Завантаження...
Порівняти:

Глава 21
Глава́ к҃а
1
1
Възьрэвъ же видэ въмэтающz въ газофолакию. дары своя богатыя. Воззрѣ́въ же ви́дѣ вмета́ющыѧ въ хра́мъ набдѧ́щїй и҆мѣ̑нїѧ [въ сокро́вищное храни́лище] дары̀ своѧ̑ бога̑тыѧ.
2
2
видэ же ѥтерU въдовицю UбогU. въмэтающю тU двэ цzтэ. Ви́дѣ же и҆ нѣ́кꙋю вдови́цꙋ оу҆бо́гꙋ вмета́ющꙋ тꙋ̀ двѣ̀ лє́птѣ,
3
3
и рече въ истинU гlю вамъ. яко въдовицz си Uбогая боле вьсэхъ въвьрже. и҆ речѐ: вои́стиннꙋ глаго́лю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ вдови́ца сїѧ̀ оу҆бо́гаѧ мно́жае всѣ́хъ вве́рже:
4
4
вьси бо си t избытъка своѥго въвьргоша дары бв7и. а си t лишения своѥго. вьсе имэниѥ своѥ въвьрже. вси́ бо сі́и ѿ и҆збы́тка своегѡ̀ вверго́ша въ да́ры бг҃ови: сїѧ́ же ѿ лише́нїѧ своегѡ̀ всѐ житїѐ, є҆́же и҆мѣ̀, вве́рже.
5
5
и ѥдинэмъ глаголѭщемъ о црькъви яко камениѥмь добръмъ и сосѫды украшена ѥсть рече: (Заⷱ҇ р҃д҃.) И҆ нѣ̑кимъ глаго́лющымъ ѡ҆ це́ркви, ꙗ҆́кѡ ка́менїемъ до́брымъ и҆ сосꙋ̑ды оу҆кра́шена, речѐ:
6
6
си яже видите придѫть дьниѥ въ нѩже не останеть камень на камени иже не разорить сz. сїѧ̑ ꙗ҆̀же ви́дите, прїи́дꙋтъ дні́е, въ нѧ́же не ѡ҆ста́нетъ ка́мень на ка́мени, и҆́же не разори́тсѧ.
7
7
въпросишz же и глаголѭще: учителю къгда убо си бѫдѫть и чьто ѥсть знамениѥ ѥгда хотzть си быти; Вопроси́ша же є҆го̀, глаго́люще: оу҆чи́телю, когда̀ оу҆̀бо сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ; и҆ что̀ є҆́сть зна́менїе, є҆гда̀ хотѧ́тъ сїѧ̑ бы́ти;
8
8
Рече Gь. блюдэтесz да не прельщени бд7ете. мънози бо придUть въ имz моѥ гlюще. азъ есмь х©ъ. и врэмz моѥ приближисz. не идэте въ слэдъ ихъ. (Заⷱ҇ р҃е҃.) Ѻ҆́нъ же речѐ: блюди́те, да не прельще́ни бꙋ́дете: мно́зи бо прїи́дꙋтъ во и҆́мѧ моѐ, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ є҆́смь: и҆ вре́мѧ прибли́жисѧ. Не и҆зы́дите оу҆̀бо вослѣ́дъ и҆́хъ.
9
9
ѥгда же слышите брани и ностроѥния не Uбоитесz. подобаѥть бо симъ прэже быти. нъ не U абиѥ коньчина. Є҆гда́ же оу҆слы́шите бра̑ни и҆ нестроє́нїѧ, не оу҆бо́йтесѧ: подоба́етъ бо си̑мъ бы́ти пре́жде: но не оу҆̀ а҆́бїе кончи́на.
10
10
тъгда глаголааше имъ: въстанеть ѩзыкъ на ѩзыкъ и царьство на царьство. Тогда̀ глаго́лаше и҆̀мъ: воста́нетъ бо ꙗ҆зы́къ на ꙗ҆зы́къ, и҆ ца́рство на ца́рство:
11
11
трѫси же велици по мэста и глади и мори бѫдѫть страхования же и знамения на небесе велия бѫдѫть. трꙋ́си же вели́цы по мѣ́стѡмъ, и҆ гла́ди и҆ па̑гꙋбы бꙋ́дꙋтъ, страхова̑нїѧ же и҆ зна́мєнїѧ вє́лїѧ съ небесѐ бꙋ́дꙋтъ.
12
12
вънемлэте отъ чlвкъ възложать бо на вы рUкы своя и ижденUть. предающе на съньмища. и въ тьмьница ведомы. къ цrмъ и влд7кмъ. имене моѥго ради. (Заⷱ҇ р҃ѕ҃.) Пре́жде же си́хъ всѣ́хъ возложа́тъ на вы̀ рꙋ́ки своѧ̑, и҆ и҆жденꙋ́тъ, предаю́ще на сѡ́нмища и҆ темни̑цы, ведѡ́мы къ царє́мъ и҆ влады́камъ, и҆́мене моегѡ̀ ра́ди:
13
13
приключить же сz вамъ въ съвэдэтельство. прилꙋчи́тсѧ же ва́мъ во свидѣ́телство.
14
14
положите Uбо на ср7дцхъ вашихъ. не преже наµчитесz. tвэщати. Положи́те оу҆̀бо на сердца́хъ ва́шихъ, не пре́жде поꙋча́тисѧ ѿвѣщава́ти:
15
15
азъ бо дамь вамъ Uста и премUдрость. ѥи же не възмогUть противітисz. ли tвэщати. вси протнвляющисz вамъ. а҆́зъ бо да́мъ ва́мъ оу҆ста̀ и҆ премꙋ́дрость, є҆́йже не возмо́гꙋтъ проти́витисѧ и҆лѝ ѿвѣща́ти всѝ противлѧ́ющїисѧ ва́мъ.
16
16
предани же бUдете родители и и братиѥю. и родъмь и дрUгы и Uмьртвzть васъ. Пре́дани же бꙋ́дете и҆ роди́тєли и҆ бра́тїею и҆ ро́домъ и҆ дрꙋ̑ги, и҆ оу҆мертвѧ́тъ ѿ ва́съ:
17
17
и бUдете ненавидими t всэхъ. имене моѥго ради. и҆ бꙋ́дете ненави́дими ѿ всѣ́хъ и҆́мене моегѡ̀ ра́ди.
18
18
и власъ главы вашеz не погыбьнеть. И҆ вла́съ главы̀ ва́шеѧ не поги́бнетъ.
19
19
въ тьрпэнии вашемь. сътzжите дш7а ваша. Въ терпѣ́нїи ва́шемъ стѧжи́те дꙋ́шы ва́шѧ.
20
20
ѥгда же узрите обстоимъ вои иерусалимъ тъгда разумэѥте яко приближи сz запустэние ѥму. Є҆гда́ же оу҆́зрите ѡ҆бстои́мь і҆ерⷭ҇ли́мъ вѡ́и, тогда̀ разꙋмѣ́йте, ꙗ҆́кѡ прибли́жисѧ запꙋстѣ́нїе є҆мꙋ̀.
21
21
тъгда сѫщеи въ иудеи да бэгаѭть въ горы. и иже посрэдэ ѥго да исходzть. и иже въ странахъ да не въходzть въ нь. Тогда̀ сꙋ́щїи во і҆ꙋде́и да бѣ́гаютъ въ го́ры: и҆ и҆̀же посредѣ̀ є҆гѡ̀, да и҆схо́дѧтъ: и҆ и҆̀же во страна́хъ, да не вхо́дѧтъ во́нь:
22
22
яко дьниѥ мьщению си сѫть. да исплънzть сz вься написаная. ꙗ҆́кѡ дні́е ѿмще́нїю сі́и сꙋ́ть, ꙗ҆́кѡ и҆спо́лнитисѧ всемꙋ̀ пи́санномꙋ.
23
23
горе же непраздьныимъ и доѩщиимъ въ ты дьни. бѫдеть бо бэда велия на земли и гнэвъ на людьхъ сихъ. Го́ре же и҆мꙋ́щымъ во оу҆тро́бѣ и҆ доѧ́щымъ въ ты̑ѧ дни̑: бꙋ́детъ бо бѣда̀ ве́лїѧ на землѝ, и҆ гнѣ́въ на лю́дехъ си́хъ,
24
24
и падѫть въ остриѥ меча. и плэнени бѫдѫть въ ѩзыкы вьсz. и иерусалимъ бѫдеть попираѥмъ ѩзыкы доньдеже съконьчаѭть сz врэмена ѩзыкъ. и҆ падꙋ́тъ во ѻ҆́стрїи меча̀, и҆ плѣне́ни бꙋ́дꙋтъ во всѧ̑ ꙗ҆зы́ки: и҆ і҆ерⷭ҇ли́мъ бꙋ́детъ попира́емь ꙗ҆зы̑ки, до́ндеже сконча́ютсѧ времена̀ ꙗ҆зы̑къ.
25
25
и бд7ѫть знамения въ слн7ци и въ лѫнэ. и въ звэздахъ. и на земли тѫга zзыкомъ. и t нечаяния шюма морьскаго. и възмѫщения И҆ бꙋ́дꙋтъ зна́мєнїѧ въ со́лнцѣ и҆ лꙋнѣ̀ и҆ ѕвѣзда́хъ: и҆ на землѝ тꙋга̀ ꙗ҆зы́кѡмъ ѿ неча́ѧнїѧ, шꙋ́ма морска́гѡ и҆ возмꙋще́нїѧ,
26
26
издыхающемъ члв7кмъ t страха и чzяния грzдUщиихъ на вьселенѫю. силы бо нб7сьныя двигнѫтсz. и҆здыха́ющымъ человѣ́кѡмъ ѿ стра́ха и҆ ча́ѧнїѧ грѧдꙋ́щихъ на вселе́ннꙋю: си̑лы бо небє́сныѧ подви́гнꙋтсѧ.
27
27
тъгда Uзьрzть сн7ъ члв7чскыи. грzдUщь на облацэхъ съ силою и славою мъногою. И҆ тогда̀ оу҆́зрѧтъ сн҃а чл҃вѣ́ческа грѧдꙋ́ща на ѡ҆́блацѣхъ съ си́лою и҆ сла́вою мно́гою.
28
28
начинаѭщемъ же симъ бывати въсклоните сz и въздвигнэте главы вашz. занѥ приближи сz избавлѥниѥ ваше. (Заⷱ҇ р҃з҃.) Начина́ющымъ же си̑мъ быва́ти, восклони́тесѧ и҆ воздви́гните главы̑ ва́шѧ: занѐ приближа́етсѧ и҆збавле́нїе ва́ше.
29
29
и рече имъ притъчѫ. видите смокъвьницѫ и вься дрэва. И҆ речѐ при́тчꙋ и҆̀мъ: ви́дите смоко́вницꙋ и҆ всѧ̑ древа̀:
30
30
ѥгда прошибають сz уже. видzще о себэ вэстэ яко уже близъ жzтва ѥсть. є҆гда̀ прошиба́ютсѧ оу҆жѐ, ви́дѧще са́ми вѣ́сте, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ жа́тва є҆́сть.
31
31
тако и вы ѥгда узьрите си бываѭща вэдите яко близъ ѥсть царьствиѥ божиѥ. Та́кѡ и҆ вы̀, є҆гда̀ оу҆́зрите сїѧ̑ быва̑юща, вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ є҆́сть црⷭ҇твїе бж҃їе.
32
32
аминь глаголѭ вамъ яко не имать прэити родъ сь доньдеже вься бѫдѫть. А҆ми́нь глаго́лю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ не и҆́мать прейтѝ ро́дъ се́й, до́ндеже всѧ̑ сїѧ̑ бꙋ́дꙋтъ.
33
33
нб7о и землz мимоидеть. а словеса моя не мимоидѫть. Не́бо и҆ землѧ̀ мимои́детъ, а҆ словеса̀ моѧ̑ не и҆́мꙋтъ прейтѝ.
34
34
Вънемлэте же себе. ѥгда къгда отzгъчzють ср7дца ваша. обэданиемь и пьяньствьѥмь. и печzльми житиискыми наидеть на вы вънезаяпѫ дн7ь тъ. Внемли́те же себѣ̀, да не когда̀ ѡ҆тѧгча́ютъ сердца̀ ва̑ша ѡ҆б̾ѧде́нїемъ и҆ пїѧ́нствомъ и҆ печа́льми жите́йскими, и҆ на́йдетъ на вы̀ внеза́пꙋ де́нь то́й:
35
35
яко сэть бо придеть на всz сэдzщая на лици всеz землz. ꙗ҆́кѡ сѣ́ть бо прїи́детъ на всѧ̑ живꙋ́щыѧ на лицы̀ всеѧ̀ землѝ.
36
36
бъдите Uбо молzщесz на всzко врэмz. да съпоdбимъсz Uбэжати всэхъ сихъ. хотzщихъ быти и стати прэдъ сн7ъмь члв7чскымь. Бди́те оу҆̀бо на всѧ́ко вре́мѧ молѧ́щесѧ, да сподо́битесѧ оу҆бѣжа́ти всѣ́хъ си́хъ хотѧ́щихъ бы́ти, и҆ ста́ти пред̾ сн҃омъ чл҃вѣ́ческимъ.
37
37
бэ же въ дьни учz въ црькви а нощиѭ исходz въдворэаше сz въ горэ нарицаемэи елеонъ. (Заⷱ҇ р҃и҃.) Бѣ́ же во дни̑ во це́ркви оу҆чѧ̀: но́щїю же и҆сходѧ̀ водворѧ́шесѧ въ горѣ̀ нарица́емѣй є҆леѡ́нъ.
38
38
и вьси людиѥ изъ утра прихождаахѫ къ нѥму въ црькъвь послушатъ ѥго. И҆ всѝ лю́дїе и҆з̾ оу҆́тра прихожда́хꙋ къ немꙋ̀ во це́рковь послꙋ́шати є҆го̀.