Глава 13
1
Въ тъ же дьнь ишьдъ исусъ из дому сэдэаше при мори.
2
и събьрашz сz къ нему народи мънози яко вълэзъ въ корабль сэде и вьсь народъ на помории стояаше.
3
и глагола имъ мъного притъчами глаголѩ: се изиде сэѩи да сэѥть.
4
и сэѭщу ѥму ова убо падоша при пѫти и придоша пътицz небесьныѩ и позобаша я.
5
другая же падошz на каменьныихъ яже не имэшz землѩ мъногы и абиѥ прозzбоша занѥ не имэаше глѫбины землѩ.
6
слъньцу же въсiявъшу присвzдоша и зане не имэzхѫ корения исъхоша.
7
а друга падошz въ трьнии и възиде трьниѥ и подави я.
8
другая же падошz на земли добрэ и даяахѫ плодъ ово съто ово шьсть десzтъ ово три десzти.
9
имэѩи уши слышати да слышить.
10
и пристѫпльше ученици рэша ѥму: по чьто притъчами глаголеши имъ;
11
онъ же отъвэщавъ рече имъ: яко вамъ дано ѥсть разумэти таиная царьства небесьнаго онэмъ же не дано ѥсть.
12
имѫщууму бо дасть сz и избѫдеть ѥму. а иже не имать и ѥже имать възметь сz отъ нѥго.
13
сего ради притъчами имъ глаголѭ яко видzще не видzть и слышаще не слышzть ни разумэваѭтъ.
14
и събываѥть сz имъ пророчьство исаино глаголѭщеѥ: слухъмь услышите и не имате разумэти и зьрzще узьрите. и не имате видэти.
15
отлъстэ бо срьдьце людии сихъ и ушима тzжько слъшашz и очи свои съмэжишz. еда къгда узьрzть очима и ушима услышzть и срьдьцемь разумэѭть и обратzть сz и исцэлѭ z.
16
ваши же блаженэ очи яко видите и уши ваши яко слышите.
17
аминь бо глаголѭ вамъ яко мънози пророци и правьдьници въжделэша видэти яже видите и не видэшz и слышати яже слышите и не слышашz.
18
вы же услышите притъчѫ сэявъшааго.
19
всякъ иже слышить слъвеса царьствия. и не разумэваѥть приходить неприязнь и въсхыщаѥть сэѥноѥ въ срьдьци ѥго. се ѥсть сэѥноѥ при пѫти.
20
а сэѥноѥ на камени сь ѥсть слышzи слово и абиѥ съ радостиѭ приѥмлѩ ѥ.
21
не имать же корене въ себэ нъ врэменьнъ ѥсть. бывъши же печали ли гонению словесе ради абиѥ съблажняѥть сz.
22
а сэѥное въ трьнии сь ѥсть слышzи слово и печаль свэта сего и льсть богатьства подавляѥть ѥ и без плода бываѥть.
23
а сэѥноѥ на добрэ земли сь ѥсть слышzи слово и разумэваѩ ѥ и приносить плодъ и творить овъ съто овъ шесть десzтъ овъ три десzти.
24
Ре? Gъ притъчю сию. Uподобисz цrтвиѥ нб7сноѥ члв7кU сэzвъшю доброѥ сэмz. на селэ своѥмь.
25
спzщемъ же члв7комъ. приде врагъ ѥго и всэz плэвелъ. посредэ пшеница и отъиде.
26
ѥгда же прозzбе трава и плъдъ створи тъгда zвисz плевелъ.
27
пришедъше же раби гн7а рэша ѥмU Gи не добро ли сэмz сэzлъ ѥси на селэ своѥмь. отъкUдU Uбо имать плэвелъ.
28
онъ же ре? имъ врагъ члв7ко се сътвори. раби же рэша ѥмU хощеши ли Uбо да ишьдъше истьргьмъ я.
29
онъ же ре? ни и ѥгда въстьргающе плэвелъ. въстьргете кµпно с нимь пшеницю.
30
оставите ѥ кUпио. расти до жатвы. и въ врэмz жатвэ рекU дэлательмъ. съберэте пьрвэ плевелъ. и съвzжэте въ снопы яко съжещи z. а пшеницю съберэте въ житьницю мою.
31
Инѫ притъчѫ прэдложи имъ глаголѩ: подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ зьрну горущьну ѥже въземь чловэкъ въсэя на селэ своѥмъ.
32
ѥже мьнѥ ѥсть вьсэхъ сэменъ ѥгда же въздрастеть болѥ зелии ѥсть и бываѥть дрэво яко прити птицамъ небесьныимъ и витати на вэтвехъ ѥго.
33
инѫ притъчѫ глагола имъ: подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ квасу иже възьмъши жена съкры въ мѫцэ три сатъ доньдеже въскысэ вься.
34
вься си глагола исусъ притъчами къ народомъ и бес притъчz ни чесо же не глаголааше къ нимъ.
35
да събѫдеть сz реченоѥ пророкъмь глаголѭщемь: отъврьзѫ въ притъчахъ уста моѩ отъкрыѭ съкръвеная отъ съложения вьсего мира.
36
тогда оставль народы приде въ домъ исусъ и пристUпиша к немU. Uченици ѥго гlюще. скажи намъ притъчю плевельнUю.
37
онъ же tвэщавъ рече имъ. въсэzвъ доброѥ сэмz ѥсть сн7ъ б9ии.
38
а село ѥсть вьсь миръ. а доброѥ сэмz си сU сн7ве цр7ства плевели сUть сн7ове неприzзнини.
39
а врагъ ѥсть въсэzвы диzвълъ. сz а жатва ѥсть коньцина вэкU. а жатели сUть анGли.
40
яко Uбо сбирають плевелы. и огньмь съзизають. тако бUдеть скончаниѥ вэка сего.
41
послѥть сн7ъ члbвчь анGлы своz си сбьрUть t цrьства ѥго. всz съблzзны. и творzщая безакониѥ.
42
и въвьргUть z въ пеще огньнU. тU бUдьть плачь и крьжьть. зUбъмо.
43
тъгда правьдници просвьтzтьсz. яко солньце въ цrтвии оц7а ихъ. имэz Uши слышати да слышить.
44
Пакы подобьно ѥсть царьствиѥ небесьноѥ съкровищу съкръвену на селэ ѥже обрэтъ чловэкъ съкры и отъ радости ѥго идеть и вьсе ѥлико имаать продаѥтъ и купуѥть село то.
45
пакы подобьно ѥсть цrьство нб7сноѥ кUпьцю ищющю добра бисьра.
46
иже обрэте ѥдинъ многоцэньнъ бисьръ. шьдъ продасть все імэниѥ ѥлико имэ кUпи и.
47
пакы подобьно ѥсть цр7ство нб7сноѥ неводU въвьрженU въ море. и t всzкого рода събьравъшю.
48
иже ѥгда исъпълнисz. и извълкъше и на краи. и сэдъше избраша добрыя въ съсUды. а зълыя извьргоша вънъ.
49
тако бUдеть и въ съконьчаниѥ вэка. изидUть анGли. tлUчать злыя t среды правьдьныхъ.
50
и въвьргUть я въ пещь wгньнU. тU бUдеть плачь и скрьжьтъ зUбомъ.
51
гlа имъ iс7. разUмэѥте ли вьсz си. гlаша ѥмU еи Gи.
52
iс7 же рече имъ. сего ради всzкъ кънижьникъ. наUчьсz цр7ствию нб7сьнUUмU. подобьнъ ѥсть члв7кU домовитU. иже износить t съкровища своѥго. нова и ветъха.
53
и быc ѥгда съконьча iс7 притъча сия. преидеть tтUдU.
54
и пришьдъ въ отьчьство своѥ. и Uчаше на съньмищихъ ихъ. яко дивляахусz ѥму и глаголаахѫ: отъкѫду сему ѥсть прэмѫдрость си и сила;
55
не сь ли ѥсть тектоновъ сынъ; не мати ли ѥго нарицаѥть сz мария и братия ѥго иаковъ и иосифъ и симонъ и иуда
56
и сестры ѥго не вьсz ли въ насъ сѫть; отъкѫду убо сему вься си сѫть;
57
и блажняахѫ сz о нѥмь. исусъ же рече имъ: нэсть пророкъ без чьсти тъкъмо въ своѥмь отьчьствии и въ дому своѥмь.
58
и не сътвори ту силъ мъногъ за невэрьство ихъ.
