|
Глава 11
|
Глава́ а҃і
|
|
0
|
|
| Въ оно время. | |
|
1
|
1
|
| придоша къ iс7U Uченици ѥго. и рэша ѥмU Gи. наUчи ны молитися. яко же иоанъ наUчи Uченикы своя. | (Заⷱ҇ н҃е҃.) И҆ бы́сть внегда̀ бы́ти є҆мꙋ̀ на мѣ́стѣ нѣ́коемъ молѧ́щꙋсѧ, (и҆) ꙗ҆́кѡ преста̀, речѐ нѣ́кїй ѿ оу҆чени̑къ є҆гѡ̀ къ немꙋ̀: гдⷭ҇и, наꙋчи́ ны моли́тисѧ, ꙗ҆́коже и҆ і҆ѡа́ннъ наꙋчѝ оу҆ченикѝ своѧ̑. |
|
2
|
2
|
| рече же имъ. ѥгда молитесz гlэте Ӑ О§е нашь иже ѥси на нб7схъ. да с™итьсz имz твоѥ. да придеть цр7ствиѥ твоѥ. да бUдеть воля твоя. яко на нб7си и на земли. | Рече́ же и҆̀мъ: є҆гда̀ мо́литесѧ, глаго́лите: ѻ҆́ч҃е на́шъ, и҆́же на нб҃сѣ́хъ, да свѧти́тсѧ и҆́мѧ твоѐ: да прїи́детъ црⷭ҇твїе твоѐ: да бꙋ́детъ во́лѧ твоѧ̀, ꙗ҆́кѡ на нб҃сѝ, и҆ на землѝ: |
|
3
|
3
|
| хлэбъ нашь дн7евьныи. даи намъ всzкъ дн7ь. | хлѣ́бъ на́шъ насꙋ́щный подава́й на́мъ на всѧ́къ де́нь: |
|
4
|
4
|
| и оста намъ грэхы наша. яко мы оставляѥмъ. дължьникомъ нашимъ. и не въведи насъ въ напасть. нъ избави ны. t неприязни Ӑ | и҆ ѡ҆ста́ви на́мъ грѣхѝ на́шѧ, и҆́бо и҆ са́ми ѡ҆ставлѧ́емъ всѧ́комꙋ должникꙋ̀ на́шемꙋ: и҆ не введѝ на́съ во и҆скꙋше́нїе, но и҆зба́ви на́съ ѿ лꙋка́вагѡ. |
|
5
|
5
|
| Рече Gь своимъ Uченикомъ. къто t васъ имать дрUга. и идеть къ немU полUиощи. и речеть къ немU дрUже. даи ми три хлэбы. | И҆ речѐ къ ни̑мъ: кто̀ ѿ ва́съ и҆́мать дрꙋ́га, и҆ и҆́детъ къ немꙋ̀ въ полꙋ́нощи, и҆ рече́тъ є҆мꙋ̀: дрꙋ́же, да́ждь мѝ взаи́мъ трѝ хлѣ́бы: |
|
6
|
6
|
| ибо дрUгъ приде съ пUти къ мънэ. и не имамъ что положю прэдъ нимь. | поне́же дрꙋ́гъ прїи́де съ пꙋ́ти ко мнѣ̀, и҆ не и҆́мамъ чесѡ̀ предложи́ти є҆мꙋ̀. |
|
7
|
7
|
| tвэщzвъ же речеть не твори ми трUда. Uже двьри затворены сUть. не могU въставъ дати тебэ. | И҆ то́й и҆звнꙋ́трь ѿвѣща́въ рече́тъ: не твори́ ми трꙋды̀: оу҆жѐ двє́ри затворены̀ сꙋ́ть, и҆ дѣ́ти моѧ̑ со мно́ю на ло́жи сꙋ́ть: (и҆) не могꙋ̀ воста́въ да́ти тебѣ̀. |
|
8
|
8
|
| гlю же вамъ. аще не издасть ѥмU въставъ. зане ѥсть дрUгъ ѥмU. нъ за безочьство ѥго. въставъ дасть ѥмU. ѥлико трэбUѥть. | Гл҃ю же ва́мъ: а҆́ще и҆ не да́стъ є҆мꙋ̀ воста́въ, занѐ дрꙋ́гъ є҆мꙋ̀ є҆́сть: но за без̾о́чьство є҆гѡ̀, воста́въ да́стъ є҆мꙋ̀, є҆ли̑ка тре́бꙋетъ. |
|
9
|
9
|
| и азъ гlю вамъ. просите и дастьсz вамъ. ищэте и обрzщете. тълцэте и tвьрзетьсz вамъ. | (Заⷱ҇ н҃ѕ҃.) И҆ а҆́зъ ва́мъ глаго́лю: проси́те, и҆ да́стсѧ ва́мъ: и҆щи́те, и҆ ѡ҆брѧ́щете: толцы́те, и҆ ѿве́рзетсѧ ва́мъ: |
|
10
|
10
|
| всzкъ бо просzи приѥмлѥть. и ищаи обрzщеть. и тълкUщюUмU tвьрзетьсz. | всѧ́къ бо просѧ́й прїе́млетъ, и҆ и҆щѧ́й ѡ҆брѣта́етъ, и҆ толкꙋ́щемꙋ ѿве́рзетсѧ. |
|
11
|
11
|
| U которааго васъ оц7а сн7ъ свои въспросить хлэба. ѥда камень подасть ѥмU. или рыбы. ѥда въ рыбы мэсто змию подасть ѥмU. | Кото́рагѡ же ва́съ ѻ҆тца̀ воспро́ситъ сы́нъ хлѣ́ба, є҆да̀ ка́мень пода́стъ є҆мꙋ̀; и҆лѝ ры́бы, є҆да̀ въ ры́бы мѣ́сто ѕмїю̀ пода́стъ є҆мꙋ̀; |
|
12
|
12
|
| или аще въспросить яицz ѥда подасть ѥмU скоръпию. | и҆лѝ а҆́ще попро́ситъ ꙗ҆ица̀, є҆да̀ пода́стъ є҆мꙋ̀ ско́рпїю; |
|
13
|
13
|
| аще Uбо вы зли сUще Uмэѥте дания благая даяти. чадомъ вашимъ. кольми паче оц7ь вашь. нб7сныи. дасть дх7ъ бlгъ. просzщиимъ U нѥго. | А҆́ще оу҆̀бо вы̀ ѕлѝ сꙋ́ще, оу҆мѣ́ете даѧ̑нїѧ бла̑га даѧ́ти ча́дѡмъ ва́шымъ, ко́льми па́че ѻ҆ц҃ъ, и҆́же съ нб҃сѐ, да́стъ дх҃а ст҃а́го просѧ́щымъ оу҆ негѡ̀; |
|
14
|
14
|
| и бэ изгонѩ бэсъ и тъ бэ нэмъи. бысть же бэсу изгънану. проглагола нэмыи. и дивляахѫ сz народи. | (Заⷱ҇ н҃з҃.) И҆ бѣ̀ и҆згонѧ̀ бѣ́са, и҆ то́й бѣ̀ нѣ́мъ: бы́сть же бѣ́сꙋ и҆зше́дшꙋ, проглаго́ла нѣмы́й: и҆ диви́шасѧ наро́ди. |
|
15
|
15
|
| ѥдини же отъ нихъ рэшz: о вельзэвулэ кънязи бэсъ изгонить бэсы. | Нѣ́цыи же ѿ ни́хъ рѣ́ша: ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ кнѧ́зи бѣсо́встѣмъ и҆зго́нитъ бѣ́сы. |
|
16
|
16
|
| друзии же искушаѭще знамения отъ нѥго искаахѫ съ небесе. | Дрꙋзі́и же и҆скꙋша́юще, зна́менїѧ ѿ негѡ̀ и҆ска́хꙋ съ небесѐ. |
|
17
|
17
|
| онъ же вэды ихъ помышлѥния рече имъ: вьсяко царьствиѥ раздэль сz само въ себэ запустэѥть и домъ на домъ падаѥть. | Ѻ҆́нъ же вѣ́дый помышлє́нїѧ и҆́хъ, речѐ и҆̀мъ: всѧ́ко ца́рство само̀ въ себѣ̀ раздѣлѧ́ѧсѧ, запꙋстѣ́етъ: и҆ до́мъ на до́мъ, па́даетъ. |
|
18
|
18
|
| аще же и сотона самъ въ себэ раздэли сz како станеть царьство ѥго; яко глаголѥте о вельзэвулэ изгонzщь мz бэсы. | А҆́ще же и҆ сатана̀ са́мъ въ себѣ̀ раздѣли́сѧ, ка́кѡ ста́нетъ ца́рство є҆гѡ̀, ꙗ҆́коже глаго́лете, ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ и҆згонѧ́щѧ мѧ̀ бѣ́сы. |
|
19
|
19
|
| аще же азъ о вельзевулэ изгонѭ бэсы сынове ваши о комь изгонzть; сего ради ти бѫдѫть вамъ сѫдиѩ. | А҆́ще же а҆́зъ ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ и҆згоню̀ бѣ́сы, сы́нове ва́ши ѡ҆ ко́мъ и҆зго́нѧтъ; сегѡ̀ ра́ди ті́и бꙋ́дꙋтъ ва́мъ сꙋдїи̑. |
|
20
|
20
|
| аще ли же о прьстэ божии изгонѭ бэсы убо постиже на васъ царьствиѥ божиѥ. | А҆́ще ли же ѡ҆ пе́рстѣ бж҃їи и҆згоню̀ бѣ́сы, оу҆̀бо пости́же на ва́съ црⷭ҇твїе бж҃їе. |
|
21
|
21
|
| ѥгда крэпъкыи уорѫжь сz хранить свои дворъ въ мирэ сѫть имэния ѥго. | Є҆гда̀ крѣ́пкїй воѡрꙋжи́всѧ храни́тъ сво́й дво́ръ, во смире́нїи [въ ми́рѣ] сꙋ́ть и҆мѣ̑нїѧ є҆гѡ̀: |
|
22
|
22
|
| а понѥже крэплеи нашьдъ побэдить и вься орѫжия ѥго отьметь на няже уповааше и користь ѥго раздаѥть. | є҆гда́ же крѣ́плѣй є҆гѡ̀ наше́дъ побѣди́тъ є҆го̀, всѐ ѻ҆рꙋ́жїе є҆гѡ̀ во́зметъ, на не́же оу҆пова́ше, и҆ коры́сть є҆гѡ̀ раздае́тъ. |
|
23
|
23
|
| иже нэсть съ мъноѭ на мz ѥсть. и иже не събираѥть съ мноѭ растачаѥть. | (Заⷱ҇ н҃и҃.) И҆́же нѣ́сть со мно́ю, на мѧ̀ є҆́сть: и҆ и҆́же не собира́етъ со мно́ю, расточа́етъ. |
|
24
|
24
|
| ѥгда же нечистыи духъ изидеть отъ чловэка прэходить сквозэ безводьная мэста ищz покоя и не обрэтаѩ глаголеть: възвращѭ сz въ домъ мои отънѭдѫже изидохъ. | Є҆гда́ (же) нечи́стый дꙋ́хъ и҆зы́детъ ѿ человѣ́ка, прехо́дитъ сквозѣ̀ безвѡ́днаѧ мѣ̑ста, и҆щѧ̀ поко́ѧ: и҆ не ѡ҆брѣта́ѧ, глаго́летъ: возвращꙋ́сѧ въ до́мъ мо́й, ѿню́дꙋже и҆зыдо́хъ. |
|
25
|
25
|
| и пришьдъ обрэтаѥть и пометенъ и украшенъ. | И҆ прише́дъ ѡ҆брѧ́щетъ и҆̀ помете́нъ и҆ оу҆кра́шенъ: |
|
26
|
26
|
| тъгда изидеть и поиметь другыихъ горьшь седмь духъ и въшьдъше живѫть ту. и бываѭть послэдьняѩ чловэку тому горьша прьвыихъ. | тогда̀ и҆́детъ и҆ по́йметъ се́дмь дрꙋги́хъ дꙋхѡ́въ го́ршихъ себє̀, и҆ вше́дше живꙋ́тъ тꙋ̀: и҆ быва́ютъ послѣ̑днѧѧ человѣ́кꙋ томꙋ̀ гѡ́рша пе́рвыхъ. |
|
27
|
27
|
| быc же ѥгда гlаше се. вьздвигъши глаc етера жена. t народа рече ѥмU. бlженоѥ чрево ношьшеѥ тz. и сьсьца яже ѥси съсалъ. | Бы́сть же є҆гда̀ глаго́лаше сїѧ̑, воздви́гши нѣ́каѧ жена̀ гла́съ ѿ наро́да, речѐ є҆мꙋ̀: блаже́но чре́во носи́вшее тѧ̀, и҆ сосца̑, ꙗ҆̀же є҆сѝ сса́лъ. |
|
28
|
28
|
| онъ же рече. тэмь же блажени. слышащеи слово б9иѥ. и хранzще ѥ. | Ѻ҆́нъ же речѐ: тѣ́мже оу҆̀бо блаже́ни слы́шащїи сло́во бж҃їе и҆ хранѧ́щїи є҆̀. |
|
29
|
29
|
| Народомъ же събираѭщемъ сz начzтъ глаголати: родъ сь лѫкавъ ѥсть. знамения ищеть и знамениѥ не дасть сz ѥму тъкъмо знамениѥ ионы пророка. | (Заⷱ҇ н҃ѳ҃.) Наро́дѡмъ же собира́ющымсѧ нача́тъ глаго́лати: ро́дъ се́й лꙋка́въ є҆́сть: зна́менїѧ и҆́щетъ, и҆ зна́менїе не да́стсѧ є҆мꙋ̀, то́кмѡ зна́менїе і҆ѡ́ны прⷪ҇ро́ка: |
|
30
|
30
|
| якоже бо бысть иона знамениѥ ниневитомъ тако бѫдеть и сынъ чловэчьскыи роду сему. | ꙗ҆́коже бо бы́сть і҆ѡ́на зна́менїе нїнеѵі́тѡмъ, та́кѡ бꙋ́детъ и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй ро́дꙋ семꙋ̀. |
|
31
|
31
|
| царица южьская въстанеть на сѫдъ съ мѫжи рода сего и осѫдить ѩ. яко приде отъ коньць землѩ слышатъ прэмѫдрости соломонz и се мъножаѥ соломона сьде. | Цари́ца ю҆́жскаѧ воста́нетъ на сꙋ́дъ съ мꙋ̑жи ро́да сегѡ̀, и҆ ѡ҆сꙋ́дитъ и҆̀хъ: ꙗ҆́кѡ прїи́де ѿ конє́цъ землѝ слы́шати премꙋ́дрость соломѡ́новꙋ: и҆ сѐ мно́жае соломѡ́на здѣ̀. |
|
32
|
32
|
| мѫжи ниневитьсции въскрьснѫть на сѫдъ съ родъмь симъ и осѫдzти и. яко покаяша сz въ проповэдь ионинѫ и се мъножаѥ ионы сьде. | Мꙋ́жїе нїнеѵі́тстїи воста́нꙋтъ на сꙋ́дъ съ ро́домъ си́мъ, и҆ ѡ҆сꙋ́дѧтъ и҆̀: ꙗ҆́кѡ покаѧ́шасѧ про́повѣдїю і҆ѡ́ниною: и҆ сѐ мно́жае і҆ѡ́ны здѣ̀. |
|
33
|
33
|
| ни къто же убо свэтильника въжегъ въ съкровэ полагаѥть ни подъ спѫдъмь нъ на свэщницэ да въходzщеи видzть свэтъ. | Никто́же (оу҆́бѡ) свѣти́лника вже́гъ, въ скро́вѣ полага́етъ, ни под̾ спꙋ́домъ, но на свѣ́щницѣ, да входѧ́щїи свѣ́тъ ви́дѧтъ. |
|
34
|
34
|
| свэтильникъ тэлу ѥсть око. ѥгда убо око твоѥ просто бѫдеть и вьсе тэло твоѥ свэтьло бѫдеть. а понѥже лѫкаво бѫдеть и тэло твоѥ тьмьно бѫдеть. | (Заⷱ҇ ѯ҃.) Свѣти́лникъ тѣ́лꙋ є҆́сть ѻ҆́ко: є҆гда̀ оу҆̀бо ѻ҆́ко твоѐ про́сто бꙋ́детъ, всѐ тѣ́ло твоѐ свѣ́тло бꙋ́детъ: є҆гда́ же лꙋка́во бꙋ́детъ, и҆ тѣ́ло твоѐ те́мно: |
|
35
|
35
|
| блюди убо еда свэтъ иже ѥсть въ тебэ тьма ѥсть. | блюдѝ оу҆̀бо, є҆да̀ свѣ́тъ, и҆́же въ тебѣ̀, тма̀ є҆́сть. |
|
36
|
36
|
| аще убо тэло твоѥ вьсе свэтьло бѫдеть не имы чzсти ѥдины тьмьны. бѫдеть свэтьло вьсе. якоже ѥгда свэтильникъ блисцаниѥмь просвэщаѥть тz. | А҆́ще бо тѣ́ло твоѐ всѐ свѣ́тло, не и҆мы́й нѣ́кїѧ ча́сти те́мны, бꙋ́детъ свѣ́тло всѐ, ꙗ҆́коже є҆гда̀ свѣти́лникъ блиста́нїемъ просвѣща́етъ тѧ̀. |
|
37
|
37
|
| Ѥгда же глаголаше моляаше и фарисеи ѥдинъ да обэдуѥть у нѥго. въшьдъ же възлеже. | Є҆гда́ же глаго́лаше, молѧ́ше є҆го̀ фарїсе́й нѣ́кїй, да ѡ҆бѣ́дꙋетъ оу҆ негѡ̀: вше́дъ же возлежѐ. |
|
38
|
38
|
| фарисэи же видэвъ диви сz яко не прэжде крьсти сz прьвэѥ обэда. | Фарїсе́й же ви́дѣвъ диви́сѧ, ꙗ҆́кѡ не пре́жде крести́сѧ [не пе́рвѣе оу҆мы́сѧ] пре́жде ѡ҆бѣ́да. |
|
39
|
39
|
| рече же господь къ нѥму: нынэ вы фарисеи вънэшьнеѥ стькляници и мисэ очищаѥте. а вънѫтрьняя ваша плъна сѫть хыщения и зълобы. | Рече́ же гдⷭ҇ь къ немꙋ̀: нн҃ѣ вы̀, фарїсе́є, внѣ̑шнѧѧ стклѧ́ницы и҆ блю́да ѡ҆чища́ете, внꙋ́треннее же ва́ше по́лно грабле́нїѧ є҆́сть и҆ лꙋка́вства. |
|
40
|
40
|
| безумьни не иже ли ѥсть сътворилъ вънэшьнеѥ и вънѫтрьнеѥ сътвори; | Безꙋ́мнїи, не и҆́же ли сотворѝ внѣ́шнее, и҆ внꙋ́треннее сотвори́лъ є҆́сть; |
|
41
|
41
|
| обаче сѫщая дадите милостынѭ. и се вься чиста вамъ сѫть. | Ѻ҆ба́че ѿ сꙋ́щихъ дади́те ми́лостыню: и҆ сѐ всѧ̑ чи̑ста ва́мъ бꙋ́дꙋтъ. |
|
42
|
42
|
| нъ горе вамъ фарисеомъ яко десzтинѫ даѥте отъ мzты и пиганъ и вьсякого зелия и мимо ходите сѫдъ и любъвь божиѭ. си же подобааше сътворити и онэхъ не оставляти. | (Заⷱ҇ ѯ҃а҃.) Но го́ре ва́мъ фарїсе́ѡмъ, ꙗ҆́кѡ ѡ҆десѧ́тствꙋете ѿ мѧ́твы и҆ пига́на и҆ всѧ́кагѡ ѕе́лїѧ, и҆ мимохо́дите сꙋ́дъ и҆ любо́вь бж҃їю: сїѧ̑ подоба́ше сотвори́ти, и҆ ѻ҆́нѣхъ не ѡ҆ставлѧ́ти. |
|
43
|
43
|
| горе вамъ фарисеи яко любите прэдъсэдания на съньмищихъ и цэлования на тържищихъ. | Го́ре ва́мъ фарїсе́ѡмъ, ꙗ҆́кѡ лю́бите предсѣда̑нїѧ на со́нмищехъ и҆ цѣлова̑нїѧ на то́ржищихъ. |
|
44
|
44
|
| горе вамъ книжьници и фарисеи и лицемэри иже ѥсте яко гроби не вэдоми и чловэци ходzщеи врьху не вэдzть. | Го́ре ва́мъ, кни́жницы и҆ фарїсе́є лицемѣ́ри, ꙗ҆́кѡ є҆стѐ ꙗ҆́кѡ гро́би невѣ́доми, и҆ человѣ́цы ходѧ́щїи верхꙋ̀ не вѣ́дѧтъ. |
|
45
|
45
|
| отъвэщавъ же ѥдинъ отъ законьникъ рече ѥму: учителю се глаголѩ и намъ досаждаѥши. | Ѿвѣща́въ же нѣ́кїй ѿ закѡ́нникъ речѐ є҆мꙋ̀: оу҆чи́телю, сїѧ̑ глаго́лѧ, и҆ на́мъ досажда́еши. |
|
46
|
46
|
| онъ же рече: и вамъ законьникомъ горе яко накладаѥте на чловэкы брэмена не удобь носима а сами ни ѥдинэмь же прьстъмь прикасаѥте сz брэменехъ. | Ѻ҆́нъ же речѐ: и҆ ва́мъ зако́нникѡмъ го́ре, ꙗ҆́кѡ накла́даете на человѣ́ки бремена̀ не оу҆до́бь носи́ма, и҆ са́ми є҆ди́нѣмъ персто́мъ ва́шимъ не прикаса́етесѧ бременє́мъ. |
|
47
|
47
|
| горе вамъ яко зиждете гробы пророкъ. отьци же ваши избишz ѩ. | (Заⷱ҇ ѯ҃в҃.) Го́ре ва́мъ, ꙗ҆́кѡ зи́ждете гро́бы прⷪ҇рѡ́къ, ѻ҆тцы́ же ва́ши и҆зби́ша и҆̀хъ. |
|
48
|
48
|
| убо съвэдэтельствуѥте и волѭ имате дэломъ отьць вашихъ. яко ти убо избишz ѩ. вы же зиждете ихъ гробы. | Оу҆̀бо свидѣ́телствꙋете и҆ соблаговоли́те дѣлѡ́мъ ѻ҆тє́цъ ва́шихъ: ꙗ҆́кѡ ті́и оу҆́бѡ и҆зби́ша и҆̀хъ, вы́ же зи́ждете и҆́хъ гро́бы. |
|
49
|
49
|
| сего ради и прэмѫдрость божия рече: посълѭ въ нѩ пророкы и апостолы. отъ нихъ убиѭть и ижденѫть. | Сегѡ̀ ра́ди и҆ премⷣрость бж҃їѧ речѐ: послю̀ въ ни́хъ [къ ни̑мъ] прⷪ҇ро́ки и҆ а҆пⷭ҇лы, и҆ ѿ ни́хъ оу҆бїю́тъ и҆ и҆зженꙋ́тъ: |
|
50
|
50
|
| да мьстить сz кръвь вьсэхъ пророкъ проливаѥмая отъ сложения вьсего мира отъ рода сего. | да взы́щетсѧ кро́вь всѣ́хъ прⷪ҇рѡ́къ, пролива́емаѧ ѿ сложе́нїѧ мі́ра, ѿ ро́да сегѡ̀, |
|
51
|
51
|
| отъ кръве авеля правьдьнааго до кръве захариѩ погыбъшааго между олътарьмь и храмъмь. еи глаголѭ вамъ: възищеть сz отъ рода сего. | ѿ кро́ве а҆́велѧ да́же до кро́ве заха́рїи, поги́бшагѡ ме́ждꙋ ѻ҆лтаре́мъ и҆ хра́момъ: є҆́й, глаго́лю ва́мъ, взы́щетсѧ ѿ ро́да сегѡ̀. |
|
52
|
52
|
| горе вамъ законьникомъ яко възzсте ключь разумэнию. сами не вънидосте и въходzщеимъ възбранисте. | Го́ре ва́мъ зако́нникѡмъ, ꙗ҆́кѡ взѧ́сте клю́чь разꙋмѣ́нїѧ: са́ми не внидо́сте, и҆ входѧ́щымъ возбрани́сте. |
|
53
|
53
|
| глаголѭщу же ѥму сице начzшz кънижьници и фарисеи лютэ яко гнэвати сz и прэстаяти и о мъножаишихъ. | Гл҃ющꙋ же є҆мꙋ̀ сїѧ̑ къ ни̑мъ, нача́ша кни́жницы и҆ фарїсе́є бѣ́днѣ [ѕѣлѡ̀] гнѣ́ватисѧ на́нь и҆ преста́ти [вопроша́ти] є҆го̀ ѡ҆ мно́зѣ, |
|
54
|
54
|
| лаѭще ѥго и ищѫще уловити нэчьто отъ устъ ѥго да на нь възъглаголѭть. | ла́юще є҆го̀ [навѣ́тꙋюще на́нь], и҆́щꙋще оу҆лови́ти нѣ́что ѿ оу҆́стъ є҆гѡ̀, да на́нь возглаго́лютъ. |