1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
...
|
Глvа, м~г”
|
Глава́ м҃г
|
|
1
|
1
|
|
Гла'д же съѓ^долњ` на земли`.
|
Гла́дъ же ѡ҆долѣ̀ на землѝ.
|
|
2
|
2
|
|
и^ бысть е^гда скоnча'ша пшени'цђ ја%дђщ'е, ю%же принесо'ша и^зъ е^гљ=пта, рече же и^м# эTц~ъ и^хъ пакы и^дњте кђ'пите наM пища ма'ло”
|
Бы́сть же є҆гда̀ сконча́ша пшени́цꙋ ꙗ҆дꙋ́ще, ю҆́же принесо́ша и҆з̾ є҆гѵ́пта: и҆ речѐ и҆̀мъ ѻ҆те́цъ и҆́хъ: па́ки ше́дше кꙋпи́те на́мъ ма́лѡ пи́щи.
|
|
3
|
3
|
|
И$ рече е^мђ і^ё^да гл~я послђш'аемъ ё^крњпи` наs под кля'твою мђжь гн~ь гл~я, не јави'те ми ся преD лицемъ, а%ще браT вашъ мнїи не прїидетъ с ва'ми
|
Рече́ же є҆мꙋ̀ і҆ꙋ́да, глаго́лѧ: клѧ́твою засвидѣ́телствова на́мъ мꙋ́жъ господи́нъ землѝ (тоѧ̀) глаго́лѧ: не оу҆́зрите лица̀ моегѡ̀, а҆́ще бра́тъ ва́шъ ме́ншїй не прїи́детъ съ ва́ми:
|
|
4
|
4
|
|
и^ а%ще л^и по'слеши брата нашего с на'ми т^о и%демъ кђпи'ти тебњ` пи'ща
|
а҆́ще оу҆́бѡ по́слеши бра́та на́шего съ на́ми, по́йдемъ и҆ кꙋ́пимъ тебѣ̀ пи́щи:
|
|
5
|
5
|
|
а%ще л^и не по'слеши брата нашего с на'ми, т^о не и'деM” Мђжъ б^о реq наM гл~я нњсть вамъ ви'дњти лица мое^го, а^ще братъ вашъ мнїи не прїидетъ с ва'ми”
|
а҆́ще же не по́слеши бра́та на́шего съ на́ми, не по́йдемъ: мꙋ́жъ бо речѐ на́мъ, глаго́лѧ: не оу҆́зрите лица̀ моегѡ̀, а҆́ще бра́тъ ва́шъ ме́ншїй не прїи́детъ съ ва́ми.
|
|
6
|
6
|
|
И$ рече і^и^л~ь чт^о ја%ко зло сътвори'сте ми, повњда'вше мђж'ђ ја%ко есть намъ братъ.
|
Рече́ же і҆и҃ль: почто̀ ѕло̀ сотвори́сте мѝ, повѣ́давше мꙋ́жꙋ, ꙗ҆́кѡ є҆́сть ва́мъ бра́тъ;
|
|
7
|
7
|
|
сїи же рњша въпраша'я въпроси` насъ мQђ и^ рода нашего гл~я, и^ еще` л^и эTц~ъ вашъ жиv е^сть, и^ есть ли вамъ братъ повњдахомъ е^мђ по въпро'сђ семђ`, и^л^и вњдяхомъ ја%ко речетъ намъ приведи'те брата вашего,
|
Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: вопроша́ѧ вопросѝ на́съ мꙋ́жъ и҆ ро́да на́шегѡ, глаго́лѧ: а҆́ще є҆щѐ ѻ҆те́цъ ва́шъ жи́въ є҆́сть, и҆ а҆́ще є҆́сть ва́мъ бра́тъ; и҆ повѣ́дахомъ є҆мꙋ̀ по вопро́сꙋ семꙋ̀: є҆да̀ вѣ́дѣхомъ, ꙗ҆́кѡ рече́тъ на́мъ: приведи́те бра́та ва́шего;
|
|
8
|
8
|
|
и^ рече же і^ё%да къ і^и^л~ю эTц~ђ свое^мђ, пђсти` ѓ^тро'чища съ мно'ю и^ въста'вше да и'демъ и^ да живи бђдемъ, а^ не ё%мреM и^ мы` и^ т^ы, и^ вс^е и^мњ'нїе наше
|
Рече́ же і҆ꙋ́да ко і҆и҃лю, ѻ҆тцꙋ̀ своемꙋ̀: ѿпꙋстѝ ѻ҆́трочища со мно́ю: и҆ воста́вше по́йдемъ, да жи́ви бꙋ́демъ и҆ не оу҆́мремъ, и҆ мы̀ и҆ ты̀ и҆ и҆мѣ́нїе на́ше:
|
|
9
|
9
|
|
аZ же възмђ` е^го, и^ эT рђкђ` мое'ю възы'щи` е^го” А/ще не приведђ е^го к тебњ`, и^ поставлю и& предъ тобо'ю, грњшенъ бђдђ к тебњ вс^я дн^и.
|
а҆́зъ же возмꙋ̀ є҆го̀: ѿ рꙋкꙋ̀ моє́ю взыщѝ є҆го̀: а҆́ще не приведꙋ̀ є҆гѡ̀ къ тебѣ̀, и҆ поста́влю є҆го̀ пред̾ тобо́ю, грѣ́шенъ бꙋ́дꙋ къ тебѣ̀ всѧ̑ дни̑:
|
|
10
|
10
|
|
а%ще б^о бы'хоM не ё^ме'длили, възврати'лися быхомъ два'жды”
|
а҆́ще бо бы́хомъ не оу҆ме́длили, оу҆жѐ возврати́лисѧ бы два́жды.
|
|
11
|
11
|
|
Рече же и^мъ і^и^л~ь эTц~ъ и^хъ, а%ще та'ко е^сть, сътвори'те възмњте эT плода` земнаh въ сосђды своя` и^ донеси'те мђжђ даr смо'лђ, медъ, и^ џимїама і^ и^ста'кти, и^ теревїиџђ і^ ѓ^рњ'хїю
|
Рече́ же и҆̀мъ і҆и҃ль ѻ҆те́цъ и҆́хъ: а҆́ще та́кѡ є҆́сть, сїѐ сотвори́те: возми́те ѿ плодѡ́въ земны́хъ въ сосꙋ́ды своѧ̑ и҆ донеси́те человѣ́кꙋ да́ры, риті́нꙋ [тꙋ́къ масти́тый и҆з̾ дре́ва текꙋ́щїй], ме́дъ, ѳѷмїа́ма же и҆ ста́кти, и҆ тереві́нѳъ и҆ ѻ҆рѣ́хи:
|
|
12
|
12
|
|
и^ сребро` сђгђ'бо възмњте в рђцњ свои`” Сребро` е^же ѓ^брњтеся въ вре'тищихъ ва'шихъ, ѓ^брати'те съ собо'ю, е^да` съблазнъ е^сть,
|
и҆ сребро̀ сꙋгꙋ́бо возми́те въ рꙋ́цѣ своѝ, и҆ сребро̀ ѡ҆брѣ́тенное во вре́тищахъ ва́шихъ возврати́те съ собо́ю, да не ка́кѡ невѣ́дѣнїе є҆́сть:
|
|
13
|
13
|
|
и^ бра'та своего по'имњте, и^ въста'вше и^дњте къ мђжђ
|
и҆ бра́та своего̀ поими́те, и҆ воста́вше и҆ди́те къ мꙋ́жꙋ:
|
|
14
|
14
|
|
б~ъ же мои да'сть вамъ блгDть прDе мђжемъ да эTпђ'ститъ бра'та вашего е^ді'наго, и^ венїами'на а%зъ бесча'денъ быхъ и^ бесча'денъ бђдђ.
|
бг҃ъ же мо́й да да́стъ ва́мъ блгⷣть пред̾ мꙋ́жемъ и҆ ѿпꙋ́ститъ бра́та ва́шего є҆ди́наго, и҆ венїамі́на: а҆́зъ бо ꙗ҆́коже ѡ҆безча́дѣхъ, ѡ҆безча́дѣхъ.
|
|
15
|
15
|
|
Въземше же мђжи да'ры, и^ сребро` сђгђ'бое въ рђцњ свои`, и^ венїамина, и^ въста'вше прїидо'ша въ е^гљ=пеT и^ ста'ша прDе і^ѓ'сифомъ,
|
Взе́мше же мꙋ́жїе да́ры сїѧ̑, и҆ сребро̀ сꙋгꙋ́бое взѧ́ша въ рꙋ́цѣ своѝ, и҆ венїамі́на: и҆ воста́вше прїидо́ша во є҆гѵ́петъ, и҆ ста́ша пред̾ і҆ѡ́сифомъ.
|
|
16
|
16
|
|
ви'дњв же я& і^ѓ'сифъ, и^ венїами'на брата свое^го, и^ ре'че строи^телю до'мђ свое^го въвеd мђж'и с^и в до'мъ, и^ заколи` эT скота` и^ ё^гото'ваи, съ мно'ю бо ја%сти мђжемъ си'мъ хлњбъ въ полђдне”
|
Ви́дѣ же и҆̀хъ і҆ѡ́сифъ, и҆ венїамі́на бра́та своего̀ є҆динома́тернѧ, и҆ речѐ строи́телю до́мꙋ своегѡ̀: введѝ мꙋ́жы (сїѧ̑) въ до́мъ, и҆ заколѝ ѿ скота̀, и҆ оу҆гото́вай: со мно́ю бо ꙗ҆́сти и҆́мꙋтъ мꙋ́жїе (сі́и) хлѣ́бъ въ полꙋ́дне.
|
|
17
|
17
|
|
Сътвори' же строи^тель, ја%коже рече і^ѓ'сифъ, и^ въведе` мђжа въ доM і^ѓ'сифоv”
|
Сотвори́ же человѣ́къ, ꙗ҆́коже речѐ і҆ѡ́сифъ, и҆ введѐ мꙋ́жы въ до́мъ і҆ѡ́сифовъ.
|
|
18
|
18
|
|
Ви'дњвше же мђжи, ја%ко въведо'шаа` в до'мъ і^ѓ'сифовъ, рњша сребра` раd възвраще'ннаго въ вре'тищихъ нашихъ, пръ'вње, въво'дят ны ѓ^бол#га'ти насъ, да ны` по'имђтъ въ рабо'тђ и^ ѓ^слы` наша”
|
Ви́дѣвше же мꙋ́жїе, ꙗ҆́кѡ введо́ша и҆̀хъ въ до́мъ і҆ѡ́сифовъ, рѣ́ша: сребра̀ ра́ди возвраще́ннагѡ во вре́тищахъ на́шихъ пе́рвѣе, вво́дѧтъ ны̀, є҆́же бы ѡ҆клевета́ти на́съ и҆ нанестѝ на ны̀, да по́ймꙋтъ на́съ въ рабы̑, и҆ ѻ҆слы̀ на́шѧ.
|
|
19
|
19
|
|
Пристђпи'вшиy къ строи'телю до'мђ і^ѓ'сифова реко'ша е^мђ прDе вра'ты две'рными
|
Пристꙋпи́вше же къ человѣ́кꙋ сꙋ́щемꙋ над̾ до́момъ і҆ѡ́сифовымъ, реко́ша є҆мꙋ̀ при вратѣ́хъ до́мꙋ,
|
|
20
|
20
|
|
гл~ющи. Мо'лимтися гдsне, прїидо'хомъ пръвње кђпи'ти пи'ща,
|
глаго́люще: мо́лимъ тѧ̀, господи́не: прїидо́хомъ пе́рвѣе кꙋпи́ти пи́щи:
|
|
21
|
21
|
|
бысть же е^гда` прїидо'хомъ на ста'нъ, и^ эTрњши'хоM вре'тища своя`, и^ с^е сребро` кое^го'ждо въ вре'тищи е^го. сребро` наше мњрно е^гоже взяхомъ въ рђ'кђ свою възвраща'емъ,
|
бы́сть же є҆гда̀ прїидо́хомъ на ста́нъ и҆ ѿрѣши́хомъ врє́тища своѧ̑, и҆ сѐ, сребро̀ коегѡ́ждо во вре́тищи є҆гѡ̀: то́е сребро̀ на́ше вѣ́сомъ возврати́хомъ нн҃ѣ рꙋка́ми на́шими:
|
|
22
|
22
|
|
и^ с^е сребро` дрђго'е принесохоM съ собо'ю кђпити пища, не вњмы б^о кт^о вложи` сребро` въ вретища наша”
|
и҆ сребро̀ дрꙋго́е принесо́хомъ съ собо́ю кꙋпи́ти пи́щи: не вѣ́мы, кто̀ вложѝ сребро̀ во врє́тища на̑ша.
|
|
23
|
23
|
|
Рече же и^мъ ми'ръ вамъ не бо'итеся б~ъ вашъ, и^ б~ъ эTц~а вашего даде` ваM бога'тъство въ вре'тищихъ вашиX сребра же вашего бл~говолящаго и^маM і^ и^зведе` к нимъ симеѓ'на.
|
Рече́ же и҆̀мъ: ми́ръ ва́мъ, не бо́йтесѧ: бг҃ъ ва́шъ и҆ бг҃ъ ѻ҆тє́цъ ва́шихъ дадѐ ва́мъ сокрѡ́вища во вре́тищахъ ва́шихъ: а҆ сребро̀ ва́ше за прїѧ́тое и҆мѣ́ю. И҆ и҆зведѐ къ ни̑мъ сѷмеѡ́на:
|
|
24
|
24
|
|
и^ принесе` во'дђ ѓ^мы'ти ноѕњ и^мъ, и^ дасть сњно ѓ^сло'мъ и^хъ”
|
и҆ принесѐ во́дꙋ ѡ҆мы́ти но́зѣ и҆̀мъ, и҆ дадѐ па̑жити ѻ҆слѡ́мъ и҆́хъ.
|
|
25
|
25
|
|
Оу^готова'шаy да'ръ, до'ндеже прїидетъ і^ѓ'сифъ въ полђдне, слы'шаша б^о ја%кота'мо иM ѓ^бњдовати”
|
Оу҆гото́ваша же да́ры, до́ндеже прїи́детъ і҆ѡ́сифъ въ полꙋ́дне: слы́шаша бо, ꙗ҆́кѡ та́мѡ и҆́мать ѡ҆бѣ́дати.
|
|
26
|
26
|
|
Прїиде же і^ѓ'сифъ въ до'мъ, и^ принесоша е^мђ да'ры и^же и^мњя'хђ в рђкђ свое'ю и^з домђ, и^ поклонишася е^мђ ни'цы до земля`”
|
Прїи́де же і҆ѡ́сифъ въ до́мъ: и҆ принесо́ша є҆мꙋ̀ да́ры, ꙗ҆̀же и҆мѧ́хꙋ въ рꙋка́хъ свои́хъ, въ до́мъ: и҆ поклони́шасѧ є҆мꙋ̀ лице́мъ до землѝ.
|
|
27
|
27
|
|
И$ въпраша'ше я& здра'ви ли е^сте`, и^ рече здрав ли е^сть эTц~ъ вашъ ста'реw е^гоже реко'сте е^ще л^и живъ е^сть,
|
И҆ вопросѝ и҆̀хъ: здра́ви ли є҆стѐ; И҆ речѐ и҆̀мъ: здра́въ ли є҆́сть ѻ҆те́цъ ва́шъ, ста́рецъ, є҆го́же реко́сте, є҆ще́ ли жи́въ є҆́сть;
|
|
28
|
28
|
|
сїи же рњша здра'въ е^сть рабъ твой эTц~ъ нашъ, и^ еще` живъ е^сть” И$ реq блsвенъ чл~къ сїи б~ђ, прекло'нша же ся, поклони'шася е^мђ”
|
Ѻ҆ни́ же реко́ша: здра́въ є҆́сть ра́бъ тво́й, ѻ҆те́цъ на́шъ, є҆щѐ жи́въ є҆́сть. И҆ речѐ: блгⷭ҇ве́нъ человѣ́къ ѻ҆́ный бг҃ꙋ. И҆ прини́кше поклони́шасѧ є҆мꙋ̀.
|
|
29
|
29
|
|
Възрњв же ѓ^чи'ма і^ѓ'сифъ ви'дњ венїа^мина брата свое^го е^дїнома'терня. и^ рече се'и л^и е^сть братъ вашъ ме'ншїи, е^гоже реко'сте къ мн^њ привести`, рече же, б~ъ поми'лђет# т^я ча'до.
|
Воззрѣ́въ же ѻ҆чи́ма свои́ма і҆ѡ́сифъ, ви́дѣ венїамі́на бра́та своего̀ є҆динома́тернѧ и҆ речѐ: се́й ли є҆́сть бра́тъ ва́шъ ю҆нѣ́йшїй, є҆го́же реко́сте ко мнѣ̀ привестѝ; И҆ речѐ: бг҃ъ да поми́лꙋетъ тѧ̀, ча́до.
|
|
30
|
30
|
|
възмђти' же ся і^ѓ'сифъ, и^ рыда'ше ё^тро'ба е^го брата раd свое^го, і^ и^ска'ше пла'катися, вни'де же въ клњть пла'кася,
|
Возмꙋти́сѧ же і҆ѡ́сифъ: подви́жесѧ бо оу҆тро́ба є҆гѡ̀ ѡ҆ бра́тѣ свое́мъ, и҆ и҆ска́ше пла́кати: вше́дъ же въ ло́жницꙋ, пла́касѧ та́мѡ.
|
|
31
|
31
|
|
и^ ё^мы'въ лице` і^ и^зы'де, въздръжа'шеся, и^ рече положи'те хлњбъ,
|
И҆ оу҆мы́въ лицѐ, и҆зше́дъ оу҆держа́сѧ и҆ речѐ: предложи́те хлѣ́бы.
|
|
32
|
32
|
|
и^ положи'ша е^мђ е^ді'номђ, и^ си'мъ ѓ^со'бъ, е^гљ=птяномъ е^же с ни'мъ ја^дя'хђ подлњ ниX, не можа'хђ б^о е^гљ=птяне ја%сти хлњба съ е^вре'и, хђ'лно б^о е^гљ=птяномъ всякъ пастђхъ ѓ%вчїи”
|
И҆ предложи́ша є҆мꙋ̀ є҆ди́номꙋ, и҆ ѡ҆́нымъ ѻ҆со́бнѡ, и҆ є҆гѵ́птѧнѡмъ, и҆̀же съ ни́мъ ꙗ҆дѧ́хꙋ, ѻ҆со́бнѡ: не можа́хꙋ бо є҆гѵ́птѧне ꙗ҆́сти хлѣ́ба со є҆врє́и: ме́рзость бо є҆́сть є҆гѵ́птѧнѡмъ (*всѧ́къ пастꙋ́хъ ѻ҆́вчїй).
|
|
33
|
33
|
|
Сњде же прямо е^мђ прьвене'цъ по старњ'ишинъствђ свое^мђ, и^ ме'ншїи по ме'ньшествђ свое^мђ, и^ дивля'хђся мђжи къждо къ бра'тђ свое^мђ”
|
Сѣдо́ша же прѧ́мѡ є҆мꙋ̀ пе́рвенецъ по старѣ́йшинствꙋ своемꙋ̀ и҆ ме́ншїй по ме́ншествꙋ своемꙋ̀, и҆ дивлѧ́хꙋсѧ мꙋ́жїе кі́йждо ко бра́тꙋ своемꙋ̀:
|
|
34
|
34
|
|
Взя'ша же часть къ себњ` эT него` вя'щши б^о бысть ча'сть венїа^ми'нова, паче всњхъ ча'стїи, пять кра'тъ съгђ'бњиши ѓ^нњхъ, пи'ша же и^ ё^пи'шася с ни'мъ”
|
и҆ взѧ́ша ча̑сти ѿ негѡ̀ къ себѣ̀: вѧ́щшаѧ же бы́сть ча́сть венїамі́нова па́че всѣ́хъ часте́й пѧтери́цею, не́же ѻ҆́ныхъ: пи́ша же и҆ оу҆пи́шасѧ съ ни́мъ.
|