вый же до конца́, то́й спасе́тся.
|
|
14
|
14
|
|
и проповэсть сz се еваньгелиѥ царьствия по вьсеи вьселѥнэи въ съвэдэтельство вьсэмъ языкомъ и тъгда придеть коньчина.
|
И проповѣ́стся сіє́ Єва́нгеліє Ца́рствія по все́й вселе́ннѣй, во свидѣ́телство всѣ́мъ язы́комъ: и тогда́ пріи́детъ кончи́на.
|
|
15
|
15
|
|
ѥгда же узьрите мрьзость запустэния реченѫѭ данилъмь пророкъмь стоѩщѫ на мэстэ свzтэ чьтыи да разумэваѥть.
|
Єгда́ у́бо у́зрите ме́рзость запустѣ́нія, рече́нную Даніи́ломъ проро́комъ, стоя́щу на мѣ́стѣ святѣ: и́же чте́тъ, да разумѣ́єтъ:
|
|
16
|
16
|
|
тъгда сѫщеи въ иудеи да бэгаѭть на горы
|
тогда́ су́щіи во Іуде́и да бѣжа́тъ на го́ры:
|
|
17
|
17
|
|
и иже на кровэ да не сълазить възzти ѥже ѥсть въ храминэ ѥго.
|
[и] и́же на кро́вѣ, да не схо́дитъ взя́ти я́же въ дому́ єго́:
|
|
18
|
18
|
|
и иже на селэ такожде да не възвратить сz въспzть възzтъ ризъ своихъ.
|
и и́же на селѣ́, да не возврати́тся вспя́ть взя́ти ри́зъ свои́хъ.
|
|
19
|
19
|
|
горе же непраздьныимъ и доѩщиимъ въ ты дьнь.
|
Го́ре же непра́зднымъ и доя́щымъ въ ты́я дни́.
|
|
20
|
20
|
|
молите же сz да не бѫдеть бэгство ваше зимэ ни въ сѫботѫ.
|
Моли́теся же, да не бу́детъ бѣ́гство ва́ше въ зимѣ́, ни въ суббо́ту.
|
|
21
|
21
|
|
бѫдеть бо скърбь тъгда велика якаже нэсть была отъ начzла вьсего мира доселэ ни имать быти.
|
Бу́детъ бо тогда́ ско́рбь ве́лія, якова́же не была́ от нача́ла мі́ра досе́лѣ, ниже́ и́мать бы́ти.
|
|
22
|
22
|
|
и аще не бышz прэкратили сz ти дьниѥ не бы убо съпасла сz вьсяка плъть. за избьраныѩ же прэкратzть сz ти дьниѥ.
|
И а́ще не бы́ша прекрати́лися дні́є о́ны, не бы́ у́бо спасла́ся вся́ка пло́ть: избра́нныхъ же ра́ди прекратя́тся дні́є о́ны.
|
|
23
|
23
|
|
тъгда аще къто вамъ речеть: се сьде христосъ или сьде. не имэте вэры.
|
Тогда́ а́ще кто́ рече́тъ ва́мъ: се́, здѣ́ Христо́съ, или́ о́ндѣ: не ими́те вѣ́ры:
|
|
24
|
24
|
|
въстанѫть бо лъжии христи и лъжии пророци и дадzть знамения велия и чудеса яко прэльстити аще ѥсть възможьно избьраныz.
|
воста́нутъ бо лжехрі́сти и лжепроро́цы и дадя́тъ зна́менія ве́лія и чудеса́, я́коже прельсти́ти, а́ще возмо́жно, и избра́нныя.
|
|
25
|
25
|
|
се прэжде рекохъ вамъ.
|
Се́, пре́жде рѣ́хъ ва́мъ.
|
|
26
|
26
|
|
аще же рекѫть вамъ: се въ пустыни ѥсть не изидэте. се въ кровэхь не имэте вэры.
|
А́ще у́бо реку́тъ ва́мъ: се́, въ пусты́ни є́сть, не изыди́те: се́, въ сокро́вищихъ, не ими́те вѣ́ры:
|
|
27
|
27
|
|
якоже бо млъния исходить отъ въстокъ и являѥть сz до западъ тако бѫдеть пришьствиѥ сына чловэчьскааго.
|
я́коже бо мо́лнія исхо́дитъ от восто́къ и явля́єтся до за́падъ, та́ко бу́детъ прише́ствіє Сы́на Человѣ́ческаго:
|
|
28
|
28
|
|
идеже бо аще бѫдеть трупъ ту съберѫть сz орьли.
|
идѣ́же бо а́ще бу́детъ тру́пъ, та́мо соберу́тся орли́.
|
|
29
|
29
|
|
абиѥ же по скръби днии тэхъ слъньце мьрькнѥть и луна не дасть свэта своѥго и звэзды съпадѫть съ небесе и силы небесьныѩ двигнѫть сz.
|
А́біє же, по ско́рби дні́й тѣ́хъ, со́лнце поме́ркнетъ, и луна́ не да́стъ свѣ́та своєго́, и звѣ́зды спаду́тъ съ небесе́, и си́лы небе́сныя подви́гнутся:
|
|
30
|
30
|
|
и тъгда явить сz знамениѥ сына чловэчьскааго на небеси и тъгда въсплачѫть сz вься колэна земьская и узрzть сына чловэчьскааго идѫща на облацэхъ небесьныихъ съ силоѭ и славоѭ великоѭ.
|
и тогда́ яви́тся зна́меніє Сы́на Человѣ́ческаго на небеси́: и тогда́ воспла́чутся вся́ колѣ́на земна́я и у́зрятъ Сы́на Человѣ́ческаго гряду́ща на о́блацѣхъ небе́сныхъ съ си́лою и сла́вою мно́гою:
|
|
31
|
31
|
|
и посълѥть ангелы своѩ съ гласъмь великъмь трѫбьныимь и съберѫть избьраныѩ ѥго отъ четырь вэтръ отъ коньць небесъ до коньць ихъ.
|
и по́слетъ А́нгелы Своя́ съ тру́бнымъ гла́сомъ ве́ліимъ, и соберу́тъ избра́нныя Єго́ от четы́рехъ вѣ́тръ, от коне́цъ небе́съ до коне́цъ и́хъ.
|
|
32
|
32
|
|
отъ смокъвьннцz же научите сz притъчи. ѥгда же уже вэя ѥѩ бѫдеть млада и листвиѥ прозzбнеть вэсте яко близъ ѥсть жzтва.
|
От смоко́вницы же научи́теся при́тчи: єгда́ уже́ ва́ія єя́ бу́дутъ мла́да, и ли́ствіє прозя́бнетъ, вѣ́дите, я́ко бли́зъ є́сть жа́тва:
|
|
33
|
33
|
|
такожде и вы ѥгда узьрите вься си вэдите яко близъ ѥсть при двьрьхъ. Рече г7ь.
|
та́ко и вы́, єгда́ ви́дите сія́ вся́, вѣ́дите, я́ко бли́зъ є́сть, при две́рехъ.
|
|
34
|
34
|
|
аминъ гlю вамъ. яко не мимо идеть родъ сь. донъдеже вьсz бUдUть.
|
Ами́нь глаго́лю ва́мъ, не мимои́детъ ро́дъ се́й, до́ндеже вся́ сія́ бу́дутъ:
|
|
35
|
35
|
|
небо и землz мимо идеть. а словеса моя не мимо идUть.
|
не́бо и земля́ мимои́детъ, словеса́ же Моя́ не мимои́дутъ.
|
|
36
|
36
|
|
а о дн7и томь и о годинэ тои. никто же не вэсть. ни анGли небесьнии. тъкмо оц7ь мои ѥдинъ.
|
О дни́ же то́мъ и часѣ́ никто́же вѣ́сть, ни А́нгели небе́сніи, то́кмо Оте́цъ Мо́й єди́нъ:
|
|
37
|
37
|
|
яко же бо бысть въ дн7и ноѥвы. тако бUдеть въ дн7и сн7а члв7чьскааго.
|
я́коже [бо бы́сть во] дни́ Но́євы, та́ко бу́детъ и прише́ствіє Сы́на Человѣ́ческаго:
|
|
38
|
38
|
|
яко же бо бzхU въ дн7и прэже потопа. ѥдUще и пиюще. женzщесz и посагающе. до него же дн7е въниде нои въ ковьчегъ.
|
я́коже бо бѣ́ху во дни́ пре́жде пото́па яду́ще и пію́ще, женя́щеся и посяга́юще, до него́же дне́ вни́де Но́є въ ковче́гъ,
|
|
39
|
39
|
|
и не очютишz донъдеже приде вода и възzтъ всz. тако бUдеть пришьствиѥ сн7а члв7чьскааго.
|
и не увѣ́дѣша, до́ндеже пріи́де вода́ и взя́тъ вся́: та́ко бу́детъ и прише́ствіє Сы́на Человѣ́ческаго:
|
|
40
|
40
|
|
тъгда два бUдета на селэ. ѥдинъ поимUть. а дрUгыи оставлzѥтьсz.
|
тогда́ два́ бу́дета на селѣ́: єди́нъ поє́млется, а другі́й оставля́єтся:
|
|
41
|
41
|
|
двэ мелющи въ жьрнъвахъ ѥдина поѥмлетьсz. а дрUгая оставлzѥтьсz.
|
двѣ́ ме́лющѣ въ же́рновахъ: єди́на поє́млется, и єди́на оставля́єтся.
|
|
42
|
42
|
|
бъдите Uбо яко не вэсте въ кUю годинU ги7нъ вашь придеть.
|
Бди́те у́бо, я́ко не вѣ́сте, въ кі́й ча́съ Госпо́дь ва́шъ пріи́детъ.
|
|
43
|
43
|
|
се же видите. яко аще бы видэлъ ги7нъ храмины. въ кUю стражю тать придеть бъдэлъ Uбо бы и не бы далъ подърыти храма своѥго.
|
Сіє́ же вѣ́дите, я́ко а́ще бы вѣ́далъ до́му влады́ка, въ ку́ю стра́жу та́ть пріи́детъ, бдѣ́лъ у́бо бы и не бы́ да́лъ подкопа́ти хра́ма своєго́.
|
|
44
|
44
|
|
сего ради вы бUдэте готови. яко въ нь же не мьните часъ сн7ъ члв7чьскыи придеть.
|
Сего́ ра́ди и вы́ бу́дите гото́ви: я́ко, въ о́ньже ча́съ не мните́, Сы́нъ Человѣ́ческій пріи́детъ.
|
|
45
|
45
|
|
къто бо ѥсть вэрьныи рабъ и мѫдрыи ѥгоже поставить господь надъ домъмь своимь да дасть имъ въ врэмz пищѫ ихъ.
|
Кто́ у́бо є́сть вѣ́рный ра́бъ и му́дрый, єго́же поста́витъ господи́нъ єго́ надъ до́момъ свои́мъ, є́же дая́ти и́мъ пи́щу во вре́мя [и́хъ]?
|
|
46
|
46
|
|
блаженъ рабъ тъ ѥгоже пришьдъ господь свои обрzщеть тако творzща.
|
Блаже́нъ ра́бъ то́й, єго́же, прише́дъ господи́нъ єго́, обря́щетъ та́ко творя́ща:
|
|
47
|
47
|
|
аминь глаголѭ вамъ яко надъ вьсэмь имэниѥмь своимь поставить и.
|
ами́нь глаго́лю ва́мъ, я́ко надъ всѣ́мъ имѣ́ніємъ свои́мъ поста́витъ єго́.
|
|
48
|
48
|
|
аще ли речеть зълыи рабъ тъ въ срьдьци своѥмь: мудить господь мои прити.
|
А́ще ли же рече́тъ злы́й ра́бъ то́й въ се́рдцы своє́мъ: косни́тъ господи́нъ мо́й пріити́,
|
|
49
|
49
|
|
и начьнеть бити клеврэты своѩ эсти же и пити съ пияницами.
|
и на́чнетъ би́ти клевре́ты своя́, я́сти же и пи́ти съ пія́ницами:
|
|
50
|
50
|
|
придеть же господь раба того въ дьнь въ ньже не чаѥтъ и въ часъ въ ньже не вэсть
|
пріи́детъ господи́нъ раба́ того́ въ де́нь, въ о́ньже не ча́єтъ, и въ ча́съ, въ о́ньже не вѣ́сть,
|
|
51
|
51
|
|
и протешеть и полъма и чzсть ѥго съ лицемэры положить. ту бѫдеть плачь и скрьжьтъ зѫбомъ.
|
и расте́шетъ єго́ полма́, и ча́сть єго́ съ невѣ́рными положи́тъ: ту́ бу́детъ пла́чь и скре́жетъ зубо́мъ.
|