Завантаження...
Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.

Порівняти:

Глава 17
Глава́ з҃і
1
1
Рече же ученикомъ своимъ: не възможьно ѥсть да не придѫть съблазни. горе же тому имьже придѫть. Рече́ же ко оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ: не возмо́жно є҆́сть не прїитѝ собла́знѡмъ, го́ре же, є҆гѡ́же ра́ди прихо́дѧтъ:
2
2
унэѥ ѥму бы было аще бы камень жрьновьныи възложенъ на выѭ ѥго и въврьженъ въ море неже да съблажняѥть малыихъ сихъ ѥдиного. оу҆́нѣе є҆мꙋ̀ бы́ло бы, а҆́ще жерно́въ ѻ҆се́лскїй ѡ҆блежа́лъ бы ѡ҆ вы́и є҆гѡ̀, и҆ вве́рженъ въ мо́ре, не́же да соблазни́тъ ѿ ма́лыхъ си́хъ є҆ди́наго.
3
3
вънемлэте себе. аще съгрэшить братъ твои. запрэти ѥмU. и яще покаѥтьсz tпUсти ѥмU. (Заⷱ҇ п҃д҃.) Внемли́те себѣ̀. А҆́ще согрѣши́тъ къ тебѣ̀ бра́тъ тво́й, запретѝ є҆мꙋ̀: и҆ а҆́ще пока́етсѧ, ѡ҆ста́ви є҆мꙋ̀:
4
4
и яще седмерицею дн7ьмь съгрэшить къ тебе. седмерицею обратитьсz къ тебе гlz каюсz. tпUсти ѥмU. и҆ а҆́ще седми́щи на де́нь согрѣши́тъ къ тебѣ̀, и҆ седми́щи на де́нь ѡ҆брати́тсѧ, глаго́лѧ: ка́юсѧ: ѡ҆ста́ви є҆мꙋ̀.
5
5
рэша же апл7и гв7и. приложи намъ вэрU. И҆ реко́ша а҆пⷭ҇ли гдⷭ҇еви: приложѝ на́мъ вѣ́рꙋ.
6
6
и рече же Gь. аще бысте вэрU имэли. яко зьрно горUщьно. гlали бысте Uбо сUкаминэ сеи. въздерисz и въвьрзисz въ море. и послUшала бы васъ. Рече́ же гдⷭ҇ь: а҆́ще бы́сте и҆мѣ́ли вѣ́рꙋ ꙗ҆́кѡ зерно̀ горꙋ́шно, глаго́лали бы́сте оу҆́бѡ ꙗ҆́годичинѣ се́й: восто́ргнисѧ и҆ всади́сѧ въ мо́ре: и҆ послꙋ́шала бы ва́съ.
7
7
которыи же t васъ рабъ имэяи орюща. или пасUща. иже пришьдъшю ѥмU съ села. речеть ѥмU абиѥ. минUвъ възлzзи. Кото́рый же ѿ ва́съ раба̀ и҆мѣ́ѧ ѡ҆рю́ща и҆лѝ пасꙋ́ща, и҆́же прише́дшꙋ є҆мꙋ̀ съ села̀ рече́тъ: а҆́бїе минꙋ́въ [прише́дъ] возлѧ́зи;
8
8
а не речеть ли ѥмU Uготоваи ми чьто вечерzю. и прэпоясавъсz слUжи ми. дондеже ѥмь и пью. и по томь ѥси и пьѥши ты. Но не рече́тъ ли є҆мꙋ̀: оу҆гото́вай, что̀ вечерѧ́ю, и҆ препоѧ́савсѧ слꙋжѝ мѝ, до́ндеже ꙗ҆́мъ и҆ пїю̀: и҆ пото́мъ ꙗ҆́си и҆ пїе́ши ты̀;
9
9
ѥда имать хвалU рабU томU. яко сътвори повелэная. не мьню. Є҆да̀ и҆́мать хвалꙋ̀ [благодари́тъ] рабꙋ̀ томꙋ̀, ꙗ҆́кѡ сотворѝ повелѣ̑ннаѧ; не мню̀.
10
10
тако и вы. ѥгда сътворите повелэная вамъ. гlете яко раби недостоини ѥсмь. ѥже дължьни бэхомъ сътворити сътворихомъ. Та́кѡ и҆ вы̀, є҆гда̀ сотворитѐ всѧ̑ повелѣ̑ннаѧ ва́мъ, глаго́лите, ꙗ҆́кѡ рабѝ неключи́ми є҆смы̀: ꙗ҆́кѡ, є҆́же до́лжни бѣ́хомъ сотвори́ти, сотвори́хомъ.
11
11
И бысть идѫщу ѥму въ иерусалимъ и тъ прохождааше между самариѥѭ и галилеѥѭ. И҆ бы́сть и҆дꙋ́щꙋ є҆мꙋ̀ во і҆ерⷭ҇ли́мъ, и҆ то́й прохожда́ше междꙋ̀ сама́рїею и҆ галїле́ею.
12
12
въходzщю iс7ви въ вьсь ѥтерU. сърэтоша и десzть прокаженъ мѫжь. иже сташа издалечz. (Заⷱ҇ п҃е҃.) Входѧ́щꙋ же є҆мꙋ̀ въ нѣ́кꙋю ве́сь, срѣто́ша є҆го̀ де́сѧть прокаже́нныхъ мꙋже́й, и҆̀же ста́ша и҆здале́ча:
13
13
и ти възнесоша гласъ гlюще. iс7е наставьниче помилUи ны. и҆ ті́и вознесо́ша гла́съ, глаго́люще: і҆и҃се наста́вниче, поми́лꙋй ны̀.
14
14
и видэвъ я рече имъ. шьдъше покажэтесz иѥрэомъ. и бысть идUщемъ имъ. очистишzсz. И҆ ви́дѣвъ речѐ и҆̀мъ: ше́дше покажи́тесѧ свѧще́нникѡмъ. И҆ бы́сть и҆дꙋ́щымъ и҆̀мъ, ѡ҆чи́стишасѧ.
15
15
ѥдинъ же t нихъ видэвъ яко исцэлэ. Възвратисz съ гласъмь великъмь славz б7а. Є҆ди́нъ же ѿ ни́хъ, ви́дѣвъ, ꙗ҆́кѡ и҆сцѣлѣ̀, возврати́сѧ, со гла́сомъ ве́лїимъ сла́вѧ бг҃а,
16
16
и паде ниць на ногU ѥго. хвалU ѥмU въздая. и тъ бэ самарzнинъ. и҆ падѐ ни́цъ при ногꙋ̀ є҆гѡ̀, хвалꙋ̀ є҆мꙋ̀ воздаѧ̀: и҆ то́й бѣ̀ самарѧни́нъ.
17
17
tвэщавъ же iс7ъ и рече. не десzть ли очистисz. да девzть.* Ѿвѣща́въ же і҆и҃съ речѐ: не де́сѧть ли ѡ҆чи́стишасѧ; да де́вѧть гдѣ̀;
18
18
како не обратишzсz. възвращьшесz дати славU богU тъкъмо иноплеменьникъ сь. ка́кѡ не ѡ҆брѣто́шасѧ возвра́щшесѧ да́ти сла́вꙋ бг҃ꙋ, то́кмѡ и҆ноплеме́нникъ се́й;
19
19
и рече ѥмU въставъ иди вэра твоя сп©еть тz. И҆ речѐ є҆мꙋ̀: воста́въ и҆дѝ: вѣ́ра твоѧ̀ сп҃се́ тѧ.
20
20
Въпрошенъ же бывъ отъ фарисеи къгда придеть царьствиѥ божиѥ отъвэща имъ и рече: не придеть царьствиѥ божиѥ съ сѫмьнэниѥмь. (Заⷱ҇ п҃ѕ҃.) Вопроше́нъ же бы́въ ѿ фарїсє́й, когда̀ прїи́детъ црⷭ҇твїе бж҃їе, ѿвѣща́въ и҆̀мъ речѐ: не прїи́детъ црⷭ҇твїе бж҃їе съ соблюде́нїемъ [со оу҆смотре́нїемъ]:
21
21
ни рекѫть: се сьде ли овъде. се бо царьствиѥ божиѥ вънѫтрьѫдѫ въ васъ ѥсть. нижѐ рекꙋ́тъ: сѐ здѣ̀, и҆лѝ: ѻ҆́ндѣ. Се́ бо црⷭ҇твїе бж҃їе внꙋ́трь ва́съ є҆́сть.
22
22
рече же къ ученикомъ: придѫть дниѥ ѥгда въжделэѥте ѥдиного днии сына чловэчьскааго видэти и не узьрите. Рече́ же ко оу҆чн҃кѡ́мъ (свои̑мъ): прїи́дꙋтъ дні́е, є҆гда̀ вожделѣ́ете є҆ди́нагѡ днѐ сн҃а чл҃вѣ́ческагѡ ви́дѣти, и҆ не оу҆́зрите.
23
23
и рекѫть вамъ: се сьде се овъде христосъ не изидэте ни поженэте. И҆ рекꙋ́тъ ва́мъ: сѐ здѣ̀, и҆лѝ: сѐ, ѻ҆́ндѣ: не и҆зы́дите, ни пожени́те.
24
24
яко бо млънии блисцаѭщи сz отъ подънебесныѩ на подънебеснѫѭ свэтить сz тако бѫдеть сынъ чловэчьскыи въ дьнь свои. Ꙗ҆́кѡ бо мо́лнїѧ блиста́ющисѧ ѿ поднебе́сныѧ на поднебе́снѣй свѣ́титсѧ: та́кѡ бꙋ́детъ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй въ де́нь сво́й.
25
25
прэжде же подобаѥть ѥму много пострадати и искушену быти отъ рода сего. Пре́жде же подоба́етъ є҆мꙋ̀ мно́гѡ пострада́ти и҆ и҆скꙋше́нꙋ [ѿве́рженꙋ] бы́ти ѿ ро́да сегѡ̀.
26
26
и якоже бысть въ дьни ноѥвы тако бѫдеть и въ дьни сына чловэчьскааго. (Заⷱ҇ п҃з҃.) И҆ ꙗ҆́коже бы́сть во дни̑ нѡ́євы, та́кѡ бꙋ́детъ и҆ во дни̑ сн҃а чл҃вѣ́ческа:
27
27
ядэахѫ и пияхѫ женэахѫ сz и посягаахѫ до нѥгоже дьне въниде ноѥ въ ковьчегъ и приде потопъ и погуби вьсz. ꙗ҆дѧ́хꙋ, пїѧ́хꙋ, женѧ́хꙋсѧ, посѧга́хꙋ, до негѡ́же днѐ вни́де нѡ́е въ ковче́гъ: и҆ прїи́де пото́пъ, и҆ погꙋбѝ всѧ̑.
28
28
такожде и якоже бысть въ дьни лотовы ядэахѫ и пияхѫ куповаахѫ и продаяахѫ саждаахѫ зъдаахѫ. Та́кожде и҆ ꙗ҆́коже бы́сть во дни̑ лѡ́тѡвы: ꙗ҆дѧ́хꙋ, пїѧ́хꙋ, кꙋпова́хꙋ, продаѧ́хꙋ, сажда́хꙋ, зда́хꙋ:
29
29
въ ньже дьнь изиде лотъ отъ содомлянъ одъжди жупелъ и огнь съ небесе и погуби вьсz. во́ньже де́нь и҆зы́де лѡ́тъ ѿ содо́млѧнъ, ѡ҆дождѝ ка́мыкъ горѧ́щь и҆ ѻ҆́гнь съ небесѐ, и҆ погꙋбѝ всѧ̑.
30
30
по томужде бѫдеть и дьнь въ ньже сынъ чловэчьскыи явить сz. По томꙋ́же бꙋ́детъ и҆ въ де́нь, во́ньже сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй ꙗ҆ви́тсѧ.
31
31
въ тъ дьнь иже бѫдеть на кровэ и съсѫди ѥго въ дому да не сълазить възzтъ ихъ. и иже на селэ такожде да не възвратить сz въспzть. Въ то́й де́нь, и҆́же бꙋ́детъ на кро́вѣ, и҆ сосꙋ́ди є҆гѡ̀ въ домꙋ̀, да не сла́зитъ взѧ́ти и҆́хъ: и҆ и҆́же на селѣ̀, та́кожде да не возврати́тсѧ вспѧ́ть:
32
32
поминаите женѫ лотовѫ. помина́йте женꙋ̀ лѡ́товꙋ.
33
33
иже аще възищеть душz своѥѩ ѭ съпасти погубить ѭ. а иже погубить ѭ живить ѭ. И҆́же а҆́ще взы́щетъ дꙋ́шꙋ свою̀ спастѝ, погꙋби́тъ ю҆̀: и҆ и҆́же а҆́ще погꙋби́тъ ю҆̀, живи́тъ ю҆̀.
34
34
глаголѭ же вамъ: въ тѫ нощь бѫдете дъва на ложи ѥдиномь. ѥдинъ поѥмлѭть а другыи оставляѭть. Гл҃ю ва́мъ: въ тꙋ̀ но́щь бꙋ́дета два̀ на ѻ҆дрѣ̀ є҆ди́номъ: є҆ди́нъ пое́млетсѧ, а҆ дрꙋгі́й ѡ҆ставлѧ́етсѧ.
35
35
бѫдете дъвэ въкупэ мелѭщи. ѥдинѫ поѥмлѭть а другѫѭ оставляѭть. Бꙋ́детѣ двѣ̀ вкꙋ́пѣ ме́лющѣ: є҆ди́на пое́млетсѧ, а҆ дрꙋга́ѧ ѡ҆ставлѧ́етсѧ.
36
36
дъва бѫдете на селэ. ѥдинъ поѥмлѭть а другыи оставляѭть. Два̀ бꙋ́дета на селѣ̀: є҆ди́нъ пое́млетсѧ, а҆ дрꙋгі́й ѡ҆ставлѧ́етсѧ.
37
37
и отъвэщавъше глаголашz ѥму: къде господи; онъ же рече имъ: идеже тэло ту орьли сънемлѭть сz. И҆ ѿвѣща́вше глаго́лаша є҆мꙋ̀: гдѣ̀, гдⷭ҇и; Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: и҆дѣ́же тѣ́ло, та́мѡ соберꙋ́тсѧ и҆ ѻ҆рлѝ.

Новий Заповіт

• Мф. • Мк. • Лк. • Ін.