Завантаження...
Старий Заповіт

• Бут.

Порівняти:

Глvа, в~”
Глава́ в҃
1
1
И$ съверши'шася нб~о и^ земля`, и^ вс^е ё^краше'нїе и^хъ.
И҆ соверши́шасѧ не́бо и҆ землѧ̀, и҆ всѐ оу҆краше́нїе и҆́хъ.
2
2
и съверши` б~ъ въ дн~ь шесты'и дњ'ла своя` ја%же сътвори`” И$ препочи` въ дн~ь седмы'и эT всњхъ дњлъ своиX, и%хже сътвори`
И҆ совершѝ бг҃ъ въ де́нь шесты́й дѣла̀ своѧ̑, ꙗ҆̀же сотворѝ: и҆ почѝ въ де́нь седмы́й ѿ всѣ́хъ дѣ́лъ свои́хъ, ꙗ҆̀же сотворѝ.
3
3
И$ блsви б~ъ, дн~ь седмы'и, и^ ѓ^ст~и его, ја^ко въ то'и почи` эT всњ'х дњлъ свои^хъ, и%хже нача'тъ б~ъ твори'ти”
И҆ блгⷭ҇вѝ бг҃ъ де́нь седмы́й, и҆ ѡ҆ст҃ѝ є҆го̀: ꙗ҆́кѡ въ то́й почѝ ѿ всѣ́хъ дѣ́лъ свои́хъ, ꙗ҆̀же нача́тъ бг҃ъ твори́ти.
4
4
Сїя кни'га бы'тїю нб~си же и^ земли`” Є$гда` бы'сть, въ'ньже дн~ь сътвори` г~ь б~ъ нб~о и^ зе'млю,
Сїѧ̀ кни́га бытїѧ̀ небесѐ и҆ землѝ, є҆гда̀ бы́сть, въ ѻ҆́ньже де́нь сотворѝ гдⷭ҇ь бг҃ъ не́бо и҆ зе́млю,
5
5
и^ вся'к% зла'къ се'лныи пре'жDе да'же бы'ти на земли`, и^ вся'кђ травђ` се'льнђ пре'жде да'же прозя'бнђти” Ни б^о ѓ^дожди` б~ъ на' землю, и^ чл~къ не бя'ше дњ'лати ю&”
и҆ всѧ́кїй ѕла́къ се́лный, пре́жде да́же бы́ти на землѝ, и҆ всѧ́кꙋю травꙋ̀ се́лнꙋю, пре́жде да́же прозѧ́бнꙋти: не бо̀ ѡ҆дождѝ гдⷭ҇ь бг҃ъ на зе́млю, и҆ человѣ́къ не бѧ́ше дѣ́лати ю҆̀:
6
6
И$сто'чникъ же и^схожDа'ше и^зъ земля`, и^ напая'ше вс^е лице` земли`”
и҆сто́чникъ же и҆схожда́ше и҆з̾ землѝ и҆ напаѧ́ше всѐ лицѐ землѝ.
7
7
И$ създа` б~ъ чл~ка, пе'рсть възе'м# эT земля`, и^ въдђ'нђ въ лице` е^го дыха'нїе жи'зни, и^ бы'сть чл~къ въ дш~ђ жи'вђ”
И҆ созда̀ бг҃ъ человѣ́ка, пе́рсть (взе́мъ) ѿ землѝ, и҆ вдꙋ́нꙋ въ лицѐ є҆гѡ̀ дыха́нїе жи́зни: и҆ бы́сть человѣ́къ въ дꙋ́шꙋ жи́вꙋ.
8
8
И$ насади` б~ъ ра'и на восто'цњхъ въ е^де'мњ, и^ въведе` т^ђ чл~ка е^гоже създа`”
И҆ насадѝ гдⷭ҇ь бг҃ъ ра́й во є҆де́мѣ на восто́цѣхъ, и҆ введѐ та́мѡ человѣ́ка, є҆го́же созда̀.
9
9
И$ прозя'бе. б~ъ е^ще` эT земля` вся'ко дре'во, кра'сно въ видњнїе, и^ добро` въ снњ'дь” И$ дре'во жи'зни посредњ` ра'я. и^ дре'во е^же вњдњти разђ'мно добрђ` и^ лђка'вђ
И҆ прозѧбѐ бг҃ъ є҆щѐ ѿ землѝ всѧ́кое дре́во кра́сное въ видѣ́нїе и҆ до́брое въ снѣ́дь: и҆ дре́во жи́зни посредѣ̀ раѧ̀, и҆ дре́во є҆́же вѣ́дѣти разꙋмѣ́телное до́брагѡ и҆ лꙋка́вагѡ.
10
10
Рњка' же и^схо'дитъ и^зъ е^де'ма напая'ти ра'и” Та'мо разлђча'ется въ четы'ри нача'ла”
Рѣка́ же и҆схо́дитъ и҆з̾ є҆де́ма напаѧ́ти ра́й: ѿтꙋ́дꙋ разлꙋча́етсѧ въ четы́ри нача̑ла.
11
11
И/мя е^ді'нои фисоn сїя ѓ^бхо'дитъ вс^ю зе'млю е^вила'тъскђ, та'мо ё^бо е^сть зла'то, зла'то
И҆́мѧ є҆ди́нѣй фїсѡ́нъ: сїѧ̀ ѡ҆крꙋжа́ющаѧ всю̀ зе́млю є҆ѵїла́тскꙋю: та́мѡ оу҆́бѡ є҆́сть зла́то.
12
12
же ѓ^ноя` земля` добро`” Та'мо е^сть а^нџра'ћъ и^ ка'мень зеле'ныи”
Зла́то же ѻ҆́ныѧ землѝ до́брое: и҆ та́мѡ є҆́сть а҆́нѳраѯъ и҆ ка́мень зеле́ный.
13
13
И/мя рњцњ вто'рњи геѓ%нъ, сїя ѓ^бходя'щи вс^ю зе'млю е^џїѓ%пьскђ”
И҆ и҆́мѧ рѣцѣ̀ вторѣ́й геѡ́нъ: сїѧ̀ ѡ҆крꙋжа́ющаѧ всю̀ зе́млю є҆ѳїо́пскꙋю.
14
14
И$ рњка` тре'тїя тљ'гръ, сїа и^дђщи пря'мо а^сљ=рњ'ѓмъ” Рњка' же четве'ртая е^фра'тъ”
И҆ рѣка̀ тре́тїѧ ті́гръ: сїѧ̀ проходѧ́щаѧ прѧ́мѡ а҆ссѷрі́ѡмъ. Рѣка́ же четве́ртаѧ є҆ѵфра́тъ.
15
15
И$ поя%тъ г~ь б~ъ чл~ка е^гоже създа`, и^ въведе` е^го въ ра'и пи'ща, дњ'лати е^го и^ храни'ти”
И҆ взѧ̀ гдⷭ҇ь бг҃ъ человѣ́ка, є҆го́же созда̀, и҆ введѐ є҆го̀ въ ра́й сла́дости, дѣ́лати є҆го̀ и҆ храни́ти.
16
16
И$ заповњда` г~ь б~ъ а^да'мђ гл~я, эT вся'каго дре'ва и^же въ раи` снњ'дїю снњси.
И҆ заповѣ́да гдⷭ҇ь бг҃ъ а҆да́мꙋ, гл҃ѧ: ѿ всѧ́кагѡ дре́ва, є҆́же въ раѝ, снѣ́дїю снѣ́си:
17
17
эT дре'ва же е^же разђмњти добро` и^ лђка'во, не снњ'сте эT него`” Во'нже ё^бо дн~ь а%ще снњ'сте эT него`, см~рътїю ё%мрете”
ѿ дре́ва же, є҆́же разꙋмѣ́ти до́брое и҆ лꙋка́вое, не снѣ́сте ѿ негѡ̀: а҆ въ ѻ҆́ньже а҆́ще де́нь снѣ́сте ѿ негѡ̀, сме́ртїю оу҆́мрете.
18
18
И$ рече г~ь б~ъ, не добро` быти чл~кђ е^ді'номђ, сътвори'м# е^мђ помо'щника по немђ`”
И҆ речѐ гдⷭ҇ь бг҃ъ: не добро̀ бы́ти человѣ́кꙋ є҆ди́номꙋ: сотвори́мъ є҆мꙋ̀ помо́щника по немꙋ̀.
19
19
И$ създа` б~ъ е^ще` эT земля`, вс^њ ѕвњри се'лныя, и^ вс^њ пти'цы нбsныя, и^ приведе` т^а къ а^да'мђ ви'дњти чт^о нарече'т# т^а и^ вся'ко е^же а^ще нарече` а^да'мъ дш~ђ жи'вђ, с^е и%мя е^мђ”
И҆ созда̀ бг҃ъ є҆щѐ ѿ землѝ всѧ̑ ѕвѣ̑ри сє́лныѧ и҆ всѧ̑ пти̑цы небє́сныѧ, и҆ приведѐ ѧ҆̀ ко а҆да́мꙋ ви́дѣти, что̀ нарече́тъ ѧ҆̀: и҆ всѧ́ко є҆́же а҆́ще наречѐ а҆да́мъ дꙋ́шꙋ жи́вꙋ, сїѐ и҆́мѧ є҆мꙋ̀.
20
20
И$ нарече` а^даM и^мена` всњмъ ско'томъ, и^ всњмъ пти'цамъ нбsнымъ, и^ всњмъ ѕвњремъ зе'мнымъ” А$да'мђ же не ѓ^брњте'ся помо'щникъ подо'бенъ е^мђ`”
И҆ наречѐ а҆да́мъ и҆мена̀ всѣ̑мъ скотѡ́мъ, и҆ всѣ̑мъ пти́цамъ небє́снымъ, и҆ всѣ̑мъ ѕвѣрє́мъ зємны́мъ. А҆да́мꙋ же не ѡ҆брѣ́тесѧ помо́щникъ подо́бный є҆мꙋ̀.
21
21
Иe` вложи` б~ъ со'нъ въ а^да'ма, і^ ё%спе. И$ възя'тъ е^ді'но эT ре'бръ е^го, і^ и^споlни пло'тїю в него` мњсто”
И҆ наложѝ бг҃ъ и҆зстꙋпле́нїе на а҆да́ма, и҆ оу҆́спе: и҆ взѧ̀ є҆ди́но ѿ ре́бръ є҆гѡ̀, и҆ и҆спо́лни пло́тїю вмѣ́стѡ є҆гѡ̀.
22
22
И$ създа` г~ь, ребро` е%же възя'тъ эT а^да'ма, женђ`, и^ приведе` ю% къ а^да'мђ”
И҆ созда̀ гдⷭ҇ь бг҃ъ ребро̀, є҆́же взѧ̀ ѿ а҆да́ма, въ женꙋ̀, и҆ приведѐ ю҆̀ ко а҆да́мꙋ.
23
23
И$ реq а^да'мъ, с^е нн~њ ко'сть эT косте'и моиX и^ пло'ть эT пло'ти мое'я, сїя наречеTся жена`, ја%ко эT мђж'а свое^го възята` бы'сть с^и”
И҆ речѐ а҆да́мъ: сѐ, нн҃ѣ ко́сть ѿ косте́й мои́хъ и҆ пло́ть ѿ пло́ти моеѧ̀: сїѧ̀ нарече́тсѧ жена̀, ꙗ҆́кѡ ѿ мꙋ́жа своегѡ̀ взѧта̀ бы́сть сїѧ̀.
24
24
Сего` ра'ди ѓ^ставиT чл~къ эTц~а свое^го и^ мт~рь, и^ прилњпиTся къ женњ` свое'и, и^ бђ'дета ѓ%ба въ пло'ть е^ді'нђ”
Сегѡ̀ ра́ди ѡ҆ста́витъ человѣ́къ ѻ҆тца̀ своего̀ и҆ ма́терь и҆ прилѣпи́тсѧ къ женѣ̀ свое́й, и҆ бꙋ́дета два̀ въ пло́ть є҆ди́нꙋ.
25
25
И$ бњ'ста ѓ%ба на'га а^да'мъ же и^ жена` е^го и^ не стыдњстася.
И҆ бѣ́ста ѻ҆́ба на̑га, а҆да́мъ же и҆ жена̀ є҆гѡ̀, и҆ не стыдѧ́стасѧ.

Старий Заповіт

• Бут.