|
Глава 5
|
Глава 5
|
|
1
|
1
|
|
Uзьрэвъ же народъ мъногъ възиде на горѫ и яко сэде пристѫпишz къ нѥму ученици ѥго.
|
Узрѣ́въ же наро́ды, взы́де на гору́: и сѣ́дшу Єму́, приступи́ша къ Нему́ ученицы́ Єго́.
|
|
2
|
2
|
|
и отъврьзъ уста своя учааше ѩ глаголѩ:
|
И отве́рзъ уста́ Своя́, уча́ше и́хъ, глаго́ля:
|
|
3
|
3
|
|
блажени нищии духъмь яко тэхъ ѥсть царьствиѥ небесьноѥ.
|
блаже́ни ни́щіи ду́хомъ: я́ко тѣ́хъ є́сть Ца́рствіє Небе́сноє.
|
|
4
|
4
|
|
блажени плачѫщеисz яко ти утэшzть сz.
|
Блаже́ни пла́чущіи: я́ко ті́и утѣ́шатся.
|
|
5
|
5
|
|
блажени кротции яко ти наслэдzть землѭ.
|
Блаже́ни кро́тцыи: я́ко ті́и наслѣ́дятъ зе́млю.
|
|
6
|
6
|
|
блажени алъчѫщеи и жаждѫщеи правьды яко ти насытzтьсz.
|
Блаже́ни а́лчущіи и жа́ждущіи пра́вды: я́ко ті́и насы́тятся.
|
|
7
|
7
|
|
блажени милостивии яко ти помиловани бѫдѫть.
|
Блаже́ни ми́лостивіи: я́ко ті́и поми́ловани бу́дутъ.
|
|
8
|
8
|
|
блажени чистии сьрьдьцьмь яко ти бога узьрzть.
|
Блаже́ни чи́стіи се́рдцемъ: я́ко ті́и Бо́га у́зрятъ.
|
|
9
|
9
|
|
блажени съмиряѭщеи яко ти сынове божии нарекѫть сz.
|
Блаже́ни миротво́рцы: я́ко ті́и сы́нове Бо́жіи нареку́тся.
|
|
10
|
10
|
|
блажени изгънании правьды ради яко тэхъ ѥсть царьствиѥ небесьноѥ.
|
Блаже́ни изгна́ни пра́вды ра́ди: я́ко тѣ́хъ є́сть Ца́рствіє Небе́сноє.
|
|
11
|
11
|
|
блажени ѥсте ѥгда поносzть вамъ и ижденѫть и рекѫтъ вьсякъ зълъ глалолъ на вы лъжѫще мене ради.
|
Блаже́ни єсте́, єгда́ поно́сятъ ва́мъ, и иждену́тъ, и реку́тъ вся́къ зо́лъ глаго́лъ на вы́ лжу́ще, Мене́ ра́ди:
|
|
12
|
12
|
|
радуите сz и веселите сz яко мьзда ваша мънога ѥсть на небесехъ. тако бо изгънаша пророкы иже бэшz прэжде васъ.
|
ра́дуйтеся и весели́теся, я́ко мзда́ ва́ша мно́га на небесѣ́хъ: та́ко бо изгна́ша проро́ки, и́же [бѣ́ша] пре́жде ва́съ.
|
|
13
|
13
|
|
вы ѥсте соль земли. аще же соль обуяѥть чимь осолить сz. ни къ чесому же бѫдетъ кътому нъ да исыпана бѫдеть вънъ и попираѥма чловэкы.
|
Вы́ єсте́ со́ль земли́: а́ще же со́ль обуя́єтъ, чи́мъ осоли́тся? Ни во что́же бу́детъ ктому́, то́чію да изсы́пана бу́детъ во́нъ и попира́єма человѣ́ки.
|
|
14
|
14
|
|
вы ѥсте свэтъ вьсему миру. не можеть градъ укрыти сz врьху горы стоѩ.
|
Вы́ єсте́ свѣ́тъ мі́ра: не мо́жетъ гра́дъ укры́тися верху́ горы́ стоя́:
|
|
15
|
15
|
|
ни въжагаѭть свэтильника и поставляѭть ѥго подъ спѫдъмь нъ на свэщьницэ да свэтить въсэмъ иже въ храминэ сѫть.
|
ниже́ вжига́ютъ свѣти́лника и поставля́ютъ єго́ подъ спу́домъ, но на свѣ́щницѣ, и свѣ́титъ всѣ́мъ, и́же въ хра́минѣ [су́ть].
|
|
16
|
16
|
|
тако да просвэтить сz свэтъ вашь прэдъ человэкы да узьрzть ваша добраѩ дэла и прославzть отьца вашего иже ѥсть на небесехъ.
|
Та́ко да просвѣти́тся свѣ́тъ ва́шъ предъ человѣ́ки, я́ко да ви́дятъ ва́ша до́брая дѣла́ и просла́вятъ Отца́ ва́шего, И́же на небесѣ́хъ.
|
|
17
|
17
|
|
не мьните яко придохъ разоритъ закона или пророкъ. не придохъ разоритъ нъ наплънитъ.
|
[Да] не мни́те, я́ко пріидо́хъ разори́ти зако́нъ, или́ проро́ки: не пріидо́хъ разори́ти, но испо́лнити.
|
|
18
|
18
|
|
аминь глаголѭ вамъ: доньдеже прэидеть небо и землѩ иота ѥдина или ѥдина чрьта не прэидеть отъ закона доньдеже вьсѩ бѫдѫть.
|
Ами́нь бо глаго́лю ва́мъ: до́ндеже пре́йдетъ не́бо и земля́, іо́та єди́на, или́ єди́на черта́ не пре́йдетъ от зако́на, до́ндеже вся́ бу́дутъ.
|
|
19
|
19
|
|
иже бо разорить ѥдинѫ заповэдии сихъ малыихъ и научить тако чловэкы мьнии наречеть сz въ царьствии небесьнэемь. а иже сътворить и научить сь великъ наречеть сz въ царьствии небесьнэемь.
|
И́же а́ще разори́тъ єди́ну за́повѣдій си́хъ ма́лыхъ и научи́тъ та́ко человѣ́ки, мні́й нарече́тся въ Ца́рствіи Небе́снѣмъ: а и́же сотвори́тъ и научи́тъ, се́й ве́лій нарече́тся въ Ца́рствіи Небе́снѣмъ.
|
|
20
|
20
|
|
глаголѭ бо вамъ яко аще избудеть правьда ваша паче кънижьникъ и фарасэи не имате вънити въ царьство небесьноѥ.
|
Глаго́лю бо ва́мъ, я́ко а́ще не избу́детъ пра́вда ва́ша па́че кни́жникъ и фарісе́й, не вни́дете въ Ца́рствіє Небе́сноє.
|
|
21
|
21
|
|
слышасте яко речено бысть древьниимь: не убиѥши иже бо убиѥть повиньнъ ѥсть сѫду.
|
Слы́шасте, я́ко рече́но бы́сть дре́внимъ: не убіє́ши: и́же [бо] а́ще убіє́тъ, пови́ненъ є́сть суду́.
|
|
22
|
22
|
|
азъ же глаголѭ вамъ яко вьсякъ гнэваѩ сz на брата своѥго без ума повиньнъ ѥсть сѫду. иже бо речеть брату своѥму рака повиньнъ ѥсть съньмищу. а иже речеть буѥ повиньнъ ѥсть геонэ огньнэи.
|
А́зъ же глаго́лю ва́мъ, я́ко вся́къ гнѣ́ваяйся на бра́та своєго́ всу́є пови́ненъ є́сть суду́: и́же бо а́ще рече́тъ бра́ту своєму́: рака́, пови́ненъ є́сть со́нмищу: а и́же рече́тъ: уро́де, пови́ненъ є́сть геє́ннѣ о́гненнѣй.
|
|
23
|
23
|
|
аще убо принесеши даръ твои къ олътарю и ту помzнеши яко братъ твои имать нэчьто на тz
|
А́ще у́бо принесе́ши да́ръ тво́й ко олтарю́ и ту́ помяне́ши, я́ко бра́тъ тво́й и́мать нѣ́что на тя́:
|
|
24
|
24
|
|
остави ту даръ твои прэдъ олътарьмъ и шьдъ прэжде съмири сz съ братъмь своимь и тъгда пришьдъ принесеши даръ твои.
|
оста́ви ту́ да́ръ тво́й предъ олтаре́мъ и ше́дъ пре́жде смири́ся съ бра́томъ твои́мъ, и тогда́ прише́дъ принеси́ да́ръ тво́й.
|
|
25
|
25
|
|
буди увэщаѩ сz съ сѫпьръмь своимь скоро доньдеже ѥси на пѫти съ нимь да не прэдасть тебе сѫдии и сѫдия тz прэдасть слузэ и въ тьмьницѫ въвьрьжеть тz.
|
Бу́ди увѣщава́яся съ сопе́рникомъ твои́мъ ско́ро, до́ндеже єси́ на пути́ съ ни́мъ, да не преда́стъ тебе́ сопе́рникъ судіи́, и судія́ тя́ преда́стъ слузѣ́, и въ темни́цу вве́рженъ бу́деши:
|
|
26
|
26
|
|
аминъ глаголѭ тебэ: не изидеши отътѫду доньдеже въздаси послэдьнии кодрантъ.
|
ами́нь глаго́лю тебѣ́: не изы́деши отту́ду, до́ндеже возда́си послѣ́дній кодра́нтъ.
|
|
27
|
27
|
|
слышасте яко речено бысть древьниимъ: не прэлюбы сътвориши.
|
Слы́шасте, я́ко рѣче́но бы́сть дре́внимъ: не прелюбы́ сотвори́ши.
|
|
28
|
28
|
|
азъ же глаголѭ вамъ яко вьсякъ иже възьрить на женѫ съ похотиѭ уже любы сътвори съ неѭ въ срьдьци своѥмь.
|
А́зъ же глаго́лю ва́мъ, я́ко вся́къ, и́же воззри́тъ на жену́ ко є́же вожделѣ́ти єя́, уже́ любодѣ́йствова съ не́ю въ се́рдцы своє́мъ:
|
|
29
|
29
|
|
аще же око твоѥ десноѥ съблажняѥть тz изми ѥ и врьзи отъ тебе. унѥ бо ти ѥсть да погибнетъ ѥдинъ удъ твоихъ а не вьсе тэло твоѥ бѫдетъ въврьжено въ геонѫ.
|
а́ще же о́ко твоє́ десно́є соблажня́єтъ тя́, изми́ є́ и ве́рзи от себе́: у́не бо ти́ є́сть, да поги́бнетъ єди́нъ от у́дъ твои́хъ, а не все́ тѣ́ло твоє́ вве́ржено бу́детъ въ геє́нну [о́гненную]:
|
|
30
|
30
|
|
и аще десная твоя рѫка съблажняѥть тz усэци ѭ и вьрзи отъ себе. унѥ бо ти ѥсть да погыбнеть ѥдинъ удъ твоихъ а не вьсе тэло твоѥ идеть въ геонѫ.
|
и а́ще десна́я твоя́ рука́ соблажня́єтъ тя́, усѣцы́ ю́ и ве́рзи от себе́: у́не бо ти́ є́сть, да поги́бнетъ єди́нъ от у́дъ твои́хъ, а не все́ тѣ́ло твоє́ вве́ржено бу́детъ въ геє́нну.
|
|
31
|
31
|
|
речено же бысть: иже аще пустить женѫ своѭ да дасть ѥи кънигы распустьныѩ.
|
Рече́но же бы́сть, я́ко и́же а́ще пу́ститъ жену́ свою́, да да́стъ є́й кни́гу распу́стную.
|
|
32
|
32
|
|
азъ же глаголѭ вамъ яко вьсякъ пущаѩ женѫ своѭ развэ словесе любодэаньнааго творить ѭ прэлюбы дэяти. и иже подъбэгѫ поѥмлѥть прэлюбы творить.
|
А́зъ же глаго́лю ва́мъ, я́ко вся́къ отпуща́яй жену́ свою́, ра́звѣ словесе́ любодѣ́йнаго, твори́тъ ю́ прелюбодѣ́йствовати: и и́же пущени́цу по́йметъ, прелюбодѣ́йствуєтъ.
|
|
33
|
33
|
|
Пакы слышасте яко речено бысть древьниимь: не въ лъжѫ кльнеши сz. въздаси же господеви клzтвы твоѩ.
|
Па́ки слы́шасте, я́ко рѣче́но бы́сть дре́внимъ: не во лжу́ клене́шися, возда́си же Го́сподеви кля́твы твоя́.
|
|
34
|
34
|
|
азъ же глаголѭ вамъ не клzти сz отинѫдъ. ни небъмь яко прэстолъ ѥсть божии.
|
А́зъ же глаго́лю ва́мъ не кля́тися вся́ко: ни не́бомъ, я́ко престо́лъ є́сть Бо́жій:
|
|
35
|
35
|
|
ни землеѭ яко подъножиѥ ѥсть ногама ѥго. ни иерусалимъмь яко градъ ѥсть великааго царя.
|
ни земле́ю, я́ко подно́жіє є́сть нога́ма Єго́: ни Ієрусали́момъ, я́ко гра́дъ є́сть вели́каго Царя́:
|
|
36
|
36
|
|
ни главоѭ своѥѭ кльни сz яко не можеши власа ѥдиного бэла ли чрьна сътворити.
|
ниже́ главо́ю твоє́ю клени́ся, я́ко не мо́жеши вла́са єди́наго бѣ́ла или́ че́рна сотвори́ти:
|
|
37
|
37
|
|
бѫди же слово ваше еи еи и ни ни. лихоѥ сею отъ неприязни ѥсть.
|
бу́ди же сло́во ва́ше: є́й, є́й: ни́, ни́: ли́шше же сею́ от непрія́зни є́сть.
|
|
38
|
38
|
|
слышасте яко речено бысть: око за око и зѫбъ за зѫбъ.
|
Слы́шасте, я́ко рѣче́но бы́сть: о́ко за о́ко, и зу́бъ за зу́бъ.
|
|
39
|
39
|
|
азъ же глаголѭ вамъ не противити сz зълу. нъ аще къто тz ударить въ деснѫѭ ланитѫ обрати ѥму и другѫѭ.
|
А́зъ же глаго́лю ва́мъ не проти́витися злу́: но а́ще тя́ кто́ уда́ритъ въ десну́ю твою́ лани́ту, обрати́ єму́ и другу́ю:
|
|
40
|
40
|
|
и хотzщууму сѫдъ прияти съ тобоѭ и ризѫ твоѭ възzти отъпусти ѥму и срачицѫ твоѭ.
|
и хотя́щему суди́тися съ тобо́ю и ри́зу твою́ взя́ти, отпусти́ єму́ и срачи́цу:
|
|
41
|
41
|
|
и аще къто поиметь тz по силэ попьрище ѥдино иди съ нимь дъвэ.
|
и а́ще кто́ тя́ по́йметъ по си́лѣ по́прище єди́но, иди́ съ ни́мъ два́.
|
|
42
|
42
|
|
просzщеомU U тебе даи. и хотzщааго t тебе даяти не възирати.
|
Прося́щему у тебе́ да́й, и хотя́щаго от тебе́ зая́ти не отврати́.
|
|
43
|
43
|
|
слышасте яко речено ѥсть. възлюбиши ближьнzаго своѥго. и възненавидиши врага своѥго.
|
Слы́шасте, я́ко рѣче́но є́сть: возлю́биши и́скренняго твоєго́ и возненави́диши врага́ твоєго́.
|
|
44
|
44
|
|
азъ же гlю вамъ. любите врагы вашz. бlгословите кльнUщая вы добро творите ненавидzщиихъ васъ. молите за творzщая вамъ напасти. изгонzщая вы бlгословите.
|
А́зъ же глаго́лю ва́мъ: люби́те враги́ ва́шя, благослови́те клену́щыя вы́, добро́ твори́те ненави́дящымъ ва́съ, и моли́теся за творя́щихъ ва́мъ напа́сть и изгоня́щыя вы́,
|
|
45
|
45
|
|
да бUдете сн7ове оц7z вашего иже ѥсть на нб7сьхъ. яко сlнце своѥ сияѥть. на зълыя и на бlгыя. и дъждить на правьдьныя и на не правьдьныя.
|
я́ко да бу́дете сы́нове Отца́ ва́шего, И́же є́сть на небесѣ́хъ: я́ко со́лнце Своє́ сія́єтъ на злы́я и благі́я и дожди́тъ на пра́ведныя и на непра́ведныя.
|
|
46
|
46
|
|
аще любите любzщая вы кUю мьздU имате. не мьздоимьци ли то же творzть.
|
А́ще бо лю́бите лю́бящихъ ва́съ, ку́ю мзду́ и́мате? Не и мытари́ ли то́жде творя́тъ?
|
|
47
|
47
|
|
аще цэлUѥте врагы ваша. тъкмо что лихо творите. не мьздоимьци ли то же творzть.
|
И а́ще цѣлу́єте дру́ги ва́шя то́кмо, что́ ли́шше творите́? Не и язы́чницы ли та́кожде творя́тъ?
|
|
48
|
48
|
|
бUдэте съвьршени. яко и оц7ь вашь нб7сьскыи съвьршенъ ѥсть.
|
Бу́дите у́бо вы́ соверше́ни, я́коже Оте́цъ ва́шъ Небе́сный соверше́нъ є́сть.
|