Зміст

Глава 17

1
Рече же ученикомъ своимъ: не възможьно ѥсть да не придѫть съблазни. горе же тому имьже придѫть.
2
унэѥ ѥму бы было аще бы камень жрьновьныи възложенъ на выѭ ѥго и въврьженъ въ море неже да съблажняѥть малыихъ сихъ ѥдиного.
3
вънемлэте себе. аще съгрэшить братъ твои. запрэти ѥмU. и яще покаѥтьсz tпUсти ѥмU.
4
и яще седмерицею дн7ьмь съгрэшить къ тебе. седмерицею обратитьсz къ тебе гlz каюсz. tпUсти ѥмU.
5
рэша же апл7и гв7и. приложи намъ вэрU.
6
и рече же Gь. аще бысте вэрU имэли. яко зьрно горUщьно. гlали бысте Uбо сUкаминэ сеи. въздерисz и въвьрзисz въ море. и послUшала бы васъ.
7
которыи же t васъ рабъ имэяи орюща. или пасUща. иже пришьдъшю ѥмU съ села. речеть ѥмU абиѥ. минUвъ възлzзи.
8
а не речеть ли ѥмU Uготоваи ми чьто вечерzю. и прэпоясавъсz слUжи ми. дондеже ѥмь и пью. и по томь ѥси и пьѥши ты.
9
ѥда имать хвалU рабU томU. яко сътвори повелэная. не мьню.
10
тако и вы. ѥгда сътворите повелэная вамъ. гlете яко раби недостоини ѥсмь. ѥже дължьни бэхомъ сътворити сътворихомъ.
11
И бысть идѫщу ѥму въ иерусалимъ и тъ прохождааше между самариѥѭ и галилеѥѭ.
12
въходzщю iс7ви въ вьсь ѥтерU. сърэтоша и десzть прокаженъ мѫжь. иже сташа издалечz.
13
и ти възнесоша гласъ гlюще. iс7е наставьниче помилUи ны.
14
и видэвъ я рече имъ. шьдъше покажэтесz иѥрэомъ. и бысть идUщемъ имъ. очистишzсz.
15
ѥдинъ же t нихъ видэвъ яко исцэлэ. Възвратисz съ гласъмь великъмь славz б7а.
16
и паде ниць на ногU ѥго. хвалU ѥмU въздая. и тъ бэ самарzнинъ.
17
tвэщавъ же iс7ъ и рече. не десzть ли очистисz. да девzть.*
18
како не обратишzсz. възвращьшесz дати славU богU тъкъмо иноплеменьникъ сь.
19
и рече ѥмU въставъ иди вэра твоя сп©еть тz.
20
Въпрошенъ же бывъ отъ фарисеи къгда придеть царьствиѥ божиѥ отъвэща имъ и рече: не придеть царьствиѥ божиѥ съ сѫмьнэниѥмь.
21
ни рекѫть: се сьде ли овъде. се бо царьствиѥ божиѥ вънѫтрьѫдѫ въ васъ ѥсть.
22
рече же къ ученикомъ: придѫть дниѥ ѥгда въжделэѥте ѥдиного днии сына чловэчьскааго видэти и не узьрите.
23
и рекѫть вамъ: се сьде се овъде христосъ не изидэте ни поженэте.
24
яко бо млънии блисцаѭщи сz отъ подънебесныѩ на подънебеснѫѭ свэтить сz тако бѫдеть сынъ чловэчьскыи въ дьнь свои.
25
прэжде же подобаѥть ѥму много пострадати и искушену быти отъ рода сего.
26
и якоже бысть въ дьни ноѥвы тако бѫдеть и въ дьни сына чловэчьскааго.
27
ядэахѫ и пияхѫ женэахѫ сz и посягаахѫ до нѥгоже дьне въниде ноѥ въ ковьчегъ и приде потопъ и погуби вьсz.
28
такожде и якоже бысть въ дьни лотовы ядэахѫ и пияхѫ куповаахѫ и продаяахѫ саждаахѫ зъдаахѫ.
29
въ ньже дьнь изиде лотъ отъ содомлянъ одъжди жупелъ и огнь съ небесе и погуби вьсz.
30
по томужде бѫдеть и дьнь въ ньже сынъ чловэчьскыи явить сz.
31
въ тъ дьнь иже бѫдеть на кровэ и съсѫди ѥго въ дому да не сълазить възzтъ ихъ. и иже на селэ такожде да не възвратить сz въспzть.
32
поминаите женѫ лотовѫ.
33
иже аще възищеть душz своѥѩ ѭ съпасти погубить ѭ. а иже погубить ѭ живить ѭ.
34
глаголѭ же вамъ: въ тѫ нощь бѫдете дъва на ложи ѥдиномь. ѥдинъ поѥмлѭть а другыи оставляѭть.
35
бѫдете дъвэ въкупэ мелѭщи. ѥдинѫ поѥмлѭть а другѫѭ оставляѭть.
36
дъва бѫдете на селэ. ѥдинъ поѥмлѭть а другыи оставляѭть.
37
и отъвэщавъше глаголашz ѥму: къде господи; онъ же рече имъ: идеже тэло ту орьли сънемлѭть сz.