Завантаження...
Старий Заповіт

• Бут.

Порівняти:

Глvа, л~и”
Глава́ л҃и
1
1
Бысть же в то вре'мя эTи^де и^ё'да эT бра'тїя свое^я. і^ и'де до мђжа е^дїнаго, ѓ^деламитина е^мђже и'мя и^ра'съ.
Бы́сть же въ то̀ вре́мѧ, ѿи́де і҆ꙋ́да ѿ бра́тїи своеѧ̀ и҆ прїи́де къ человѣ́кꙋ нѣ́коемꙋ ѻ҆долламі́тинꙋ, є҆мꙋ́же и҆́мѧ і҆ра́съ:
2
2
И ви'дњ т^ђ і^ё'да дще'рь чл~ка ханане'иска, е^йже и'мя сава`. и^ пояT ю`, и^ въни'де къ не'и,
и҆ ви́дѣ та́мѡ і҆ꙋ́да дще́рь человѣ́ка ханане́йска, є҆́йже и҆́мѧ саѵа̀: и҆ поѧ́тъ ю҆̀, и҆ вни́де къ не́й:
3
3
и^ заче'нши роди` сн~ъ. и^ нарече и'мя е^мђ и'ръ”
и҆ заче́нши родѝ сы́на, и҆ наречѐ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ и҆́ръ:
4
4
И$ заче'нши пакы и^ роди` сн~ъ, и^ нарече и'мя е^мђ а^нна'нъ
и҆ заче́нши є҆щѐ родѝ сы́на и҆ наречѐ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ а҆ѵна́нъ:
5
5
и^ приложивъ е^ще` роди сн~ъ тре'тїи, и^ нарече и'мя е^мђ си`ло'мъ. сіи же бњша в ха'звњ, е^гда` роди сїя`”
и҆ приложи́вши родѝ сы́на (тре́тїѧго) и҆ наречѐ и҆́мѧ силѡ́мъ: сїѧ́ же бѣ̀ въ ха́свѣ, є҆гда̀ родѝ си́хъ.
6
6
И$ приведе` і^ё'да женђ` пръве'нцђ` свое^мђ и'рђ, е'йже и'мя џамаr”
И҆ поѧ̀ і҆ꙋ́да женꙋ̀ и҆́рꙋ пе́рвенцꙋ своемꙋ̀, є҆́йже и҆́мѧ ѳама́рь.
7
7
Бы'сть же и'ръ пръвене'цъ і^ё%динъ, зо'лъ пред# лице'мъ гдsинимъ, и^ ё^би` е^го б~ъ.
Бы́сть же и҆́ръ пе́рвенецъ і҆ꙋ́динъ ѕо́лъ пред̾ гдⷭ҇емъ: и҆ оу҆бѝ є҆го̀ бг҃ъ.
8
8
рече же і^ё^да, а^нїа'нђ, въни'ди къ женњ` бра'та твое^го, и^ съвокђпи'ся с не'ю, и^ въста'ви сњмя бра'тђ твое^мђ.
Рече́ же і҆ꙋ́да а҆ѵна́нꙋ: вни́ди къ женѣ̀ бра́та твоегѡ̀ и҆ совокꙋпи́сѧ съ не́ю, и҆ возста́ви сѣ́мѧ бра́тꙋ твоемꙋ̀.
9
9
разђмњ же а'нїа'нъ ја%ко не себњ` бђдеT е^го сњмя” И$ бысть е^гда` въни'де къ женњ` бра'та свое^го и^ пролїя` сњмя на' землю, да не бђдеT сњмени бра'та
Позна́въ же а҆ѵна́нъ, ꙗ҆́кѡ не є҆мꙋ̀ бꙋ́детъ сѣ́мѧ, бы́сть є҆гда̀ вхожда́ше къ женѣ̀ бра́та своегѡ̀, пролива́ше (сѣ́мѧ) на зе́млю, є҆́же не да́ти сѣ́мене бра́тꙋ своемꙋ̀:
10
10
е^го, зо'л же ся ја^ви` пред# бм~ъ, поне'же сътвори` с^е і^ ё^би` е^го”
ѕло́ же ꙗ҆ви́сѧ пред̾ бг҃омъ, ꙗ҆́кѡ сотворѝ сїѐ: и҆ оу҆мертвѝ и҆ сего̀.
11
11
Рече же і^ё%да къ џама'рњ невњстъцњ свое'и по смр~ти дв^ђ сн~ов# е^го, сњди` вдово'ю в домђ` эTц~а твоеh до'ндеже вели'къ бђдеть сило'мъ сн~ъ мои`, рече б^о въ ё^мњ` с^и е^да` ё^мреT и^ се'и ја^ко бра'тїя е^го” И$ шеDши џамаr сњде въ домђ` эTц~а свое^го,
Рече́ же і҆ꙋ́да ѳама́ри, невѣ́стцѣ свое́й (по сме́рти двꙋ̀ сынѡ́въ свои́хъ): сѣдѝ вдово́ю въ домꙋ̀ ѻ҆тца̀ твоегѡ̀, до́ндеже вели́къ бꙋ́детъ силѡ́мъ, сы́нъ мо́й. Рече́ бо (во оу҆мѣ̀ сѝ): да не когда̀ оу҆́мретъ и҆ се́й, ꙗ҆́коже и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀. Ѿше́дши же ѳама́рь, сѣдѧ́ше въ домꙋ̀ ѻ҆тца̀ своегѡ̀.
12
12
ё^мно'жиша же ся дн~їе. и^ ё^мре` сава` жена` і^ё%дина, ё^тњшив же ся і^ё%да взы'де къ стрыгђщ'им# ѓ^вца` е^го, і^ и^ра'съ пасты'рь ста'дъ е^го, ѓ^делами'тъ въ џа'мнђ с
Оу҆мно́жишасѧ же дні́е, и҆ оу҆́мре саѵа̀, жена̀ і҆ꙋ́дина. И҆ оу҆тѣ́шивсѧ і҆ꙋ́да, взы́де къ стригꙋ́щымъ ѻ҆́вцы є҆гѡ̀ са́мъ, и҆ і҆ра́съ па́стырь є҆гѡ̀ ѻ҆долламі́тинъ, во ѳа́мнꙋ.
13
13
ни'мъ” И$ повњда'ша џама'рњ невњстце е^го, гл~юще с^е све'коr твой въхо'дитъ въ џа'мнђ стры'щи ѓ^ве'цъ
И҆ возвѣсти́ша ѳама́ри невѣ́стцѣ є҆гѡ̀, глаго́люще: сѐ, све́коръ тво́й восхо́дитъ во ѳа́мнꙋ стрищѝ ѻ҆́вцы своѧ̑.
14
14
е^го, ѓ^на'же съвр'ьгши ризы вдовъства` свое^го съ себе`, и^ ѓ^блече'ся въ ри'зы лњ'потныя и^ ё^краси'ся, и^ сњде преD вра'ты е^нна'ни, ја^же сђт# на пђти` џамни'нъ, вњ'дяше б^о ја%ко вели'къ бы'сть сило'мъ се'й же не да` е^мђ еи` въ женђ`”
Ѻ҆на́ же све́ргши ри̑зы вдовства̀ съ себє̀, ѡ҆блече́сѧ въ ри́зꙋ лѣ́тнюю и҆ оу҆краси́сѧ, и҆ сѣ́де пред̾ враты̀ є҆на̑ни, ꙗ҆̀же сꙋ́ть на пꙋтѝ ѳа́мны: вѣ́дѧше бо, ꙗ҆́кѡ вели́къ бы́сть силѡ́мъ: се́й же не дадѐ є҆ѧ̀ є҆мꙋ̀ въ женꙋ̀.
15
15
Ви'дњв же ю& і^ё&да мн^њ ю& ја%ко любодњю' сђща, покры` б^о лице` свое, и^ не позна` ея`, съвратиy
И҆ ви́дѣвъ ю҆̀ і҆ꙋ́да, возмнѣ̀ ю҆̀ блꙋдни́цꙋ бы́ти: покры́ бо лицѐ своѐ, и҆ не позна̀ є҆ѧ̀.
16
16
ся къ не'и пђте'мъ, и^ рече е'и. попђсти` м^и вни'ти къ себњ`, не разђмњ б^о, ја%ко невњ'стка е^мђ еs” Сїа же реq что м^и даси` е^же вни'деши къ мнњ
Оу҆клони́сѧ же къ не́й пꙋте́мъ и҆ речѐ є҆́й: попꙋсти́ ми вни́ти къ себѣ̀. Не позна́ бо, ꙗ҆́кѡ невѣ́стка є҆мꙋ̀ є҆́сть. Ѻ҆на́ же речѐ: что́ ми да́си, а҆́ще вни́деши ко мнѣ̀;
17
17
ѓn же эTвњща а%зъ тебњ пошлю` ко'зли'щъ эT стадъ свои^хъ” Сїя же рече а^ще даси залоh, до'ндеже при'шлеши.
Ѻ҆́нъ же речѐ: а҆́зъ тебѣ̀ послю̀ ко́злище ко́зъ ѿ ѻ҆ве́цъ мои́хъ. Ѻ҆на́ же речѐ: а҆́ще да́си мѝ зало́гъ, до́ндеже при́шлеши.
18
18
се'и же рече` кїи зало'гъ тебњ дамъ” ѓ%на же рече пръстень твои и^ гри'внђ, и^ жезлъ и^же въ рђцњ твое'й, и^ дасть е'й, и^ въни'де къ не'й, и^ зача` въ ё^тро'бњ, эT него”
Ѻ҆́нъ же речѐ: кі́й зало́гъ тебѣ̀ да́мъ; Ѻ҆на́ же речѐ: пе́рстень тво́й и҆ гри́внꙋ, и҆ же́злъ и҆́же въ рꙋцѣ̀ твое́й. И҆ дадѐ є҆́й, и҆ вни́де къ не́й, и҆ зача̀ во оу҆тро́бѣ ѿ негѡ̀.
19
19
Въста'вши же эTи'де, и^ съвр'ъже ризы лњ'потныя съ себе`, и^ ѓ^блечеся в ри'зы вдов#ства` свое^го”
И҆ воста́вши ѿи́де, и҆ све́рже ри́зꙋ лѣ́тнюю съ себє̀ и҆ ѡ҆блече́сѧ въ ри̑зы вдовства̀ своегѡ̀.
20
20
Посла' же і^ё^да ко'злищъ эT ко'зъ, рђко'ю пастыря свое^го ѓ^доломи'та, и^ взя'ти зало'гъ эT жены`, и^ не ѓ^брњте е'я`”
Посла́ же і҆ꙋ́да ко́злище ѿ ко́зъ рꙋко́ю па́стырѧ своегѡ̀ ѻ҆долламі́тина взѧ́ти зало́гъ ѿ жены̀, и҆ не ѡ҆брѣ́те є҆ѧ̀.
21
21
Въпроша же мђже'и насе'лныхъ, и^ рече и^мъ. гдњ е^сть любодњявшая е^же бяше въ е^на'нњ на распђт'їи`. си' же рњша нњсть здњ` любодњ'и”
Вопроси́ же мꙋже́й мѣ́ста тогѡ̀ и҆ речѐ и҆̀мъ: гдѣ̀ є҆́сть блꙋдни́ца бы́вшаѧ во є҆на́нѣ на распꙋ́тїи; И҆ рѣ́ша: не бѣ̀ здѣ̀ блꙋдни́ца.
22
22
Възврати'ся къ і^ё^дњ, и^ рече не ѓ'брњтох#, и^ мђж'и насе'лнїи рњша, не быва'ет# зд^њ любодњ'ица”
И҆ возврати́сѧ ко і҆ꙋ́дѣ и҆ речѐ: не ѡ҆брѣто́хъ: и҆ человѣ́цы мѣ́ста тогѡ̀ глаго́лютъ: нѣ́сть здѣ̀ блꙋдни́цы.
23
23
Рече же і^ё^да да и%мать т^о, н^о е^гда` когда посмњю'т ны ся, а%зъ б^о послаX ко'злищ# а^ т^ы не ѓ^брњте”
Рече́ же і҆ꙋ́да: да и҆́мать та̑: но да не когда̀ посмѣю́тсѧ на́мъ: а҆́зъ оу҆́бѡ посла́хъ ко́злище сїѐ, ты́ же не ѡ҆брѣ́лъ є҆сѝ.
24
24
Бысть же тре'тїи мцsь, и^ повњ'даша і^ё^дњ г~лющи, съблђди` џамаr невњ'стъка твоа, и^ с^е въ ё^тро'бњ и%мать эT блђда'. рече же і^ё^да и^зведи'те ю& да ю` соyгђтъ”
Бы́сть же по тре́хъ мцⷭ҇ѣхъ, повѣ́даша і҆ꙋ́дѣ, глаго́люще: соблꙋдѝ ѳама́рь невѣ́стка твоѧ̀, и҆ сѐ, во оу҆тро́бѣ и҆́мать ѿ блꙋда̀. Рече́ же і҆ꙋ́да: и҆зведи́те ю҆̀, и҆ да сожгꙋ́тъ ю҆̀.
25
25
Се'и` же е^гда ведо'мњ, и^ посла` къ све'крђ свое^мђ гл~ющи, эT негоже чл~ка е^сть с^е эT того'же и^ а'зъ и%мамъ въ ё^тро'бњ, и^ рече позна'и чи'и с^е пр'ъстень и^ гри'вна и^ же'злъ сїй.
Ѻ҆на́ же ведо́ма посла̀ къ све́крꙋ своемꙋ̀, глаго́лющи: ѿ человѣ́ка, є҆гѡ́же сїѧ̑ сꙋ́ть, а҆́зъ во оу҆тро́бѣ и҆́мамъ. И҆ речѐ: позна́й, чі́й пе́рстень и҆ гри́вна и҆ же́злъ се́й.
26
26
И$ позна і^ё^да, и^ реq, ѓ^чи'стися џама'ръ паче мене`, і^ и^же а'зъ не даX ея` сило'мђ сн~ђ свое^мђ, и^ не приложи' посе'мъ прилњпя'тися е^я`”
Позна́ же і҆ꙋ́да и҆ речѐ: ѡ҆правда́сѧ ѳама́рь па́че менє̀, ꙗ҆́кѡ не да́хъ є҆ѧ̀ силѡ́мꙋ сы́нꙋ моемꙋ̀. И҆ не приложѝ ктомꙋ̀ позна́ти ю҆̀.
27
27
Бысть же е^гда ражда'ше, и^ бњ'ста близня'та въ ё^тробњ е^я`.
Бы́сть же є҆гда̀ ражда́ше, и҆ бѣ́ста близнѧ́та во оу҆тро́бѣ є҆ѧ̀.
28
28
бы'сть же въ рожде'нїи ея`, е^ді'нъ извлече` рђ'кђ, възеMши же ба'ба навяза` на рђкђ е^го, чр'ъвлень. гл~юще се'й и^зы'идетъ пр'ъвње,
Бы́сть же въ рожде́нїи є҆ѧ̀, є҆ди́нъ произнесѐ рꙋ́кꙋ: взе́мши же ба́ба навѧза̀ на рꙋ́кꙋ є҆гѡ̀ че́рвлень, глаго́лющи: се́й и҆зы́детъ пе́рвый.
29
29
і^а'ко въвлече` рђ'кђ, и^ а'бїе и^зы'де братъ е^го” Сїя' же рече чт^о прерњза'ся тебе` ради прегражде'нїе, и^ прозва` имя е^мђ фаре'съ.
Є҆гда́ же вовлечѐ рꙋ́кꙋ, и҆ а҆́бїе и҆зы́де бра́тъ є҆гѡ̀. Ѻ҆на́ же речѐ: что̀ пресѣче́сѧ тебє̀ ра́ди прегражде́нїе; И҆ прозва̀ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ фаре́съ.
30
30
и^ по се'мъ и^зы'иде братъ е^го, емђже б^њ на рђцњ е^го чр'ъвлень, и^ прозва` и%мя е^мђ за'ра”
И҆ посе́мъ и҆зы́де бра́тъ є҆гѡ̀, є҆мꙋ́же бѣ̀ на рꙋцѣ̀ є҆гѡ̀ че́рвлень: и҆ прозва̀ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ за́ра.

Старий Заповіт

• Бут.