|
Глава 24
|
Глава 24
|
|
1
|
1
|
| Въ оно+. пристUпишz Uченици къ iс7ви, показати ѥмU зъдания црк7вьная. | И изше́дъ Іису́съ идя́ше от це́ркве. И приступи́ша [къ Нему́] ученицы́ Єго́ показа́ти Єму́ зда́нія церко́вная. |
|
2
|
2
|
| онъ же tвэщавъ рече имъ. не видите ли вьсэхъ сихъ. аминъ гlю вамъ. не имать сьде остати камень на камени. иже не разоритьсz. | Іису́съ же рече́ и́мъ: не ви́дите ли вся́ сія́? Ами́нь глаго́лю ва́мъ, не и́мать оста́ти здѣ́ ка́мень на ка́мени, и́же не разори́тся. |
|
3
|
3
|
| сэдzщю же ѥмѫ на горэ ѥлеоньсцэи. пристѫпишz къ немU Uченици его. ѥдиномU гlюще. повэжь намъ къгда си бUдUть. и чьто ѥсть знамениѥ твоѥго пришьствия. и коньчzниѥ вэка. | Сѣдя́щу же Єму́ на горѣ́ Єлео́нстѣй, приступи́ша къ Нему́ ученицы́ на єди́нѣ, глаго́люще: рцы́ на́мъ, когда́ сія́ бу́дутъ? И что́ є́сть зна́меніє Твоєго́ прише́ствія и кончи́на вѣ́ка? |
|
4
|
4
|
| и tвэщавъ iс7ъ рече имъ. блюдэте сz никто же васъ да не прэльстить. | И отвѣща́въ Іису́съ рече́ и́мъ: блюди́те, да никто́же ва́съ прельсти́тъ: |
|
5
|
5
|
| мънози бо придUть въ имz мое гlюще азъ ѥсмь х©ъ. и мъногы прэльстzть. | мно́зи бо пріи́дутъ во и́мя Моє́, глаго́люще: а́зъ є́смь Христо́съ: и мно́ги прельстя́тъ. |
|
6
|
6
|
| Uслышати же имате брани. и слышаниѥ брани видите. не Uжасаитесz. подобаѥть Uбо вьсэмъ быти. нъ не тъгда ѥсть коньчина. | Услы́шати же и́мате бра́ни и слы́шанія бра́немъ. Зри́те, не ужаса́йтеся, подоба́єтъ бо всѣ́мъ [си́мъ] бы́ти: но не тогда́ є́сть кончи́на. |
|
7
|
7
|
| въстанеть бо языкъ на языка. и црс7тво на црст7во. и бUдUть глади и пагUбы. и трUсъ по мэста. | Воста́нетъ бо язы́къ на язы́къ, и ца́рство на ца́рство: и бу́дутъ гла́ди и па́губы и тру́си по мѣ́стомъ: |
|
8
|
8
|
| вьсz же си начzло болэзни. | вся́ же сія́ нача́ло болѣ́знемъ. |
|
9
|
9
|
| тъгда прэдадzть вы на скьрбь. и Uбиють вы. и бUдете ненавидими вьсэми языкы. имене моѥго ради. | Тогда́ предадя́тъ вы́ въ ско́рби и убію́тъ вы́: и бу́дете ненави́дими всѣ́ми язы́ки и́мене Моєго́ ра́ди. |
|
10
|
10
|
| и тъгда съблазнzтьсz мънози. и дрUгъ дрUга прэдасть. и възнена видить дрUгъ дрUга. | И тогда́ соблазня́тся мно́зи, и дру́гъ дру́га предадя́тъ, и возненави́дятъ дру́гъ дру́га: |
|
11
|
11
|
| и мънози лъжни прbрци въстанUть. и прэльстzть мъногы. | и мно́зи лжепроро́цы воста́нутъ и прельстя́тъ мно́гія: |
|
12
|
12
|
| и за Uмъножениѥ безакониz. исzкнеть любы мъногыхъ. | и за умноже́ніє беззако́нія, изся́кнетъ любы́ мно́гихъ. |
|
13
|
13
|
| прэтьрпэвыи же до коньцz сп©етьсz. | Претерпѣ́вый же до конца́, то́й спасе́тся. |
|
14
|
14
|
| и проповэсть сz се еваньгелиѥ царьствия по вьсеи вьселѥнэи въ съвэдэтельство вьсэмъ языкомъ и тъгда придеть коньчина. | И проповѣ́стся сіє́ Єва́нгеліє Ца́рствія по все́й вселе́ннѣй, во свидѣ́телство всѣ́мъ язы́комъ: и тогда́ пріи́детъ кончи́на. |
|
15
|
15
|
| ѥгда же узьрите мрьзость запустэния реченѫѭ данилъмь пророкъмь стоѩщѫ на мэстэ свzтэ чьтыи да разумэваѥть. | Єгда́ у́бо у́зрите ме́рзость запустѣ́нія, рече́нную Даніи́ломъ проро́комъ, стоя́щу на мѣ́стѣ святѣ: и́же чте́тъ, да разумѣ́етъ: |
|
16
|
16
|
| тъгда сѫщеи въ иудеи да бэгаѭть на горы | тогда́ су́щіи во Іуде́и да бѣжа́тъ на го́ры: |
|
17
|
17
|
| и иже на кровэ да не сълазить възzти ѥже ѥсть въ храминэ ѥго. | [и] и́же на кро́вѣ, да не схо́дитъ взя́ти я́же въ дому́ єго́: |
|
18
|
18
|
| и иже на селэ такожде да не възвратить сz въспzть възzтъ ризъ своихъ. | и и́же на селѣ́, да не возврати́тся вспя́ть взя́ти ри́зъ свои́хъ. |
|
19
|
19
|
| горе же непраздьныимъ и доѩщиимъ въ ты дьнь. | Го́ре же непра́зднымъ и доя́щымъ въ ты́я дни́. |
|
20
|
20
|
| молите же сz да не бѫдеть бэгство ваше зимэ ни въ сѫботѫ. | Моли́теся же, да не бу́детъ бѣ́гство ва́ше въ зимѣ́, ни въ суббо́ту. |
|
21
|
21
|
| бѫдеть бо скърбь тъгда велика якаже нэсть была отъ начzла вьсего мира доселэ ни имать быти. | Бу́детъ бо тогда́ ско́рбь ве́лія, якова́же не была́ от нача́ла мі́ра досе́лѣ, ниже́ и́мать бы́ти. |
|
22
|
22
|
| и аще не бышz прэкратили сz ти дьниѥ не бы убо съпасла сz вьсяка плъть. за избьраныѩ же прэкратzть сz ти дьниѥ. | И а́ще не бы́ша прекрати́лися дні́є о́ны, не бы́ у́бо спасла́ся вся́ка пло́ть: избра́нныхъ же ра́ди прекратя́тся дні́є о́ны. |
|
23
|
23
|
| тъгда аще къто вамъ речеть: се сьде христосъ или сьде. не имэте вэры. | Тогда́ а́ще кто́ рече́тъ ва́мъ: се́, здѣ́ Христо́съ, или́ о́ндѣ: не ими́те вѣ́ры: |
|
24
|
24
|
| въстанѫть бо лъжии христи и лъжии пророци и дадzть знамения велия и чудеса яко прэльстити аще ѥсть възможьно избьраныz. | воста́нутъ бо лжехри́сти и лжепроро́цы и дадя́тъ зна́менія ве́лія и чудеса́, я́коже прельсти́ти, а́ще возмо́жно, и избра́нныя. |
|
25
|
25
|
| се прэжде рекохъ вамъ. | Се́, пре́жде рѣ́хъ ва́мъ. |
|
26
|
26
|
| аще же рекѫть вамъ: се въ пустыни ѥсть не изидэте. се въ кровэхь не имэте вэры. | А́ще у́бо реку́тъ ва́мъ: се́, въ пусты́ни є́сть, не изыди́те: се́, въ сокро́вищихъ, не ими́те вѣ́ры: |
|
27
|
27
|
| якоже бо млъния исходить отъ въстокъ и являѥть сz до западъ тако бѫдеть пришьствиѥ сына чловэчьскааго. | я́коже бо мо́лнія исхо́дитъ от восто́къ и явля́ется до за́падъ, та́ко бу́детъ прише́ствіє Сы́на Человѣ́ческаго: |
|
28
|
28
|
| идеже бо аще бѫдеть трупъ ту съберѫть сz орьли. | идѣ́же бо а́ще бу́детъ тру́пъ, та́мо соберу́тся орли́. |
|
29
|
29
|
| абиѥ же по скръби днии тэхъ слъньце мьрькнѥть и луна не дасть свэта своѥго и звэзды съпадѫть съ небесе и силы небесьныѩ двигнѫть сz. | А́біє же, по ско́рби дні́й тѣ́хъ, со́лнце поме́ркнетъ, и луна́ не да́стъ свѣ́та своєго́, и звѣ́зды спаду́тъ съ небесе́, и си́лы небе́сныя подви́гнутся: |
|
30
|
30
|
| и тъгда явить сz знамениѥ сына чловэчьскааго на небеси и тъгда въсплачѫть сz вься колэна земьская и узрzть сына чловэчьскааго идѫща на облацэхъ небесьныихъ съ силоѭ и славоѭ великоѭ. | и тогда́ яви́тся зна́меніє Сы́на Человѣ́ческаго на небеси́: и тогда́ воспла́чутся вся́ колѣ́на земна́я и у́зрятъ Сы́на Человѣ́ческаго гряду́ща на о́блацѣхъ небе́сныхъ съ си́лою и сла́вою мно́гою: |
|
31
|
31
|
| и посълѥть ангелы своѩ съ гласъмь великъмь трѫбьныимь и съберѫть избьраныѩ ѥго отъ четырь вэтръ отъ коньць небесъ до коньць ихъ. | и по́слетъ А́нгелы Своя́ съ тру́бнымъ гла́сомъ ве́ліимъ, и соберу́тъ избра́нныя Єго́ от четы́рехъ вѣ́тръ, от коне́цъ небе́съ до коне́цъ и́хъ. |
|
32
|
32
|
| отъ смокъвьннцz же научите сz притъчи. ѥгда же уже вэя ѥѩ бѫдеть млада и листвиѥ прозzбнеть вэсте яко близъ ѥсть жzтва. | От смоко́вницы же научи́теся при́тчи: єгда́ уже́ ва́ія єя́ бу́дутъ мла́да, и ли́ствіє прозя́бнетъ, вѣ́дите, я́ко бли́зъ є́сть жа́тва: |
|
33
|
33
|
| такожде и вы ѥгда узьрите вься си вэдите яко близъ ѥсть при двьрьхъ. Рече г7ь. | та́ко и вы́, єгда́ ви́дите сія́ вся́, вѣ́дите, я́ко бли́зъ є́сть, при две́рехъ. |
|
34
|
34
|
| аминъ гlю вамъ. яко не мимо идеть родъ сь. донъдеже вьсz бUдUть. | Ами́нь глаго́лю ва́мъ, не мимои́детъ ро́дъ се́й, до́ндеже вся́ сія́ бу́дутъ: |
|
35
|
35
|
| небо и землz мимо идеть. а словеса моя не мимо идUть. | не́бо и земля́ мимои́детъ, словеса́ же Моя́ не мимои́дутъ. |
|
36
|
36
|
| а о дн7и томь и о годинэ тои. никто же не вэсть. ни анGли небесьнии. тъкмо оц7ь мои ѥдинъ. | О дни́ же то́мъ и часѣ́ никто́же вѣ́сть, ни А́нгели небе́сніи, то́кмо Оте́цъ Мо́й єди́нъ: |
|
37
|
37
|
| яко же бо бысть въ дн7и ноѥвы. тако бUдеть въ дн7и сн7а члв7чьскааго. | я́коже [бо бы́сть во] дни́ Но́євы, та́ко бу́детъ и прише́ствіє Сы́на Человѣ́ческаго: |
|
38
|
38
|
| яко же бо бzхU въ дн7и прэже потопа. ѥдUще и пиюще. женzщесz и посагающе. до него же дн7е въниде нои въ ковьчегъ. | я́коже бо бѣ́ху во дни́ пре́жде пото́па яду́ще и пію́ще, женя́щеся и посяга́юще, до него́же дне́ вни́де Но́є въ ковче́гъ, |
|
39
|
39
|
| и не очютишz донъдеже приде вода и възzтъ всz. тако бUдеть пришьствиѥ сн7а члв7чьскааго. | и не увѣ́дѣша, до́ндеже пріи́де вода́ и взя́тъ вся́: та́ко бу́детъ и прише́ствіє Сы́на Человѣ́ческаго: |
|
40
|
40
|
| тъгда два бUдета на селэ. ѥдинъ поимUть. а дрUгыи оставлzѥтьсz. | тогда́ два́ бу́дета на селѣ́: єди́нъ поє́млется, а другі́й оставля́ется: |
|
41
|
41
|
| двэ мелющи въ жьрнъвахъ ѥдина поѥмлетьсz. а дрUгая оставлzѥтьсz. | двѣ́ ме́лющѣ въ же́рновахъ: єди́на поє́млется, и єди́на оставля́ется. |
|
42
|
42
|
| бъдите Uбо яко не вэсте въ кUю годинU ги7нъ вашь придеть. | Бди́те у́бо, я́ко не вѣ́сте, въ кі́й ча́съ Госпо́дь ва́шъ пріи́детъ. |
|
43
|
43
|
| се же видите. яко аще бы видэлъ ги7нъ храмины. въ кUю стражю тать придеть бъдэлъ Uбо бы и не бы далъ подърыти храма своѥго. | Сіє́ же вѣ́дите, я́ко а́ще бы вѣ́далъ до́му влады́ка, въ ку́ю стра́жу та́ть пріи́детъ, бдѣ́лъ у́бо бы и не бы́ да́лъ подкопа́ти хра́ма своєго́. |
|
44
|
44
|
| сего ради вы бUдэте готови. яко въ нь же не мьните часъ сн7ъ члв7чьскыи придеть. | Сего́ ра́ди и вы́ бу́дите гото́ви: я́ко, въ о́ньже ча́съ не мните́, Сы́нъ Человѣ́ческій пріи́детъ. |
|
45
|
45
|
| къто бо ѥсть вэрьныи рабъ и мѫдрыи ѥгоже поставить господь надъ домъмь своимь да дасть имъ въ врэмz пищѫ ихъ. | Кто́ у́бо є́сть вѣ́рный ра́бъ и му́дрый, єго́же поста́витъ господи́нъ єго́ надъ до́момъ свои́мъ, є́же дая́ти и́мъ пи́щу во вре́мя [и́хъ]? |
|
46
|
46
|
| блаженъ рабъ тъ ѥгоже пришьдъ господь свои обрzщеть тако творzща. | блаже́нъ ра́бъ то́й, єго́же, прише́дъ господи́нъ єго́, обря́щетъ та́ко творя́ща: |
|
47
|
47
|
| аминь глаголѭ вамъ яко надъ вьсэмь имэниѥмь своимь поставить и. | ами́нь глаго́лю ва́мъ, я́ко надъ всѣ́мъ имѣ́ніємъ свои́мъ поста́витъ єго́. |
|
48
|
48
|
| аще ли речеть зълыи рабъ тъ въ срьдьци своѥмь: мудить господь мои прити. | А́ще ли же рече́тъ злы́й ра́бъ то́й въ се́рдцы своє́мъ: косни́тъ господи́нъ мо́й пріити́, |
|
49
|
49
|
| и начьнеть бити клеврэты своѩ эсти же и пити съ пияницами. | и на́чнетъ би́ти клевре́ты своя́, я́сти же и пи́ти съ пія́ницами: |
|
50
|
50
|
| придеть же господь раба того въ дьнь въ ньже не чаѥтъ и въ часъ въ ньже не вэсть | пріи́детъ господи́нъ раба́ того́ въ де́нь, въ о́ньже не ча́єтъ, и въ ча́съ, въ о́ньже не вѣ́сть, |
|
51
|
51
|
| и протешеть и полъма и чzсть ѥго съ лицемэры положить. ту бѫдеть плачь и скрьжьтъ зѫбомъ. | и расте́шетъ єго́ полма́, и ча́сть єго́ съ невѣ́рными положи́тъ: ту́ бу́детъ пла́чь и скре́жетъ зубо́мъ. |