Глава 14
1
Въ оно+. бысть вънити iс7ви. въ домъ ѥтера кънzзz фарисэиска. въ сѫботU хлэба ѥстъ. и ти бzахU назирающеи.
2
и се члв7къ имыи водьныи трUдъ бэ. прэдъ нимь.
3
и tвэщавъ iс7ъ. и рече къ законьникомъ и фарисэомъ гlz. аще достоить въ сUботU цэлити.
4
они же Uмълчашz. и приимъ и ицэли и и tпUсти и.
5
и tвэщевъ къ нимъ рече. которааго васъ осьлъ. ли волъ въ стUденьць въпадеть. и не абиѥ истьргнеть ѥго въ дн7ь сUботьныи.
6
и не възмогоша tвэщати ѥмU.
7
гlаше же къ зъваныимъ притъчz одьржа. како предъсэдания избираахU. гlz къ нимъ.
8
ѥгда зъванъ бUдеши на бракъ. не сzди на прэдьниимь мэстэ. ѥда къто чьстьнэи тебе бUдеть зъваныихъ.
9
и пришьдъ зъвавыи тz и оного речеть ти. дажь семU мэсто. и тъгда начьнеши. съ стUдъмь послэдьнеѥ мэсто дьржати.
10
нъ ѥгда зъванъ бUдеши шьдъ сzди на послэдьниимь мэстэ. да ѥгда придеть зъвавыи тz и речеть ти. дрѫже посzди выше. и тъгда бUдеть ти слава. съ вьсэми зъваныими съ тобою.
11
яко вьсzкъ възносzисz. съмэритьсz. и съмэрzясz възнесетьсz.
12
Глаголааше же и къ зъвавъшуу му и: ѥгда твориши обэдъ или вечерѭ не зови другъ твоихъ ни братиѩ твоеѩ ни рождения твоѥго ни сѫсэдъ богатъ. еда коли и ти тz такожде възовѫть и бѫдеть ти въздаяниѥ.
13
нъ ѥгда твориши пиръ зови нищаѩ маломощи хромы слэпы.
14
и блаженъ бѫдеши яко не имѫть ти чесо въздати ти. въздасть бо ти сz въ въскрэшениѥ правьдьныихъ.
15
слышавъ же ѥдинъ отъ възлежzщиихъ съ нимь си рече ѥму: блаженъ иже сънэсть обэдъ въ царьствии божии.
16
Рече Gь притъчю сию. члв7къ ѥтеръ сътвори вечерю велию. и зъва мъногы.
17
и посъла рабы своя въ годинU вечерz. рещи зъваныимъ грzдэте. яко Uже Uготована сUть вьсz.
18
и начzшz въкUпэ tрицатисz вьси. пьрвыи рече ѥмU село кUпихъ и имамъ нUжю изити и видэти ѥ. молю тz имэи мz tрочьна.
19
и дрUгыи рече ѥмU сUпрUгъ воловьныихъ кUпихъ пzть. и грzдU искUсити ихъ. молю тz имэи мz tрочьна.
20
а дрUгыи рече женU пояхъ и сего ради не могU прити.
21
и пришьдъ рабъ повэда ги7нѫ своѥмU. и тъгда разгнэвавъсz Gинъ домU. рече рабU своѥмU. изиди скоро на распѫтия. и стьгны града. и нищая и бэдьныя и хромыя. и слэпыя въведи сэмо.
22
и рече рабъ гн7U. бысть яко же повелэ. и ѥще мэсто ѥсть.
23
и рече гн7ъ рабU изиди на пUть. и халѫгы и Uбэди вънити. да напълнитьсz домъ мои.
24
гlю бо вамъ. яко ни ѥдинъ же мUжь тэхъ зъваныхъ не въкUсить моѥя вечерz. мънози бо сUть зъвании мало же избьраныихъ.
25
Идэахѫ же съ нимь народи мънози и обращь сz рече къ нимъ:
26
аще къто грzдеть къ мънэ и не възненавидить отьца своѥго и матере и жены и чzдъ и братиѩ и сестръ ѥще же и душz своеѩ не можеть мои ученикъ быти.
27
и иже не носить крьста своѥго и въ слэдъ мене грzдеть не можеть быти мои ученикъ.
28
къто бо отъ васъ хотz стълпъ съзьдати не прэжде ли сэдъ ращьтеть доволъ аще имать иже ѥсть на съврьшениѥ;
29
да не ѥгда положить основания и не можеть съврьшити вьси видzщеи начьнѫть рѫгати сz ѥму
30
глаголѭще яко сь чловэкъ начzтъ зьдати и не може съврьшити.
31
или кыи царь иды къ иному царю сънити сz на брань не сэдъ ли прэжде съвэщаваѥть аще сильнъ ѥсть съ десzтиѭ тысzщь сърэсти грzдѫщааго съ дъвэма десzтьма тысzщь на нь;
32
аще ли же ни ѥще далече ѥму сѫщу молитвѫ посълавъ молить сz о мирэ.
33
тако убо вьсякъ отъ васъ иже не отъречеть сz вьсего своѥго имэния не можеть мои быти ученикъ.
34
добро ѥсть соль. аще же соль обуяѥть о чемь убо осолить сz.
35
ни въ земли ни въ гнои трэбэ ѥсть. вънъ исыплѭть ѭ. имэѩи уши слышати да слышить.
