Завантаження...
Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.

Порівняти:

Глава 14
Глава́ д҃і
1
1
Въ оно+. бысть вънити iс7ви. въ домъ ѥтера кънzзz фарисэиска. въ сѫботU хлэба ѥстъ. и ти бzахU назирающеи. (Заⷱ҇ о҃д҃.) И҆ бы́сть є҆гда̀ вни́ти є҆мꙋ̀ въ до́мъ нѣ́коегѡ кнѧ́зѧ фарїсе́йска въ сꙋббѡ́тꙋ хлѣ́бъ ꙗ҆́сти, и҆ ті́и бѧ́хꙋ назира́юще є҆го̀.
2
2
и се члв7къ имыи водьныи трUдъ бэ. прэдъ нимь. И҆ сѐ человѣ́къ нѣ́кїй, и҆мы́й водны́й трꙋ́дъ, бѣ̀ пред̾ ни́мъ.
3
3
и tвэщавъ iс7ъ. и рече къ законьникомъ и фарисэомъ гlz. аще достоить въ сUботU цэлити. И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ къ зако́нникѡмъ и҆ фарїсе́ѡмъ, глаго́лѧ: а҆́ще достои́тъ въ сꙋббѡ́тꙋ цѣли́ти;
4
4
они же Uмълчашz. и приимъ и ицэли и и tпUсти и. Ѻ҆ни́ же оу҆молча́ша. И҆ прїе́мъ и҆сцѣлѝ є҆го̀, и҆ ѿпꙋстѝ.
5
5
и tвэщевъ къ нимъ рече. которааго васъ осьлъ. ли волъ въ стUденьць въпадеть. и не абиѥ истьргнеть ѥго въ дн7ь сUботьныи. И҆ ѿвѣща́въ къ ни̑мъ речѐ: кото́рагѡ ѿ ва́съ ѻ҆се́лъ и҆лѝ во́лъ въ стꙋдене́цъ впаде́тъ, и҆ не а҆́бїе ли и҆сто́ргнетъ є҆го̀ въ де́нь сꙋббѡ́тный;
6
6
и не възмогоша tвэщати ѥмU. И҆ не возмого́ша ѿвѣща́ти є҆мꙋ̀ къ си̑мъ.
7
7
гlаше же къ зъваныимъ притъчz одьржа. како предъсэдания избираахU. гlz къ нимъ. Гл҃аше же къ зва̑ннымъ при́тчꙋ, ѡ҆бдержѧ̀ [внима́ѧ], ка́кѡ предсѣда̑нїѧ и҆збира́хꙋ, глаго́лѧ къ ни̑мъ:
8
8
ѥгда зъванъ бUдеши на бракъ. не сzди на прэдьниимь мэстэ. ѥда къто чьстьнэи тебе бUдеть зъваныихъ. є҆гда̀ зва́нъ бꙋ́деши ки́мъ на бра́къ, не сѧ́ди на пре́днемъ мѣ́стѣ: є҆да̀ кто̀ честнѣ́е тебє̀ бꙋ́детъ зва́нныхъ,
9
9
и пришьдъ зъвавыи тz и оного речеть ти. дажь семU мэсто. и тъгда начьнеши. съ стUдъмь послэдьнеѥ мэсто дьржати. и҆ прише́дъ и҆́же тебѐ зва́вый и҆ ѻ҆́наго, рече́тъ тѝ: да́ждь семꙋ̀ мѣ́сто: и҆ тогда̀ на́чнеши со стꙋдо́мъ послѣ́днее мѣ́сто держа́ти.
10
10
нъ ѥгда зъванъ бUдеши шьдъ сzди на послэдьниимь мэстэ. да ѥгда придеть зъвавыи тz и речеть ти. дрѫже посzди выше. и тъгда бUдеть ти слава. съ вьсэми зъваныими съ тобою. Но є҆гда̀ зва́нъ бꙋ́деши, ше́дъ сѧ́ди на послѣ́днемъ мѣ́стѣ, да є҆гда̀ прїи́детъ зва́вый тѧ̀, рече́тъ тѝ: дрꙋ́же, посѧ́ди вы́ше: тогда̀ бꙋ́детъ тѝ сла́ва пред̾ зва́нными съ тобо́ю.
11
11
яко вьсzкъ възносzисz. съмэритьсz. и съмэрzясz възнесетьсz. Ꙗ҆́кѡ всѧ́къ возносѧ́йсѧ смири́тсѧ, и҆ смирѧ́ѧйсѧ вознесе́тсѧ.
12
12
Глаголааше же и къ зъвавъшуу му и: ѥгда твориши обэдъ или вечерѭ не зови другъ твоихъ ни братиѩ твоеѩ ни рождения твоѥго ни сѫсэдъ богатъ. еда коли и ти тz такожде възовѫть и бѫдеть ти въздаяниѥ. (Заⷱ҇ о҃е҃.) Гл҃аше же и҆ ко зва́вшемꙋ є҆го̀: є҆гда̀ сотвори́ши ѡ҆бѣ́дъ и҆лѝ ве́черю, не зовѝ дрꙋгѡ́въ твои́хъ, ни бра́тїи твоеѧ̀, ни срѡ́дникъ твои́хъ, ни сосѣ̑дъ бога́тыхъ: є҆да̀ когда̀ и҆ ті́и тѧ̀ та́кожде воззовꙋ́тъ, и҆ бꙋ́детъ тѝ воздаѧ́нїе.
13
13
нъ ѥгда твориши пиръ зови нищаѩ маломощи хромы слэпы. Но є҆гда̀ твори́ши пи́ръ, зовѝ ни́щыѧ, маломѡ́щныѧ, хромы̑ѧ, слѣпы̑ѧ:
14
14
и блаженъ бѫдеши яко не имѫть ти чесо въздати ти. въздасть бо ти сz въ въскрэшениѥ правьдьныихъ. и҆ блаже́нъ бꙋ́деши, ꙗ҆́кѡ не и҆́мꙋтъ тѝ что̀ возда́ти: возда́стъ же тѝ сѧ̀ въ воскреше́нїе пра́ведныхъ.
15
15
слышавъ же ѥдинъ отъ възлежzщиихъ съ нимь си рече ѥму: блаженъ иже сънэсть обэдъ въ царьствии божии. Слы́шавъ же нѣ́кїй ѿ возлежа́щихъ съ ни́мъ сїѧ̑, речѐ є҆мꙋ̀: блаже́нъ, и҆́же снѣ́сть ѡ҆бѣ́дъ въ црⷭ҇твїи бж҃їи.
16
16
Рече Gь притъчю сию. члв7къ ѥтеръ сътвори вечерю велию. и зъва мъногы. (Заⷱ҇ о҃ѕ҃.) Ѻ҆́нъ же речѐ є҆мꙋ̀: человѣ́къ нѣ́кїй сотворѝ ве́черю ве́лїю, и҆ зва̀ мнѡ́ги:
17
17
и посъла рабы своя въ годинU вечерz. рещи зъваныимъ грzдэте. яко Uже Uготована сUть вьсz. и҆ посла̀ раба̀ своего̀ въ го́дъ ве́чери рещѝ зва̑ннымъ: грѧди́те, ꙗ҆́кѡ оу҆жѐ готѡ́ва сꙋ́ть всѧ̑.
18
18
и начzшz въкUпэ tрицатисz вьси. пьрвыи рече ѥмU село кUпихъ и имамъ нUжю изити и видэти ѥ. молю тz имэи мz tрочьна. И҆ нача́ша вкꙋ́пѣ ѿрица́тисѧ всѝ. Пе́рвый речѐ є҆мꙋ̀: село̀ кꙋпи́хъ, и҆ и҆́мамъ нꙋждꙋ̀ и҆зы́ти и҆ ви́дѣти є҆̀. Молю́тисѧ, и҆мѣ́й мѧ̀ ѿрече́на.
19
19
и дрUгыи рече ѥмU сUпрUгъ воловьныихъ кUпихъ пzть. и грzдU искUсити ихъ. молю тz имэи мz tрочьна. И҆ дрꙋгі́й речѐ: сꙋпрꙋ̑гъ волѡ́въ кꙋпи́хъ пѧ́ть, и҆ грѧдꙋ̀ и҆скꙋси́ти и҆̀хъ: молю́ тѧ, и҆мѣ́й мѧ̀ ѿрече́на.
20
20
а дрUгыи рече женU пояхъ и сего ради не могU прити. И҆ дрꙋгі́й речѐ: женꙋ̀ поѧ́хъ, и҆ сегѡ̀ ра́ди не могꙋ̀ прїитѝ.
21
21
и пришьдъ рабъ повэда ги7нѫ своѥмU. и тъгда разгнэвавъсz Gинъ домU. рече рабU своѥмU. изиди скоро на распѫтия. и стьгны града. и нищая и бэдьныя и хромыя. и слэпыя въведи сэмо. И҆ прише́дъ ра́бъ то́й повѣ́да господи́нꙋ своемꙋ̀ сїѧ̑. Тогда̀ разгнѣ́вавсѧ до́мꙋ влады́ка, речѐ рабꙋ̀ своемꙋ̀: и҆зы́ди ско́рѡ на распꙋ̑тїѧ и҆ стѡ́гны гра́да, и҆ ни́щыѧ и҆ бѣ̑дныѧ и҆ слѣпы̑ѧ и҆ хромы̑ѧ введѝ сѣ́мѡ.
22
22
и рече рабъ гн7U. бысть яко же повелэ. и ѥще мэсто ѥсть. И҆ речѐ ра́бъ. Го́споди, бы́сть ꙗ҆́коже повелѣ́лъ є҆сѝ, и҆ є҆щѐ мѣ́сто є҆́сть.
23
23
и рече гн7ъ рабU изиди на пUть. и халѫгы и Uбэди вънити. да напълнитьсz домъ мои. И҆ речѐ господи́нъ къ рабꙋ̀: и҆зы́ди на пꙋти̑ и҆ халꙋ́ги, и҆ оу҆бѣдѝ вни́ти, да напо́лнитсѧ до́мъ мо́й:
24
24
гlю бо вамъ. яко ни ѥдинъ же мUжь тэхъ зъваныхъ не въкUсить моѥя вечерz. мънози бо сUть зъвании мало же избьраныихъ. глаго́лю бо ва́мъ, ꙗ҆́кѡ ни є҆ди́нъ мꙋже́й тѣ́хъ зва́нныхъ вкꙋ́ситъ моеѧ̀ ве́чери: мно́зи бо сꙋ́ть зва́ни, ма́лѡ же и҆збра́нныхъ.
25
25
Идэахѫ же съ нимь народи мънози и обращь сz рече къ нимъ: (Заⷱ҇ о҃з҃.) И҆дѧ́хꙋ же съ ни́мъ наро́ди мно́зи: и҆ ѡ҆бра́щьсѧ речѐ къ ни̑мъ:
26
26
аще къто грzдеть къ мънэ и не възненавидить отьца своѥго и матере и жены и чzдъ и братиѩ и сестръ ѥще же и душz своеѩ не можеть мои ученикъ быти. а҆́ще кто̀ грѧде́тъ ко мнѣ̀, и҆ не возненави́дитъ ѻ҆тца̀ своего̀ и҆ ма́терь, и҆ женꙋ̀, и҆ ча̑дъ, и҆ бра́тїю, и҆ се́стръ, є҆ще́ же и҆ дꙋ́шꙋ свою̀, не мо́жетъ мо́й бы́ти оу҆чени́къ:
27
27
и иже не носить крьста своѥго и въ слэдъ мене грzдеть не можеть быти мои ученикъ. и҆ и҆́же не но́ситъ креста̀ своегѡ̀ и҆ в̾слѣ́дъ менє̀ грѧде́тъ, не мо́жетъ мо́й бы́ти оу҆чени́къ.
28
28
къто бо отъ васъ хотz стълпъ съзьдати не прэжде ли сэдъ ращьтеть доволъ аще имать иже ѥсть на съврьшениѥ; Кто́ бо ѿ ва́съ, хотѧ́й сто́лпъ созда́ти, не пре́жде ли сѣ́дъ расчте́тъ и҆мѣ́нїе, а҆́ще и҆́мать, є҆́же є҆́сть на соверше́нїе,
29
29
да не ѥгда положить основания и не можеть съврьшити вьси видzщеи начьнѫть рѫгати сz ѥму да не, когда̀ положи́тъ ѡ҆снова́нїе и҆ не возмо́жетъ соверши́ти, всѝ ви́дѧщїи начнꙋ́тъ рꙋга́тисѧ є҆мꙋ̀,
30
30
глаголѭще яко сь чловэкъ начzтъ зьдати и не може съврьшити. глаго́люще, ꙗ҆́кѡ се́й человѣ́къ нача́тъ зда́ти и҆ не мо́же соверши́ти.
31
31
или кыи царь иды къ иному царю сънити сz на брань не сэдъ ли прэжде съвэщаваѥть аще сильнъ ѥсть съ десzтиѭ тысzщь сърэсти грzдѫщааго съ дъвэма десzтьма тысzщь на нь; И҆лѝ кі́й ца́рь и҆ды́й ко и҆но́мꙋ царю̀ сни́тисѧ съ ни́мъ на бра́нь, не сѣ́дъ ли пре́жде совѣщава́етъ, а҆́ще си́ленъ є҆́сть срѣ́сти съ десѧтїю̀ ты́сѧщъ грѧдꙋ́щаго со двѣма́десѧтма ты́сѧщама на́нь;
32
32
аще ли же ни ѥще далече ѥму сѫщу молитвѫ посълавъ молить сz о мирэ. А҆́ще ли же нѝ, є҆щѐ дале́че є҆мꙋ̀ сꙋ́щꙋ, моле́нїе посла́въ мо́литсѧ ѡ҆ смире́нїи.
33
33
тако убо вьсякъ отъ васъ иже не отъречеть сz вьсего своѥго имэния не можеть мои быти ученикъ. Та́кѡ оу҆̀бо всѧ́къ ѿ ва́съ, и҆́же не ѿрече́тсѧ всегѡ̀ своегѡ̀ и҆мѣ́нїѧ, не мо́жетъ бы́ти мо́й оу҆чени́къ.
34
34
добро ѥсть соль. аще же соль обуяѥть о чемь убо осолить сz. Добро̀ є҆́сть со́ль: а҆́ще же со́ль ѡ҆бꙋѧ́етъ, чи́мъ ѡ҆соли́тсѧ;
35
35
ни въ земли ни въ гнои трэбэ ѥсть. вънъ исыплѭть ѭ. имэѩи уши слышати да слышить. Ни въ зе́млю, ни въ гно́й потре́бна є҆́сть: во́нъ и҆зсы́плютъ ю҆̀. И҆мѣ́ѧй оу҆́шы слы́шати, да слы́шитъ.

Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.