Завантаження...
Порівняти:

Глава 10
Глава́ і҃
1
1
Въ оно время. посла iс7 Uченикы своя. по дъвэма предь лицемъ своимь. въ всzкъ градъ и мэсто. ямо же хотzше самъ ити. (Заⷱ҇ н҃.) По си́хъ же ꙗ҆вѝ гдⷭ҇ь и҆ и҆нѣ́хъ се́дмьдесѧтъ, и҆ посла̀ и҆̀хъ по двѣма̀ пред̾ лице́мъ свои́мъ во всѧ́къ гра́дъ и҆ мѣ́сто, а҆́може хотѧ́ше са́мъ и҆тѝ:
2
2
гlаша же къ нимъ. жатва Uбо многа. а дэлатель мало. молитесz Uбо. го7µ жатвы. да изведеть дэлателя на жатвU твою. гл҃аше же къ ни̑мъ: жа́тва оу҆́бѡ мно́га, дѣ́лателей же ма́лѡ: моли́тесѧ оу҆̀бо гдⷭ҇и́нꙋ жа́твѣ, да и҆зведе́тъ дѣ́латєли на жа́твꙋ свою̀.
3
3
идэте. се азъ посылаю вы яко агньца посредэ вълкъ. И҆ди́те: сѐ а҆́зъ посыла́ю вы̀ ꙗ҆́кѡ а҆́гнцы посредѣ̀ волкѡ́въ.
4
4
не носите вълагалища ни врэтища ни сапогъ и ни кого же на пѫти не цэлуите. Не носи́те влага́лища, ни пи́ры, ни сапѡ́гъ и҆ ни кого́же на пꙋтѝ цѣлꙋ́йте.
5
5
въ ньже домъ вънидете колижьдо прьвэѥ глаголэте: миръ дому сему. Во́ньже а҆́ще до́мъ вни́дете, пе́рвѣе глаго́лите: ми́ръ до́мꙋ семꙋ̀:
6
6
и аще бѫдеть ту сынъ мира почиѥть на нѥмь миръ вашь. аще ли ни къ вамъ възвратить сz. и҆ а҆́ще оу҆́бѡ бꙋ́детъ тꙋ̀ сы́нъ ми́ра, почі́етъ на не́мъ ми́ръ ва́шъ: а҆́ще ли же нѝ, къ ва́мъ возврати́тсѧ.
7
7
въ томъ же дому прэбываите эдѫще и пиѭще яже сѫть у нихъ. достоинъ бо ѥсть дэлатель мьзды своѥѩ. не прэходите из дому въ домъ. Въ то́мъ же домꙋ̀ пребыва́йте, ꙗ҆дꙋ́ще и҆ пїю́ще, ꙗ҆́же сꙋ́ть оу҆ ни́хъ: досто́инъ бо є҆́сть дѣ́латель мзды̀ своеѧ̀: не преходи́те и҆з̾ до́мꙋ въ до́мъ.
8
8
и въ ньже градъ колижьдо въходите и приѥмлѭть вы эдите прэдълагаѥмая вамъ. И҆ во́ньже а҆́ще гра́дъ вхо́дите, и҆ прїе́млютъ вы̀, ꙗ҆ди́те предлага́ємаѧ ва́мъ:
9
9
и цэлите недѫжьныѩ иже сѫть въ нѥмь. и глаголите имъ: приближи сz на вы царьствиѥ божиѥ. и҆ и҆сцѣли́те недꙋ̑жныѧ, и҆̀же сꙋ́ть въ не́мъ, и҆ глаго́лите и҆̀мъ: прибли́жисѧ на вы̀ црⷭ҇твїе бж҃їе.
10
10
и въ нь же колижьдо. градъ въходите. и не приѥмлють васъ. и шьдъше на распUтия ѥго. рьцэте. И҆ во́ньже а҆́ще гра́дъ вхо́дите, и҆ не прїе́млютъ ва́съ, и҆зше́дше на распꙋ̑тїѧ є҆гѡ̀, рцы́те:
11
11
и прахъ прильпъшии насъ. t града вашего. въ ногахъ нашихъ. tтрzсаѥмъ вамъ. обаче се вэдите. яко приближисz на вы цр7ство божие. и҆ пра́хъ прилѣ́пшїй на́мъ ѿ гра́да ва́шегѡ, ѿтрѧса́емъ ва́мъ. Ѻ҆ба́че сїѐ вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ прибли́жисѧ на вы̀ црⷭ҇твїе бж҃їе.
12
12
гlю же вамъ. яко содомлямъ тъ дн7ь tрадънэѥ бUдеть. нежели градU томU. Глаго́лю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ содо́млѧнѡмъ въ де́нь то́й ѿра́днѣе бꙋ́детъ, не́же гра́дꙋ томꙋ̀.
13
13
горе тебэ хоразинъ. горе тебэ виfъсаида. яко аще въ тµрэ и сидонэ бышz силы былы бывъшzѩ въ ваю древлѥ убо въ врэтищи и попелэ сэдzще покаяли сz бышz. Го́ре тебѣ̀, хоразі́не, го́ре тебѣ̀, виѳсаі́до: ꙗ҆́кѡ а҆́ще въ тѵ́рѣ и҆ сїдѡ́нѣ бы́ша си̑лы бы́ли бы́вшыѧ въ ва́ю, дре́вле оу҆́бѡ во вре́тищи и҆ пе́пелѣ сѣдѧ́ще покаѧ́лисѧ бы́ша:
14
14
обаче тµру и сидону отърадьнэѥ бѫдеть на сѫдэ неже вама. ѻ҆ба́че тѵ́рꙋ и҆ сїдѡ́нꙋ ѿра́днѣе бꙋ́детъ на сꙋдѣ̀, не́же ва́ма.
15
15
и ты каперънауме до небесе възнесыи сz до ада низъведеши сz. И҆ ты̀, капернаꙋ́ме, и҆́же до небе́съ вознесы́йсѧ, до а҆́да низведе́шисѧ.
16
16
слUшаяи васъ мене слUшаѥть. и tмэтаясz васъ мене сz tмэтаѥть. а tмэтаясz мене tмэтаѥтьсz пославъшааго мz. (Заⷱ҇ н҃а҃.) Слꙋ́шаѧй ва́съ, менє̀ слꙋ́шаетъ: и҆ ѿмета́ѧйсѧ ва́съ, менє̀ ѿмета́етсѧ: ѿмета́ѧйсѧ же менє̀, ѿмета́етсѧ посла́вшагѡ мѧ̀.
17
17
възвратишажесz седмъ десzть. съ радостию гlюще. Gи. и бэси повинUютьсz намъ о имени твоѥмь. Возврати́шасѧ же се́дмьдесѧтъ съ ра́достїю, глаго́люще: гдⷭ҇и, и҆ бѣ́си повинꙋ́ютсѧ на́мъ ѡ҆ и҆́мени твое́мъ.
18
18
рече же имъ. видэхъ сотонU яко мълнию съ нь7се съпадъшю. Рече́ же и҆̀мъ: ви́дѣхъ сатанꙋ̀ ꙗ҆́кѡ мо́лнїю съ небесѐ спа́дша.
19
19
се дахъ вамъ власть. настUпати. на змия и скърпия. и на всю силU врагU. и ничто же васъ не вредить. (Заⷱ҇.) Сѐ, даю̀ ва́мъ вла́сть настꙋпа́ти на ѕмїю̀ и҆ на скорпі́ю и҆ на всю̀ си́лꙋ вра́жїю: и҆ ничесѡ́же ва́съ вреди́тъ.
20
20
обаче о семь не радUитесz. яко дс7и вамъ повинUютьсz. радUите же сz. яко имена ваша написана сUть. на нбс7эхъ. Ѻ҆ба́че ѡ҆ се́мъ не ра́дꙋйтесѧ, ꙗ҆́кѡ дꙋ́си ва́мъ повинꙋ́ютсѧ: ра́дꙋйтесѧ же, ꙗ҆́кѡ и҆мена̀ ва̑ша напи̑сана сꙋ́ть на нб҃сѣ́хъ.
21
21
въ тъ чаc въздрадовасz д¦мь iс7ъ и рече. исповэдаю ти сz о§е Gи. нбс7и и земли. яко Uтаилъ ѥси t прэмUдрыихъ и разUмьныихъ. и tкры се младеньцемъ. еи о§е. яко тако быc блн7ѥ прэдъ тобою. Въ то́й ча́съ возра́довасѧ дꙋ́хомъ і҆и҃съ и҆ речѐ: и҆сповѣ́даютисѧ, ѻ҆́ч҃е, гдⷭ҇и нб҃сѐ и҆ землѝ, ꙗ҆́кѡ оу҆таи́лъ є҆сѝ сїѧ̑ ѿ премꙋ́дрыхъ и҆ разꙋ́мныхъ, и҆ ѿкры́лъ є҆сѝ та̑ младе́нцємъ: є҆́й, ѻ҆́ч҃е, ꙗ҆́кѡ та́кѡ бы́сть бл҃говоле́нїе пред̾ тобо́ю.
22
22
и обращь сz къ ученикомъ рече: вься мънэ прэдана бышz отъ отьца моѥго. и ни къто же не вэсть къто ѥсть сынъ тъкъмо отьцъ. и къто ѥсть отьцъ тъкъмо сынъ и ѥмуже аще хощеть сынъ явити. И҆̀ ѡ҆бра́щьсѧ ко оу҆чн҃кѡ́мъ, речѐ: всѧ̑ мнѣ̀ предана̑ бы́ша ѿ ѻ҆ц҃а̀ моегѡ̀: и҆ никто́же вѣ́сть, кто̀ є҆́сть сн҃ъ, то́кмѡ ѻ҆ц҃ъ: и҆ кто̀ є҆́сть ѻ҆ц҃ъ, то́кмѡ сн҃ъ, и҆ є҆мꙋ́же а҆́ще хо́щетъ сн҃ъ ѿкры́ти.
23
23
и обращь сz къ ученикомъ ѥдинэмъ рече: блажени очи видzщии яже видите. (Заⷱ҇ н҃в҃.) И҆̀ ѡ҆бра́щьсѧ ко оу҆чн҃кѡ́мъ, є҆ди́нъ [ѡ҆со́бь] речѐ: блаже́ни ѻ҆́чи ви́дѧщїи, ꙗ҆̀же ви́дите:
24
24
глаголѭ бо вамъ яко мънози пророци и царе въсхотэшz видэти яже вы видите и не видэшz. и слышати яже слышите и не слышашz. Въ он+о. глаго́лю бо ва́мъ, ꙗ҆́кѡ мно́зи прⷪ҇ро́цы и҆ ца́рїе восхотѣ́ша ви́дѣти, ꙗ҆̀же вы̀ ви́дите, и҆ не ви́дѣша: и҆ слы́шати, ꙗ҆̀же слы́шите, и҆ не слы́шаша.
25
25
законьникъ ѥтеръ приде къ iс7ѫ искUшая и гlz. Uчителю чьто сътворю. животъ вэчьныи наслэдUю. (Заⷱ҇ н҃г҃.) И҆ сѐ, зако́нникъ нѣ́кїй воста̀, и҆скꙋша́ѧ є҆го̀ и҆ глаго́лѧ: оу҆чи́телю, что̀ сотвори́въ, живо́тъ вѣ́чный наслѣ́дꙋю;
26
26
wнъ же рече ѥмU. въ законэ како писано ѥсть. како чьтеши. Ѻ҆́нъ же речѐ къ немꙋ̀: въ зако́нѣ что̀ пи́сано є҆́сть; ка́кѡ чте́ши;
27
27
онъ же tвэщавъ рече. възлюбиши га7 ба7 твоѥго вьсэмь сьрдьцьмь твоимь. и вьсею дш7ею своѥю. и вьсею крэпостию своѥю. и вьсэмь помышлениѥмь твоимь. и искрьнzаго своѥго яко самъ сz. Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ: возлю́биши гдⷭ҇а бг҃а твоего̀ ѿ всегѡ̀ се́рдца твоегѡ̀, и҆ ѿ всеѧ̀ дꙋшѝ твоеѧ̀, и҆ все́ю крѣ́постїю твое́ю, и҆ всѣ́мъ помышле́нїемъ твои́мъ: и҆ бли́жнѧго своего̀ ꙗ҆́кѡ са́мъ себѐ.
28
28
рече же ѥмU iс7ъ. право tвэщz се сътвори и живъ бUдеши. Рече́ же є҆мꙋ̀: пра́вѡ ѿвѣща́лъ є҆сѝ: сїѐ сотворѝ, и҆ жи́въ бꙋ́деши.
29
29
онъ же хотz оправьдатисz самъ рече къ iс7U. и кто ѥсть искрьнии мои. Ѻ҆́нъ же хотѧ̀ ѡ҆правди́тисѧ са́мъ, речѐ ко і҆и҃сꙋ: и҆ кто̀ є҆́сть бли́жнїй мо́й;
30
30
tвэщавъ же iс7ъ и рече. члв7къ ѥтеръ съхожаше t еrлма въ ѥрихонъ. и въ разбоиникы въпаде. иже и съвълкъше и язвы възложьше отидоша. оставльше и ѥль жива сUща. Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ: человѣ́къ нѣ́кїй схожда́ше ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма во і҆ерїхѡ́нъ, и҆ въ разбо́йники впадѐ, и҆̀же совле́кше є҆го̀, и҆ ꙗ҆́звы возло́жше ѿидо́ша, ѡ҆ста́вльше є҆два̀ жи́ва сꙋ́ща.
31
31
по приключаю же иѥреи ѥтеръ. съхожааше пUтьмь тэмь. и видэвъ и мимоиде. По слꙋ́чаю же свѧще́нникъ нѣ́кїй схожда́ше пꙋте́мъ тѣ́мъ, и҆ ви́дѣвъ є҆го̀, мимои́де.
32
32
тако же же и леUгитъ. бывъ на томь мэстэ и пришьдъ и видэвъ и мимо иде. Та́кожде же и҆ леѵі́тъ, бы́въ на то́мъ мѣ́стѣ, прише́дъ и҆ ви́дѣвъ, мимои́де.
33
33
самарzнинъ же ѥтеръ. грzдыи приде надъ нь. и видэвъ и млrдова. Самарѧ́нинъ же нѣ́кто грѧды́й, прїи́де над̾ него̀, и҆ ви́дѣвъ є҆го̀, милосе́рдова:
34
34
и пришьдъ обzза стрUпы ѥго. възливая олэи и вино. и въсаждь же и на свои скотъ. и приведе и въ гостиньницю и прилежа емь. и҆ пристꙋ́пль ѡ҆бвѧза̀ стрꙋ́пы є҆гѡ̀, возлива́ѧ ма́сло и҆ вїно̀: всади́въ же є҆го̀ на сво́й ско́тъ, приведѐ є҆го̀ въ гости́нницꙋ, и҆ прилѣжа̀ є҆мꙋ̀:
35
35
и на Uтрья ишьдъ. и възьмъ дъва пэнzзz. дасть гостиньникU. и рече ѥмU прилежи ѥмь. и ѥже аще прилежиши. азъ же ѥгда възвращьсz въздамь ти. и҆ наꙋ́трїѧ и҆зше́дъ, и҆з̾е́мъ два̀ сре́брєника, дадѐ гости́нникꙋ, и҆ речѐ є҆мꙋ̀: прилѣжѝ є҆мꙋ̀: и҆, є҆́же а҆́ще прїиждиве́ши, а҆́зъ є҆гда̀ возвращꙋ́сѧ, возда́мъ тѝ.
36
36
кто Uбо тэхъ трии искрьнии мьнитьсz быти. въпадъшемU въ разбоиникы. Кто̀ оу҆̀бо ѿ тѣ́хъ трїе́хъ бли́жнїй мни́ттисѧ бы́ти впа́дшемꙋ въ разбо́йники;
37
37
онъ же рече сътвории млcть съ нимь. рече же ѥмU iс7ъ. иди и ты тако же твори. Ѻ҆́нъ же речѐ: сотвори́вый ми́лость съ ни́мъ. Рече́ же є҆мꙋ̀ і҆и҃съ: и҆дѝ, и҆ ты̀ творѝ та́кожде.
38
38
Въ wно вреұ. въниде iс7 въ вьсь етерU. жена же нэкая именьмь марfа. прияты и въ домъ свои. (Заⷱ҇ н҃д҃.) Бы́сть же ходѧ́щымъ и҆̀мъ, и҆ са́мъ вни́де въ ве́сь нѣ́кꙋю: жена́ же нѣ́каѧ и҆́менемъ ма́рѳа прїѧ́тъ є҆го̀ въ до́мъ сво́й.
39
39
и сеи бэ сестра именъмь. мария. яже сэдъши при ногU iс7вU слышаше слово ѥго. И҆ сестра̀ є҆́й бѣ̀ нарица́емаѧ марі́а, ꙗ҆́же и҆ сѣ́дши при ногꙋ̀ і҆и҃сѡвꙋ, слы́шаше сло́во є҆гѡ̀.
40
40
маръfа же мълвzше о мнозэ слUжьбэ. ставъши же рече. Gи. не радиши ли. яко сестра моя единU мz остави. слUжити ти. рьци Uбо ѥи да ми поможеть. Ма́рѳа же мо́лвѧше ѡ҆ мно́зѣ слꙋ́жбѣ, ста́вши же речѐ: гдⷭ҇и, не бреже́ши ли, ꙗ҆́кѡ сестра̀ моѧ̀ є҆ди́нꙋ мѧ̀ ѡ҆ста́ви слꙋжи́ти; рцы̀ оу҆̀бо є҆́й, да мѝ помо́жетъ.
41
41
tвэщавъ же iс7 рече ѥи. маръfа. марfа. печешисz и мълвzше о мнозэ. Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ є҆́й: ма́рѳо, ма́рѳо, пече́шисѧ, и҆ мо́лвиши ѡ҆ мно́зѣ,
42
42
ѥдино же ѥсть на потрэбU. мр7ия бо бlгUю часть избра. яже не tиметьсz t нѥя. є҆ди́но же є҆́сть на потре́бꙋ: марі́а же бл҃гꙋ́ю ча́сть и҆збра̀, ꙗ҆́же не ѿи́метсѧ ѿ неѧ̀.