Глава 12
1
Въ то врэмz приде исусъ сквозэ сэания. ученици же ѥго възалкаша сz и начzшz въстрьгати класы и эсти.
2
фарисэи же видэвъше рэша ѥму: се ученiци твои творzть. ѥгоже не достоить творити въ сѫботы.
3
онъ же рече имъ: нэсте ли чьли чьто сътвори давыдъ ѥгда възалка самъ и иже съ нимь бэахѫ;
4
како въниде въ храмъ божии и хлэбы прэдъложения снэсть ихъже не достоино ѥму бэ эсти ни сѫщиимъ съ нимь тъкъмо иереомъ ѥдинэмъ;
5
ли нэсте чьли въ законэ яко въ сѫботы иереи въ цьркъви сѫботѫ скврьнzть и неповиньни сѫть;
6
глаголѭ вамъ яко црькъве болии ѥсть сьде.
7
аще ли бысте вэдэли чьто ѥсть милости хощѫ а не жрьтвэ ни коли же убо бысте осѫждили неповиньныихъ.
8
господь бо ѥсть сѫботэ сынъ чловэчьскыи.
9
и прэшедъ отътѫду приде на съньмище ихъ.
10
и се чловэкъ бэ ту рѫкѫ имы сухѫ. и въпросишz и глаголѭще аще достоить въ сѫботѫ цэлити да на нь възглаголѭть.
11
онъ же рече имъ: къто ѥсть отъ васъ чловэкъ. иже имать овьчz ѥдино и аще въпадеть сz въ ямѫ въ сѫботѫ не изьметь ли ѥго;
12
кольми убо лучеи ѥсть чловэкъ овьчате. тэмьже достоить въ сѫботѫ добро творити.
13
тъгда глагола чловэку: простьри рѫкѫ твоѭ и простьре. и утвьрди сz цэла якоже и другаѩ.
14
фарисеи ишьдъше съвэтъ сътвориша на нь како и погубzть. исусъ же разумэвъ отиде отътѫду. Въ оно времiа.
15
въ слэдъ iс7а идоша народи мнози. и цэли я всz.
16
и запрэти имъ. да не явэ ѥго сътворzть.
17
да събUдетьсz реченое прbркмь. исаиемь глаголющемь.
18
се отрокъ мои ѥго же изволихъ. възлюблѥныи. на нь же бlгоизволи дш7а моя. положю д¦ъ мои на нѥмь. и сUдъ языкомъ възвэстить.
19
не прэречеть ни възпиѥть. ни Uслышить. никто же на распUтии глаc ѥго.
20
тръсти съкрUшены не преломить. и ризы въньмъшасz не Uгасить. дондеже възведеть на побэдU сUдъ.
21
и на имя ѥго языци Uпъвають.
22
Тъгда приведоша къ нему бэсьнуѭщь сz слэпъ и нэмъ и исцэли и. яко слэпыи и нэмыи глаголааше и глzдааше.
23
и дивляахѫ сz вьси народи глаголѭще: еда сь ѥсть сынъ давыдовъ;
24
фарисеи же слышавъше рэшz: сь не изгонить бэсъ тъкъмо о вельзавулэ кънzзи бэсъ.
25
вэды же исусъ мысли ихъ рече имъ: вьсяко царьство раздэль сz на сz запустэѥть и вьсякъ градъ ли домъ раздэль сz на сz не станеть.
26
и аще сотона сотонѫ изгонить на сz разделилъ сz ѥсть. како убо станеть царьствиѥ ѥго;
27
и аще азъ вельзевулэ изгонѭ бэсы сынове ваши о комь изгонѩть; сего ради ти вамъ бѫдѫть сѫдиѩ.
28
аще ли о дусэ божии азъ изгонѭ бэсы убо постиже на васъ царьствиѥ божиѥ.
29
ли како можеть къто вънити въ домъ крэпъкааго и съсѫды ѥго расхытити аще не прьвэѥ съвzжеть крэпъкааго и тъгда домъ ѥго расхытить;
30
иже нэсть съ мъною на мz ѥсть. иже не събираѥть. съ мъною растачzѥть.
31
сего ради гlю вамъ. вьсzкъ грэхъ хѫла tпUститьсz члв7комъ. а ѥже на д¦ъ хUла. не tпUститьсz чlвкомъ.
32
иже колижьдо речеть слово на сн7а члв7чьскааго tпѫститьсz ѥмU. а иже речеть на д¦а с™го. не tпUститьсz ѥмѫ. ни въ сь вэкъ ни въ грzдUщии.
33
ли сътворить дрэво добро и плодъ ѥго добръ. ли сътворить древо зъло и плодъ ѥго зълъ. t плода бо дрэво познано бUдеть.
34
ищzдия ѥхиднова. како можете добро гlати зъли сUще. t избытъка бо ср7дцю Uста гlють.
35
добрыи чlвкъ t добраго съкровища износить добрая. а зълыи чlвкъ t зълаго съкровищz. износить зълая.
36
гlю же вамъ. яко всzко слово праздьно. ѥже аще гlють чlвци. въздадzть о немь слово. въ дн7ь сUдьныи.
37
t словесъ бо своихъ. оправьдишисz и словесы своими осUдишисz.
38
тъгда отъвэщашz нэции отъ кънижьникъ и фарисеи глаголѭще: учителю хощемъ отъ тебе знамениѥ видэти.
39
онъ же отъвэщавъ рече имъ: родъ лѫкавъ и любодэи знамения ищеть и знамениѥ не дасть сz ѥму тъкъмо знамениѥ ионы пророка.
40
яко бо бэ иона въ чрэвэ китовэ три дьни и три нощи тако бѫдеть сынъ чловэчьскыи въ срьдци землѩ три дьни и три нощи.
41
мѫжи ниневитьстии въстанѫть на сѫдъ съ родъмь симь и осѫдzть и. яко покаяшz сz проповэдиѭ иониноѭ и се болѥ ионы сьде.
42
царица южьская въстанеть на сѫдъ съ родъмь симь и осѫдить и. яко приде отъ коньць землѩ слышатъ прэмѫдрости соломонѩ и се болѥ соломона сьде.
43
ѥгда же нечистыи духъ изидеть отъ чловэка прэходить сквозэ безводьна мэста. ища покоѩ и не обрэтаѥть.
44
тъгда речеть: възвращѫ сz въ храмъ мои. отнѭдуже изидохъ. и пришьдъ обрzщеть и праздьнъ пометенъ украшенъ.
45
тъгда идеть и поиметь съ собоѭ седмь инэхъ духъ люштьшь себе. и въшьдъше живѫть ту. и бѫдѫть послэдьняя чловэка того горьша пьрвыихъ. тако бѫдеть и роду сему лѫкавууму.
46
ѥще ѥму глаголѭщу къ народомъ се мати и братия ѥго стояахѫ вънэ ищѫще глаголати ѥму.
47
рече же ѥму ѥдинъ: се мати твоя и братия твоя вънэ стоѩть хотzще глаголати къ тебэ.
48
онъ же отъвэщавъ рече къ глаголѭщууму: къто ѥсть мати моя и къто сѫть братия моя;
49
и простьръ рѫкѫ своѭ на ученикы своѩ и рече: се мати моя и братия моя.
50
иже бо аще творить волѭ отьца моѥго. иже ѥсть на небесехъ тъ братъ мои и сестра и мати ѥсть.
