Глава 15
1
Тъгда пристѫпиша къ исусови иже бэахѫ въ иерусалимэ кънижьници и фарисеи глаголюще:
2
по чьто ученици твои прэстѫпаѭть прэданиѥ старьцъ; не умываѭть бо рѫкъ своихъ ѥгда хлэбъ эдzть.
3
онъ же отъвэщавъ рече имъ: по чьто и вы прэстѫпаѥте заповэдь божию за преданиѥ ваше;
4
богъ бо заповэда глаголѩ: чьти отьца и матерь и иже злословитъ отьца ли матерь съмрьтиѭ да умьреть.
5
вы же глаголете: иже колижьдо речеть отьцу ли матери: даръ иже колижьдо отъ мене пользевалъ сz ѥси.
6
и да не почьтеть отьца своѥго ли матере своеѩ и разористе законъ божии за преданиѥ ваше.
7
лицемэри добрэ пророчьствова о васъ исаия глаголѩ:
8
приближаѭть сz мънэ людие си усты своими и устьнами чьтѫть мz а срьдьце ихъ далече отъстоитъ отъ мене.
9
въсуѥ же чьтѫть мz учаще учения заповэдии чловэчьскъ.
10
и призъвавъ народы рече имъ: слышите и разумэите.
11
не въходzщеѥ въ уста скврьнить чловэка нъ изъходzщеѥ изъ устъ то скврьнить чловэка.
12
тогда пристѫпльше ученици ѥго рэша ѥму: вэси ли яко фарисеи слышавъше слово съблазниша сz.
13
онъ же отъвэщавъ рече: вьсякъ садъ ѥгоже не сади отьцъ мои небесьныи искоренить сz искорене.
14
останэте ихъ вожди сѫть слэпи слэпьцемъ. слэпьцъ же слэпьца аще водить оба въ ямѫ въпадете сz.
15
отъвэщавъ же петръ рече ѥму: съкажи намъ притъчѭ сиѭ.
16
исусъ же рече ѥму: ѥдиначе ли и вы без разума ѥсте;
17
не у ли разумэваѥте яко вьсяко ѥже въходить въ уста въ чрэво въмэщаѥть сz и проходъмь исходить.
18
а исходzщая из устъ отъ срьдьца исходzть и та сквьрнzть чловэка.
19
отъ срьдьца бо исходzть помышлѥния зъла убииства прелюбодэяния любодэяния татьбы лъжесвэдэния власфимиѩ.
20
си сѫть скврьнzщая чловэка. а ѥже не умъвенама рукама эсти не скврьнить чловэка.
21
и ишьдъ tтUдU въниде iс7ъ въ страны тUрьскы и сидоньскы.
22
и се жена хананеиска t прэдэлъ тэхъ. излэзъши възъпи гlющи. помилѫи мz Gи сн7U дв7двъ. дъщи моя зълэ бэсьнUѥтьсz.
23
онъ же не tвэща ѥи словесе. и пристUпльше Uченици ѥго молzхUти и гlюще. tпUсти ю. яко въпиѥть въслэдъ насъ.
24
онъ же tвэщавъ рече. нэсмь посъланъ тъкъмо. къ овьцzмъ погыбъшиимъ домU изlева.
25
она же поклоньшисz ѥмU гlаше. Gи помози ми.
26
онъ же tвэщzвъ рече. нэсть добро отzти хлэба чzдомъ. и поврещи пьсомъ.
27
она же рече. Gи ибо и пси ѥдzть t крUпиць падающиихъ съ трzпезы ги7и своихъ.
28
тъгда tвэщавъ iс7ъ рече ѥи. о жено велика ѥсть вэра твоя. бUди тебе яко же хощеши. исцэлэ дъщи ѥя въ тъ чаc.
29
И пришьдъ отътѫду исусъ иде при мори галилэисцэѥмь и въшьдъ на горѫ сэде ту.
30
и пристѫпишz къ нѥму народи мънози имѫще съ собоѭ хромы нэмы и слэпы бэдьны и ины мъногы и приврьгошz ѩ къ ногама исусовама и исцэли ѩ.
31
яко народу дивити сz. видzще нэмыѩ глаголѭщz бэдьныѩ съдравы и хромыѩ ходzщz и слэпыz видzщz и славлэахѫ бога израилева.
32
Въ оно+. призъва iс7ъ Uченикы своя. и рече имъ. млrдUя о народэ яко же три дн7и присэдzть мнэ. и не имUть чьто эсти. и tпUстити ихъ не эдъшь не хощю. да не како ослабэють на пѫти.
33
гlаша ѥмU Uченици. tкѫдU възьмемъ на пUстэ мэстэ хлэбы. насытити толико народа.
34
и гlа имъ iс7ъ. колико хлэбъ имате. они же рэша семь и мало рыбиць.
35
и повелэ народU възлещи на земли.
36
и приѥмъ семь хлэбъ и рыбы. и хвалU въздавъ. прэломль дасть Uченикомъ своимъ. и Uченици народомъ.
37
и эшz вьси и насытишzсz. и възzшz избытъкы Uкрѫхъ. семь кошьниць испълнь.
38
и эдUщиихъ бzше четыри тысzщz мUжь. развэ женъ и дэтии.
39
и tпUщь народы. вълэзе въ корабль. и приде въ прэдэлы магдальскы.
