Завантаження...
Старий Заповіт

• Бут.

Порівняти:

Глvа, џ~і”
Глава́ ѳ҃і
1
1
Прїйдоста же дв^а а^гг~ла въ содо'мъ вечеръ, ло'тъ же сњдя'ше преD вра'ты содомскыми, и^ е^гда` видњ и^хъ лоT въста` и^ срњте я&, и^ поклони'ся лицеM до земли`”
Прїидо́ста же два̀ а҆́гг҃ла въ содо́мъ въ ве́черъ: лѡ́тъ же сѣдѧ́ше пред̾ враты̀ содо́мскими. Ви́дѣвъ же лѡ́тъ, воста̀ въ срѣ́тенїе и҆̀мъ и҆ поклони́сѧ лице́мъ на зе́млю
2
2
И$ рече с^е гдsїе ё^клони'теся въ домъ раба ва'шего, да почи'ета и^ ѓ^мы'ета ноѕњ ваши, ѓ^свњтша же и^зы'дета на пђть свой, Рњша же н^и ё^бо на стъгнах#, почи'евњ”
и҆ речѐ: сѐ, госпо́дїе, оу҆клони́тесѧ въ до́мъ раба̀ ва́шегѡ и҆ почі́йте, и҆ ѡ҆мы́йте но́ги ва́шѧ, и҆ ѡ҆бꙋ́треневавше ѿи́дете въ пꙋ́ть сво́й. Рѣ́ша же: нѝ, но на сто́гнѣ почі́емъ.
3
3
И$ нђжда'ше я&, и^ съврати'стася к немђ`, и^ прїидоста въ домъ е^го, и^ сътвори и'ма ё^чрежде'нїе, и^ ѓ^прњсноки спече'ны преDстави и%ма, и^ ја%доста
И҆ принꙋ́ди ѧ҆̀, и҆ оу҆клони́шасѧ къ немꙋ̀, и҆ внидо́ша въ до́мъ є҆гѡ̀: и҆ сотворѝ и҆̀мъ оу҆чрежде́нїе, и҆ ѡ҆прѣсно́ки и҆спечѐ и҆̀мъ, и҆ ꙗ҆до́ша.
4
4
преD спа'нїемъ” Мђ'жїе же града содо'мска ѓ^быдоша до'мъ е^го эT юнот# даже и^ до ста'рецъ, весь нароD въкђпњ
Пред̾ спа́нїемъ же мꙋ́жїе гра́да содо́млѧне ѡ҆б̾идо́ша до́мъ, ѿ ю҆́ноши да́же до ста́рца, ве́сь наро́дъ вкꙋ́пѣ:
5
5
і^ и^з#зыва'хђ ло'та и^ гл~ахђ къ немђ, где е^ста мђжа ја%же прїидоста к тебњ но'щїю, и^зведи я` к на'мъ, да бђдемъ с ни'ми
и҆ и҆ззыва́хꙋ лѡ́та, и҆ глаго́лахꙋ къ немꙋ̀: гдѣ̀ сꙋ́ть мꙋ́жїе вше́дшїи къ тебѣ̀ но́щїю; и҆зведѝ ѧ҆̀ къ на́мъ, да бꙋ́демъ съ ни́ми.
6
6
и^зшеD же лотъ преD две'ри къ нимъ, двери же затвори` за собо'ю
И҆зы́де же лѡ́тъ къ ни̑мъ въ преддве́рїе, двє́ри же затворѝ за собо́ю.
7
7
и^ рече и^мъ, никакоже братїа не дњи'те, е^ста
Рече́ же къ ни̑мъ: ника́коже, бра́тїе, не дѣ́йте ѕла̀:
8
8
б^о м^и дще'ри дв^њ, и^же не зна'ета мђжа и^зведђ и` къ вамъ. и^ сътвори'та с нима, ја^коже годњ е^сть ваM” Точїю мђжема сима не сътвори'те зла, понеже прїидо'ста поD кро'в# до'мђ мое^го”
сꙋ́ть же мѝ двѣ̀ дщє́ри, ꙗ҆̀же не позна́ша мꙋ́жа: и҆зведꙋ̀ и҆̀хъ къ ва́мъ, и҆ твори́те и҆̀мъ, ꙗ҆́коже оу҆го́дно є҆́сть ва́мъ: то́чїю мꙋжє́мъ си̑мъ не сотвори́те ѡ҆би́ды, тогѡ́ бо ра́ди внидо́ша под̾ кро́въ до́мꙋ моегѡ̀.
9
9
И$ рњша эTи^ди эTселњ, пришеl е^си сњмо, ё^ наs ѓ^бита'ти, а^ не сђда` сђди'ти” нн~њ б^отя бо'лее ё^бїемъ нежели ѓ^ны” И$ наси'лње творяхђ лотђ ѕњло, и^ пристђпи'ша да разби'ютъ две'ри”
Рѣ́ша же є҆мꙋ̀: ѿидѝ ѿсю́дꙋ: прише́лъ є҆сѝ (сѣ́мѡ) ѡ҆бита́ти, є҆да́ ли и҆ сꙋ́дъ сꙋди́ти; нн҃ѣ оу҆̀бо тѧ̀ ѡ҆ѕло́бимъ па́че, не́жели ѻ҆́ныхъ. И҆ наси́лствоваша мꙋ́жа лѡ́та ѕѣлѡ̀, и҆ прибли́жишасѧ разби́ти двє́ри.
10
10
И$ся'гша мђжа рђкама въсхитиста лота къ себњ въ хра'минђ, и^ две'ри храмђ заключи'ста
Просте́рше же мꙋ́жїе рꙋ́ки, вовлеко́ша лѡ́та къ себѣ̀ въ хра́минꙋ, и҆ двє́ри хра́мины заключи́ша:
11
11
мђжа же сђща преD две'рми домђ поби'ста слњпотою эT мала до вели'ка, и^ погибо'ша и%щђщеи две'реи”
мꙋ́жы же, сꙋ́щыѧ пред̾ две́рьми до́мꙋ, порази́ша слѣпото́ю ѿ ма́ла да́же до вели́ка: и҆ разсла́бишасѧ и҆́щꙋще две́рїй.
12
12
Рњ'ста же мђ'жа тїи` къ лотђ. Є$ста ли кт^о здњ твои` зя'тїе, и^ли сн~овъ, и^ли дще'ри, и^л^и кто и%нъ въ градњ, и^зведї я` эT мњ'ста сего`,
Рѣ́ша же мꙋ́жїе къ лѡ́тꙋ: сꙋ́ть ли тебѣ̀ здѣ̀ зѧ́тїе и҆лѝ сы́нове и҆лѝ дщє́ри; и҆лѝ а҆́ще кто̀ тебѣ̀ и҆́нъ є҆́сть во гра́дѣ, и҆зведѝ (ѧ҆̀) ѿ мѣ́ста сегѡ̀:
13
13
ја^ко погђбля'емъ мњсто с^е. поне'же възвыси'ся вопль и^хъ преD бг~омъ, и^ посла` г~ь потребитї я&”
ꙗ҆́кѡ мы̀ погꙋблѧ́емъ мѣ́сто сїѐ, поне́же возвы́сисѧ во́пль и҆́хъ пред̾ гдⷭ҇емъ, и҆ посла̀ на́съ гдⷭ҇ь и҆стреби́ти є҆го̀.
14
14
И$зы'иде же лот# и^ гл~а къ зя'темъ свои^мъ, пои'мъшемъ дще'ри е^го” И$ рече, въста'нњте и^зыидњте воn эT мњста сего, ја^ко погђбляеT г~ь грDа. и^ мнњша зя'тя е^го и^гра'юще к
И҆зы́де же лѡ́тъ и҆ глаго́ла къ зѧ́тємъ свои̑мъ, пои́мшымъ дщє́ри є҆гѡ̀, и҆ речѐ: воста́ните и҆ и҆зыди́те ѿ мѣ́ста сегѡ̀, ꙗ҆́кѡ погꙋблѧ́етъ гдⷭ҇ь гра́дъ. Возмнѣ́сѧ же и҆гра́ти пред̾ зѧтьмѝ свои́ми.
15
15
ниM. ја^коже ё%тро бысть тща'хђ а^гг~ли лота гл~ще, въстав# пои^ми` женђ твою` и^ двњ дще'ри твои` ја%же и%маши, і^ и^зы'иди да не и^ ты` поги'бнеши въ безако'нїи града,
Є҆гда́ же оу҆́тро бы́сть, понꙋжда́хꙋ а҆́гг҃ли лѡ́та, глаго́люще: воста́въ, поимѝ женꙋ̀ твою̀ и҆ двѣ̀ дщє́ри твоѧ̑, ꙗ҆̀же и҆́маши, и҆ и҆зы́ди, да не и҆ ты̀ поги́бнеши со беззако́нми гра́да.
16
16
и^ ё^жасо'шася” И$ е'мши а^гг~ли за рђкђ е^го, и^ за' рђкђ женђ` е^го, и^ за' рђкђ двњ дще'ри е^го, понеже пощадї и& г~ь”
И҆ смꙋти́шасѧ, и҆ взѧ́ша а҆́гг҃ли за рꙋ́кꙋ є҆го̀, и҆ за рꙋ́кꙋ женꙋ̀ є҆гѡ̀, и҆ за рꙋ́ки двꙋ́хъ дще́рей є҆гѡ̀, поне́же пощадѣ̀ и҆̀ гдⷭ҇ь.
17
17
И$ быs егда` и^зведоша я& вонъ, и^ рњ'ста спасай и^ спс~и дш~ђ твою, не ѓ^зира'ися въспять, н^и посто'и въ всемъ предњлњ семъ. н^о въ горњ сп~се'шися, да и тя^ сїе не ѓ^бы'идетъ”
И҆ бы́сть є҆гда̀ и҆зведо́ша ѧ҆̀ во́нъ, и҆ рѣ́ша: спаса́ѧ спаса́й твою̀ дꙋ́шꙋ: не ѡ҆зира́йсѧ вспѧ́ть, нижѐ посто́й во все́мъ предѣ́лѣ (се́мъ): въ горѣ̀ спаса́йсѧ, да не когда̀ кꙋ́пнѡ ꙗ҆́тъ бꙋ́деши.
18
18
Рече же лотъ к ни'ма, молю' тя г~и,
Рече́ же лѡ́тъ къ ни̑мъ: молю́сѧ, гдⷭ҇и,
19
19
е^лмаже ѓ^брњ'те рабъ твои блгDть преD тобо'ю, и^ ёвели'чи правдђ твою ю'же сътвори мнњ, да живетъ дш~а моа” А$з же не могђ` цњлити до горы` е^гда` пости'гнеT ѕло и^ ё^мрђ, с^е блиZ е^сть
поне́же ѡ҆брѣ́те ра́бъ тво́й млⷭ҇ть пред̾ тобо́ю, и҆ возвели́чилъ є҆сѝ пра́вдꙋ твою̀, ю҆́же твори́ши на мнѣ̀, є҆́же жи́ти дꙋшѝ мое́й: а҆́зъ же не возмогꙋ̀ спасти́сѧ въ горѣ̀, да не когда̀ пости́гнꙋтъ мѧ̀ ѕла̑ѧ, и҆ оу҆мрꙋ̀:
20
20
град#, во'ньже ё^бњга'ю, ѓ%нже е^сть малъ въ томъ сп~сђся, нњсть б^о малъ, н^о живе'тъ дш~а моа` тебе ра'ди”
сѐ, гра́дъ се́й бли́з̾ є҆́же оу҆бѣжа́ти мѝ та́мѡ, и҆́же є҆́сть ма́лъ, и҆ та́мѡ спасꙋ́сѧ: не ма́лъ ли є҆́сть; и҆ жива̀ бꙋ́детъ дꙋша̀ моѧ̀ тебє̀ ра́ди.
21
21
И$ рече е^мђ с^е чюдиXся лицђ твое^мђ, и^ словђ семђ, да не поги'бнетъ грDа, ѓ% немже гл~еши”
И҆ речѐ є҆мꙋ̀: сѐ, оу҆диви́хсѧ лицꙋ̀ твоемꙋ̀, и҆ ѡ҆ словесѝ се́мъ, є҆́же не погꙋби́ти гра́да, ѡ҆ не́мже глаго́лалъ є҆сѝ:
22
22
Потщи'ся ё^бо да ся сп~сеши т^ђ. не могђ б^о сътвори'ти дњтели, дондеже вни'деши тамо” Сего ра'ди прозва и%мя градђ томђ сиго'ръ” възы'иде
потщи́сѧ оу҆̀бо спасти́сѧ та́мѡ: не возмогꙋ́ бо сотвори́ти дѣ́ла, до́ндеже вни́деши та́мѡ: сегѡ̀ ра́ди прозва̀ и҆́мѧ гра́дꙋ томꙋ̀ сигѡ́ръ.
23
23
же сл~нце нDа зе'млю. ло'тъ же внїиде въ сигоr.
Со́лнце взы́де над̾ зе́млю, лѡ́тъ же вни́де въ сигѡ́ръ.
24
24
г~ь же надожди'въ содомъ, и^ гомоr, камы горящїи ѓ^гнь эT г~а съ нб~си,
И҆ гдⷭ҇ь ѡ҆дождѝ на содо́мъ и҆ гомо́рръ жꙋ́пелъ, и҆ ѻ҆́гнь ѿ гдⷭ҇а съ небесѐ.
25
25
и^ преврати грады и^ весь предњл#, и^ все вселенїе въ ѓ^градXњ. и^ вс^я живђщая въ градњхъ, и^ вс^е проѕябъшее эT земля”
И҆ превратѝ гра́ды сїѧ̑, и҆ всю̀ ѡ҆кре́стнꙋю странꙋ̀, и҆ всѧ̑ живꙋ́щыѧ во градѣ́хъ, и҆ всѧ̑ прозѧба̑ющаѧ ѿ землѝ.
26
26
И$ ѓ^зрњся жена е^го въспяT, и^ бысть столпъ сланъ.
И҆ ѡ҆зрѣ́сѧ жена̀ є҆гѡ̀ вспѧ́ть, и҆ бы́сть сто́лпъ сла́нъ.
27
27
свњнђ'в же а^врааM заё%тра, на мњстњ, и^дњже бњ стоя`. преD гм~ъ
Воста́въ же а҆враа́мъ заꙋ́тра (и҆́де) на мѣ́сто, и҆дѣ́же стоѧ́ше пред̾ гдⷭ҇емъ,
28
28
и^ възрњ къ содо'мњ и^ гомо'рњ лицъ, и^ къ земли` ли'цъ предњла и^хъ, и^ видњ и^ с^е въсхожда'ше пламы эT земля`, а^ки дыM пещныи”
и҆ воззрѣ̀ на лицѐ содо́ма и҆ гомо́рра, и҆ на лицѐ ѡ҆кре́стныѧ страны̀, и҆ ви́дѣ: и҆ сѐ, восхожда́ше пла́мень ѿ землѝ, а҆́ки ды́мъ пе́щный.
29
29
И$ бысть е^гда` преврати` вс^я гра'ды и^ предњ'лы иX” И$ помянђ` б~ъ а^враа'ма, і^ и^спђсти` ло'та эT земля`, превраще'ныя, е^гда преврати` г~ь гра'ды, въ ниXже житъ ло'тъ”
И҆ бы́сть є҆гда̀ превратѝ бг҃ъ всѧ̑ гра́ды страны̀ тоѧ̀, помѧнꙋ̀ бг҃ъ а҆враа́ма и҆ и҆зсла̀ лѡ́та ѿ среды̀ превраще́нїѧ, є҆гда̀ превратѝ гдⷭ҇ь гра́ды, въ ни́хже живѧ́ше лѡ́тъ.
30
30
Възы'иде же лот# эT сиго'ра и^ сњде въ горњ и^ дв^њ дще'ри е^го с ниM боя'ше бо ся жити в сигорњ, и^ въсели'ся въ пеще'рђ самъ, и дще'ри е^го с нимъ”
И҆зы́де же лѡ́тъ ѿ сигѡ́ра, и҆ сѣ́де въ горѣ̀ са́мъ, и҆ двѣ̀ дщє́ри є҆гѡ̀ съ ни́мъ: оу҆боѧ́сѧ бо жи́ти въ сигѡ́рѣ: и҆ всели́сѧ въ пеще́рꙋ са́мъ и҆ дщє́ри є҆гѡ̀ съ ни́мъ.
31
31
Рече же старњ'ишая къ ю^нњ'ишеи, эTц~ъ нашъ ста'ръ, и^ нњсть никтоже на земли`, и^же вни'де к наM по ѓ^бы'чаю въсея` земля`”
Рече́ же старѣ́йшаѧ къ ю҆нѣ́йшей: ѻ҆те́цъ на́шъ ста́ръ, и҆ никто́же є҆́сть на землѝ, и҆́же вни́детъ къ на́мъ, ꙗ҆́коже ѻ҆бы́чно все́й землѝ:
32
32
Ходи` ё^б^о ё^пои`мы эTц~а нашеh виномъ, и^ бђ'демъ с ним#, и^ въставимо эT ѓ^ц~а сњмя”
грѧдѝ оу҆̀бо, оу҆пои́мъ ѻ҆тца̀ на́шего вїно́мъ и҆ преспи́мъ съ ни́мъ, и҆ возста́вимъ ѿ ѻ҆тца̀ на́шегѡ сѣ́мѧ.
33
33
Оу^пои'ста же эTц~а свое^го вино'мъ на тђю нощъ, и^ пришеDши старњ'ишая быs съ эTц~еM своиM, тои` нощи, ѓ%нже не разђмњ е^гда и^стрезви'ся, и^же бы'въ с нею и^ въста`”
Оу҆пои́ша же ѻ҆тца̀ своего̀ вїно́мъ въ нощѝ ѻ҆́нѣй: и҆ вше́дши старѣ́йшаѧ, преспа̀ со ѻ҆тце́мъ свои́мъ тоѧ̀ но́щи: и҆ не поразꙋмѣ̀ ѻ҆́нъ, є҆гда̀ преспа̀ и҆ є҆гда̀ воста̀.
34
34
Бысть же наё^трїе, и^ рече старњ'ишая къ ю^нњ'ишеи, с^е а%зъ быхъ вчера' съ эTц~ем# свои^мъ, ё^пои'мъ ё^бо е^го вино'м#, и^ въ сїю нощъ і^ въшеDши бђди с нимъ, и^ въставимо эT ѓ^ц~а свое^го сњмя”
Бы́сть же наꙋ́трїе, и҆ речѐ старѣ́йшаѧ къ ю҆нѣ́йшей: сѐ, (а҆́зъ) преспа́хъ вчера̀ со ѻ҆тце́мъ на́шимъ: оу҆пои́мъ є҆го̀ вїно́мъ и҆ въ сїю̀ но́щь, и҆ вше́дши преспѝ съ ни́мъ, и҆ возста́вимъ ѿ ѻ҆тца̀ на́шегѡ сѣ́мѧ.
35
35
Оу^пои'ста же и` вино'мъ, въшеDши ю^нњ'ишая бысть съ эTц~емъ свои^мъ, и^ не разђмњ е^гда` и^стрезви'ся и^же бывъ с нею, и^ въста`”
Оу҆пои́ша же и҆ въ тꙋ̀ но́щь ѻ҆тца̀ своего̀ вїно́мъ: и҆ вше́дши ю҆нѣ́йшаѧ преспа̀ со ѻ҆тце́мъ свои́мъ: и҆ не поразꙋмѣ̀ ѻ҆́нъ, є҆гда̀ преспа̀ и҆ є҆гда̀ воста̀.
36
36
И$ заче'нши ѓ^б^њ дще'ри ло'товњ эT ѓ^ц~а свое^го,
И҆ зача́ша ѻ҆́бѣ дщє́ри лѡ́тѡвы ѿ ѻ҆тца̀ своегѡ̀:
37
37
и^ роди` старњи'шаа сн~ъ, и^ прозва и^мя е^мђ моа'въ, рекђ'щи эT ѓ^ц~а мое^го си'й, и^ то'й эTц~ъ моавитомъ, и^ до нн~њшнего дн~е”
и҆ родѝ старѣ́йшаѧ сы́на и҆ наречѐ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ мѡа́въ, глаго́лющи: ѿ ѻ҆тца̀ моегѡ̀. Се́й ѻ҆те́цъ мѡаві́тѡмъ да́же до нн҃ѣшнѧгѡ днѐ.
38
38
Роди же и^ ме'ншая` сн~ъ, и^ прозва и^мя е^мђ ам#манъ, рекђщ'и сн~ъ ро'да мое^го, си'й эTц~ъ, ам#мони'томъ, до нн~њшнего дн~е”
Роди́ же ю҆нѣ́йшаѧ сы́на и҆ наречѐ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ а҆мма́нъ, глаго́лющи: сы́нъ ро́да моегѡ̀. Се́й ѻ҆те́цъ а҆ммані́тѡмъ до нн҃ѣшнѧгѡ днѐ.

Старий Заповіт

• Бут.