Завантаження...
Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.

Порівняти:

Глава 15
Глава́ є҃і
1
1
Бэахѫ же къ нѥму приближаѭще сz вьси мытаре и грэшьници послушатъ ѥго. (Заⷱ҇ о҃и҃.) Бѧ́хꙋ же приближа́ющесѧ къ немꙋ̀ всѝ мы́тарїе и҆ грѣ̑шницы, послꙋ́шати є҆гѡ̀.
2
2
и роптаахѫ вьси фарисеи и кънижьници глаголѭще яко сь грэшьникы приѥмлеть и съ ними эсть. И҆ ропта́хꙋ фарїсе́є и҆ кни́жницы, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ се́й грѣ́шники прїе́млетъ и҆ съ ни́ми ꙗ҆́стъ.
3
3
рече же къ нимъ притъчѫ сиѭ глаголѩ: Рече́ же къ ни̑мъ при́тчꙋ сїю̀, глаго́лѧ:
4
4
кы чловэкъ отъ васъ имы съто овьць и погубль ѥдинѫ отъ нихъ не оставить ли девzти десzтъ и девzти въ пµстыни и идеть въ слэдъ погыбъшаѩ доньдеже обрzщеть ѭ; кі́й человѣ́къ ѿ ва́съ и҆мы́й сто̀ ѻ҆ве́цъ, и҆ погꙋ́бль є҆ди́нꙋ ѿ ни́хъ, не ѡ҆ста́витъ ли девѧти́десѧти и҆ девѧтѝ въ пꙋсты́ни, и҆ и҆́детъ в̾слѣ́дъ поги́бшїѧ, до́ндеже ѡ҆брѧ́щетъ ю҆̀;
5
5
и обрэтъ възлагаѥть на рамэ свои радуѩ сz. И҆ ѡ҆брѣ́тъ возлага́етъ на ра̑мѣ своѝ ра́дꙋѧсѧ:
6
6
и пришьдъ въ домъ съзываѥть другы и сѫсэды глаголѩ имъ: радуите сz съ мноѭ яко обрэтохъ овьцѫ моѭ погыбъшѫѭ. и҆ прише́дъ въ до́мъ, созыва́етъ дрꙋ́ги и҆ сосѣ́ды, глаго́лѧ и҆̀мъ: ра́дꙋйтесѧ со мно́ю, ꙗ҆́кѡ ѡ҆брѣто́хъ ѻ҆вцꙋ̀ мою̀ поги́бшꙋю.
7
7
глаголѭ вамъ яко тако радость бѫдеть на небеси о ѥдиномь грэшьницэ каѭщемь сz неже о девzти десzтъ и девzти правьдьникъ иже не трэбуѭть покаяния. Гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ та́кѡ ра́дость бꙋ́детъ на нб҃сѝ ѡ҆ є҆ди́номъ грѣ́шницѣ ка́ющемсѧ, не́жели ѡ҆ девѧти́десѧтихъ и҆ девѧтѝ пра́вєдникъ, и҆̀же не тре́бꙋютъ покаѧ́нїѧ.
8
8
ли кая жена имѫщи десzть драхмъ аще погубить драхмѫ ѥдинѫ не въжизаѥть ли свэтильника и помететь храмины и ищеть прилежьно доньдеже обрzщеть; И҆лѝ ка́ѧ жена̀ и҆мꙋ́щи де́сѧть дра́хмъ, а҆́ще погꙋби́тъ дра́хмꙋ є҆ди́нꙋ, не вжига́етъ ли свѣти́лника, и҆ помете́тъ хра́минꙋ, и҆ и҆́щетъ прилѣ́жнѡ, до́ндеже ѡ҆брѧ́щетъ;
9
9
и обрэтъши съзываѥть другы и сѫсэдынz глаголѭщи: радуите сz съ мъноѭ яко обрэтохъ драхмѫ ѭже погубихъ. И҆ ѡ҆брѣ́тши созыва́етъ дрꙋги̑ни и҆ сосѣ́ды, глаго́лющи: ра́дꙋйтесѧ со мно́ю, ꙗ҆́кѡ ѡ҆брѣто́хъ дра́хмꙋ поги́бшꙋю.
10
10
тако глаголѭ вамъ радость бываѥть прэдъ ангелы божии о ѥдиномь грэшьницэ каѭщиимь сz. Та́кѡ, глаго́лю ва́мъ, ра́дость быва́етъ пред̾ а҆́гг҃лы бж҃їими ѡ҆ є҆ди́номъ грѣ́шницѣ ка́ющемсѧ.
11
11
Рече Gь притъчю сию. члв7къ нэкто имэя дв7а сн7а. (Заⷱ҇ о҃ѳ҃.) Рече́ же: человѣ́къ нѣ́кїй и҆мѣ̀ два̀ сы̑на:
12
12
и рече ѥмU Uныи сн7ъ оц7ю. о§е дажь ми достоинUю чzсть имэя. и раздэли има имэниѥ. и҆ речѐ ю҆нѣ́йшїй є҆ю̀ [ѿ ни́хъ] ѻ҆тцꙋ̀: ѻ҆́тче, да́ждь мѝ досто́йнꙋю ча́сть и҆мѣ́нїѧ. И҆ раздѣлѝ и҆́ма и҆мѣ́нїе.
13
13
и не по мънозэхъ дн7ьхъ. събьравъ вьсе имэниѥ мьнии сн7ъ. и отиде на странU далече. и тѫ расточи имэниѥ своѥ. живыи съ блUдьницzми. И҆ не по мно́зѣхъ дне́хъ собра́въ всѐ мні́й сы́нъ, ѿи́де на странꙋ̀ дале́че, и҆ тꙋ̀ расточѝ и҆мѣ́нїе своѐ, живы́й блꙋ́днѡ.
14
14
иживъшю же ѥмU всz. бысть гладъ крэпъкъ на странэ тои. и тъ начатъ лишzтисz. И҆зжи́вшꙋ же є҆мꙋ̀ всѐ, бы́сть гла́дъ крѣ́покъ на странѣ̀ то́й, и҆ то́й нача́тъ лиша́тисѧ.
15
15
и пришьдъ прилэписz ѥдиномь t житель тоя страны. и тъ посъла и на село своѥ пастъ свинии. И҆ ше́дъ прилѣпи́сѧ є҆ди́номꙋ ѿ жи́тєль тоѧ̀ страны̀: и҆ посла̀ є҆го̀ на се́ла своѧ̑ пастѝ свинїѧ̑.
16
16
и желааше насытитисz t рожьць иже ѥдzахU свиния. и никто же не дадzше ѥмU. И҆ жела́ше насы́тити чре́во своѐ ѿ рожє́цъ, ꙗ҆̀же ꙗ҆дѧ́хꙋ свинїѧ̑: и҆ никто́же даѧ́ше є҆мꙋ̀.
17
17
въ себэ же пришьдъ рече. колико наимьникъ. U оц7а моѥго избывають хлэби. азъ же сьде гладъмь погыбаю. Въ себе́ же прише́дъ, речѐ: коли́кѡ нае́мникѡмъ ѻ҆тца̀ моегѡ̀ и҆збыва́ютъ хлѣ́бы, а҆́зъ же гла́домъ ги́блю;
18
18
въставъ идU къ оц7ю моѥмѫ и рекU ѥмU о§е съгрэшихъ на нб7о и прэдъ тобою. Воста́въ и҆дꙋ̀ ко ѻ҆тцꙋ̀ моемꙋ̀, и҆ рекꙋ̀ є҆мꙋ̀: ѻ҆́тче, согрѣши́хъ на нб҃о и҆ пред̾ тобо́ю,
19
19
Uже нэсмь достоинъ наречисz сн7ъ твои. сътвори мz яко ѥдиного t наимьникъ твоихъ. и҆ оу҆жѐ нѣ́смь досто́инъ нарещи́сѧ сы́нъ тво́й; сотвори́ мѧ ꙗ҆́кѡ є҆ди́наго ѿ нає́мникъ твои́хъ.
20
20
и въставъ иде къ оц7ю своемU. и ѥще ѥмU далече сUщю. Uзьрэ и оц7ь ѥго. и милъ ѥмU бысть. и текъ нападе на выю ѥго. и облобъза и. И҆ воста́въ и҆́де ко ѻ҆тцꙋ̀ своемꙋ̀. Є҆ще́ же є҆мꙋ̀ дале́че сꙋ́щꙋ, оу҆зрѣ̀ є҆го̀ ѻ҆те́цъ є҆гѡ̀, и҆ ми́лъ є҆мꙋ̀ бы́сть, и҆ те́къ нападѐ на вы́ю є҆гѡ̀, и҆ ѡ҆блобыза̀ є҆го̀.
21
21
и рече ѥмU сн7ъ. о§е съгрэшихъ на нб7о и прэдъ тобою. Uже нэсмь достоинъ нарещисz сн7ъ твои. сътвори мz яко ѥдиного t наимьникъ твоихъ. Рече́ же є҆мꙋ̀ сы́нъ: ѻ҆́тче, согрѣши́хъ на нб҃о и҆ пред̾ тобо́ю, и҆ оу҆жѐ нѣ́смь досто́инъ нарещи́сѧ сы́нъ тво́й.
22
22
рече же оц7ь ѥго къ рабомъ своимъ. изнесэте скоро одеждю пьрвUю и облэцэте и. и дадите пьрстень на рUкU ѥго. и сапогы на нозэ ѥго. Рече́ же ѻ҆те́цъ къ рабѡ́мъ свои̑мъ: и҆знеси́те ѻ҆де́ждꙋ пе́рвꙋю и҆ ѡ҆блецы́те є҆го̀, и҆ дади́те пе́рстень на рꙋ́кꙋ є҆гѡ̀ и҆ сапогѝ на но́зѣ:
23
23
и приведъше тельць Uпитэныи заколэте и. и ѥдъше да възвеселимъсz. и҆ приве́дше теле́цъ оу҆пита́нный заколи́те, и҆ ꙗ҆́дше весели́мсѧ:
24
24
яко сн7ъ мои сь мьртвъ бэ и оживе. изгыблъ бэ и обрэтесz. и начаша веселитисz. ꙗ҆́кѡ сы́нъ мо́й се́й ме́ртвъ бѣ̀, и҆ ѡ҆живѐ: и҆ и҆зги́блъ бѣ̀, и҆ ѡ҆брѣ́тесѧ. И҆ нача́ша весели́тисѧ.
25
25
бэ же сн7ъ ѥго старэи на селэ. и яко грzдыи приближисz къ домU. и слышz пэния и ликы. Бѣ́ же сы́нъ є҆гѡ̀ ста́рѣй на селѣ̀: и҆ ꙗ҆́кѡ грѧды́й прибли́жисѧ къ до́мꙋ, слы́ша пѣ́нїе и҆ ли́ки:
26
26
и призъва ѥдиного t рабъ своихъ. и въпрашашети и. что Uбо си сUть. и҆ призва́въ є҆ди́наго ѿ ѻ҆́трѡкъ, вопроша́ше: что̀ (оу҆̀бо) сїѧ̑ сꙋ́ть;
27
27
онъ же рече ѥмU. яко братъ твои приде. и закла оц7ь твои тельць Uпитаныи яко съдрава и приятъ. Ѻ҆́нъ же речѐ є҆мꙋ̀, ꙗ҆́кѡ бра́тъ тво́й прїи́де: и҆ закла̀ ѻ҆те́цъ тво́й телца̀ оу҆пита́нна, ꙗ҆́кѡ здра́ва є҆го̀ прїѧ́тъ.
28
28
ражнэвавъ же сz и не хотzаше вънити. оц7ь же ѥго ишьдъ молzше и. Разгнѣ́васѧ же, и҆ не хотѧ́ше вни́ти. Ѻ҆те́цъ же є҆гѡ̀ и҆зше́дъ молѧ́ше є҆го̀.
29
29
онъ же tвэщавъ рече оц7ю своѥмU. се колико лэтъ работахъ тебе. и николи же заповэди твоѥя не прэстѫпихъ. и мнэ николи же не далъ ѥси ни козьлzте. да съ дрUгъмь своимь възвеселилъсz быхъ. Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ ѻ҆тцꙋ̀: сѐ толи́кѡ лѣ́тъ рабо́таю тебѣ̀, и҆ николи́же за́пѡвѣди твоѧ̑ престꙋпи́хъ, и҆ мнѣ̀ николи́же да́лъ є҆сѝ козлѧ́те, да со дрꙋ̑ги свои́ми возвесели́лсѧ бы́хъ:
30
30
ѥгда же сн7ъ твои сь. изэдъ твоѥ имэниѥ съ любодэицzми приде. и закла ѥмѫ тельць Uпитэныи. є҆гда́ же сы́нъ тво́й се́й, и҆з̾ѧды́й твоѐ и҆мѣ́нїе съ любодѣ́йцами, прїи́де, закла́лъ є҆сѝ є҆мꙋ̀ телца̀ пито́маго.
31
31
онъ же рече ѥмU чzдо. ты вьсьгда съ мъною ѥси. и всz моя твоя сUть. Ѻ҆́нъ же речѐ є҆мꙋ̀: ча́до, ты̀ всегда̀ со мно́ю є҆сѝ и҆ всѧ̑ моѧ̑ твоѧ̑ сꙋ́ть:
32
32
възвеселити же сz и въздрадовати подобааше. яко братъ твои сь мьртвъ бэ и оживе. изгыблъ бэ и обрэтесz. возвесели́тижесѧ и҆ возра́довати подоба́ше, ꙗ҆́кѡ бра́тъ тво́й се́й ме́ртвъ бѣ̀, и҆ ѡ҆живѐ: и҆ и҆зги́блъ бѣ̀, и҆ ѡ҆брѣ́тесѧ.

Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.