Глава 20
1
Рече Gь притъчю сию. подобьно ѥсть цр7ство нб7сноѥ члв7кU домовитU. иже изиде кUпьно Uтро наяти дэлателя. виноградU своѥмU.
2
съвэщавъ же съ дэлатели. по пэнязю на дн7ь. пославъ я въ виноградъ свои.
3
и шьдъ въ третиюӬ годинU. видэ ины праздьны. на тържищи стояща.
4
и тэмъ рече. идэте въ виноградъ мои. иже будеть правьда въдамь вамъ.
5
они же идоша. пакы же ишьдъ въ шестUю и въ девzтUю годинU. сътвори тако же.
6
И въ ѥдинUю надесzте годинU ишьдъ сътвори тако. wбрэ дрUгыя праздьны и гlа имъ. что стоите вьсь дн7ь праздьни.
7
гlаша ѥмU. яко никто же насъ наятъ. гlа имъ. идэте въ виноградъ мои. и ѥже бUдеть правьда приимете.
8
вечерU же бывъшю. гlа гdнъ винограда. къ приставьникU своѥмU. призови дэлателя. и дажь имъ мьздU начьнъ t послэжьнихъ до пьрвыихъ.
9
пришьдъше же иже въ ѥдинUю на десzте годинU. прияша по пэнzзю.
10
и пришьдъше пьрвии. мнzхUсz вzще прияти. и прияша и ти по пэнzзю.
11
приимъше ръпътахU. на гн7а гlюще.
12
како сия послэдьняя ѥдинъ чаc сътвориша. равьны намъ сътворилъ ѥси. понесъшимъ тzготU дн7е и варъ.
13
онъ же tвэщавъ рече. ѥдиномU ихъ. дрUже не обижю тебе. не по пэнzзю ли съвэщахъ съ тобою.
14
възьми своѥ и иди. хощю же семU послэдьнюUмU дати. яко тобэ.
15
или нэсть ми лэть сътворити въ своихъ ми ѥже хощю. аще око твоѥ лUкаво ѥсть. яко азъ благъ ѥсмь.
16
тако бUдUть послэдьнии пьрвии. и пьрвии. послэдьнии. мнози бо сUть зъвании. а мало избраныхъ.
17
и въсходz исусъ въ иерусалимъ поѩтъ оба на десzте ученика ѥдины на пѫть и рече имъ:
18
се въсходимъ въ иерусалимъ и сынъ чловэчьскыи прэданъ бѫдеть архиереомъ и кънижьникомъ и осѫдzть и на съмрьть
19
и прэдадzть и на порѫганиѥ ѩзыкомъ и биѥниѥ и пропzтиѥ и въ третии дьнь въскрэснеть.
20
тъгда пристѫпи къ нѥму мати сыну заведеову съ сынома своима кланяѭщи сz и просzщи нэчесо отъ нѥго.
21
онъ же рече ѥи: чьто хощеши; глагола ѥму. рьци да сzдете сиѩ оба сына моѩ ѥдинъ о деснѫѭ тебе и ѥдинъ о шуѭѭ тебе въ царьствии твоѥмь.
22
отвэщавъ же исусъ рече: не вэста сz чесо просzща. можета ли пити чашѫ ѭже азъ имамъ пити; ли крьщениѥмь имьже азъ крьщѫ сz крьстити сz; глаголасте ѥму: можевэ.
23
и глагола има: чашѫ моѭ испиѥта ибо и крьщениѥмь имьже азъ крьщѫ сz крьстита сz. а ѥже сэсти о деснѫѭ и о шуѭѭ мене нэсть мънэ сего дати нъ имъже уготовано ѥсть отъ отьца моѥго.
24
и слышавъше десzтии негодовашz о обою брату.
25
исусъ же призъвавъ ѩ рече. вэсте яко кънzзи ѩзыкъ господьствуѭть ими и велиции обладаѭть ими.
26
не тако же бѫдеть въ васъ нъ иже аще хощеть вzщии быти въ васъ да бѫдеть вамъ слуга
27
и иже аще хощеть въ васъ быти прэдьнии да бѫдеть вамъ рабъ.
28
якоже сынъ чловэчьскыи не приде да послужzть ѥму нъ послужитъ и дати душѫ своѭ избавлениѥ за мъногы.
29
В оно+. исходzщю iс7ви t ѥрихона. по немь идU народи.
30
и се дъва слэпьцz сэдzщz при пUти. и слышавъшz яко iс7ъ мимо ходить. възъписта гlюща. помилUи ны Gи сн7U дв7двъ.
31
народи же запрэщахU има Uмълчzти. она же паче въпияста гlюща. помилUи ны Gи сн7U дв7двъ.
32
и ставъ iс7ъ възгласи я и рече. чьто хощета да сътворю вама.
33
гlаста ѥмU Gи. да tвьрзетесz наю очи.
34
млrдовавъ же iс7ъ прикоснUсz очию има. и абие прозьрэста има очи. и по немъ идоста.
