Завантаження...
Старий Заповіт

• Бут.

Порівняти:

Глvа, г~”
Глава́ г҃
1
1
ѕмїи же бя'ше мђдрњи'ши всњ'хъ звњ'рїи сђщихъ на земли` и^же сътвори` г~ь б~ъ” И$ ре'че ѕмїй женњ`, чт^о ја%ко реq б~ъ, да не ја%сте эT вся'каго дре'ва и%же въ раи`.
Ѕмі́й же бѣ̀ мꙋдрѣ́йшїй всѣ́хъ ѕвѣре́й сꙋ́щихъ на землѝ, и҆̀хже сотворѝ гдⷭ҇ь бг҃ъ. И҆ речѐ ѕмі́й женѣ̀: что̀ ꙗ҆́кѡ речѐ бг҃ъ: да не ꙗ҆́сте ѿ всѧ́кагѡ дре́ва ра́йскагѡ;
2
2
И$ ре'че жена` эT плода дре'ва сђщаго, въ раи` да ја%мы и&.
И҆ речѐ жена̀ ѕмі́ю: ѿ всѧ́кагѡ дре́ва ра́йскагѡ ꙗ҆́сти бꙋ́демъ:
3
3
эT плода` же дре'ва и^же е^сть посредњ` ра'я реq б~ъ, да не ја%сте эT него ни'же прикосне'теся е^мђ да не ё%мрете”
ѿ плода́ же дре́ва, є҆́же є҆́сть посредѣ̀ раѧ̀, речѐ бг҃ъ, да не ꙗ҆́сте ѿ негѡ̀, нижѐ прикосне́тесѧ є҆мꙋ̀, да не оу҆́мрете.
4
4
И$ ре'че ѕмїи женњ`, не сме'ртїю ё%мрете,
И҆ речѐ ѕмі́й женѣ̀: не сме́ртїю оу҆́мрете:
5
5
вњдяше б^о б~ъ ја^ко въньже дн~ь а%ще снњсте эT него, эTве'рзђтся ѓ%чи ваши, и^ бђ'дете ја%ко бѕ~и, вњ'дяще добро` и^ зло`”
вѣ́дѧше бо бг҃ъ, ꙗ҆́кѡ въ ѻ҆́ньже а҆́ще де́нь снѣ́сте ѿ негѡ̀, ѿве́рзꙋтсѧ ѻ҆́чи ва́ши, и҆ бꙋ́дете ꙗ҆́кѡ бо́зи, вѣ́дѧще до́брое и҆ лꙋка́вое.
6
6
И$ ви'дњ жена` ја%ко добро` дре'во въ снњдь, І$ ја%ко ё^го'дно ѓ%чи'ма ви'дњти, и^ кра'сно е^сть е%же разђмњти, и^ възеMши эT плода` е^го и^ я^де`, и^ да'стъ и& мђ'жђ свое^мђ съ собо'ю и^ ја^до'ста”
И҆ ви́дѣ жена̀, ꙗ҆́кѡ добро̀ дре́во въ снѣ́дь и҆ ꙗ҆́кѡ оу҆го́дно ѻ҆чи́ма ви́дѣти и҆ красно̀ є҆́сть, є҆́же разꙋмѣ́ти: и҆ взе́мши ѿ плода̀ є҆гѡ̀ ꙗ҆дѐ, и҆ дадѐ мꙋ́жꙋ своемꙋ̀ съ собо́ю, и҆ ꙗ҆до́ста.
7
7
И$ эTверзо'стася ѓ%чи ѓ^бњма, и^ разђмњша ја^ко на'зи бњша” И$ съши'ста ли'ствїе смоко'вное, и^ сътвори'ста се'бњ препоя^са'нїя”
И҆ ѿверзо́шасѧ ѻ҆́чи ѻ҆бѣ́ма, и҆ разꙋмѣ́ша, ꙗ҆́кѡ на́зи бѣ́ша: и҆ сши́ста ли́ствїе смоко́вное, и҆ сотвори́ста себѣ̀ препоѧ̑санїѧ.
8
8
И$ слы'шаста глsа г~а б~а ходя'ща въ раи` въ полђ'дн~е, и^ съкры'стася а^дамъ же и^ жена` е^го, эT лица` г~а б~а посредњ` дре'ва ра'искаго”
И҆ оу҆слы́шаста гла́съ гдⷭ҇а бг҃а ходѧ́ща въ раѝ по полꙋ́дни: и҆ скры́стасѧ а҆да́мъ же и҆ жена̀ є҆гѡ̀ ѿ лица̀ гдⷭ҇а бг҃а посредѣ̀ дре́ва ра́йскагѡ.
9
9
И$ призва` б~ъ а^дама, и^ ре'че е^мђ. А$да'ме а^да'ме, гдњ` б^њ”
И҆ призва̀ гдⷭ҇ь бг҃ъ а҆да́ма и҆ речѐ є҆мꙋ̀: а҆да́ме, гдѣ̀ є҆сѝ;
10
10
И$ ре'че гла'са твое^го слы'шаX ходя'ща въ раи` и^ ё^боя'хся, ја%ко на'гъ е^смь и^ съкры'хся”
И҆ речѐ є҆мꙋ̀: гла́съ слы́шахъ тебє̀ ходѧ́ща въ раѝ, и҆ оу҆боѧ́хсѧ, ꙗ҆́кѡ на́гъ є҆́смь, и҆ скры́хсѧ.
11
11
И$ ре'че е^мђ б~ъ, кто възвњсти` тебњ` ја%ко на'гъ е^си, А$ще не бы` эT дре'ва е^гоже заповњда'хъ тебњ`, сего е^ді'наго не ја%сти эT него'же ја%лъ е^си”
И҆ речѐ є҆мꙋ̀ бг҃ъ: кто̀ возвѣстѝ тебѣ̀, ꙗ҆́кѡ на́гъ є҆сѝ, а҆́ще не бы̀ ѿ дре́ва, є҆го́же заповѣ́дахъ тебѣ̀ сегѡ̀ є҆ди́нагѡ не ꙗ҆́сти, ѿ негѡ̀ ꙗ҆́лъ є҆сѝ;
12
12
И$ ре'че а^да'мъ, жена` ю%же ми дасть съ мно'ю, та' м^и даде` эT дре'ва и^ ја^доX.
И҆ речѐ а҆да́мъ: жена̀, ю҆́же да́лъ є҆сѝ со мно́ю, та̀ мѝ дадѐ ѿ дре́ва, и҆ ꙗ҆до́хъ.
13
13
И$ ре'че б~ъ женњ`, чт^о се` сътвори'ла е^си`” И$ ре'че жена`, ѕмїи прельсти` м^я и^ я^до'хъ”
И҆ речѐ гдⷭ҇ь бг҃ъ женѣ̀: что̀ сїѐ сотвори́ла є҆сѝ; И҆ речѐ жена̀: ѕмі́й прельсти́ мѧ, и҆ ꙗ҆до́хъ.
14
14
И$ реq г~ь б~ъ змїю, ја%ко сътвори'лъ е^си се`, прокля'тъ ты` эT всњхъ ско'тъ, и^ эT всњ'хъ звњрїи зе'мных#, и^ на пе'рсех# твои^хъ і^ чре'вњ да пресмыка'ешися, и^ зеMлю ја%си вся дн~и живота` свое^го”
И҆ речѐ гдⷭ҇ь бг҃ъ ѕмі́ю: ꙗ҆́кѡ сотвори́лъ є҆сѝ сїѐ, про́клѧтъ ты̀ ѿ [па́че] всѣ́хъ скотѡ́въ и҆ ѿ всѣ́хъ ѕвѣре́й земны́хъ: на пе́рсехъ твои́хъ и҆ чре́вѣ ходи́ти бꙋ́деши, и҆ зе́млю снѣ́си всѧ̑ дни̑ живота̀ твоегѡ̀:
15
15
И$ вра'ждђ положђ` по'средњ тебе`, и^ посредњ жены`, и^ посредњ сњменеM твои^мъ, и^ посредњ` тоя`. то` тебњ` блюдеT главђ, и^ ты` блюде'ши е^мђ` пятђ`”
и҆ враждꙋ̀ положꙋ̀ междꙋ̀ тобо́ю и҆ междꙋ̀ жено́ю, и҆ междꙋ̀ сѣ́менемъ твои́мъ и҆ междꙋ̀ сѣ́менемъ тоѧ̀: то́й твою̀ блюстѝ бꙋ́детъ [Є҆вр.: сотре́тъ] главꙋ̀, и҆ ты̀ блюстѝ бꙋ́деши є҆гѡ̀ пѧ́тꙋ.
16
16
И$ женњ` ре'че. ё^мно'жа ё^мно'жђ печа'ли твоя', и^ въздыханїя твоя`, въ болњзнех# роди'ши ча'да, и^ къ мђ'жђ твое^мђ възвраще'нїе твое`, и^ тои тя` ѓ^блада'етъ”
И҆ женѣ̀ речѐ: оу҆множа́ѧ оу҆мно́жꙋ печа̑ли твоѧ̑ и҆ воздыха̑нїѧ твоѧ̑: въ болѣ́знехъ роди́ши ча̑да, и҆ къ мꙋ́жꙋ твоемꙋ̀ ѡ҆браще́нїе твоѐ, и҆ то́й тобо́ю ѡ҆блада́ти бꙋ́детъ.
17
17
И$ а^да'мђ ре'че, ја%ко послђшалъ е^си гла'са жены` твое'я, и^ ја%лъ е^си эT дре'ва е^го'же заповњда'хъ тебњ` сего е^ді'наго не ја%сти эT него'же ја%лъ е^си`. прокля'та земля` въ дњ'лехъ твоиX, въ печ'лехъ снњ'си т^ђ вся` дн~и живота` твое^го”
И҆ а҆да́мꙋ речѐ: ꙗ҆́кѡ послꙋ́шалъ є҆сѝ гла́са жены̀ твоеѧ̀ и҆ ꙗ҆́лъ є҆сѝ ѿ дре́ва, є҆го́же заповѣ́дахъ тебѣ̀ сегѡ̀ є҆ди́нагѡ не ꙗ҆́сти, ѿ негѡ̀ ꙗ҆́лъ є҆сѝ: проклѧта̀ землѧ̀ въ дѣ́лѣхъ твои́хъ, въ печа́лехъ снѣ́си тꙋ́ю всѧ̑ дни̑ живота̀ твоегѡ̀:
18
18
И$ те'рнїе и^ влъче'цъ възрастиT тебњ`, и^ ја%си травђ` се'лнђю,
тє́рнїѧ и҆ волчцы̀ возрасти́тъ тебѣ̀, и҆ снѣ́си травꙋ̀ се́лнꙋю:
19
19
и^ въ по'тњ лица` твое^го снњ'си хлњ'бъ тво'и, донелиже възврати'шися въ зе'млю эT неја%же взя'тъ бы'сть, ја^ко земля` е^си и^ въ зе'млю по'идеши”
въ по́тѣ лица̀ твоегѡ̀ снѣ́си хлѣ́бъ тво́й, до́ндеже возврати́шисѧ въ зе́млю, ѿ неѧ́же взѧ́тъ є҆сѝ: ꙗ҆́кѡ землѧ̀ є҆сѝ, и҆ въ зе́млю ѿи́деши.
20
20
И$ нарече` а^даM и%мя женњ` свое'и жи'знь, ја%кота` мт~и всњмъ живђщим#”
И҆ наречѐ а҆да́мъ и҆́мѧ женѣ̀ свое́й жи́знь, ꙗ҆́кѡ та̀ ма́ти всѣ́хъ живꙋ́щихъ.
21
21
И$ сътвори` г~ь б~ъ а^да'мђ и^ женњ` е^го ризы ко'жаны, и^ ѓ^блече` иX”
И҆ сотворѝ гдⷭ҇ь бг҃ъ а҆да́мꙋ и҆ женѣ̀ є҆гѡ̀ ри̑зы кѡ́жаны, и҆ ѡ҆блечѐ и҆̀хъ.
22
22
И$ ре'че б~ъ, с^е а^да'мъ бы'сть ја%ко е^ді'нъ эT на'съ, е^же разђмњва'ти добро` и^ лђка'во” И$ нн~њ да не когда` простреT рђ'кђ, и^ възметъ эT дре'ва жи'зни и^ снњсть, и^ жи'въ бђ'детъ въ вњкы”
И҆ речѐ бг҃ъ: сѐ, а҆да́мъ бы́сть ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ на́съ, є҆́же разꙋмѣ́ти до́брое и҆ лꙋка́вое: и҆ нн҃ѣ да не когда̀ простре́тъ рꙋ́кꙋ свою̀ и҆ во́зметъ ѿ дре́ва жи́зни и҆ снѣ́стъ, и҆ жи́въ бꙋ́детъ во вѣ́къ.
23
23
И$згна` е^го г~ъ б~ъ и^з ра'я пи'ща, дњлати зе'млю эT неја%же взяT бы'сть”
И҆ и҆згна̀ є҆го̀ гдⷭ҇ь бг҃ъ и҆з̾ раѧ̀ сла́дости дѣ́лати зе́млю, ѿ неѧ́же взѧ́тъ бы́сть.
24
24
І$ и^зя'ть а^да'ма, и^ всели е^го пря'мо ра'ю пи'ща” И$ приста'ви херђви'мъ и^ пла'менно ѓ^рђжїе, ѓ^бращаю^щее^ся храни'ти пђть дре'ва жи'зни”
И҆ и҆зри́нꙋ а҆да́ма, и҆ вселѝ є҆го̀ прѧ́мѡ раѧ̀ сла́дости: и҆ приста́ви херꙋві́ма, и҆ пла́менное ѻ҆рꙋ́жїе ѡ҆браща́емое, храни́ти пꙋ́ть дре́ва жи́зни.

Старий Заповіт

• Бут.